ISTORIK

Тази статистика дали важи и за нас - магьосниците?

Извинявам се, че се "обаждам" неподготвен; все пак, аз не съм химик (макар родителите ми да са химици!)... Намерих нещо, което е уж по твоята част: http://doxbox.info/%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BE/31211 Ама не гарантирам, че това ще ти помогне. Правя уговорката, че аз марсианския език (на химмиците и на физиците) не го разбирам и не зная какво се казва в тези текстове. Ето още неща: http://chemlab.truman.edu/chem222manual/pdf/ironspec.pdf http://http-server.carleton.ca/~rburk/high_schools/speclab.pdf http://motion.kodak.com/motion/uploadedFiles/US_plugins_acrobat_en_motion_support_processing_h243_ml3260.pdf http://www.csun.edu/~hcchm003/321l/321lmfe.pdf http://www2.palomar.edu/users/choeger/Spec%20Fe110L%20Fall%202008.pdf http://www.uctm.edu/journal/j2006-2/18-a.stoyanova.pdf http://www.macalester.edu/~kuwata/classes/2005-06/chem%20222/Spectrophoto%20Fe%20Lab%202006.pdf http://www.er.uqam.ca/nobel/c2002/CHI1515/Fer/Le_fer.htm http://www.epl.aurillac.educagri.fr/IMG/pdf/TP-Dosage_spectrophotomtrique_du_fer_dans_le_vin_blanc.pdf http://www.chimix.com/an6/hotpot6/jan6/fer1.htm http://www.sciences-en-ligne.com/DIST/Data/Ressources/lic2/chimie/chi_exp/absorptiometrie/dosage_fer_2/fe_2_o_phen_compl.htm http://www.sciences-en-ligne.com/DIST/Data/Ressources/lic2/chimie/chi_exp/absorptiometrie/sommaire.htm Дано преждеговорившите в тая тема разбират нещо от написаното в тези документи! Их, как само обичам да се изказвам неподготвен в химическия раздел на форума, особено - когато си нямам ни най-малко понятие какво съм написал!

Тази тема сега я виждам. Ако искаш да направиш рокадо, но преместиш първо топа, се приема, че си искал да местиш топа. Затова се мести първо царят. В компютърната програма е заложено, че ако преместиш царя две квадратчета вляво или вдясно (а той може да се мести само на едно!), това се счита за рокадо. Не можеш да правиш рокадо в посока, в която вече си местил топа. Ако искате да се сбиете с компютърна програма, опитайте тези двете: Chess classic http://nishgame.com/?page_id=1184 Shredder chess http://www.shredderchess.com/play-chess-online.html

Заблудата е по-скоро възможността за самозаблуда на врага - сам да се заблуди, да се обърка, да се замисли, да загуби по време или да изиграе грешен ход. Но блъфовете не вървят.

Ако искаш, регистрирай се на http://chess.nauka.bg/ Аз ще ти играя по последия писък на шахматната теория, а ти си играй както искаш. Пък - каквото сабя покаже! Изисква се да си направиш отделна регистрация от тази във форума. Намери ме в списъка с играчи и име покани за игра. Нямам претенции с кои фигури ще играя. А може да стартираш две игри едновременно - за да играем и с двата цвята едновременно. Все едно играеш на две дъски по време на състезание. Става дума за кореспондентен шахмат. Имаш 14 дни, през които да преместиш фигурата си, когато си на ход. Минат ли тези дни, губиш играта, понеже системата приключва партията автоматично. И после трябва да се местят фигурите до момента, в който си закъснял да местиш, за да се продължи. Ако не ме намираш в списъка (пак - като ISTORIK), аз ще те намеря и ще те поканя - за две игри с двата различни цвята - и ще местя в едната първия ход с белите фигури. Но ми се обади на лично съобщение - да зная какво следва (поканен ли съм, аз ли да те каня и така - нататък). На когото също му се играе шахмат, да се обади!

