ISTORIK

Да, ама - само на думи. Неговите, при това. Той е националист и това е поводът да пише простотии. Пише простотии, това го прави националист и велик изследовател, нов Паисий Хилендарски... Очаква се истинският националист да познава родния си език, родната история... Той не е познавач в областите, в които се изявява като пишман драскач. Реално той твори псевдо наука. Като слепец води други слепци (неговите последователи) по пътя към пропастта. Това не пречи други хора, творящи псевдо наука и даващи му поле за изява, да го обявяват за изследовател без конкуренция у нас и в чужбина. Може да потърсите в нашия форум темата, посветена на езика на псевдонауката. Там пък какви неща ще прочетете... Свят ще ви се завие.

Преписвал си от Павел Серафимов, нали? Той не е нито историк, нито лингвист, нито географ, нито археолог. Няма данни дали е завършил средно образование, за висше и дума да не става. Той е най-обикновен дървар или дърводелец, дори не е ясно кое от двете. Така че, когато го четете, трябва да имате едно на ум, че той не разбира нищо от това, което пише. Днес пише за истинската история (такава, каквато на него му се иска да е била). Утре може да реши да пише за истинската математика, физика, химия, медицина... Тогава ще трябва да внимавате да не умрете поради негова правописна или пунктуационна грешка. А дотогава... Може да се забавлявате, четейки псевдо историческото му фентъзи. Връзват се на долнопробните му пасквили само онези, които са по-неуки, по-неграмотни и по-малоумни и от него.

Спокойно, няма.

Една фенка на Спаротоковия блог беше задала следния въпрос: "Защо никой учен, занимаващ се с официалната наука, не взима предвид писанията на редица непрофесионални изследователи и търсачи на истината за българското минало? Такива като Павел Серафимов, Асен Чилингиров, Ганчо Ценов, Йордан Табов, Стефан Гайдарски, Александър Бояджийски, Петър Георгиев, Георги Петров, Георги Сотиров..." Защо казионните учени не споменавали този и онзи пишман драскач?... Защото пасквилите им са неизползваеми. Те са псевдонаучни. Дори - антинаучни и антипедагогически.

Въпроси 3 и 4 не ги разбрах. За вкаменелостите може да се прочете тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Вкаменелост За повече подробности, ако владееш английски и френски език, виж и тези адреси: https://en.wikipedia.org/wiki/Fossil https://fr.wikipedia.org/wiki/Fossile https://en.wikisource.org/wiki/The_New_International_Encyclopædia/Fossil http://paleoportal.org/ https://fossil.fandom.com/wiki/Main_Page http://www.fossilmuseum.net/

Ама, как така - затворен? Не можеш да влезеш в него ли? Имаше разни проблеми с форума на няколко пъти, които може да са засегнали и профила ти. Въпросът трябва да бъде зададен на администраторите, те може да успеят да открият и да оправят проблема.

Бозайници: https://www.researchgate.net/profile/Zlatozar_Boev/publication/301230028_Disappeared_mammals_in_Bulgaria_Izceznali_bozajnici_ot_Blgaria/links/570e24ad08ae3199889e9ef2/Disappeared-mammals-in-Bulgaria-Izceznali-bozajnici-ot-Blgaria.pdf Динозаври: https://www.24chasa.bg/novini/article/7486502 Животни и растения https://profit.bg/svezho/izchezvashtite-zhivotni-i-rasteniya-na-balgariya/

