ISTORIK

Правителствата у нас обиновено провеждат (не)забележима политика на геноцид. Всеки български гражданин, който има възможност, се ориентира навън - за да учи, за да работи, за да живее по-нормален живот. Ама емигрантите все по-малко гласували... Че за какво да си губят времето? Защо да идват само в една -две секции от всички краища на страната? За да гласуват за Сульо и Пульо? Една жена бе писала в блога си, че трябва да плати около 600 канадски долара, за да отиде до изборната секция. Какво прави България за тях? А какво прави тя за нас? Да, знам онзи отговор, дето не бива да питаме какво прави държавата за нас, а да се попитаме, какво правим ние за нея. Ама нещата са свързани. Когато Държавата (в лицето на държавната и местната власт) се отдръпва от хората, хората също се отдръпват от държавата, от политиката...

Някои музейни експонати и някои съкровища (примерно - панагюрското златно съкровище) в момента "обикалят света". В същото време у нас са изложени техни копия. Това е временно, разбира се.

Историческите музеи в Добрич и Констанца представят общото културно наследство на Добруджа с най-съвременни технологии http://www.focus-news.net/?id=n1591831

Не са контактували помежду си ли? Е, нямали са електричество, интернет и чат-програма от сорта на mIRC, ICQ, Odigo или Skype. Не са имали форум, нямали са и профил във Фейсбук.

Готово. Напоследък все по-често така ми излизат текстовете. Странно - защо.

Правителството реши: 2 януари 2012 (понеделник) ще бъде почивен ден и ще се отработва на 21 януари (събота). Следващата почивка ще е за Великден. Тя започва от 13 април (петък) и продължава до 16 април включително. Четиридневна почивка ще има и за Деня на труда 1 май. Ще се почива на 28, 29 и 30 април и 1 май. 30 април (понеделник) ще се отработва на 21 април (събота). И още четири почивни дни същия месец за 24 май - 24, 25, 26 и 27 май. 25 май (петък) се отработва на 19 май (събота). За Съединението на България отново ще почиваме четири дни - 6, 7, 8 и 9 септември. 7 септември (петък) се отработва на 29 септември (събота). За Коледа се събират пет почивни дни - 22, 23, 24, 25 и 26 декември. За Нова година обаче ще се почива три дни - 29, 30, 31 декември. 31 декември (понеделник) се отработва на 15 декември (събота).

И книгопечатането. То също е създадено в Китай.

А как е възможно за футбола и за заплатите на футболистите да се наливат повече пари, отколкото - за наука и образование? Заплатата на един учител, на един университетски преподавател или на един учен не се равняват на заплатата на един футболист, който, най-често, може да напише правилно само... името си.

За малко митраизмът е можел да заеме мястото на християнството, но то успяло да го измести, крадейки (пардон! - взаимствайки - полит/религ-коректния термин) идеи и традиции от други религии и преиначавайки ги в своя полза.

Аз пък си мислех, че мъст е свързано с отмъщение...

Как върви проучването?

Тогава остава въпросът за наемниците, които сме можели да си позволим... Или стратегията е била по-различна и е изключвала наемници. Които можели да се обърнат и срещу нас. Или пък тези пари и богатства са се пазели за откупуване на знатни пленници?!

Някакви нови данни по темата има ли?

