nik1

На каква база е правена картата? Тези граници предполагат хиляди или дестки хиляди изследвани проби в региона с най-високо R1A с (из селата в Ямболско?) само за определяне на точните граници (ако разбира се границите не са някакви други, естествени,за които авторите са решили да са поставят като граници и на тяхната карта) Иначе сама по себе карта може отразява някаква логика и модел (не е трудно да се компилира хипотетичен модел), Родопите имат един доста запазен генофонд, можем да приемем за хиппотезата че хората от региона с най-високо R1A са преселници от Родопите. В случая не изключвам източнотракийските и западнотракийските българи , приемам за просто че те също са мигранти от Родопите, да кажем такива от 18 или 19 век (или няма значнеи от кога), които след войните 1913 (тези от Източна Тракия) , и след 1919 (тези от Западна Тракия) отново се заселват преобладаващо в региона с с най-високо R1A.

Има двама човека от владетелския род със звучно монголско ( в момента го имат монголите), което име го... има и при съвременните българи, , Имената на нявкои от родовете са "алтайски" Инвентарните надписи са доста сериозни данни. Имаме и няколко наратива, в които се пише, че езикът на савирите (предците на днешните чуваши) и на българите е еднакъв,

Тя е езикова теза; със сигурност познатия език на (според това което е запазено и индицирано в надписи, и написано в наративи) прабългарите е от алтайското семейство; Дали езикът е бил тюрски (подобен на съвременния чувашки) или друг алатайски , кой след смесването си тюрския е дал съвреммения чувашки, това не е толкова важно.. Аз лично имам работна хипотеа за това , но всъщност темата тук не е езикова, а генетична.. Появата им в Кавказ във 2- 3 век (трябва да видя точно какво Пешо Голийски беше писал) води до мисъла че са племе от кръга на сарматите; Оалтайчването или тюркизацията (на елита, и/или на част от по-широките маси, или само на оногондурите) се извършва на един късен етап Обичайните заподозрени са савирите (дошли по-късно отбългарите) на първо място, издънка на едно мощно племе, Приема се че от много автори че името "савири" отразява познатите 鮮卑(Сиенбей, Сянби на руски

Една бивша колежка , млада дама с магистърско инженерно образвание, ни разправи с хумор, следния случай: Отишла на гости при баба си (някъде в родопската яка), и баба и я е попитала "какво работиш?". Младата дама се опитала да обясни, бабата не разбрала нищо, и попитала пак "ама работиш ли, или си чиновничка?"

Това за което говориш е работа на компаниите - те си приемат планове, разработват си стратегии (според възможностите и капацитета си) и ги следват и изпъляват ; На държавата не и е работа да се занимава с производство, продажби и маркетинг, изобщо с индустрия или бизнес Забележка а): Държавният капитализъм на сталиновата командно-админиостративна ситема се провали поради своите генетични недостаъчци, /"Крахът на тоталитраната икономика е напоисан от един виден учен икомомист, Георги Петров, апропо когато пише книгата е той марксистки позиции,Маркс и онази система всъщност нямат нищо общо, тя е "Анти-марксова") Забележка б) Опитите на държавата да прави бизнес в момента завършват с грандизни корупцинни скандали и оскъпявания на неработещи или слабоефективни проекти, а да, имаме и една много голяма дупка, коятпо можем да пълним с вода от Дунав и да развъждаме шарани Първо държвата няма никакъв човешки капацитет за бизнес (компаниите с 100-200 годишен опит имат и капацитеитет, и имат познването, имат добри практики и стандарти които следват) ; и второ отдавана е доказано и изледвано в западната литература че политиците и администратори се държат като икономически субекти : Пандора, ако държавния капитализъм беше толкова добър, щяха да го практикуват в Западна Европа. Наистина ли си мислиш че твоите политически гурута (предполагам коя е ) са по-умни от хората изградили правовите си, богати и проспериращи страни? Ти излежда мразейки богатите европейски държави, си решена да си останем бедни и ние?

Закодирано е, първо в селския ни манталитет (ако човекът не си изкарва гляба с ръце, значи му има нещо, или е мързелив), второ в завистта (по-скоро става дума за неприязън, и скептичност) към по-успелите..Апропо тази завист и неприязън я има и при някои европейски народи, дори при най развитите и безродови култури (не е свързана с измерението родовост/безродост, корените и са други- както виждаме, тя е доста стабилна народопсихологична характеристика при нас) И все пак дотук говорим за някаква лична неприязъм, и неприемане, на народопсихологично ниво; ------------------------------------- Ако разгледанме нещата на "по високо " обществено-политическо ниво , отношението към интелигенцията е променливо Например: какво уважение да има народа към колабориращата с тоталитрания режим (всъшност поставена в неговат услуга), и конформистка и морално недостойна интелигенция? Не зман дали се интересуваш от близка история- нашата интелигенция осъди тази чешка и друга интелигенция която се обяви против навлизането на войски в Чехословакия В същото време можем да прочетем и следното от Симеон Радев: http://macedonia.kroraina.com/sr2/sr2_7.html

В смисъл? Т.е?