Управлението на времето е обобщаващ термин за различни методи и умения, предназначени за планиране и за контролиране на времето, прекарано в различни дейности, за подобряване на ефикасността и на производителността. Концепцията обикновено се отнася до изпълнението на планиране, задаване, определяне на цели, делегиране на правомощия, анализ на действителното използване на времето, контрол, планиране и приоритизиране. Обикновено управлението на времето се отнася до света на труда, но понякога значението му се разширява и включва лични дейности като социален живот, семейство, хобита, лични интереси и лични ангажименти. Управлението на времето може да бъде подпомогнато от различни умения, инструменти и техники. Често ни се налага да балансираме между голям брой служебни отговорности и лични ангажименти. Потокът от нови задачи е непрекъснат, а всяка задача е от спешна, по-спешна. Подобно ежедневие, изпълнено с множество и все спешни задачи, може да се превърне в източник на сериозен стрес. Освен това, човек лесно може да остане с чувството, че върши много неща, но постига твърде малко. Всеки ден сме притискани от срокове и неотложни ангажименти, изискващи незабавното ни внимание. Повечето задачи в ежедневието ни не търпят отлагане, а за да се справим с всички тях отлично, е нужно да се научим да управляваме прецизно целия поток от приоритети и отговорности. Умението да подреждаме приоритетите си е много важно и, за да бъдем по-продуктивни, трябва да можем да организираме времето си ефективно. Интересен начин да се справим с това предизвикателство е употребата на квадрантите на Кови. Всяка дейност може да се постави в един от четирите квадранта и това може да се използва за приоритизиране. Вижда се, че задачите могат да се маркират като „важни“ или „маловажни“, в съчетание със „спешни“ или „не спешни“. Ако ви е трудно да си подреждате приоритетите, тази матрица 2 на 2 квадрата може да ви бъде много полезна. Особено, когато планирате продуктивен ден, трябва да можете да идентифицирате кои задачи искате да извършите въз основа на своите приоритети. Да видим какво означава всеки квадрант... Първият квадрант, често наричан „Квадрант на необходимостта“ или „Квадрант на стреса“, съдържа задачите, които са спешни и важни. Тези задачи трябва да бъдат свършени преди всички други, за да не се изправим пред нежелани последици и излишен стрес, ако те не бъдат изпълнени. Примерите за задачи в първи квадрант включват: медицински спешни случаи; подаване на данъчни декларации; съобразяване със законови промени, приети в последния момент; кризисни ситуации; важни проекти с наближаващ краен срок; неотложни проблеми; пазаруване на стоки от първа необходимост; рязко влошаване на здравословното ни състояние и необходимостта от явяване на преглед при личния ни лекар... Вторият квадрант включва важни, но не спешни задачи. Това е квадрантът, в който е добре да инвестирате по-голяма част от времето си. Задачите във втори квадрант са директно подравнени с целите ви и с нещата, които искате да постигнете в дългосрочен план. Ето няколко примера за задачи във втори квадрант: физически упражнения и спорт; курсове за повишаване на професионалната квалификация; работа по вашия бизнес, докато задържате и настоящата си работа; прекарване на време с близки и приятели... Нагледен пример за задача/дейност от квадрант 2 е да подариш цвете на жена си без конкретен повод. Не е спешно (няма повод), но е важно за развитието на вашата връзка. Всичко, което ви носи ползи в дългосрочен план, може да се постави във втория квадрант. Именно за тези важни, но неспешнни дейности човек се нуждае от умения да управлява ефективно времето си. Третият квадрант включва спешни, но маловажни задачи. Затова го наричат и „Квадрант на заблудата“. Пример за нещо, което погрешно смятаме за спешно, докато всъщност то не е, често са източниците ни на разсейване. Смятаме, че са спешни, затова пренасочваме фокуса си към тях, но в действителност тези задачи не са спешни. Често срещани примери за задачи в трети квадрант включват: постоянно проверяване на на личния си имейл; отговаряне незабавно на хората, които ни пишат в приложения за чат и SMS; вдигате на телефона, докато работим, и започване на разговор с този, който ни търси; проверяване на фейсбук за нови съобщения за активности на наши приятели… Много често източник на задачи от Квадрант 3 за нас са другите хора. Колеги влизат в кабинета ни и искат помощ. Някакви хора ни питат нещо и очакват да им дадем информация. Други ни търсят по телефона. Трети ни пишат имейли. В действителност спешността на тези задачи е определена от приоритетите и очакванията на други хора. В този квадрант бихме могли да поставим и почистването на своя апартамент. В четвъртия квадрант попадат дейности и задачи, които са неспешни и маловажни. Най-често това са дейностите, които ни разсейват от натоварената ни работа и от по-важните задачи. Тук говорим за дейности, които са свързани със загуба на време, които е най-добре да бъдат елиминирани или отложени във времето. Ако можем да идентифицираме всичките задачи в четвърти квадрант и да елиминирате повечето от тях, ще си освободим време, което ще можем да инвестираме в задачите от другите квадранти. Примери за задачи в четвъртия квадрант са: играене на компютърни игри; гледане на повторения на любимите ни ТВ сериали и предавания; следене на новините; проверка на RSS потоци; прекарване на време в гледане на интересни и забавни видеа в Youtube; разглеждане на профили в социалните мрежи. Много е важно да имаме баланс между работата и личния си живот. Трябва ни и време за губене и за почивка, за да не се претоварваме. Предизвикателството тук е да се научим да отделяме точно толкова време в четвърти квадрант, колкото ни трябва, за да дадем възможност на мозъка ни да „рестартира“. Трябва да преминаваме към “задачите” от този квадрант след изчерпване на задачите от другите квадранти, тъй като тези последни и стоящи „на опашката“ задачи са вид почивка от наистина сериозните ни ангажименти. Голямата поука от тази матрица е, че следва да правим ясна разлика между спешните и важните дейности. Неслучайно същинското управление на времето се крие в работата с дейностите от Квадрант 2. Там се намират задачите, които обикновено не са спешни, но са истински важни. Ако искаме повече успехи, резултати и висока ефективност в живота си, важните (а не спешните) задачи ще ни помогнат да осъществим това. Друг метод за организиране на времето е Методът на Парето. Тази идея е аналогична на принципа на Вилфредо Парето, че 80% от задачите могат да бъдат завършени 20% от времето. Останалите 20% от задачите ще изискват 80% от времето. Съгласно този метод, задачите трябва да бъдат сортирани в една от тези две категории, а на първата категория трябва да се даде по-висок приоритет. Тъй като целта на управлението на времето е да се увеличи продуктивността, това може да бъде оправдано с аргумента, че 80% от производителността може да бъде постигната чрез изпълнение на 20% от задачите. Полезно е да организираме задачите си и времето, което отделяме на всяка задача, с помощта на органайзер. Матрицата за управление на времето на Кови ни помага да определим дейностите, върху които да се фокусираме, както и дейностите, които да избягваме. Тази матрица лежи в основата на всяко обучение по управление на времето. Ефективното организиране на времето ни би довело до: 1. По-голяма вероятност за постигане на нашите стратегически и тактически цели. 2. Възможност за дългосрочно планиране на нашата работа. 3. Изграждане на оптимален начин на работа и намиране на време за справяне с множество задачи. 4. Постигане на по-голяма продуктивност и ефективност. 5. Успешно съчетаване на учебните и/или на работните ни ангажименти с личните. 6. Постигане на усещане за удовлетвореност и радост от свършената работа. 7. Елиминиране на задачи, които не добавят стойност за индивида или за организацията. 8. Наличие на инструмент, който замества или поддържа и подпомага паметта. Според Джаред Сандберг, обаче, списъците със задачи не са търсеният ключ към продуктивността, за който се смятат. Според негови изчисления, 30% от хората, правещи списъци, влагат/губят повече време и енергия, за да управляват тези списъци, вместо да свършат задачите, които са в тях. По материали от интернет

