ISTORIK

http://www.addictinggames.com/strategy-games/tanks.jsp http://www.addictinggames.com/strategy-games/warfare1944.jsp http://www.addictinggames.com/strategy-games/frontline.jsp http://www.addictinggames.com/strategy-games/defense-1943-game.jsp http://www.addictinggames.com/strategy-games/warfare1917.jsp http://armorgames.com/play/11160/tank-guardians http://armorgames.com/play/10388/spitfire-1940 http://armorgames.com/play/2961/battle-gear

Коприната винаги присъства в българо-византийските договори. Тя била много голяма рядкост. Византия получавала коприна само от Китай, по пътя на коприната (от Китай, през Тибет, Такламакан, Афганистан, Казахстан, Кавказките проходи, и оттам пътят се разделял към Византия и Персия). По времето на имп. Юстиниан I, Византия сама започнала да произвежда коприна. Коприната е символ на престиж, красота и нежност. Тайната на производството й е една от най-добре пазените в човешката история. В древните времена тя била достояние само на китайската нация цели 30 века. До такава степен била непонятна за европейците, че през 70 г. пр.н.е. римският историк Плиний пише, че “коприната се получава от мъха на листа с помощта на вода”. Има различни легенди за произхода на бубарството и тъкането на фините нишки. Една от тях е свързана със съпругата на император Си Линшъ, който управлявал Китай преди около 5000 години. Според историческите записки през 2640 г. пр. н. е. младата съпруга на държавника седяла под черничево дърво и пиела чай, когато в купичката й паднала копринена буба. Тя забелязала, че от горещата вода от пашкула започват да се размотават нежни нишки, от които могат да се правят конци и да се тъче плат. При археологически разкопки през 1927 г. е намерена буба в льосовата почва около Жълтата река. Пашкулът е датиран около 2600-2300 г. пр. н. е. При по-нови проучвания са открити рисунки на буби и инструменти за тъкане на коприна на възраст 6000 г. Има няколко вида буби. Типът, използван от древността в Китай, дава по-мека, по-фина и по-кръгла нишка от другите. Жителите на страната от древността са разгадали другите две задължителни правила за отглеждането на ценните животинки - определена температура и специални условия за растежа им. Бубите трябва да се предпазват от силен шум, силно въздушо течение, силни миризми като тези на риба и месо. От всеки пашкул се размотава нишка, дълга около 600-900 м. В древен Китай производството на коприна било чисто женска работа. Всяка година иператрицата откривала официално новия сезон в отглеждането на бубите и производството на коприна, който траел шест месеца. Техниката и самият процес на отглеждане били строго контролирани от властите. За този, който разкриел тайната или изнесял контрабандно яйца на буби извън страната, се полагало смърт. В началото само владетелят, неговото семейство и висшите чиновници можели да си позволят притежанието на коприна. Постепенно тя станала достояние и на други обществени прослойки. Започнала да се използва и за украса, за музикални инструменти, вместо хартия за писане, за връзване, за въдици. По време на династия Хан коприната престанала да бъде просто продукт, а се превърнала в ценна вещ. Селяните плащали данъците си в зърно и фина материя. Тя се давала вместо заплата на държавните чиновници и като награда за заслуги. Извън Китай коприната като техника на производство първо достига до Корея към 200 г. пр. н. е. с вълната китайски имигранти. Към III в. тя отива и в Индия и Япония. През 440 г. китайска принцеса, дадена за жена на владетеля на царство в покрайнините на пустинята Такламакан, скрива в прическата си яйца на буби. По това време започва да процъфтява и известният Път на коприната, по който започва да се води оживена търговия в двете посоки. Той служи и за проводник на различно културно влияние. През 550 г. двама несториански монаси отиват при император Юстиниян, като му поднасят яйца на буби, скрити в бамбуковите им тояги. Така Византия започва да произвежда коприна, монополизирайки търговията и пазейки тайната. Въпреки това, висококачествената китайска коприна продължава да е все така търсена. През 300 г. с. Хр. начинът на производство на коприна е усвоен и в Индия. Именно в Азия римляните откриват чудната тъкан, но не знаят нищо за произхода й. През 552 г. с. Хр. император Юстиниан изпраща двама монаси на мисия в Азия. Те се завръщат във Византия с какавиди – това е един от най-ранните примери за промишлен шпионаж. През VII век арабите завладяват Персия и усвояват персийското умение за производство на коприна. Чрез техните набези в Африка, Сицилия и Испания се разпространява и технологията за изработка на тази материя. През Х век Андалусия е най-големият европейски производител на коприна. Чак през ХIII в. материята получава широко разпространение в цяла Европа. Дрехите от коприна са не само красиви и леки, но и пазят топло през зимата и хладно през лятото. Те са невероятно издръжливи. Влакното им има същата здравина като стоманена нишка с тази дебелина. Коприната има по-ниска плътност, което й позволява да поглъща повече влага, без да остава усещането за мокрота. Неин враг е силната слънчева светлина. Затова не е добра идея да се правят завеси от коприна.

http://www.youtube.com/watch?v=8CnhcGpmH9Y&feature=related

Благо, как върви подгоовката ти? Намери ли си частен учител?

