ПС
Ще се коригирам така:
Циганите са затворени общности
Циганите християни не се идентифицират с българите (поне споре публикациите отпреди 15-20 години). За тях сме "гадже", "чужди",
Циганите мюсюлмани (не всички),т.е турските цигани (не всики) се идентифицират с турците
Между неофициалните за циганите св Българи и официалните има разлика от 450 хиляди човека.
Разликата следва да се добави към общия брой на деклариралите се като "турци" в България, който е около 800 000
За да получим броя на тетнчиеските турци от тези 800 000 трява да извадим броя на тези турски цигани, които са се декларирали като турци (в случая това е разликата от 450 хиляди човека
Т.е етническите турци в българия са 350 хиляди човека +
(дали са 550 000 или 450 това не толкова важно и критично мисля)
Моя прочит на историята е доста по-различен.
Косово: През 1989 г. автономията на Косово и северната провинция Войводина е драстично намалена след всеобщ референдум в Сърбия.
Въпреки редицата нарушения от режима на Милошевич, (който прибягва до фалшифициране на изборите, контролира голяма част от медиите, обвинен е в нарушение на човешките права на политическите си противници и националните малцинства), приетата през 1989 г. конституция представлява крачка напред спрямо предишната комунистическа конституция. Тя обаче значително намалява правомощията на провинциите, като позволява на правителството в Сърбия да упражнява директен контрол върху много райони, които преди това са имали самоуправление. В частност, конституционните промени предоставят на сръбското правителство контрола над полицията, съдебната система, икономиката, образованието и езиковата политика.
Новата конституция намира силна опозиция в лицето на много от сръбските национални малцинства, които гледат на нея като на средство за налагане на етнически обусловено централизирано управление на провинциите. [11] Косовските албанци отказват да участват в референдума, обявявайки го за незаконен. Правителствата на провинциите също се противопоставят на новата конституция. Тя трябва да бъде ратифицирана от тях, което на практика означава, че те трябва да гласуват собственото си разпускане. Първоначално косовкото събрание отхвърля конституцията, но през март 1989 г., когато то се събира да обсъди предложенията, сградата, в която се провежда заседанието, е обкръжена от танкове и бронирани автомобили – това принуждава делегатите да приемат измененията.
и.т.н
Следва:
Новата конституция премахва официалните медии на отделните провинции, като ги интегрира в рамките на официалните сръбски медии. Въпреки че някои програми на албански език са запазени, на албанските държавни радио и телевизия също е забранено да излъчват от Косово [2].
Конституцията също прехвърля контрола върху държавните компании на сръбското правителство (по това време повечето от компаниите са държавни и де юре все още са такива). През септември 1990 г. близо 123 хиляди албански работници са уволнени от заеманите в управлението и медиите длъжности, подобна е съдбата и на много учители, доктори и работници в индустриите, контролирани от правителството [3]. Това води до обща стачка и масови безредици. Въпреки че на тези уволнения се гледа като на чистка на етнически албанци, правителството поддържа тезата, че просто се отървава от стари комунистически кадри.
Косовските албанци са оскърбени от тези промени, които те възприемат като посегателство върху техните права. В резултат на масови вълнения и безредици на албанците, както и на спорадично насилие между двете общности, през февруари 1990 г. е обявено извънредно положение и е увеличено присъствието на югославската армия и полиция, за да се потушат безредиците.
Още през 1990 година неофициално избраният косовски парламент приема в Качаник конституция на Косово, в която обявява областта за суверенна република в състава на Югославия. През следващите месеци албанците изграждат своя администрация, доминирана от Демократичния съюз на Косово (ДСК). Тя е паралелна на поддържаната от сръбското правителство и през 1992 година е оглавена от избрания за президент лидер на ДСК Ибрахим Ругова. През септември 1991 година неофициалното албанско правителство провежда референдум, който подкрепя създаването на независимо Косово, но то не получава никаква международна подкрепа.[12]
Особено силен е сръбският натиск в областта на образованието. Старата албанска учебна програма и учебници са заменени с нови. В Прищинския университет, смятан за център на косовската албанска културна идентичност, образованието на албански език е отменено, а албанските учители са масово освобождавани от длъжност. В отговор на това албанците бойкотират държавните училища, в които се преподава на сръбски, и изграждат паралелна система за образование на албански език, обхващаща всички образователни нива – от детските градини до университета. Занятията често се провеждат в частни домове и дори гаражи, като в средата на 90-те години обхващат 400 хиляди ученици с около 20 хиляди учители.[13]
Следователно: имаме едно малцинство , (в страната си е мнозинство) със силно орязана автономия и права, което и е малтретирано.
