ISTORIK

Със заплахи вместо с дискусии - така китайците възпитават децата си. Дали все пак строгите китайски методи не са по-успешни от германските? Напоследък този въпрос си задават все повече родители в Германия, отбелязва Дойче веле. Книгата на американка от китайски произход породи ожесточена дискусия в германското общество на тема как да възпитаваме децата си? Книгата се казва "Бойният химн на майката-тигрица" и излезе наскоро на немски език. В живота има смисъл само едно - успехът, а цената на един човек се определя от постиженията му. Това са най-общо казано принципите, които ръководят американката от китайски произход Ейми Чуа, преподавателка по право в елитния университет Йеил. Възпитанието на двете й дъщери протича в изцяло забравения в Германия авторитарен стил. Заплахите са за предпочитане? Определяните като азиатски, но доста познати и в източноевропейските страни възпитателни методи, изискват от децата подчинение и високи оценки, поставят конкуренцията на първо място и предпочитат заплахите вместо убеждаването и дискусията. Книгата на Ейми Чуа нямаше да бъде забелязана, ако не бъркаше дълбоко в една от раните на германското общество. Конкурентът Китай притиска Германия и я кара да се замисли сериозно над бъдещето си. Още повече, че резултатите от образователния тест "Пиза" показаха огромната пропаст между челните позиции на учениците от Шанхай например и класиралата се доста по-назад Германия. Точно затова от поне две години насам либералните принципи на наложилата се от поколението на 1968 г. реформистка педагогика започнаха да се поставят под въпрос. В германските медии се появиха критични статии със заглавия като "Деца-тирани". Все по-често се чуват въпросите: Къде сбъркахме във възпитанието? Защо младите германци са по-малко целенасочени и амбициозни от китайските си връстници? Ще намали ли това конкурентноспособността на самата Германия? Въпреки това книгата на Ейми Чуа изведе повечето германски експерти на барикадите. В жандармеристките методи на възпитание те откриха заплаха за постиженията на старата демокрация. "Родителите не са архитекти на детските мозъци", предупреждава германската изследователка Елизабет Щерн. "Детето не е дошло на този свят, за да отговаря на очакванията на родителите си!", припомня Ремо Ларго, педиатър и писател. Германските експерти са категорични: у детето трябва да бъде събудено любопитство, а не - страх. Мненията им са публикувани в последния брой на списание "Щерн", чиято тема на броя гласи: "Дресирано дете. От колко дисциплина имаме нужда?" Възпитателните методи на Ейми Чуа обаче срещат и подкрепа. "Кой се страхува от тази жена?" запита провокативно германският седмичник "Ди Цайт". Отговорът му: "Германското средно съсловие е изнервено. Че кой иска детето му, което учи с огромно неудоволствие, да бъде изпреварено от някакъв си китаец, само защото той умее да се труди повече?", обобщава иронично "Ди Цайт". Няма да накараме децата си да се трудят повече и да имат успех, ако се опитваме непрекъснато да им се харесваме. Тази теза защитава пък Доната Елшенбройх от германския институт за младежта, която хвали книгата на Ейми Чуа в интервю за списание "Шпигел". Китай - много работници, но - и никакви изобретатели Едно от писмата в читателския форум в същото списание е от германски психотерапевт, който пише: "Водени от истеричния страх, че Китай ще ни изпревари, ние захвърляме всичките си педагогически познания зад борда и се опитваме да направим всичко възможно, за да превърнем децата си в бездушни автомати за успех... "Раните" от това се опитвам да лекувам в моя кабинет. Да ти се доплаче...", пише д-р Даниел Бове. А що се отнася до реалната конкуренция между младите китайци и германци, списание "Щерн" обобщава: "Китай има нужда от прилежни и изпълнителни работници, но не успява да създаде изобретатели. Нито един китаец не е получил досега Нобелова награда в областта на естествените науки". http://www.republika.bg/ http://www.deltanews.bg/

Ако сте преуморени, но не ви се иска да заспите... Ако на всяка цена трябва да останете будни... Ако искате музиката да ви влее нови сили... Hammerfall - "Hearts on fire" Manowar - "Return of the Warlord" http://www.youtube.com/watch?v=ZedDqBIdGxc Ария - "Return of the Warlord" Judas priest - "Night crawler" Doro Pesh - "Breaking the law" (cover) Doro Pesh - "Fear of the dark" (cover) Doro Pesh - "I rule the ruins"

