Borova gora

За нас обаче е важно дали Одеските и Плоешките българи са тръбяли за война в Босна или Сърбия, за да знаем къде са били Кишелски, Тошков и сие в голямата игра. Нека изчистим въпроса. Допускам, въпреки недоволството им от Дякона, отказал събирането на подписи, че са невинни по отношение на мантрата за въстание и то да бъдело едновременно със съседите. Не изглежда техен планът да провокират ВРО да вдигне сама бунт за да бъде разрушена от турската власт. Поне така изглежда в момента, без да имаме допълнителни източници, архиви, които за излезнат отнякъде. Трябвало им въстание към прошението и нищо повече. Мантрата идвала от Данаил Попов, Хитов, Каравелов, а протежето му Димитър от Дяково не млъкнал по въпроса при обиколката на комитетите, той обаче не е бил изпратен от Плоещ или Одеса. Затова по-скоро Кишелски, Тошков нямат вина за разгрома на организацията. Те имат за случая Ангел Кънчев. 21-годишен младеж оставен да носи сам толкова отговорна и сложна задача... Нямам думи за егоизма им...

Да, прошението е струвало живота на Ангел Кънчев, на Христо Георгиев... Каравелов работил пряко с Левски и виждал неговата жертвоготовност, обаче... няма такава меркантилност, дори в българските чорбаджии няма, каквато във вестникаря... Препрочетох писмо след писмо на Апостола, няма ни едно, в което да не пише какви пари му изпраща, колко ще му издължи, докато Каравелов 1 грош не дал от себе си за народното дело, все искал да му пращат още и още, въпреки заплатите, които получавал от другите две страни, но все още го имат за поборник, революционер и не знам кво си... Критериите за поборник са супергрешни на нашата историография. Към Вашето изложение бих допълнила краткия, но многозначителен коментар за него на Саиб паша. Но ако се насочим основно към сръбска страна, това оневинява Одеската група за промотиране на въстание в съседни страни. Те играят роля в искането за подигане на въстание в българско през ноември, 1872г., Каравелов пред Греков заявява: "Това бе руска работа". Но идеята, че Босна или Сърбия, Черна гора ще участват, струва ми се, не идва от тях, а и не това им е било необходимо, искали са локално въстание към прошението, а не целия полуостров пламнал, тогава и без тях биха спечелили бунтарите... Това е важно, за да знаем как да поставяме оценката на Кишелски, Тошков и сие. Но пък през 1875г. когато Босна въстава, вземат отношение и към нейния бунт...

Така е, но пък Хитов спретва "вътрешен бунт" във ВРО, осигурявайки гласове от Сливен за председателското място на Каравелов, доста подмолно и недостойно за един войвода, ама... Ние пък и помним, че това е струвало живота на Стоян Пенев. Забелязах и аз, че винаги когато споменат въстание, ползват хитрости, че или Босна, или Сърбия и Черна гора ще помагат. Демек, да яхнат вълната... Обаче, това не е случайно, някой е наредил да ползват тази мантра, някой, който е измислил целия план, защото съм убедена, че е планирано да се повтаря това, за да сгреши ВРО, да се вдигне неподготвена все още и да бъде съсипана, след което други да се разпореждат с територията и управлението й. Опитвам да обясня, че за мен няма случайности, някой е седял и обмислял всичко, включително как да извади ВРО и своеволстващият й лидер от играта. Да, ще кажем някой доста умен, но истината е, че е бил някой, имащ достъп до поборниците ни Каравелов, Хитов, Димитър от Дяково, можещ да им повлияе, имащ и възможността често да общува с тях, за да ги подсеща, да ги уверява, да му вярват на него, а не на очите си, които не виждали никаква подготовка някъде... Тошков не ми изглежда от този ранг, Христо Георгиев е бил покойник когато този процес се развихря, Кишелски е бил на някакво разстояние, за да им го напомня регулярно т.е. все още не съм открила първоизточника. Но го търся :)

Хитов дори се е уговорил да се бие за друга страна... Предлагам да не му посвещаваме повече време. Не че той, или Каравелов щели да поведат народа, ако въстание бе вдигнато, това е друга тема, големи в думите и мишкуващи в делата, но първи на опашката за облагите... Като четох колко мисъл и време Апостола посветил на Димитър от Дяково вместо да си гледа народната работа, заради тях точно, които му го изпратили почти с наложен платеж, та си мисля, не заслужават и наполовина нашето време и усилия, ясни са. Но, на важната тема, въстание ДА, прошение без въстание не струва, но никой не искал да чака Дякона да подготвя години народа си и да го вдигне от четирите краища на българско сам да извоюва свободата си. Въстанието, което им трябвало е било по друг начин мислено, по-малко, с по-безпомощни хора, които да имат нужда от Великите сили отвън. Такова въстание е могло да бъде вдигнато локално, нещо като Старозагорското, нямало нужда от преговори и сделки с други. Ако се вдига всенородно въстание, смислено е да бъде когато и други вдигат бунт. Но за локално въстание се губи логиката защо трябва да съвпада с това на съседите? Защо е била тази мантра, Босна ще се вдигне, с нея и ние? Бъдете готови, лятоска нещо ще става... - да цитирам Димитър от Дяково. Кой го е замислил първо, след като Босна изобщо не въстава и не е имало усилена подготовка 1871-1872г., и другото, не е било необходимо да въстава някой друг, за да спретнат нещо, което да привлече внимание, каквато е била целта на Хитов, Каравелов и сие. За Левски ясно, неговата цел е била независимост, а не привличане на внимание, но за тяхната фалшивата новина за въстание в Босна е била излишна. Оттук въпросите са два, кой първи внушава на нашите, че Босна ще въстава и вижда в това начин да пострада ВРО преди да е станала още по-многобройна и силна и второ, защо е изобщо тази идея да въстават заедно с някой друг, след като на тях по-камерно изпълнение им е било необходимо, а не размаха на Апостола?

Хитов така или иначе го прави, бие се за друг народ, а от своя взема достатъчно пари, излъгва, че ще води чета и отива да сади лозе в Белград... По това време Левски отдавна е бил покойник. Така че изнудването и манипулирането на Хитов изобщо не вършат работа, за кого ще се биеш е личен избор и зависи само от теб самия. Отделно, защо пък като е бил толкова голям войвода, сам не заформил някое въстание? Защо не подигнел народа той самия, а давал акъл отстрани, като Каравелов, как другите да вършат тази работа, пък и оценки им слагал... Левски има един ядосан отговор до него и като подреждам пъзела на събитията, с пълно право му се е ядосвал. /"Пѝшете, че ми се радвате на работата ми, като ме съветвате да се варда да не би [да] направим някаква погрешка..."/ Но все още търся как е хрумнала и как е била разработена фалшивата идея за въстание, която в крайна сметка провалила ВРО и лидерът й. Защото съвсем последователно е била прокарвана, методично и упорито, иска ми се и това да зная... Паралелно с нея е вървяла идеята за прошението, събирането на подписи от Кънчев и други процеси. Самата идея за въстанието е от 1871г. и търся как е станала лайт-мотив на всичките ни поборници. Левски планирал и писал в едно писмо, че иска да има няколко години за народна работа, отделно и тук виждаме с прошението му за обучаване на български офицери, че си давал години, /"Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим]..."/, не седмици т.е. мантрата за въстание не е негова, а идва отвън и то систематично. Той най-добре е виждал и знаел от работата на терен, колко неподготвени са били българите...