Не че ние скъсахме връзките със СИВ , системата се разпадна отвътре, загубихме гарантираните и защитени пазари на СИВ, и със своите неконкурентноспособни за свободния пазар компании се оказахме в цайтнот и във фалит (и последващо разграбване на фондовете от червената номеклатура, и тези с куфарчетата).. Края на света не настъпи, но обедняхме, оголяхме и поизмряхме . Всеки такъв иконоимически преход има и физически жертви - много хора измряха и от бедност, лошо здравеопазване и тревоги, за това че са безработни. Сега не е така, най-много да ни спрат кохезионните фондове. Е няма да ги спрат фондовете, защото "гладните гърла" в ЕС, тези които чакаме като "гладни пилета", сме много - Гърция, Хърватска, България,Румъния, Словения, Словакия, Чехия, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Естония и дори Кипър .т.е "спирането" няма да мине през Парламента, (но пасаран, както се казва на испански) Какво да очакваме- ще се стигне само до определени редукции на фондовете..И това е.. Дотогава трябва да успеем да станем по-малко зависими от фондовете..

+++ https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Гълъбов И нещо важно според мен: Училилището (начина на преподаване, манталитета, духа и културата му) , без боя , не се променил много за цял век, забележете това е било преди 100 години, когато авторът е би ученик:

