nik1

Опитваш се да кажеш че в българската народност са се влели голямо количество ромеи-ренегати или какво точно? Нещо не ми се връзват такива виждания, ама няма да споря - аз си казах мнението, който има друго мнение - негово си е.. Иначе мисля че неромейското население по онова време е мешавица (ами маджарите, живеещи в съседство се смятат в персийската география за българи), с преобладаване на славяните и асимилираните от тях преди това ренегати/некултурирани ромеи... (дискусията беше/е за това дали имаме значителна част "местни" или значителна част прабългари- аз не мисля нито едното нито другото..Мисля че вливанията и размяната на гени-къде доброволна, къде не толкова, става по-късно)

Монголите в 13 век са около 200 000 човека (това е според татарските и руските автори), и в същия 13 век завладяват/покоряват територия със 100-150-200 пъти повече население.. (според източниците Кубилай хан завладява Китай с помощта на аланите, които пак според източниците са не повече от 30-40 000 човека) Всъщност не е някаква новина според мен, племена/кланове от Пакс Номадика да завладяват империи с голямо население и/или огромни територии -това го виждаме при скити,... през юеджи, до манджури, които през 17 век завладяват ..Китай

За какво да отварям "алтернативка"? (250 000 славяни на Балканите в седми век е ноторно известно число, нищо че във форума не се приема; 20--30 000 оногондури, също- нищо че Божо и Пешо пишат друго) Виж сега, ти тук цитираш някакво изследване (по-точно пасаж) което се опира на алтернативки,и не знам какво искаш да потвърдиш или отхвърлиш от предишната дискусия.. "Местните" в шести-седми век са под въпрос, по-късно омесване със съседите/земляците от Елада и Анадола,(Сръбско), Арбанаско, Куманско и Печенежко,....,.е възможно и вероятно. Вижте с колко аристократи с тюркски фамили се сдобиваме в 12 век И понеже показваш графики с генетични прилики и аз да покажа една: Обобщени - руснаците са най-близо до...татарите от всички други етноси в Росийската Федерация

От кое изследване на английски е цитатът за прабългарите? Ако става дума за това (или от същите автори) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/ То изводът се крепи на уверенията на Петър Добрев че до 60 процента от населението на Дунавска България е било прабългарско, Освен това авторите приемат за факт: The initial homeland of the proto-Bulgarians, called Balhara by Indians and Bactria by Greeks, was situated in the foothills of Pamir and Hindu Kush Mountains. In antiquity and the early Middle Ages.. Прилича на политическа боза, примесена със приемането на хипотетично възможни неща или направо фентъзи неща (всъщност напълно отхвърлени вече като връзката с Балхара) за факти.. Аз не съм "славянист", ама доколкото сме дискутирали надълго и нашироко въпроса, племето на оногондурите са били не повече 30 000 човека (максум, а и както се вижда част от тях са останали по родните си земи и не са дошли с Аспарух - вижте персийската география от 9-10 век), и ако с тях е имало още толкова завлечени други, то прабългарите стават общо 40 - 50 хиляди човека Славяните по нашенско по онова време са да кажем три и половина - четири пъти повече.. (То и почти всичко ни е славянско или славянизирано ,или гръцките и тракийски имена са "минали" през славянския език)

Bul @ Grk-M Българи @ гърци в Македония (патриаршисти?) Не виждам македонците от Македония ?

