nik1

The development of our personalities is a complex relationship between our social environment and our genes -- both present and not. Така е разбира се, но не смятам че е антитеза на моето твърдение. Иначе не съм съгласен със сравнението между Че Гевара и хората страдащи от Уилямс-синдрома - хората с WS не могат да наранят друг човек..

А когато се касае за заболявания, защо да не е основополагащо това как са ни "изпринтени" мозъците (централната нервна система)? В интерес на истината, темата можеше да е в медицина или аргхеогенетика (чудих се къде да я поставя), но прецених че тук ще има по-голям интерес. ПС Ето едно страхотно видео и материал, който илюстрира как гените влияят на поведението: "Елфите" са най-щастливите хора, независимо от психологичния и социален контекс. http://abcnews.go.com/Health/friendly-extreme-meet-kids-adults-williams-syndrome/story?id=13795416

Ееййй, никой друг ли няма да реагира тук, освен колегата? /На мен темата и е интересна, кукувците ми са интересни, аз самия съм "куку" от психотичния спектър с хронична депресия; имам тема за Уилямс-синдорома, т.е. за "елфиният" синдром/ Киров, какво мислиш ти по въпросите? Давай по-смело, приятелю

ПС Да се сравняват плодородните и дълбоки почви на Холандия (слабоуязвими на ерозия), процентът на годните за земеделие почви, наличните водни ресурси, и умерения климат на Холандия с тези на Африка е нон-сенс...Професорът видимо не разбира и не се интересува от природни науки, земеделие, климат и почви, и не е внимавал в час по география в средното училище..Хора всякакви. Ще вдигна топката още малко: Гори в Холандия практически няма, не са останали, а почвите в западната част на Холандия имат високо съдържание на арсеник и тежки метали , всичко това е резултат от антропогенните дейности и депозити. Горите от друга страна, са много важни в тропичните страни с изявени сезони и изявени мунимум и максимум на валежите, защото помагат за задържането и "консервирането" на водата, и предпазват почвите от ерозия..

Професорът също е "платен" учен (безплатни учени няма), затова, и най-вече поради това, че има различни прогнози, в демографските прогнози публикувани в сериозни издания се дава средната прогнозна стойност с интервал на неопределеност, числено равен на разликата между най-високата и най-ниска прогнозна стойност. Монографията WWP представя нещата точно така - дава средната оценъчна стойност и интервала на неопределеност , за това е полезна, научно издържана и достъчно ясна..та най-общо казано не разбираш съвсем нещата, и грешиш съответно - "погледът" на професорът не е друг, а един от многото, които са взети предвид от авторите, неговите девет милиарда и половина са най-ниската прогноза на монографията (вижте страници 2-3,https://esa.un.org/unpd/wpp/Publications/Files/WPP2017_KeyFindings.pdf) ---------------------------------- Аха, планетата може да изхрани десетки милиарди, само че ще е напълно прецакана отвсякъде от тези 49 милиарда човека (професорът вярва, че тя може да изхрани 49 милирада човека), ако наистина професора вярва в обратното значи е напълно сляп, или просто е някакъв и изкуфял тип с професорска титла (такива професори има и в БАН, шефове на институти). Тези 49 милиада човека освен че ще дъвчат и ще се хранят, ще трябва да имат имат жилища, да имат ВиК (нали ще пият вода и ще серат), ще трябва да работят и да се препитават освен с земеделие и с друго (трябва да имат работни места и инфраструктури за тях), ще имат лични автомобили, ,ще имат имат компютри и интернет , ще се забавляват, т.е трябва да имат всички тези инфраструктури, които съпътсват уседналия начин на живот.. Да не говорим, че и част от храната им ще идва от другаде (оказва се че моретата са прецакани освен от поглъщаните, абсорбораните днес милиарди тонове годишно антропогенен CO2- това ги вкислява,... но и от ..извърляните пластмасови боклуци от търговските кораби,които рибите и птиците мислят за храна и ги ядят - в следствие на което полулациите им намаляват, защото пластмасите не са храна) Забележка: Професорът дава за пример Холандия, когато оценява, че планетата може да изхрани 49 милиарда човека, Дори и да се абстрахираме от всякакви разлики - почви, ерозия, климат, наличини водни ресурси, налични инфраструктури, финансови наличности, е ясно на малките деца, че Африканците или Азиатите (очаква се техния прираст в абсолютни стойности да е много голям) не са Холандци, нито ще мога да си променат културата, ценностите и нагласите в "холандски" за следващите пет поколения, Това го разбират и малките деца, защо? Ние например шест поколения, след героя на Алеко все още си оставаме "европейци но не съвсем", както да очакваме за Африканци, Индуси, Пакистанци и т.н.?