Затова ми се иска да завършим работата по темата, голямата тема за Левски, за да няма пак пропусната, подмината информация, а оставена лъжливата. Малко по малко излизат прикривани, неоткривани, новонамерени факти. Ето и финалният ми прочит на Кирияк Цанковите документи, във втората част има писмо-доказателство на предположението ни, че Каравелов не е изпратил изобщо прошението на Левски до сръбското правителство: По-надолу са доказателства кои писма са били в ръцете на вестникаря, изпратени му от Апостола, но те никога не виждат бял свят, нито пък архивите на комитетите, занесени за Събранието през май, въпреки опитите на някои историци да го реабилитират за липсата им. С писма с такова съдържание никога не е работила историографията ни, затова въпросът къде е архивът на Каравелов изобщо не търпи мишкувания, увъртания, фалшиви оправдания, с които повече от век опитват да го оневинят: Е, сега може да опитаме да направим резюмето на новите факти, анализи и изводи, свързани с Апостола, на които посветихме 105 страници дотук, с участието и на други колеги от време на време

Относно разпознаването, винаги съм се учудвала на дълголетието на мантрата, че бил разпознат в София, или в Орхание, или в Търново... Но историческите извори казват друго. Левски е заловен в Къкрина призори на 27-ми декември. През деня е закаран в Ловеч. Стр. 155 от книгата на Никола Обретенов, публикувана 1943г.: "Още на 28 декември рано сутринта комитетският работник Петър Аргиров, телеграфист в Русе, дойде у дома и каза, че през нощта минали много телеграми до валията, в които се казвало, че Левски е заловен в Какрина." Левски е откаран по-късно през деня, същият 28-ми декември, при мютесарифина в Търново по няколко причини, но не за разпознаване, защото още от сутринта всички в столицата на вилаета, включително валията, са били уведомени, че има заловен и кой е той. Мютесарифинът в Търново е бил шеф на каймакамина в Ловеч и е искал да се увери, че не пращат трети фалшив Левски в София, но също и да изкопчи лично информация от него, за да има и той заслуги към успеха. Апостола след срещата с него, разказал през нощта на Никола Цвятков докато пътували обратно към Ловеч, как мютесарифинът опитвал да го разпитва, искал помощ и от Стефан Карагьозов и зет му Джорджо Момчев, за да накарат баш-комитата да проговори, задал му дузина въпроси, а подозирам, било му е и интересно да срещне лично враг номер 1 на Империята... Това, че са знаели кого са обградили около ханчето подробно разисквахме доста страници назад, много детайли потвърждаваха това. Плюс, че Али Чауш се е връщал от Къкрина когато срещнал Левски на Пази мост, а в Къкрина от дни ханчето не е било отваряно, има го в спомените на Мария Сиркова, съпругата на Никола Сирков и после на Никола Цвятков, Латинеца го отворил само по искане на Левски. Вариант Али Чауш да не е забелязал отвореното ханче и да не е проверил какво става... Съгласно доклада на Хамди паша, заповедта е била всичките четиридесет комити да бъдат разпитани тайно и без шум, един по един през септември-октомври, за да видят как могат да заловят лидера, а името на Латинеца е сред първите в списъка на Хамди паша, заедно с имената на Никола Сирков, поп Лукан и фамилията му и т.н.

Здравейте, излезнаха съвсем нови документи, публикувани в последните година-две от Националния музей "Васил Левски" - Карлово, открити от Виктор Комбов в Истанбул и преведени от проф. Орлин Събев. Изключително интересни и разбиващи дузина митове. Проф. Павлов и проф. Митев дадоха интервюта, че трябва да преосмислим учебниците по история и работят по въпроса, но ние пишем тук, защото не можем да ги чакаме, а може и да видим някои неща, които биха останали пропуснати. За поп Кръстьо, ясно, Каравелов, който публикувал измишльотината, че е предател, да си носи греха, много пъти тук писах, ако аз бях наследник на Ангел Кънчев, на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и други, щях да съдя вестникаря за вредите и на набедените, и на семействата им, наследниците им. Но е починал веднага след войната и не е могло да му се потърси отговорност в български съд. Относно предателствата - повече са от едно, за съжаление, но е имало предателства няколко пъти и на няколко нива, е, единият от капаните е щракнал. Има новооткрито донесение на Хамди паша до Великия везир със забележката, че всички факти вътре са събирани между юни и септември 1872г. т.е. доста преди Къкрина, доклад на Саиб паша до Великия везир от 1873г. и т.н., но темата стана 105 страници докато анализираме наново цялото Възраждане и излезнат неочаквани връзки между пренебрегвани от историографите събития. Затова си мисля не само за Вас, но и за всички, на които им се иска да знаят повече, в някакъв момент ще успеем да направим кратко обобщение, може би още тази седмица, да остане като подтема, защото е ясно, че не всеки може да отдели време за всички източници, документи и прочие, а всеки има право да знае. И ДА, конкретни предателства има, и външни, и вътрешни. Не само на Левски, първо е предадена столицата му Ловеч и човекът въртял комитета от над четиридесет членове - Иван Драсов, който забягва в чужбина, Арабаконак изобщо не е бил обир за пари и т.н.

Но Данаил не предоставя преписите от писмата дори и посмъртно... Плюс, много удобно Кирияк публикува писмата, свързани с Анастас Попхинов след смъртта му, през 1900г. Изобщо дали е публикувал всичко, което е имал в себе си? Но пък един от текстовете днес ми говори повече отколкото в миналото. Съгласно писмото на Апостола, в Марин имало пари, които му поискал, но не получил. Марин отговорил, че ги употребил за малко по свои работи. Да, но днес знаем, не са били употребени, получавал е от тях в Диарбекир, брат му в Одеса, а през 1877г. са били заровени. Накратко, Левски е бил излъган, парите са си били в Марин, неупотребени, но защо не му ги е предал при всички неприятностти, които логично следвали за него? Много странно и нелогично до момента, в който долните редове не дават очевадната причина, а тя е била настояването на Димитър да събират парите накуп, за да ги заведе да ги предадат на големия бос Каравелов. Той е бил в това време около Ловеч за да убие дякон Паисий, имал е пряка връзка с ловчанлии и изглежда думите му са им повлияли. Марин е направил това, което и Тодор Пеев, скрил народните пари от Апостола, за да стигнат зад гърба му до Влашко, още тогава предал принципите на Левски, защото: В писмата има и отговор на въпроса дали Ангел Кънчев е стигнал през зимата 1871-1872г. в Букурещ. Каравелов поканил Левски чрез вестника си по предателски начин, но той писал на Данаил да отидат двамата с Кънчев и да вземат отговорите на вестникаря писменно. През декември 1871г. не преминал Дунава заради епидемията, но през януари трябва да го е направил със сигурност, както подозирахме. Ето в писмото му до Попхинов, Апостола потвърждава, че Ангел е успял да отиде там, където е бил викан Левски, като отишъл с упълномощаване от негова страна:

За Данаил Попов това е така заради много неизвестни около него. Изпратил Кънчев, а после и Димитър от Дяково при Левски без да има неговото съгласие, писал им сам препоръки, как ги препоръчал като не ги познавал??? Само защото Каравелов и Хитов му наредили и той послушно изпълнил. Дал на Димитър печата да пренася ей така, без да има данни, че изобщо е заклет да бъде част от някой комитет на ВРО. Писмата на Кишелски ги няма, минавали през него и брат му... "Всъщност Левски установява архива си именно в Търну Мъгуреле при Данаил Попов, а не в Букурещ при Каравелов и не позволява документацията да е мести, а само да се пращат преписи от кореспонденцията, и то единствено когато е абсолютно наложително. Друга задача на Попов е да държи под контрол хъшовските среди в Румъния и да набира нови членове. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София." - Добре, къде е архивът на Левски, преписите на писмата, които е правил? Само избрани неща е дарил, но архивът на "най-добрия ни българин" е бил в него и го няма... За да не се върне повече в българско и изведнъж да се откаже да участва в съдбините на България, след като се правил на поборник няколко години, трябва да е имал грях или грехове, които щели да излезнат наяве ако опитал да заеме пост, служба, затова си останал там, на брега на Дунава... Относно Вашето предположение за измислено, но добре рекламирано въстание, ето подкрепящ факт от писмо на Левски, как Димитър е бил надъхан да говори на хората за въстание, съвсем близко въстание, лятоска още, да им повтаря, че лятоска ще става нещо, те да са готови /а след като въстанието не избухнало т.е. нямало провал в организацията, организирал Арабаконак и я разгромил отвътре както изследвахме в скорошни постове/:

Аз бих допълнила, че статистиката винаги има значение. Когато разследват комитетите след Арабаконашката афера, Ловешкият е над четиридесет, които да бъдат разпитани без шум, но... всеки един от тях разпитан. В същото време Русенският има няма 5-6 членове, Етрополският петнайсетина, Троянският горе-долу също толкова... По-сериозният брой хора означавало повече възможности за свършване на много и различна комитетска работа. Избраните в ръководния състав са били наистина избрани, хора с качества, а не самоизбрали се като русенци дето сами гласували за себе си. Ентусиазмът им е бил безспорен, защото работели здраво, поръчали пистолети, които успяли да пренесат и разпределят между дузина други комитети без да има провал и без да ги хванат. Рзнасяли и вестника, обикаляли в първата година богатите, четохме, Левски с Драсов, Поплуканов и Пъшков искали или пари за делото от големеца, или ако го е страх, тогава да финансира учението в чужбина на някое бедно, но талантливо дете. Васил Радославов получил така стипендия след една тяхна обиколка на богатите къщи. Двама български министър-председатели са свързани с дейността на Левски лично, Стамболов, когото заклел заедно с Филип Симидов в Търново по молба на Големия и Радославов, когото от родния му Ловеч изпращат в Писек, а затам тръгва и Драсов. Това е преди Събранието в Букурещ, на което председателят Каравелов промотира идеята си да убиват чорбаджиите за пари и за да не ги издадат, след като вземат парите. Но сумарно, ловчанлии извършвали непрекъснато комитетска работа покрай своята собствена и то спазвайки конспиративните правила. По думите на Пъшков, Драсов увлякъл всички да участват в борбата за самостоятелна българска църква, затова и бил сред първите, които били представени на Апостола при първото му отиване в Ловеч. Будни момчета, смели, дузина, а не трима-четирима, готови за народната работа и без много-много убеждения, тръгнали с него заедно към турските бесилки, да цитирам Пъшков отново. Нищо чудно, че бързо се превърнали в неговите хора, жалко за предателството на комитета им, не дошло от тях. След всичко, което разследвахме, за мен ги е посочил Обретенов след убийството на Стоян Пенев, а така или иначе бос му е бил Каравелов, който декември, 1871г. написал дописката, че чака Дякона в Букурещ, неуспешно предателство, но ако е нахъсал вярното му куче Никола, той направил второ предателство, хем да отърве въжето, хем да изпълни поръката на боса... По същата причина, предателството, иска ми се да влезнем по.дълбоко в случая Данаил Попов. Не помня да е продължил комитетска дейност след смъртта на Апостола, което е странно, повечето продължили и участвали и във войната, не съм намирала и материали да е служил някому, защо ли се обвързал с Каравелов и Хитов?

Ясно е, че съм заради същото в темата. Левски не е единственият ни герой, но с лидерските си качества е безспорният, ще дам пример, за мен и Дебелянов, и капитан Списаревски са герои, но при тях не можем да търсим лидерство. Другото е независимостта, тръгва първи да подготвя отвътре въстание, след него има и други, Узунов, Фердинанд, след това и Гюргевските претенденти за водачи, но той е с откровено и ясно съзнание за независимост. По тази линия е предаван най-много пъти и от най-много хора. Някой все е служел някому и независимият лидер непрекъснато е бил пречка на мътрвите души, Филип Тотю добре ги описва вкопчени страстно в домогване до пари, титли, положение... Тук си е мястото за още една интересна подтема, знам че са останали с дълг към него заради парите, архива, Къкрина... но по много критерии комитаджиите от Ловчанския комитет са били по-чисти хора, които не тичали да бъдат част от ложи, завери, потайни срещи с чужди служби... Смелите работници на терен отвътре, различните интригантите и келепирджиите отвън, те са имали наистина близко разбиране до неговото за свобода и за независимост. Затова исках да стигнем до най-първите предатели, защото предаден не е бил само той, предадена е и столицата на Привременното му правителство, а с нея и истинските ценности, които по-скромни, но по-стойностни хора искали да положат в основите на държавата. За съжаление в историята печеливша се оказала Гюргевската седянка... доста подли хорица, мизерни душици сред тях... Искаше ми се Ловешкият комитет да бе основал новата България. Не случайно през цялото време Апостолът се борил центърът на властта да си е в българско, не в Букурещ, не в ръцете на Каравелов, Хитов и сие. С болка трябва да кажа, Данаил Попов е бил в техния кръг, това не съм го и помисляла. За Хитов и Каравелов знаем, но какво ли е обещано на Попов, какво ли е очаквал в замяна на двойната игра, която е играел?