Окултизмът е „знание за скритото“ или „знание за паранормалното“, за разлика от фактите и „познанието на измеримото“, обикновено наричано наука. Понякога понятието се подразбира като знание, предназначено само за определени посветени хора или просто скрито, тайно, но за повечето практикуващи окултисти то представлява изучаване на по-дълбока духовна реалност, която разширява чистия разум и физическите науки. Окултизмът обикновено се свързва с мистични течения. Те постулират съществуването на нематериална реалност, която има собствени принципи, неподвластни на физичните закони и определящи ги. Под термина окултизъм се разбира по-скоро сбор от науки, умения и практики, чрез които се твърди, че се отприщват невидими сили, чийто ефект е контролируем от окултиста, но същевременно произходът на тези сили остава скрит. В научните среди окултизмът се приема със скептицизъм и се определя като лъженаука. Под окултни науки се подразбират астрологията, алхимията, магията, нумерологията, демонологията, гаданията, плюс различни вярвания и практики, които не се вписват нито в религията, нито в науката. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Макар и силно различаващи се, всички окултни учения са взаимосвързани помежду си чрез поне един от следните няколко елемента (или няколко от тях едновременно): 1/ Съществуване на невидими космически (извънземни) и свръхестествени сили. 2/ Безсмъртие на човешката душа. 3/ Относителност на реалността. 4. Човекът няма нужда от спасител (става въпрос за спасение от злото, страданието, болката и смъртта). Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός „вътрешен“ или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяко учение, предназначено за определен кръг хора (т.е. забраняващо разкриването пред непосветени). Такова учение изучава тайно и предава на поколенията знание от всякакво естество, например за изворите на вярата. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория да бъде разнородно. Езотеричните учения не се намират само на определено географско място, а по своята идейна същност представляват ядро на дадена духовна традиция. Счита се, че езотеризма като вътрешно познание търсят хора, които търсят основата на ценностната си система в духовното развитие. Според тях това е познание, към което всеки трябва да подходи индивидуално, според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба, което може да го определи като силно себичен (индивидуалистичен). Езотеризмът в различните му прояви: окултизъм, херметизъм, тайни общества, неоплатонизъм, гностицизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, от много векове е отхвърлян от ортодоксалната християнска Църква, тъй като той не представлява нищо друго, освен влизане във връзка и общуване със света на падналите ангели (бесовете), което от своя страна има пагубни последствия върху духовния живот на човека. Поради това Църквата предприема редица мерки, особено - срещу магьосничеството. Езотеризмът се крие във всякакви продукти от рода на И-цзин, Фън-шуй, обредни свещи, парфюми, благовония, в образи на Буда и дори на Христос, книги с молитви и мантри, мандали, вегетариански рецепти, гривни, аудиовизуални продукти с уроци за лечение и освобождение, хипнотични сеанси, всякакъв вид психотерапия, упражнения за разпознаване на кармата и т.нар. „минали животи“, духовни учители, духове-водачи, ангели и записване и изпълняване на техните послания и заповеди, всякакъв вид привличащи вниманието предмети и т.н. Повишеният интерес към тайните общества, окултизма и езотеричните традиции, датиращ от края на XIX век, превръща езотеризма, поне на повърхностно ниво, в присъщ елемент на масовата култура. По материали от интернет