Именно. Човешката популация през последните 60 000 години е нарастнала повече от 10 000 -15 000 пъти, и се очаква да нараства в общ план. В 2100 година населението на Земята се очаква да бъде 11, 2 милиарда; и ще продължава да расте. https://esa.un.org/unpd/wpp/Publications/Files/WPP2017_KeyFindings.pdf Интересното, е че всеки нов пробив в науката не решава големия проблем с планетата и вида ни, а го задълбочава и усложнява - води до нова експанзия и нарастване на популацията. Едно възможно бъдеще е описано много добре и не натрапчиво в скай-фай сериала The Expanse: хората (или по точно корпорациите) са колонизирали използваемата слънчевата система, Земята се управлява от световно правителство на ОН, населението на земята е няколко десетки милиарди човека, които са я прецакали напълно (и нещо интересно относно темата- хората на Земята разчитат като домашните животни основно на подръжка от правителството, защото няма достатъчно работа за всички - правителството им осигурява безплатни вода, храна и въздух) https://en.wikipedia.org/wiki/The_Expanse_(TV_series)

При психпатите липсва емоционална връзка с когнитивното - казаното че имат дефицити и прецакана когнитивна емпатия е съвсем на място според мен, и е илюстрирано добре и чисто в екперимента. Ти според мен визираш нещо друго - "рационализация и тренинг" за попълване на дупките от прецаканата когнитивна емоционалност , разбира се това не се проявява при всички психопати, а само при най-интелигентните..Болшинството психопати са в затвора или в гроба, по-малка част от тях се адаптират /Когнитивната емоционалност означава да се разбира от лицата на хората какви емоции и в какво стояние са, как се чувстват, какво ще направят или кажат. Емоционалната и моторна емпатия се появяват и изрязват на подсъзнателно ниво/

