ISTORIK

Разбира се. Нинджите - те са безскрупулни и, ако днес са предоставили услугите си на един самурайски род, то утре може да помагат на някой вражески род, дори - срещу предишния си работодател. Те винаги избират най-изгодната оферта. В някои случаи нинджи от определен нинджа клан или от определена нинджа школа предоставят услугите си и на двете враждуващи страни.

Да. Който иска, би могъл да си го принтира цветно. Това би могло да стане в някоя компютърна зала, примерно.

По 10 мин. на играч или - по 5 минути на играч? Май трябва да е второто. При бърз или ускорен шах на играч му се полагат по 10 до 60 мин. за цялата партия. При блиц-игра всеки от двамата има от 3 до 5 минути, за да изиграе цялата партия. При игра за общо 10 мин. се играе, докато на някого му изтекат 5-те минути. Най-често играчите "хабят" по ок. 10 секунди, за да измислят всеки свой ход. При играта на светкавица, куршум или стрела (това са различни наименования) играчите имат по 1 до 3 мин. за цялата партия. При играта на Армагедон черните имат една минута по-малко от белите. Примерно, ако белите имат 5 минути за цялата игра, черните разполагат с 4. В този случай ремито се счита за победа на черните.

Уж "последната религиозна война" е 30 годишната война (1618 - 1648 г.).

На някого другиго играе ли му се предколедно шахмат?

Надявам се, че разучаването на "дракона" на Комодо е било удоволствие за теб.

Благодаря ти за подробния анализ, приятелю!

Това е партията, която с Митака щяхме да изиграем по време на коледната среща на форума. Съжалявам, че не можах да присъствам. Но шахматната партия може да се изиграе и като кореспондентна.

Аз си мислех, че е крайния резултат.

Паравоенните формирования са съставени от цивилни лица. Те имат организация и функции, сходни с тези на кадровите военнослужещи, но не се считат за част от официалните въоръжени сили на държавата. Нямат статута на професионална армия. Терминът включва гръцката представка пара-, която означава в допълнение към.

Mitaka - ISTORIK Приет дамски гамбит 1. d4 d5 2. c4 cd4 3. e4 c5 4. d5 Nf6 5. Nc3 b5 6. Nb5 Qa5+! 7. Nc3 Ne4! 8. Bd2 Nd2 9. Qd2 Qb4 10. a3 Qb3 11. Bd2! Bf5! 12. Nf3! Nd7 13. a4! g6 14. Nb5 Bg7 15. Nc7+! Kf8 16. Na8 c3!? 17. Qe3 (17. bc3) ... cb2 18. Qb3 (18. Rd1 b1Q+ 19. Tb1 Qb1+ 20. Bd1 Qe4) 18... ba1Q+ 19. Bd1 Bc3+ 20. Nd2 Bd3! 21. Nc7 c4! 22. Qb5?! (Qc3!)... 22... Qc1! 23.

Шахмат - жени - Йинфън Хоу (Хю?) - Антоанета Стефанова - Анна Музучук Шахмат - мъже - Максим Лаграв - Александър Гривчук - Шахрияр Маммадяров

http://www.youtube.com/watch?v=o_hWpGisih0 Tropa De Elite Rap Das Armas lyrics (Оръжеен рап) Parapapapapapapa Paparapapapapapa Paraapapapapapa kla que bum Parapapapapa Morro do Dende é ruim de invadir Nós com os alemão vamos se divertir Por que no Dende eu vou dizer como é que é Aqui não tem mole nem pra DRE Pra subir aqui no morro até a BOPE Treme Não tem mole pro Exército, Civil nem pra PM Eu Dou o maior conceito para os amigos meus Mas morro do Dende, Também é Terra de Deus Fé em Deus! DJ Vamo Lá! Parapapapapapapa Paparapapapapapa Paraapapapapapa kla que bum Parapapapapa Morro do Dende é ruim de invadir Nós com os alemão vamos se divertir Por que no Dende eu vou dizer como é que é Aqui não tem mole nem pra DRE Pra subir aqui no morro até a BOPE Treme Não tem mole pro Exército, Civil nem pra PM Eu Dou o maior conceito para os amigos meus Mas morro do Dende, Também é Terra de Deus Vem um de AR15 e outro de 12 na mão Vem mais um de pistola e outro com 2 oitão Um vai de Uru na frente, escoltando o camburão Vem mais dois na retaguarda mas tão de Glock na mão. from: Amigos que eu não esqueço, nem deixo pra depois Lá vem dois irmãozinhos, de 762 Dando tiro pro alto só pra fazer teste De InaIntratec Pisto, Uzi ou Winchester É que eles são bandido ruim e ninguém trabalha De AK47 na outra mão a metralha Esse rap é maneiro eu digo pra vocês Quem é aqueles caras de M16 A Vizinhança dessa massa já diz que não aguenta Na entrada da favela já tem ponto 50 E Se tu tomar um "PÁ" será que você grita? Seja de ponto 50 ou então de ponto 30 Mas se for alemão, eu não deixo pra amanhã Acabo com safado dou-lhe um tiro de FAZAN Por que esses alemão, são tudo safado Vem de Garrucha velha dá dois tiro e saí vuado E se não for de revólver, eu quebro na porrada E Finalizo o rap detonando de granada! Parapapapapapapa Paparapapapapapa - Valeu Paraapapapapapa kla que bum Parapapapapa Vem um de AR15 e outro de 12 na mão Vem mais um de pistola e outro com 2 oitão Um de URU na frente, escoltando o camburão Vem mais dois na retaguarda mas tão de Glock na mão. Amigos que eu não esqueço, nem deixo pra depois Lá vem dois irmãozinhos, de 762 Dando tiro pro alto só pra fazer teste De InaIntratec Pisto, Uzi ou Winchester - Obrigado Gente A Vizinhança dessa massa já diz que não aguenta Nas entradas da favela já tem ponto 50 E Se tu tomar um "PÁ" será que você grita? Seja de ponto 50 ou então de ponto 30. Esse rap é maneiro, eu digo pra vocês Quem é aqueles caras de M16? Mas se for alemão eu não deixo pra amanhã Acabo com o safado dou-lhe um tiro de FAZAN Por que esses alemão são tudo safado Vem de garrucha velha dá dois tiro e sai vuado E se não for de revólver eu quebro na porrada E Finalizo o Rap detonando de Granada Parapapapapapapa Paparapapapapapa Paraapapapapapa kla que bum Parapapapapa

