ISTORIK

Две статии... - 10 заблуди за атеизма https://www.anarchy.bg/articles/10-те-заблуди-за-атеизма/ - Елитарният атеизъм https://blog.bozho.net/blog/434

Бележка на модератора Редактирах заглавието на темата (да започва с главна буква!), добавих ключови думи за търсачките. Преместих темата в раздел "Физика". (Беше публикувана в друг раздел.)

https://www.myheritage.com/dna?utm_source=ppc_google&utm_medium=cpc&utm_campaign=mh_search_ww_en_des_mhdna_exact_usd1-dna-competitors&utm_content=313978477828&utm_term=genographic+project&tr_camp_id=921409194&tr_ad_group=national_geographic&tr_ag_id=45653853586&tr_placement=&tr_device=c&tr_account=569-053-2105&keyword=&tr_size=&currency_name=USD&gclid=Cj0KCQjwhJrqBRDZARIsALhp1WTu2mSk3Mk9Q8nTvKex-NkN4BmsJV2yE-mhnRCbEeFa_icV14eW5UgaAoimEALw_wcB https://www.myheritage.com/family-tree?genealogy=1 https://www.cegat.de/en/services/genome-sequencing/?gclid=Cj0KCQjwhJrqBRDZARIsALhp1WTZcwRAklALR7RflCzOQ7ZlBWEgtcCMlhc1k8PQjMfsw6cPOAo3IFsaArJSEALw_wcB https://genographic.nationalgeographic.com/ https://www.familytreedna.com/ https://www.familytreedna.com/groups/bulgariandna/about/results http://dnagenealogy-bg.org/mybb/ https://www.unibo.it/en/research/projects-and-initiatives/Unibo-Projects-under-7th-Framework-Programme/ideas/langelin https://www.myheritage.com/dna/ https://shop.nationalgeographic.com/collections/geno-2-0-dna-ancestry-kit-usa-delivery https://mankindproject.org/ http://www.bradshawfoundation.com/journey/ https://bg.wikipedia.org/wiki/Антропологични_и_генетични_проучвания_на_българите https://en.wikipedia.org/wiki/Genetic_studies_on_Bulgarians http://admixturemap.paintmychromosomes.com/ https://support.ancestry.com/s/family-trees

32 години след сключването на Договора, двете страни, подписали споразумението, се обвиняват взаимно, че го нарушават. В Русия смятат, че американската система за противоракетна отбрана Aegis Ashore могат да бъдат заменени, ако е необходимо, с крилати ракети със среден обсег, което ще бъде пряко нарушение на договора. Държавният департамент на САЩ от своя страна отрича възможността за изстрелване на крилати ракети с Aegis Ashore. От декември 2017 г. комплекс Aegis Ashore е в Румъния. Плановете на САЩ да създадат подобна база в полското селище Редзиково следващата година остават в сила. Освен това на фона на ракетно-ядрените изпитания в КНДР се разгръщат Aegis Ashore и в Япония. Русия от своя страна се притеснява от безпилотни летателни апарати на САЩ (дронове), чийто експлоатационен диапазон е 1 100 км. Тези безпилотни летателни апарати са близки със своите възможности и характеристики до дефиницията за крилата ракета. В САЩ аргументите за възможно нарушение от страна на Русия на Договора са и твърдения в американската преса за развитието в Руската федерация на оперативно-тактическият комплекс "Искандер-М" наземни крилати ракети, за които се твърди, че достигат до 3 хил. км. "Искам да подчертая, че новите ракети Искандер, не нарушават Договора в сила от 1988 г., тъй като разстоянието на полета им не надвишава 500 км.", обяснява Виктор Бондарев от Руската Федерация. https://news.bg/

Класификация на ракетите според Договора: от 1000 до 5500 км - ракета със среден обсег и от 500 до 1000 км - ракета с малък обсег на действие. Въпреки факта, че в Договора не съществуват дефиниции за "междуконтинентална балистична ракета", се предполага, че това е ракета с максимален диапазон от най-малко 5500 км. Ракети със среден радиус, унищожени от СССР и САЩ: RSD-10 "Пионер" - ракетни системи с балистични ракети; F-12 - балистични ракети; F-14 - балистични ракети; RK-55 "Релеф" - ракетни системи с балистични ракети; Pershing II - балистични ракети на мобилни платформи; BGM-109G Tomahawk - ракетни системи с балистични ракети. Ракети с малък обсег на действие, унищожени от СССР и САЩ: OTP-22 "Temp-C" - ракетни системи с балистични ракети; OTP-23 Oka - ракетни системи с балистични ракети; Pershing IA - балистични ракети на мобилни платформи.

