ISTORIK

Ето тук малко картинки, които са свързани с теизма (вярата в Бог) и атеизма (неверието в Бог). Ето и един сайт, според който "Еволюцията е хумор" или "Хуморът е еволюция". Или - нещо такова... http://gregladen.com/wordpress/?cat=72

Да - така е. И - да - възниквали са. Религии, възникнали поради различни политически необходимости, са, например: - християнството - възниква като секта в юдеизма (целта - да наложи любовта, вдъхновена от Новия Завет) - ислямът (за да обедини разпокъсаните арабски племена) - лутеранството, а оттам - протестантизмът - третият клон на християнството (за да се отделят вярващите от католицизма, който налагал различни ограничения във всички области от обществения живот) - една от протестантските Църкви - англиканската (протестантска догматика + католическа йерархия) - възниква, защото папата не позволил на крал Хенри VIII Тюдор поредният брак. Известно е, че кралят имал 8 (осем) брака. Църквата едва позволявала два брака, а със затваряне на очите - три (случая на цар Иван II Асен).

Аз не съм и предполагал, че тук ще се случи такава голяма дискусия. Идеята на тази тема беше единствено да ви препрати към форума на Бойна слава, където тя е стартирана, и вие, ако решите, ТАМ да се включите в разгорещените дискусии. Очевидно, не сте чели внимателно първия ми постинг. Там съм казал - ако тази тема ви интересува, идете, вижте и "хвърлете малко съчки в огъня" - в смисъл да пишете там, ако получите вдъхновение. А то какво се получи?! Съвсем друго... Даже и създателите на ТОЗИ (НАШИЯ) форум бяха замеряни с думи. За да не бъдат замеряни и с камъни, темата подлежи на заключване. Моля да бъда извинен, че я създадох, и че я заключвам. Ако близнаците решат, може да я изтрият. Не държа на нея.

Пламене, Жил дьо Ре беше доста по-нагоре. Понеже виждам, че не се справяте с последната задача, ето отговора - Последният е Жан-Потон дьо Ксентрай (Jean-Poton de Xaintrailles). Още един от командирите на французите по време на 100-годишната война.

И аз ще постна нещо тук, но - по-нататък. Готвя ви една приятна изненада...

Проблемите, които заплашват хората с наднормено тегло, са много и разнообразни, например - сърдечносъдови заболявания (ССЗ) и диабет от II тип. Сега към тях ще трябва да се добави и едно сравнително ново явление... килограмизма. Подобно на расизма и сексизма, това е дискриминация, този път насочена срещу хора наднормено тегло. Учени от университета Yale разкриват, че килограмизмът е най-разпространената форма на дискриминация в САЩ, като тя се среща по-често от породената дискриминация от сексуална ориентация, пол, възраст, религия, раса или физически недъг (Int J Obes 2008, doi:10.1038/ijo.2008.22). Жертви много по-често са жените, които страдат от "килограмовите предразсъдъци", когато индексът на телесната им маса достигне 27. Мъжете се сблъскват с проблема, едва когато индексът им достигне 35. Необяснима лакомия Ние трупаме килограми, защото поемаме повече калории, отколкото изгаряме. Но защо постъпваме така - защото сме лакоми или защото това ни е в природата? От години учените знаят, че когато ядем вкусна храна (например сладко), се покачват нивата на хормона допамин в дял на мозъка, който отговаря за чувството на възнаграждение от дадено действие и затвърждаването му. Идеята е, че когато правим нещо, което предизвиква секреция на "биологичния наркотик" допамин (храним се, пием вода, правим секс и др.), изпитваме удоволствие, което искаме да изживеем отново. По този начин организмът си гарантира, че няма да спрем да извършваме дейностите, които гарантират оцеляването на човешкия вид. Просто, ясно и несъмнено изиграло важна роля в миналото, когато гладът е бил постоянен спътник на човечеството. В западния свят обаче храната е изобилна и почти никой не гладува. Напротив - природните механизми сякаш работят срещу нас, карайки ни да се тъпчем с все повече вкусни неща. Дори развиваме силен натрапчив глад към определен тип храна, например – към шоколад, чипс, пица, кроасани, сандвичи, вафли... Учените наричат явлението food craving и знаят, че неистовото желание винаги е насочено към висококалорични продукти. Защо е така откриват изследователи от университета Duke, САЩ (Neuron 2008; 57:930). Да ти е сладко! Учените сравняват реакциите на нормални мишки и на такива, чиито вкусови рецептори за сладко са отстранени чрез "изключване" на ген. Идеята е да се провери дали те ще реагират еднакво на истинска захар и на изкуствен заместител, който е ниско калоричен. "Нокаутираните" мишки, както се наричат тези, чийто ген е изключен, не правят разлика между вкуса на захарен разтвор и на чиста вода. Серията експерименти показва, че нормалните мишки избират подсладената вода пред чистата, като, разбира се, от двата вида сладка вода предпочитат по-калоричната, т.е. тази с истинска захар (по-вкусната). Мишките без вкусови рецептори не правят разлика между подсладената и чистата вода, както може и да се очаква. Интересно е обаче, че, ако разполагат с известно време, "нокаутираните" мишки избират да пият висококалоричната вода и игнорират чистата вода и подсладената със заместител на захарта. Въпросът е как те разбират коя вода е "по-вкусната", след като нямат усещане за вкус? Отговорът е "заключен" в мозъчната система за възнаграждение, твърдят изследователите. Те разкриват, че калориите в храната сами по себе си са достатъчни, за да предизвикат секреция на допамин. Ако на мишките им се даде достатъчно време, те реагират на "биологичния наркотик" и избират разтвора, който им носи повече удоволствие. Медиите по света шеговито нарекоха тази способност "шесто чувство за калории", защото се оказа, че отделните неврони в мозъка са чувствителни към калорийния прием. Изводите от изследването са, че калоричната, а не - вкусната храна, всъщност е голямото ни изкушение. Това обяснява защо много хора са привързани към т.нар. junk food, които на практика предлагат калории, а не - изискани усещания за нашите рецептори. Как ли ще реагира диетологията на това откритие? Защото някак е трудно да се бориш срещу първичните инстинкти... Биреното коремче също се оказа сериозна опасност за здравето, стана ясно през изминалата седмица. Епидемиолози, работещи в частна американска здравна компания, разкриха, че мастната тъкан, характерна за областта около корема, повишава сериозно риска от развитие на старческа деменция (Neurology 2008, doi:10.1212/01.wnl.0000306313.89165.ef). Това е все по-често срещана невродегенеративна болест, поради нарастването на продължителността на живота. Тя се характеризира с отслабване на паметта, вниманието, говора и т.н., но за жалост не се среща само при най-възрастните. Учените считат, че причината за това се крие в химическите вещества, отделяни при разграждането на "коремната" мастна тъкан, които вероятно влияят на мозъка. Добрата новина е, че упражненията бързо премахват коремчето, защото образуващите се там мазнини изгарят много лесно. Следователно, бирата трябва да се поема не - с висококалоричен чипс, а - със спорт. Дори и тогава, когато нямаме излишни килограми! Невидима заплаха Изследване, много важно за медицината, привлече вниманието на медиите и медиците по цял свят още преди да бъде публикувано. То е извършено от една от най-реномираните лекарски институции в света - Mayo Clinic. Екипът от Mayo обяви през седмицата, че индексът на телесната маса, тоест съотношението тегло/ръст, не е достатъчно достоверен индикатор за оценка на риска от сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Според изследването, което бе представено на годишната среща на Американския колеж по кардиология, около половината американци с "добро тегло" имат повече мастна тъкан от нормалното. Тъй като именно мастната тъкан причинява проблемите при наднорменото тегло, то тези индивиди са точно толкова заплашени здравословно, колкото - и хората, които ги превъзхождат с някой друг килограм. Учените обозначават явлението с нов термин - затлъстяване при нормално тегло (normal weight obesity). Откритието на лекарите от Mayo Clinic има огромно значение, защото то показва, че сегашната парадигма, която обръща внимание предимно на индекса на телесната маса, а не отчита съотношението мускули/мастна тъкан, трябва да се отхвърли. Хора с наднормено тегло, но и с много мускули, може да не са заплашени от ССЗ, докато сравнително слаби хора може да имат излишни мазнини и да са в рисковата група. Изследователите считат, че занапред трябва да се измерва не - теглото, а - количеството мазнини в организма и на тази основа да се взимат решения за лечение и превенция. Ясен Пекунов В-к „Капитал”