• Понтид Альтернативные названия: Кубанский, Черкесский, Черноморский, Восточно-средиземноморский. Происхождение: тип является своеобразной ветвью ориньякоидного ствола европеоидной расы. Распространение: Болгария, Украина, Россия, Румыния, Греция, Турция, Македония, Албания, Венгрия, Чехия, Сербия, Хорватия. Внешние отличительные признаки: Рост: высокий Телосложение: лептосомное Туловище/ноги: ноги длиннее туловища Ширина кости: тонкая Цвет волос: светло- или тёмно-каштановый Структура волос: прямые Волосяной покров: слабо развит Цвет глаз: карие Наклон глазной щели: горизонтальный Цвет кожи: светло-смуглый Форма бровей: прямые Толщина губ: тонкие Основание носа: высокое Форма спинки носа: прямая / волнистая Ширина скул: узкие, заметны в профиль Форма челюсти: узкая Форма лба: умеренно-наклонный Высота лба: высокий Форма затылка: выпуклый Лицевой индекс: лептопросопик - узкое лицо - > 88 Форма лица: узкое, длинное, угловатое Цефальный индекс: долихоцефалия - < 77 • Северный понтид Альтернативное название: Дон-Сурийский тип. Происхождение: езультат смешения трех типов: 1 - долихоцефальный, лептопросопный тип центрально-европейского происхождения, 2 - долихоцефальный, мезо /лептопросопный тип балтов-голиндов, 3 - долихоцефальный, лептопросопный тип «степного» происхождения. Выделение его как отдельного типа является очень спорным вопросом. Также под понятием "северный понтид" подразумеваются все переходные варианты Восточной Европы, которые сочетают в себе как нордоидные, так и медитерраноидные черты. Распространение: Россия, Украина, Болгария, Румыния, Польша, Сербия, Хорватия. Внешние отличительные признаки: Рост: высокий Телосложение: лептосомное Туловище/ноги: ноги длиннее туловища Ширина кости: средняя Цвет волос: русый / каштановый Структура волос: прямые, волнистые Волосяной покров: сильно развит Цвет глаз: голубые / серые / светло-смешанные Наклон глазной щели: горизонтальный Цвет кожи: бело-жёлто-розовый Форма бровей: прямые Толщина губ: средние Основание носа: среднее Форма спинки носа: прямая / волнистая Ширина скул: средние Форма челюсти: узкая Форма лба: умеренно-наклонный Высота лба: средний Форма затылка: умеренно-выпуклый Лицевой индекс: лептопросопик - узкое лицо - > 88 Форма лица: относительно узкоее Цефальный индекс: мезоцефалия - 77 - 80 Примеры: • Степной понтид Происхождение: тёмнопигментированный мезоцефальный тип, в формировании которого наряду с потомками «прото-иранцев» приняли некоторое участие субуралидные группы потомков древних мадьяров-угров. Является локальным типом восточноевропейских популяций. Выделение его, как отдельного типа - очень спорный вопрос. Распространение: южная Россия, Украина. Внешние отличительные признаки: Рост: средний Телосложение: нормальное Туловище/ноги: ноги длиннее туловища Ширина кости: средняя Цвет волос: каштановый / чёрный Структура волос: прямые Волосяной покров: сильно развит Цвет глаз: карие / светло-смешанные Наклон глазной щели: горизонтальный Цвет кожи: светло-смуглый Форма бровей: изогнутые Толщина губ: средние Основание носа: среднее Форма спинки носа: прямая / вогнутая Ширина скул: средние Форма челюсти: узкая Форма лба: умеренно-наклонный Высота лба: средний Форма затылка: умеренно-выпуклый Лицевой индекс: мезопросопик - среднее лицо - 84 - 88 Форма лица: относительно узкое Цефальный индекс: мезоцефалия - 77 - 80 Примеры:

СТЕПНОЙ ТИП - ПОНТИД ЛОКАЛИЗАЦИЯ Зона 10 ХАРАКТЕРИСТИКИ - Головной указатель - 79,3; - высота лица – 125,2; - наибольшая ширина лица - 140,3; - лицевой указатель - 90,5; - носовой указатель - 63,1; - толщина губ - 16,3; - длина тела - 167,5; - % светлых радужин (без светлосмешанных) - 37 (минимальный по югу); - % светлых волос - 20 (минимальный по региональным типам); - рост бороды сильнее среднего; - горизонтальный профиль умеренный; - высота переносья средняя; - % вогнутого профиля спинки носа - 13; - % поднятого основания носа – 30 (на юге уступает только средневолжскому типу) - % верхнего века без складки - 18. В.В.Бунак, т.88, стр.154. Этнические группы южные группы русского народа (Bunak, 1932), мордва-мокша Наровчатского района Пензенской области (Дебец, 1933) и другие территриальные группы мордвы-мокши (Марк, 1960), мишари и татары Рязанской области и Татарской АССР (Трофимова, 1949), мишари Пензенской области и Башкирской АССР (Алексеева, Васильев, 1959), чуваши Яльчикского района Чувашской АССР (Алексеева, 1955), иньвенские коми Коми-Пермяцкого национального округа (Чебоксаров, 1946), манси Свердловской области (Чебоксаров, 1941) ----------------------------------- Характеристика (отличия от понтийского типа абхазо-адыгейских народов, по Алексеев 1974) * меньшая интенсивность пигментации * меньшее развитие третичного волосяного покрова * более уплощенное переносье * почти одинаковое соотношение вогнутых и выпуклых форм профиля спинки носа * более поднятое основание и кончик носа * более грацильное строение лицевого скелета