Стартира втора година на Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ към Министерство на образованието и науката. Цел на програмата е привличането, задържането и развитието на висококвалифицирани млади учени и постдокторанти, което ще осигури качественото възпроизводство на човешкия потенциал за научноизследователска работа в България. Крайната цел на програмата е създаване на ново поколение висококвалифицирани специалисти, заети с качествена научноизследователска дейност, отговорна към обществото, и с резултати, подпомагащи изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2020. КОЙ ИМА ПРАВО ДА КАНДИДАТСТВА? Съгласно националната програма „Млади учени и постодокторанти“ е допустимо финансирането на следните категории лица: a) "Млад учен" – лице, което извършва научноизследователска и научно-образователна дейност във висше училище и/или научна организация след придобиване на първа образователно-квалификационна степен "магистър", но не повече от 10 години след придобиването. б) "Постдокторант" – учен, който е придобил първа образователна и научна степен "доктор", но не повече от 5 години след придобиването. в) Назначените по програмата „Млад учен“ или „Постдокторант“ трябва да отговаря на условията разписани в ЗННИ за целия срок на назначението. - Постдокторанти защитили ОНС „Доктор“ не по-рано от 30.09.2015г. - Млади учени придобили ОКС „Магистър“ не по-рано от 30.09.2010г. г) За дата на придобиване на ОНС „Доктор“ се приема деня, в който дисертационния труд е защитен успешно. Датата се удостоверява с протокола от заседанието на научното жури. д) За дата на придобиване на ОКС „Магистър“ се приема датата от протокола на държавната изпитна комисия, взела решение за за признаване на завършена ОКС и придобита професионална квалификация. е) Редовни докторанти, получаващи допълнителна докторантска стипендия по ПМС 90, нямат право да участват в програмата. УСЛОВИЯ И СРОКОВЕ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ Кандидатите подават документи за кандидатстване пред факултетната комисия към съответния факултет, съгласно „Правила за кандидатстване, оценка и класиране на проектни предложения по национална научна програма „Млади учени и постдокторанти“, както следва: А. АДМИНИСТРАТИВНИ ДОКУМЕНТИ 1. Автобиография. 2. Копие от диплома за завършено висше образование ОКС „Магистър“ или диплома за придобита ОНС „Доктор“. 3. Списък с публикации. 4. Дипломи и сертификати, удостоверяващи владеенето на чужд език (при наличие). 5. Грамоти и награди, свързани с процедурата за подбор (при наличие). Б. ДОКУМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ЧАСТ 6. Мотивационно писмо. 7. Анотация на научноизследователската работа (цел, задачи, методика на експериментите, очаквани резултати – до 2 страници). 8. Аргументиран времеви график за изпълнение на предвидените научноизследователски дейности. 9. Очаквани резултати съобразно индикаторите на програмата (брой публикации в индексирани и реферирани научни издания, брой заявки за патенти и регистрирани патенти). 10. Всички назначени по програмата подписват декларация за липса на двойно финансиране (Приложение 1). Всички материали за кандидатстване се предават на хартиен и електронен носител, запечатани в непрозрачен плик с маркирано върху него името на кандидата и факултетната комисия в сектор „Деловодство“ на УХТ – Пловдив както следва: - За Технологичен факултет до 16.30 часа на 18.03.2020 г. - За Технически факултет до 16.30 часа на 21.03.2020 г. - За Стопански факултет до 16.30 часа на 19.03.2020 г. Подробна информация може да намерите на сайта на УХТ – Пловдив, в раздел "Наука", подраздел НП "Млади учени и постдокторанти". http://www.uft-plovdiv.bg/наука/нп-млади-учени-и-постдокторанти https://www.jobs.bg/

