ISTORIK

Грешейки с деепричастията Формулировката за тромавостта на деепричастията не е от вчера, но всъщност зад нея се крие нещо съвсем друго. Появата на деепричастието по принцип е много по-характерно за нашата писмена реч, докато в устната то съвсем естествено се появява по-рядко. Следователно самото включване на деепричастие при нашето говорене превръща речта ни в по-книжна. Все пак, доказано е, че колкото повече глаголи се употребяват, толкова текстът с тях е по-жив и по-динамичен! А, от друга страна, употребата на повече глаголи означава по-малко деепричастия. Всъщност, деепричастието поначало е доста нова категория в българския книжовен език и поради това все още не сме свикнали с неговата употреба. Лошото обаче е, че понякога то прави речта ни по-изкуствена, че повече я приближава до канцеларския документ. Много често при използването на деепричастията ние допускаме и грешки, които действително не се осъзнават от мнозина, но при по-внимателно замисляне, можем да разкрием безсмислието на отделни фрази или на цели изречения. Типични грешки при употребата на деепричастия: Минавайки по моста, заваля дъжд. (Не е ясно кой преминава по моста - дали някой, например аз, или пък самият дъжд. Става дума за някого, но всъщност това е логически извод, който в никакъв случай не следва от граматическата конструкция.) Според граматиката на българския език деепричастието е глаголна форма, която пояснява действието, изразено с друг глагол, като означава добавъчно действие, протичащо едновременно с главното. Така се достига до изречения като Свиркайки си, той мина по моста. или, за да променим малко току-що посоченото, Минавайки по моста, той усети, че завалява дъжд. Най-важното в този случай е, че двете действия, за които става дума, се вършат винаги от един и същ подлог. И тъкмо тази особеност не отчитат мнозина, като си позволяват да съберат в едно действия, извършвани от различни подлози. Заради това толкова често можете да попаднете на изречения като Собственикът не обръща внимание на пилотите, протестирайки против уволненията., защото собственикът не обръща внимание на пилотите, докато те протестират. Същата грешка се наблюдава и в изречение като Обсъждайки този въпрос, на специалистите беше посочено същественото разминаване в гледищата., защото специалистите обсъждат, но друг им съобщава нещо. И в двата посочени случая вършителите на действията са различни и включването на деепричастието е напълно неоснователно. Дори можем да добавим, че понякога вследствие на появата му може да се замъгли толкова мисълта, че да не можем да разберем кой какво действие извършва. Най-често, за да избегнат деепричастията, редакторите предпочитат да използват изрази с като, когато или докато и така вместо четейки книгата се избира като четеше книгата или докато четеше книгата, а минавайки по моста се променя на когато минаваше по моста. Лошото в тези случаи обаче е, че се достига до еднотипни решения и изреченията започват да звучат много сходно. Разбира се, не може да се препоръча деепричастието изобщо да не се употребява, защото понякога, благодарение на него, може да се избегнат дразнещи повторения. По-важно е обаче да се знаят правилата за употребата му, за да не води появата му до грешки, които правят мисълта неясна. Един пример... Като се явява за първи път на сцената като Хамлет, артистът спечелва симпатиите на зрителите. Повторението може да се избегне, като изречението бъде изменено така: Появявайки се за първи път на сцената в ролята на Хамлет, артистът спечелва симпатиите на зрителите. Ако условията за употреба на деепричастията не се спазват, се стига до абсурдни изречения като това: Работейки в Москва, на Бакалов съобщават от София важна новина. (Не е ясно кой точно работи в Москва.) Или - това: Ръководейки няколко самолета, Б. Сафонов принуди 52 вражески бомбардировача да пуснат бомбите си над своите собствени войски и да се впуснат в паническо бягство, викайки: "Обкръжени сме!". (Кой вика, всъщност - самолетите ли?!) Ето още: Показвайки пленарната зала с отсъстващите депутати, българските телевизионни зрители се дразнят. (Логиката говори, че не българските телезрители, а - тв операторите са заснели празната парламентарна зала.) Аз видях своя пациент, разговаряйки с колегата доктор Петров. Този израз е правилен, ако АЗ разговарям с колегата си и виждам своя пациент да минава покрай НАС - разговарящите. Този израз обаче е неправилен, ако АЗ виждам пациента си да РАЗГОВАРЯ с д-р Петров. В този случай по-добри варианти за предаване на тази мисъл са: Видях своя пациент да разговаря с колегата д-р Петров. Видях своя пациент да разговаря с д-р Петров. Видях своя пациент, разговарящ с д-р Петров. Изписвайки го от болницата, на него му прилоша. Изречението е правилно, ако е прилошало на ЛЕКАРЯ, след като е изписал своя пациент. Изречението е погрешно, ако става дума за ПАЦИЕНТА, на когото е прилошало след като е бил изписан от болницата, в която е лежал.В този случай по-добре е да стане: Почувства се зле, напускайки сградата на болницата. Ох, не мога да подмина следното изречение, писано от ученик: Иван Вазов описва птичките, скачайки от клонче на клонче. (Кой скача от клонче на клонче - птичките или - писателят?!) По-добре е да се използва причастие - скачащи от клонче на клонче. Деепричастията са обикнати в руския език, но не бива да се използват безогледно при преводи на текстове от руски на български език. Разбира се, деепричастията имат място в българската речева практика, но - предимно в научните текстове. Извън научния стил е по добре те да бъдат заменени с подчинени изречения.