Не мога да се съглася че сме "местни" въпреки генетичните ни връзки с "неолитличиците", поради простата причина че същите гени ги има при украинци, татари,... мишари, част от русите. Просто е - имаме разпростанение на тези гени в Източна Европа..откъдето ни е корена Тезите на дебец и др. във физическата антропология не са оборени все още: т.н. понтиден тип (на който сме представители заедно с ураинцим, част от русите, татарите..мишарите, част от осетинците и т.н. се създава в източна Европа, а)при смесването на иранидно население със изчоноевропейскот такова (Дебец) б) имаше и някаква северна теза (ще намеря) Вижте славяните изобщо не са единен генетичен тип и расов тип (разни славяни, разно мешане), достаъчно е да видим какво е било мешаването при прабългарите А че корените ни са славянски източноевропейски- мисля няма спор Не е известен случай от историята, в който варварско малцинство да варваризира и асимилира цивилизовано мнозинство. Нашите хора хуни, славянии, прабългари, авари, дори и да не са изклали коренното население то са го изчистили здраво.. Толкова за автохтонните виждания

Анхиало, 1906: Политическата икономия на един етнически конфликт – част 1 http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2675-1906

PS Естествено че са важни условията - те трябва да са подходящи, за да се създадат (1) и развият (2) форми на живот Тук имаме късмет: имаме течна вода, (и вещества които да поддържат , т.е изхранват живите форми); и попадаме в "зоната на Златокоска"; ---- Марс също попада в "зоната на Златокоска", но няма късмет с водата, Тя "изфирясва", защото планетата няма/или губи вътрешното си динамо, създаващо магнитно поле - щит срещу слънчевия вятър. Луните на Юпитер, където има или се предполага наличие на течна вода (Европа има грамаден океан), която е загрявана от вътрешността на луните ( те пък са сравнително горещи заради приливните ефекти) - са също възможни кандидати за наличие на живот..Същото важи и за Титан, спъникът на Сатурн.. (Луните на големите газови планети са местата, където би могъл да съществува живот) -

Тук ключовият момент, според мен е, наличието на генетични прекурсори (демек градивни компоненти на РНК и ДНК), които имат: 1. Доказан извънземен произход. 2. Съдържат се в материала (на метеоритите), с който Земята е бомбардирана. (иначе има бол органични съединения с извънземен произход, попадащи на Земята)

