ISTORIK

Математик е изчислил кога ще започне Третата световна война. За целта специалистът от Университета в Колорадо е проучил различни събития от периода 1823-2003 година. Различните пресмятания показали, че мащабното сражение между държавите ще избухне още в следващото столетие. Аарон Клаузет е успял да сравни 94 битки, заради които хората са изгубили страшно много. По-рано кръвопролитни битки са избухвали много по-често. В някои случаи времевият отрязък между тях е бил едва няколко години. След края на Втората световна война човечеството е станало по-миролюбиво. Математикът успокоява, че все още е рано да се говори за Трета световна война. Кървави конфликти със сигурност ще има, ако човечеството не промени политиката си. А за това е нужна промяна на мисленето. Ако това не се случи, изводите няма да могат да бъдат направени навреме и 205 години след предишната глобална война ще се разрази нова. https://fakti.bg/

Какво имам предвид под това, че природата е била на тяхна страна... Цимпе е средновековна стражева крепост на полуостров Галиполи в днешна Турция. Тя е разположена до Цариградското шосе между Булаир и Галиполи на командната височина в средата на сушата на най-тясното място на полуострова на 2,5 км югозападно от Булаир. Издигната от византийците, това е първата крепост в Европа, овладяна от турците, откъдето фактически започва тяхното нашествие на континента, спряно чак при Виена през 1683 г. Цимпе е дадена във владение на турците от византийския император Йоан Кантакузин през 1352 след решаващата им помощ в битката при Питион срещу обединените войски на българи, сърби и византийци, където той побеждава съперника си император Йоан Палеолог в гражданската война. Османците обаче влизат окончателно в нейно владение през 1354 г. благодарение на силно нощно земетресение в началото на месец март, което разрушава стените й. След падането на Константинопол (1453 г.) крепостта Цимпе губи значението си, запусната е и постепенно се саморазрушава.

В една по-ранна епоха (по-рано с няколко или повече века) турците не биха имали подкрепата на чуждоземен военен флот, нямаше да разполагат с технологичния напредък на Запада, нямаше да разполагат с оръдия. За подкрепа на флота или ще трябва да се съюзят с някой арабски халифат (примерно - с Фатимидите в Египет), или да завладеят някоя арабска територия и да разполагат с пленените кораби. Не е ясно и дали щяха да разполагат с обсадна техника. Само с пехота и конница не могат да минат през крепостните стени. Ще им се наложи да превземат крепостите чрез обсада или с хитрости. Вероятно Византия щеше да ги привлече за свои федерати (съюзници) и лимитанеи (граничари). Колкото до техния невероятен късмет... Да, имали са късмета природата и технологичният напредък да са на тяхната страна. А европейските държави или са воювали (по традиция) една с друга, или не са били заинтересовани от кръстоносен поход против турските племена. Заети са били със свои вътрешнополитически и външнополитически проблеми (напр. - сто годишната война, войната на двете рози и др. конфликти).

Археолози, проучващи средновековната крепост "Русокастро" край Дебелт са разкрили кула, дълга 15 и широка 12 метра. По план кулата е хексагон - шестоъгълна, и не е свързана с крепостните стени на замъка в крепостта. Подобни археологически обекти се наричат "донжони". Това съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас. От там обясниха, че това са главните кули на замъците, които често са били и домове на владетеля на крепостта или на неговия управител. Понякога под донжон се разбира и цитаделата, тоест най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров подобни обекти се наричат пиргове или самостоятелно отбраняващи се кули, добавиха от управата на музея. По същество това е владетелската кула, тук е резидирал местният владетел - кефалия или кастрофилакс, назначен от владетеля на държавата. Входовете на подобни кули са били поне на 3 м височина и до тях се е стигало по дървени стълби, които в случай на обсада се прибирали от защитниците. Кулите са били три, четири, пететажни. Височината им е била от 1.5 до 2 пъти спрямо тяхната ширина. Тоест, кулата в Русокастро вероятно е достигала, а може би и надвишавала 20 м. В тях е имало складове за оръжия, хранителни припаси, спални, водохранилище. Така, в случай на обсада, дори градът и замъкът да бъдат превзети, последните защитници и местният аристократ със семейството си могат да се защитават още дълго време, докато пристигне външна помощ или докато свършат хранителните припаси, каза за БТА ръководителят на проучването Милен Николов. Тепърва ще се уточнява хронологията на новооткритата кула в Русокастро, но засега се смята, че би следвало да се датира от XIII в. В България и Балканите подобни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са много рядко срещани. Пример за това е крепостта Цепина в Западните Родопи. Такава е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция. На този етап от проучванията единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като най-близък аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при град Струмица в Северна Македония. Археологическите проучвания на "Русокастро" се провеждат от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата. https://dnes.dir.bg/