Книгата на Страшимиров е качена на два сайта, но ми хареса да чета Левски в оригинал. Той самият използва думата "прошение" в този случай. Нищо чудно сам да го е написал, със сигурност съдържа подписа му. Не вярвам, че ще бъде намерено, Каравелов ставал излишен, ако между Левски и сръбското правителство имало пряка връзка, не би го допуснал. Свикнал е да получава обещания, пари, да се чувства важен. Отделно, Каравелов някак е забавял всичко, дори този процес с изпращането на момчета в сръбските военни училища изобщо не е подхванал. Никакъв революционер не е бил и никаква революция не го е интересувала. Усещането е, че е чакал залавянето на Апостола, да се отърве от него, за да изпълни следващите задачи на господарите си. За съжаление от ставането си за председател не свършва никаква работа през цялата 1872г. Нищо не захваща, макар позицията да го е задължавала да работи за освобождаването на българско, но дейност при него няма, абсолютно пропиляна година... Да отбележа, че писма от Кишелски също нямало, а те пък минавали през Данаил Попов. Минимум два-три пъти преброих отбелязано от Левски да проверят къде се е загубило писмото... И нещо от Националната конференция: "Предстои всички тези стойностни доклади да бъдат издадени в книжно тяло – том 6 от ценната поредица на музея на Апостола „Нови документи и изследвания“.

"Все си мисля, че Игнатиев е изтеглил бързо и със замитане на следите Каравелов от Букурещ не заради опасност от екстрадиция, официално искане за такава както знаем не е имало; изтеглил го е оттам по този начин, за да не се срещнат с Левски, ако капаните не сработят по пътя." Крайно време бе да бъде казано, написано. Това е и отговорът на въпроса защо след смъртта на Левски няма некролог във вестника на Каравелов, няма посветена статия на лидерът на най-голямата организация в българско, нито на процеса, в който били осъдени предадените от Димитър дейци. Вървял заедно с Левски няколко години, ала се страхувал твърде много от него. Паникьосан е бил, че ще го съди, ще го обвинява, ако се видят на живо, точно това изследвах по-горе с въображаемата среща между тях, очаквал е да си плати ако с Левски се срещнат на живо. Затова е бягал като подгонен, четохме, никой официално не го е поискал от Цариград, голямата лъжа на нашите историци. Избягал е от възможна среща с Левски в Букурещ, жертвал е архива на организацията за да спаси собствената си кожа от своите, които безсрамно продал за настоящи пари и за бъдещи постове... Филип Тотю е искал руската връзка да бъде печеливша, ок, но ако е знаел, че няма да има въстание в Босна, да беше го написал... Не знам защо е пропускано, но ето и Прошението на Левски, то е до Сръбското правителство. На 25 юли 1872г. има негово писмо, в което нарежда Любен Каравелов тайно да го поднесе и бързичко да вземе отговор, прошенията в онези години явно са били честа практика. Според мен го е написал, защото е очаквал скорошна война на Сърбия с Турция. За съжаление нямаме текста на самото Прошение, но става ясно, че той самият го е подписал. Няма данни в следващите му писма по въпроса, а писма на Каравелов до него пък изобщо нямаме, не знаем как е отговорило Сръбското Правителство, дали изобщо вестникарят им го е предоставил:

Става все по-интересно защо на Данаил Попов са оставили да съобщи новината на Левски? Защо не я е написал Каравелов... Имали са наистина някаква стратегия още преди да чуят тежката му дума. Освен това Георги Живков бил ту с вестникаря, ту в конфликт с него, знаем как е бил нападнат като шпионин във вестника. "за кореспонденциите на В. Левски, А. Кънчев, Д. Общи, на частните комитети с централния и П. Хитов в Белград — Данаил Попов е бил ключът. Нему Дякона поверява цялата си кореспонденция с Българския революционен централен комитет (БРЦК), Русия, Румъния и Сърбия. Той единствен има право да чете всички получавани от и до Левски писма и да прави техни копия." Точно довереният му човек... нищо чудно, че Апостола е повярвал на мантрите за въстание при съседите, идвала от неговите хора от най-вътрешния му кръг, но защо 1871г. са започнали с тази измислица, как им е хрумнала и защо вместо да търсят съюз директно с Левски се насочили към други? "Уставът, подписан от Каравелов, парадоксално е давал пълно право на Левски да свика ново Общо събрание и да призове представители на всички частни комитети от Българско, пред които аргументирано, с писма и документи, да изложи неспособността на председателя Каравелов да заема председателското място..." С всичко написано от Вас съм съгласна, но аз имах предвид ситуация, при която Левски е стигнал до Букурещ, за там се е бил запътил след Ловеч, както знаем всички. Пристигайки, все още нямал възможността да свика събрание на частните комитети, да подсигури председателите им да бъдат във Влашко, за да го подкрепят в искането да свали Каравелов и да им представи документите и т.н. Ден първи-втори-трети там, той ще бъде един на един с вестникаря, който едва ли лесно би си подал оставката, а по-скоро би поискал неговата за своеволстване, задето не е вдигнал въстание, което му е било заповядано и не е организирал опит за спасяване на арестуваните. Това за арестуваните е с клаузи дали криминални или политически ще са пред съда, но Каравелов би го използвал на сто процента като аргумент. Ето, този момент се опитвам да си представя, Каравелов и Левски един срещу друг и предателят дори няма да има спирачки, а ще настоява Апостола да се оттегли... Пълномощното - чета и Кириак Цанков по два и три пъти, ще излезе, че Левски сам си го е написал, одобрил, подпечатал с печата и тръгнал за българско... Кириак дори не помнел преди или след обесването го е подписал... Нямам думи какво отношение са имали към Главният Апостол на цяла България, черноработникът на терен, а босовете на завет си седели и интриги само кроели...

Ако Данаил Попов не е дал имената на тримата преговарящи с Белград, защо Левски в своя отговор не го е попитал? Някак странно анонимни са тези тримата, не са споменати. Ако бяха Хитов и Каравелов, Левски щеше да ги коментира, а и по-късно да им отбелязва това действие зад гърба му. Данаил може да ги е скрил, но няма данни Дяконът да пита и подпитва кои са били, а това е случай, който би разследвал, сериозен. Както и да чета писмото му, излиза, че тримата вече са се самоизпратили в Белград, Данаил си ги знаел кои са, докато Левски смятал, че когато народът е готов, тогава трябвало да изберат трима подходящи да преговарят с всички възможни съюзници... Може и да греша, препрочитам писмото в оригинал, в сборника на Кириак Цанков от 1900г., така го разбирам... Да, за нас заговорът им вече е ясен, но никак не очаквах дълбочината на участието на Данаил в него. Изглежда е следил през цялото време Левски, знаел е местопребиваването му, четял е писмата и в двете посоки. Но това откритие е шок за мен, вярвах, че е бил довереният му човек. Планът им се скроил и осъществил след като Левски им казал НЕ няколко пъти, на искането за събиране на подписи, както и на договарянето със Сърбия и Босна, защото народът не е бил готов, но всичко се случвало в пролетта на 1871г., като март-април-май са датите на писмата. Юни му пращат Димитър, като Данаил е нагъл, поверява му да носи печата без да се е заклел, че принадлежи на комитет от ВРО. Но защо изведнъж са станали толкова активни през пролетта на 1871г., кое ги е подтикнало план след план да забъркват, непременно да участват в нещо? Трябва да е имало фактор, който ги активизирал, а този фактор не е бил подготовка за въстание при съседите, както тръбяли... Другото, чисто хипотетично да си представим, Каравелов е в Букурещ, не е бягал през глава до Белград през Париж, а Левски стига до него декември 1872г. или януари, 1873г., измъква се от Къкрина, измъква се и от капана на Обретенов в Русе. Вестникарят и Апостолът са очи в очи. Левски му иска оставката, носи архиви, документи, продкрепящи искането, Каравелов не я дава, иска да отстрани Левски за неподчинение, не е вдигнал въстание, както председателят му наредил. Кой е щял да надделее на Влашка територия? Ако си зададем този въпрос става страшно, защото вероятността да надделее вестникарят не е малка, в Букурещ на лаладжийските му приказки, с които добре продавал себе си на думи, не и на дела, все още вярвали...