Ослушваме се дали и накъде духа вятърът. Чудим се кога и накъде ще отвее и нас. Мен ме отвя чак в Япония, ама после ме довя обратно. Все още съжалявам, че се завърнах, понеже, докато бях там, имах странното усещане, че в България съм бил на гости (или на многогодишно заточение, нещо като древногръцкия остракизъм) и съм се върнал у дома. Ходейки по улиците на няколкото града, които посетих през 2006 г., имах чувството, че винаги съм се движил по тях, с векове. Губя се понякога и в родния си град, а в многомилионни градове на другия край на света се оправях сам и с една карта на съответния град (ама - на японски, а не - на западен език!). Там ядох много ориз, риба, водорасли "нори", плодове, кисело мляко и понякога - хляб. Трябваше да ида чак там, за да опитам истинския вкус на тези храни. У нас вкусът на храните започва да става все по-еднакъв и да се доближава до вкуса на картона и велпапето. Особено - в заведенията за скоростно хранене.

Три нови специалности за комбинирано изучаване на китайски език с български, английски и немски разкрива през новата академична година Филологическият факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Това ще са и единствено новите специалности във висшето училище за новата учебна година. Според декана на факултета - доц. Живко Иванов - така вузът ще отговори на актуалното търсене на бизнеса и пазара. Планираният прием за специалността "Български език и китайски език" е за около 20 кандидат-студенти. Другите две - "Английски език с китайски език" и "Немски език с китайски език" ще са във формата на приложната лингвистика, като за тях са предвидени съответно по 10 и 5 места. Обучението ще започне от начално ниво, затова не е необходимо кандидатите за трите нови специалности да владеят китайски предварително. Приемните изпити за "Български език и китайски език" ще са по езикова култура, а за другите две – по английски или немски в зависимост от избраната комбинация. Бакалавърските програми са със срок на обучение 4 години, при това – само в редовната форма, като освен придобиване на познания за езика, студентите ще изучават още история, философия и литература, етническо разнообразие, икономика и география на Китай. Приемът на кандидат-филолози в Пловдивския университет няма да се променя, запазва се и признаването на оценките от държавните зрелостни изпити в средните училища, като при балообразуването единствено оценката от матурата по английски език се умножава по утвърден коефициент - 0.8. http://www.karieri.bg/karieri/novini/

Това е в сферата на пожеланията. В стила на "Дайте да дадем!" или "За Бога, братя, не купувайте!" (в случая - "За Бога, братя, не емигрирайте!").

По въпроса вече се работи. Очаквайте превода в най-скоро време. Потърсете го в новините на нашия сайт! http://nauka.bg/