ЕК разкритикува остро липсата на образователна реформа у нас Младите специалисти в България трудно си намират работа, а по-малко от 1/5 от учениците в прогимназията учат два чужди езика Ванина Стоянова Европейската комисия отправи сериозни критики към България за липсата на реформи в образованието, което води до снижаване на качеството и на ефективността на системата. Затова България продължава да изостава по ключови показатели в ЕС. Висшите училища произвеждат кадри, които не отговарят на нуждите на пазара на труда - нивото на заетост на млади специалисти на възраст от 20 до 34 години през 2012 г. е 67.3% и по този показател България е на едно от последните места сред държавите от Европейския съюз. Средното ниво на заетост на наскоро дипломирани висшисти в общността е 75.7%, като след нас са само Гърция (42.9%), Италия (54.3%), Хърватия (58.7%) и Испания (62.4%). Страната ни влошава резултатите спрямо 2009 г. с 6 процентни пункта, когато нивото на заетост сред наскоро завършилите висше образование е бил 73.6%. С най-висока заетост сред младите специалисти през 2012 г. са били Малта (91.9%) и Австрия (91.2%). Целта е през 2020 г. 82% от младите европейци между 20 и 34 години да бъдат наети. Данните са от последния мониторингов доклад на Европейската комисия за образованието и обучението за 2013 г. В доклада се подчертава, че през м.г. 43% от младите хора в държавите от ЕС са били заети в професии, за които обикновено се изисква висше образование. За последното десетилетие делът им се е увеличил с 5 процентни пункта. Въпреки това все още е голям броят на младежите, които заради ограничените възможности за работа приемат професии, предназначени за възпитаници на гимназиите. Статистика за отделните държави липсва, но наскоро Сметната палата публикува доклад, според който 46% от завършилите през 2009-2012 г. работят нещо, което изисква по-ниска образователна степен. Сериозното разминаване между подготовката на студентите и търсенето на пазара на труда е един от основните проблеми пред българското висше образование, отбелязват евроекспертите в доклада за България. За висшето образование са отправени и други сериозни критики - че "реформите имат много ограничен напредък". Осъществяването на реформата е свързана с ефективно управление и достатъчно инвестиции, което е от ключово значение за насърчаване на растежа и конкурентоспособността на българската икономика, пише в доклада за България. Друга препоръка за повишаване ефективността на висшето образование е модернизирането на учебните програми за висше и професионално образование. ЕК очаква от края на 2014 г. 80% от всички студенти да имат модернизирани учебни планове. Другата стъпка е засилване на сътрудничеството между образованието, научните изследвания и бизнеса. В областта на средното образование също има сериозно изоставане по различни ключови показатели. Един от тях е чуждоезиковото обучение - по-малко от една пета (19.4%) от българските ученици между V и VIII клас учат по два или повече чужди езика, докато в ЕС делът им е средно 60.8%, показват данните на ЕК за 2012 г. Обхватът на децата на 4 години в предучилищна подготовка (една година преди задължителната забавачка) през 2012 г. е 86.6%, докато средното ниво за ЕС е 93.2%. Все пак в сравнение с 2009 г. има сериозен напредък с 8 процентни пункта. Страната ни сериозно изостава и по показателите мобилност на студентите и участие на възрастни в програми за учене през целия живот. България е с най-ниското ниво на финансиране на образованието в ЕС като дял от БВП и остава под средните европейски нива - 3.6% срещу 5.3% през 2011 г. В доклада се отбелязва също, че бюджетът за образование намалява от 4.3% от БВП през 2009 на 3.4% през 2012 г. "България се сблъсква с предизвикателството да докаже качеството и ефективността на образователната система", посочва Еврокомисията. Основната препоръка в областта на средното образование е да се одобри нов закон за училищното образование. Окончателното му приемане преди края на 2013 г. ще осигури рамката за напредък на реформите, включително модернизиране на учебните програми, промяната на закона за професионално образование и въвеждане на стимули за учителите, е препоръката на експертите от Европейската комисия. Срокът, посочен от Брюксел, обаче е непосилен за родната нормотворческа действителност - проектът дори не е представен за публично обсъждане от Министерството на образованието, а технологичното време за гласуването му от парламента е минимум около 6 месеца. Препоръчват се и мерки, свързани с оптимизирането на училищната мрежа - ефективно управление, енергийна ефективност и подобряване на достъпа за деца със специални образователни потребности. ДЕЖАВЮ Това не е първият критичен доклад в областта на образованието. В края на 2011 г. ЕК отправи сериозни критики за липсата на реформи в образованието и за първи път постави конкретни срокове, в които трябва да бъде приета законодателната рамка за тях. Тогава Брюксел ни даде 6 месеца за пълна образователна реформа, но дори и към настоящия момент няма нито нов закон за училищното, нито за висшето образование. Още преди 2 години Европейската комисия посочи, че България е забавила значително реформата в областта на висшето образование. Препоръките тогава бяха за подобряване на качеството на обучението чрез инвестиции в квалификацията на преподавателите, стимулиране на сътрудничеството между университетите и индустрията и подобряване на управлението на университетите. Реформата включва още увеличаване на мобилността на студентите и модернизиране на учебните програми.