Само за ценители... Сайтът на списание "Един Завет" http://edinzavet.wordpress.com/

Live action role-playing game (LARP) Хижа „Родопски партизани", намираща се над Храбрино, ще бъде арена на Национален LARP 2008. Играта ще се проведе на 5-и април, а участие в нея ще вземат 12 клана от 6 града. Това съобщиха в програмата Дарик кафе Петър Гюдженов и Елеян Чанков, които са двама от основателите на пловдивския клан „Воините на седемте хълма". Участниците в LARP приемат роли и „изиграват" действията на избраните от тях персонажи сред обстановка, която в максимална степен се доближава до реалната за героите. Това донякъде наподобява театър, където актьорите носят съответни на постановката костюми, говорят и се държат като техните герои. Несъмнена е връзката и с историческите възстановки, каквито се провеждат от години и в България (походът на Ботевата чета, превземането на Шуменската крепост и др.) LARP игрите протичат в предварително определен план – играчите са се разбрали за „света", в който ще се изиграе играта. Това най-често е фантастичен свят, вдъхновен или наподобяващ средновековни, военни, фантастични и други книги. Като важна разлика от обичайните театрални постановки и историческите възстановки, може да се посочи това, че повечето LARP игри не са обвързани със сюжет, а - само с контекст и c персонажи. Играчите не знаят предварително какво ще се случи с техните герои, а се стремят да действат така, както техните герои биха действали в съответния контекст. В този смисъл, задачата на играча е дори по-сложна от тази на театралния актьор. Eто малко сайтове за ЛАРП и косплей, и за исторически възстановки и други интересности: http://en.wikipedia.org/wiki/Live_action_role-playing_game http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%90%D0%A0%D0%9F http://en.wikipedia.org/wiki/Historical_reenactment http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_histo...nactment_groups http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of...nactment_groups http://en.wikipedia.org/wiki/Cosplay http://www.visitsvishtov.com/novae/bg/ http://en.wikipedia.org/wiki/Living_history http://larp.bgbards.org/ http://www.rinennor.org/ http://www.rinennor.org/modules.php?op=mod...icle&sid=86 http://www.larpmag.com/ http://larp-bg.org/index.php http://larpbulgaria.com/ http://www.zemlemoria.org/programa_files/2007_files/lady.htm Eто малко снимки за ЛАРП и косплей:

Съвременните изследователи отнасят възникването на шахматната игра към V век след Р. Хр., в тогавашна Индия, и определят играта като обикнато развлечение за хора, които векове наред могат да си го позволят, понеже разполагат с достатъчно свободно време, а и са изкушени в мисленето. 16 - 17 столетия шахматна игра разширяват ареала (пространството) на разпространението й и броя на хората във всяко едно време, проверяващи себе си чрез умението да се спечели битката в рамките на 64–те квадрата, включително и във варианта "блиц" (за най – кратко време). Вглеждането в историята на шахмата, в правилата на играта, в действащите персонажи, поставя в позиция "шах" (по – скоро – в позиция "шех", защото историята е дама) историята въобще и най–вече – историята на човешката и на обществената мисъл. Най – кратко изразен, въпросът изглежда така: Какво може да ни разкаже шахматната игра, ако историкът я предразположи да сподели тя с нас съхранените в нея представи за развитието на човешкото общество?. Едно от първите неща, които начинаещите шахматисти научават, е легендата за създаването на играта. Според нея, грабнати от новата игра, индийският шах и неговият двор пожелали да възнаградят пребогато нейния създател. Чудакът пожелал съвсем малко: върху първото квадратче да сложат едно зърно ориз, върху второто – 2 зърна, върху третото – 4, върху четвъртото – 8, върху петото – 16 и така нататък, без нито да намаляват, нито да прибавят. В очакване на няколкото шепи зърна, които шахът си представял, че ще трябва да даде на гениалния си поданик – и така евтино да му излезе новата придобивка – поканил го на купичка чай, а на своите придворни математици възложил набързо да пресметнат каква е крайната бройка на оризовите зрънца. Нощта не стигнала, нито пък – следващият ден. Днес, ще се сетим, че гениалното откритие на шахматната игра е станало по време, когато геометричната прогресия не е била известна на математиците. А, когато сметката, най – сетне, била направена, оказало се, че шахът ще бъде напълно разорен, а поданиците му ще трябва да умрат от глад! Хубава е тази легенда, сбрала в себе си играта на числата в 64–те квадрата, категорията "власт" – политическата - на шаха (на владетеля) и тази на знанието, известно на създателя на играта, но неизвестно на останалите, а още – и тази на храната. И трите категории са сред най – важните в традиционното общество – числата, които организират света и превръщат хаоса в Космос; властта, храната и нейните сакрални (свещени) функции… По – сетнешната история на шахматната игра и на шахматната мисъл, с придвижването си от Изток на Запад, всъщност, разкрива движението на хора и на идеи по пътя на Слънцето. Големите реформи в правилата на играта, в названията на фигурите – особено на най – могъщата фигура – тази на царицата, а така също - и на топа – започват в 15 век, в Испания и Португалия; по – късно, Новото време (от 1492 г. нататък), заедно с нациите, оформя и националните школи; едва открито книгопечатането в Европа, появяват се първите печатни шахматни трудове; едва проходил европейският периодичен печат, раждат се първите периодични шахматни издания. (Още древните римляни са осъзнали истината, че "казаното отлита, а написаното остава и пребъдва във вековете".) А откриването на телеграфа (както и на Интернет – в днешно време) дава мощен тласък на кореспондентната шахматна игра (да си спомним играта на световния шампион Гари Каспаров срещу отбора на света!)… Новооткритите форми на обществен живот не подминават и шахматната игра – раждат се шахматни сдружения в национален и в международен мащаб, както и турнири в национален, международен и световен мащаб. Общохарактерното за идеала на Новото време – Човекът с неговите собствени заслуги – довежда дотам, че, без да знаем името на някогашния създател на шахмата игра и, като знаем само броени имена на майстори от Древността и от Средновековието, няколко стотици са известните нам имена от епохата на Новото време. И още един белег на Новото време: играта излиза от обичайния кръг на хората, богати на пари и на време, а също така – и от обичайната си характеристика на "игра". Шахматът се превръща в занаят, или - иначе казано – окончателно се професионализира, без това да го върне в първоначалното му състояние на игра, предназначена за определено съсловие, защото, дори професионализиран, той си остава любима игра за милиони хора. Фактът, че историята на шахмата не се разминава с историята на човешкото общество през последните 16 столетия, поражда поставеният по – горе въпрос за т. н. "шах на историята", а именно: какво от представите за човека, природния и обществен свят е опазила шахматната игра в себе си? Следващите редове са само един начален опит за отговор на този въпрос. Първото нещо, заслужаващо внимание, е организацията на игровото пространство: един голям квадрат, разделен на 64 малки или общо – 65 квадрата. Изборът е повече от точен – заради сакралността на числата 5 и 13, които, като се умножат, дават 65, а така също, и заради самото число 64 и неговите свойства. Числото 2, умножено по 32 (колкото е броят на зъбите), и повдигнато на 6-та степен (също така – сакрално число, известно на много култури и изразявано с 5-те планети, познати в Древността, както и с 5-те пръста на едната ръка, към които се прибавя палецът на другата), умножено по 4 (2 x 2) а после - по 8 (2 x 2 x 2), така, че да се получи математическата редица 2, 4, 8 – от три числа, всяко следващо от които е два пъти по – голямо от предходното. В самото число 3 са вплетени толкова много природни дадености, че ще си позволя да напомня само някои от тях, довели до сакрализирането на числото в различни култури. Около 3 денонощия, Луната е невидима с невъоръжено око, по време на своята фаза "Пълнолуние". Три са най – ярките звезди от пояса на съзвездието Орион. Горните крайници и главата – събрани, оформят ТРИъгълник. Три са фалангите на всеки от пръстите на ръцете. В християнството, Бог – Отец, Бог – Син и Бог – Свети Дух оформят Светата Троица. Общият брой на фалангите на 4-те пръста е 12 – колкото са и съзвездията, през които преминава Слънцето през 12–те месеца на годината. Вглеждането в човешкото тяло, както и в небесните явления, е в състояние да обясни защо в отдалечени една от друга култури – във времето и в пространството – се сакрализират едни и същи числа. Към вече посочените, ще добавя 1, 7, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16… 30 – последното, мислено като царско число, заради лунарния месец и заради мисленето за Луната като за същество от мъжки пол (в женско същество Луната ще се превърне доста по - късно, едва когато Слънцето придобие мъжки пол, но символиката на 30, на 3 и на тяхното съчетаване ще се запази. Само да припомня… Според Евангелист Лука, Иисус Христос бил около 30 годишен, когато започнал да проповядва, проповядвал ок. 3 г., преди да бъде разпнат на кръста. Никак не е случаен изборът на деня на Възкресението му – трети след смъртта, но като се брои за първи денят на настъпване на смъртта). С числото 64, в съчетание с квадрат, има още една "магия": разпределим ли дъската по вертикала и по хоризонтала, във всеки нов квадрат се получават по 16 квадратчета - толкова, колкото са и фигурите на всяка от двете армии. Идеалният център заема 4 полета, а разширеният – 16. Извън идеалния център, остават още 60 полета (квадратчета) – число, познато от множество древни календари, особено в Изтока, където се оформя цикълът от 60 години. Играта с числата може да продължи до безкрайност, но аз ще спра дотук. Играта с числата може да бъде продължена по друг начин – като проследим правилата на шахматната игра. Количеството на полетата е минимално, в изходна позиция и максимално, при оптимална позиция, които всяка от фигурите владее. При тях, във всички случаи, личи формулировката x + 1, където 1 е полето, върху което, в конкретния момент, се намира фигурата, а x е броят на полетата, до които тя има достъп и – съответно – над които има власт. Така, в изходна позиция, но на празна дъска, царят разполага с 5 + 1 полета, а - в оптимална – с 8 + 1; топът – с 14 + 1, но само в 2 посоки и т. н. Остана да напомня, че квадратът е от геометричните фигури, мислени като знаци на хармонията. Но той не изчерпва геометрията в играта. Всички фигури, с изключение на коня, се движат по права линия – хоризонтална, вертикална или диагонална, независимо, 4е темпът и възможните посоки са различни. Проследят ли се възможните придвижвания на коня в оптимална позиция, ще се забележи, че, макар и като квадрати, те отвеждат към формата на кръг (по – точно - на окръжност). В митологията, конят се свързва със Слънцето. От същата позиция, царят описва кръг, а царицата – три кръга. Като кръг могат да се мислят движенията и на останалите фигури, с изключение на пешката, но те не покриват толкова плътно пространството, както е в случая с коня, с царя и с царицата. С вглеждане във възможностите, се откриват равнобедрен трапец, нови квадрати и тъй нататък. Сред най – интересните неща в шахмата е способността на фигурите за придвижване. Излизането от изходната позиция задължително е свързано с някаква придобивка; ако, за пешката, това е единствената възможност да прескочи едно поле, то, за останалите фигури, излизането означава разширяване на овладени територии, както и обогатяване на посоките за тяхното придвижване. Стегната в своите вечни 3 + 1 полета, пешката може да получи, като компенсация, най – голяма награда: бие ли се добре, движи ли се умело все напред – към позициите на вражеската армия, ако успее да пробие защитата на врага, ако достигне последната хоризонтална линия, тя има възможността да "доведе подкрепление", като се превърне в кон (да си спомним думите на английския крал Ричард Лъвското Сърце, изречени на бойното поле: "Давам царството си за един кон!"), или в офицер, или в топ, или - в най – добрия случай – в царица (вярно, не – в цар!) и, по този начин, увеличава възможностите за победа на "своите". Пешките могат да се придвижват напред заедно – в линия или в колона… Идеята за селската война и за възкачването на трона на "добрия цар" е твърде добре позната, за да бъде специално изтъквана, макар да не е единствената, заложена в правилата за придвижване на пешката. Двете флангови пешки (от първия и от осмия вертицал) единствени имат възможността да увеличат "имота" си от 2 + 1 полета: ако "убият" противникова фигура, а това е възможно само в посока към центъра, ще се сдобият с 3 + 1 полета. Дъската категорично ограничава пространството, за разлика от възможностите в реалния живот, но, все пак, придобивката на двете пешки е с твърде големи натоварености: преселникът получава земя в покрайнините; покрайнините се стремят към центъра (т. н. "центроустремително движение"), който е по – добре защитен, както и по – престижен; тежко и горко на армия, със слаби флангове! Впрочем, на дъската, са две армии. Което ще рече: войници, офицери, средства за придвижване, средства за защита, сражение, "трупове" и "пленници"… Но ще рече, също така, и държава – с цар, с царица, съветници… Дивно е разположението на двете армии! Толкова уважение една към друга, което, в живота, не се среща често – външно погледнато, равен брой сили, с равни рангове: по един цар и по една царица за всяка държава/армия, по два коня (или два конника; да не забравяме, че, в Западна Европа, рицар е равнозначно на конник!), по два офицера, по два топа (тежка артилерия), по 8 пехотинеца, абсолютно еднакви възможности за придвижване! Но някой трябва да започне пръв – това са белите фигури. А дали, ако играта беше възникнала другаде, а не на Изток, щяха да започват черните фигури? Войната носи непременно гибелта на едната армия/държава – значението на името на играта, терминът "шахмат", означава именно това – "Шахът/Царят/Кралят/Владетелят е мъртъв". А, без него, както и без столицата, няма държава. Остава жребият да реши кой играч ще играе с белите фигури.Така, блясва още една "магия": всички фигури могат да се движат, но ги движи някой друг. Някой извън тяхното пространство. Някой непознат, може би, приличащ на тях, но Друг, многократно по – голям, по – могъщ… Друг, на когото Времето и Пространството са Други… Това – към въпроса кой, кога, къде, какво, защо и как именно прави, или по какви механизми се случва човешката история, кой си играе с нас, с нашите съдби – пък бил той Бог, Природа, Извънземен… Тези купища въпроси получават, в контекста на човешката история, още повече на брой отговори, но, твърде често - тогава, когато информация и знание не достигат. "Той" е някой отвън, което означава непознат, зрим или незрим – към въпроса за външния фактор в събитията. Количеството на фигурите, тяхното разположение, техните възможности за придвижване издават разбирането за структурата на човешкото общество (т.