"Заблудата" на противника по време на шахматна игра/партия се състои в това да изиграеш дебютна или мителшпилна новинка - ход, който в даден вариант (в дебюта или по-нататък в играта) не е бил игран до този момент и той да се изненада. Скоро обаче дебютната новинка може да бъде "опровергана" от точната игра на противниковия цвят фигури. Друг начин за заблуда на врага е умението да му играеш с уловки - да даде кон - за кокошка. В смисъл - да загуби по-силна или много важна своя фигура (с която не би искал да се раздели), да загуби инициативата в играта, да бъде принуден да изиграе антипозиционен ход или нещо друго, което би развалило играта му. Ходът-уловка изглежда като грешка, която врагът ти е допуснал, но има за цел да сбъркаш ти. И, ако ти не си наясно с уловките, които са част от теорията на шахмата (не - само дебютната теория, понеже уловки има не само в дебюта!), ще настъпваш много мини и мотики по "пътя" си.

Някъде? В СУ, в БАН? Къде предлагаш да стане това?

Вероятно имаш предвид класификацията на върховете на стрели?

А предвиждат ли се занимания по военна археология (известна и като археология на бойните полета)? Писано е по тази тема в сп. "Българска наука", бр. 38.

За древните римляни в древен Китай е писано, но - като тема, скрита в друга тема. Така, както се казва в рекламата на една наденица - че французите са скрили кашкавала в наденицата.

В някои български коледарски народни песни се пее: "Коладе, ле..."

Странно... Средновековната история се изучава в 8 или в 9 клас. За първи път чувам, че се изучава в 10 клас. Явно потребителят се интересува от различията между средновековните монархии в Англия и Франция. Сега, ако каже - и в кои векове? Примерно - около VIII-X век или около XII-XV век? Ако става дума за училище, ще да е първото, понеже второто се учи през втория учебен срок.

Абе, ти кой клас си и каква история изучаваш? Средновековна или нова?

Ето един интересен материал от фондация "Пайдея"... Можете да си го изтеглите, ако искате. materiali-diskusii.pdf

А нямате ли възможност сама да си дестилирате водата? (Абе, как, по дяволите, се дестилираше вода?)

В много компютърни игри, създадени в контекста на Студената война, САЩ (добрите) воюват срещу СССР (лошите). И, понеже действието в повечето такива игри се развива на фона на Втората световна война, много американци си мислят, че САЩ и СССР са воювали по време на войната, а не - че са били съюзници и са воювали срещу Германия.

За да подпомогна бъдещите исторически дискусии във форума, създадох тема, в която описвам това, как трябва да се проведе една дискусия в часа по история. Написаното важи както за часовете по история, така - и за дискусиите на среща за по чаша бира или чай, и - за дискусиите, провеждани в интернет форумите. Разбира се, във форума модераторът ще играе ролята на учителя в часа по история, ако е необходимо. Модератор е необходим и по време на офлайн дискусиите. Например - в café scientifique. Освен това, дадох интересни примерни теми от областта на новата история. Ако потребителите на форума си харесат някои от тях, биха могли да ги стартират и да дискутираме по тях. Като във всяка друга форумна тема.