Една закачка-загадка: През .......(коя година) година .......(кой автор) публикува ...........(как се казва есето) "Първи ноември – ден на народните будители. Знамена и песни. Хубави момичета, дваж по-хубави момчета носят портретите на народните будители, обвити с венци от хризантеми, и когато някои от редиците забавят своя ход, редиците подире им маршируват на място, за да тръгнат след това още по-бодро, още по-леко. Възхитителни деца! Небето над нас е толкоз синьо, колкото не съм го виждал никога в живота си и аз съм очарован: и от светлото есенно утро, и от тия ненагледни млади хора! Искам да извикам от възторг, но не смея, защото наоколо ми са всички страшно сериозни и ще ме помислят за луд. Потокът на бъдещето, ликуващ, носен от тръпката на младостта, тече между равнодушие отляво, равнодушие отдясно – сякаш между брегове от мъртви хора. И не е тъй само в града на хризантемите, а навсякъде у нас в подобни случаи. Всички сме страшно сериозни, неспособни да освободим поне за миг съзнанието си от неговото делнично съдържание – да се отдадем на въодушевление. Погледнете на влюбените в България – на ония млади хора, обхванати от най-святото чувство под слънцето, на които е слънце в душите – колко са скучни те! Скучни както никъде другаде! Основна черта на нашите влюбени е да крият влюбеността си, да не я издават пред околните, да се държат тъй, като че ли любовта е престъпление. Разбира се, това държание има своите корени в едно особено провинциално възпитание, завещано от дядо и баба, за което любовта е нещо като неизбежно зло, а нейното старателно криене – признак на голямо целомъдрие, но то се дължи във висока степен и на неспособността на днешния българин за въодушевление. Един чужденец, който живее отдавна в България, ми каза веднъж: „Сякаш сте страна без влюбени.“ В тая „страна без влюбени“ браковете се сключват – повече отколкото другаде – по чисто практически съображения: не като лудост на сърцето, а като акт на хладна пресметливост. Особено пресметлива е жената. Макар охотно да флиртуват, а някои дори да водят лекомислен живот, те мъчно се влюбват – не са способни на безогледна, самоотвержена обич. Всяко от тях мечтае за богат мъж и намери ли го, обръща най-безцеремонно гръб на тогова, комуто се е клело до вчера във „вярност до гроб“. Тази хладна пресметливост при встъпването в брак е черта характерна – макар и далеч не в такава висока степен – и за момичето от селото. И за него нивите, воловете и овцете на избраника са важно съображение при извършването на брачната стъпка. Да се женят не по влечение, а по чисто практически подбуди, могат само хора, лишени от дълбочина на емоционалния живот. И каквито сме в най-значителния акт, който извършва човек в живота си – встъпването в брак, – такива сме и във всекидневния си живот. Дружбите си сключваме със същата хладна пресметливост, с която се женим. Сърдечност в приятелските отношения, непочиваща върху никаква заинтересованост, може да се наблюдава – и в градове, и в села – току-речи само при младите хора. Възрастните другаруват с тогова или оногова не защото ги движат приятелски чувства, а защото този или онзи им е потребен или може да им потрябва. Поддържат се другарски връзки с престорена любезност, без в сърцата да има помен от обич, а често дори и със сърца, преизпълнени с омраза. Най-често „приятелите“ у нас са „политически“, а този атрибут е сам по себе си достатъчно указание за неискреността на приятелството, като се има предвид колко зловонно е, поне през последните десетилетия, всичко „политическо“ у нас. И наистина „политическите приятели“, след като са се събирали години наред на прасенце печено или пуйка с кисело зеле, след като са си пращали на именни дни дамаджани с вино, луканки и пастърми или след като са били любезни един към друг и без тия веществени прояви на „политическо приятелство“, в един хубав ден, обикновено при установяване на изборни листи, се скарват люто, за да дадат доказателство, че всъщност приятелството им е било не „политическо“, а „политично“, в онова по-друго значение на тази дума като синоним на „тънко“ и „хитро“. Доколко сме обеднели в емоционалния си живот, доколко сме неспособни за въодушевление, се вижда и от обстоятелството, че култът на личността ни е напълно чужд. През своето самостоятелно съществуване от Освобождението насам българинът не възвеличи нито една политическа личност до степента на всенародна почит, нещо повече: изби със сурова свирепост най-видните си политически дейци. Емоционалното обедняване на българина е по-голямо в градовете, отколкото в селата – по-голямо в София, отколкото в другите ни градове. Тъкмо в столицата ни, която е издигната на най-висок културен уровен, животът на българина е най-беден откъм емоционални прояви. Преди всичко тук отношенията между хората са лишени в много по-висока степен от близост, отколкото гдето и да било другаде в България. Богати хора, които могат да се отсрамят пред госта, пълнят вестниците с обяви, че няма да приемат за именния си ден, и после бягат с автомобилите си в Чамкория, за да не би, въпреки обявите, някой да ги посети. И в провинцията златната мъдрост на дедите ни, че съседът бил по-близък и от роднина, често се забравя, но в София добросъседски отношения почти не съществуват. А обитателите на разните кооперативни и съпритежателски домове се гледат като обидени по стълбите, поздрав не си разменят и достатъчен е един малък повод, за да се скарат. Софиянецът живее и по-невесело, отколкото българинът в провинцията. Момичетата тук не пеят, освен ако някой не им е пуснал бръмбара в главата, че от тях „може да излезе хористка или дори оперна певица“; по улиците рядко ще срещнете усмихнато лице, рядко ще чуете някой да се смее. Не подлежи на никакво съмнение, че в София българинът е много по-беден в емоционалния си живот, отколкото гдето и да било другаде в България. Дори в големите европейски градове, да речем в немските, емоционалното обедняване не е тъй очебиещо. Там хората имат по-малък кръг от познати, но в тоя по-малък кръг от познати дружбата и гостоприемството са по-сърдечни. На Коледа и последният бедняк ще направи на приятеля си някой малък подарък, а що се отнася до песните и веселието – за тях можете да имате представа, ако сте били например през Oktoberfest в Мюнхен: пеят и се веселят дори и хора бедни, на които не им е до песни и веселие. Софиянецът възприе още през първите години след Освобождението западния обичай да си прави „коледно дърво“, но не и останалото, което съпровожда този обичай – правенето на подаръци. Toвa вече струва повече пари, а да харчи повече пари за чужди хора, той не ще – дори и когато е много богат. В своята отчужденост към хората софиянецът не е готов да похарчи нито лев за другиго, макар за себе си да не скъпи твърде парата: касае ли се за хората, той е по габровец и от най-стиснатия габровец. А съществуват ли в София Stammtische, разпространени на запад и в други страни, не само в Германия? И този обичай, свидетелстващ за стремеж към поддържане на приятелските връзки, не е усвоен в София. Но и в провинцията хората са изгубили също много от предишната сърдечност в дружбата, от предишното гостоприемство, от предишната веселост и живеят емоционален живот, по-беден от тоя на дедите ни. Психологията на днешния българин е във висока степен психологията на човек от едно преходно време, когато животът му преминава бързо от едни към други форми. В нея има много разместени неща. До каква степен сме дезориентирани, се вижда например от тoвa, че счетохме за нужно да имаме един от най-модерните и скъпи театри в Европа, преди да имаме канализация в Пловдив – да се славим с една от най-луксозните университетски аули в света, от която и Ерио остана смаян, а физико-математическият ни факултет да се помещава в здание, от което те е срам пред чужденците – да строим затвори, по-хигиенични от санаториуми, а да държим селските и по-голяма част от градските деца в училища, по-вонливи и от обори. Много от грешките ни и в личен, и в обществен живот носят белега на дезориентираност, а дезориентирани сме, защото не сме още напълно европейци. В отличие от българина, в отличие от други народи като нашия, европеецът не е само обхванат от дух на практицизъм, но е и истински практичен: с усет за действителната нужда, с преценка за себе си и възможното в момента, с поглед за действителността. Психологията на днешния българин се определя във висока степен от стила на неговия живот. Какъв е този стил? Това е стилът на живота в страна, която се намира под непрекъснатото влияние на толкоз близките до нея културни страни в Европа, в страна, която е обхваната от стихийната воля да догони тяхното развитие, в страна, която се приобщава бързо с културните нужди на тия страни – но едновременно в страна, която е бедна, с ограничени възможности за стопанско развитие и затова безсилна да задоволи тия нужди. Всичко иска да има българинът, което имат хората в културните страни на Европа: и дреха като за пред хората, и електрическо осветление, и радио, и какво ли не, но парите му са малко и оттам тази свирепа борба на всеки против всички за печелене на пари, оттам и това загрубяване на душите. И понеже европеизирането на нашата бедна страна ще продължава да бъде все тъй трудно, затова борбата на всеки против всички, загрубяването на душите ще продължава още дълго време. Българинът ще бъде такъв и утре, какъвто е и днес – дотогава, докогато е жива волята му за културен възход, но продължава да бъде толкоз беден. Срещу злото би трябвало да се бори най-вече училището, но тази своя задача то дори не съзнава, пък дори и да я осъзнае един ден, такова, каквото е то днес, не би могло да я изпълни, защото е повече един образователен, отколкото възпитателен институт. Toвa важи особено за гимназиите ни. В тях младежта не получава почти никакво възпитание, защото главната им задача е да натъпчат главите на младите хора, които ги посещават, със знание. Може би те успяват да ги сродят с някоя и друга добродетел от нравствено и гражданско естество, но за емоционалното им възпитание не полагат никакви грижи. С малки изключения младежите, които свършват у нас гимназия, не могат да бъдат упрекнати, че малко знаят, но те не живеят по-дълбок емоционален живот и затова са чужди и на поезия, и на музика, и на живопис. Дори и когато пишат стихове, свирят на някой инструмент или рисуват, тия млади хора са далеч от едно съкровено отношение към изкуството: увличат ги чисто външни ефекти, защото са любители на изкуството, станали такива от модно