Tестостерон vs Окситоцин. Гени, поведение и ментални заболявания - диаметрален модел. Направих си труда да преведа една интересна за мен публикация, заглавието по-горе е мое. Попаднах на материала и на сайта, когато дискутирахме в темата за "Одомашяването на Хомо Сапиенс", и по-специално когато се разглеждаха случаите на "недостатъчно одомашяване" (метафорично казано, се отнася за хората страдащи oт ASD-спектъра заболявания) и случаите на "хиперодомашяване" (метафорично казано се отнася за хората, страдащи oт болести от "менталистичния" спектър- шизофрения, параноя,биполярно разстройство,депресии) Тестостерон v Окситоцин: Хормоналните съобщения се конфликрат диаметрално в умствения живот и умствените болести. Проблемът с теориите, които започват с гени и след това продължават да се опитват да обяснят сложните психически явления като психоза или аутизъм е в начина, е че те ви оставят да питате какво, ако изобщо има нещо, изпълва това което се намира между гените и сложните психически явление? Отговорът на всичко това , разбира се, е епигенезата на централната нервна система, която изгражда мозъци според инструкциите, написани в ДНК. Един базов начин, по който ДНК прави това, е като кодира невропреносители, растежни фактори и други агенти, които контролират и регулират експресията на гените в развитието на мозъка. Поразителен пример за последното е предмет на наскоро представена от колегата ми Бернар Креспи. Писайки с Питър Хърд, той показва, че GTF2I - ген който кодира общия транскрипционен фактор IIi, се изразява силно в мозъка и че вариациите в неговата експресия осигуряват неврогенетична основа за социалната комуникация и социалната тревога както сред индивидите в здрави популации в синдрома на Уилямс ( хората с този синдром проявяват учудваща липса на страх от непознати, съчетана с безразборно приятелство и изключителна гъвкавост, това са така наречените „елфи”). Хормоните са друг пример за биологични фактори, които преодоляват разликата между ДНК и поведение, но са широко неразбрани. Хората мислят за тях като магически отвари, притежаващи вътрешна сила да ни правят по-мъжевени , например в случая на андрогените, (като тестостерон), но всъщност те имат много голямо знание за тялото, мозъка и поведението. Тестостеронът от друга страна е несложна молекула, която се различава от феминизиращата си алтернатива, естрогена, само с един атом. Може ли един атом да промени магическата отвара толкова? Истината е, че хормоните са химически послания, които, както всяко послание, трябва да бъдат получени, за да имат някакъв ефект. Класическият пример за това е синдромът на андрогенна нечувствителност, който води до това, че човек изглежда женствено, но всъщност е хромозомно мъжки и има мъжки нива на тестостерон, надвишаващи нивата, които се откриват при жените, и всичко това благодарение на пълната липса на тестостеронови рецептори. Рецепторите за хормоните , на които отговарят, се кодират в ДНК и техният брой и характеристики са от решаващо значение за начина, по който се приемат и тълкуват хормоналните съобщения. Например, вариациите във V1aR, ген за вазопресиновия рецептор, обясняват защо прерийните говеда са моногамисти, но ливадните волове са безразборни. Това означава, че природната селекция получава две ухапвания на черешата, така да се каже, когато става въпрос за хормони. Селекцията може да въздейства върху гените, участващи в образуването на хормона (в случая на тестостерон, за който няма отделен ген като такъв, се касае до гени, отговарящи са ензимискоро редица ензими, които го синтезират от холестерол). Но селекцията може да действа и върху гените, които кодират рецепторите (в случая на андрогенния рецептор, броят на глутаминовите единици, определя чувствителността към тестостерон: гризачите имат 1, горилите 6-17, шимпанзетата 8-14, хората 11-31, средно 21). Друго важно понятие, което хората пренебрегват - особено когато се отнася до полови хормони като тестостерон е, че химическите послания, както и всеки друг вид съобщение, могат да бъдат смесени или дори противоречиви. Както отбелязва Бърнард Крепси в книга, която скоро ще се появи в "Биологични прегледи", при хората окситоцинът ( хормон, подобен на вазопресина) - "мотивира, посредничи и възнаграждава когнитивните и поведенческите процеси, които са в основата на формирането и динамиката на-повече или по малкостабилните социални групи и насърчава връзката между два или повече индивиди ". Всъщност той отбелязва, че "окситоцинът също очевидно е представен културно със специфични думи (например" hygge "на датски и" gemütlichkeit "на немски език), чиито значения съответстват в тясна връзка с документираните му ендокринни ефекти" (уют / приятелски настроение, според Google Translate). Подобреният gaze мониторинг (терминът gaze най често се използва във физиологията, за да опише координираното движение на очите и шията) и повишена емпатия са съобщени след приложението на окситоцин и заедно с интензифицирането на съществуващите просоциални тенденции, окситоцинът улеснява паметта на лицата. Вариациите в гена на окситоциновия рецептор, OXTR, са свързани с мерките за социално признаване, сътрудничество и съпричастност. При развитието на мозъка, три скорошни проучвания са показали силно повишение на активирането на определени кортикални мозъчни зони, причинено от окситоцин, особено в областите на медиалната префронтална кората, които регулират процесите, свързани с ментализма (или „теорията на ума”). Приложението на окситоцин също води до повишена функционална връзка между амигдалите (ключови части на емоционалния или лимбичен мозък) и орбитофронната кора, която, както го прави Crespi, "може да послужи за насърчаване на контролирания ментализъм, която води до засилен и по-освободен социален “decision-making " процес. Тестостеронът, от друга страна, "проявява противоположни ефекти от окситоцин върху различни аспекти на когницията и поведението, най-общо благоприятствайки самоориентираното, асоциално и антисоциално поведение". С директния контраст с окситоцин тестостеронът намалява свързаността между регионите, и по този начин се очаква да намали контролираният ментализизъм в контекста, когато се предпочита агресивното поведение пред отношенията на принадлежност или сътрудничество. Що се отнася до психичните заболявания - намаленият окситоцин и високите нива на тестостерон са свързани с недостатъчно развитото социално познание, особено при аутизъм. Обратно, известна е комбинация от окситоцин, надвишаваща нормалните нива, и по-нисък тестостерон в значителен брой проучвания на шизофрения, биполярно разстройство и депресия, а в някои случаи по-висок окситоцин включва недобросъвестно "свръхразвито" социално познание при тези условия. Този модел на откритията предполага, че човешкото обществено познание и поведение са структурирани отчасти чрез съвместните и противоположни ефекти на окситоцин и тестостерон и че крайностите на такива съвместни ефекти частично медиират рисковете и фенотипите на аутизма и психотично-афективните състояния. Crespi твърди, че моделът, илюстриран в неговите диаграми (отгоре и отдолу) предполага по-специално, че по-високият окситоцин и по-ниският тестостерон трябва да се свързват с повишени нива на хиперразвити, нерегулирани или базирани на афетка менталистични състояния при шизофренията и депресията, както и други психотично-афективни състояния. Например, парадигматичният хипер-ментлистичен симптом на шизофренията, параноята, изрично включва преувеличени (exaggerated) социални взаимоотношения между „мен и тях” и може да се очаква, че това ще включва неразрешен стрес и тревожност, свързани с окситоцина, като се има предвид централната роля на този хормон в медиацията както позитивните, така и отрицателните социални връзки и очевидната му роля в пренасочването на познанието от „себе си” към „другите”. Накрая, писането с Микаел Мокконън в еволюционните приложения, Crespi прави преглед на генетичната и еволюционната основа на модела на тестостерон в окситоцин, по-конкретно "две основни форми на геномни конфликти, геномен отпечатък и сексуален антагонизъм по отношение на тяхното въздействие върху хормонално медиираните свързани с човешкия фенотип. "** * Crespi, Bernard, "Oxytocin, testosterone, and human social cognition," Biological Reviews, in press. ** Mokkonen, Mikael, and Crespi, Bernard, "Genomic conflicts and sexual antagonism in human health: insights from oxytocin and testosterone," Evolutionary Applications, in press. (С благодарност и признание на Бернар Крепси за неговата помощ.) Оригиналата стаия е оттук: https://www.psychologytoday.com/blog/the-imprinted-brain/201501/testosterone-v-oxytocin-bridging-the-gene-behaviour-gap