http://projects.pixel-online.org/chemistry/index.php

Искам да подчертая, че дискусията има задължителни изисквания, които е необходимо да се спазват, иначе обсъжданията излизат от рамките на дискутирания проблем и рискуват да се превърнат в махленска кавга. Ето няколко полезни правила: 1. Уважавай опонента си, изслушвай го и не го обиждай. Така не ставаш по-убедителен, а напротив - обидите са признак, че си изчерпал аргументите си в своя защита. 2. Добре обмисли темата, подготви се за нея, като прочетеш допълнителна литература и когато коментираш, се стреми да не се отклоняваш от поставения въпрос. 3. Разсъждавай логично и се старай да илюстрираш с примери тезата си, там където това е възможно, за да може доводите ти да бъдат убедителни. 4. Старай се да формулираш точни и ясни изречения с правилен словоред, които да изразяват завършена и ясна мисъл, за да бъдеш разбран правилно от останалите участници. 5. Особено важно е умението да се различава аргумент от факт, който нищо не доказва, за да не се изпада в празнодумстване. 6. Внимателно прецени дали си достатъчно компетентен по дискутирания въпрос и, ако имаш известни съмнения, по-добре е да се въздържаш от коментар(и). 7. Задължително спазвай благоприличие и цензура при избора на изразните си средства. 8. Помни, че не е достатъчно само да изразиш съгласие или несъгласие дискутираната теза, а - и да обясниш причините, заради които заемаш тази позиция. 9. Избягвай да правиш категорични изявления от рода „това е така" или „това не е така", без да се обосновеш по някакъв начин. 10. През цялото време, докато тече дискусията, спазвай задължително добрия тон и помни, че както и да завърши тя, финалът й в никакъв случай не бива да бъде основание за бъдещи конфликти в междуличностен план. http://bglog.net/Obrazovanie/8252

Ами, зависи от това, кои са спорещите страни, тоест - какви тези защитават. Може да се окаже, че траките не са българи, а - индианци. Това може и да (не) е вярно, но крайната цел на една дискусия е опонентът да бъде оборен и убеден в НАШАТА теза. Не е важно, дали тя е вярна. (Много форумни потребители спорят само заради спорта, защитавайки някаква безумна теза.) Ако спорът се води между две групи автохтонци, траките ще се окажат българи, а българите - траки. Етруските - русские и така - нататък. Така е.

А, аз нямам предвид чак такива неща. Създадох темата, за да бъде полезна на всички, които искат да участват коректно в исторически диспут. (Такива диспути са темите в историческите раздели!) В темата е описано каква трябва да бъде теоретичната подготовка на желаещите да се захванат с такава дискусия. Обяснен е редът за формиране на "коалиции" от потребители, защитаващи определена идея, концепция, теза, хипотеза, теорема, лема, формула и други такива неща. Обяснен е редът на провеждане на такъв вид дискусия (или - дискурс, ако предпочиташ). Въпросът е да се дискутира цивилизовано (не напразно учебният предмет се нарича "История и цивилизация"!). А не - както се случва в някои теми във форума. Надявам се, че тази тема ще бъде полезна на всички потребители - и на тези, които са историци, и особено - на онези, които са неисторици. Колкото до наградите за победителите, споменал съм и тях. Разбира се, ако група ентусиасти решат да си направят публичен офалайн диспут - по радиото, по телевизията, по интернет телевизията, в градската градина или - на градския (или селския) площад, не смятам да ги спирам. Идват коледно-новогодишните празници. Може група ентусиасти да си спретнат коледна или новогодишна дискусия по някоя вълнуваща ги тема. Или - по тема, вълнуваща отбраното общество в някоя кръчма или в някой бар. Слушатели ще има - за всеки - от сърце! Ако дискусията се води цивилизовано, няма да има нужда от модератор (макар, че е добре да има такъв), няма нужда и от жури. Достатъчно би било едната група да убеди другата група в правотата (логиката) на своята позиция. Дал съм достатъчно интересни и дискусионни теми. Като за начало са от новата история. Мога да дам теми и от други исторически епохи. Извинявай, че не съм дал теми, отнасящи се до древния Рим! Ще дам, но - по-нататък в темата. Какво точно предлагам? Явно - не точно това, което си си помислил. Колкото до това, че пиша теоретично, да, така е. Моята наука е теоретична. Теоретик е моят татко, теоретик ще съм и аз. Ах, един път да порастна, пък - елате, вижте ме - тогаз!

