ISTORIK

Според мен, текстът казва, че: Турските сериали били причина за смекчаване на терминологията в учебниците и в монографиите, посветени на тази проблематика. А учебниците ни, вместо за владичество, трябва да говорят за робство. (Пак да повторим, че владичество е напълно коректен историографски термин!) Според Стинка(Ром), текстът казва, че: Текстовете в учебниците следва да се смекчат още повече: робство --> владичество --> присъствие, цивилизоване...

Авторът на този бълвоч е завършил НГДЕК и история в СУ. Много странно е именно такъв човек да твърди, че след като е гледал турски сериали (например - сериала за Сюлейман Великолепни - "Великолепният век") е преосмислил историята на Османската империя, периода на османо-турския феодализъм на Балканите, средновековната история, балканистиката и така нататък. И е започнал да си мисли, че историците, които са му преподавали в училище и в университета, са го манипулирали и са го будалкали. Явно този човек е преял с турски сериали и е препил с турска "Йени ракъ" (нова ракия). Утре, ако препие с узо, току-виж, започнал да твърди, че славяните във Византия са живеели, отделени в етнически гета и анклави.Нещо, което твърдеше един мой гръцки студент.

Списък на IMDB на най-популярните ТВ сериали: http://www.imdb.com/..._type=tv_series Ето още една подобна класация: http://www.metacritic.com/feature/best-tv-shows-of-2010-11-season Не видях някъде да се споменава турски сериал. А вие?

Виж и тази тема, посветена на биогоривата и по-конкретно - на биодизела: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8405

Защо мислиш, че разказът за нашествието на османските турци на Балканския полуостров, неговото завладяване от тях и вековете османски феодализъм не е нормален и адекватен? Защо, според теб, българската историческа наука се е провалила в опитите си да ги изясни? Текстът, към който ни препращаш, е твърде объркан, хаотично и неясно написан. Авторът премного локумизира и това, което аз уж успях да разбера, е това, че неговата теза се състои в идеята, че турските сериали били причина за смекчаване на терминологията в учебниците и в монографиите, посветени на тази проблематика. Че преподаването на история в училище и в университета е изкривено, неправилно, че промива мозъците на учениците и студентите. Теза, с която аз не съм съгласен. Сигурно сега някой ще каже, че, видите ли, аз съм бил обучаван някъде другаде, в някакво друго време, от някакви други учители и университетски преподаватели, че съм учил по други учебници и съм чел други монографии. Може би, дори - на друга планета. Текстът, към който ти ни препращаш, по-скоро ще накара читателите да се заинтересуват от турските сериали, за да си отговорят на въпроса: Как така турските сериали успяват да манипулират българската историческата наука и историческото образование в България?! Тяхната манипулативност се състои в опита съвременна Турция да се представи в своя "европейски" вид, турците да се покажат като едни нормални хора, на които нищо човешко не им е чуждо. А ислямът не е така силно застъпен и е само един мъгляв фон, на който се развива действието. Целта е Турция да бъде приета в ЕС. (Напомням, че едва 3% от територията на Турция се намират в Европа.) Ако плачът ти е за терминологията - робство, иго, ярем, хомот / владичество / присъствие / отсъствие... Тази тема е дъвкана във всеки един форум у нас. Като ТОЗИ форум не прави изключение. Ето темата: http://nauka.bg/foru...opic=11422&st=0 Ето един списък на заглавия на турски сериали: 1001 нощ; Цената на живота; Вярна на себе си; Мечтатели; Листопад; Под липите; Цвете от Изтока; Мелодията на сърцето; Перла; Двама - завинаги; Дъждовно време; Изоставено сърце; Малки жени; Тази жена; Великолепната двойка; Късчета живот; Приказният Истамбул, Великолепният век; Забраненият плод; Морска звезда; Пътищата на съдбата; Незабравима; Сълзи над Босфора; Гордата Аси; Златната клетка; Опасни улици; Отчаяни съпруги; Изгубени години; Брак с чужденец... Две заглавия изпъкват: Сълзи над Босфора - понеже турските сериали са премного лигави, сополиви и сълзливи и Изгубени години - понеже е загуба на време да се гледат. Ако гледаш една серия, все едно си гледал целия сериал. Ако гледаш един сериал, все едно си гледал всичките сериали. В българския интернет мненията за тези филми са от побъркване по тях до тоталното им отрицание. Сред критиките изпъкват обвиненията в заливане на Европа с ориенталщина, доганизиране (от Ахмед Доган) на България и така нататък. Заклеймяват се чалгизацията, ориенталщината, доганизацията, турските новини по националната телевизия, партията ДПС... Обвиненията са, че пускаме турските сериали в дома си така, както нашите предци (по-скоро - предците на днешните гърци!) са пуснали османските турци в земите си като съюзници в балканските коалиции през XIV век. Или се прави аналог с предателството на онзи човек, който през 1393 г. отворил портите на Търновград пред турските пълчища на Баязид I Йълдъръм. Високата гледаемост на турските сериали води до повече реклами във времето на тяхното излъчване, оттам идват печалби и за телевизията, и за рекламните агенции, и за рекламодателите. Като всяка вълна, и тази ще ни залее и ще отмине. Народът е казал: "Всяко чудо - за три дни, а по-голямото - за седмица!". Арменската общност у нас предлага да се внесат арменски сериали. А от екипа на "Пълна лудница" създадоха псевдо турски сериал - "Сакъз" (дъвка, локум?). http://www.youtube.c...%BA%D1%8A%D0%B7 Във Фейсбуук има група, озаглавена "Без турски сериали по българските телевизии!" - http://www.facebook....gid=92055018299 Ако пък някой се заинтересува от съвременното турско кино, ето новини и за него: http://www.kultura.b...icle/view/15490 http://www.dnevnik.b...a_nacionalizma/