Има нещо много интересно, поели обещания пред Сърбия, а как смятали да ги изпълнят, ако Левски им отговорел с НЕ или ако комитетите откажели да се вдигнат? И защо са смятали, че те са представителство, ако не и правителство, на българско? Всеки двама-трима можели да претендират за същото, освен ако тези трима не са били Данаил, Хитов и Каравелов, за да ги приемат сърбите за представители. Руската страна дори и тях не признавала за представителство, искала подписи от големци от цяло българско. Отделно, защо решили, че могат, че на тях тримата се полага да ръководят всичко? Искам да кажа обаче, че докато Левски не създал ВРО, нямало смисъл никой да преговаря с нашите, ни Сърбия, ни Босна, нито да подписва договори. После всички станали важни, защото Апостола поел задача на терен да го подготви и осигури, а на негов гръб всички "босове" направили капитал. Но, Иван Касабов първи промотирал на място да се работи, дори финансирал в началото Левски. Касабов обаче договори и преговори със Сърбия или Босна не е имал. По-скоро с румънците искал да направим завера, но при смяна на тяхната политическа власт това отишло в историята. Данаил Попов е бил дружка с Хитов или друг, след като лично участвал в такава завера, поне уведомил Дякона... За архивът, Каравелов и Данаил оставили по няколко писма при Кирияк Цанков, неизвестно защо, той пък ги публикувал със закъснение цели 25г. след Освобождението заедно със своите, общо 23. Това са отговори на Левски, от които разбираме какви писма са стигали до него, но нищо от преписите, които Данаил е следвало да прави. За съжаление Кириак не съобщава по каква причина през 1873г. след обесването на Дякона, на Данаил и Любен им хрумнала една и съща идея, някои, малък на брой писма, да му предадат. За съжаление това е всичко от богатите и ценни архиви от Възраждането и на двамата, нищо повече не е стигнало до библиотеките ни и Националните фондове. В някакъв по-късен етап дъщерите на Данаил даряват кореспонденция на баща си, включително три писма на Захари Стоянов, но тя е вече от осемдесетте години на деветнайсетия век. От Възрожденските архиви само Кириак спасил нещо. Още нещо, в събраните от Кириак писма се вижда, че Левски си плащал трите пушки, че и люхви имал върху тях, а пък след години Данаил в писмото до министъра пропуска това, звучи сякаш му е подарил пушките, защото били получени като мостри. Но... в писмата на Левски четем друго.

Да не пропусна и още нещо, относно голямата тема за подготвяно въстание, която Вие много добре развихте тук. В един момент не само Апостола се отказал от четническата тактика. След смъртта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която не допринесла за получаване на помощ от някоя от Великите сили и свикване на конференция или започване на война, след провала с Прошението до Султана през 1867г., мнозина от искащите свободата на България се ориентирали към идеята за въстание по примера на Гърция, Италия, Сърбия. Въстанията били изключително популярни в Европа точно в тези години. Подготовката му била обаче по-сложно нещо, отколкото да бъдела въоръжена и изпратена чета. Затова опипом, проба-грешка спретнали няколко въстания. Но било ясно, че това е пътят. Единствен Апостолът обаче се заел да го подготвя отвътре и да осигури масовост от четирите краища на българско. За доказателство - писмото на Филип Тотю за подписите. Тошков не се е чувствал близък с Левски, нито Кишелски, затова поискали Тотю да напише и прати писмото. Апостолът дори го пита накрая да не остане само той, Тотю, който го е подписал, защото идеята не му изглеждала добра, той очаквал независимост като резултат от едно мащабно въстание. Но пиша това, за да обясня моята идея, ако през 1871г. имаше друга организация, която да осигури тези подписи, нямаше да прибегнат до Левски и неговата ВРО. Не им е бил близък, но опряли до него, нямало до кого другиго, друг не обикалял цяло българско да създава комитети и да подготвя въстание. Затова няма как през 1869г. да е започнала темата да вдигнат въстание заедно с Босна. Тогава съвсем нямало на кого да разчитат, дори и чета нямало, тази на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е била разбита в 1868г. Дори да вдигнела въстание Босна в 1869г., 1870г., емигрантите само щели да гледат отстрани. После, вече през 1871г. когато имало положени основите на организация от Левски, тогава имало смисъл да се говори за въстание едновременно с други, за да не са сами срещу Империята, а Каравелов и Хитов си позволявали да сключват договори и съглашения зад гърба на самия лидер на ВРО. Но ако той не я бе създал, всички оставаха на резервните скамейки, никому ненужни от ирачите, които били на терен. Тогава имало смисъл и да се прати някой като Кънчев при Апостола, за да събере подписите от готови комитети. Иначе представям си Ангел или друг като него от град на град, от големец при големец обясняващ мисията си, колко би бил успешен без комитетите на ВРО и за колко дълго време... Като нищо и тупаник е можел от някой чорбаджия да си изкара, да не му повярват изобщо или да го затворят в кауша, а не за има-няма два месеца да е готов и невредим на брега на Дунава, защото му е било постлано. Богаташът Христо Георгиев пара не дал на Левски за ВРО, да не говорим за друго усилие да направи, ама като му потрябвала, готов бил да се възползва на тепсия от организацията му... Някъде там и той участва в идеята за скорошно въстание, че и 50 000 жълтици получил от руска страна за подготовката му съгласно в. Дунав. Така че когато говорим за идеята за въстание заедно с Босна или със Сърбия, тя е била възможно да възникне само около края на 1870г., началото на 1871г., когато гръбнакът на ВРО вече е бил изграден и работещ. Въпросът е на кой какво въстание ме у вършело работа, от четирите краища на българско или локално, да вдигне шум, за да може международния отзвук да осигури свободата. Априлското е проведено по втория път, рекламиран от Плоешката група, с много жертви и като резултат без независимост на масата на преговорите, а две васални държави.