увлечение – защото са хора с беден емоционален живот. Българското училище, каквото е то днес, каквото е било в миналото, не само че не създава хора с изтънчени, отзивчиви души, но спомага за тяхното по-голямо загрубяване чрез едностранчивото развитие на младежа в чисто интелектуална посока. За себе си поне мога да кажа, че като емоционално същество не дължа нищо на своите учители. Спомням си, че те ме учеха с променливо усърдие на алгебра, геометрия, физика, химия, естествознание и други науки, но не си спомням някой от тях да е употребил и най-малкото усилие, за да събуди някаква струна в душата ми. Те идваха строги и важни в клас, кой с очила, кой без очила, преподаваха, изпитваха и бяха доволни, когато успяваха да прескладират знанията си от своите глави в нашите, но сигурно не им е минавало дори през ум, че тия вгаменарени гражданчета, израснали по сокаците на Пловдив, между хамалите и симидчиите, се нуждаят от нещо друго. Тяхната възпитателска роля се изчерпваше току-речи само с това, че ни биеха, когато се псувахме помежду си, или ни мъмреха, когато бършехме носовете си о ръкава, но те не се стараеха да измъкнат душите ни от полуживотинското състояние, в което се намираха – да ни направят способни за най-обикновени душевни трепети. Дори учителите ни по литература, тъкмо по оня учебен предмет, който крие в себе си най-широки възможности за импулсиране на емоционалното развитие, преподаваха без никакво намерение да ни възпитават в душевна изтънченост и отзивчивост. Наистина, в клас се четяха откъслеци из христоматията: разкази, стихотворения и отделни сцени от драми, но не за да се отекнат в душите ни със своето съдържание, не за да ни събудят от нашия емоционален сън, не за да ни приучат на въодушевление от красивото и благородното, а само за да ни служат като основа за сухи формални разбори, в които участва единствен интелектът. Кълвяхме дати, дефиниции на литературни родове, зубрехме биографии на писатели и съдържания на литературни произведения, все неща, изветрели отдавна от главите ни, и това кълване, това зубрене се наричаше изучаване на литературата. Българинът иска да живее необвързан от никого и от нищо и проявява една склонност към неподчинение, каквато рядко другаде ще намерите. Дори самото обстоятелство, че някой има власт, която при настъпването на известни обстоятелства би могъл да наложи и нему, го настройва опозиционно. По тази причина у нас не обичат нито полицаите, нито военните и намират толкоз лесно почва антимилитаристичните идеи и настроения. Българинът не обича да служи във войската, защото не обича да се подчинява, и ако все пак е добър войник, то е защото е по природа храбър. Три са основните издънки на себелюбието, поради които българинът е доста асоциален: безмълвното отнасяне към посегателствата върху личността – несговорчивостта – завистта. Макар днешният българин да е доста чувствителен към правата на личността и да се възмущава от посегателствата върху тях, предпочита, поради своето първично себелюбие, да запазва възмущението си непроявено. Пред тия посегателства през разните политически режими от Освобождението насам той е оставал обикновено безмълвен зрител, за да не си навлича „беля на главата“. Да бъде такъв зрител, той е бил принуден, както толкоз много други народи, открай време, но докато другите народи преминават през едно политическо развитие, което създава у тях добродетелта на откритото възмущение, българинът робува и робството го приучва да бъде по-безмълвен зрител и отпреди. По тази причина това, което на запад наричат „обществено мнение“, у нас още дълги години няма да се създаде. Друг не по-малко характерен недостатък на българина е неговата несговорчивост. Този недостатък е също много стар, но той се засиля през време на робството, защото и тогава, както преди, българинът е бил държан далеч от обществените работи и у него не се създава, както у други народи, гъвкавостта да вмества своята воля сред волите на другите – да я уеднаквява с тях. Затова за обща работа не ни бива. Затова и в политиката намираме толкоз мъчно възможността за споразумение: цепенето на нашите политически партии се дължи във висока степен и на тази причина. В своето първично себелюбие политическите ни водачи са крайно неотстъпчиви. Как стои въпросът със завистта? Чуваме постоянно да се твърди, че сме били най-завистливото племе на света: че в своето първично себелюбие сме завиждали на най-близкия си приятел, на брата си – стига той да забогатее или да се издигне до по-високо обществено положение. Изтъква се при това, че завистливо било не само простолюдието ни, но и интелигенцията ни, нещо повече: че образованият бил по-завистлив и от неукия. Нищо чудно прочее, че българинът предпочита да си има собствено дюкянче, вместо да влезе в съдружие – нищо чудно, че съдружниците се дебнат един друг на всяка стъпка. Тъкмо поради първичната сила на себелюбието ни духът на западния практицизъм се укоренява тъй добре в психиката ни и се развива толкоз буйно, дори по-буйно, отколкото в някои страни на запад. Колко странно е при това, че същият този себелюбив българин, обсебен от духа на западния практицизъм, е едновременно свободолюбив, и то борчески свободолюбив, готов да пролива кръвта си за освобождението на поробените краища, без да мисли ни най-малко за икономическите последици от освобождението им, за които мислеха и мислят политиците му. Но българинът на това борческо и романтично свободолюбие е... българинът като мистерия, българинът от Възраждането, който е жив в душите ни и до днес като залог за едно по-добро бъдеще на племето ни. Него българинът на първичното себелюбие и западния практицизъм не е погубил и няма да погуби, защото той не е, като този българин, само рожба на условията, но и на нещо по-могъщо в развитието на народите – на ирационалното в техния ход през вековете. Някога Алеко Константинов се опита да портретира българина, дирейки неговия образ в отрицателното от гледището на личен и обществен дълг, на човешка и гражданска добродетел, но не по-малко и от гледището на хигиена и етикеция, на чистоплътност и прилично държане. Портретът е карикатурен. Колко вярна е обаче старата истина, че всеки портрет е едновременно и автопортрет – това ни показва по-добре от всички портрети в нашата литература тъкмо Бай Ганю. Преди всичко тази карикатура е изникнала из склонността на нашия интелигент да открива в народа ни само недостатъци. Изникнала е освен това из съзнанието му, че е призван да превъзпита своя народ. Изникнала е най-сетне из неговата сляпа вяра в европеизирането като единствен път на превъзпитаването му. Всичко това се чувства много добре в „Бай Ганю“, поради което портретът е едновременно и автопортрет. От тия три черти втората е характерна за интелигенцията ни през Възраждането, но също така и за интелигенцията ни през първите десетилетия след Освобождението, когато просветителният идеализъм от поколението на П.Р.Славейков продължаваше да бъде още жив; първата и третата черта са характерни за интелигенцията ни от по-късно време, когато тя започна да губи вътрешната си връзка с народа – когато се европеизира във висока степен и поради това отчужди от него. Отначало, какъвто е случаят с автора на „Бай Ганю“ – тя, макар да се чувстваше вече като нещо отделно от народа, а не както по-рано като негова неразривна част, продължаваше да го обича и да работи за неговото превъзпитаване, но след тoвa обичта й се изпари и започна да се oтдавa все повече в служба на демагогията за правене на политическа кариера. Алеко Константинов, тъй както този интелигент се е авто-портретирал в отношението си към своя народ, намерило израз в „Бай Ганю“, е репрезентативен случай: той е първият етап към по-късния пълен разрив между интелигенция и народ. Друг репрезентативен случай, като втори по-висок етап към този разрив, е Пенчо Славейков, защото той е в още по-висока степен европеизиран интелигент и затова в още по-висока степен отчужден от народа си. Наистина, като верен син на най-големия ни просветител от Възраждането, и той обича народа си, но това е вече обич към „народа като идея“, обич на интелигент, който се чувства напълно като нещо отделно от него, призван да му служи по върховен начин, като го съзерцава от високата кула на своето индивидуалистично усамотение и му възвестява от време на време своите откровения. Третият репрезентативен случай – като последен етап, на който разривът е вече пълен – тoвa е символистът и индивидуалистът Теодор Траянов. Приобщен в европеизирането си дори и с някои упадъчни явления в западната култура, той живее и с по-голямо чувство за превъзходство над народа, но се явява напълно отчужден от него и далеч от всякакво народолюбие, макар в „Български балади“ да му възвестява също откровенията си, съзерцавайки неговото бурно минало и настояще. Измежду символистите ни в това отношение стои встрани само П.К.Яворов, който и през втория период на своето творчество, макар да не пее за болките и радостите на народа, не е отчужден от него и в обичта си му служи с оръжие в ръка из македонските дебри и усои. През времето на символизма разривът между интелигенция и народ е вече пълен не само що се отнася до писателя, но и до интелигента изобщо. Тогава е вече в пълен ход и политическата демагогия за постигане на кариеристични цели. И странното е пак, че тази кариеристична интелигенция посрещна с въодушевление войните за освобождение и се би с рядко себеотрицание. Но това беше интелигенцията, която, макар и да не живееше повече с просветителния идеализъм на Възраждането, макар да беше отчуждена от народа, беше запазила в себе си българина на борческото и романтичното свободолюбие от предосвободителната епоха – българина като рожба не само на условията, но и на непонятно преображение. След войните много неща в отношението на интелигенцията към народа се измениха в положителен смисъл, но все още отчуждението от народа далеч не е преодоляно. Да се стреми към онази съкровена близост до народа, която са имали народните ни дейци от поколението на П.Р.Славейков, да му служи с техния просветителен идеализъм, за да го превъзпита, а преди всичко – да го обича: тoвa е, което трябва да се пожелае на интелигенцията ни от днес за утре, а най-вече на учителя! Освен на разгледаните възпитателни задачи учителят ни трябва да се посвети с особена енергия и на борбата срещу произтичащата от свободолюбието ни силна склонност към неподчинение, срещу себелюбието и неговите издънки, срещу недоверието и подозрителността – срещу всяка проява на асоциалност!"

