decapitator

Не, не си разбрала и не, не значи това. Значи, че Фотий, патриаршията и Цариград, нямат нищо общо с покръстването. Написаното от Теофилакт е доказателство за тезата, че Цариград няма никакви права над българската църква, демек тя не е църквата-майка. В разглеждания период все още няма деление на църквата (на гръцка и западна), демек няма схизма (ако не бройм Акакиевата, ма тя е друга бира). Иначе ереси на Балканите колкото си искаш.

Може и така да е, но може противопоставянето м/у тях да няма нищо общо с религията на едните, а да е чисто и просто политическо (разбира се, ако се доворим на "Чудесата", преместването е породено и от копнежа Куберовите хора по "бащините им земи"). Поне не съм срещал сведение (а и не съм се интресувал, кой знае колко ), което да говори за яростен аварски неприазъм към християните (предполагам броя им е бил значителен в следствие на увличанията на местни, след аваро-българските походи).

Обаче, както пише в "Чудасата на Св. Димитър", Кубер води нов народ - християнски (българи, славяни и ромеи*) точно от Авария, който след близо 50 г. виреене и "омешване" са запазили християснката си вяра и спомена за бащината си земя. Демек евентуалното вливане на нови прабългарски "сили" от аварско, не е предпоставка, че те ще са "по-непримирими и категорично враждебни към християнството". *да се разбира местни - балканци.

Май не можеш да ме разбереш. Скилица преповтаря писаното преди него, а писаното преди него (за единия хронист - Михаил се покръстил зарад глада, за друг причина било земетръса, за трети - внушението на сестра му, за четвърти - картината на страшния съд и т.н.), не отговаря на сведенията, които са ни оставили съвремениците на събитието. Всички хронисти търсят обяснение на "покръстването" и го свързват с различни природни бетствия, чудеса и знамения. Цялата теза, за покръстване от страна на Цариград (без значение дали Михаил е кръстен през деня или през нощта) е несъстоятелна. Ако ти се занимава, отваряш ГИБИ, ЛИБИ и ХИБ, подреждаш си изворите хронологически и четеш. За финал едно сведение от Теофилакт Охридски: Цариград няма права над българската църква!

А ето как, цариградският патриарх Фотий (глава на църквата кръстница) представя "покръстването": Превод И. Дуйчев в ГИБИ, IV. "Но и българите, народ варварски и христоненавистен, станаха толкова много наклонни към богопознание и питомност (б.м. преводът на таз думичка ми бърка леко в здравето), че като се отказаха от отеческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се присадиха към християнската вяра." Шо ли от думите му излиза, че си няма ни най-малка представа, що аджеба Михаил е озаконил християнството. Що ли от думите на пишещите столетия по-късно хронисти излиза, че и те си нямат представа защо Михаил е озаконил християнството и го отдават на чудеса и знамения (глад, земетресения - 40 дни!, внушения и прочие фантасмагории). пс Това за елинското безумие ми напомня за един друг извор, в който се казваше, че българите почитат и Зевс

Прелисти на предишната страничка Йончев. Може би не се изразих правилно с това "в Цариград", разбирай го като "от Цариград". Божилов и Гюзелев, "История на България в три тома. Том Ι: История на средновековна България VII - XIV век", изд. Анубис 1999, с.171: Не съм писал, че Фотий е патриарх по време на събора

Според патриарх Фотий, княз Михаил по чудо (с божие внушение) сам си сменя вярата - гърците и Фотий нямат нищо общо. Според протоколите от събора, гърците нямат никаква заслуга за покръстването. Фотий щеше да си бие гъза у тавана от кеф, ако той беше омил Борис у Цариград, но такова нещо няма нито в писмата му, нито в официалната позиция на патриарха по време на събора. Ако искаш и самите извори ще препиша, но ще е следобед. Ако някой ги има под ръка, да ги пуска.