http://astrobiology.gsfc.nasa.gov/analytical/PDF/Martinsetal2008.pdf 5. Conclusions By demonstrating that one purine and one pyrimidine in the Murchison meteorite are extraterrestrial in origin, a large variety of the key component classes in terrestrial biochemistry, including amino acids, sugar related compounds (Cooper et al., 2001), carboxylic acids and nucleobases, have been identified as indigenous components in the Murchison meteorite (for a review see e.g. Botta and Bada, 2002; Sephton, 2002). Our data advance proposals that life's raw materials were delivered to the early Earth and other planetary bodies by exogenous sources, including carbonaceous meteorites. In contrast, the endogenous synthesis of prebiotic organic compounds may have been constrained by the conditions on the young Earth, perhaps most importantly by the oxidation state of the atmosphere. For example, only low yields of amino acids were produced under non-reducing conditions in the Miller–Urey-type experiment (Stribling and Miller, 1987). Yet, whatever the inventory of endogenous organic compounds on the ancient Earth, it would have been augmented by extraterrestrial material. It is estimated that these sources delivered ~109 kg of carbon per year to the Earth during the heavy bombardment phase 4.5–3.9 billion years ago (Chyba and Sagan, 1992). In modern biology uracil is ubiquitous as a nucleobase in RNA, while the role of xanthine is limited in modern biochemistry (Kulikowska et al., 2004), most notably as an intermediate in the biosynthesis of guanosine and uric acid. It is also interesting to note that both xanthine and uracil are capable of self-association in monolayers, which might have been of importance in prebiotic chemistry on mineral surfaces on the early Earth (Sowerby and Petersen, 1999). A continuous influx of meteoritic uracil and xanthine and possibly other nucleobases would have enriched the prebiotic organic inventory necessary for life to assemble on the early Earth. Following the birth of the Solar System, carbonaceous meteorite infall would have been common on all terrestrial planets. Consequently, nucleobases delivered to these worlds together with sugar- related species and amino acids might have been beneficial to the origin of life on Earth, Mars, or elsewhere.

http://astrobiology.gsfc.nasa.gov/analytical/PDF/Martinsetal2008.pdf http://lenta.ru/news/2008/06/14/extraterrestrial/ Везните изглежда се накланят (поне слабо) към хипотезите за извънземния произход на живота на Земята, или поне към извънземно "асистиране" Под "нуклеотидни бази" се разбира следното: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D1%83%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0

Човешкият фактор при аралската катастрофа за последните 25 години може да се опише така: Узбекистан (най-големият консуматор на поливна вода в региона) и Туркменистан си останаха преобладаващо аграрни страни, и дори увеличиха поливните си площи в периода веднага след и след разпадането на СССР.. В същото време те не инвестираха в поддръжката и управлението на водите (това се правеше по време на соца), в резулта на което ефективността при поливането и изполването на водите спадна от грубо 90 процента от началото на деведесетте години, до 25- максимум 50 процента (т.е само 25-50 процента от предначначената за поливане вода отива за поливане, останалите 75 -50 процента се губят като течове). Какъв е резултатът - години наред се изполва повече вода отколкото може да се възстанови естествено, в разултат - сега, това което остава от водата Аму-Даря, пресъхва преди да достигне Аралско море, визирам Голямото езеро (а Малкото езеро, в което се влива Сър-даря, е изолирано от Голямото чрез Кокараловия бент), (доколкото може да се говори за захранване- то се извършва от подпочвените води само) Т.е практически можем да говорим за "изчезналото Аралско море".. За да е възможно да се планира и говори за възстановяване на Аралско море- то страните от региона следва да извършат някаква "революция" в икономиките си (дори за мегапроектите като докарване на вода от Об/Сибир например, са необходими много ресурси и желание за участие от всички страни в региона , а също така и съгласие за участие на "трети" страни)

Интересно ми е дали, кога (и за кои от) Хоминините (Хомо и Австралопитеците) са загубили окосмяването си.. /Pan са окосмени (и свертлокожи), хоминините обикновено ги рисуват неокосмени (и чернокожи) Лили, ти какво мислиш по въпроса като биоложка/биолог?