н. "социум"), за човешките деяния, за пристрастията на човека към заобикалящия го природен свят. Един е царят, една е царицата, за да бъде единна и държавата. И всеки от тях разполага със свои офицер, кон, топ, с 4 пехотинеца – за защита. Симетрията е постигната, включително чрез общата защита, чрез двата варианта на Рокадата (смяната на местата на царя с единия от двата топа) – с малкия си скок, царят иска да избяга в собствената си кула, а с големия – в кулата на царицата си. По този начин, владетелят изпраща артилерията, със задачата да защитава двореца (или главната кула – т. н. "донжон"). Царицата може да опази своя цар – само не – и от смърт! Царят, от своя страна, може да опази царицата, включително – да отмъсти за смъртта й. Докато има цар, има и държава, има кой да организира обществото, дори - при наличие на убита царица или при царица, липсваща от двореца, понеже е на бойното поле, или пък – пленена от врага. Прелюбопитен е фактът, че фигурата на царицата се появява не по – рано от 15 век, с реформите в играта, съчинени в Западна Европа. В руския език е оцелял ранният термин за тази фигура – "ферзь", който, в своя оригинален вариант, означава "съветник" и който, все – преди реформата, има други, но едва ли по – малки възможности за придвижване по театъра на бойните действия – тоест – по шахматната дъска. Дали реформаторите са превърнали царския "съветник" в "дама", в "царица", следвайки модела на европейското общество (следвайки, също така, решението на Католическата Църква, че жената също носи душа!), отчитайки реалната роля на царицата в това общество, поемайки древни и по – нови митове за жените – воини? Стана вече дума, че, в движенията на царя, на царицата и на коня, слънчевата символика е твърде категорично застъпена. Пред осемте най – важни фигури стоят осем пешки. Най – вярната стража за всяка от тях.Те са призвани да атакуват, затова, нямат право на отстъпление, т.е. - на движение в обратна посока - назад. Могат да вървят само направо – докато достигнат последния хоризонтал (това е осмият – за белите пешки и първият – за черните пешки) или, докато бъдат блокирани от противникова фигура. За да тръгнат по диагонал, трябва да "убиват". Те могат така да отбиват атаките – чрез "убийства" (по диагонала) – или чрез опазване на живота на противника, защото, дори и противник, и той е Човек – в английския език, "фигурите", "пионките" са "хора", а не – "марионетки". Най – интересният начин, по който една пешка може да "убие" противникова такава, е правилото "ан пассан" (от френски – "преминавайки") – когато бяла пешка е достигнала петия хоризонтал, а черна – четвъртия такъв, противникова пешка, която, при първия си ход, преминава 2 полета, може да бъде "убита" "по пътя", от засада, защото минава през атакуваното/обстрелваното поле от пешката на врага, достигнала до необходимия за тази операция хоризонтал. Но, за да опази живота на другия, пешката може да "предпочете" да не "убива" ан пассан (en passant) засилилата се напред вражеска пешка (ако е достигнала позиция, при която това е възможно). Пешката може, също така, да опази "живота" на другия просто, като застане плътно срещу него, преграждайки пътя му. Така, за двете вражески една на друга пешки, битката помежду им завършва. Те ще се сражават, по – късно, с други – евентуално… Или – ще ги "убият", пак – евентуално и твърде вероятно. Пионките са пешаци, пехотинци, пехота – "пешки" (на български и на руски, например), "селяни" (на немски), та, като воюват помежду си селянин срещу селянин от две вражески армии, става ясно, защо те могат както да се избият един – друг, така и да опазят живота си един – другиму. Но всяка пешка, всеки пеши воин/селянин е "залог" (нешахматното значение на думата в английския език) – за отбрана, за атака, а защо, ако войната може да завърши с пленяването на някой и друг вражески пехотинец/селянин, в хода на сраженията, защо да се жертват "могъщите"?! Тази идея е застъпена в древни, в средновековни военни трактати за водене на война ("Изкуството на войната"), че и в по – късни. А, извън войната, по – точно – след нея, то се вижда кой е виновен и кои са изкупителните жертви. Според правилата на играта, освен пешките, единствената фигура, която може да започне играта (прескачайки ги, в изходна позиция), да изиграе първия ход, да проведе първата атака, да поведе настъплението… е конят. Защото, след реформите в правилата на Играта, конят е единствената фигура, която може да "скача", тоест – да прескача останалите фигури – свои и чужди. Добре, но на каква цена? Заплащайки със сигурността си… Конят е единствената фигура, която няма власт над най – близкото си пространство – осемте полета, окръжаващи полето, на което той се намира. В природата, конят скача свободно, но, опитомен, той няма власт над себе си – в "собствения" му дом – конюшнята – е подвластен на човека. Кой е персонажът, който, в човешкото общество, е поставен в тази незавидна ситуация? Дали английският термин за коня в английския език – "кавалер" (тоест - рицар – а тази дума е от немски произход) – не дава отговор? Рицарят си има кон, но стотици хиляди са синовете, лишени от наследството на своите родители, защото то се завещавало на първородния син. Същото може да се каже за ронините – това са самураите, останали без господар. Всички тези хора, поели по пътя на рицарството, са оставени без перспектива у дома, в най – близкото си жизнено пространство. Конят има още една особеност… От една и съща оптимална позиция, всички останали шахматни фигури припокриват, взаимно, част от полетата си. От същата позиция, конят владее съвсем други, нови 8 полета, недостъпни за останалите фигури. Това е намек, че никой човек, както и ничие човешко дело (с изключение на пирамидите в Египет и в Южна Америка, и на Великата Китайска Стена) не са по – силни от Природата. Само в съюз с природата (символ на този съюз е опитоменият кон), е силен и човекът. Кой ходи и броди по полетата на шахматната дъска – този микромодел на човешки общества от Древността, през Средновековието - до Новото време? Простосмъртни – селяни, спешени войници – залог/гаранция за наличието на човек, общество, обществени структури, в това число – държава, държавни традиции, за да продължи животът в този дивен свят; владетел (шах, цар, крал, император), негов съветник/царица, офицери/епископи/шутове, коне/рицари/конница/бойни колесници, някои човешки творения… Тези – последните – заслужават най - специално внимание. Човекът е измислил убийството на друг човек, но и опазването на човешкия живот, дори този на враговете, дори - по време на война. А и не всеки, който може да ти бъде враг/противник по една линия, ти е враг и по всички останали линии. Човекът е измислил страшно оръжие за масови унищожения на други хора – топът/оръдието! Това е оръжие с различен калибър и с различни имена, то познава твърде любопитни модификации. Само че, тази фигура има още едно наименование – този път е френско – тур, което, в превод, означава кула/камбанария. Кулите са човешко фортификационно съоръжение. В природата има планински върхове, но не и кули. По форма, кулата може да бъде кръгла, квадратна, правоъгълна, петоъгълна, многоъгълнa и така нататък… За съжаление, в шахмата, не са предвидени други фортификационни съоръжения, разположени по шахматната дъска – валове, окопи, крепостни стени… Така, съзидателната човешка дейност се е запечатала на шахматната дъска. "И нека родените по – късно, като гледат създаденото, да си спомнят за неговия създател!", гласи един надпис от времето на хан Омуртаг… Освен чрез кулата, още и чрез коня – единственото опитомено от човека животно, допуснато да му помага в тази игра. Преди реформите в правилата на играта, е имало още едно животно, което не живее в пределите на Европа. Това е слонът, заместен, в европейския шахмат от офицера. Оригиналното име на фигурата ("слон") е оцеляло в руския език. Може би, в азиатския вариант на играта, слонът е носел на гърба си офицер или стрелци… Но конят не е единствената природна даденост. За фигурата топ, освен кула, е запазено още едно название (пак в руския език); това е "ладья" – ладия, "лодка". Лодката е отново деяние човешко (ето още едно съзидание!), но кой строи лодки/военен флот, ако няма поне една своя държавна граница, опираща на плавателни водни пространства – река, езеро, море, океан? И – много важно! – ако не го влече великото любопитство да чуе, да види, да помирише, да докосне, да вкуси света на другия бряг на водата, за да превърне свой, усвоен, близък и познат и другия бряг? И, по този начин, да разшири пространството на земния си уют. Човешкото любопитство е сред най – сигурните стимули на познанието – заедно с човешката потребност да се направи уютно жизненото пространство. Докато кулите се строят от камък, а оръдията се правят от железни сплави, лодки и кораби се произвеждат от дърво. Така, в играта навлизат различни растения, а, чрез посредничеството на митологията – и Световното дърво, както и Дървото на Познанието. С мощен военен флот се славели китайците, финикийците, египтяните, гърците, римляните, византийците, жителите на италианските градове Венеция и Генуа, викингите, в по – ново време – англичаните, французите, испанците, португалците, холандците, руснаците, американците… Вникването в значенията на шахматните термини, както и в техните нешахматни значения (конотацията – тоест – всички значения, всички смисли на дадена дума, словосъчетание, израз…) в различни езици, ще обогати "присъствията" върху дъската с берачи, скачачи, обущари, глупаци, шутове, ратаи, мошеници, замъци, затвори/тъмници, пречки, проверки, дребни поражения и прочие… Помислим ли и за деянията на фигурите, представящи на дъската човешки същества, за коня, за легендата за създаването на шахматната игра, триадата Човек – Природа – Общество се сбира в рамките на 64 квадрата. Шахматната игра поставя историята в положението на наука за отминалото настояще. Играта трябва да се разчете като кодиран извор за човешките представи в над 16 столетия, в огромното пространство на планетата Земя. За разлика от възможностите, налични в играта, за съжаление, няма я, в реалния живот, фигурата, която, с едно придвижване, да съумее да прикрие владетеля от зададения от противниците шах и "играта" на войниците, на политиците и на дипломатите да продължи. Човешката история е богата на примери, доказващи, че храненето на собствените поданици с лъжи, вместо с хляб, е твърде скъпо струващо удоволствие, а също толкова погрешно е и отлагането на ситуацията "движение на царя". Ситуацията "пат", в играта, води до опазване на човешки животи, но това е, също така, и загубено ценно време в празни, суетни и ненужни битки, взели многобройни и свидни жертви и от двете воюващи страин. Има го и варианта, когато, на дъската, остават само двамата царе – всички други са мъртви. Но какво е цар без народ, без столица, без държава, без свита, без кон? Остава му единствено възможността да викне: "Давам царството си само за един кон!"… Продавач има, но купувач, обикновено, не се намира. Не само, заради съсипаното царство и погубените поданици. Но, също така - заради липсата на възможност бързо, лесно, безболезнено, сигурно и надалеч да се придвижи – в един по – добър и по - справедлив свят. Свят, населен с красота, с хармония, свят без войни, свят, изпъстрен с човешки живот, с човешки преживявания. Никой ИСТОРИК, разбира се, не би желал зададеният от историята, какъвто и да е, шах да го постави в мат – него и/или науката му. Добре, че, като са на шахматното поле, фигурите умират само за малко, за времетраенето на една игра. А – после – възкръсват – за следващата. Това ни препраща към въпроса за живота, смъртта, възкръсването, прераждането, както и митовете, свързани с тях. Но следващите игри никога не протичат така, както е протекла предишната. А играчите все се надяват, че, в следващата, ще бъдат по – съвършени. Това – към въпроса за многото животи, които всеки притежава, но всеки път се завръща в друг вид, различен от предишния, тоест – преражданията в различни неща (хора – мъже и жени, животни, насекоми, растения), за да достигне до съвършенството. А, докато пътят към съвършенството е дълъг, то човешкият живот е кратък – нищожно време, от археологическа гледна точка. доцент - доkтор Елка Дроснева Оригиналният текст може да бъде прочетен в "Модерният историк" (1999) – сборник, посветен на 60 – годишнината на проф. Андрей Пантев