Ти не го твърдиш, но българската официална нАука го твърди. За справка "История на България част I" - Гюзелев и Божинов (що ли ми се струва, че и у Златарски работата е същата, пък и в том II на академичната история). В тоз епохален труд (на Божилов и Гюзелев) нещата са представени така: "У България 863 г. имало глад, земетресение и поход от страна на Петронас, българите били подплеснати а хан Борис, решил да се покръсти в Цариград".

Не става въпрос за бунта, а за мишкарското тайно покръстване на Борко в Цариград.

А някой съвременен извор на събитията? Скилица колко века след "покръстването" пише? Примерно чела ли си какво пише патриарх Фотий или пък протоколите на събора в Цариград от 870 г. ?

Тц, тц, тц... И това според, кой източник?

Нямах предвид, че лично ти спекулираш, говоря по принцип и да, най-вероятно ще да е войн-бог в последствие превърнал се в светец войн.

Тезата ми относно какво? Ти ме попита дали мога да ти изброя лица носили някои титли, аз ти изброих. В случая с писаното от Енодий, българите би трябвало да се разглеждат като войнскова част. Сигурен съм, че си запознат с Римската теза за произхода, така че мнението ми (със солидно количество оговорки) се припокрива с изказаното в нея. С представата ти за устроиството на България съм склонен да се съглася, а относно МК всякакви спекулации са възможни.

Какво е познато и какво не е познато в случая не ни итересува. Какво е имал предвид хрониста, на колко ракии е бил, какви горски гъбки е похапвал, че са му се привидяли български крале и дукове, вместо ювиги ханове, също не ни итересува. Наречен ли е Бузан крал, наречен е. Ти ме попита за хора носещи въпросните титли до началото на IX в., абсолютно без значение е кога пише Павел Дякон (в случая). Посочи моля други туранци бетер Алцек, които да носят титлата дук. Проблем с турко-монголите нямам. пп Бонус още два български краля: Дронг и Булгар (538 г.) - по Малала.

До колкото ми е известно, Златарски е проводника на тезата за 10 000 хил. прабългари. Разбира се, тя е повече от погрешна и отдавна изоставена в българската нАука. Единственият извор, в който съм срещал подобно число е в хрониката на Михаил Сирийски (XII в.): "По това време трима братя от Вътрешна Скития (б.м., която се пита къде е?), водейки със себе си тридесет хиляди скити: те пътували 60 дни докато стигнали до планината Имеон. Те пътували през зимата, за да намират вода и дошли до реката Танаис (б.л. Дон), която разлива от езерото Меотида (б.л. Азовско море) и се влива в Понтийско море. Когато те дошли до границите на ромеите, един от тях наречен Булгарос, взел 10 хилияди души и се отделил от братята си. Той преминал реката Танаис в посока към Дунав, който също се влива в Понтийско море. И той помолил Маврикий (582-602) да му даде една област, за да се заселят и да станат съюзници на ромеите. Императорът му да Горна и Долна Мизия и Дакия - цветущи земи по времето на Анастасий, които после варварите опустошиха. Те се заселили там и станали ромейска стража. те били наречени от тях (б.л. ромеите) българи." - ХИБ I. стр. 72-73. Та предполагам него Златарски е използвал и то отново частично. Защото ако го разтълкуваме излиза следното: - тия скити са наречени българи, защото според ромеите това означава "стражи"; - тия скити са наречени българи, защото са настанени на територията на провинция България, в която се оттегли преди десетилетия Виталиан; - видно е, че са заселени като федерати "стражи"; Тези варианти се подкрепят косвено и от "Сказанието за пророк Исая". Въпросните "скити" наречени от ромеите българи (стражи на ромеите) се приемат от съставителите на въпросната "История на средновековна българия" за утигуpи, защото тогава в Тюркския хаганат (б.м. в който според Артамоново - признавам не съм го чел, утигурите били роби и поданици на някой си Анагай) имало сътресения и въпросните утигури (б.м. или част от тях, а за съставителя утигури е равнозначно на българи) се отцепили и избягали от Азия (вътрешна Скития) при ромеите.