САЩ официално се оттеглиха от договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие - споразумението с Русия от края на Студената война, което се смяташе за гаранция срещу ядреното въоръжаване на двете страни. Мнозина смятат, че краят на договора от 08.12.1987 г. създава много сериозна опасност от срив в политиката за възпиране от разработване и употреба на ядрен арсенал, за чието въвеждане бяха нужни десетилетия. Един от най-важните договори за контрол над оръжията, подписан от президента на САЩ Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов преди 32 години - Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, е мъртъв, предаде "Асошиейтед прес", цитирана от БТА. И Съединените щати, и Русия се оттеглиха днес от договора, наричан на английски Intermediate-range Nuclear Forces treaty (INF) - Договор за ядрените сили със среден обсег. Споразумението налага забрана на двете страни да разполагат наземни крилати ракети, които могат да достигнат цели в обхват от 500 до 5500 км. Рейгън и Горбачов подписват споразумението в опит да подобрят отношенията между двете страни в последните години на Студената война. Една взаимна атака би могла да се извърши с удари на балистични и крилати ракети с малък и среден обсег, чието полетно време е по-малко от 10 минути. И ако САЩ и Русия решат да не удължат действието му или да не заменят с нов по-обхватния нов договор СТАРТ, когато изтече в началото на 2021 г., за първи път от близо половин век няма да има никакви ограничения за двата най-големи ядрени арсенала в света, посочва АП. Разработката на руската ракета 9M729 бе сред аргументите, с които Съединените щати заявиха, че Русия нарушава договора. НАТО подкрепи тази позиция. Москва обаче обяви, че спира да изпълнява задълженията си по договора и ще се оттегли от него. Първоначално руският президент Владимир Путин твърдеше (през 2007 г.), че договорът не отговаря на интересите на страната му. По-късно, след обвиненията на Запада, Москва отрече да го нарушава. Руските власти твърдят, че ракетите 9M729 имат максимален обсег от 480 км. САЩ обаче смятат, че официалните данни са значително занижени и обсегът им е най-малко 2600 км. Това означава, че тези ракети могат да поразят почти всяка европейска столица. От своя страна, Русия също твърди, че армията на Съединените щати не спазва условията на договора (обвинение, което Вашингтон, разбира се, отрича). Новият договор за съкращаване на стратегическите оръжия (New Strategic Arms Reduction Treaty) бе подписан на 8 април 2010 г. от Русия и САЩ и влезе в сила на 5 февруари 2011 г. Американското правителство заяви, че Русия е нарушавала Договора за ракетите със среден и малък обсег в продължение на години, като е разработвала и въвеждала във въоръжение оръжия, застрашаващи САЩ и съюзниците им, особено - в Европа. Президентът Тръмп твърди, че иска нов договор за контрол над оръжията, подписан от САЩ и Русия, но този път - и от Китай, добавя АП. Отива си "безценна спирачка за ядрената война", предупреди генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, цитиран от Би Би Си. "Има вероятност това да повиши, а не - да намали заплахата от балистични ракети", каза той и призова и двете страни да търсят "споразумение за нов общ път към международен контрол на въоръжаването". Според военния анализатор Павел Фелгенгауер, цитиран от "Франс прес", с края на договора предстои "разработката и разгръщането на нови оръжия. За което Русия вече е готова". Администрацията на Тръмп обаче възприема тази мярка като санкционен ход срещу Москва, която отдавна нарушава условията на договора. А отказът от него може да се окаже нужен за Съединените щати и с оглед на евентуален бъдещ техен военен конфликт с Китай, пише "Вокс", като цитира военни експерти. В крайна сметка, през октомври 2018 г. Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще се оттегли от договора, ако в срок от 60 дни - до 2 февруари 2019 г. - Русия не се върне към изпълнение на условията. Предупреждението сложи началото на серия от спешни преговори между двете столици в опит за възстановяване на нормалните им отношения. Страните обаче така и не постигнаха споразумение. НАТО се опита да увеличи натиска, като през декември 2018 г. обвини Русия в нарушение на международен договор. Кремъл отново не отстъпи и това принуди Тръмп да сложи окончателния край на споразумението, който беше потвърден и по време на годишната му реч за Състоянието на съюза през февруари 2019 г. Какво следва оттук нататък? Имаше ли смисъл да се пази договор, който явно не обвързва страните със задължителна сила? Или изоставянето на една от малкото писмени гаранции за възпиране е крайно рисков ход, който може да изправи две световни ядрени сили пред военен конфликт? Експертите и политическите лидери, които се занимават пряко с ограничаването на този риск в глобален мащаб, са изключително притеснени от развитието на ситуацията. Бившият координатор на програмата за ограничаване на ядрения арсенал към Държавния департамент Бони Дженкинс посочва, че благодарение на договора от 1987 г. са унищожени общо 2692 ракети. "Вместо да подчертаваме това постижение, сега отваряме възможността за нова надпревара във въоръжаването, като премахваме ограниченията, наложени от договора. Това е поредна стъпка назад в отношенията с Русия", предупреждава тя. Критиката й съвпада с основните съображения на общността за ядрено възспиране: колкото по-малко бариери има пред Русия и САЩ, толкова по-голяма е опасността от ескалация в превъоръжаването им до момент, в който напрежението между двете страни ще доведе до пряка заплаха от ядрена бомбардировка. Бившият държавен секретар на Рейгън Джордж Шулц също подчертава, че "Щом този договор беше скъсан, все едно, че този акт не е нищо особено, това показва до каква степен хората са забравили за силата на ядрените оръжия. Някой ден ще се окаже прекалено късно!". Срокът на последното подобно двустранно споразумение между САЩ и Русия - т.нар. New START, или Договор за мерките за бъдещото съкращаване и ограничаване на стратегическото офанзивно въоръжение - изтича през 2021 г. Едва ли то ще бъде удължено с нови пет години. Други експерти обаче подкрепят решението на администрацията на Тръмп като правилен ход. Преди всичко, смятат те, Америка не бива да се ограничава, докато Москва грубо нарушава условията на Договора. Нещо повече - през 2018 г. руският президент Владимир Путин се похвали със създаването на нови хиперзвукови крилати ракети, което по думите му може да ударят всяка точка по земната повърхност и да обезсмислят американската противоракетна отбрана. Русия не е единствената грижа на Пентагона. В доклад от миналата година американското министерство на отбраната предупреди, че Китай подобрява изключително бързо своя ракетен арсенал, което може да доведе до затруднения за американските бойни кораби при доближаване до крайбрежието на страната при евентуален военен конфликт. Експертите посочват, че договорът от 1987 г. поставя САЩ в твърде неблагоприятна позиция в глобален мащаб, затова е нужно да се вземат мерки за възстановяване на баланса. Дали ходът на Тръмп е хитра стъпка напред в геополитически план, или е първата крачка към ядрен апокалипсис в необозримо бъдеще, никой не може да предвиди. Но и Китай, и Русия, а и други страни по света имат видима мотивация да развиват стратегическия си арсенал. И по всичко личи, че осъзнатата заплаха от времето на Студената война вече не може да ги спре. https://www.webcafe.bg/ https://www.dnevnik.bg/