Официално Денят на всички влюбени съществува вече повече от 16 века, но празниците на любовта са известно още от времената на древните езически култури. Например римляните в средата на февруари – на 15 пранували Lupercalia (от „лупус" – вълк; Денят на Луперк, едно от имената на бога на плодородието, който бил изобразяван полугол и облечен в козя кожа) – хората тичали из улиците, размахвайки козя кожа над главитеси, и докосвали с нея всекиго, за да го „заразят" с изобилие. На този празник се стичали много млади жени, които вярвали, че след акто бъдат докоснати от жреците, ще имат многодетно семейство и безпроблемно раждане. И този ритуал не е случаен, защото предишният ден 14.02 бил посветен на римската богиня на брака, майчинството и жените Юнона. Тогава пък девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. По волята на боговете всеки мъж бил длъжен да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил от урната. И древните руси имали свой празник на влюбените, който се празнувал не през зимата, а в началото на лятото. Той бил свързан с легендарната любовна история на Петър и Феврона и посветен на Купал – езически славянски бог, син на Перун. Денят на Свети Валентин британците започнали да отбелязват през късното средновековие и се смята, че това било свързано с брачните игри на английските птици, които започвали именно в средата на февруари. По традиция на 14 февруари било прието да се целува първият срещнат и да се подаряват анонимни любовни послания във формата на сърца – „валентинки". Легенди, от които води началото си този празник Според една от тези легенди епископ Валентин, след смъртта си канонизиран в Рим, тайно венчавал младите хора, които по различни причини отказвали да съединят в брачни съюзи други свещеници. Легенди за любовта се предават от поколение на поколение: за Зигфрид и Брунгилда, за Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета – тези имена са символи на верността, предаността и любовта. Забележително е, че навсякъде по света празника на Любовта се отбелязва с големи букви. Денят на влюбените приобщава всички влюбени – млади и по-възрастни, едва познаващите се и тези, които от дълги години живеят заедно. Счита се, че началото на този празник е сложилата тъжната и романтична история за младия християнин на име Валентин. За живота на Валентин почти нощо не е известно, освен че е живял през III век от новата ера в град Терна, Римската империя. Малоизвестни факти от трагичната биография на Валентин ние черпим от противоречиви една на друга легенди. Има доста легенди за него, но коя от тях е най-достоверна никой не знае. В легендите Валентин е представен в различни роли, но едно в тях остава неизменено – любовта! Съгласно една от легендите Валентин бил лекар-христианин, който попаднал в тюрма заради своята вяра. Това било през суровото време на император Клавдий, който бил известен със своята жестокост по отношение на христианите. В Италия дошла пролетта, а по римския календар Новата година започвала в средата на февруари и тогава римляните отбелязвали католическия празник „Луперкус". В този ден влюбените двойки можели да признаят един на друг любовта си. В разгара на празника благородният Валентин търпеливо понасял всички несправедливости на съдбата и, седейки заточен, през цялото време се молел. Той знаел, че повече никога няма да види белия сват в неговата пълнота. Легендата разказва, че Валентин бил много красив, но никой не можел да предположи колко трагична ще бъде неговата заключителна любовна история. Надзирателят на Валентин се отличавал с изключителна суровост и ненавиждал христианите. Той хванал близо до стените на тюрма младежи, които хвърляли през прозореца смачкани листчета, на които били поздравления за Валентин по случай празника от хората, на които е помогнал, с които е бил приветлив. Надзирателят се замислил. Той имал сляпа дъщеря, която много обичал, и решил да рискува. Суровият надзирател довел своаята любима дъщеря при Валентин, не предполагайки в какво може да се превърне това посещение. Младите хора се влюбили един в друг. 14 февруари 270 година, в деня на смъртта си, лекарят Валентин написал писмо на своята сляпа възлюбена и го подписал само с три думи: „От твоя Валентин". Към писмото той приложил ярко-жълт шафран. Момичето държало писмото р ръцете си и изведнъж видяла този жълт цвят. Любовта сътворила чудо – нещастното момиче прогледнало. Но Валентин бил вече обезглавен. От тогава всяка година 14 февруари се отбелязва като Денят на всички влюбени. Има и друг вариант на тази легенда, който много прилича на предишната: някога в Древен Рим живял лекар на име Валентин. Той винаги отделял особено внимание на вкуса на създадените от него лекарства. Приятният вкус лекарят постигал с помощта на мед, вино и други добавки. Откритите рани Валентин също промивал с вино. По това време в страната започнали ожесточени войни в борба против христианската религия и съседни земи били превзети. Но упоритият Валентин въпреки всичко решил да стане свещеник. Сега той не само смесвал различни лековити съставки, но и тайно венчавал млади двойки. В един прекрасен