Пошегувах се, бе Пламене! Да, стратиотите (войниците-земеделци, заселени по границите на Империята) са се биели за земята си. Но нашествениците (имам предвид войниците по време на похода на Ираклий) в Персия не са имали за цел да създадат свои частни държави в рамките на държавата Персия. А кръстоносците създали свои държави: - Антиохийско херцогство - Йерусалимско кралство - графство Едеса - графство Триполи - Латинска империя (с център Константинопол)... А кръстоносците построили едни от най-мощните крепости в новозавладените земи: - Крак де шевалие (Crack des chevaliers) - Сен Жан д'Акр (Saint Jean d'Acre)...

Мисля, че този въпрос трябва да бъде зададен на емигрантите, на тези, които са избрали да напуснат страната и да станат невъзвращенци. А не - на тези, които са избрали тежката карма да останат в нея. Това е проблем по-скоро социален, демографски и икономически. Какво общо има това с маркетинга? Загубата на клиенти и на парите им?

От кого си слушал тези разкази? От устата на самия император Ираклий ли?

Сигурно и патриархът е желаел да увеличи диоцеза си, но можем ли да кажем, че обикновеният човек е преследвал същите политически цели или пък е гледал на похода като на средство за забогатяване - така, както става и при кръстоносните походи. Може би, това е още една прилика с походите на Ираклий. В този смисъл - не.