Наградата която победителите ще отнесат, освен моралната награда, може да бъде и материална. Администраторите предлагат различни конкурси... Може да бъдат спечелени книги за информативни теми, които са предизвикали интересна дискусия. Има и конкурс и за спечелването на четец за електронни книги... Колкото до яденето и пиенето, това може да се уреди по време на среща на екипа или на среща на екипа с потребители. Разбира се, последното НЕ важи при случаите на родителска среща, тоест - среща на екипа с родители на потребителите. Понеже не е идеята вашите родители да ви изядат кюфтетата и да ви изпият бирата. Питайте Глишев за модераторските пържоли и за модераторските кюфтета!... Питайте КГ125 и Аспандиат за модераторските бири и швепсове!... Както виждате, не липсват нито теми във форума, които могат да бъдат дискутирани, нито - идеи за много нови теми, нито - стимули.

Да, тя - "топката" - винаги е в моя двор. Понякога - и камъните, нерядко - изстреляни от катапулт. Лошото е, че аз още от дете не харесвам игрите с топка или - с топки. Предпочитам шахмата. Някак по-интелигентна игра ми се струва. Да кажем, че аз съм на ход. Е, предложих теми за дискусия. Темите са свързани предимно с новата история. А това е така, понеже създадох тази тема във връзка с една тема, свързана с новата история, по която възникнаха спорове и бе създадена втора тема, в която "да си изясним понятията". Ето и темата, която ме вдъхнови да напиша тази тема: http://nauka.bg/foru...opic=12532&st=0 А, след като "топката е в моите ръце" и след като аз съм "на ход", какво се очаква от мен?

Ето няколко примерни теми за дискусия: - Престъпление ли е (било) завоюването на Америка от конкистадорите? - Неизбежна ли беше френската революция? Как тя стана възможна? Слабостта на краля или неразумната съпротива на знатните срещу предлаганите от него реформи са приччинили избухването й? - Науката, техниката и технологиите в романите на Жул Верн, Мери Шели, Луис Карол, Джек Лондон: логика или приказка? - Неизбежна ли беше европейската колонизация на света? - Защо Япония не се превърнала в колония на някоя от европейските държави или - на САЩ? - Влиянието на Великите сили в Ориента - Разтегливите граници на Близкия Изток - Науката и войната - Пътят към модерната война - Военнополитическите съюзи - гаранция за европейския мир или - причина за Първата световна война? - Съдържанието на националния идеал - Неизбежна ли беше Първата световна война? - "Катастрофа", "самоубийство на Европа" и "магария" ли беше Първата световна война? - Неизбежна ли беше Втората световна война? - Какви са спънките за развитието на латиноамериканските държави? Преодолени ли са те днес? - Първата модерна война (Гражданската война между Севера и Юга в САЩ) - Възможен ли е бил друг път за развитие на Русия, на Османската Империя и на Япония, освен реформиране отгоре и "вестернизация"? - Какво е общото и различното в реформите, проведени в Русия, в Османска Турция и в Япония? - Каква е била ролята на религията за развитието на руското общество и неговото модернизиране по времето на цар Петър I? - Кое им е революционното на двете индустриални революции (1750 - 1850 г. и 1880 - 1900 г.)? - По какъв начин фактът, че една страна е Велика сила, се отразява при определянето на нейната позиция по международните проблеми? - Как оценявате значението на Наполеон I Бонапарт за Франция, за Европа и за световната история? - Американско-английската война за незавсимостта на САЩ бе спечелена от американците или бе загубена от англичаните? - Защо Реформацията успяла в Северна Европа, а се провалила в Централна и Южна Европа? - Защо в Китай нямаше индустриална революция? - На какво се дължи икономическото и политическото издигане на Германия, САЩ и Япония през Новото време? - Романтизмът и национализмът - Защо част от американците не подкрепят борбата за независимостта на САЩ и борбата за премахването на робството? - Защо в Италия - родината на Ренесанса - липсват представители на Просвещението? - Кои са характерните черти на една империя? - 1453 г. - година на нещастието за Византия. 1492 г. - година на щастието за Испания. - 1917 г. - "година на истината", 1918 г. - "година на изхода". - Защо и как се става съюзник на една от воюващите държави (или коалиции) в една война? - Какво е значението на Викторианската епоха за Великобритания и за Европа? - Каква е ролята на британския колониализъм в Индия? - Как се оценява християнското мисионерство от гледната точка на европейците и на азиатците? - Какви са пплюсовете и минусите от контактите между европейската и далекоизточната цивилизации? - Какви са разликите между европейското и балканското Възраждане? Кои са причините за тези разлики? - Кога и как патриотизмът става национализъм? - Защо "новите хора" имали нужда от "нова религия" (протестантския клон на християнството)? Между другото, тези примери са интересни теми за дискусия и във форума. Ако някой има интерес към някоя от примерните дискусии, би могъл да я предложи за дискутиране, създавайки нова тема в подходящия исторически раздел.