Моето е синичкото. Посочих ти два примера за дуковете, ето ти и едни за регес - Павел Дякон: "Iustinianus auxilio Terbelii Bulgarorum regis in imperium restituitur" - LIBI I стр. 416. и "Busan qouque Vulgarorum regem". В главата ми се върти още един извор за двама безименни български reges, заселени на Балканите, но в момента не ми е под ръка. Още едно дуксче има при Павел Дякон: "Bulgari duce Alzecone in Beneventi regione considunt" - да поясня, тва е ония татаро-монгол ювиги хан Алцек, син на ювиги хан Кубрат, гюк/бир Тенгрихан да ги поживи! Относно титлата дук, приемай я както пожелаеш. Факт е, че длъжността (на дукса, дуктора) е римска и реално функционираща в разглеждания период.

Само за чеченска теория не бях чувал :good:

Лично за мен титлата "дешифрирана" има следния вариант "княз у бога" (BIГI-то и производните му, ги има на не един или два старобългарски надписа), трансформацията на "канас" в "княз" я е описал К. Гербов в една от статиите си, има я качена тук на сайта. Ето едно цитатче от статията: Въпросната титла "канасубиги", абстрахираме се от значението й, е регистрирана и призната за пръв път при/на Омуртаг. Пренасянето й назад във времето е чисто и просто стъкмистика.

Отваряш ЛИБИ, който том си избереш и четеш. На прима виста: Magnus Felix Ennodius – "De Bulgarorum virtute" / "За храбростта на българите": "Stat ante oculos meos Vulgarum ductor" / "Пред очите ме е вождът на българите” LIBI I стр.299 Пак от същия "...Sabiniani ducis..."/ "вожда Сабиниан". LIBI I стр.301 А какво са, демек какви правомощия имат дукторите/дуковете в тоя период, може да погледнете в ”Military structure of the late Roman Empire” - поместена в сайта на Кеймбриджкия университет. А за императорите, сериозно ли ме питаш? Отваряш на "Римска история" на Йорданес и четеш глава "Разни сведения". То и Омуртаг превежда титлата си "канасубиги" като "архонт в името на бог". Но това не пречи тя, да се подвизава в нашата мила и родна нАука като - "ювиги хан". Да де, при преводите на античните текстове на български.

Вождове имат според съставителите на ГИБИ и ЛИБИ. Rex, dux или princeps ако искаш през монголско-татаро-папуоновогвинейски го преведи и пак няма да се получи вожд. На тия дет управляват у Константинопол, да не би, да не са им падали главите, когато аристокрацията/армията е недоволна от нещо?

Бъркаш ме с някого брато, разбиранията ми са толкова далеко от тези на Божо и Бакалов, че не е реално. Ако Овчаров "Старши" пише за прабългари тенгристи, пу-ку, прабългаро-китайски отношения, по-добре да си накъса дипломата. На човек като теб, без някакво историческо образование, бих препоръчал да си закупиш ХИБ том I и II или пък ако вдяваш латински или старогръцки томовете на ЛИБИ и ГИБИ - тях ги има и в интернет. Та като ги прочетеш тез книжлета и си подбереш изворите, които подкрепят писаното от Овчаров "Старши" и преписаното от теб, с радост бих ги коментирал. Ако смяташ и със следващия си пост да демагогстваш безцелно, вместо да приведеш някое доказателство в подкрепа на това, което си цитирал, по-добре си го спести.

Моето е синичкото

Не, колко му е да се нарече на св. Георги или друг светец войн и готово.

А малко по коректно подхождай към порския извор!!! Не български а БОЛГАРСКИ клон :tooth:

Академик Златарски по-добре си го остави да прашолясва на рафта Гербов имаше една много итересна статия отнсно покръстването, в която достига до заключението, че битка с Византия (864 г.) просто не е възможно да се е състояла, а аз бих добавил, че е измислица на по-късните византийски хронисти (тъй като съвремениците гръцко покръстване не са отразили), наред с картината за страшния съд и глада (за да обяснят "чудото" - според патриарх Фотий, което накарало Михаил да се покръсти и да се отърси от елинската заблуда).