Нищят с разкопки тайните на Стоунхендж Археолози започнаха нови разкопки в мегалитния център Стоунхендж в Англия с надеждата да разгадаят мистерията, свързана с тези камъни, които датират отпреди 5000 години, съобщи БТА. Въпросът, който си поставят експертите, е кога и защо е построен този праисторически монумент.За пръв път от 44 години започнаха разкопки на обекта, включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Предвижда се разкопките да продължат до 11 април. Те имат за цел от земните недра да бъдат извадени материали, които да покажат точно кога е бил издигнат мистериозният кръг от сини камъни - една от най-известните и най-слабо изучени забележителности на Великобритания. Сините камъни крият ключа към разгадаването на мистерията, свързана със Стоунхендж, заяви Саймън Търли от организацията "Инглиш херитидж", която се грижи за съхраняването на обекта. Друиди, неоезичници и представители на движението "Ню ейдж" приписват мистично значение на кръга от камъни. Разкопките ще бъдат извършени под ръководството на изследователя Тимъти Дарвил от университета на Борнмът и председателя на Британското дружество на археолозите Джефри Уейнрайт. Двамата експерти са открили мястото в планинския район Пресли в Южен Уелс, откъдето са дошли сините камъни. Дарвил и Уейнрайт взели проби от Пресли и ги сравнили с тези от Стоунхендж в равнината Солзбъри.Изкопните работи ще датират идването на сините камъни след 250-километровото им пътуване от Пресли до Стоунхендж и ще ни позволят да дадем дефиниция на обществото, заело се с осъществяването на толкова амбициозен проект, заяви Уейнрайт. Ще можем да кажем не само защо, но и кога е бил построен каменният монумент, допълни той. Предишните разкопки са извършени през 1964 г., но те са част от операциите по поддръжката на обекта и не са имали конкретна изследователска цел, обясни археологът Дейвид Майлс. Извършените археологически изследвания в Стоунхендж са малобройни. Хората вероятно смятат, че знаем много за Стоунхендж, но на практика немалко неща ни убягват, допълни той.Мегалитният център Стоунхендж е издигнат между 3000 г. и 1600 г. пр. Христа. За предназначението му има няколко версии - някои смятат, че става дума за храм, други - че това е праисторическа астрономическа обсерватория, а трети - че става въпрос за тайно гробище.

Откриха най-старото злато на Америките Археолози откриха златно колие, което датира отпреди близо 4000 години и свидетелства, че скъпоценният метал е бил използван като символ на социалния статут много по-рано, отколкото се смяташе досега. Това сочат резултатите от американско изследване, цитирани от Франс прес.Колието, открито в руини от погребалния комплекс Джискайрумоко, близо до езерото Титикака, в южната част на Перу, е най-древният златен артефакт, откриван досега на двата американски континента. Той свидетелства, че сложната социална еволюция, довела до обособяване на статути, вече е била налице, когато популациите от ловци и събирачи на плодове започнали да водят заседнал живот. Архаичната цивилизация, населявала мястото, е живяла там в периода отпреди 5400 години до около 2000 г. пр. н. е. Златото е било оформено с ковашки чукове и към него е бил добавен тюркоаз, за да се оформи внушителна огърлица. Датирането с карбон 14 отнася предмета към периода от 2155 до 1936 г. пр. н. е. Това го прави най-старото обработено злато на двата американски континента. За нас това бе голяма изненада, заяви главният автор на изследването Марк Олдъндерфър от университета на Аризона. Досега се смяташе, че обществото е трябвало да произведе излишък от земеделска продукция, за да поддържа дейност, свързана със създаване на украшения, които увеличават престижа. Наличието на златното колие в гроб на ловец - събирач на плодове, чието племе живеело в селище през голяма част от годината, показва до каква степен символите, свързани със статута, бързо са изиграли роля в обществата, които водят заседнал начин на живот. Това не означава, че онези, които притежавали злато, са били лидери. Става дума за хора, които са имали по-висок социален статут и вероятно по-голямо богатство, а това е допринесло за използване на техния статут и престиж за формиране на основите на лидерството, смята Олдъндерфър.Досегашното най-древно украшение в същото полукълбо е открито по на север в Перу и е с около 600 години по-"младо" от въпросното колие. Археологът Скот Реймънд от университета на Калгари, Канада, който не е взел участие в изследването, е на мнение, че украшението е изработено впечатляващо рано в този район. За най-старо обработено злато в света се смятат предметите от Варненския халколитен некропол, които бяха открити през 1972 г. край Варненското езеро. В гроб №43 например са намерени 990 златни предмета, сред които огърлица, диадема, обеци, златен фалос и ковашки сечива, за които се смята, че са принадлежали на царя, който освен владетел е бил и магьосник, носител на тайните на металургичните занаяти. в-к Класа

Персия завладява Сирия, Месопотамия, Палестина, Египет... При превземането на Йерусалим е пленен Светият кръст Господен. Персите печелят идеологическата и психологическата война. Те се сдобиват с важна за християните реликва. Това е все едно днес да имат атомна бомба. След това, през 626 г. персите, заедно с българи, славяни и авари, обсаждат неуспешно Константинопол. В отговор константинополската Патриаршия финансира "кръстоносен" поход (по-скоро - протокръстоносен) срещу Персия. Византийската армия е съставена от гърци, хазари, българи, арменци, славяни. През 627 г. персите са разбити край Ниневия, а кръстът е върнат в Йерусалим. --- По-късно имп. Алексий I поискал от Западна Европа спомагателни военни отряди, които да хвърли срещу арабите и селджукските турци, а получил цял кръстоносен поход, предшестван от поход на западноевропейските бедняци. --- Пламене, тия неща съм ги писал вече поне веднъж, ако не - и два пъти в различни теми, най-вероятно - инициирани от теб. Но не можах да намеря постинга си, в който говоря на тази тема. Напоследък ми се губят някои неща, които съм писал тук. Имам чувството, че за трети път пиша едно и също... Ти също си писал за този поход някъде, веднъж ми се мярна твой постинг с текст за тази война. Потърси си го (напиши "Ираклий" в търсачката на форума - т. н. search box)!

http://heylun.hit.bg/index/philosophy/sundzu.html Не мога да не дам препратка към една от любимите ми книги...