При несв. причастие май трябва да е с Е.

Миналото несвършено деятелно причастие няма самостоятелна употреба; използва се в преизказните и в умозаключителните форми на глагола в изречението. Образува се от минало несвършено време на глаголите и морфемата -л. Пример: играел, играела, играело, играели. Аз живея в Пловдив, живял съм и в Смолянския регион, но не съм чувал такива конструкции. Иначе, като възможни вариации, те са ми известни. Лично аз предпочитам да ползвам следните форми: Винаги съм си мислил, че... Винаги съм си мечтал да... Винаги съм знаел, че... Винаги съм можел да кажа това. Но никога не съм го казвал. Винаги бих могъл да си намеря някакво оправдание. Щях да направя (да напиша) някоя глупост, ако ти не беше ме спрял навреме. Щяхте да направите голяма грешка, ако не бях до вас в този критичен момент.

Прелюбопитно е, ако това е оригинален артефакт, открит у нас, как ще бъде изтълкувано присъствието му по нашите земи, от коя епоха датира...

Тази лингвистична тема какво прави в математическия раздел?! Местя я в лингвистичния, където й е мястото.

Наемникът е човек, който воюва или извършва друга военна дейност (шпионаж, убийство) в замяна на парична печалба и/или други лични облаги (плячка, напр.), често – без оглед на идеологията, националността или политическите предпочитания на страната, на която служи. Според съвременната дефиниция, наемникът е някой, който участва във въоръжен(и) конфликт(и), въз основа на обещанието за материална компенсация, а не - заради пряк интерес или - заради правно задължение да участва в самия конфликт. Съществуват и много случаи, когато са съчетани и двата интереса - личното облагодетелстване и идеологическите предпочитания на работодателите. Наемникът най-често се самоопределя, като „свободна личност, избираща сама войните, в които участва". Терминът „наемник" НЕ се използва, отнесен към войник от редовна държавна армия, въпреки че той получава парична награда за времето на службата си. В разговорния български език думата бива натоварвана и с негативен смисъл. В „Допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12.08.1949 г. относно защитата на жертвите на международни въоръжени конфликти (Протокол 1)", Член47, т. 2, се определя: „Член 47 - Наемници" 2. Наемник е всяко лице, което: а) e специално наето на място или в чужбина, за да се сражава в определен въоръжен конфликт; б) пряко участва във военните действия; в) участва във военните действия, ръководейки се предимно от желанието за лична облага и в действителност е получило обещание от (или от името на) участваща в конфликтастрана да получи материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което е обещано или се изплаща на военнослужещите със същото военно звание (военен чин) и функции от въоръжените сили на тази страна; г) не енито гражданин на участваща в конфликта страна, нито пък живее на територия, контролирана от участваща в конфликта страна; д) не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна и е) не е било изпратено от държава, която не участва в конфликта, за изпълнение на официална служба като член на нейните въоръжени сили. Трябва да се вземе под внимание, че много страни, включително – и САЩ, не са подписали „Допълнителен протокол към Женевските конвенции" от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на международни въоръжени конфликти (Протокол 1)", което означава, че въпреки, че е широко приет, той не е общовалиден документ. Например, френският Чуждестранен легион и полковете, съставени от гурки (жители на Непал), в британските и индийските войски не са считани за наемници, макар да отговарят на много от изискванията на член 47 от протокол I към Женевските конвенции. Те се считат за част отвъоръжените сили на Франция, Великобритания и Индия. Една отпървите регистрирани употреби на чуждестранни наемници датира от Древен Египет. През XIII век пр. Р. Хр., когато фараонът Рамзес II използва 11 000 наемници по време на своите военни походи. Той използвал нубийски наемници за разузнавачи и за лека пахота. Освен услугите на нубийците, древните египтяни използвали още услугите на немници от либийски, сирийски, ханаански и сардински произход. Древнните гърци и Птолемеите в елинистически Египет използвали наемици откелтски произход. Много гърци били използвани като наемници от Персийската империя, включително – и по времето на персийските походи в Гърция. Алексадър III Македонски използвал гръцки и тракийски наемици. В Картаген, с изключение на висшия команден състав, са се използвали предимно наемни войски. Към края на своето съществуване Западната римска империя също използвала много наемници и федерати, произхождащи от съседните романизирани „варварски" народи. Византия също използва наемни отряди. Например – викинги: т. нар. Варяжка императорска гвардия или хората на Харалд Хардрад - за потушаването на въстанието на Петър II Делян. През XI-XII в. английските владетели ползвали фламандски (от Фландрия) наемници. В арабска Испаия много от арабските емири използвали наемници от средите на християнското рицарство. По време на 100-годишната война уелсецът Оуен „Червената (Кървавата?) ръка" сформира свой отряд, който се бие на страната на французите срещу англичаните. Убит е по време на английската обсада на крепостта Mortagne.