Това е само част от съдържанието и участниците в Годишната национална конференция в музея на Левски в Карлово, последният ден ще участва и проф. Орлин Събев с нови преводи, но не успявам да кача цялата програма:

Като споменах Кишелски, следва да отбележа, че трябва да се отрека и от собствените си мантри, Данаил Попов е една от тях. Имах много плюсове за него, изглеждаше като верен поборник на Левски с право да чете и преписва писмата му, осигурил му оръжието: “Аз донесох една белгийска пушка, скорострелна, от които имат само кралевските дворцови гвардейци. Нея пушка изнесох я нарочно на В.Левски и я прекарахме насреща през Дунава чрез г-на Оханеза Аладжаджиана, който можеше да я прекара и в Плевен е предадена Левскому с 1000 патрони.” За другата, на 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София: “....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от ценността на такава Една реликва”. За третата пушка, Мария Сиркова в спомените си твърди, че са били скрити три от Левски в дома й, той развенчава и глупостите на Обретенов за пренасянето й от майка му и Каравелова: "После прекарването през Никопол за Плевен на В. Левски успях, че прекарах, ако и с голям риск, едната пушка за В. Л., която биде прекарана от самата ми майка - баба Попадия. Пушката биде разглобена на 2-3 части и наконец прекарахме я благополучно и я занесе майка ми в Плевен, и оттам брат ми я препроводил за Ловеч, гдето беше Комитетът." - из писмо до министъра на Просвещението, https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/blog-post_22.html Той използва силни думи срещу довчерашни поборници, търси принципна справедливост, прави дарение на Народният музей в София-другата пушка “Комблен”, която поради ранната смърт на Ангел Кънчев не е била прехвърлена в България. Но тук не оставихме камък и листо непроверени и излезна: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." - писмото на Ангел Кънчев. Преди него по същият път минал и Димитър от Дяково, с препоръки, писани от Данаил, а за капак му поверил да занесе и печата на организацията, изключително важен предмет, без Левски изобщо да е приел Димитър като комитаджия. Абсолютно подло и явно по внушения от Хитов и Каравелов. Анастас Попхинов, брат му, други писма не е отварял, но това на Кишелски - ДА. Почти сигурно е, че му е било подсказано да го направи и да съобщи за прочетеното. Каравелов е дал контактите на Кишелски, но е опитвал да следи пощата на Апостола и то чрез двамата братя, Анастас и Данаил. След раздора между Левски и Анастас, Данаил се втурнал да защитава брат си. Ясно защо, през него е минала поръката писма от Кишелски да отваря и да уведомява за съдържанието. Архивът - правил е архив на Апостола, имал задача да преписва писмата му и да пази преписите, не открих къде са, в нито една библиотека ги няма. Освен Каравеловия, липсва и този архив. Някак си не е толкова чисто и коректно всичко и при него, вършел е тайно зад гърба на Апостола нечистоплътни неща, а и скрил от България важни документи за нейното минало - преписите на писмата. За мое огромно съжаление още един поборник с две лица, допринесъл за бъркотията в нашето Възраждане...