Интересен дебат е започнал във в-к "Капитал": Трябва ли 1/3 от фондовете на ЕС да се заделят за изследователска инфраструктура? Ето го: http://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/ Смятам, че всеки от нас трябва да вземе отношение към проблемите на финансирането на науката и образованието в ЕС.

Боян Болгар (псевдоним на Боян Христов) - "Синеокият с късия меч" - "Победите на синеокия" (Не си спомня коя от двете беше първата и коя - втората.) По мотиви от тези две книги (и нашествието на граф Амедей VI Савойски в бълг. земи) имаше и филм - "Дяволското оръжие" (14-и век. Батил е млад болярин. При него идва пратеник на българския цар със заръка да открие тайното оръжие на савойците. Заедно с монаха Инокентий, Византиеца и рибаря Йово Батил прониква в крепостта на Амедей Савойски. Той освобождава болярина Драгота и неговата дъщеря Радуша, които са затворени тук от савойците. В последвалото преследване Драгота е убит, а Батил се заклева да не изостави никога дъщеря му. Батил успява да плени рицаря Ролан и от него научава какво всъщност е “дяволското” оръжие, което може да убива от три стрели разстояние. Това е барутът, който се натъпква в големи дървени пушки и се запалва. Ролан и Батил са влюбени в Радуша. Когато тя вижда опожарено от савойците село, помага на Батил и неговите приятели да потопят кораба, с който се превозва барута, и избира да остане завинаги с Батил.) Още две книги от същия автор: - "Звездата на бан Батил" - "Стоте премеждия на бан Батил"