Да вметна: Според изследването, когнитивината емпатия при психопатите е нарушена (Criminals with psychopathy show impaired cognitive empathy): http://aftermath-surviving-psychopathy.org/index.php/criminals-with-psychopathy-show-impaired-cognitive-empathy/

Мъча се да намеря точното определение за "когнитивна емпатия" или да го свържа с нещо.. http://www.danielgoleman.info/three-kinds-of-empathy-cognitive-emotional-compassionate/ На мен от първи прочит ми звучи като нещо което е свързано с когнивитни (познавателни) дефицити, а не като някакъв психиатричен феномен Честно казано, познавам и съм работил в близост с един човек, (г-жа Й.К) която личност според мен неспособна на пълноценно емпатично мислене, и с най-вече неспособна да се поставя на мястото на другите. Отдавал съм това на умствените спосбности на човека ( ограничен е когнитивно в тази насока, без да е ниско интелигентен, е доста егоистичен и опортюнистчен човек и личност, Човек, на който му липсват разбирания за "другите"), и не съм го мислил за психиатричен случай . Феноменът е когнитивен за мен, защото досега съм си мислил че правилото "не прави на другите това, което не искаш да правят на теб", или "прави и отнасяй се така с другите, както искаш да се отнасят с теб" е от когнитичната (познавателната) област, И доколкото познавам въпросната госпожа, тя не е прочела и една книга от "живота" (искам,м да кажа ниско ерудирана е, без да е ниско интелигентна), нито пък е чувала за "сребърното" или "златното етично" правило Разбира се, може и да се окаже че греша,и да се окаже греша и че когнитивната невъзможност за изпитване на емпатия е проява на психиатричен феномен..Границата между когнитивна сфера, психология и психиатрия може да е по-тънка или разлята..

Не знам кой го захвана този тестостерон, който почти няма общо с темата..Аз лично се намесих в дискусията за това има ли или няма връзка тестостерона с с агресивността - е има доказана такава.

Само да вметна: И двата хормона , тестостерон и адреналин, са свързани пряко с реактивната агресия при мъжете http://mobi.iafrica.com/wellness-and-beauty/2014/08/13/testosterone-key-in-male-fightflight/ http://www.medicalnewstoday.com/articles/280915.php http://www.dnes.bg/health/2014/08/15/myjkata-agresiia-se-kontrolira-ot-testosterona.235811 -------------------------- Нищо лично пак да вметна, това за алкохола не е вярно, не подценявай интелигентността и на двамата ни. Алкохолът просто премахва задръжките ("добри" или "лоши"): по-фрустираните хора си го изкарват наяве, а мнозинството от по-спокойните се радват на живота и околните. Аз съм от вторите, алкохолът ме прави по-контактен, по-доверчив, по-добър, по-отворен и по-емпатичен към другите ..Опитът ми от събирания и клубове с много и случайни хора и казва еднозначно, че така се чувстват повечето хора без значение пола, /е има и черни овци разбира се, баща ми лека му пръст беше обратния случай/ ПС Само за пример: 25 от страдащите от ASD (характеризира се с по-високи нива на тестостерона при носителите му) са освидетствани с агресивни прояви... В цивилизованите страни физическата агресия сама по себе си е криминално деяние.. Ще пусна тема за това по-късно..