Либхер, Шнайдер илектрик, Сенсата.Продукцията и продабжите на всяка от тях, от нейните производствени клонове тук, са в границите десетки милиони евро до към 100 милиона евро. Има и доста на брой по малки индустриални играчи (западни, с износ на запад) в града, да кажем продукцията и продажбите са милиони евро.. Пазарът ни е много малък Пандора, няма какво да се превзема на него, можем само да превземаме ние големите пазари и там където ни се отвори парашута (Сърбия, Македония, Турция) . Всъщност това и правим, откакто сме в ЕС!

Ха-ха-ха-ха Подчертаното ми хареса.. Аз лично за малкото време, което съм живял в София,опитах да си поправя диалекта си, без да прихвана нещо неправилно "западно" Предполагам, че в началото диалектът ми е звучал малко или повече брутално - не бях като "Стойка пипирудата" (частична редукция на неударени е, а,о е характерна за източните и централните балкански говори), но не можех да изговарям "Ще", Започнах да го тренирам в къщи и накрая имах успех (или просто избягвах Ще..., и го замествах с друга конструкция) Не го споделих, преди 4-5 години бях на един едноседмичен курс в София (живея в Пловдив от 20 години) и чувам от лекторката "шъ(а)... еди какво си", характерни думи с слаба или частична редукция е,а, о; и в същото време, глаголи в 1 л.мн.ч ."еди-какво ....ме" (направиме, пишеме) Честно казано, щях да падна от стола,. милата беше прихванала от шопското неправилно, без да се откаже от балканското и източното неправилно. Попитах я учтиво и усмихнато "вие от Плодив ли сте" (или нейна колежка), естествено че беше от Пловдив.