Да повдигнем завесата... Възмутителна простотия! Текстът е смесица от много злоба, език на омразата и уличен език, гавра с национални символи. И този парцал се продава на баснословната цена от 30 лв! Ясно е защо не се продава в книжарниците. Никоя уважаваща себе си книжарница не би допуснала такава книга в продажба.

При кои владетели по-точно?

Крадците викат: "Дръжте крадеца!". Историята ни била манипулирана, казват те. И веднага започват с лъжите и манипулациите. И с отдалечаването от науката.

Исках да ви поизмъча малко...

"Всичко, което сте учили и знаете за историята на България, е измама! Целенасочено ни налагат фалшиви знания за миналото ни, а много факти направо се крият. Подменят произхода на нашия народ и неговата истинска история. Настоящата книга цели да покаже, че официалната българска история е невярна. Книгата обхваща период от дълбоката античност до наши дни – 7500 г. забравено минало. Тази книга ще предизвика сериозни сътресения в официалните научни среди." " Той е автор на една от най-сензационните и шокиращи със своите изводи книга за българската история. По думите на самия автор, тази книга коренно ще промени представите ни за нашето собствено минало." "Тезите, които ще прочетете в тази книга, нямат нищо общо с официалната история, изучавана в училищата и умишлено налагана в съзнанията ни."

Намерих информация в болниците на кои наши градове са правени дарения на кувьози. Благодарение на събирането на пластмасови капачки, до този момент са дарени кувьози в следните градове: Червен бряг, Чирпан, Ботевград, Нова Загора, Троян, Кнежа, Левски, Бяла Слатина, Мездра, Първомай и Харманли.

Може ли да става дума за метеоритно желязо, тоест - паднало от небето, от космоса?

Честит празник на всички, които се чувстват българи! Пожелавам на всички участници във форума дълъг живот и здраве. И на 200 годишнината, пак да сме тук!

Отбелязваме 111 години от обявяването на Независимостта на България Днес отбелязваме 111 години от обявяването на Независимостта на България. Денят се чества като официален празник на страната от 1990 г. На 22 септември (5 октомври - стар стил) през 1908 г. във Велико Търново с манифест на княз Фердинанд I се обявява независимостта на България. Тя е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от страна на Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и възпира развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп линията и на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя. По този повод се учредява възпоменателен медал. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане на възникналия инцидент. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (и от София, и от Виена), а Великите сили все още не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. Празникът се отбелязва с тържествена заря-проверка във Велико Търново, където на този ден през 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" е обявена независимостта на България. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава. България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".