Хан Телериг е владетел на България от 768 до 777 година. Неговото управление съвпада с края на вътрешната криза в България от VIII и началото на стабилизирането на страната. Това е първата криза в историята на българската държава, която за малко не се оказала гибелна за нея. Този период се характеризира с жестоки междудинастични борби за престола и честа смяна на владетели. За пръв път името на Телериг се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копроним срещу България през май 774 г. Този поход завършил без решително сражение, с мирен договор между двете страни. За пръв път името му се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копроним срещу България през май 774 г. Този поход завършил без решително сражение, с мирен договор между двете страни. В края на същата година обаче Телериг изпратил армия от 12 000 души в Берзития (в дн. Република Македония), но византийският император, предупреден от своите агенти в Плиска, събрал многократно по-силна войска и сразил българските части. Въодушевен от успеха си, император Константин V отново предприел поход срещу България, но северните ветрове спрели византийския флот при Месемврия (дн. Несебър) и по този начин осуетили византийските планове. Хан Телериг отдавна се досещал, че и най-скритите му намерения скоро ставали известни на византийския император - било повече от ясно, че в дворците на Плиска василевсът имал доверени хора, които редовно го осведомявали за всичко. Затова Телериг намислил да подведе императора с лъжливата вест, че е готов да се постави изцяло в негова власт. Писмото гласяло: „Възнамерявам да избягам и да дойда при теб. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам, и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да им се доверя и да ми помогнат." Константин V лекомислено се поддал на съблазнителното предложение и съобщил на Телериг имената на своите агенти. Той нямал основания да подозира българския владетел в притворство - за него този случай бил само епизод от дългата поредица от преврати и заговори в българския владетелски двор. Само че този път Константин V бил излъган, и то - с онази простота, с която обикновено се мамят хора, които си въобразяват, че по притворство и изобретателност нямат равни на себе си. След като получил имената на византийските агенти, Телериг ги изтребил всичките. Когато научил за ликвидирането на шпионите си, император Константин V „изскубал много от побелелите си коси". През есента на 774 г. изглеждало, че провизантийските елементи в България са ликвидирани веднъж завинаги. Минали обаче само три години и през 777 г. Телериг, който направил толкова много за премахването на зловредното ромейско влияние в България, заради заговор на боилите бил принуден да избяга в Констанинопол. на свой ред побягнал, и то - в Константинопол. Жалко е наистина, че с постъпката си той изменил на онази идея, която го вдъхновявала в борбата за опазване на България. Но пък така опазил живота си. Той бил приет радушно от новия византийски император Лъв VI (775-780), който го удостоил с високата титла патриций. След това се покръстил и приел християнското име Теофилакт. Оженил се за една братовчедка на императрицата. Запазен е печатът му - в него се измолва божията закрила за „патриция Телериг-Теофилакт".

Василий Врач е "ересиарх" и най-видният пропагандатор на богомилството във Византия след покоряването на Първото българско царство от имп. Василий II Българоубиец (1018 г.). В началото на XII в. със своите дванадесет "апостоли" (също като при Иисус Христос), Василий Врач e в Константинопол, след като дълги години е разпространявал "лъжеучението" в Тракия. От проповедите му са повлияни широк кръг хора, включително - и представители на аристокрацията, което мотивира император Алексий I Комнин (1081-1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста. Алексий и неговият брат Исак Комнин канят Василий в императорския дворец, разигравайки своеобразен "театър на абсурда". Комнините наричат недоверчивия към властта проповедник "свети отче", като преди това заявяват на всеослушание пред народа, че искат да се запознаят с учението и да станат последователи на "прочутия духовен учител". След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред византийския император, се отваря една завеса, зад която е скрита многобройната публика, чула изповедта на "учителя и терапевта". Сред слушателите е и самият вселенски патриарх. А един бързописец тайно е записал всичко, което ересиархът е споделил. След като са разобличени, ересиархът Василий Врач и неговите сподвижници са хвърлени в тъмница. Последвалият процес против еретиците е едно от най-мащабните и коментирани от съвременниците обществени събития в тогавашната Византийска империя. Някои от привържениците на учението под заплаха от смъртно наказание се отказват от своите "заблуди", други са осъдени на различни срокове затвор. Василий Врач не само, че не се отказва от "лъжеучението" си, но проявява забележителна твърдост и фанатизъм, които раждат разни легенди, като тази за паранормалните способности на "дяволския старец" и др. Василий Врач е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика на хиподрома в Константинопол. След "пълното изгаряне" на "учителя и терапевта", по поръчение на Алексий І Комнин ерудираният богослов Евтимий Зигавин съставя трактата "Вселенско всеоръжие" ("Паноплия догматика") - универсален наръчник на православната Църква, създаден в помощ на борба срещу ересите. Според Евтимий Зигавин, Василий Врач е „пагубен мъж, крайно способен да показва злото под образа на доброто".