Пандора износът стоки и услуги на България за ЕС е към 50 милирда лева (всъщност 50 милирада лева е общия ни износ, нека да са 35 милиарда лева), Настина ли смяташ че само "крупните капиталисти" са износители на стоки и услуги за ЕС? Това, че отговорът ти е насочен към Киров е доста забавно (нека да има и забава) Киров е един от десетките или стотици хиляди хора от средната класа в България, възползващи се от пазарите в ЕС и изобщо ЕС и свободите му .Апропо 90 процента от моите познати от средната класа, са възползващи се от ЕС и свободите му (Ще ви правя адресите и снимките на лични, ако искате). ПС Големите играчи у нас, възполващи се ЕС и свободите му (и фактът че сме с хармонизирано и с донякъде предвидимо законодателство), създават мултипликационен ефект за средната класа Например, в Пловдив средната класа се увеличи за последните няколко години, заради индустриалите паркове, произвеждащи и изнасящи, в ЕС главно (там са едри играчи)..Как стана това: - съдаде се доста работа за малки и средни логичистини и поддържащи бизнеси - средните работни заплати в града се увеличиха осезаемо за последните 2-3-4 години - това пък доведе до развите на услугите (вътре в града) и строителството .Сега повече хора могат си позволят да се поглезят или похарчат, или за закупят жилище на изплащане. Икономиката (пазарната, свободната) в нормалния случай действа като скачен съд..

Ако все пак решиш да не се самоцитираш, а да цитираш - бих те посъветвал прителски и добронамерено да намериш монографията "София през вековете" , най-сериозния историечски (и истррио-демографски) труд/монография на която съм попадал през живота си. 50 000 души население е максимът, който се стига консенсусно от екипа и чрез изследвания на много извори, и това е през началото на 17 век век. Според екипа градът започва да запада (причините не си ги спомням според авторите) още в средата 17 век - Евлия Челеби, пише за празните и изоставени медресета и джамии в града, и индицира изчезването на богомолците. Една вметка: ако вярваме на тази публикация https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/sofiia-stava-stolica-s-11-694-zhiteli-2-uchilishta-i-10-hana-6009004 населението на София през 1879 година, когато е избрана за столица, е 11 700 човека. (от преброяването през 1880 излиза че горе долу за една година се населението на София се увеличва почти двойно). ------------------- Е не съм много съгласен с тези културно-етно-демографските виждания, откакто разбрах че Шоплука е много голяма област (благодаря на Киров че внася светлина във Форума). По скоро би следвало (според мен) да се мисли за например 400 (500) 000 шопи, 400 000 македонеца, и останалите граждани - до 1,5,- 1,6 милиона- от други краища на България. За мен като че ли важното е, че София си остава "западняшки" град (на западните българи) - диалектите, турбото са "западни"; Хората някак не са много добри, един спрямо друг, Културата на шофирането и държанието в градфския транспорт са на едно доста по ниско ниво, от което аз съм свикнал: /в Пловдив може да видиш празни седалки за инвалидите/пенсионерите и майките в автобусите, и много правостоящи; в София нямам шанс да го видя, не съм го виждал досега/ Не ме взимаш насериозно- казвам ти че процесите в големите градове са същите (Пловдив не се увеличил драстично, защото освен имиграция, има и емиграция навън), и причината не е в точно в селяните, а в това откъде идват , каква култура носят и доколко градът може да ги културира /Ако градът си с "балканска" култура, няма как да очакваме че ще културира в "европейци" това ми беше идеята при вметката за Рим и Палермо/