И на мен ми се е случвало, когато говоря на английски, на есперанто или на италиански, да вмъквам френски думи. Ако превеждам от английски към френски или обратното, на моменти се чудя от кой език и на кой език превеждам. Получават се забавни каламбури.

Система, базирана на изкуствен интелект, създала две идеи и подала молби за тяхното патентоване, трябва да бъде призната за изобретател. Това иска екип от изследователи, но среща отпор от страна на институциите, които смятат, че патенти може да има само човек, пише Би Би Си. Едно от изобретенията е контейнери за храна, които роботизирани ръце лесно могат да уловят или които могат по-лесно да се закачат един за друг с цел тяхното по-лесно пренасяне. Друго изобретение е предупредителна светлина със специфичен ритъм, който човешкото съзнание забелязва лесно. Според Европейската патентна организация обаче причината само хора да се регистрират като създатели на иновации са усложненията, които биха се появили, ако бъде разрешен корпоративен статут. Изследователите от университета в Съри и създателят на изкуствения интелект Dabus оспорват това. Те искат системата да може да регистрира патенти от свое име и са се обърнали към властите във Великобритания, САЩ и Европа. Dabus, създател на сюрреалистично изкуство (заради начина, по който шумът се смесва в невронните мрежи), не се обучава за индустриални дейности и за решаване на проблеми, а - за откриване на нови идеи, за "умствената част на изобретяването", казва създателят му Стивън Тейлър. Според професора по право Райън Абът сегашната ситуация повдига редица въпроси. Ако системи с изкуствен интелект, които днес създават книги или правят снимки, продължат да "са начинът, по който изобретяваме неща в бъдеще", а не могат да бъдат признати, "цялата система за интелектуална собственост няма да работи", казва той. Говорител на европейското патентно ведомство обаче е на друго мнение - че човешкият характер на носителите на патенти е въпрос на "глобален консенсус". Засега се очертава възможността в бъдеще изкуственият интелект да е само "инструмент" на изобретател човек. "Всяка промяна би се отразила далеч отвъд патентното право, на правата на авторите, отговорността пред гражданското право и защитата на данните." https://www.dnevnik.bg/

