ISTORIK

Й. Николов е скучен преподавател, изкуфял, който по време на лекции плещи глупости, а като се измори да бръщолеви, апелира аудиторията да се премести в някоя кръчма на по чаша алкохол. На въпрос откъде да четем за изпита, каза: "За какво са ви лекции, прочетете книгите ми!"

Не съм имал за цел да вкарвам в устата (постинга) ти думи, които не казваш. Явно истината е някъде по средата. И да - точните ми науки не са моя силна страна. Моя силна страна са НЕточните науки.

Абе, и морковите имат тънък и дебел край. Разрежи моркова наполовина и дай на един ученик тънкия му край (който е и по-сочен), дай на друг дебелия край на моркова и пак вторият няма да е щастлив, понеже ще му трябват повече усилия, за да си отхапе парче, а тази част на моркова е и по-твърда, и не чак толкова апетитна, понеже съдържа повече целулоза. А вторият ученик може и зъб да си счупи... Това е принципът на тънката половина и на дебелата половина на моркова.

Не, не зная. Физиката не е най-силната ми страна. Може леко да съм в грешка, но пък ти не се опитвай да изкараш цигарите безвредни или полезни! Колкото до учителите, много от тях пушат групово на входа на училищата и учениците им ги гледат на влизане и на излизане или пък от прозорците.

Ако още си пада по криминалната литература, й препоръчай да погледне "Загадките на инспектор Стрезов", поредицата "Китайски загадки" на Робърт ван Хюлик, книгите на Михаел Пайнкофер... Има и една поредица за японски средновековни загадки, има и за загадки от западноевропейското средновековие...

Дозата създава и лекарството, и отровата. В случая с тютюнопушенето обаче въобще не е така. Там всяка доза е отровна. Всяка цигара е миниатюрна атомна бомба, понеже съдържа: плутоний, полоний, радий, кадмий, олово, кобалт... Чудно е как хората, страхуващи се от ядрена война или от взривяване на АЕЦ, като в Чернобил, не се страхуват да носят в джоба си собствен малък ядрен реактор - цигарената кутия. Пушейки, много лош пример дават: - родителите - на своите деца - лекарите, хирурзите и медицинските сестри - на болните - учителите - на своите ученици - продавачите - на своите клиенти - някои форумни модератори - на другите потребители на форума.

Това задачи ли са или е тест?

Да, видно е.

Любопитни родителски методи на възпитание - Майка продала в сайта eBay всички играчки на двете си деца за 500 $, понеже те си играли с някакви назъбени метални пумпали във ваната и я надрали отвътре, а единият пумпал се оказал по-малък и запушил ваната. Било отчупено парче от ваната, била откъртена и една сапуниерка. Майката продала играчките им на цената на ремонта в банята. Който чупи, да купи! И после снимала разплаканите лица на децата си и разпространила снимката им в интернет. Коментарите са раздвоени. Едни поздравяват майката за това, че не ги е пребила и не им е крещала, а им е дала интересен урок. Други я наричат "кучка и идиотка", понеже смятат, че е нанесла на децата си психически удар, от който те няма да се съвземат скоро и ще я мразят до края на живота си. Трети я обвиняват само за това, че ги е унижила публично в интернет. В крайна сметка, след наддаване, някой купил играчките им за около 9 000 $. - В един от коментарите една майка споделя, че искала да накара дъщеря си да си подреди стаята. Дала й срок от една седмица и й обещала да изхвърли всичко, което не бъде подредено. Дъщерята решила да тества родителското търпение. Когато срокът изтекъл и нищо не било прибрано, майката събрала на леглото учебниците и тетрадките на детето и изхвърлила всички неподредени неща. Малко след това всичко отишло в "търбуха" на буклукчийския камион. - Друга майка споделя, че също помолила дъщеря си да разтреби стаята си. Когато това не станало, майката се качила в детската стая и извадила всичко от гардеробите, шкафовете и чекмеджетата и го разхвърлипа ло пода. Когато щерката се върнала, едва успяла да отвори вратата. Няколко часа по-късно стаята била подредена, пометена и боклуците - три чувала - изхвърлени.

Стилизациите са: - букви от глаголицата и кирилицата - орелът от погребението в с. Вознесенка при р. Днепър - българското знаме - орнамент от "Шестоднев" на Йоан Екзарх

Джон Три Болта (както го наричахме в казармата) е чудесен!

На нас, ама - само на тези, които си имаме снимки. Това ще бъде стимул и за други - и те да си сложат.

По-скоро е идея. Подсказка.

Болярски, а защо не нарисуваш карикатури на: - кечиста Хълк Хоган, - Леми Килмистър - певец на Мотърхед, - тримата от "ZZ Top" После ще търсим "10-те разлики"...