Atom, нищо лично. Според мен митотворечеството не е дейност в областта на науката, а в областта на масовите комуникации, Връзката с науката е посредсвена, и дори може да липсва. Митотворците са на първо място гениални писмени творци, журналисти, комуникатори, (проводници на идеи), и манипулатори на общественото мнение (не приемам еднозначно виждането че В.Златарски е митотвореца); Може да имат научна титла и да изполват- например Божидар Димитров е типичен комуникатор, явяващ се във всевъзможни медии с теориите си, по всяко време, със познания и интереси в историята, Но може и да нямат научна титла (Захари Стоянов, Иван Вазов): Пример за един от най-големите митоворци: Херодот, Според анализите творбата му е написана в най-съвременния добър журналистически стил, Той се представя като вид кореспондент , присъстващ на събитията. Неговата "История" се чете на един дъх, Актулна е и днес. Защо? Заради писменият и жив и журналистически стил, а не заради сухите факти разбира се (Апропо някой от тях са напълно фантастични, но са толкова "привлекателни", но читателят не се замисля, а ги поема с все сърце; аз лично съм му чел историята поне 3 пъти, някой глави и по пет пъти) Захари Стоянов и Иван Вазов Захари Стоянов - наистина ли е възможно 5-10-15 години (визираме и "овчарските му" години) след събитията той има толкова ярки, живи и подробни спомени за всяко нещо, през което е преминал през тези години? Или просто е гениален писмен творец ,комуникатор, манипулатор и журналист? Ето една интересна публикация по този въпрос: http://www.kultura.bg/media/my_html/2392/benkovski.htm Още нещо интересно: Аз съм "закърмен" със Записките (заради живият и неподправен стил на автора, а за историята , това което искам да знам, ми е разказвал моя дядо панагюрец, който ме отгледа). Помниш ли вчера какво мислих за шопите? Откъде според теб съм имал това напълно погрешно мнение за тях - естествено от творбата на Бай Захари- той ги описва като предатели, колаборатори, малодушни, страхливи душички, (на няколко места)

Ей така се лъже на циганския пазар - изваждаш нещо от контекста и му вкарваш друг Така, така..Видяхме се вече кой откъде е

Ще нахвърлям накои бележки защото темата ти е обширна (и много добра)и нямам капацитета за нещо повече 1) Лично на мен ме развълнува в момнента психологията и мотивацията на митологизирането. Интересно ще, е ако се окаже че двете мотивации или мотиватори ("движещи сили" от "мотив") на демитологизирането и митологизирането имат сходства в някакъв смисъл или рамки. ===================== 2) Допускам, че има вероятност митовете да се създават поради самия авторитет на представящия ги и убедителността на представянето им от него. В тази връзка демитологизирането може да бъде разглеждано и като опит да се подкопае нечии авторитет. в този смисъл: В някои случаи може би може следва да търсим и народопсихологични (психологични) причини и мотиви при демитологизирането, заедно с другите такива ====================== 3) Това е така, но по-скоро мисля, че трябва да търсим митовете не в науката, а в областите на познанието, които са под границата на науката - история, антропология и други подобни (забележка: части от съвремената психология, не цялата, а само определени теории, могат да се нарекат наука, която минава теста на Попър, в този смисъл тя е най-елементарната наука) http://bgchaos.com/740/polemics/logic/демаркационната-линия-между-наука-и-н/ Митоветете (според мен) съществат в тези области на познанието, където липсва единна, последователна, тествана научна теория и има трудни за проверяване, фалсифируемост теории . Всъщност трудността или невъзможността за опровегване на нещо, е признакът че това не е наука, според критерия за наука Звучи странно, защото в този форум , който сме го нарекли "наука" спорим за почти всичкои а за някои неща продължително, а това значи че науката всъщност е дефицит; Нормално е, споровете ни са в областите история, политика, геополитика и съвремие, области в които има много познание, но няма единна , последователна и тествана научна теория, има много виждания, които се отричат; и трудни или невъзможни за отхвърляне тези (липса на фалсифируемост); това са нещата които определят ненауката.

Няма значение какво човекът е мислил или не, ако е тествал и доказал тезата по безспорен начин..Демагогстваш малко за случая, в случая "алтернативите, възможностите, вероятностите, вариантите" са само две/два - "да" или "не"("има" ,"няма"). Доказано "не" - липсата на "да", безспорно доказва "не-то" /методиката на теста - в друг разговор, не е за тази тема/ Апропо, има дефиници и определения за "срам", макар и всяка от тях да е непълна, мога да определя какво е това срамът, има ли го, или не при мен /и заради това че не съм паднал от Марс , и съм го изпитвал в други ситуации/ ПС Ти просто само "разсъждаваш", но аз много съмнявам в твоите "разсъждения" Как може да разсъждаваш , ако не можеш да дефинираш нещо с по малко думи (или изобщо да дефинираш това нещо)..Изписа 50 реда "разсъждения " за да опишеш страма , Което за мен значи че (най-вероятно) "земята ти е толкова "крива" и с лабиринти", че не знаеш къде се намираш, т,е нямаш предтава за това какво точно е срамът ..Е не е ли малко глупаво, да учиш хората за неща, които ти самия не разбираш? ППС Знаеш ли каква е етимологията (произхода, развитието и значение) на думата shame? (почти съм сигурен че няма да ми потговориш на този въпрос, но все пак проверявам, проверката е "висша степен на доверие" към твоите когнитивни способности и ерудиция)

Не суча и не въртя, caress..Опитвам се да разбера дали и9мето е бългаско или турско.. /Погледнах се в огледалото за да видя какво ми има, та много хора ме взимат за пълен идиот , в случая - такъв, който не може да провери каква е етимологията на името "София" от името на църквата "Света София" / .