Над 41 200 кг. храна се изхвърлят всяка секунда по света. Това представлява хранителни отпадъци на стойност 1,3 милиарда тона храна годишно или 1/3 от световното производство на хранителни продукти, създадени за консумация. Хранителните отпадъци засягат както богатите, така и бедните страни и се загубата им се оценява на 750 милиарда долара. Изхвърлената за година храна би могла да нахрани 3 милиарда души. В Европа годишно се изхвърлят около 100 милиона тона храна. 53% от тях се падат на домакинствата. В същото време милиони хора по света гладуват или не си дояждат, а ресурсите на планетата се задъхват за производството на храни, което след това се пропиляват. Милионите тонове храна, загубена от европейците, се разпределят по следния начин: - 42% - от домакинствата - 39% - от хранително-вкусовата промишленост - 14% - от сектора за обществено хранене - 5% - от търговците на дребно. Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO), 32% от цялото количество произведена храна в света се губи или изхвърля. Това означава, че 1/3 от храната, предназначена за консумация от човека, завършва, гниеща в контейнери на потребители и търговци на дребно, или бива разваляна заради лошо транспортиране или събиране на реколтата. Докато в по-бедните страни недостигът на храни е породен от неефективните методи за прибиране, съхранение и транспорт на реколтите, в богатите държави най-големи загуби се регистрират в края на веригата – при потребителите. Храната, която е изгубена или изхвърлена: – заема 30% от общата площ на земеделска земя в света, това е площ с размерите на Китай; – консумира около една четвърт от всички води, използвани в селското стопанство; – е отговорна за около 8% от глобалните емисии на парникови газове заради разлагането на храната в депата за отпадъци; – е с въглероден отпечатък от 3,3 гигатона въглероден диоксид – ако тези емисии принадлежаха на една държава, то тя щеше да бъде третият най-голям източник на въглеродни емисии в света след САЩ и Китай; – причинява икономически загуби на стойност около 940 милиарда долара на година; – изостря продоволствената несигурност и недохранването на световното население. Отпадъците на човек на глава от населението са между 95 - 115 кг годишно в Европа и Северна Америка, докато потребителите в Африка на юг от Сахара, Южна и Югоизточна Азия, всеки изхвърля само 6 - 11 кг годишно. По-малките загуби на храна и отпадъците биха довели до по-ефективно използване на земята и по-добро управление на водните ресурси с положително въздействие върху изменението на климата и върху поминъка на хората. ФАО има за цел да повиши уважението към храната, както - и към фермерите, които я произвеждат, към природните ресурси, които влизат в производството й, и към хората, които остават без нея. Намаляването на загубата на храна и на хранителните отпадъци е от решаващо значение за създаването на нулев глад и постигането на световните цели за устойчиво развитие, край на глада и осигуряване на устойчиви модели на производство и на потребление. По материали от интернет

"Когато 'помазаните' в университетите, продължават да игнорират факта че в днешното време има достъп до информация, за всички... Когато продължават да пропагандират измислици които са в интерес само на чужди правителства... Когато същите тези не могат да опровергаят елементарни твърдения или да обяснят елементарни факти от историята ни... Тогава се налага непреминалите през интелектуалната мелачка на нашите университети да свършат работата на тези продажници и да защитят интересите и националното самочувствие на обикновените хора, чрез представяне на фактите, които се премълчават и се крият от широката публика, по традиция - в защита на чужди интереси." (Пак - там... - в блога на Истината) --- Явно, на Спаро все още никой не му е казал, че "логиката" не играе никаква роля при незнание.

Логиката решава, казва инспектор Стрезов (в списание Космос). Да видим каква е логиката на инспектор Спаротоков... "Ha всички разумно мислещи хора е ясно, че... ...всъщност няма отсъствие (на хидроними и топоними на прабългарски/тюркски език), напротив – може да се говори за изобилие от такива названия, но тези названия принадлежат на езика на траките, а това показва, че средновековните българи са местен балкански народ. Знае се, че... ...в ранносредновековна България няма нито тюрски, нито ирански топоними и хидроними, а това е доказателство, че езика на старите българи не е бил нито тюрски, нито ирански. Факт! ...най-типичното явление в българския език - екането и якането - е явление, познато и в тракийския език. Факт! (и - така - до 20) Всички тези факти, взети всеки поотделно, са само интересна информация, но съчетани заедно, те вече са едно неоспоримо доказателство за това, че старите автори с пълно право са наричали българите ту траки, ту мизи, ту гети... Е, как мислите – има ли достатъчно доказателства, за да се признае, че сме потомци на местен народ – на траките, с които започна историята на Европа?"