Власите "на север от Балкана в 12 век" са предците на съвременните румънци,и вероятно идват от Тесалията и/или Българията (не е задължително условно "тесалийските власи" да са напълно идентични с условно "българските власи") Първото (подчертаното) не е само мое мнение, осланям се и на същото мнение на сериозен унгарски изследовател (това е сериозна монография:- István Vásáry, Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365 (т.е аз лично не споделям мнението , че предците на съвременните румънци, т.е предците на тези, които са говорили прарумънски са живели някъде в горното течение на Дунав и по някое време са отишли и са се тропнали в долното - т.е в Румъния) ============== Как и кога власите са се появили в Тесалия, защо не в Тракия и Македония? Общо взето "миграционната теза" или "миграционните тези" имат нещо като превес . Власите са романизираното население, и са пастири и мигрират(извършват миграции), За останалото:...мисля едва ли някой може да ги локализира/идентифицира еднозначно или по-точно според мен едва ли може да се постигне съгласие по "въпросите" (историографията не е точна наука, и освен това научният подход се оставя на заден план- поради множество причини). Ето един опит за синтез: Аз не мога да разбера каква теза застъпва авторът Сергей Алексиев (чета отлично и разбирам отлично руски,но не съм се зачел в оригинала- осланям се на Графа), според представеното от Графа = но доколкото мога да разбира, авторът не представя същото виждане което ти изказваш (подчертаното)-че че влиянието е южнославянско

http://admw.ru/books/Sergey-Alekseev_Slavyanskaya-Evropa-V-VIII-vekov/65 Взимам отношение към превода/преразказа на Графа: (да, и нищо за албанските заемки , в румънския език).. Пак според Алексеев, "общ източноромански език (понякога назаоваван "прарумънски") се залага (образува), както често предполагат във времето между VI-VIII в. извън тесни контакти със славянския език. Следователно, той се образува не в [земите на] Долния Дунав, тогава плътно заселен със славяни. Творците на този език не са "данувиите", които заедно със славяните създавали ипотештинската и попинската култури. Тесни мирни контакти с южните славяни (т.е. под южни славяни Алексеев има предвид целият южен клон: т. нар. склавини - бел. моя) се наблюдават в "прарумънския" език едва от IX в. натък (Брей, как го сметна Сергей Алексиев това? Фентъзи и нагаждачество, или е чел някаква румънска теория за "славянските влияния в праромънския език в девети век"??). В крайна сметка това касае неговият североизточен, така да се каже "дако-румънски" клон. Значи, чак от VIII-IX в. нататък, във фундамента на бъдещата румънска народност се вливат както славяните, така и данувиите, изпитващи вековно славянско въздействие. Общите предци на румънците и власите от Южните Балкани такова въздействие не са изпитвали ( що си мисля че славяни има доста на Балканите по това време, та не знам и се чудя как авторът е констатирал липсата на славянско влияние) Следователно те действително са пришълци (кои са "те", и защо "следователно") от области по-нагоре по реката (т.е. от области по централното и течение - бел. моя), по-късно смесили се със своите долнодунвски съродственици.(кои точно са "долнодунавските сънародници")