Аз съм на кажи-речи 35 г. А това, че съм историк, ми дава възможността чрез историята да не пропусна нещо интересно, което се е случило в миналото, а аз не съм преживял. Натрупал тези (по думите на един мой познат - "никому ненужни") знания, се чувствам като на 735 г. --- Шуми Марица Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена - Припев : Марш! Марш с генерала наш! Раз, два, три Марш! Войници, напред да ходим! Войници мили, Тимок да бордим със всички сили! Припев: ..... Юнака донский нам е водител, с пряпорец лъвский Вожд победител! Припев: ..... Вижте деспоти, генерала наш... Чуйте, запейте Черняева марш! Припев: ..... Войници храбри след него летят, порят въздухът и громко викат: Припев: ..... С кървав остър меч генералът напред възглавя на сеч! Гръм, огън навред.... Припев: ..... Тръба из гора! За звонът напред! Хей ура, ура! Ура напред ! Припев:..... --- Шуми Марица Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена. Припев: Марш, марш, с генерала наш! В бой да летим, враг да победим! Български чеда, цял свят ни гледа. Хай към победа славна да вървим. Припев Левът балкански в бой великански с орди душмански води ни крилат. Припев Млади и знойни, в вихрите бойни. Ний сме достойни лаври да берем. Припев Ний сме народа, за чест и свобода, и за мила рода, който знай да мре. Припев --- ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК (Марш на 23-и Шипченски полк, понастоящем - химн на армията) Велик е нашият войник! Велик, велик, велик! Измокрен, гладен, уморен, без отдих би се ден и нощ, бърдата цепи разярен със страшния си вик "На нож!" От Китка литна в един миг, прецапа Тимока дълбок, при Равна, Вина, Лясковик, черта му път самият Бог. При Маврово, заровен в сняг, с ръце премръзнали се би, в Ботум отвори път за Дрин, прокуди врага до един! И пак спокоен, мълчалив, при Охрид днеска той стои и чака нов враг да срази със страшния си вик "На нож!" --- МАРШ НА ПЕХОТИНЕЦА Ние славна сме пехота, сутрин тичаме с охота. Силни, смели сме сега и ще смачкаме врага. Автомата е за мен пръв приятел всеки ден. С него ставам, с него лягам, в бой на него се надявам. В ритъма на тази песен преходът ще бъде лесен. Леви, десни, леви, десни, километрите се нижат бесни. Виж другаря ми до мен как пристъпва запотен. Силен е, ще победим, километрите ще издържим. Тичай, тичай и не спирай и утеха в туй намирай. Първи в мир и първи в рат, туй е наший занаят. Тичай, тичай и не спирай и утеха в туй намирай. Първи в мир и първи в рат, туй е наший занаят. Чувате ли, треперете! Пехотинеца не ще да спрете! --- Булаир Кървава зора вестява, страшни боеве за мъст, рилците веч са готови смело в бой да полетят. Пред стените булаирски, никой не е идвал там, само ние славно бихме анадолска страшна сган. Босненци гърмят и тряскат, рилците без страх вървят, тях гранатите не стряскат, безжалостно враг требят. Бурно мятат се вълните, на Егея, Мрамора, и повтарят на борците, гръмогласното "ура!" Врага свети с прожектори, за да види де сме ний, ала вижда си позора - в кръв обляни долини. Анадолеца, съкрушен, в свойте крепости се скри, нивга няма да помисли, да излезе срещу ни. Булаир (бойна песен на 22-ри Тракийски полк) Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава, Рилци в бой ще полетят! Пред стените Булаирски във неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража сган! Тежки гаубици тряскат, крачи полът Рилски твърд! Нас грабати хич не стряскат, нас не плаши даже смърт. --- Атака Стрелбата се усили, куршумите пищят, над хълми и долини топовете реват. Веригата се вдигне, търчи, залегне пак и бърза да достигне по-скоро своя враг. Хайде, рипайте, другари, за атака миг удари. Чуйте как тръбата бойна в боя кървав ни зове. Смело в боя полетете, в гръб врага си ударете! Вижте там – окопа свой бърза да остави той. Не бива да се чака, куршумите отвред се сипят... За атака дойде мигът: Напред! Веригата се вдигне, търчи, залегне пак, и бърза да достигне по-скоро своя враг. --- Ето още текстове на патриотични песни: http://lair-of-lions.narod.ru/poetry/ --- Господин tarsan, Ще ви бъда премного благодарен, ако успеете да намерите и да постнете тук текста на марша "Весели в боя".

Да, има такъв марш. Имам тази мелодия на телефона си. Иначе телефона ми звъни с мелодията на марша "Бдинци". Понеже малко хора знаят текста, за който ти говориш, ето го: Заветът на дедите/Един завет Един завет оставили са нам дедите - велик завет, написан с кървав меч: - „Деца, на родний край пазете си земите от подъл враг, кат зеницата на очите! Бранете ги от близо и далеч!..." И тоз завет на миналото грял е в дните кат дивен фар, и вожд той бил е драг на всички тез, кои загинаха в борбите за род, за родна чест, презрели суетите на грешний свят, презрели бащин праг... И не ли той под родно знаме днес войските сбира пак? И не ли тоз свещен завет на всички тям сгрява им душите и вика ги в борба неравна със вразите - без жал да мрат за бащин край рожден?... Един завет оставили са нам дедите - велик завет, написан с кървав меч: - „Деца, на родний край пазете си земите от подъл враг, кат зеницата на очите! Бранете ги от близо и далеч! От близо и далеч..." --- Бдинци Марш на 3 пехотен Бдински полк Бдинци, лъвове, титани, наша слава всепобедна, що се носи от балкани и до хижата последна... Вас ви Сливница познава... От победата гръмовна, за Видин тогава храбростта ви бе чутовна. И при Чаталджа със лъвска сила в бой вража мощ сломихте... А при Струма, бистра, мила, родний Видински край с венци покрихте.