Можем да започнем и втора партия - с разменени цветове на фигурите.

Да, има противоречие, съгласен съм. Ето една загадка, която авторът на темата би могъл да се опита да разбули. Нали и той учи история...

Ангеле, ами напиши ги тия неща и в дискусията в сайта на в-к "Капитал", че да получат по-голяма гласност.

Това наистина е прелюбопитна новина. Не го знаех, признавам си.

Искаме! Искаме темата да бъде скрита и преместена в архива. Що за заглавие (педе... , толе... ), при това - в научен форум!

Здравей! Ако не знаеш КАК се пише есе, моля, разгледай тази тема: http://nauka.bg/foru...p?showtopic=990 Колкото до темите, които са ти дали за домашна работа (или - каквото и да е), ние тук не пишем есета, курсови или дипломни работи. Не помагаме в написването на домашни работи, не решаваме задачи. За тази цел си има платени сайтове, а тези, които се занимават с написването на такива неща, може да ти вземат и една минимална заплата, ако не - и много повече, в зависимост от сложността на поставената задача.

Да видим, кои са тези крепости? - Пловдив, Цепина, Кричим, Станимака (дн. Асеновград), Перистица (дн.Перущица), Света Юстина (с. Устина), Аетос (Смолянско), Беден (с. Беден, Девинско), Козник (над дн. Рудозем). България ги получава, в замяна на енергични военни действия, насочени срещу Йоан Кантакузин. Това е последното териториално разширение на България по време на Второто българско царство. То е постигнато не по пътя на войната, а - чрез усилията на българската дипломация. Още през 1341 и 1342 г. българският цар се опитал да извлече максимални изгоди от междуособицата, опитвайки се изненадващо да превземе Одрин и Димотика. През юни 1344 г. Иван Александър все така изненадващо проникнал на юг и навлязъл в източнородопския район (дн. Кърджалийско), завладявайки крепостта Иперперакион / Перперек (с. Перперек, Кърджалийско). Така България станала непосредствен съсед на Момчиловата държавица. Но Йоан Кантакузин не след дълго си върнал тази крепост. Пак през юни 1344 г. 15 (или 20) кораба, натоварени с турски войници, пристигнали в Абдера - това били съюзниците на Й. Кантакузин. Момчил успял да пробие турската стража и да подпали три от тези кораби. За отмъщение турците нахлули в земите на Момчил и ги опустошили. Момчил се опитал да плени Кантакузин, но атаката му (нанесена от ок. 1000 коника) не успяла. Претендентът за византийския трон загубил коня си в битката и получил силен удар с меч по главата, но шлемът му го предпазил. Яхнал друг кон и успял да се спаси. Няколко пъти турците, в качеството си на съюзници на Йоан Кантакузин, нахлували българските земи - през 1343, 1345, 1346, 1347 и 1349 г., като ги подлагали на опустошение. По тази причина Момчил, бидейки първоначално на страната на Йоан Кантакузин, минал в лагера на Йоан V Палеолог. През 1345 се оженил за родственица на българския цар. През лятото на същата година, обаче, той загинал в битка с войските на Йоан Кантакузин (византийци и турци) пред стените на крепостта Перитеорион / Перитор / Буруград. Турските стрелци избили конете на българите, а после изклали и самите българи. За съжаление, на това интересно българско обединение (или поне опит за съединяване на силите) не му било съдено да просъществува в размирните условия на балканския XIV век. За войската на Момчил се знае, че била съставена от около 300 конника и 5000 пехотинци, което е почти един римски легион!