"Национална история на България" - Том 1 - Бълг. земи в ДРЕВНОСТТА Можем ли да говорим за нации в древността? Националната история не е ли история на нацията? Нацията и национализмът не възникват ли през Новото време и по-точно - през XIX век? (Има и хипотеза за възникването на нацията и национализма във Франция около XIV - XV век във връзка със 100-годишната война.)

Е, всяка информация остарява с времето. Може за онова време тези писания да са ставали за нещо.

Академията, закрита по политически съображения през 1948 г., бe възстановена (през лятото на 2008 г.) от инициативен комитет от изтъкнати български учени и дейци на изкуството. Целта й е да обедини водещи български патриотични и родолюбиви учени и дейци на изкуствата в страната и извън нейните предели. Тя ще има две отделения - на науките и на изкуствата. Инициаторите са регистрирали БАНИ с решение на съда по фирмено дело номер 59/ 2004 с Устав от 1940 г., който е актуализиран в отделни параграфи. Сред академиците са: проф. д-р Александър Чирков - медик, проф. д-р Григор Велев - медик, проф. Димитър Иванов - икономист, Евтим Евтимов - поет, Красимир Кюркчийски - композитор, Любка Рондова - народна певица, проф. Марин Деведжиев - геополитик, македонските писатели Младен Сърбиновски и Миле Неделковски, проф. Минчо Минчев - цигулар, Митко Щерев - композитор, проф. Петко Радев - кларнетист, проф. Христо Матанов - историк, проф. Христо Пимпирев - геолог, Тончо Русев - композитор. Между 26-имата дописни членове са Богдана Карадочева - естрадна певица, Бойко Станкушев - журналист, Валентин Бобевски - хоров диригент, Джоко Росич - киноактьор, Иван Николов - поет от Западните покрайнини, Ива Николова - журналист, Илия Луков - народен певец, Светла Петрова - журналист, Стефан Димитров - композитор, проф. д-р Тодор Карчев - медик, Чавдар Гагов - кинодокуметалист. БАНИ има и 22-ма член-наблюдатели, сред които са доц. Александър Николов - историк, Димитър Боримечков - фотограф от Молдова, доц. Емил Павлов - културолог, полк. о.р. Костадин Костадинов - военни науки, Любен Чаталов - киноактьор, доц. Тодор Димитров - еколог, Кольо Парамов - икономист. Кметът на Варна Кирил Йорданов пък е член - благодетел на БАНИ. Организаторите заявяват намерението си да превърнат БАНИ в гражданска неправителствена организация. В нея ще членуват четири основни групи учени: 70 академици (30 редовни и 40 извънредни), 80 членове - дописници, 200 членове - наблюдатели, и неограничен брой членове - благодетели. Целта на организаторите, според проф. Велев, е превръщането на БАНИ в клуб на националния интелектуален елит и алтернатива на БАН. Има идея да се създаде издателство, което да издава няколко списания. в-к "Дневник"

Gaudeamus Igitur 1. Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus; (2) Post jucundam juventutem, Post molestam senectutem Nos habebit humus! (2) 2. Vita nostra brevis est, Brevi finietur, (2) Venit mors velociter, Rapit nos atrociter, Nemini parcetur. (2) 3. Ubi sunt qui ante Nos in mundo fuere? (2) Vadite ad superos, Transite ad inferos, Hos si vis videre. (2) 4. Vivat academia, Vivant professores, (2) Vivat membrum quodlibet, Vivant membra quaelibet, Semper sint in flore! (2) 5. Vivant omnes virgines Faciles, formosae, (2) Vivant et mulieres, Tenerae, amabiles, Bonae, laboriosae! (2) 6. Vivat et respublica Et qui illam regit, (2) Vivat nostra civitas, Maecenatum caritas, Quae nos hic protegit! (2) 7. Pereat tristitia, Pereant osores, (2) Pereat diabolus, Quivis antiburschius, Atque irrisores! (2) 8. Quis confluxus hodie Academicorum? (2) E longinquo convenerunt, Protinusque successerunt In commune forum; (2) 9. Vivat nostra societas, Vivant studiosi (2) Crescat una veritas, Floreat fraternitas, Patriae prosperitas. (2) 10. Alma Mater floreat, Quae nos educavit; (2) Caros et commilitones, Dissitas in regiones Sparsos, congregavit; (2)

Аз затова ги ДАВАМ, понеже нямам против. Е, любопитствам за крайния резултат, но мисля, че това е нормално; все пак, аз от дете съм едно много любопитно същество.