Започва гражданска войната:
През 1995 г. хиляди сръбски бежанци от Хърватия се заселват в Косово, което допълнително влошава отношенията между двете общности в провинцията. С нарастването на напрежението албанците изоставят първоначалната си политика на мирна съпротива и от 1996 година започват да организират Армията за освобождение на Косово.
Армията за освобождение на Косово започва партизанска война и терористична кампания, която се изразява в постоянни бомбени и огнестрелни атаки срещу югославските сили за сигурност, държавни служители, граждани, които открито подкрепят националното правителство, включително албанци, които не симпатизират на АОК. През март 1998 г. части на югославската армия се присъединяват към сръбската полиция, за да се противопоставят на сепаратистите с военна сила.
През следващите месеци хиляди мирни жители от албански произход са убити, а повече от 500 хиляди напускат своите домове. Много албански семейства са принудени да изоставят домовете си под смъртна заплаха, тъй като в резултат на сблъсъците между националните сили за сигурност и силите на АОК много хора, асоциирани с паравоенни формирования, са изселвани. Според изчисленията на ВКБООН 460 хил. души са били изгонени от своите домове от март 1998 г. до началото на бомбардировките на НАТО през март 1999 г. [4]
Започва НАТО-вската намеса
След провала на преговорите между сръбските и албанските представители под егидата на НАТО, на 24 март 1999 г. без да е упълномощена за това от ООН, НАТО се намесва в конфликта и започва масирани бомбардировки над югославски военни цели, след което продължава с широкомащабни бомбардировки (като тези над мостовете в Нови Сад).
Конфликтът се превръща в истинска война, тъй като АОК продължава да атакува сръбските сили, а от своя страна сръбските/югославските сили продължават да се бият срещу АОК на фона на голямото разселване на мирното население в Косово. Повечето правозащитни и международни организации обвиняват правителствените сили в извършване на етническо прочистване. Една част от югославските управляващи и военни, включително президентът Слободан Милошевич, са по-късно обвинени от Международния съд за военни престъпления в бивша Югославия в престъпления срещу човечеството. Милошевич умира в ареста, преди да бъде произнесена присъда, след като преднамерено му е отказано лечение в Русия.
По преценка на ООН по време на Косовската война близо 640 хиляди албанци са напуснали Косово или са били изгонени оттам между март 1998 г. и края на април 1999 г. Повечето от бежанците се установяват в Албания, Република Македония и Черна гора. Правителствените служби за сигурност конфискуват и унищожават документите и разрешителните на много от бягащите албанци. Това се разглежда като опит за изличаване на самоличността на бежанците и сериозно затруднява идентифицирането на тези от тях, които се завръщат в Косово след края на войната. Сръбски източници твърдят, че много албанци от Македония и Албания – според някои изчисления броят им достига до 300 хиляди – са мигрирали в Косово, представяйки се за бежанци. Определянето на самоличността на завръщащите се не би трябвало да е толкова голям проблем, тъй като регистрите за раждане и смърт са оцелели през войната.
Стига се до
Съвременна история
Карта на страните признаващи независимостта на Косово
Войната приключва на 10 юни 1999 г. с подписаното от сръбското правителство споразумение в Куманово, изразяващо съгласие управлението на провинцията да бъде предадено на ООН. След края на Косовската война международни сили под егидата на НАТО (КФОР) навлизат в провинцията, за да осигурят безопасност за мисията на ООН в Косово (ЮНМИК). Преди и по време на предаването на властта около 100 хиляди сърби и роми напускат провинцията поради страх от репресии. Що се отнася до ромите, според много албанци те са подпомагали сърбите по време на войната. Много от тях напускат заедно с изтеглящите се сръбски сили за сигурност, страхувайки се, че ще станат жертва на връщащите се албански бежанци и борци на АОК, които ги обвиняват в насилие по време на войната. След края на войната, докато КФОР се опитва да възстанови реда, хиляди неалбански жители на провинцията са принудени да напуснат Косово поради заплахи, нападения и вълна от престъпления.
Голям брой бежанци от Косово все още живеят във временни лагери и подслони на сръбска земя. През 2002 г. Сърбия и Черна гора обявяват, че са предоставили подслон на 277 хиляди вътрешно разселени лица. В тях влизат 201 641 души, подслонени в Сърбия, 29 451 души в Черна гора, и около 46 000 разселени в самата провинция Косово, включително 160 хиляди завърнали се бежанци, които не могат да обитават своите предишни домове.