How much wood would a woodchuck chuck, if a woodchuck could chuck wood? Don't trouble trouble, until trouble troubles you.

Първи урок, английски за начинаещи: "Три вещици разглеждат три часовника "Суоч". Коя от вещиците кой часовник разглежда?" А сега - на английски! Three witches watch three swatch watches. Which witch watches which swatch watch? Втори урок, английски за напреднали: "Три вещици-травеститки разглеждат три бутона на часовници "Суоч". Коя от вещиците-травеститки кой бутон на часовниците "Суоч" разглежда?" А сега - на английски! Three switched witches watch three Swatch watch switches. Which switched witch watches which Swatch watch switch? Трети и последен урок, английски за абсолютни професионалисти: "Три швейцарски вещици-кучки, които имат желание да си сменят пола, разглеждат три бутона на часовници "Суоч". Коя от швейцарските вещици-кучки, които имат желание да си сменят пола, кое бутонче на часовниците "Суоч" разглежда?" А сега - на английски! Three Swiss witch-bitches, which wished to be switched Swiss witch-bitches, watch three Swiss Swatch watch switches. Which Swiss witch-bitch, which wishes to be a switched Swiss witch-bitch, wishes to watch which Swiss Swatch watch switch?

Познавам една възпитаничка на пловдивската Художествена гимназия (ХГ). Тя рисува икони. Но в момента е студентка по изобразително изкуство в Италия. Не зная дали е продавала икони, но помня, че беше направила своя коледна изложба на икони в библиотека "Иван Вазов". Може да я питам дали продава и знае ли как вървят цените на иконите. В интернет има обяви за продажба на икони. Някъде мярнах цена 120 лв, другаде - по договаряне. Зависи какво търсиш (големина на иконата, количество, качество на материалите, сложност на композицията, известност на художника, срок, в който иконата да бъде изработена).

Чакай да позная... Щото е по-трудно! Познах ли, познах ли, познах ли?...

Тъй нетърпеливо очакваният текст вече е наличен на сайта ни. Ето го: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12752

Я да видим сега... http://liternet.bg/publish9/lilieva/lingvistichnata.htm http://liternet.bg/publish17/m_almaleh/semantika/semantika.htm http://liternet.bg/publish20/s_boteva/predlozi.htm http://www.balgarskiezik.org/2-2009/P_LEGURSKA.pdf http://slav.uni-sofia.bg/index.php/publ/413-sapost-1-2010

Хубаво е да има мажоритарен избор, ама с този висок праг дори вторият в листата не може а се премести напред, камо ли - последният. Аз съм за едни предварителни избори - за кандидатите (поне за кмет и президент) на всяка една партия, която смята да издигне кандидати. Може да не си фен на някоя партия, може някоя партия да е твой политически противник. Но ти може да имаш предпочитания към кандидатите й - може да искаш да бъде някой по-интелигентен, знаещ, можещ. Който да реши някой конкретен проблем на селището (ако са кметски изборите). И нека най-добрият победи! На кого не са му омръзнали старите муцуни и "бетонните глави"?

Готино е, когато са ти готини учениците в личния клас. Когато само ти генерират проблеми и отсъствия и закъсняват с предаването на извинителните бележки или ти носят фалшификати, хич не е готино. (Получавал съм бележка, с два печата: единият - на лекар, починал преди 10 г. а другият - от лечебно заведение, закрито преди 5 г.). Обаче аз нали съм експерт по черна магия, ги детектвам такива неща. Да не говорим за безумно написаните диагнози на "латински". "Ама тя докторката го е написала така..." Да, бе, да... Да ми прати докторката на частни уроци по латински език! Готино е, когато не ти създават проблеми или си им за кратко. За десет години не съм бил класен, само когато съм работил в занималнята. В този случай преписваш учебния материал от материалната книга в материалната книга на занималнята. Нищо повече. Не пишеш оценки, не изчисляваш отсъствия, не готвиш уроци... Макар, че и това си има своите плюсове и минуси.

Даскалската партия предлага в училищата да бъдат назначени безработни (или пенсионирани) учители, които да отменят ненужните учителски задължения, свързани с часа на класа, бумащината и простотиите. Тя ще се бори да може учителите наистина да се чувстват като учители, а не - да са зомбирани, стресирани, нервирани. Дистресът на работното им място никак не е малък. Също така, нашата партия е за завръщане на военното обучение (може да е по един час на седмица или на две седмици, може да е в един клас от основното и в един от средното училище); нека имат представа колко (години) тежи автомат Калашников!, за изучаване на шахмат и на бойни изкуства в училище. Примерно - в часа по физкултура (вместо да ритат топка). Партията ни ще се бори и за това нашият сайт да бъде одобрен от МОН като учебно помагало. Въпросът е как ще се казва новата партия. Ако е "Даскалска партия", ДП, ще я бъркат с Демократическата партия. Ако е "Партия на българското учителство", става ПБУ. Може да е "Съюз на възпитаниците на педагогическите на Негово Величество университети, школите по различни учебни предмети и по бойни изкуства и родолюбивите патриоти"... Нещо такова. Трябва да се помисли. Мотото на партията - "Учител - това звучи гордо."