Eвропейска езикова рамка Общата европейска референтна езикова рамка(Common European Frame work of Reference For Languages) е създадена по препоръка на Европейския съвет за културно сътрудничество. Тази система е развита с цел да се стимулира съвместната работа на европейските образователни институции и най-вече - за да се постигне съизмеримост на чуждоезиковите компетенции в скала, валидна за цяла Европа. Освен като основа за изучаване на чужди езици, тази езикова рамка спомага за подобряването на мобилността между страните-членки на ЕС, за улесняване на признаването на съответните езикови сертификати и не на последно място - за установяване на сътрудничество между образователните институции в тези страни. Европейската езикова рамка е пряко ориентирана към общия европейски пазар на труда. Тя оценява 4 основни умения в езиковото обучение: четене, писане, слушане и говорене. В рамките на тези 4 компонента, Европейската езикова рамка определя 6 нива на езикови компетенции: А1 –Елементарна употреба на езика (начално ниво) А2-Елементарна употреба на езика (междинно ниво) В1-Независима употреба на езика (поддържащо ниво) В2-Независима употреба на езика (свободно владеене) C1-Компетентна употреба на езика (владеене и ефективно прилагане) С2-Компетентна употреба на езика (съвършено владеене) Основните езикови компетенции,които можем да придобием с всяко ниво. А1 Слушане с разбиране: разбиране на познати думи и основни изрази. Четене с разбиране: разбиране на познати имена, думи и прости изречения Говорене: общуване с елементарни изрази; задаване и отговаряне на прости въпроси Писане: кратък текст (пощенска картичка, различни формуляри и др.) А2 Слушане с разбиране: често употребявани думи и изрази от области, свързани с всекидневието Четене с разбиране: кратки елементарни текстове и кратки лични писма; информация в реклами, обяви, проспекти, менюта, разписания и др. Говорене: общуване в ежедневни ситуации и участие в кратки разговори Писане: кратки съобщения,бележки и обикновена лична кореспонденция. В1 Слушане с разбиране: на съществената информация, когато се използва ясен, стандартен език по познати теми; на основна информация от радио и телевизионни предавания. Четене с разбиране: разбиране на текстове, съдържащи всекидневна лексика; описание на събития. Говорене: В ситуации, възникнали по време на пътуване; участие в разговори на позната тематика; изразяване и аргументиране на собственото мнение по разнообразни теми; описване на преживявания. Писане: съставяне на несложен свързан текст на познати теми; водене на лична кореспонденция В2 Слушане с разбиране: дълги устни изложения и лекции; филми и телевизионни предавания на съответния език. Четене с разбиране: статии, доклади, есета, свързани със съвременна проблематика; съвременната литературна поезия и проза Говорене: леко и непринудено участие в дискусии на познати теми и описание на различни теми. Писане: на ясен и подробен текст, обхващащ широк кръг от теми; на есета и доклади. С1 Слушане с разбиране: разбиране на дълги изказвания, телевизионни предавания и филми. Четене с разбиране: на дълги и сложни текстове, на специализирана научно-популярна и научна литература, статии и технически инструкции. Говорене: гладко и непринудено изразяване и успешно използване на дадения език във всички сфери. Писане: на добре структурирани писмени текстове (писма, доклади, есета и др.) С2 Слушане с разбиране: разбиране на всякаква реч. Четене: четене с лекота на всякакви текстове. Говорене: възможност за участие във всякакви разговори и дискусии. Писане: способност за съставяне на ясен и добре структуриран текст в подходящ стил; писане на сложни и обстойни писма, доклади, статии и др. В обобщение, Европейската езикова рамка предоставя една обща база, на чиято основа се изготвят учебници, учебни програми и изпити.

http://www.naukaiznanie.com/десет-съвета-за-подобряване-на-англий/ https://britanica-edu.org/blog/kak-da-obogatite-rechnika-si-britanica-way http://www.bbc.co.uk/learningenglish https://www.readingrockets.org/article/root-words-roots-and-affixes https://www.ldoceonline.com/ https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/

Не го е предал. Но още тогава е имало версия, че предателят е той. Иван Вазов пък в стихотворението си "Левски" утвърждава тази хипотеза в художествената литературата. Тук и в Бойна слава има теми за Левски. Там трябва да намериш информация.

Интересна и четивна поредица. Но това е художествена литература. А не - учебник по история.

Днес, на 6-ти септември празнуваме 134 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но - и без географско разделение помежду си. България защитава правото си да включи в своите граници земи, които й принадлежат. Това става против волята на Великите сили и решенията на Берлинския конгрес. Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и с неговата успешна защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизия на Берлинския договор. Въпреки съпротивата на Русия и лично на нейния император Александър III, Съединението получава международно признание. Борбите между българските русофили и русофоби ескалират с Девето-августовския преврат, последван от абдикация на княз Александър Батенберг и скъсване на българо-руските отношения през есента на 1886 г. Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. Фактът, че днес празнуваме 134-та годишнина от нашето национално Съединение, доказва, че именно „Съединението прави силата“.