Не разбрах с какво точно не си съгласна, Пандора? (само за протокола: не е съвесем така. Скакалците например, най-често умират от глад след като унищожат всяка потенциална храна, или стават канибали и отново умират, но изядени. Човекът, ловците и събирачите са преценил с опита си че няма проблем да убие дивечът в близката околост и бандата да се премести, Това не застрашава екологичното равновоесие, той се вписва напълно в средата (тяхната цивилизция се нарича екологична от някои автори) Проблемите започват, когато хората започваме да експлоатираме невъзовновимите ресурси, или скоростта, с която добиване за себе си от възстановимите такива, е по- голяма от скоростта, с която те настина се възстановяват (гори, растения, почвен слой, водно съдържание и вода, необходими за екосистемата диви животни и растения). Това явление разбира се, не е от днес, мога да посоча на първо време две цивилизации/култури, които са изчезнали поради това, че са предизвикали мащабни екологични катастрофи от свръх използване на ресурсите, (сигурно има още поне няколко). Всъщност ще вдигна топката по-високо: ние от около 5 хиляди години насам сме екологична заплаха "ноторно". Защо, защото сме излезнали от екологичната си ниша и житие: увеличаваме броя си непрекъснато и "неекологично" с помощта на 1) "неекологичното" земеделие, ( и съпътсващите и допълнителни нови източници на прехрана - индустрия, търговия, услуги) и най- вече 2) с помощта на химическите лекарствени средства, чрез които увеличаваме продължителнстта на живота си.

Е, значи ги има, няма значение за кого са (това вече е въпрос на културната социология) Разликата между психопатие/социопатите и останалите хора е в това че първите не са способни на емпатия..