ден на вратата на свещеника почукал надзирателят на трюма, който довел своята сляпа по рождение дъщеря. Надзирателят знаел, че Валентин е лекар и го помолил да излекува неговата дъщеря. Валентин знаел, че болестта на момичето не се поддава на лечение, но въпреки всичко лекарят обещал да помохне с каквото може. Той предписал на болната специален мехлем. Минало известно време, но не се наблюдавало абсолютно никакво подобрение. Обаче надзирателят и неговата дъщеря вярвали доктора Валентин и продължавали лечението. В същото време римските войници заловили Валнетин и го сложили зад решетките. Когато бащата на момичето разбрал, искал да се намеси, но не бил в състояние да помогне на изпадналия в немилост лекар. Валентин прекрасно разбирал, че в най-скоро време ще трябва да погледне смъртта в очите. Бъдейки в тюрма, той поискал от надзирателя лист хартия и перо и написал на своята нещастня любима прощално писмо. Именно в този ден, 14 февруари, обезглавили Валентин. По друга легенда Валентин оказвал всевъзможно съдействие на влюбените. Помагал им да пишат писма с признания, помирявал скаралите се двойки, подарявал цветя на младите съпружески двойки. И тази легенда преминава в друга, където е изложена една от причините за смъртта на Валентин. Легендата гласи, че през 269 година императорът на Римската империя, Клавдий II, забранил на своите легионери да се женят, за да не би смейството да им отвлече вниманието от военните подвизи, а службата им траела 25 години. Постоянно воюващата армия на Клавдий изпитвала остър недостатък от войници за походите и императорът бил убеден, че главният проблем е брака, защото жененият войн все по-малко мисли за славата на империята и все повече за семейството си. Но се появил свещеник от Терни (едиснтвен в цял Рим), отец Валентин, който се съгласявал да венчае всички желаещи въпреки закона. Когато Клавдий разбрал за нарушението на закона, той заповядал да хванат свещеника и да го затворят в тюрма. На 14 февруари обезглавили Валентин. Но историята на празника на Деня на всички влюбени би била непълна без още една легенда. Тази история силно се отличава от останалите, преди всичко с действащите лица. В тази легенда присъства единствено датата 14 февруари, но няма и намек за свети Валентин. Това е легенда за любовта, не знаеща граници и разстояние. Живял в стари времена в град Прованс доблестен рицар Джауфре Рюдел. Той бил поет и създал немалко песни, в които възпявал своята прекрасна дама, принцеса Триполитанска. Всъщност той никога не я бил виждал, но тези, на които има се удало да я видят, говорели, че по прекрасна принцеса от нея няма. Когато венценосната особа разбрала, че за нея съчиняват толкова прекрасни стихове, тя поискала лично да види поета. Когато научил тази новост, Джауфре тръгнал към Левант. Но по пътя му го застигнало нещастие и той се разболял. Накрая един кораб откарал умиращия рицар на триполитанския бряг. Като го видяла, прекрасната дева паднала пред него на колене. Умиращият успял да каже: „Любов моя! Няма да се оплаквам от смъртта..." Легендата също гласи, че смъртта на рицаря била на 14 февруари 1148 година, т.е. в Деня на Свети Валентин, и от тогава се появила романтичната традиция: влюбените посещават замъци и по всякакъв начин прославят тази трагична история на любовта. А пък влюбените от тогава вярват, че ако дълго време са мълчали за своите чувства, то на 14 февруари може смело да се обяснят в любов! Тези легенди са дошли до наши дни, за да докажат още веднъж, че за любовта няма граници – нито пространствени, нито времеви, нито някакви други. Прахът на Свети Валентин се съхранява в църквата Свети Параксидис в Рим, чиято врата започнали да наричат „врата на Валентин". През 496 година римският папа Геласиус официално обявил 14 февруари за Ден на Свети Валентин. През 15 век католическата църква канонизирала отец Валентин като мъченик за вярата. Днес празникът на Свети Валентин се празнува по целия свят на 14 февруари. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. На този ден още XIV през век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. "валентинки." Съвременните символи сега на любовта са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки. Как празнуват по света? САЩ – традицията да се подаряват в този ден подаръци за „крепеж" с всяка изминала година за някои станала сота успешен бизнес. Например, в началото на миналия век за американците било прието да изпращат на своите невести марципани, които били доволно скъпи. Свети Валентин е вероятно въведен в Северна Америка през 19 век от британски заселници. В САЩ, първите масово произведени валентинки са фабрикувани и продадени през 40-те години на 19 век от Естер Хауланд. В Япония традицията в този ден да се подарява сладко се започнала с появата на една голяма фирма за производство на шоколад. Там започнали да празнуват Деня на Свети Валентин през 30-те години и до ден днешен шоколадът си остава най-разпространеният подарък. Всъщност, там 14 февруари напомня леко на „8-ми март за мъже", тъй като японските мъже получават, може би, даже по-големи подаръци, отколкото жените. Обикновено това са всякакви мъжки аксесоари от типа на самобръсначки, лосиони, портфейли и т.