ПС Причините за регресиите на Аралско море в древността до 17 век според автора са: -промяна на руслото (посоката) на Аму-Даря - тя перодически се влива в Саракамишката долина http://geoman.ru/geography/item/f00/s04/e0004216/index.shtml (отделно от това има сведения че Аму Даря се е вливала и в Каспийско море) -човешки дейности (авторът смята цикличните колебания на климата за маловажни на тоя фон) http://kungrad.com/aral/seahist/atlant/ Интересно отметить, что датировка мазара и некрополя при нем хронологически совпадает с датировкой периода наибольшего обмеления Арала в прошлом. Аральское море является закрытым озером аридной зоны и конечным бассейном впадающих в него рек, прежде всего Амударьи и Сырдарьи. Уровень воды в нем главным образом зависит от объема и режима стока воды этих рек. Но особенностью Амударьи и Сырдарьи является, как известно, свойство их русел изменять свое направление (мигрировать) в различные периоды. И в зависимости от направления основного стока вод этих рек находился уровень береговой линии Аральского моря. Особенно это свойственно Амударье. В нижней половине течения ее русло как бы приподнято на подушке собственных наносов и возвышается над расположенными слева и справа Сарыкамышской и Аральской впадинами. Из-за этого река имеет опасную способность, в неблагоприятных условиях резко менять направление течения, внезапно "сваливаясь" со своей платформы то в западном, то в восточном направлении. На фоне воздействия этого фактора влияние циклических колебаний климата, например, оказывается малосущественным. Специалисты выделяют 3-4 периода регрессий и сменявших их трансгрессии Арала за исторически обозримое время. Как известно, В.В. Бартольд в своих историко-географических исследованиях неоднократно касался истории основных водных артерий и бассейнов Центральной Азии. По истории Арала он написал отдельный труд "Сведения об Аральском море и низовьях Амударьи с древнейших времен до ХVII в." Кри тический анализ всех доступных письменных источников об Аральском море и р. Амударье приводит исследователя к выводу о том, что вследствие разрушения монголами в ХIII в. плотины на р. Амударье у Гурганджа (г. Куня-Ургенч) основной поток воды направился в Присарыкамышскую впадину. Уже в первой половине ХIV в. появляются сведения о том, что древний Узбой вновь обводнен и вода Амударьи достигает Каспия. Т.е. уровень воды в Сарыкамыше преодолел порог в 56 м над уровнем мирового океана. В ХIV-ХV вв. отмечается максимальный уровень Каспийского моря. Причиной тому, конечно, было не только поворот стока Амударьи от Аральского к Каспийскому морю через Сарыкамышскую. впадину и Узбой, но и другие природно-климатические и военно-политические факторы. Для жителей низовьев Амударьи поворот основного потока в Сарыкамыш явилось экологической катастрофой. Естественно, сказались и опустошительные походы эмира Тимура в Хорезм, разрушившие ирригационную систему края. На Арале, прекращение подпитки водами р. Амударьи, также отразилось катастрофически. Озеро сильно обмелело, дно его обнажилось так, что писавший в начале ХV в. Хафиз и- Абру, придворный историк Шахруха, в самых определенных выражениях заявляет, что «теперь... этого озера нет». К тому же и р. Сыр--Дарья, второй основной источник Арала, в это время представляется сильно обмелевшей. Бабур свидетельствует, что ниже г. Туркестана, Сыр-Дарья вся впитывается в пески, и не соединяется ни с какой рекой, ни с морем. По мнению специалистов, в период этой очередной регрессии уровень воды Арала падает до абсолютной отметки 40-42 м (5). И только с середины ХVI в. вновь происходит постепенный подъем уровня воды. В этих условиях вполне естественно, что высохшее Аральское дно в конце ХIII-ХIV вв. стало частью пустыни. По нему пролегли маршруты торговых караванов, кое-где стали появляться некрополи и памятники архитектуры. Трансгрессия Арала усилилась во второй половине ХIV в., когда своенравная Амударья вновь изменила свое русло, и основной сток ее направился в Аральское море, которое после этого начало устойчиво заполняться, затапливая пологие берега. В ХVI в. Сарыкамышское озеро стало мелеть, и сток амударьинских вод через Сарыкамыш и Узбой в Каспий прекратился. Капитан А. Дженкинсон в описании к карте, изданной в 1562 г., отметил: «Надо отметить, что в прошлые времена великая река Оксус (Амударья — С.Е.) впадала в этот залив (Култук?) Каспийского моря... Теперь она не доходит так далеко, но впадает в «другую реку по имени Ардок...». Это пояснение ему нужно было сделать потому, что прото-оригиналом его карты являлся более ранний русский чертеж. на котором было показан обводненный Узбой. Как доказал в своем исследовании Б.Л. Рыбаков, этот чертеж — «прото-оригинал» может быть датирован 1497 г. и естественно на нем отражена ситуация ХV в., когда еще существовал сток амударьинской воды в Каспий через Узбой.