Хрумна ми нещо друго. Ако обонянието може да премине отвъд миризмата на боята, на "опаковката", бихме могли да "надушим" от какъв материал е сферата. Кожата, дървото, желязото, гумата... миришат различно.

Ето още няколко интересни текста, посветени на темата: http://liternet.bg/publish/yeftimov/monuments.htm http://www.svobodata.com/page.php?pid=5971&rid=6 http://www.dnes.bg/redakcia/2011/06/18/groteskata-kato-nacionalna-psihoanaliza.121707,60

В задачата не е поставено условието сферите да запазят целостта си...

Защо не се опитате да начертаете стратегемата на сражението, такава, каквато я виждате вие? Може да е съвсем символична, важното е да се схване идеята ви... Warlord може да си поиграе и да направи ръчно начертана или динамична стратегема (така, както прави динамичните карти).

Ето и стратегемата от том 1 на "Българска военна история":

Я да видим сега... Дано добре да съм сканирал...

Ще се опитам да сканирам стратегемите на битките при Клокотница и при р. Ахелой от том 1 и том 2 на "Българска военна история". Надявам се да успея да ги сканирам и да дам визуална картина на гледната точка на авторския колектив.

Стратегеми на сражението

http://p-acad.hit.bg/index.htm

Какво означава "неуязвима боя"? Боя, която пречи да разбереш от какво са направени сферите ли? Такава, която ги прави оптически и тактилно еднакви? Ако имат еднаква форма (сферична), еднаква маса и еднаква големина и са боядисани с боя, която ги "прави" още по-еднакви, тоест - маскира факта, че едната сфера е от стиропор, а другата - от дърво/стъкло или от друг материал... Опитваш се да ги счупиш, ако едната сфера се счупи, а другата - не, правиш още няколко опита да счупиш и втората, удряйки я (хвърляйки я) на пода или към стената. После - си вадиш някакви изводи. Или са от различен материал: единият - чуплив, а другият - нечуплив, или ти не си успял да счупиш втората сфера. Продължавай да опитваш все така усърдно!

E, Аз не мога. Но други могат.

По-добре е да се обърнеш с тази молба към по-специализирани сайтове и форуми. Ние тук не решаваме ученически домашни, не пишем литературни есета и отговори на литературни въпроси от типа "какво е искал да каже авторът?". Потърси повече информация тук: http://www.math10.com/f/viewforum.php?f=30&sid=16addc36cc251c2ba8199e0ed7ca7a6e http://www.domashno.bg/polzvane/ http://www.reshavam.com/ http://www.math10.com/bg/reshavane-na-zadachi/ http://mat.net-bg.info/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1 http://www.re6avam.com/index.php?option=com_content&view=article&id=71&Itemid=80

Сун Цзъ разказва за двама китайски пълководци, които се срещнали на бойното поле. Една река разделяла армиите им. Тогава по-находчивият от двамата изпратил пратеник до противниковия пълководец, като предлагал, като джентълмен, да изтегли армията си назад, за да освободи място за армията на противника. И наистина войската му се изтеглила назад. Генералът на врага заповядал на армията си да форсира реката. По време на това предислоциране армията му нарушила бойния си строй. Тогава генералът-джентълмен атакувал врага с всички сили. Войниците на противника били уморени от прехода на реката (не се споменава брод ли са минали, с коне ли са я преминали, ходили ли са в реката или са я преминали с лодки и салове, но това не е от особено значение) и нямали време да се престроят. Така били разбити. Възможно ли е и Иван II Асен също да е постъпил като джентълмен? (на френски ще се произнесе жантльоман)?

Да, може и да не стигнеш до края на Пътя. Важното е да вървиш по него. И да си щастлив, докато крачиш напред към целта си.

Село Сталево се намира в южна България, в община Димитровград, област Хасково. Намира се, по-точно, на 23 км. северно от гр. Хасково, западно от гр. Димитровград, южно от гр. Чирпан и източно от гр. Първомай. Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София. Село Сталево липсва и на двете стратегеми.

Давам една стратегема на сражението. За съжаление, в интернет не намирам стратегемата, предложена в том 2 на "Българска военна история, където е дадено разположението и на "болярина Радослав". Тази стратегема, която давам, няма нищо общо с другата, дадена в книгата. Ако някой може да сканира стратегемата от книгата и да я даде тук, би било много мило.

Участието в тази битка на болярина Радослав е споменато в т. 2 на "Българска военна история". Тази личност не се споменава в книгата "Кой кой е в средновековна България?". Името Радослав е споменато в книгата; не е като да липсва. Но за хипотетичния участник в тази битка в книгата няма нищо.

Ник, изложих мнението си, без да съм чел твоето. Може би сме писали едновременно. Така че, не го смятай за критика на твоето мнение. --- Между другото, според проф. Йордан Андреев, "Битката при Клокотница е най-щастливото сражение в средновековната българска история. Едновременно с това, е и едно от най-загадъчните."