Аз съм свикнала да държа на думата си, написах преди няколко дни, че ще дам моите наблюдения по книгата на Обретенов, която поместихте тук и благодарение на Вас си припомних. Вътре има толкова червени светлини: 1. "По мои лични съображения аз се нарекох слуга на читалището и исках всички д а ме наричат така. Намирах, че това е по-добре, щом с е числях към тайна революционна организация." - Коя е тази тайна революционна организация към която се е числял в края на 1869г.? Не е ВРО. Ако е ТБК, не го е упоменал, защо ли е скрил тази част от биографията си? Защо не е разкрил кои са били в комитета и т.н., след като е решил да разкаже за себе си... 2. През август 1870 г. при изборите за ново настоятелство на читалището беше избран за писар (секретар) нашият другар Иларион Драгостинов. - Иларион си е бил там и по време на убийството на Пенев в 1871г. т.е. имало е кой да се разправи с Костаки, докато другите са в кауша. 3. На 4 май 1871 година Юрдан Симеонов ми писа от Табор: „да си отваряш ушите, очите, устата, че да чуеш тази моя тукашна новина: ще видите подир три месеца Ангела в книга завит при вас.“ - няма и месец, след като Левски е казал НЕ на Тотю и план Б е задействан да събират подписи. Това променя идеята ни, че Ангел е преминал през Белград и са използвали ситуацията да го убедят да участва. Точно обратното излиза че е било, Кънчев първо е бил уведомен за мисията, дал е съгласие още от Табор и тогава са го повикали в Белград да го обучат. Изобщо е нямало да отиде в Белград, ако не е казал предварително ОК на идеята за подписите. Юрдан си позволил да сподели на Обретенов да чакат Ангел, което потвърждава моята теория, че комитетът в Русе е бил създаден не да върши комитетско дело, той такава не свършил през 1871-1872-1873г., не се заклели и да вършат народна работа както е било по Наредата на Левски, ни поп, ни клетва имало, а е бил с цел младежката банда на Кънчев да го подпомага. Проверих какво е "в книга завит", защото предполагах, че е било често срещан израз в миналото, означавал е подреден, излъскан, подготвен. Млад човек, който е обучен и „вкаран в ред“, „напълно стегнат, вече готов за работа т.е. въпросният Юрдан Симеонов е знаел тайната на Кънчев и я намекнал в писмото, че няма да се върне в Табор да продължи да учи, а ще се появи в Русе. Ще се появи не готов за ваканция, а за друга работа, като човек, минал през обучение, старателно подготвен за нея като завършена книга, написана, комплектована, приготвена за читатели. Още една идея имам, навремето за високопоставените хора са завивали с хартия или с плат това, с което искали да ги почерпят докато го пренасят, сладки, баклава и др., прах да не падне отгоре т.е. Кънчев е станал нещо специално, завит като внимателно пазено нещо, "в книга завит". Да внимателно са го подготвили, изтупали, отгледали... Не са си губили времето двата месеца в Белград, обяснили са му, вкарали са го да участва в писането на Устава, но и са му разказали подробно за Левски и ВРО, съветвали са го как да се оправи със своеволстващия лидер, за да си свърши задачата под носа му, особено да пази тайната от него... 4. Кънчев взел онези 2 жълтици, но... не се прибрал веднага, а след два месеца...и то не с парахода от Белград, а през Букурещ и Гюргево преминал , вероятно наистина там е имал среща с Христо Георгиев, а в Гюргево е бил Теофан Райнов. После се отчел веднага на Хитов, особено за срещата с Данаил Попов: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." /значи Данаил също е научил всичко и зад гърба на Левски предоставил на Ангел съчинени препоръки, нещо като тези на Димитър от Дяково. Разочарована съм от Данаил. / "В неделя ще замина във вътрешността на Българско да за хвана и извършва мисията си." - очевидно Ангел НЕ е мислел да стане обикновен комитаджия и да се бори за свободата, а своя лична мисия да извърши... Дори и няма данни бил ли е заклет във ВРО, в Русе не е станал част от комитета, в Ловеч също не е станал част от комитета, каква ли церемония му е направил Каравелов в Белград или участието във ВРО е било фиктивно, голо твърдение, за да го парашутират да диша във врата на Апостола? 5. Протокол № 11, 11 февруари 1872 г. "Решаваме да дадем на познатия ни агент (А. Кънчев) две лири турски от парите, които имаме събрани." - По паспорт Ангел е бил само на 13-ти февруари в Русе, а на 14-ти има печат от Разград. Датата на Протокола обаче е 11 февруари!!! Тези протоколи Обретенов кога и как ли ги е писал, и защо, за да доказвал че е поборник години по-късно? 6. "Обретенов отива и в руското посолство, гдето бива приет много добре от генерал Игнатиев." - От кого е бил инструктиран да прави така? Кой му е казал да се постави в подчинение на посолството и да разкаже всички решения на Гюргевската седянка? Дали го направил само веднъж или много пъти, включително преди да тръгне с Ботевата чета? Всичко ли е докладвал и защо? И... още нещо извън Обретенов. Разбрах защо в докладите до Великия везир има такава сигурност, че от Ловеч ще дойде добрата вест за властта. Много се чудех на увереността на валията, на какво основание такава вяра? Сега знам. Защото не са разчитали на една Величка, дето можела и да се отметне, имали са и четирите тайни къщи с хората вътре на тепсия, все някой е щял да изкаже Апостола, за да отърват всички кожите... А пък заради съгласието си да сътрудничи и да повлияе и на брат си, Величка е заела мястото на съпруга си, така си обяснявам защо Гечо Хашната не е арестуван. Каймакаминът всъщност е искал съдействие от доверените хора на Левски, от тайните му къщи, а другите комитаджии, около четиридесет, както са описани, разпитани тихомълком, не са били необходими т.е. наистина трябва да са били замесени всичките роднини... И четирите тайни къщи трябва да са били под наблюдение месеци. Но Сирков го е поканил в своята, наблюдаваната, за да влезне в Ловеч, дал му е всякакви гаранции, за да спечели доверието му и получил писмено от Апостола решение всичките документи и пари да бъдат събрани в неговия дом... в къщото време е знаел отлично, че къщата му е под "засада", че крие и лъже от него, има само един отговор защо го е направил. Все едно дали е казал на Величка, че Левски ще нощува в Къкрина или сам е стигнал до конака. Латинецът също е бил с наблюдавана къща, издаден - в списъка на Хамди паша е, Али чауш е минал през кръчмата му през деня, разбрали са се... Нямали са избор, вървели са към турските бесилки и от четирите тайни къщи. Но сте прав, че зорът да бъде вдигнато ненавременно и неподготвено въстание е в дъното на всичко. Каравелов по-късно казва на Михаил Греков за настояването за бунт в онзи момент: "Това бе руска работа...", което ме води до мисълта, че не всичко е било работа на съседите само. При създаване на още по-голяма и мощна ВРО през следващите години, всички отвън са ставали излишни, тя и сама е щяла да постигне целите си, нямало е да има необходимост от намеса и война, в която Великите още веднъж да си уредят сметките... В крайна сметка, ще ги уреждат и с Първата Световна... Още го мисля, последната нощ на Левски в Ловеч никой от тях не е мигнал, знаели са какво им предстои да направят, само той е спал, вероятно болен, изстинал от колибите... И... заподозрял в Къкрина, вечерта е разпитвал Цвятков, усетил, че щом Сирков не тръгнал с него, най-опитния и най-верния да го пази, а пратили най-неопитния, който можело да пожертват, Никола, който никога не бил стъпил в Търново, а трябвало заедно двамата да преминат през този град, значи имало нещо нередно... Иска ми се да бяха тръгнали в полунощ, на коне, имали са шанс дори и преследвани по пътищата, имали са и кон... Още нямам отговор обаче на друг въпрос, няма данни как е завършила връзката между Левски и Кишелски след разпечатаното писмо от Попхинов. Странно е, че изчезват следите на кореспонденцията между двамата и от двете страни, архив на Кишелски няма...

Благодаря за извървяния път, беше неочаквано това, до което стигнахме, но откриването на новите документи даде нов смисъл на темата Левски. Истината наистина е в детайлите

А, на монографията може да й дойде времето, може да решите да я напишете един ден когато анализираме всичко докрай Много е ценна информацията, която сте събрали и на по-глобално ниво обощавате, логическите връзки, които правите. Сега пропуснатото дотук, в списание Пролом Обретенов отбелязва, че той оставил Левски в Букурещ на 18-ти май, защото трябвало да се върне в Русе. В доклада на Хамди паша е отбелязано: "лице на име Левски... от известно време насам се намира във Влашко" т.е. когато е започнало предателството, това е било май или юни 1872г. преди Левски да се върне в българско на 1-ви юли. Хамди паша е поел поста през юни, значи първото донесение е по това време. Сетих се и още нещо, когато Левски пише на Каравелов, че ще му прати поп Кръстьо да печати, не му споменава, че попът е председател на комитата в Ловеч, защото не е бил, иначе не би пропуснал толкова важна информация. Цялата лъжа с поп Кръстьо председател е необяснимо колко дълго е царувала в историографията ни: "Нашъ Священикь, на име Попъ Крьстю, ще доде при васъ да са разбере ще може ли Вашята печятница да издава вястникъ, който ще бъде слободенъ за въ Българско..." Димитър Панчовски, „Последните дни на Васил Левски”. „Като излязохме от дома на този болнав човек, който се нарича Никола - казал отец Матей, сторих хабер на поп Кръстю да дойде в черквата. Там от дума на дума стигнахме до залавянето на Левски. Според попа тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им (Марин Луканов — б. Д. П.), който без разрешение от Левски, прибрал от разни комитети около 15 000 гроша, и като не ги внесъл в комитетската каса, а ги употребил за лични свои нужди, то поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият им род го намразил и започнали да го клеветят и одумват…” Сирков: „Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.” - не председателят, а попът, но пък интересно, че в него имало не само пари, но и книжа, които да предаде на Сирков... И продължавам да мисля все пак, как се е родила идеята за фалшивото въстание, в Спомените на Обретенов, Каравелов всеки час на Събранието настоявал за него... Могли са да бъдат измислени безброй други възможности да се справят с ВРО, тази е наистина уникална, знаели са, че няма оръжие и подготовка, дори да се вдигне от четирите краища, обречена е...