н. В Токио, в предверието на празника на влюбените, в централния супермаркет „Мицукоси" се появило копие от знаменитата Джоконда под формата на шоколадова плоча с тегло 20 кг. Затворената в рамка релефна рисунка по размери точно съвпада с творението на великия да Винчи – 77 на 53 см. Шоколадовата Мона Лиза, така както и гениалният оригинал, е безценна в този смисул, че не е предназначена за продажба. В Бразилия на 12 юни се празнува т.нар. Ден на влюбените (порт. Dia дос Namorados), като по същество той е идентичен на празника на Св. Валентин: има размяна на подаръци (шоколад, картички) и се купува букет цветя за жената. Празникът се провежда един ден преди деня на Свети Антоний от Падуа (в португалоезичните страни познат още като Свети Антоний Лисабонски), смятан за покровител на брака. При страстните французи пък в Деня на Свети Валентин е прието да се подаряват скъпоценности. В Париж кметството дало на разположение на гражданите 170 гигантски електронни пана за обмен на послания и любовни признания. Посланията на огромните екрани се управляват чрез интернет. Така самият Свети Валентин присъства на виртуалната територия на Париж. Едновременно с това в централните квартали на града се появяват и интернет-автобуси за запознанства. Всеки самотен млад човек може да влезе в него и безплатно да изпрати своя снимка и кратко послания на специален сайт. Като правило в течение на няколко минути пристига отговор и след кратка проверка на отговорилата личност от специални сътрудници се назначава среща в едно от парижките кафета. Обаче главните тържества във Франция по случай 14 февруари се провеждат в провинциалния град Рокемор, където се намират част от мощите на светеца. Многолюдната процесия започва от манастира „Свети Валентин" и тържествено минава по улиците на Рокемор. В Дания хората си изпращат един на друг изсушени бели цветя. В Британия неомъжените девойки на 14 февруари стоят до прозореца чак до изгрев слънце и гледат минаващите мъже. Съгласно поверието първият мъж, когото видят, им става годеник. Рим – най-големият подарък за влюбените донесли в навечерието на деня на Свети Валентин италианските карабинери от столичната област Лацио. Те намерили драгоценен ковчег с частица от мощите на Свети Валентин, бившият епископ на град Терни. Украсена със скъпоценни камъни, реликвата била похитена от катедралната църква в Централна Италия на 15 февруари 1979 година, но сега тя ще бъде върната в църквата. Варшава – само един път в годината – единствено на празника на влюбените в църквата в град Хелмн на всеобщо обозрение се излага свещената реликва – част от черепната кост на светеца. В местната църква костта се съхранява от незапомнени времена. А да изяснят кога точно реликвата е попаднала там, учените така и не успяли. Отава – кандксите власти провели специално допитване преди празника на влюбените и разбрали, какво повече от всичко канадците ценят при избор на спътник в живота. Оказало се, че моралните качества на партньора са много по-важни от физическите данни. От 11-те предложени за избор критерия болшинството от жените (54%) се спряли на вярността на избраника. С тяхното мнение са солидарни 47 % от мъжете. Но в света има и няколко страни, които особено се отличават в празнуването на Свети Валентин. На първо място е Саудитска Арабия, която се оказва единствената страна в света, където този празник... е официално забранен и се налагат сериозни глоби! Поверия, свързани с празника За кого ще се омъжа? Вярва се, че на 14 февруари влюбените птички се събират, за да си направят ново гнездо. И че нетърпеливите и любопитни момичета могат да научат чрез гадания кой ще е бъдещият им съпруг. Ако видиш червеношийка, ще се омъжиш за моряк. Ако зърнеш врабче, женихът ти ще е беден, но от сплотено семейство. Съзреш ли щиглец, това е знак, че ще имаш богат кандидат за женитба. Врачуване с ябълки За името на бъдещия съпруг: Плодът се хваща за дръжката и се клати енергично, като през това време се изброяват на глас кандидатите за венчило. Името, изречено в момента, когато ябълката се откъсне и падне на земята, принадлежи на бъдещия ти съпруг. За броя на децата: Ябълката се разрязва наполовина. Девойката избира една половинка и преброява семките, останали в нея. Колкто са те, толкова ще са и децата, които ще роди момичето. --- Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа Геласий I около 494 г. През 19 век, мощите на Свети Валентин са били дарени от папа Григор XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после станала често посещавана на 14 февруари. През 1969 г., Като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход, църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар. В официалния католически календар на Католическата църква от латинси (западен) обред и литургийника използван по време на богослужения в църквата е св. св. Кирил и Методий. Датата 14 февруари е св.св. Кирил и Методий, съпокровители на Европа заедно със свети Бенедикт, а не - св. Валентин! По материали от: http://bg.wikipedia.org/ http://npmgdnes.com/