Как трябва да се организира една дискусия на историческа тема? Дискусията е средство за изясняване на спорни въпроси и за постигане на съгласие между хора с различни позиции. Целта на дискусията е да се убедят опонентите в разумността на защитаваната теза, в логиката и значението на предлаганото решение на даден спорен въпрос, подложен на дискусия. Дискусията се състои в спор между две групи, които са съоветно „за" и „против" определена теза, и се стремят да убедят своите опоненти и публиката, че техните аргументи са по-разумни и по-уместни от аргументите на другата страна по спора. Двете групи се състоят от равен брой участници, да речем – по четирима души. Необходима е сериозна предварителна теоретична подготовка на участниците по групи – за формулиране на всеки аргумент, на контрааргументи, на доказателства и на въпроси, които ще се използват по време на дебата. Членовете на всяка група работят в тясна връзка помежду си. Обсъжда се ясната формулировка на темата и се уточнява, кои нейни страни ще се разглеждат по време на дискусията. Аргумнтите трябва да са разумни и логически обосновани, като по-добре е да са кратки и да не са особено много, но да са добре изведени, отколкото – да са много, но – претупани. Най-важното е те да са убедителни, да не излизат извън рамката на темата и да са подкрепени с достатъчно на брой и убедителни доказателства. Доказателствата, от своя страна, също трябва да са уместни и кратки, а освен това, трябва да не се прекалява и с техния брой. Необходимо е да се използват авторитетни източници: монографии, статии в научни списания, статистически данни (включително - хистограми, диаграми, таблици), справочници, атласи, енциклопедии, филми, публикации в пресата и в интернет… Въпросите и отговорите трябва да бъдат кратки и ясно формулирани. Групата, която е против, предварително подготвя своите контрааргументи, с които ще се опитва да обори тезата на опонентите си. Дискусията се открива от групата, която е „за". Един от членовете й представя ясното определение на въпроса и основните понятия (и значението на тези понятия, ако това е необходимо), които ще се използават по време на диспута. После се представят и аргументите, които трябва да са подкрепени с конкретни доказателства. След това се отговаря на въпроси, зададени от другата група и на въпроси, зададени от страна на публиката. След това, групата, която е „против" също представя своята теза и контрааргументите си. На тази група също се задават въпроси – от страна на първата група и от страна на публиката. Първата група представя своите контрааргументи. По време на дискусията участниците във всяка група могат да се консултират помежду си. Разбира се, в хода на дискусията може да се поставят и хипотези. Хипотезите могат да бъдат както въпросителни (Неизбежна ли беше Първата световна война?), така – и утвърдителни (Първата световна война беше неизбежна.). Накрая публиката, която внимателно е изслушала експозетата и на двете спорещи групи, отсъжда коя група е била по-убедителна в защита на своята теза. За тази цел, публиката обсъжда аргументацията на двете спорещи групи.