Новият имунизационен календар влезе в сила от началото на 2020 година. http://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/imunizacii/

Факт: Ваксините НЕ причиняват аутизъм Екипът на Наука OFFNews не би могъл да не реагира по повод наскоро внесената в МС и НС нова петиция на пациентски и родителски организации срещу задължителните ваксини. Трябва да подчертаем, че на чисто медицинска или научна основа, не съществува абсолютно никакъв дебат за ползата от ваксините. Комбинацията от добра хигиена и ваксини е най-ефективният начин да бъде предпазено здравето на хората. Именно ваксините са откритието, което спасява всяка година живота на няколко милиона човека. И това е доказано от статистиката. Онези хора, които пускат подобни петиции са заблудени от всевъзможни псевдо-научни сайтове и форуми като бг-мама, както и от "лекари", естествено - хомеопати (една друга псевдонаучна практика). Не храня илюзията, че написаното тук може да им повлияе - дениализмът* е велика сила. Надявам се написаното да стигне поне до непредубедените, но желаещи да се информират родители, които се съмняват в конспиративните теории. *Дениализъм - ирационално отричане, отказ да се приемат твърдо установени научни или исторически факти Има много митове и заблуди около ваксините, но като начало, ще разгледаме първата и една от най-разпространените: Аутизмът Аутизмът има много и разнообразни симптоми. Това са предимно трудности с поведението, социалните умения и комуникацията. Какви са конкретните причини за болестта не изяснено докрай, но сигурно, че са заложени генетично. До този извод учените са стигнали като са изследвали близнаци. Установено било, че ако един от еднояйчните близнаци страда от аутизъм, рискът и вторият близнак да заболее от аутизъм е повече от 90%. При двуяйчни близнаци, които нямат еднакви гени като еднояйчните, вероятността вторият близнак да е аутист е по-малка от 10%. Това доказва, че аутизмът има генетична основа. Определени са и конкретните гени, които причиняват аутизъм. Освен тях, външните, негенетични фактори са прекарана рубеолата по време на бременността, особено в първото тримесечие, тежките метали, замърсената околна среда и др. Но във форуми като бг-мама, виновникът е един - ваксините. "Ваксините причиняват аутизъм" Това е една безумна лъжа, тръгнала от д-р Уейкфийлд, която обаче е изключително упорита и изглежда трудно ще заглъхне. Истерията около "ваксините и аутизма" започна през 1998 г. с едно конкретно проучване върху 12 деца, в което се говори за някаква хипотетична връзка между ваксини и аутизъм. По-точно, че е възможно ваксината МПР (против морбили, паротит и рубеола) да предизвиква аутизъм. Съобщението е на д-р Уейкфийлд в медицинското списание "The Lancet" за осем деца, които са развили аутизъм и получили чревни проблеми скоро след поставянето на ваксина МПР. Това проучване е широко разпространено от медиите в цял свят и събужда страховете на милиони родители. Но необяснимо защо, с лекота се подминават факта, че изследването е обявено за фалшифицирано, а авторът му, Андрю Уейкфилд - отдавна е дискредитиран. "The Lancet" оттегля публикацията му заради разкритите груби нарушения и фалшификации на данни от страна на Андрю Уейкфиилд. Впоследствие, медицинските права на д-р Уейкфийлд са отнети заради нарушения на медицинската етика, както и заради разкритията, че е планирал да се възползва финансово от масовите страхове свързани с ваксините. До момента нито едно от многобройните изследвания, сравняващи стотици хиляди деца, ваксинирани с МПР, със стотици хиляди други, които никога не са били ваксинирани с нея, проведени след 1998 г. не успя да открие връзка между аутизма и активността на имунната система. Проучванията показали, че рискът от появата на аутизъм е еднакъв за двете групи изследвани деца. На Андрю Уейкфилд му отнемат лекарските права, защото се оказва, че е спонсориран от конкурентна фирма, готвеща се да произведе алтернативна на МПР ваксина. А и самият Уейкфийлд искал да патентова своя собствена ваксина. Живакът Притесненията на родителите са разбираеми по две линии: твърде много имунизации в кърмаческа възраст и наличието на живак във ваксините. В миналото във ваксините се е слагал тиомерозал, консервант, който съдържа живак. Анти-вакс движението започва да обвинява тиомерзала за същото, за което и МПР ваксината – че причинява аутизъм. Живак обаче отдавна не се слага във ваксините. През 1999 г. за по-голяма сигурност той е бил премахнат от състава на ваксините, което обаче само засилва подозренията. Общественият натиск води до нови изследвания, които доказват, че прилаганият в миналото живак е бил в количество, което не влияе на здравето. Факт е, че живакът е природен елемент, който се среща в земната кора, въздуха, почвата и водата и всички ние сме изложени постоянно на въздействието му. Бебетата, които предимно се кърмят, поглъщат два пъти повече живак от количеството, което се е съдържало във ваксините. Неоснователни са притесненията на родителите относно многото ваксини, между другото у нас са доста по-малко, отколкото в Канада, САЩ и Англия например. Тиомерзалът е премахнат от всички педиатрични ваксини още през 2000 г., тъй че, ако наистина това вещество има онещо бщо с аутизма, нивата отдавна трябваше да са спаднали, но това не се случва. През 1993 г. Япония въвежда едновалентна ваксина срещу морбили (каквато се препоръчва от Андрю Уейкфилд). Ефектът е обратен - кривата на заболеваемостта от аутизъм в Япония продължава да върви нагоре. Тези факти, обаче не получават същата популярност като всеизвестните "аргументи" на антиваксърите. "Теорията" на Уейкфилд остава устойчива сред най-уязвимите групи като в случая, податливи на манипулации поради липса на знания или нежелание да чуят фактите. Както пише във фейсбук д-р Юлиан Караджов: "Аз съм съгласен с една уговорка: Не "право на информирано съгласие" а задължение за доказване правото на информирано съгласие. Което да се потвърждава с изпит по микробиология, имунология, токсикология и прoчие ...-логии на желаещите сами да вземат решение." https://nauka.offnews.bg/