Ама да са си взели задължителните матури и дипломите. А не - да им се завери срокът и да са им останали "само матурите"! По желание (факултативно), ако искат, може да са си взели и пожеланите матури.

Със заплахи вместо с дискусии - така китайците възпитават децата си. Дали все пак строгите китайски методи не са по-успешни от германските? Напоследък този въпрос си задават все повече родители в Германия, отбелязва Дойче веле. Книгата на американка от китайски произход породи ожесточена дискусия в германското общество на тема как да възпитаваме децата си? Книгата се казва "Бойният химн на майката-тигрица" и излезе наскоро на немски език. В живота има смисъл само едно - успехът, а цената на един човек се определя от постиженията му. Това са най-общо казано принципите, които ръководят американката от китайски произход Ейми Чуа, преподавателка по право в елитния университет Йеил. Възпитанието на двете й дъщери протича в изцяло забравения в Германия авторитарен стил. Заплахите са за предпочитане? Определяните като азиатски, но доста познати и в източноевропейските страни възпитателни методи, изискват от децата подчинение и високи оценки, поставят конкуренцията на първо място и предпочитат заплахите вместо убеждаването и дискусията. Книгата на Ейми Чуа нямаше да бъде забелязана, ако не бъркаше дълбоко в една от раните на германското общество. Конкурентът Китай притиска Германия и я кара да се замисли сериозно над бъдещето си. Още повече, че резултатите от образователния тест "Пиза" показаха огромната пропаст между челните позиции на учениците от Шанхай например и класиралата се доста по-назад Германия. Точно затова от поне две години насам либералните принципи на наложилата се от поколението на 1968 г. реформистка педагогика започнаха да се поставят под въпрос. В германските медии се появиха критични статии със заглавия като "Деца-тирани". Все по-често се чуват въпросите: Къде сбъркахме във възпитанието? Защо младите германци са по-малко целенасочени и амбициозни от китайските си връстници? Ще намали ли това конкурентноспособността на самата Германия? Въпреки това книгата на Ейми Чуа изведе повечето германски експерти на барикадите. В жандармеристките методи на възпитание те откриха заплаха за постиженията на старата демокрация. "Родителите не са архитекти на детските мозъци", предупреждава германската изследователка Елизабет Щерн. "Детето не е дошло на този свят, за да отговаря на очакванията на родителите си!", припомня Ремо Ларго, педиатър и писател. Германските експерти са категорични: у детето трябва да бъде събудено любопитство, а не - страх. Мненията им са публикувани в последния брой на списание "Щерн", чиято тема на броя гласи: "Дресирано дете. От колко дисциплина имаме нужда?" Възпитателните методи на Ейми Чуа обаче срещат и подкрепа. "Кой се страхува от тази жена?" запита провокативно германският седмичник "Ди Цайт". Отговорът му: "Германското средно съсловие е изнервено. Че кой иска детето му, което учи с огромно неудоволствие, да бъде изпреварено от някакъв си китаец, само защото той умее да се труди повече?", обобщава иронично "Ди Цайт". Няма да накараме децата си да се трудят повече и да имат успех, ако се опитваме непрекъснато да им се харесваме. Тази теза защитава пък Доната Елшенбройх от германския институт за младежта, която хвали книгата на Ейми Чуа в интервю за списание "Шпигел". Китай - много работници, но - и никакви изобретатели Едно от писмата в читателския форум в същото списание е от германски психотерапевт, който пише: "Водени от истеричния страх, че Китай ще ни изпревари, ние захвърляме всичките си педагогически познания зад борда и се опитваме да направим всичко възможно, за да превърнем децата си в бездушни автомати за успех... "Раните" от това се опитвам да лекувам в моя кабинет. Да ти се доплаче...", пише д-р Даниел Бове. А що се отнася до реалната конкуренция между младите китайци и германци, списание "Щерн" обобщава: "Китай има нужда от прилежни и изпълнителни работници, но не успява да създаде изобретатели. Нито един китаец не е получил досега Нобелова награда в областта на естествените науки". http://www.republika.bg/ http://www.deltanews.bg/