Things you don't know about Cote de Pablo If you're a fan of NCIS, you're probably familiar with the character Ziva David, a Mossad liaison officer from Israel who spoke more than five languages. But what about the actress who played this beloved character? Let's just say, Cote de Pablo has her own impressive resume. She has previously described herself as an old-soul, Latina hippie who loves hanging out with her mom. With a description like that, who wouldn't want to get to know the woman behind this character? Her real name isn't Cote Cote de Pablo's real name is actually Maria Jose de Pablo Fernandez. According to Latinos Post, when de Pablo and her family moved from Chile to Miami, Florida, many of the kids at her school couldn't pronounce her name. She changed it to "Cote," which de Pablo said is a common nickname in Chile. She was a star runner as a child When de Pablo moved to America from Chile at 10 years old, she did not know much English. Learning a whole new language at a young age would be very hard to experience, but de Pablo had one teacher who helped her find her path. She described this on The Late Show with David Letterman (via YouTube), saying, "And so I remember in 5th grade, I had a teacher… who was wonderful and he was an older man. And the only thing I knew really was 'run.' I knew what that meant. And so he put me into the track and field, and so he got me starting to run and all that stuff, and before I knew it, I was a little track and field star. And I remember, he would say in the middle of a competition, he would scream and get very red and scream, 'Cote, run!' And that's all I knew." She didn't always want to be an actress Now it's hard to picture de Pablo in any other field aside from acting, but she had her heart set on a different life when she was younger. As she shared with TV Guide, "I, believe it or not, wanted to be a secretary, much like Maggie Gyllenhaal in The Secretary. I had clips all over and markers, and you know, the old-fashioned typewriters… I like to follow direction… and, by the way, I became an actor, so I'm kind of doing it anyway." Performing arts became her home And it wasn't just the name that de Pablo had to overcome as she adjusted to a new country. She told Prevention that she didn't start learning English until she moved to Miami. The persistent de Pablo worked hard to learn English, and eventually found her place when she went to a performing arts high school. She described that experience saying, "I had always been interested in the arts, but performing became even more important because it was a way to communicate with people in my new country…My friend had the perfect saying for it: 'You found your tribe.' We're not Chilean or Argentinean or Brazilian or Russian. We're actors." She gave up Broadway Not only did de Pablo go to a performing arts high school, but studied musical theater at Carnegie Mellon University. After graduating, she continued on the theater path, appearing on the New York City Public Theater stage for a Shakespeare production. De Pablo was working in San Francisco when the opportunity to audition for NCIS came up. In an interview for Front Row Features, she said, "I was about to do Broadway (The Mambo Kings) right before I got NCIS…so I went from my chance of doing a Broadway show into doing the series." Her risk obviously paid off, but de Pablo wants to get back on the stage eventually. Describing her chance on Broadway, she said, "It's something still pending that I want to do." She did more than act on NCIS Her musical talents did not go to waste. Originally, de Pablo didn't want her character to sing in the show, even though the NCIS team had toyed with the idea. She told People that after two years, she caved. "Then Shane [Brennan, executive producer] clearly put it in a way I couldn't resist." In the Season 6 premiere of NCIS, she sang "Temptation." The song also appeared on the NCIS: The Official TV Soundtrack, which was released in 2009. She's a quick study Playing fan-favorite Ziva David on NCIS required some intense research. Speaking to TV.com, de Pablo shared that she speaks fluently in English and Spanish but her character has a long resume, including German, Russian and Arabic. "[Ziva]'s like a little prodigy when it comes to languages and that's what makes the character fun to play." So how did de Pablo do it? Hint: It's not easy. When de Pablo auditioned for the role, the character was described as European. But plans changed. De Pablo told CBS This Morning, "Within 48 hours of actually getting the part, they changed the part to an Israeli woman. And then within 48 hours of that I had to shoot. And then they gave me a huge monologue that I had to learn in Hebrew." Language coaches came in to assist on a tight time schedule. She told TV.com, "But, it doesn't seem to ever be perfect enough, especially when you try to be as perfect as possible, and you have twenty-four hours to learn a language phonetically." She does her own stunts Acting, learning new languages…and stunt work? It's a busy job for de Pablo, who did her own stunts on the set of NCIS when she was able. One time, de Pablo described to Prevention, she had to do a simple stunt but wasn't able to rehearse it before filming. "When the stunt started, I was trying to scream my line, because of course as an actor, you're like, 'Remember your lines — you only have one pass at this, 'cause they can't recreate the entire explosion!' But it was like being in the middle of a war zone." She ended up with a neck injury that did eventually heal, but the incident convinced her to get back into yoga. Now four to five days a week, de Pablo does open-flow Vinyasa at home. Fans petitioned to keep her in the show When de Pablo decided it was time to step away from her role on NCIS, she did not know how fans would react. She had been a cast member for eight years and in more than 180 episodes. The response from fans was, as de Pablo called it, "humbling." Within days of the news breaking that de Pablo would not be returning to the show, fans began a petition to tell CBS to bring back de Pablo. According to International Business Times, fans spoke up on social media and said they would not watch the show again until de Pablo returned. During an interview with TVLine.com after the big reaction from fans, de Pablo said, "When you make decisions like this, you never expect for people to fully understand. So it was really delicious to feel that kind of love and I'm always grateful for that." Her mom is her BFF After her parents separated, de Pablo's mom moved back to Chile, but distance doesn't keep them apart. Speaking with Prevention, de Pablo shared that her mom will come to visit for two to three weeks at a time. Then, de Pablo will also make the time and go to South America as well. What's their favorite thing to do together? Cooking. "My mom has a rare talent for being able to open up the refrigerator, and with the peas, the leftover eggs, the cream, the spinach, the cheese, and a little rice, she can just whip up incredible risotto." That's true mother-daughter bonding right there. She follows her own path This star has never been afraid to go on her own path — in both her career and personal life. In an interview with Latina, de Pablo spoke to her thoughts on starting a family and where she felt she was at in her life, saying, "The last time I was home visiting Chile, I was grilled about having kids and about whether I would baptize a child when I have one. Our lives are just very different. I'm not sure if they agree, but I'm not giving up my opinion." De Pablo has set a good example by being who she wants to be and following her own path, even if it's not what's expected of her. Her favorite kind of show When it comes to television that de Pablo watches when she's not in front of the camera, she has some popular picks. She shared with TV Guide (via YouTube), "I am an avid fan of Game of Thrones." She also describing her ideal show, saying, "Any kind of show where you get to see women wear long beautiful hair, corsets and lovely wardrobe, I'll be there watching. Especially if they have sexy scenes with lovely men that have beards." Sounds like a perfect show. She is happy to stay away from social media A star who doesn't have a desire to draw attention to herself, de Pablo has never been one to showcase her life via her social media accounts. As she described to Latina, "I'm not on Facebook. I'm not on Twitter. I know a lot of celebrities who go around complaining how little privacy they have. And then my question to that is always, well, how much of yourself are you putting out there? If you are everywhere, then you've sacrificed the very thing that you are complaining about, which is your own privacy." How she picks her next role Even though her time with NCIS is done, de Pablo took away important lessons learned from those eight years. She told RogerEbert.com that the show was "an incredible school." Shortly after her run on the show ended, she accepted a role in the film, The 33, also starring Rodrigo Santoro and Antonio Banderas. The film followed the real-life event of a gold and copper mine collapse, trapping 33 miners underground. Being Chilean, de Pablo said "it really hit close to home." She continues to act and stressed that she doesn't try to think of the outcome of success for a project when she begins. "There are a lot of factors that may not translate to money and they may not translate to success, but they may translate to a creative freedom which may lead to incredible happiness." Looking at de Pablo's track record, it's safe to say she will keep seeing success with her choices.