Ако приемем версията, че българите са били нападнати... Неизвестен (малък/неголям) бой българи и още около 1000 кумани воювали срещу превъзхождащ ги (неизвестен) брой византийци и италийци (вероятно - латинци, участвали в Четвъртия кръстоносен поход, чиито земи били завладени от Т. Комнин). Изненадата на нападението, на която разчитал епирският владетел, не постигнала целта си, понеже българският цар имал свои шпиони сред епирците. Те успели да го предупредят (почти) навреме. Двете войски се сблъскали при Клокотница - име на река и на селище на северозапад от гр. Хасково. На север земята е хълмиста, а през равнината лъкатуши едноименната река. Вероятно ромеите са превзели близката крепост Трапезица и са се настанили на лагер източно от реката. Българската войска е била разположена зад височините Хасара / Хисара (вероятно там е имало крепост) и Чоплука. Възможно е българите да са увлекли противника - с престорено отстъпление - към засада, разположена в гориста местност. На хребета западно от р. Клокотница археолозите са открили много върхове на стрели. Възможно е там да е станало главното сражение. Византийците започват настъплението, като нанасят удар върху левия фланг на българите, който се огъва и отстъпва. Византийската конница веднага минава в преследване. Недалеч от полесражението тя попада на засада и е разгромена. Иван Асен II въвежда в сражение своя резерв – тежката конница, която обхожда разгромения византийски фланг и успява да обкръжи армията на Теодор Комнин. Цялата епирска войска попада в плен. Същевременно по-голямата част от куманската конница излязла в гръб на враговете. По-малка част от куманите атакували ромейския лагер. При опита си да отстъпят по течението на р. Клокотница, комниновите войски се сблъскали с български отряд (верояно - пехотен), командван от болярина Радослав. В писмо на евреина Якоб де Латес бен Ели от Каркасон до братовчед му Пабло Кристияни се казва: "В битката цар Асен избил мнозинството от конниците на противника и и елитни негови командири". Остава открит въпросът, как по-малобройната българо-куманска войска е успяла да обкръжи превъзхождащата я по численост войска на Т. Комнин? Възможно е по някакъв начин епирците да са били подведени, заблудени относно числеността на българите (тоест - да са мислели, че те са значително повече). Противниковата войска явно е била разделена и бита на части. Фактът, че Теодор Комнин водел със себе си своите роднини, висши длъжностни лица и знатни епирци, показва пълната му увереност, че ще съумее да победи българите. Близките на Т. Комнин е трябвало да станат свидетели на разгрома на българите. Вероятно се е надявал да им покаже и как ще превземе Търновград. Тези хора стават свидетели на разгрома на епирската армия, на пленяването на цвета на епирската знат, а накрая наистина виждат и Търновград, но - от прозорците на тъмницата. В „Българска военна история", том II е изказано становището, че сражението е станало при селището Клокотница, намиращо се северозападно от гр. Хасково, като византийците навярно преди това са завзели и намиращата се наблизо крепост Трапезица. На приложената карта дори крепостта е изобразена като команден пункт на епирската войска. Ако Теодор Комнин е бил превзел крепостта, той е можел при неуспех да се укрепи вътре. В такъв случай би трябвало в изворите да се споменава за някаква нейна обсада от страна на българите, за преговори и за предаване на епирците. Но такива сведения няма. Според едно предание, командният пункт на българската войска се е намирал в укреплението при дн. с. Сталево, край река Марица. Там се е запазила църква, посветена на „Св. 40 мъченици". Възможно е сражението да се е разиграло при мястото, където река Клокотница се влива в река Марица. Именно едно такова място би позволило на цар Иван ІІ Асен с неголяма армия да притисне между реките превъзхождащата силите му епирска армия и по този начин да плени голяма част от нея. Теодор Комнин нападнал вероломно България, но той самият се оказал в капан от неочаквано появилата се българска войска. Всъщност, благодарение на шпионите си в Епир, българският цар успял да предугади пътя на епирците и внезапността и изненадата били вече в негова полза. Възможно е врагът да е бил разделен от река Клокотница, в опита си да я форсира. Ако конницата на епирците е преминала през брода първа, тогава е логично тя да е дала най-много жертви.

Резултатът от анкетата до момента: Между Поморие и устието на р. Ахелой - 0 гласа Между Несебър и устието на р. Ахелой - 1 глас На изток от с. Каблешково - 2 гласа На Поморийското поле - в северната му част - 2 гласа На Поморийското поле - в северната и в централната му част - 2 гласа На Месемврийското поле - 0 гласа Южно от Поморие - 0 гласа При Поморие (най-общо) - 1 глас При Несебър - 0 гласа На брега на р. Ахелой от страната на Поморие - 0 гласа На брега на р. Ахелой от страната на Несебър - 1 глас Другаде - 1 глас Би било чудесно, ако някой може да картографира тези версии.

На мен такова нещо ми трябва...