Французите са на първо място в класацията по отношение на изразено несъгласие за ефективността на ваксините. Ето класацията по страни по процент на отрицателни отговори на въпроса дали ваксините са безопасни: https://nauka.offnews.bg/ Държава не съм съгласен Франция 33% Габон 26% Того 25% Русия 24% Швейцария 22% Армения 21% Австрия 21% Белгия 21% Исландия 21% Буркина Фасо 20% Хаити 20%

В изпълнение на Националната научна програма "Млади учени и постдокторанти" Медицински колеж към Медицински университет - гр. Пловдив обявява селекция за млади учени и постдокторанти. Високите резултати в изследователската дейност на МУ - Пловдив поставиха Университета сред малкото бенефициенти на Програмата. Целта на Националната програма е да подпомага и стимулира младите изследователи с доказани качества и потенциал за научна работа. Списъкът на необходимите документи и критериите за оценка са публикувани в сайта на МУ - Пловдив в раздел "Научна дейност"/Национални програми/Национална научна програма "Млади учени и постдокторанти". Млади учени са лица, придобили ОКС "магистър" от септември 2010 г. Постдокторанти са лица, придобили ОНС "доктор" от септември 2015 г. Краен срок за подаване на документи - 14.02.2020 г. в Медицински колеж - Пловдив. Мотивационното писмо се адресира до Директора на Медицински колеж. Комплектът документи се подава в плик А4. Участниците в първия етап на Програмата не е необходимо да подават документи за участие. Контактно лице за Медицински колеж: доц. д-р Николета Трайкова, дм - тел.: 0888 272 765;

Не знам кои са. Това са обяви от сайта jobs.bg. Не знам дали на сайта на МУ Пловдив ще обявят имената на спечелилите.

Който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото, владее бъдещето.

МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТДОКТОРАНТИ В изпълнение на Националната програма "Млади учени и постдокторанти" Факултетът по дентална медицина при Медицински университет - гр. Пловдив обявява втори етап на изпълнение на Програмата за селекция на млади учени и постдокторанти: I. Участници в I-ви етап на НП "Млади учени и постдокторанти": 1. Преразглеждане на документите на досегашните участници за установяване на административно съответствие с критериите на Програмата за периода на II-я етап. 2. Отговарящите на административните критерии ще бъдат уведомени до 10.02.2020 г. по e-mail за възможността да продължат във II-я етап на Програмата. 3. Одобрените и желаещи да продължат във II-я етап трябва да подадат Декларация, касаеща избягване на двойно финансиране по НП "Млади учени и постдокторанти" в Деканата на Факултета по дентална медицина най-късно до 14.02.2020 г. включително. II. Селекция на документи на нови участници в НП "Млади учени и постдокторанти": 1. Списък на необходимите документи и критериите за оценка са публикувани в сайта на МУ - Пловдив в раздел "Научна дейност"/Национални програми/Национална научна програма "Млади учени и постдокторанти". 2. Документите на новите кандидати по НП "Млади учени и постдокторанти" се адресират до Декана на Факултета по дентална медицина. Комплектът документи се подава в Деканата на ФДМ в плик А4, в срок до 14.02.2020 г. включително. 3. Кандидатстващите по Програмата млади учени трябва да отговарят на дефиницията за млад учен за целия период на назначението по Програмата, т.е. да са прибодили ОКС "магистър" в последните 10 години. 4. Кандидатстващите по Програмата постдокторанти трябва да отговарят на дефиницията за постдокторант за целия период на назначението по Програмата, т.е. да са придобили ОНС "доктор" в последните 5 години. Контактно лице - доц. д-р Илияна Стоева, дм - Заместник-декан НИД;, тел. 0899821661 jobs.bg

МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТ ДОКТОРАНТИ В изпълнение на Националната програма "Млади учени и пост докторанти" Медицински факултет при Медицински университет - гр. Пловдив обявява втори етап на изпълнение на Програмата в следните аспекти: I. Участници в I-ви етап на НП "Млади учени и пост докторанти": 1. Преразглеждане на документите на досегашните участници за установяване на административно съответствие с критериите на Програмата за периода на II-я етап. 2. Отговарящите на административните критерии ще бъдат уведомени своевременно и персонално по e-mail за възможността да се включат във II-я етап на Програмата. 3. Одобрените и желаещи да продължат във II-я етап трябва да подадат Декларация, касаеща избягване на двойно финансиране по НП "Млади учени и пост докторанти" в Деканата на МФ - етаж 2, стая 21, най-късно до 10.02.2020 г. включително. II. Селекция на документи на нови участници в НП "Млади учени и пост докторанти": 1. Списък на необходимите документи и критериите за оценка са публикувани в сайта на МУ - Пловдив в раздел "Научна дейност"/Национални програми/Национална научна програма "Млади учени и пост докторанти". 2. Документите на новите кандидати по НП "Млади учени и пост докторанти" се адресират до Декана на Медицински факултет. Комплектът документи се подава в плик А4 - етаж 2, стая 21, в срок до 12.02.2020 г. включително. 3. Кандидатстващите по Програмата млади учени трябва да отговарят на дефиницията за млад учен за целия период на назначението по Програмата, т.е. да са придобили ОКС "магистър" в последните 10 години. 4. Кандидатстващите по Програмата пост докторанти трябва да отговарят на дефиницията за пост докторант за целия период на назначението по Програмата, т.е. да са придобили ОНС "доктор" в последните 5 години. Контактно лице - проф. д-р Жанет Грудева-Попова, дм - Заместник-декан НИД; jobs.bg

МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТ ДОКТОРАНТИ В изпълнение на Националната научна програма "Млади учени и пост докторанти" Факултетът по обществено здраве при Медицински университет - гр. Пловдив обявява конкурс за селекция на млади учени и пост докторанти през 2020 г. Една от целите на Програмата е привличане и задържане на талантливи млади хора с доказани качества за научноизследователска работа. Младите учени са лица, придобили ОКС "магистър" преди не повече от 10 години - т.е. от и след м. септември 2010 г. Пост докторантите са лица, придобили ОНС "доктор" преди не повече от 5 години - т.е. от и след м. септември 2015 г. Документите се подават в Деканата на Факултета по обществено здраве до 07.02.2010 г. Мотивационното писмо трябва да се адресира до Декана на Факултета по обществено здраве. Списъкът на необходимите документи и критериите за класиране са публикувани на сайта на МУ - Пловдив в раздел "Научна дейност"/Национални програми/Национална научна програма "Млади учени и пост докторанти". Тези, които са участвали в първия етап на Програмата, не е необходимо да подават документи за участие. Лице за контакт - проф. д-р Мария Стойкова, дм - тел. 0888 49 49 21; jobs.bg

Аз пък съм разговарял с гръцки студенти. Един от тях твърдеше, че по време на византийското владичество българите са живеели отделно от гърците, в нещо като махали/предградия, в анклави (като при апартейда в ЮАР) или в резервати - като индианците в САЩ.

Разговарял съм с някои таксиджии на историческа тематика. И в Пловдив, и в София. Интересното е, че те ме слушаха да обяснявам, питаха за детайли и любопитности. Тези, на които аз съм попадал, може да са малцинство, не знам...

Когато пишем за някой владетел, трябва да напишем титулатурата му (цар - в случая) Борис и, ако има поредна номерация, тя се пише с римски цифри. Негово Величество цар Борис III. Така щяхме да го напишем, ако бяхме монархия. сега е достатъчно да се напише и само цар Борис III. Не бива да пишем Борис 3. Не бива да сваляме нивото на владетеля до нивото на провинциален квартален рапър, какъвто беше световно неизвестният Ванко 1.