Аз ще обясня, ама - по-нататък, че сега съм engagé.

Ама ние си имаме анкета за българската история. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4320 А френската анкета е по-скоро за френската и за световната история. В някои по-стари анкети във френския сайт са отговорили твърде малко хора и отговорите нямат голяма статистическа стойност (тоест - не са представителни).

Ха! Намерих сайта, ама там има цяла купчина с анкети и всяко питане в моята анкета е отделна анкета във френския исторически сайт. Във френската анкета има много нови въпроси... За съжаление, когато правих тези две анкети, системата на форума не позволяваше много въпроси и много възможни отговори... Бих могъл да направя нови две анкети - и за френската, и за българската история - като запазя сегашните въпроси и добавя нови, а някои от старите питания и отговорите им бих могъл да променя. Как мислите? Та - ето и френския оригинал: http://www.linternau...nnaire/sondage/

Освен в казармата, дисциплината (би трябвало да) се усвоява също така и на други места - в семейството, в училище, в университета, на работното място и на тренировките по бойни изкуства. Недисциплинираността и невниманието - дори за секунди - може да бъдат причина за убийство, самоубийство, загуба на крайник или доживотна физическа и/или психическа травма. Много от травмите, получени на работното място, стават по време на нощните смени. Когато обаче едно дете се възпитава у дома като "принцеса", "манекенка", "певица", "кукличка" и др. под. - липсата на възпитание и на учебна и трудова дисциплина пречи на целия колектив (съученици, състуденти, работници), част от който е недисциплинираният човек. Дисциплината и възпитанието са много полезни и при комуникацията с други хора - и офлайн, и онлайн. Каква ли щеше да бъде японската история, ако японците не бяха дисциплиниран народ? И как, в този случай, щеше да приключи трагедията във Фукушима?

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/06/24/1112130_izgubenoto_pokolenie/ http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/06/24/1112154_gurcite_sigurno_sa_poludeli/

Първо трябва да си спомня сайта, където тя беше сложена и после трябва да е още там самата анкета.

Ако някой от новите потребители е пропуснал да гласува, може да го направи.

Ако някой от новите потребители е пропуснал да гласува, може да го направи.

Ами от някоя банка. Примерно - ПИБ.

Ето едни изследвания, на които попаднах... Смятам, че са интересни.

Това е учтива форма в някои езици, немски, например, откъдето се е появила и в други езици като чужда форма на изразяване. "Господинът би ли бил така добър да ми услужи с писалка, за да се подпиша и аз и под нашия взаимно изгоден договор?" В случая на обръщение в стил "думам ти, дъще, ама сещай се, снахо!", "Детето гладно ли е?", Ще си оправи ли Габи леглото и ще си пийне ли млякото?" може и да е неудачен опит да не се засегне събеседникът, а не - някаква демонстрация на чувства. Просто става дума за небългарска изреченска конструкция. В източноазиатските езици, като японския, например, има много йерархични нива и зависи на кого говориш - на любимата си, на детето си, на родителя си, на шефа си, на своя господар... Тук са много важни и интонацията, и използваните ключови думи - за ти, вие и техните йерархични вариации (kimi wa - би казал мъжът на съпругата си; annata wa - това е по-неутрално...) Това са само два от почти 20-те начина да кажеш ти или пък вие на японски. Много важно е още и кой ще се поклони пръв, и кой ще се поклони по-ниско (разбира се, това ще е по-низшият в йерархията: родител/син, учител/ученик, господар/служител, стар/млад...)... Темата е по-скоро за раздела по лингвистика.

Отдавна има речник, посветен на неологизмите.Казва се "Неолог". http://neolog.bg/ Ако идеята ти е да го дублираме (понеже част от думите в неолога са меко казано не на място), то колко стари да са неологизмите? Отпреди 1996/7 (навлизането на интернет) или след това? Дискусионен е въпросът за това, колко дълго една дума се счита за нова (неологизъм) и след колко време вече не се възприема по този начин, след колко време става архаизъм и след колко още бива забравена или много рядко използвана.

Какви са тези военни обекти? Гранични валове, крепости, наблюдателни кули, бойни полета, масови гробове? Друго?