Тези неща трябваше да се решат много по рано, как, в Homeland ("Вътрешна Сигурност") един от героите го казва пред комисията, когато го питат какво препоръчва, защото стратегиите там не вършат работа досега: "Сър (трябва да натиснем копчето), и да превърнем Ракка в паркинг лот" Личното ми мение: Нечовешко, не, според мен доста хуманно, За какво ни е иначе ядреното оръжие - да се избиваме по национален и идеологически признак, но не да изтрием заразата на тероризма? Тъпотия..

е да, но Ботев и Левски не са типичните българи (еснафи, опортюнисти, далавераджии, корумпирани, изцапани политически), и съвсем не носят "чертите на народа" (това е видно според мен , а не обратното- бай Ганьо никога не стана национален герой).. В тази връзка се сещам, че ако Левски беше оживял, преживял Освобождението , и после влезнал в политиката и задържал се там, където разбира щеще да се "оцапа" и "омаскари" задържайки се там (защото срещу течението не може да се върви, това е просто констатация), ние със сигурност нямаше да имаме този велик човек, като национален герой..

Ако имаме "опитомител" изглежда си е правил" кодош", експериментирайки и давайки разум на едни полумаймуни..Рано или късно тези разумни животни и ненаситни събирачи и "скакалци" ще унищожат планетата (човекът със всичкия си "багаж" не гледа повече от две максимум три поколения напред, това не се променило стотици хиляди години, няма и да се промени!!) и съответно и себе си и другите видове.. Апропо - ЛС, ловците и събирачите (всъщност това са оригиналните HS, това сме ние вътре в себе си), действат и се прехранват като извънземните ,които в Скай-фай филмите "опоскват" планети и Земята (Деня на Независимостта 2), или като скакалците: Правят лагер, избиват животните в километри радиус, изяждат ги.. Събират ядливите растения, корени и бубулечки, кое изядат кое не ..След това зарязват лагера и се местят на друго място където установяват нов лагер, надявайки се че природата ще си свърши работата там откъдето са се махнали.. Е да това работи на екологично ниво, природата си върши работата, ама като се стигне до "по високите нива" какво става? Как природата ще възстанови невъзстановимите си ресурси, или как планетата ще се възстанови, ако годишно се изхвърлят 30 милирада тона антропогенен CO2? Някой знае ли?

Да се върнем за малко на кучетата и хората: Ако говорим за кучета и хора, то топката изглежда много по-висока от тази че просто е редуцирана реактивната агресия при кучетата към хората. Последното е един от преките резултати от редукцията на клетките и невроните на невралния кръст, но такава редукция на клeтките , невроните и действието на невралния кръст има при домашните плъхове и мишки. Хората обаче не сме много приятелски настроени към мишките, плъховете, нито те към нас.. Какво е тогава свързващото нещо или неща между хората и кучетата? Много малко хора не обичат и не харесват кучетата , това са хора които са хапани, или плашени от кучета, или са имали други неприятни моменти ,и не са могли да ги превъзмогнат На първо място: Окситоцинът (ОТ), химикалът-чудо, който освен всичко, се явява хормонът на привързването (любовта), приятелството и великодушието . .(Доказано беше наскоро че нивата му се повишават при конктакт "очи в очи", както в кръвта и урината на човека, така и в кучето , по същия начин както когато майка погледне детето си). В крайна сметка, той е отговорен за повишената толерантност, редуцирания страх и агресия, както и засилено социалното познание (social cognition) и привързаносттa: Всички те са неща, за които се смята, че са се променили по време на опитомяването. Ето няколко публикации в тази връзка: https://www.wwtf.at/programmes/cognitive_sciences/CS15-018/pdf/ http://journal.frontiersin.org/article/10.3389/fpsyg.2017.00549/full https://www.researchgate.net/publication/303391807_Oxytocin_co-evolution_of_human_and_domesticated_animals (Има ли връзка окситоцинът (ОТ) с нашето собствено само-одомашяване? Безспорно, не мога да намеря абстракта на C. Theofanopoulou. 2016. Self-domestication of the Homo sapiens and the case of oxytocin) На второ място: Открити и неоткрити гени: https://trud.bg/тайната-на-връзката-между-кучета-и-хор/