Превключване на езикови кодове: Защо хората смесват два езика, докато говорят? Когато хората смесват два езика, докато говорят, ние казваме, че те превключват кодовеа. Всеки език е някакъв код. В зависимост от това, за което човек говори, превключването на кода може да бъде много интуитивен и нормален аспект на говоренето. Това може да се случи, само ако владеете на високо ниво два или повече езикови кода - пълни езици, диалекти, вариации, международни езици, смесване на два езикови кода (frenglish/franglais) и т.н. Най-висша форма на владеене на даден език е да можете да мислите на него. Някои двуезични или многоезични хора предпочитат да мислят основно на един език и след това да превключват кода, докато мислят за нови понятия в различен контекст. Това превключване на езикови кодове се случва поради невронни, когнитивни, социални и други взаимодействия в човешкия мозък. Когато хората автоматично смесват два и повече езика, има два важни фактора, които трябва да се вземат предвид - познанието (всички процеси, участващи в мисленето) и начинът, по който невроните взаимно си сигнализират. Тук навлизаме в сферата на психолингвистиката (психология + лингвистика) - изучаването на това, как езикът в неговия контекст работи в мозъка и как ние мислим за/с него. Нека да видим сега - защо хората смесват два езика или използват кодовия превключвател... Първият език, придобит от даден човек, ще образува много здрава невронна мрежа, която управлява този език. Нека наричаме тази невронна мрежа - Мрежа А. Вторият език, придобит от същия човек, ще образува друга схема, само скромно свързана с Мрежа А, просто защото езиците се изграждат един върху друг. Нека наречем тази мрежа - Мрежа Б. И двете мрежи имат уникални, както и общи характеристики. А тези две мрежи могат да се припокриват, когато се сравняват думи на двата езика. Конкретни обекти като „врата“ и абстрактни понятия като „любов“ могат да имат различни контексти и представителни думи. Някои от тези думи са полисемантични и имат сложни конотации във всеки език. Многоезичните хора смесват два+ езика, докато говорят, защото някои думи са по-добре научени на родния им език, а пък други думи образуват лесни мостове, по които двата езика (родният и чуждият) биха могли да се пресрещнат. Всяка от възможните вариации носи със себе си набор от детайли, които са част от много неща - преживявания, спомени, концепции, фантазии и др. Накратко, нюансираното включване на думи за определен обект добавя повече съдържание и нови конотативни значение на неясната представа за същия обект на обсъждане. При наличие на две невронни мрежи - Мрежа А и мрежа Б, свързани заедно, но оформени по различен начин, всяка от тях може да е достатъчно отчетлива, за да може мозъкът да започне процесите на речева дейност и на разбиране. Двуезичните хора, и - особено тези, които израстват с два или с повече езика, интернализират невронните мрежи - A и Б (понякога - и мрежи Г, Д, Е и др.) до такава степен, че превключването между езиковите кодове при тези хора става автоматично. Невроните се ангажират за започване на процесите на речева дейност и на разбиране без необходимост от много усилия от страна на човешкото съзнание. Човек може да наблюдава това, докато научи нов език по-късно в живота. Човек мисли много, за да избере правилната дума, освен ако не практикува достатъчно, за да автоматизира новия език. За повечето от нас първият ни език е автоматичен. За многоезичните хора и двата езика са автоматични и интернализирани. Повечето хора мислят на езика, който е интернализиран и автоматичен. Заслугата за това е на непрекъснато променящия се много адаптивен детски мозък, който редовно претърпява структурни промени заради ученето. Думите имат езиково членство, което означава, че дадено понятие с представителната си дума принадлежи към някоя езикова мрежа. Многоезичните хора могат да използват думи със сложна езикова принадлежност. В двуезичен контекст една езикова схема може да си сътрудничи с друга езикова схема и да увеличи вероятността от смяна на лингвистичния код. В монолингвистичен контекст една езикова схема може да потисне друга езикова схема и да намали вероятността от смяна на кода. Стъпката преди произнасянето на дадена дума се нарича "планиране на изказването". Когнитивните процеси, които контролират езика, са изградени въз основа на намеренията на говорещия, концептуалния смисъл, необходим за комуникацията, и глобалната езикова мрежа. Изборът на език от партньора за разговор може да повлияе на езика, който е избран от оратора. Съществува непрекъсната система за внимание, която работи на множество нива, за да разбира какво се чува и какво (и - защо) се говори. Точно преди изказването някаква форма на изпълнителен контрол (контрол от по-висок ред) оценява конкуренцията между съставките на лексикалните, неврологичните и концептуалните ресурси. В този процес се прави окончателен избор (автоматично или по друг начин) и изходът е превключване/смяна на кода или пък - смесване на кода. Първият език е основният ни език и ще има повече думи, навлизащи от първия език, докато говорим на втория или на третия си език. Това обаче не е задължително вярно, тъй като първият език не е постоянно доминиращ във времето. Изследователите предполагат, че всеки език може да стане по-достъпен при смяна на кодовете (с по-голяма вероятност за употреба), ако стане доминиращ език. Доминирането се отнася до честотата на употреба, количеството на натрупаните лексикални единици и богатството на опита с определен език. Това означава, че дори и да сте научили английския като първи език, но в определен момент сте използвали испански за няколко години, е вероятно да имате наплив на лексика от испанския език, докато говорите на английски. Социалният контекст може да е в основата на причините, поради които смяната на кодове се случва дори при диалекти на определен език. Смяната на лингвистичните кодове има силата да променя социалните ситуации. Това може да отразява психологическото състояние на говорещите и отношението им към определени езици. Смесеният език е език, който възниква сред двуезична група, обикновено много рязко, съчетава аспекти на два или повече езика. Тъй като всички езици показват известна степен на смесване по силата на заемни думи, които съдържат в себе си, става въпрос за спор дали понятието за смесен език може смислено да се разграничи от контактните явления на определени езици от типа контакт и заем, наблюдавани във всички езици. Учените обсъждат до каква степен езиковата смес може да се разграничи от други механизми, като превключване на кодове, субстрати или лексикално заемане. А на Вас понякога случва ли ви се да смесвате два езика, докато разговаряте с хора, които разбират само един от тези езици?