Ето една две купчинки със статии по темата за пътуването във времето... Когато намеря време, ще преведа някои от тях... Ето английската купчинка: https://www.space.com/21675-time-travel.html http://www.physics.org/article-questions.asp?id=131 https://www.livescience.com/1339-travel-time-scientists.html https://www.space.com/37941-is-time-travel-possible.html https://www.businessinsider.com/stephen-hawking-book-backward-time-travel-possibility-2018-11 https://spaceplace.nasa.gov/review/dr-marc-space/time-travel.html https://plato.stanford.edu/entries/time-travel-phys/ https://www.iep.utm.edu/timetrav/ http://www.vega.org.uk/video/programme/61 https://en.wikipedia.org/wiki/Time_travel И, разбира се - френската купчинка статии по темата! https://scientiamagazine.weebly.com/pourquoi-le-voyage-dans-le-temps-est-il-impossible.html https://www.lepoint.fr/science/l-impossible-voyage-dans-le-temps-27-07-2011-1356701_25.php https://couleur-science.eu/?d=b2786d--peut-on-voyager-dans-le-temps https://www.lesacdechips.com/2017/03/19/le-voyage-dans-le-temps-impossible https://www.lexpress.fr/actualite/sciences/le-voyage-dans-le-temps-est-possible-du-moins-mathematiquement_1903596.html https://www.atlantico.fr/decryptage/2890072/voyager-dans-le-temps-mission-impossible-tous-les-scientifiques-ne-sont-pas-de-cet-avis- http://leplus.nouvelobs.com/contribution/1403771-voyager-dans-le-temps-c-est-theoriquement-possible-mais-tres-complique.html https://www.papergeek.fr/pourquoi-voyager-dans-le-temps-est-et-sera-toujours-impossible-5311 https://www.noosfere.org/articles/article.asp?numarticle=783 https://fr.wikipedia.org/wiki/Voyage_dans_le_temps

Пунктове за събиране на капачки https://docs.google.com/spreadsheets/d/1dZvcICe20Bmsd1d6dP2pFUM1aXDG0_Wxj4Q9qhoppUo/edit#gid=753676175

Колажи, свързани с брекзита...

Тридесет и първото издание на Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) ще се проведе в София от 13 до 18 септември 2019 г. 155 ученици от 40 държави от целия свят (включително Канада, Китай, Русия, САЩ и Южна Корея) ще пристигнат в София, за да вземат участие в най-мащабния и престижен конкурс за млади учени под егидата на Европейския съюз. Организатори на тазгодишния конкурс са Министерството на образованието и науката и Институтът по математика и информатика на Българската академия на науките. Партньор на събитието е Столична община. Конкурсът е създаден през 1989 г. по инициатива на Европейската комисия и ежегодно отличава най-добрите ученически научни постижения. EUCYS има за цел да засили сътрудничеството и обмена между млади изследователи, да им даде възможност да обсъдят работата си с водещи световни учени и да насърчава търсенето на реализация в науката. България участва в EUCYS от 1998 г., а е негов домакин за първи път в историята на конкурса. От 2014 г. Институтът по математика и информатика при БАН участва в организацията на конкурса „Млади таланти“ на Министерството на науката и образованието, чрез който се избират българските участници в EUCYS. През 2019 г. се навършват 150 години от създаването на Българската академия на науките. През годините Академията активно подкрепя процеса на търсене и изграждане на таланти във всички области на науката. Институт по математика и информатика гр. София, ул. Акад. Георги Бончев, бл. 8