Съответно има теза за хипер-дометицираните хора /за аутистите знаех че се смятат от някои автори за "недометицирани хора", но за това не знаех нищо/ http://www.biorxiv.org/content/biorxiv/early/2016/08/31/072751.full.pdf https://www.psychologytoday.com/blog/the-imprinted-brain/201609/schizophrenics-hyper-domesticated-humans

Не исках да засягам такива теми, но щом вече стана дума за психопатите:,ето нещо което може да предизвика научен интерес у някого: http://journal.frontiersin.org/article/10.3389/fnins.2016.00373/full https://www.psychologytoday.com/blog/the-imprinted-brain/201608/autistics-undomesticated-humans

Прав си принципно, така е, но хипотетично е възможно някой психопат да се добере до това копче, и да го натисне (Имах това предвид по-скоро)

По горе съм изпуснал "още" ("защо все още сме ловци и събирачи"), Не искам да правя никакви аналогии, предвиждания или оценки, или политики по тази тема..Не ми е това идеята,, Може би просто да искам припомня в научен (научо-популярен) и занимателен стил "кои сме" и "от къде идваме", а и "къде сме сега"..."Къде отиваме" за мен е божа работа... утре може ни тресне метеорит, болест, или да натиснем ядреното копче, или ще стане четвърто..и тогава както казват на различните езици: "туто финито" ,"tout est fini", "it's all over", "herşey bitti" с нашия вид, Нито ще сме първите, нито последните изчезнали от света, греша ли?

+ напълно съм съгласен Само да вметна: това което ти определи като стоки с висока добавена стойност (апоро това казва и БСК за тези стоки ) според дефиниците (всъщност аз приложих дефиниците, без да уточня това предварително,) са високо-технологични изделия ( в по-горния или по-долния сегмент на високите технологии, не е толова важно) , т.е в тези стоки има пълно припокриване между висока добавена стойност и Hi-tech-a (не са диаманти, за съжаление , да вметна нещо премълчавано тук, не на майтап - в цяла централна и северна Европа развиват и нискотехнологична порно-индустрия с висока довавена стойнбост , защо да не развиаме и ние такава?) Както и да е, ако приложим дефинициите за високотехнологични стоки спрямо стоките в подробните таблици на tradingeconomics.com и пресметнем количествата и обемите , те ще са в пъти по-големи от това което се публикува от МБ (няма логика МБ да смята за вискотехнологични само тези в най-горния сегмент, там са само няколко отрасъла и гами изделия и стоки, и изобщо не може да се създаде някаква задоволитена, дори и най-елементарна "картина" на търговията с високотехнологични стоки)

Намерих данните: https://tradingeconomics.com/bulgaria/exports-by-category https://tradingeconomics.com/romania/exports-by-category Намирам сериoзни отклонения на тези данни от спрямо данните на Международната Банка (МБ) за количествата (обемите и стойностите) на Hi-tech износите, макар че тук сравненията са малко или повече опосредсвени - трябва първо да се дефинират Hi-tech изделята/промишлените сектори Изделията на електрониката и електротехниката, IТ- изделията (софтуер и други), машините (машиностроенето) , вкл корабите и изделията за автомобилостроенето и автомобилите, както и тези на фармацията и химията, т.е съответните сектори се водят high-technology и medium-high-technology http://ec.europa.eu/eurostat/cache/metadata/Annexes/htec_esms_an3.pdf Моя забележка: Евростат разглежда дори и услугите като "услуги с интензивно изполване/прилагане на знания", (преводът е мой, и звучи нелепо , иначе на аглийски това са т.н. "knowledge-intensive services - KIS) и "услуги с по-нискоинтензивно изполване/прилагане на знания" (less knowledge-intensive services (LKIS), но нека засега и за момента да се абстрахираме от услугите http://www.oecd.org/sti/ind/48350231.pdf http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC57117/reviewing the nomenclature for high-technology - 2010 edition.pdf Кое е вярното в случая, данните на МБ, или от данните ot tradingeconomics.com? Не съм революционер,но в случая данните на tradingeconomics.com са тези които е публикувала БСК https://www.bia-bg.com/analyses/view/23321/ доверявам се за дискусията на тях Апропо "любимният" на народа НСИ дава малко по различни данни, https://money.bg/economics/pette-grupi-stoki-koito-donesoha-rekorden-iznos-na-balgarskata-ikonomika-prez-2016-a.html но както и да е