Ще имаме някаква "сложна езикова ситуация". Нейните точни параметри ще зависят от това, кои са двата народа и двата езика. Важно е кой е по-развитият от двата езика, на кой от двата езика има написана литература. Но, ако няма теренни проучвания с мащабни социолингвистични методи, опитен екип и сложни методи за статистическа обработка на получените данни, нереалистично е да се отчита състоянието на двуезичието (диглосията). (Една рускиня веднъж ми сподели следното: Полският език е доста подобен на руския. Той ми звучи така, все едно слушам руски под вода.) Един пример: Жителите на Украйна са: - двуезични (говорят украински и руски); [Важно е да се отбележи, че част от тях се обявяват за украинци, а другите - за руснаци!]; - триезични (говорят украински, руски и смес от тези два езика, наречена суржик); - едноезични (могат да говорят само смесения език - суржик). [В превод - сено и слама/тюрлюгювеч/буламач]

https://www.mod.bg/bg/documents_registri.html https://civilreg.mod.bg/ http://www.comd.bg/bg/content/tuk-mozhe-da-namerite-svobodnite-rabotni-mesta-za-voennosluzheshchi-v-ministerstvo-na https://www.mod.bg/bg/documents_obiaviKonkursi.html

Добре... Сега, след като уточнихме понятието, какво следва?

Втората световна война е наречена така, защото за втори път след Първата световна война всички развити страни в света по това време участват в боевете, които се водят на различни театри на военните действия на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в различна степен - и във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския.

Да, и първата балканска война не прерасна в общоевропейска и световна. Но можеше, ако това беше в интерес на някои от Великите сили.

Може да поразсъждаваме кои държави биха я пожелали и по какъв начин биха могли да я започнат. Да започнем със Северна Корея. Тя би могла да атакува Южна Корея и/или Япония. А може и да бъде атакувана превантивно от страна на САЩ.

Един от основните проблеми при идентифицирането на потенциалните източници за започване на трета световна война е, че има само две исторически събития, които са предизвикали световни войни в миналото. Това са ултиматумът на Австро-Унгария за война със Сърбия, с който започва Първата световна война и нахлуването на Германия (а след това - и на СССР) в Полша, което слага началото на Втора световна война. Нека потърсим някакви закономерности и общи допирателни, чрез които се повтарят зараждащите се световни конфликти... - Нерешени конфликти между съседни държави и избухване на локален граничен конфликт. - Гражданска война. - Конфликт, който може да се развие на едно операционно направление, но може да продължи с месеци и дори - с години. - Локална война в едно стратегическо направление. - Регионална война на няколко стратегически направления. - Наличие на несигурни военно-политически съюзи. - Намеса на Великите сили. Конфликтът би могъл да се случи като част от някакви кардинални решения за промяна на света. - Напълно възможно е трета световна война да започне и от някакво незначително събитие, дори - по случайност. - Третата световна война може да започне и като битка между хакери в киберпространството. - Провал на дипломатическите преговори за слагане на край на някой регионален военен конфликт. - Военен конфликт между държави, съюзнички на две или повече Велики сили. - Разпадане на военната хегемония на САЩ и на глобалния международен ред, който я придружава. - Неблагоприятни климатични промени. Днес няма уважение между противниците, баланс или симетрия в силите. Няма го и страхът от ядрен армагедон, който в миналото е имал възпиращ ефект. Днешната конфронтация е повече следствие на директното политическо и военно участие, макар - и със средства, различни от използваните през миналия век. Информационна война, политически натиск, икономически санкции, кибератаки – всичко това отдавна е част от арсенала на Великите сили. Можем само да се надяваме, че до третата световна война има още много неизвървян път. И, че тя ще ни се размине.

Ето два интересни документа по темата... Европейски въоръжени сили.pdf Общата европейска отбрана.pdf

Сайтът не е готов. Все още е в разработка. Можеш да им пишеш с молба да включат и твоя сайт/блог. https://naukamon.eu/contacts/

В раздел Полезни връзки на сайта присъства и нашият сайт - https://nauka.bg/ .