През Х век във Византия: - Годишната заплата на държавен служител е 72 номизми (1 литра злато) или по 6 номизми на месец. - Митничарите само в Константинопол събирали на ден по ок. 20 000 номизми. - Годишният бюджет на Империята е около 7 000 000 номизми (или ок. 97 222 л. злато). Не разполагам с данни за икономическото състояние на България с такива подробности, но е ясно, че в сравнение с Византия българската държава е била доста по-назад в класацията на Евростат от онова време. В учебниците, освен за голям двубой, се говори и за залез на Първото българско царство. Ако България разполагаше с достатъчно финансови средства, би могла да използва наемници. Именно в този критичен момент територията на Византия нараства за сметка на територията на България. С всички произтичащи от това последици. Самуил сродява децата си със съседите си, за да се обгради със съюзници: - Теодора-Косара е омъжена за сръбския княз Иван-Владимир - Мирослава е омъжена за Ашот (пленения син на солунския стратег Григорий Таронит) - Гавраил-Радомир е оженен за унгарската принцеса Ана, дъщеря на крал Гейза. След смъртта на унгарския крал, българите се намесват в борбите на унгарската аристокрация за трона срещу престолонаследника - брата на Ана - Стефан I. След като овладява трона, Стефан прибира сестра си при себе си (или пък тя е била прогонена от новата си родина - бременна със син, понеже мъжът й бил "намразил нежностите й") и започва военни действия срещу България. Новият унгарски крал не виждал никакъв смисъл от съюз с българите. Именно унгарско-българската война и загубата на земите северно и североизточно от Видин улеснява Василий II, който превзема крепостта Видин (1003 г.). Гарнизонут на крепостта я отбранявал упорито, използвайки дори гръцки ("мидийски") огън, но дори и контраатаката на Самуил към Одрин не могла да спаси тази крепост от превземане. - След раздялата с унгарката Ана, Гаврил-Радомир се оженил за една византийска пленничка - Ирина. Плод на новия му брак били 7 деца (!) - 5 момчета и 2 момичета. Самуил е бил предаден дори от собствената си дъщеря! (Мирослава) и от зет си Ашот (когото е помилвал, вместо да го обезглави), които предават без бой крепостта Драч на византийците (1005 г.). ------ Интересна би била съдбата на Първото бълг. царство, ако не беше този двубой с Византия. Дали то пак щеше да "залезе" и, ако - да, то - след колко време. Но това е по-скоро тема за раздела, посветен на историческото моделиране.

Генадий пише само в тях. Ако ги затворим или ги скрием, той ще трябва да започне да пише по научному, което не му се удава. Нека си пише за сега... Той е "затворен" в руския раздел (не може да пише в българските раздели) и си пише в тези няколко теми. Не ги следя постоянно, но между щуротиите може да е постнал и нещо смислено. Трябва да се провери. Най-лесно е темите да се заключат или да им се сложи шапка-невидимка.

За коя тема иде реч?

Има тема, посветена на фоменкологията - и тук, и във Форум "Бойна слава". http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1034 http://forum.boinaslava.net/showthread.php?5124

През 2004 г. Броят на селищата в България е 5340. Градовете в страната са били 247, а селата - 5086. (По 20 села средно на град.) През 2009 г. Броят на селищата намалява на 5302. Градовете са се увеличили на 255, а селата са намалели - 5047. (По 19 села средно на град.) Няколко села са били обявени за градове. Много други са били обезлюдени. Населението им е мигрирало или към градовете, или - в чужбина. Или просто обитателите са починали.

Аромати ще ни спасяват от прекомерната консумация на сол и захар в храните Човешкият мозък е най-комплексно действащият компютър. Но и той може да бъде "излъган" относително лесно. Лекарите и диетолозите от години предупреждават да се внимава с консумираните количества сол и захар. Как обаче сладкото да стане по-малко сладко, а соленото - по-малко солено, без това да се отрази на качеството на вкуса и на потребителското търсене? Тясната връзка между мириса и вкуса е известна отдавна: "Всеки знае, че при хрема човек почти не е в състояние да усети аромата и вкуса на храната - поради влошеното си обоняние.", казва Томас Хумел от университета в Дрезден. Хумел е автор на специално проучване, изследвало въпроса, дали връзката между обоняние и вкус не би могла да се използва и в обратна посока - т.е. богатството на аромати да замести сравнително по-скромния вкус на дадена храна. Така например миризмата на пица, бекон или барбекю в чипса би могла да ни заблуди, че на мазните пържени картофи им липсва сол. Именно по този начин производителите могат да успеят да намалят вредните, но пък допринасящи за добрия вкус сол или захар. На езика на всеки участник в изследването се капват няколко капки солена или сладка течност с различна концентрация. Едновременно им се дава да помиришат миризма на ягода или бекон. Те трябва да оценят интензивността на соления или сладкия вкус и да кажат колко приятен е той. Изследователите наблюдавали и мозъчната активност на половината от участниците. Резултатът бил следният: "дегустаторите" усещат соления или сладкия вкус с 20% по-интензивно, когато той е придружен от подходящата миризма. Учените сравняват ефекта с този на субтитрите на филм, които зрителят гледа, само когато не може да чуе добре говора. "Когато няма достатъчно молекули върху вкусовите рецептори, мозъкът търси допълнителна информация от ароматите.", обяснява Хумел. Според наблюденията на мозъчната активност на участниците сигналите за миризмата се обработват в тази част на мозъка, която отговаря за интеграцията на вкус и мирис още преди усещането за вкуса да е настъпило. Изследванията на мозъка разкриват как функционира всичко това: информацията от усещаните аромати се преработва от онези сектори на мозъка, които отговарят за връзката между вкус и мирис, и то още преди в мозъка да са постъпили самите вкусови усещания. Все пак вкусът не отстъпва на заден план - участниците в споменатото проучване били на мнение, че ароматизираната с ягоди течност е и по-сладка, и по-вкусна. Докато миризливият солен разтвор бил възприеман като по-интензивен, но и по-неприятен на вкус. Макар хората да обичат да ядат солено, те относително рядко пият солени напитки. Това означава, че "номерът" със солта би могъл да мине по-успешно при твърдите храни. Промишлеността обаче надали ще реши този проблем лесно, тъй като възприемането на този вид продукти от страна на потребителите трудно би могло да се предскаже. Керстин Бурсег от холандската фирма за изследване на хранителните продукти Nizo прилага друг метод на контраста. Според нея чрез внимателно разпределение на солта и захарта в продуктите мозъкът и усещането за вкус могат да бъдат надхитрени. Такъв ефект на контраста може да се получи, когато съответните вкусови дразнения са разделени във времето и пространството – например ако на препечена филия има "райета" с различни количество сол. Някои производители използват и алтернативи на солта като калиев хлорид например, които обаче влошават вкуса и се налага добавянето на други аромати и овкусители. Така компаниите се сблъскват с критиците. Според Зилке Швартау от Централата на потребителите в Хамбург добавянето на допълнителни аромати и овкусители е прекалено, а това може да доведе до изкуствено увеличаване на апетита. http://www.klassa.bg/ http://horemag.bg/