И, да, изчакай края на първия срок, изкарай си хубави оценки, понеже ще ти формират годишния бал. Другият вариант е, ако вече не можеш да търпиш атмосферата в старото си училище, да се преместиш в другото възможно най-скоро. Първо иди да поговориш с класния си р-л и с директорите на двете училища. Вероятно ще се наложи да посетиш и местния инспекторат на МОН.

Хрумна ми друго, което можеш да направиш. Ако училището, в което учиш, има профил, различен от профила на онова, в което искаш да се преместиш... Ти ще можеш да се преместиш в новото и то да ти стане основното, а да завършиш и първото, явявайки се само на специфичните, профилиращи го, изпити. Например, ако основното ти училище е спортно, музикално или художествено, си го завършваш нормално, като ОСНОВНО. Допълнително можеш да завършиш и втора гимназия, примерно - езикова, като ще се явяваш само на изпити по езика, който искаш да учиш. Накрая ти ще имаш две дипломи за средно образование, повече знания, а и майка ти ще бъде доволна. Не зная какво или кого в старото си училище не харесваш, но защо да губиш знанията, които то може да ти даде?! (Разбира се, съвсем друга ситуация се получава, ако тези знания не ти трябват, няма да кандидатстваш с тях и само си губиш времето в това училище.) Да, ще ти трябва повече воля и повече време за учене, но си помисли, кое би било най-добре за теб! Все пак, сам(а) трябва да избереш бъдещето си, а не - някой да го решава вместо теб. Например - дали да учиш нещо, което ще ти носи пари в бъдеще, или нещо, което няма да ти бъде финансова опора, но пък ще ти носи морално и духовно удовлетворение. Или - нещо трето, което едновременно ще ти носи и финансовата стабилност, и духовно ще те удовлетворява.

Щеше да бъде още по-интересно, ако в тази анкета бяха включени и някои други питания, от типа: - Колко профила в една и съща социална мрежа имате? (1 или - повече) - За какво ги ползвате? (за помощ в игрите, за следене на половинката си, за злотворство...) - Ползвате ли профила на свой близък, за да си помагате в игрите? (да/не) - А той знае ли? (да/не) И така нататък. Нищо не пречи да бъдат включени в следваща анкета, създадена догодина, да речем. Сигурен съм, че резултатите от следващата анкета ще са различни от резултатите на тази.

Попитали Радио Ереван: - Какво трябва да знаем, когато се явяваме на кандидат-студентски изпит? От радиото отговорили: - Желателно е да знаете това, което ще ви попитат. И добавили: - И не забравяйте, че след изпита кандидат-студентите ще се разделят на две групи - кандидати и студенти!

Понеже питаш, да ти отговоря... Аз лично не съм чувал (предполагам, че така се казва някой марсианец?!). Оказа се, обаче, че майка ми е чувала. Но тя е преподавател по биохимия, та за нея щеше да е учудващо, ако не беше запозната с тази думичка или каквото и да е това. Споделям тези неща единствено в името на статистиката, ако някой се итересува от такава статистика.

Някой може да иска да се украси със сгрешено изречение (или - със сгрешен текст) и да пита хората, откриват ли 10-те грешки в този текст. Голям майтап ще пада!

Усещам, че ще пия коледен чай!

E, аз не бях сигурен, че ще намеря това, което търся. Освен това, не знам дали това, което си мисля, че съм намерил, е това, което търсим.

Хрумна ми, че авторката на темата би могла да разгледа и тази тема и да "прелисти" химическите сайтове: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6067 Разбира се, в разработката си тя ще трябва да упомене местата, от които е почерпила информацията. Въпреки древността на метода, очевидно той (най-малкото) се споменава дори и в интернет, а не - само в древните папируси, върху коруби от костенурки, глинени плочки, каменни надписи или дървесни кори.

Да, така е. И бира пия, ама - първо чай, за отскок!

Аз пия черен чай. По две пакетчета - в голяма халба за бира.