Хора от научните среди, както - и цялото българско общество, вече могат да се информират за всичко, което се случва в сферата на науката онлайн. Това е възможно с посредничеството на онлайн портала https://naukamon.eu/ , който вече е достъпен, макар все още да е в процес на разработка. Порталът ще предоставя информация, както на учените в България, така - и на държавните институции, на бизнеса и индустрията, на научни организации и фирми от страната и от чужбина. В новия сайт всеки би могъл да намери информация за националните научни програми, които се финансират от просветното министерство. В раздела е описано каква е целта на всяка една от тях, в кои научни сфери са, какво е финансирането им, какви ще бъдат резултатите от работата по тях. Най-важните научни инфраструктурни проекти в България също са поместени в сайта. Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски“ е едно от местата, за които могат да се информират интересуващите се. В научния портал е достъпна и разнообразна допълнителна информация - за видни български учени, за възможности за кандидатстване и други полезни ресурси. Там е поместена Национална програма „Млади учени и постдокторанти“, като са представени нейните цели, дейности и минималните възнаграждения за тях. Новият научен портал събира и всички последни новини за постижения, отпуснати от държавата средства, наградени от конкурси, предстоящи семинари. А за тези, които знаят какво искат да научат, има и лента за търсене. Порталът ще се развива и ще се надгражда постоянно като мащаб, обхват и съдържание. Целта е да обедини и свърже уебсайтовете и тематичните онлайн архиви и библиотеки, които съдържат информация за науката в България и за успехите и постиженията на българските учени работещи у нас и в чужбина. Идеята за този портал възниква след запитвания от страна на бизнеса и на редица обществени организации как биха могли да имат безплатен бърз достъп до качествена наука. Във време на разпространение на фалшиви новини, безпрецедентен достъп до информационно съдържание, бързо и лесно търсене по всякакви теми, водеща мисия на Министерството на образованието и науката е да достави на гражданите точна и полезна информация, основана на доказателства, данни и експертизи за редица научни направления, обекти, процеси и предизвикателства от заобикалящия ни свят.

Ето една карта и от мен...

Ако пи е равно на 3 по р на квадрат (така ли беше?), какво се променя в тази формула, ако заменим пи с тау? Как би изглеждала формулата? И защо е необходима тази замяна на пи с тау?

Културно наследство (също - и културно-историческо наследство) е културологичен и правен термин, обозначаващ съвкупността от културни ценности на дадена общност. Според Закона за културното наследство от 2009 г. културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. Културно наследство са: - наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати; - исторически обекти и комплекси; - архитектурни обекти и комплекси; - етнографски обекти и комплекси; - образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура; - природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения; - индустриално наследство; - произведения на изящни и приложни изкуства; - народни занаяти; - документално наследство; - аудио-визуално наследство; - устна традиция и език; - книжовни и литературни ценности; - обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания; - музика, песни и танци; - народна медицина; - кулинарни и еноложки традиции; - народни игри и спортове. Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация. Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото. Културното наследство е обект на регулация и защита на национално и международно ниво. Основните регулаторни актове са: - Закон за културното наследство на Р. България от 2009 г. - Конвенция за защита на културните ценности в случай на военни конфликти от 1954 г. (или т.нар. Хагска конвенция) - Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета в Париж на 14.11.1970 г.

Терминът „културна ценност“ е въведен в правно обращение с влизането в сила на Закона за културното наследство през април 2009 г. Той заменя дотогава използвания термин „паметник на културата“, въпреки че дефинициите не се припокриват. Понятието „културна ценност“ е доста по-обширно от „паметник на културата“. От друга страна „културна ценност“ е пряка заемка от международно използваните английски и френски термини: cultural property и valeur culturelle. Културна ценност (също така - културно-историческа ценност) е термин в българското законодателство, обозначаващ: - нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност; - нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания; - фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Този тип културни ценности не подлежат на идентификация по законно установения ред, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост. Културните ценности могат да бъдат публична или частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, на общините, на Българската православна църква и на другите регистрирани вероизповедания, както - и на физически и юридически лица. Културните ценности са основните съставни единици на културното наследство.