Имам един учебник от интересуващия ни период, да. Обаче не зная къде е. Ако го намеря, ще споделя.

Средновековието в цветове - филм: http://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-15667183

Във връзка с горната новина се сетих за една-две странни думи - татус (ед. ч.) и татуси (мн. ч.). "Странни" е най-меко казано. Срещат се и във варианта татОс(и) Напоследък младежите доста често ги използват. В българския език тези думи НЕ съществуват. В английския език има tattoo (ед. ч.) и tattoos (мн. ч.). Във френския език има tatouage (ед. ч.) и tatouages (мн. ч.). В италианския език има tatuaggio (ед. ч.) и tatuaggios (мн. ч.). В нашия език двете думи се изписват така: татуировка и татуировки. Моля, запомнете го!

Относно татуировките... Научни изследвания показват, че използваните при татуиране мастила съдържат различни вредни вещества - фталати, метали, въглеводороди. Те са канцерогенни и предизвикват смущения в ендокринните функции. Един от често използваните химикали при направата на татуировки е бензопиренът, който е сред най-силните причинители на болестта рак. Тестове с животни са показали, че той причинява рак на кожата. Специалистите са установили още, че цветните мастила за татуиране често съдържат олово, кадмий, хром, никел, титан и други тежки метали, които могат да предизвикат алергии и заболявания. Някои от пигментите спадат към категорията на индустриалните оцветители, използвани в принтерни мастила или автомобилни бои.

Научни изследвания показват, че използваните при татуиране мастила съдържат различни вредни вещества - фталати, метали, въглеводороди. Те са канцерогенни и предизвикват смущения в ендокринните функции. Един от често използваните химикали при направата на татуировки е бензопиренът, който е сред най-силните причинители на болестта рак. Тестове с животни са показали, че той причинява рак на кожата. Специалистите са установили още, че цветните мастила за татуиране често съдържат олово, кадмий, хром, никел, титан и други тежки метали, които могат да предизвикат алергии и заболявания. Някои от пигментите спадат към категорията на индустриалните оцветители, използвани в принтерни мастила или автомобилни бои. Във връзка с тази новина се сетих за една-две странни думи - татус (ед. ч.) и татуси (мн. ч.). "Странни" е най-меко казано. Срещат се и във варианта татОс(и). Напоследък младежите доста често ги използват. В българския език тези думи НЕ съществуват. В английския език има tattoo (ед. ч.) и tattoos (мн. ч.). Във френския език има tatouage (ед. ч.) и tatouages (мн. ч.). В италианския език има tatuaggio (ед. ч.) и tatuaggios (мн. ч.). В нашия език двете думи се изписват така: татуировка и татуировки. Моля, запомнете го!

Е, това за блога е просто възможност. Не е задължително.