Абсолютно съм съгласна с направеното от Вас обобщение Аз обаче имам какво да напиша, малко по-късно през седмицата, относно книгата на Обретенов, там има неща, които съм пропуснала да си спомня, а сега ми се струват значими. Плюс, темата не е "Кой предаде ВРО?", а "... Кой предаде Левски????" , така че навлизам дълбоко в ловешките детайли относно Апостола. В цитатът на Сирков, който поместих по-горе, има нещо пропускано, той твърди, че и председателя и подпредседателя са в кауша, затова работата замряла. Марин е бил председател, ОК, но другият арестуван, за когото знаем, е Пъшков. Пъшков обаче председател не е бил, тогава кой е третият арестуван? Знаем един от двамата подпредседатели, Цвятко Хаджипавлов, който отговарял за разпределението на оръжието, но няма данни той да е бил в кауша. Кой е другият? "Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство." - дошъл е отвътре, от допуснатия за участник Обретенов, но съм готова да споря за времето на събитията, преди Събранието започва предателството на Ловеч. Обретенов е бил куриер преди убийството на Стоян Пенев, знаел е комитета в Ловеч, а от Кънчев е научил и за главните действащи лица в този комитет. Ако предателството бе започнало веднага след Събранието в Букурещ, името дадено на валията на Русе е щяло да бъде Марин Поплуканов за Ловеч. Но... бягащият първи оттам е Иван Драсов, все едно под какъв предлог е спринтирал навън. Той така и до Освобождението не се върнал, въпреки че в родния му град всичко утихнало и арести нямало след залавянето на Апостола, значи целта му не е била да учи в странство, диплома също не взел. Нито пък на приятелчето му Иван Колев. За мен Драсов е издаден първи, защото той е въртял комитета в Ловеч, столицата на Привременното правителство, бил е известен, получавал е писмата, отговарял им, за него Кънчев трябва да е разказвал, защото Драсов го защитавал за да му дадат Пълномощно. Предаден е още през март месец, не през май, след ареста на Обретенов, който трябвало да си спасява кожата и го е предал, неговото име знаел, него издал, за Марин Поплуканов едва ли е чувал до този момент. Али Чауш, съседът на Драсов, научил, работел е в конака, полицай, били са в изключително добри отношения, трябва да му е казал, че е под наблюдение след предателство отнякъде. В началото всички са били само под наблюдение, полицията е чакала провал, за да ги арестува, пишеше го в документите, новите документи. Драсов е намерил пари от зет си, за да избяга навреме, за да не стане доносник на властта срещу своите или за да не остане в кауша задълго заради противодържавна дейност. Направил сбогуване, на което Али Чауш присъствал и му дал паспорт, Сиркова е запомнила това. След което предателството продължило с отиването на Обретенов на Събранието, защото е пуснат от затвора точно преди него, защото нямал ОК от Търново да отиде, но се самоизпратил, а пък Каравелов го приел, това го разнищихме... От него валията трябва да е получил и материалите на комитета, за които пише в доклада от септември, 1872г., русенецът ги е пренасял... "Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност" - ей, това не ми дава спокойствие, значи още през 1871г. лъснало, че Левски е създал сериозна организация, но да измислиш този план да се провали организацията отвътре като вдигне въстание и никой не й помогне... интересен ход и задълбочен. По принцип отвън им трябвало малък, но контролиран бунт, с който да искат помощ от Великите, не голямо въстание да осигури независимост на нова държава... Много мисъл има в тази идея и разработването й, много работа по въпроса, изплашили са се от независимата ВРО и непроницаемият й лидер наистина. Април 1871г. е писмото на Филип Тотю за подписите, с което самата организация да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Оттам-насетне през цялото време е имало борба срещу независимостта на ВРО, приравнена е от Каравелов до 1-ви отдел на БРЦК, съгласно печата, направен от него, демек поставена под контрол, но как и в коя глава се е родило да бъде измислено фалшиво въстание, за да въстане само ВРО и да загуби, след като по друг начин не можели да се справят с нея... От гледна точка на нашите "поборници" Каравелов, Хитов и сие, пълно подчинение на външни сили, никаква борба за българското...

Преди да влезнем в обувките на полицията, нека влезнем в тези на предателите. Къщата на Сиркови е заградена от убийството на Стойчо Гиргинов до залавянето на Левски и въпреки това, ни заптие го е видял, ни някой го е издал. ОК, било е тъмно когато се е промушил и никой с точност не го е чакал въпросната вечер, може да са го изпуснали. Обаче, след като е заловен, абсурдно е турската полиция да не е разследвала къде е бил, при кого е спал и т.н. Но... Никола Сирков не е повикан на разпит, точно топ-ятакът на баш комитата... Поне да каже нещо дето и полицията може да е пропуснала... Но не. Три дни не ял и пил само мастика, но му се разминало, не го закачали както било редно, защото бил важен и главен в комитета, след като на него лидерът най-голямо доверие имал. Но... Обаче Сирков не е бил глупак, дори да не е участвал пряко в предателството, знаел, че го е направил косвено като занесъл писмо от Величка на Левски в село близо до Троян, знаел, че къщата му е заградена, а го приел в къщи... Научил, че Левски минал покрай Величка на път за Къкрина, по-късно Сиркова признала в спомените, че и Величка, и Гечо, и поп Лукан научили, че е в града. Не е арестуван в Ловеч, защото може и да не е казано в конака докато е бил в града, не са искали да бъдат предатели пред очите на целия град. Не знаем в кой момент е научила полицията, но да речем, че в тази част Юсеин Бошняк казал истината, че на каймакамина е било съобщено привечер и тогава наредили потерията да се събира. На предателят/предателите е било необходимо време за кураж да го предадат, а и да не ги видят посред бял ден в конака, през деня имало и български служители там, щели да ги забележат, например брата на Яким Шишков, затова и арестите и разпитите, включително на поп Кръстьо, са извършвани тихомълком нощем. Освен това Апостола едва ли е казал на Величка, че отива в Къкрина, не му е дала парите, изгубила доверието му, а брат й само могъл да съобщи, че е на пътя за Севлиево, дотам го шпионирал уж да го пази от шпиони. На Хашнова й трябвало време да тича по родата да научи накъде е тръгнал и стигнала привечер до полицията. Сиркова не признава, но или тя, съпругът й, или съпругата на Латинеца са казали на Величка точното му местонахождение. В противен случай някой от тях тримата е търчал в конака. Затова после няма как Сирков да не се е досетил кой го е издал. Починал най-вероятно от отравяне, сигурно е разпитвал Величкини, наистина не е бил глупак, хекиминът му е бил убит от Големия - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/,. Както съобщава Сиркова, след смъртта му изведнъж Величка започнала да говори, че поп Кръстьо е предател. Докато бил жив, такива думи не смеела да изрече. Към роднината им Величка Хашнова полицията също внезапно загубила интерес, нищо че е била разпитвана, арестувана, не съпругът й Гечо, а тя, държана в къщата на попа и нищо, никой повече не се сетил за нея. Макар че, няма вариант полицията да не е разбрала след залавянето му, че Левски минал през дома й да говорят. Никой повече не я търсил да каже какво са си говорили с него, какво е искал от нея...