Joan Jett - само за ценители!

Интересен конкурс за есе Темата е: "Сигурността срещу свободата". Език - български или английски, по избор на автора Изпратете есето си на адрес redactor@mediacafe.bg Краен срок - 07.04.2011 г. За повече подробности: http://mediacafe.bg/...ese_konkurs.png

Темата е в раздела по лингвистика... Бидейки тук, може да се направят аналогии и с японския език, белким схвана нещо и аз. Абракадабрасимсалабим... магожрец - жрецомаг - монах! Триединство, значи... A какво общо има багатур-магу-колобъра с magister militum или пък - с magister historiae? А има ли нещо общо с... кобрата? Кобра - колобър... Звучат ми много близо... бра -> бър... Пак игра на думи и срички...

Почакай да видим резултатите от преброяването! Помня, че имаше едно преброяване, което отчете българи, декларирали, че са индианци, ескимоси, цигани и марсианци. Аз самият се замислих дали да не увелича броя на японците в страната с още един... В последния момент се отказах и се признах за българин. Понеже било важно какъв си в действителност, а не - за какъв се мислиш. А у нас свестните ги смятат за луди, но това е друга тема. (Дали?!...). В последния брой на в-к "Торнадо" има прекрасна статия, посветена на преброяването.

Веднага се сещам за сериалите "Stargate SG1" и "Stargate Universe". Да включваме старгейтите и да започваме колонизацията, преди да са ни налазили гоаулди, призраци, репликатори, ораи и вся остальная паплач!

Я го разкажи този виц... Аз не го знам. На ЛС ти го пращам. Глишев

California blue

Изглежда много интересно четиво. Докато го четем, част от зимата ще премине неусетно.

Съжалявам, но в момента не се сещам нищо по-конкретно. Да не говорим, че в момента превеждам нещо, свързано с Япония, и акълът ми е там (и в превода, ама - и в Япония!).

Ако не се лъжа, Шарл Дюканж първи хвърля бомбата - негова е идеята, че неизвестната по име българка, съпруга на Henri de Flandre et d'Hainaut е дъщеря на Калоян, а не - на Борил. Той вероятно стъпва върху сведенията на Филип Муске и Бодуен д'Авезн, според които става дума за дъщерята на Йоанис (зад това име обаче може да се крие и Борил!). Робер дьо Клaри говори за "la belle fille du roi Boril" - красивата дъщеря на цар Борил. И Алберих говори за това, че Борил е дал своя собствена дъщеря за съпруга на Анри. Така възприема нещата и Константин Иречек. За разлика от него обаче, Борислав Примов и Ани Данчева-Василева смятат, че става дума за "доведена" или "заварена" дъщеря на Борил. По-късно А. Д.-Василева застава на страната на К. Иречек. Други извори я споменават като "дъщерята на техния (?!) владетел", "дъщерята на императора на Влахия". Но никъде тя не се споменава по име. След смъртта на съпруга си (понеже двамата нямали потомство) тя вероятно се е завърнала в България. По-нататъшната й съдба е неизвестна. Възможно е да се е замонашила, възможно е и да е останала в българския дворец. В книгата "Кой кой е в средновековна България?" тя е наречена Мария и се споменава като дъщеря на цар Калоян.