Днес ще обърна внимание на замяната на ДЖ с Ж и на замяната на Ч с ДЖ. Замяна на ДЖ с Ж - жиесем (джиесем) - жапанки (джапанки) - Мери - Жейн (Мери - Джейн) - Жакомо (Джакомо) - Жузепе (Джузепе) - Жироламо (Джироламо) - Жемиле (Джемиле, Джамиле) - жезве (джезве) - жаз (джаз) - жакпот (джакпот) - жакузи (джакузи) - жамия (джамия) - жам (джам) - жанта (джанта) - жанка (джанка) - жедай (джедай) - жибри (джибри) - жентълмен (джентълмен) - жинжифил (джинджифил) - жип (джип) - жоб (джоб) - жобен (джобен) - жудо (джудо) - жу жуцу (джу джуцу) - жунгла (джунгла) - жипиес (джипиес) - жаскам (джаскам) - жавкам (джавкам) - жвакам (джвакам) - жигер (джигер) - жин (джин = 1. дух, 2. напитка) - журул (джурул = бъркалка) - журкан (джуркан = бъркан, разбъркан) - журкам (джуркам = бъркам, разбърквам) - бояжия (бояджия) - дамажана (дамаджана) - синжир (синджир) - тенжера (тенджера) Замяна на Ч с ДЖ - гюведже (гювече) Замяна на Ж с ДЖ - паяджина (паяжина)

Украшение? Пендатив?

Вмъкване на ненужни -В- или -У-, или -ВУ-... Такива грешки се наричат с термините хиперурбанизъм, хиперкоректност, престараване. Няколко примера... Вмъкване на ненужно В: - информирВам (информирам) - организирВам (организирам) - телепортирВам (телепортирам) - стартирВам (стартирам) - любвеобВилен (любвеобилен) - еВстеВствено (естествено) - изкуВство (изкуство) - иВскуВство (изкуство) Вмъкване на ненужно У: - ползУвам (ползвам) - използУвам (използвам) - командУвам (командвам) Вмъкване на ненужно ВУ: - чувстВУвам (чувствам) - дейстВУвам (действам) - участВУвам (участвам) Вмъкване на ненужно Т: - ужасТ (ужас) -словесТен (словесен) - расТкошен (разкошен)

Какво трябва да направиМЕ, за да престанеМЕ да МЕ-каме? Какво представлява т. нар. мекане? Не става дума за мекия диалектен изговор на някои думи (нье, мьеко, дальеко, идвамье, момчьета, или пък - ельате тук...). Иде реч за прибавянето на едно Е в повече към формите за първо лице, множествено число на глаголите от първо и второ спрежение. Прибавянето на окончанието -ме вместо само -м се счита за грешка. В българския език има три спрежения на глаголите. Спрежение е езиковедски термин, с който се обозначава получаването на производни форми на даден глагол от неговия корен, чрез словоизменение, тоест окончания, представки и други. На спрежението могат да окажат влияние граматичните категории лице, число, род, време, вид, наклонение, залог и други. Спрегнатите форми на даден глагол, които притежават категориите лице, число, време и т. н., се наричат лични глаголни форми. В много езици има и нелични глаголни форми като инфинитив, причастие и деепричастие (герундий, жерондиф) (причастието също може да има различни по време форми). Таблица, съдържаща всички варианти на определен глагол в даден език, се нарича таблица на спрежеията. Правилният глагол има спрежение, в което всички форми се получават от няколко определени форми или основни части (може да е само една, както инфинитивът в английския). Когато даден глагол не може да се спрегне непосредствено по този начин, за него се казва, че е неправилен. Обикновено основните части са коренът и / или няколко негови изменени форми (основи). Спрежение също така е и традиционното име на група глаголи, които се спрягат по сходен начин в даден език. В българския език има три спрежения. Тъй като в съвременния език почти няма инфинитив, от кое спрежение е даден глагол се определя от гласната, на която той завършва в трето лице, единствено число, сегашно време. Глаголите от първото спрежение завършват на -е (чете), от второто - на -и (говори), а от третото - на -а или - на -я (иска, отваря). Глаголът съм не принадлежи на нито едно от трите спрежения; той се спряга самостоятелно. И така, в трето спрежение глаголите се пишат ПРАВИЛНО с окончание -МЕ: рисуваме, гладуваме, стачкуваме, линчуваме, мируваме, разговаряме, обещаваме, искаме, отваряме, затваряме, нападаме, бягаме, изяждаме, пируваме, умуваме, коледуваме, другаруваме, влизаме, излизаме, оправяме, организираме и др. Грешно е да се изписват по този начин глаголите от първо спрежение (четем, пишем, пеем, ,милеем, пилеем, ядем, плетем, знаем, играем, ближем, живеем и др.) и глаголите от второ спрежение (говорим, мислим, видим, вървим, ходим, спим, летим, пушим, работим, вършим, правим, свирим, харчим и др.). Мекането е силно характерна черта за София. Според изследване от 2004 г., софиянци, родени в София, мекат повече от софиянци, родени в Западна България. Освен на територията на съответните диалекти, за които е характерно мекането, то се среща все по-често в масовите български медии. Мекат дори хора, които са професионално задължени да спазват книжовната норма, като учители, преподаватели, писатели, журналисти, актьори, политици, политолози и други. Мекането в говорим вид е проява на ниска езикова култура и на лошо образование от страна на хора, които са длъжни да използват книжовната реч. Мекат и хора, родени в Източна България (където мекането не се среща), но - преселили се в столицата. Това се дължи на схващането, че принципно в София се говори по-правилно, отколкото - в провинцията, и на честите подигравки на софиянци към мекия говор, който може да е по-близък до книжовния език и от самия софийски диалект, но масово се схваща като по-селски и по-неправилен. Някои езиковеди обясняват все по-честото срещане на мекането с това, че някои хора го възприемат като престижно (?!).