Ще уточня: Аралско море се е отдръпвало в древността (имаме регистрирани регресии) , но не е изчезвало Статията е от 2009 и се базира на данни от 2004 година: http://csr.spbu.ru/pub/RFBR_publications/articles/geosciences/2006/ekspedicionnie_issledovaniya_Arala_06_geo.pdf Можеш сам да видиш какво е нивото на морето през 2004 година

Торн, статията е от 2009 и е компрометирана (и от към страна розов оптимизъм за "голямото езеро") , защото в 2014 година, това което е останало от "голямото езеро" е една отровна локва (Измерени са стойности на солите до 211 гр на литър, ако това ви говори нещо?) Мнението, на журналиста че катастрофата не е причинена само от човека според мен е в стил "Хайд-парк", и е като тор за популистите (които ще твърдят и внувшават видите ли щом като има и други фактори, то човешкия фактор може да не е решаващ, и Аралско море би пресъхнало и без човешката намеса) Да бе да, източвайте 40 години Аму - Даря и продължавайте да я източвате (как се гледа ориз и памук, това на журналиста и на КГ125 не му е ясно вероятно)- пък после си баите кои ми нацапа гащите , или прородата ми е виновна, та някой като Кг125 може и да ви се върже ...

Не ми се дискутират тук промените назад в историята, който не се дължат на човешката дейност.

Регионът около Южното езеро се описва от наблюдателите като Марсианска пустиня Може да има някакви руски или казахстански изследвания върху флората и фауната, за узбекистански такива аз лично съм крайно скептичен че има (узбекистанските авторитети, т.е режимът според мен са "отписали" Аралско море - макар и да обвиняват кахастанците за Кокараловата стена). Единсвеното което аз съм чел е, че в Южното езеро няма риби, а единствените прествители на зоопланктона са някакви рачета...Нормално е при соленост от около 50-100 на 1000 да изчезнат рибите- Аралско море навремето е било т.н. бракично море, а не соленоводно, т.е имало е соленост от около 10 на 1000 (Касписйко море има средна соленост 12 на хиляда,тя варира там де, Черно море - 17 на хиляда, а океаните средно 34 на хиляда) - т.е поминъкът на хората там- риболов и рибопрератвоване, е... "отишъл на кино" Северното езеро се възстановява (има загубени видове обаче), и нещата там не са черни (напълно черни)..

Само да вметна: Казахстанците се опитват да запазят т.н. "Малко езеро" (което е на тяхната територия), като за целта са построили т.н.Кокаралова стена, която отделя "малкото езеро", в което се влива Сър Даря, от "голямато езеро", в което се влива Аму Даря. Узбекистанците обаче продължават да използват водата на Аму Даря (дори повече и по-безогледно отколкото при Съветите), така че практически водата на реката не достига до Аралско море. В този смисъл каузата за т.н. "Голямо езеро" изглежда почти напълно загубена (и заради това, че водите на Сър Даря не достигат до "Голямото езеро") http://www.bbc.co.uk/news/resources/idt-a0c4856e-1019-4937-96fd-8714d70a48f7 Нагледно файлче за намаляването на площта (и обема) на Аралско море за периода 1960 - 2010 година:

Да дискутираме екологичните катастрофи, които и тенденциите им. Има различни типове катастрофи (според причините им), но нещо ми направи впечатление Направи ми впечатление катастрофата на Аралско море , но изглежда тя не е изолиран случай [1], и смятам, че поради нарастването на човешката популация и нуждата от вода и обработваема земя, катастрофите свързани с "обезводяване", и опустошаване на естествените(природните) екосистеми, в близките бъдеще а) ще зачестяват ; б) ще бъдат с по-големи мащаби [1]Например: Състоянието с екосистемите в долната част на река Колорадо е лошо; До преди няколко години 100 процента от притока (водния дебит) на река Колорадо се използваше за човешки дейности, така че до естуара (устието) не достигаше каквато и да е вода. Сега този процент е намалял под 100-те процента ( заради законови изисквания) , т.е има някаква вода която достига до океана. Аралско море през 2015 година изглежда така - запазена е част от т.н. "малко море" (север); Огромното "източно море" (южна посока) е изчезнало, а западната част е отровно (от солите) езеро.. (т.е. грубо казано "Аралско море го няма вече") Земите около "бившето" Аралско море са отровени от разнасящите се от вятъра солни частици, които са се отложили на дъното на морето. Забележка:Отравянето на земите и съответно унищожаването на растителността около Аралско море катализира процесите, или може би следва да се разглежда като част верижна реакция - след като няма растителност, то няма какво да задържа водата , и да бъде преграда срещу вятъра, който пък от своя засилва изпарението на водата. Ето за какво става дума днес: Та това е засега