Предполагам, че Ж и М съответстват на китайските понятия за Ин и Ян. Ще се самоцитирам. Ето нещо от темата ми за китайската нова година: "Ако годината завършва с 0, е Ян метал. Ако годината завършва в 1, е Ин метал. Ако годината завършва в 2, е Ян вода. Ако годината завършва в 3, е Ин вода. Ако годината завършва в 4, е Ян дърво. Ако годината завършва в 5, е Ин дърво. Ако годината завършва в 6, е Ян огън. Ако годината завършва в 7, е Ин огън. Ако годината завършва в 8, е Ян земя. Ако годината завършва в 9, е Ин земя."

Да, В първия момент го помислих за братовчед на Хълк.

Този ми е познат отнякъде... Кечист ли е?

Минералните води оказват силно влияние върху човешкия организъм със своята температура и с разтворените в тях полезни вещества. Ето ползата от най-честите им съставки: Калий и натрий Те регулират обмяната на веществата в организма. Изпълняват важна роля за провеждане на нервните импулси. Хлориди Подпомагат храносмилането, защото са съставна част на стомашната киселина. Магнезий Подобрява координацията на мускулите и нервите, повишава способността за концентрация, прави тялото по-издръжливо. Желязо Подпомага образуването на червените кръвни клетки. Калций Допринася за здравината на костите и зъбите. Йодиди вземат съществено участие в образуването на хормона на щитовидната жлеза. Сулфати Стимулират храносмилането, допринасят за отстраняване на вредните вещества при чернодробната обмяна. Флуориди Действат срещу кариеса, полезни са за зъбния емайл. Водородни карбонати Помагат при смущения в храносмилането и особено срещу киселини в стомаха. Въгледвуокис Подобрява вкуса на водата, действа добре върху храносмилането и нервната система. В зависимост от това какви съставки преобладават в минералната вода, тя може да бъде целебна, да не оказва съществен лечебен ефект или дори да е вредна при определени заболявания. Всичко зависи от състоянието на отделния пациент. Не се отказвайте от минералните води, но ги употребявайте след компетентната лекарска преценка. По своя химичен състав минералните води се поделят на слабо минерализирани (до 2 г / л), умерено минерализирани (2 до 15 г / л), силно минерализирани (15 - 30 г / л), разсолни (30 - 60 гр / л) и силно разсолни (над 60 гр / л). Според химичния си състав минералните води се делят също така на води без балнеологични съставки, сулфидни, радонови, сулфатни, хидрокарбонатни, хлоридни и въглекисели. По отношение на газовия им състав принадлежат към азотната, морската и въглекиселата провинция. Българските минерални води са средно-и силноминерализирани. За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации. Макроингредиентните води могат да окажат фармадинамичен ефект, подобно на лекарствата. Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания. Сулфатно-железните минерални води дават добър лечебен ефект при анемии. Солените минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедични, неврологични и гинекологични заболявания. Лечебното действие на газово-сулфидно-сероводородните и радонови води е биостимулативно.

Перифразата (от фр. - périphrase, от гр. periphrasis - описание) е непряко назоваване на предмет, лице, явление или действие, изяснени чрез разкриване на техните присъщи белези. Пример 1: "Защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в наш'та история кат' легенда грей... Едно име ново, голямо, антично, кат' Термопили - славно, безгранично..." (става дума за връх Шипка) "Опълченците на връх Шипка", Иван Вазов Пример 2: Морската столица на България (става дума за гр. Варна) Пример 3: Нашата свидна родина/татковина (става дума за България)

Езикът ни си е много хубав. Изкривяват го тия, които го ползват, без да го познават в достатъчна степен, да не говорим, че трябва да го познават в детайли. Най-смешни са онези "националисти" (?!), които пишат на латиница (например - bulgarin, balgarin) или с печатни грешки (напр. - балгарин), или пишат "българин" с главно Б - Българин. (Така е прието да се пише в английския и френския, понеже в тях има една и съща дума и за "българин", и за "български" - за да разграничат двете думи, англичаните и французите пишат националността с главна буква. Те пишат: "I am Bulgarian." - "Аз съм българин." и "This is bulgarian wine." - "Това е българско вино." Да, но този принцип НЕ важи в българската граматика!).

Да, при това - в помощ на желаещите да стартират собствен бизнес...

При мен мина преброителка и ни преброи. Аз й рекламирах нашия сайт. А вие рекламирахте ли сайта пред своя преброител?