Благодарим, благодарим!... Аз върло се забавлявах. А вие? Маноле, това по коя телевизия го дават и по кое време? Как се казва предаването?

Кучето скача според тоягата. Учениците отдавна не са виждали тояга и са забравили да скачат. Ако им направиш забележка, например - да говорят по-тихо в час или направо да млъкнат, някои скачат и те обвиняват, че им нарушаваш правата. А, че освен правото да получат знания, имат и задължението да спазват дисциплина в час и да учат - това една голяма част от учениците не ги интересува. Много от тях отиват на училище с идеята да пият кафе, да поиграят на карти в някой час, да си покажат новите дрехи, да се похвалят колко алкохол са изпили или с кого са правили секс. Някои се "наквасват" още преди първия час. Но все още има ученици, които са наясно защо са в училището и какво трябва и не трябва да правят там. За израстването на ученика като личност е много важна ролята на социалната среда - семейството, роднините, приятелите, познатите... Голямо значение имат и книгите, и филмите, и интернет сайтовете, и компютърните игри, и музиката, до които децата се докосват.

Към този момент става дума за проект. А защо не помислят за други проекти? Защо не увеличат часовете по обща средновековна история в осми (или в девети - в гимназиите) клас или пък часовете по българска история (в 11-ти или 12-ти) клас? Или защо не въведат повече часове по граматика на българския език, наместо да карат децата да зубрят щуротии по литература? Или защо не въведат ученето и в събота (това са още 6 часа на седмица, в които учениците биха могли да научават куп полезни и важни неща)? Аз съм учил и в събота. Не е толкова страшно. Просто още един ден, прекаран в училище, вместо - по кръчми и кафенета...

Да, де, ама въпросът е този: Какво точно ще се изучава в тези часове и кой ще преподава този учебен материал?

По мое време в гимназията имаше начално военно обучение (НВО) в училище - по един или два часа на седмица (не помня вече). Преподаваха ми го двама военни - майор и подполковник. Понякога - само единият, понякога - двамата заедно. Учехме най-разнообразни неща, имаше и учебник (в казармата някой ми го открадна; да умре, дано!), който сега е библиографска рядкост. В час се учехме да разглобяваме различни оръжия (автомат "Калашников" и др.). Преди мен имало и военно обучение по маршировки, тактики и др. под. на полето, на лагери, ама по мое време вече ги бяха махнали (1988-1991). Сега, ако се преподава в часа на класа, или ще са няколко теми (от многото), като под формата на НВО ще се преподават бедствия и аварии.Ттова и сега се преподава в часа на класния р-л (ЧКР). Или пък ще се преподава веднъж седмично, но ще го преподава някой учител, на когото не му стигат часовете, за да си направи норматива, или (хахаха!) училищният психОлог... Ако в МОН искат това да бъде по-сериозно, да има някаква тежест (поне - привидно), трябва да върнат военните в гимназиите.

Да, не са споменати все още, но ще ги разгледам. Има време. Подготвям още около 50 постинга с различни грешки, подредени по тип на грешката. А има и много други, които ще разглеждам, без да ги класифицирам. Като в постинг 10.

Сега ще разгледаме някои грешки, допускани от чужденци, които изучават български език като чужд. - знаметата - един жена, един врата, един коза, един момиче - град Боргаз - разходка в парката - тази проблема - изнасилство - филмовете - двадецет и цетвърти цептември - Български език хич не е лесно. - Българи има дълъг история. - Бъльгальски език мноу тлюдно. - чампион - И на същото време аз мисля, це... - Аз има разходка из град. - Аз не булгар. - Аз не бульгарски. - Аз бил на няколко различни гради. Чужденци учат български език: - Това е маса? - Да, това е маса. - Това е стол? - Да, това е стол. - Това е какво? - Да, това е какво.