Здравей, Али! Добре дошъл в нашия форум! Съветът, който аз бих ти дал, е да не бързаш да се влееш "на пазара на труда", тоест - да не бързаш да започваш работа. Изкарай си детството, учи в училище, изкарай курс по чужд език или по някаква специалност, която не учиш в училище. После изкарай някакво висше образование... Тренирай някакъв спорт или някакво бойно изкуство. Не се знае в бъдеще кои знания и умения ще се окажат необходими точно на теб в точно определен момент. Чети и пиши в интернет форуми... Там ще срещнеш хора, с които иначе не би се срещнал офлайн. (То и в казармата беше така, но това е друга тема!) Създавай си приятелства и познанства. И не се знае от кого от познатите си ще научиш най-важните уроци за живота, за света и за всичко останало. В началото работодателите няма да искат да те наемат с аргументите, че си малък, нямаш 18 г., нямаш трудов стаж (а той все някъде трябва да се натрупа!), нямаш нужното образование, нямаш нужното ниво на висше образование (бакалавър, магистър, доктор). Когато натрупаш повече житейски, образователен, научен, професионален опит, работодателите ще твърдят, че си свръх квалифициран за длъжността, за която кандидатстваш, че си твърде възрастен, а те търсят млад човек (ама - с 10 години стаж зад гърба си?!)... Това е омагьосан кръг. Така че, наслаждавай се на момента. А бъдещето един ден ще почука на вратата ти. Но тогава ти ще трябва да си подготвен. Разбира се, сега младите си казват, че са малки, че са необучени, необразовани, нямат никакъв опит... Че не са готови за света, който ги очаква... Когато обаче станат свръх квалифицирани (ще рече - прекалено квалифицирани, например - с две или три висши образования), се оказва, че не те не са били готови за света, а светът и хората в него не са били готови за тяхната поява в него. Такива работи... Между другото, нанесох някои козметични корекции на текста. Мисля, че от него би могло да излезе хубаво есе. Ако не знаеш как се пише есе, в нашия форум ще намериш тема, посветена и на този проблем.

""Сказание за железния кръст" и епохата на цар Симеон", автори Анчо Калоянов, Мария Спасова и Тодор Моллов, отговорен научен редактор проф. д.ф.н. Иван Харалампиев, Издателство: УИ „Св.св. Кирил и Методий” Място и година на издаването: Велико Търново, 2007 г. ISBN-10: 954-775-686-9 ISBN-13: 978-954-775-686-1 "Сказание за железния кръст" (известно още и като "Повест за железния кръст") представлява компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Предполага се, че част от текстовете са възникнали на българска почва (Чудото с българина Георги, Чудото с българина Климент), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта. Преобладаващата хипотеза е за появата на съчинението през Първата българска държава (началото на X в., не по-късно от 912 г.). Цикълът включва 10 чудеса: 1. За поповия син; 2. За отрочето; 3. За калугера; 4. За кръста и за българина; 5. За жената; 6. За бесния отрок; 7. За пастира, ухапан от змия; 8. За мъжа с болен крак; За Климент, избавен от св. Георги в битка; 10. За жената с болна гърда. Повествованието се води от няколко разказвачи: Козма, Петър, Климент, Ефрем и др., както - и от името на монаха Георги Българина – непосредствен участник и свидетел на чудесата с железния кръст, скован по нареждане на светеца. Монахът Христодул (вероятно грък) записва разказите на Георги Българина и създава окончателната версия на цикъла. Важно място в него заемат „Чудото с българина” (с темите за покръстването на българите, делата на княз Борис I - Михаил и за възкачването на престола на княз Симеон) и „Чудото с Климент”, отразяващи българо-унгарските войни през 90-те години на IX в. Цикълът е открит в средата на 40-те години на XIX в. от П. М. Строев и е известен само в славянската, главно - руската традиция. В южнославянската книжнина са познати преписи на 3 чудеса (за българина, за жената и за пастира) в пролог от XIV в. Най-вероятно цикълът е бил преведен на старобългарски език през XI в. Досега са известни 9 преписа на произведението, най-ранният от които се намира в руски ръкописен пролог от XIV в., (№ 5 от Сбирката на Троице-Сергиевата Лавра, днес в Руска държавна библиотека - Москва). Сказанието (или повестта) за железния кръст е ценен културно-исторически и литературен паметник за историята на старата българска оригинална и преводна книжнина. Научният труд на великотърновския авторски колектив заема важно място в реда на не многобройните проучвания както на старобългарския цикъл от разкази за чудесата на св. вмчк. Георги Победоносец ,така - и на българо-византийското идеологическо, културно, езиково и пр. противопоставяне от първите три десетилетия на Х в.Старателният анализ, плодотворните хипотези и достъпният изказ са някои от най-характерните предимства на това ново съчинение пред предишните изследвания на проблема. Моделът на работа, създаден от университетските учени проф. А. Калоянов, проф. М. Велева и доц. Т. Моллов може да бъде приложен успешно и към други ранни епохи от българската етнокултурна история, към други средновековни творби, недостатъчно усвоени от филологическия дял на медиевистиката.

А защо - точно оттам?