Според някои източници броят е доста по-малък. Европейската инициатива за стабилност изчислява, че разселените лица са около 65 хиляди, а още 40 хиляди сърби са останали в Косово. Тези данни обаче не обясняват какво се е случило с голяма част от етническото сръбско население на провинцията отпреди 1999 г. Най-голямата концентрация на сърби в Косово е в северната част на провинцията над река Ибар, но според изчисленията две трети от сръбското население в Косово продължава да живее в доминираната от албанци южна част на провинцията.[14]
На 17 март 2004 г. сериозни безредици в Косово довеждат до смъртта на 19 души и до унищожението на 35 сръбски православни църкви и манастири в провинцията, след като албанците започват погроми срещу сърбите. Още няколко хиляди косовски сърби напускат домовете си, за да търсят убежище на сръбска земя или в доминираната от сърби северна част на Косово.
През 2006 г. започват международни преговори за определяне на статута на Косово, в изпълнение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, с която през 1999 г. приключва косовският конфликт. Въпреки че международната общност признава сръбския суверенитет над Косово, мнозинството сред населението на провинцията предпочита независимост.
През февруари 2006 г. започват подкрепени от ООН преговори, водени от специалния пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари. Въпреки че е постигнат напредък по техническите въпроси, двете преговарящи страни остават на противоположни позиции по отношение на статута на провинцията.[15] През февруари 2007 г. Ахтисаари представя пред лидерите в Белград и Прищина предложение за решение на статута на Косово. То става основа на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, която предлага да се установи „наблюдавана независимост” за провинцията.
От началото на юли 2007 г. проекторезолюцията, подкрепена от САЩ, Великобритания и други европейски членове на Съвета за сигурност на ООН, е променяна четири пъти, за да се отговори на руските опасения, че тя ще подкопае принципа за държавния суверенитет.[16] Руската федерация, която има вето в Съвета за сигурност, като една от петте постоянни членки, обявява, че няма да подкрепи резолюция, която е неприемлива и за Белград, и за Прищина.
На 17 февруари 2008 г. Косово обявява едностранна независимост от Сърбия, която предизвиква различни реакции на международната сцена. На 9 април Парламентът на Косово приема конституция на страната, която влиза в сила на 15 юни 2008. Съгласно нея Косово е обявена за „независима и суверенна държава“ с форма на държавно устройство „парламентарна република“.
--------------------------------------------------------------------------------------
=10 години война и насилия и малтретирания
Албанците, след приемането на новата сръбска конституция са с тотално орязани права (спрямо комунистическата конституция) и нямат предтавителство в управлението на Югославия. Малтретирани са.
Няма турска връзка, няма хибриди и хербициди, а само Натовско-Американска връзка . Големият Бял Баща Отвъд Океана ги подкрепя
България, най-ново време
1. Турците са възвърнали правата си от Търновкста конституция.
2. Имат политическо представителство в управлението - законодателната и/или изпълнителната власт, и правата им са защитени (последното е и заради това политическо представителство).Представлява ги Партията-Майка
3. Не са сепаратистки настроени (заради 1. 2. и 4.)
4. Политическият им елит е анти-сепаратистки
Като "балансьори" имат достъп до властта постоянно, както и до Фурната за Баници, (кой не е чувал за #Кои), устроили са се, нямат намерение да маргинализират движението си, като го направят сепаратистко (в дижението има и етнически българи), и нямат немарения да променят това удобно статукво.
5. Политическият им елит е еманципиран от Турция (поради подобни причини на горните)
6. Появява се нова турска партия, подкрепяна от Ер Голям.
Защо Ер Голям я подкрепя?
Времената от преди 100 години отдавна ги няма, има ги в умовете на фрустрираните и уплашени български т.н "патриоти", и недекларирали се като такива, но пропити от пропагандата на т.н. "патриоти", българи . Какво има, каква е играта? Играта е за влияние, в БГ, но най- вече в Брюкселската Конфедерацията, на която БГ е член - "ЕС". На Ер Голям му трябва "троянски кон" там (ооооуу колко познато, другият Ер Голям - Ер Голям Най Голям се стреми към същото, чрез друга българска партия и други български политици)
7. Сепаратистка ли е партията, подкрепяна от Ер Голям?
Не разбира се, тя се стреми да влезне във властта и да участва в разпредението на ресурсите на Брюкселската Конфедерацията, и на БГ (както всяка друга българска партия), иска да е близо до Фурната за Баници
8. Електоратът не подкрепя новата партия, подкрепяна от Ер Голям. Електоратът подкрепя Партията-Майка. Партията-Майка не търпи конкуренция и "набива", партията подкрепяна от Ер Голям.
--------------------------------------------------------------------
Това е моят прочит
Лека вечер