Евристей, няма нужда от толкова приказки , достатъчно е да се каже че София е най-големият и най-развитият български град (той всъщност по това време не е "български", нито по население, нито по принадлежност, ние така си го наричаме като за идиоти :), иначе като за неидиоти- той е най-големият и развит град по онова време в сегашните граници на България), в продължение на 300 години (един път градът изгаря, построен е наново, смятаме годините след това, до западането му през 18 век), Забележете, западането му не е просто западане, а е в следствие на това, че престава да бъде бербейство (берлейбейството се премества в Манастир) и административен център, и османското население намалява значително Т.е. градът дължи първенството си и златните си години, на това че е османски административен център, и на огромната маса колониална администрация. Защо е избрана София, за берлейбейство..защо, защо, Поради същата причина, заради която е градът е избран за "столица" на Тема България ...по късно за столица на Княжество България - това е ключовото положение в определените моменти, граници на имприите и обстоятелства (да се сдържат или държат на "една ръка" растояние свинарите и диваците от Запада...например) ПС Да попитам нещо, Има ли съществуващи документи на български (например грамоти) от 14 век, преди завладявването на града от Османците, в които градът се се нарича "София"? Ако няма..., то името София е вероятно ..турско; Свързано е със църквата Света София , но е турско - Sofya..

О, боже господи опази.(за 25 години населението намаляло 5 пъти) Да ти идва на ума че София в златните си години, когато е берлейбейство, не е била повече от 40 000 човека? И че това е просто хипербола, или са изполвани стари данни? "Чисти и широки улици" София има тогава когато в градовете в Европа имат подобия на улици, Когато започват да се правят истински улици в европейските граиове, улиците в Османските градове, и особено тези в София (типичен османски колониален град, както си пише) си показват "същността" при сравнеието с "истинските" улици- малки и кални улици, (спрямо европейските) Ама разбира се, че София има златни години, Аз какво казвам? Почти, да почти, ключвата дума е почти... без последните 130-140 години /Той и Пловдив има по-златни години, ако си идвал в Пловдив, тези "златни" неща, от златните му години са запазени/ Едва ли има град без развити занаяти, иначе ще е село Взех данните за Свищов на юнашко доверие, май греша ОК разбирам те, ти си патриот, обичаш си града, за тебе има голяма историческа и сантиментална стойност, и това което съм написал, е крайно скандално и стряскащо..(нищо де, трябва да има и такива като мен във форума) Склонен съм да си променя мнението за сръбските ръце, беше малко и или повече провокативно (бях предизвикан, има една личност която ме дразни и предизвиква, и той е софиянец) , Аз лично сърбите не ги обичам, сърбофоб съм, това се знае от съфорумците, дори и съм казвал ,и го мисля че щеще да е най-добре за целите Балкани и Балканска история, Сърбия да беше разделена между България и Хърватия..

Какво поправям бе човек? Имаш ли идея какво пишем? Значи нищо не разбираш дотук.. Казах ти изобщо не ме интересува паритета, или какво се слага кошницата,и как се слага, няма никаква връзка с това което написах на Аспандинат,. "темата" ми беше за 10-те долара на ден.. Хайде като си тръгнал така, обясни ми какво ще си купи човек с 10 долара на ден

не грешиш за това число, просто двете числа са близки по стойности

Не е 10 пъти, а съвсем точно казано 3 пъти Паритетът на покупателната способост на нашите 7 хиляди долара БНП на човек от населението (т.е продуктите и услугите коитои можем да купим с нашите 7 хиляди долара) отговарят на американската US кошница с продукти и услуги за 20-21 хиляди долара; Изобщо не подвеждам никого, отдавана пиша в икономика, знам какво пиша, и мисля че съм доказал , и в темите и постингите по икономика, че не съм идиот. Апропо, постингът ми не беше с цел да се сравняват паритетите на покупателните способности между България и САЩ (това сме го нищили до припадък с Киров в Икономика), а да дам някакъв поглед върху доходното разслоените вътре в САЩ, при техния паритет, какъвто и да е той . При БНП 57 000 долара (или среден доход на домакинство от 57 хиляди долара), е факт че в Щатите има хора които живеят с 10 долара на ден . Забележка: Има и такива американци които живеят с 2,01 до 10,0 долара на ден, които 2 - 10 американски долара, ако ги преобразуваме паритетно на български пари /паритетни "БГ" долари, които са с тежест 1/3 от американските, (нашите 7 000 отговаряха на 21 000 американски) , ---->преобразувани в левове по курса на деня/ отговарят на 1,10 лева до 5,50 лева на ден. (В България според статистиката няма хора които живеят с 1, 10 лев на ден... Ще намеря статистиката и ще я дам, за да не ме обвинявате че подвеждам) Ето изследването за САЩ http://www.pewresearch.org/fact-tank/2015/07/09/how-americans-compare-with-the-global-middle-class/ А има ли хора в САЩ, които взимат милиони бонуси към заплатите си? Има разбира се, точно ти трябвало да си наясно за това, греша ли https://www.forbes.com/sites/paulhodgson/2013/07/19/the-five-highest-cash-bonuses-in-ceo-america/#5df89eeb2848

Привет и на теб! Всъщност и двамата сме прави, защото двете числа ("БПН на глава от населението" и "среден доход на американското домакиснтво") са приблизително равни на 57 хиляди долара https://www.google.bg/search?q=БНП+на+САЩ&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b-ab&gfe_rd=cr&dcr=0&ei=wATAWYC4IfGv8wfrqpCwAg Съединени американски щати Държава в Северна Америка Съединѐните америка̀нски ща̀ти, често наричани само Съединѐните ща̀ти, както и разговорно Ща̀тите или Амѐрика, е държава, разположена в континента Северна Америка. САЩ е една от най-големите по територия страни в света. Уикипедия Сродни статистически данни БВП на глава от населението 57 466,79 USD ‎(2016 г.) Население 323,1 милиона ‎(2016 г.) Брутен национален продукт в долари по ППС 18,75 трилиона долари по ППС ‎(2016 г.)