Самооценката на българите е „шестица" за квалификация и „тройка" за заплащане. Представата «Акъл и образование си имам, пари ми дай» е силно вкоренена и широко разпространена Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл", специално за в-к "Класа" Българите масово смятат, че са достатъчно квалифицирани за работатата си и че по принцип страната ни е място на много добре обучени и умеещи, но ниско заплатени хора. Това сочат данните на ББСС „Галъп интернешънъл" от специалното социологическо проучване по темата, проведено по поръчка на в. „Класа". Цели 88% от работещите у нас (независимо какво работят) са на мнение, че са напълно компетентни да вършат това, за което вземат заплата. Нещо повече, почти три-четвърти са убедени, че могат да работят и далеч по-квалифицирана работа стига само някой да им я предложи. Като цяло едва 20% поставят под съмнение високата квалификация на нас, българите, като цяло. С мнозинство от 58% надделява мнението, че сме високо дисциплинирана и много квалифицирана трудова нация. Оценките за нивото на заплати са точно обратните. Малко над половината от работещите у нас (54%) не са доволни от заплащането си, срещу 39%, които са. Естественото ни очакване беше удовлетвореността от заплатата да зависи главно от това дали тя е под, около или над средната у нас в момента. Картината обаче е доста по-сложна. Преди всичко главната разделителна линия е частен срещу държавен сектор. Ако трябва да опишем усреднения социологически портрет на държавния служител, то следва да си представим горе-долу следното : - Средна възраст над 45 години: на практика над половината от сега работещите държавна работа са над 40 години, според данните - Образование: преобладаващо висше или полувисше - В 60% от случаите – жена- В над 50% от случаите – живее в село или малък град / не областен център/ - Деклариран личен среден доход : около 390 лв. Типичният работещ в частния сектор изглежда доста различно: той/тя в повече от половината случаи е под 40 години, живее или поне работи в големите градове и столицата, едва всеки пети е с по-високо от средно образование /немалко имат и само основно/ и твърди, че средно взима около 523 лв. И държавно, и частно работещите са почти еднакво недоволни от парите, които вземат. И двата лагера обаче твърдят в мнозинството си, че иначе са доволни от работата си , тя им е интересна / !?/, и, общо взето, е под това, което умеят. Основната и много важна разлика е в мотивацията и желанието за промяна. Недоволните от парите си в частния сектор биха потърсили друга работа, която ги устройва, докато тези в държавния в огромното си мнозинство не биха помръднали от заемания щат дори с пистолет на гърба. Простичко казано, двете по-млади работещи поколения на България са склонни да отидат сами до по-добрата заплата, докато двете по-възрастни поколения чакат добрата заплата сама да дойде до тях. Да я осигури общината, правителството, Европа или някой друг. Нали имат диплома, значи заслужават. Едва 7% от работещите в държавния сектор биха си потърсили друга работа – сред трудещите се в частния този процент е около 18%. Малко над 40% от работещите в частни фирми биха започнали работа в населено място, различно от това, в което в момента живеят. Сред държавните служители работа в близък град или село допуска едва всеки пети, и то при много условия. Въпреки това изследването установи един наистина много важен за икономиката и обществото ни резултат: нараснало е бързо желанието за вътрешна трудова мобилност сред всички работещи. Ако искат да намерят подходящи служители, работодателите ще трябва да калкулират трайно в заплатите и наема, и пътуването, и цялата цена на високомобилен служител и издръжката на неговото семейство. Така както това се прави в развитите страни, към които уж и ние принадлежим вече. Установената от десетилетия социализъм дефиниция на заплата: джобни пари за храна и развлечения, които се дават на човек, който има държавно жилище, почти безплатен транспорт и отопление, съвсем безплатно образование и здравни услуги е вече окончателно в историята. Най-доброто, което може да бъде направено на пазара на труда, е той да бъде либерализиран, за да бъде улеснено максимално и гъвкавото работно време (почасова работа) , и работата за повече от един работодател. Почти всеки втори от работещите (46%) заявява, че би работил на повече от едно работно място – по европейски висок процент! Много малка част от тези хора имат условия и възможност да го направят сега.Ако успеят, има шанс да се сближат скоро и оценките на работещите и работодателите за това квалифицирани ли са у нас хората или не. Сега убеждението на мнозинството работещи, че акъл и умения за високо платена работа си имат, само пари да им дадат, е в силно противоречие с публично огласяваните притеснения на всички възможни работодателски организации, асоциации и конфедерации, че подготвени хора няма. Не само за мениджърски и свързани с високите технологии позиции, но и за не толкова квалифицирана работа в строителството и услугите. Проблемът явно е в критериите за квалифицираност. Колкото по-бързо позволим пазарът да постави реални критерии за типа умения, които се заплащат високо, толкова по-бързо ще излезем от сегашната двойна масова илюзия: че много можем и че сме много евтини. Изследването е проведено в периода 1-10 март, национално представително е и обхваща 1010 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл" в България от 1992 година.

Фирми източвали пари от бездомни кучета Райко Байчев http://www.class.bg/ Фирми в страната масово симулират дейност и допускат произвол в кастрацията и евтаназията на бездомните кучета, съобщиха вчера 23 неправителствени организации за защита на животните. Според тях общините не контролират достатъчно тази дейност, а на места даже я стимулират. НПО-та са изпратили сигнали до прокуратурата и до Европейската комисия, в която подробно са описали нарушенията. Нарушенията През април 2006-а столично предприятие с парите на софийски данъкоплатци залавя кучета от община Елин Пелин. Същите са кастрирани още през 2004 г. по програма, изпълнена съвместно между общината и две неправителствени организации. Общинското предприятие обаче отново ги „кастрира“ на хартия и пак ги пуска на територията на Столична община. Двойно плащане Предприятията в страната масово действали по следната схема: хващали малки кучета на по месец-два, които все още не могат да дадат поколение, и ги кастрирали. „Прави се, защото за времето, което се отделя за залавянето на голямо куче, може да се хванат 10 малки, а за всяко едно малко куче се плаща на ловеца и ветеринаря, който го кастрира“, обясни председателят Аксиния Боснева. „Така малките кучета се кастрират, а техните майки и лели раждат на съседната улица“, добави тя. Далавери между концесионера и общината За далавери между концесионера и общината съобщи Грета Коновска, представител на сдружение Германо-българска помощ за животните във Велико Търново. Концесионерът, който работи там (фирма „Пролет“, която е подразделение на фирма „Титан“), имал сключен договор с общината за 15 години. Фирмата получавала по около 50 000 лева на година. Коновска добави, че концесионерът е отчел близо 70 000 лв. усвоени за дейност от април 2007 до януари 2008, за около 1000 кучета във Велико Търново и селата около града. „За тях обаче не са представени никакви фактури, не е представен и договор между фирмата и общината. Отчетен е само броят на кучетата и сумата“, съобщи Коновска. „Срещу нарушенията на фирма „Пролет“ има вече 4 граждански подписки. Кметът обаче ги намира като неоснователни“, каза още Коновска. „В Габрово пък кучетата масово вместо да се кастрират, се евтанизират“, казаха защитници на животните от града. Това е против новия закон за защита на животните, който препоръчва кастрация на кучетата и връщането им по районите. „Кастрирай и върни“ е практика, която от години се провежда в цяла Европа с цел контрол над популацията, коментираха експерти за „Класа“. Когато кучетата се евтанизират, това не намалява броя им – напротив, понякога се стига до свръхпопулация, твърдят специалистите. По повод нарушенията организациите за защита на животните са изпратили отворено писмо да кметовете и общинските съвети на Ардино, Велико Търново, Дряново, Казанлък, Перник, Пловдив и София, както и до министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил.

Бележка на модератора Сливането на теми е едно от проявленията на черната магия. А отделни хора от екипа на модераторите на форума са доста навътре в нея. Заклинанието за сливане на две теми в една звучи така: Абракадабра, симсалабим... Слейте се в една, вий, теми две! Амин! Не се опитвайте да разгадаете значението на началните думи в заклинанието! Да разбираш означава да разрушаваш. --- Бележка на администратора Моля, не опитвайте това заклинание у дома си! Оставете опасностите, свързани с практикуването на черната магия, на професионалистите от нашия екип! Ако, въпреки нашето предупреждение, пробвате заклинанието у дома си, всички последствия които ще (или пък - няма да) настъпят, са за ваша сметка. Екипът на БГ Наука не поема отговорност за последствията от съзидателната и същевременно - разрушителната мощ на заклинанието. Световната Здравна Организация (СЗО) и Министеврството на Народното Здраве (МНЗ) предупреждават, че практикуването на черна магия води до пристрастяване! Практикуването на черна магия може да навреди сериозно на вас и на хората около вас. Черната магия убива. Мъже, жени, родители, бъдете бдителни! --- Бележка на другия администратор Всичко това е в кръга на шегата и е изява на особения (да се разбира - мрачния) хумор на историка.

По последни данни, датирани някъде в далечната 2007 г. ... Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България. Излиза в два тома - през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. Подготвя се второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България (информация към 2007 г.) То ще съдържа трети том, посветен на застрашените местообитания – много важен фактор за оцеляването на видовете. Описаните в книгата биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект Натура 2000. До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специален знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт. В Червената книга за животните са включени птици, бозайници, риби, влечугиземноводни. Сегашното издание на Червената книга се изготвя според новите по-прецизни критерии за оценка на застрашеността на видовете, изработени от Международния съюз за защита на природата (UCN). Ръководител на авторския екип е акад. Васил Големански, директор на Института по зоология към БАН. Във второто издание намират място 285 вида животни, около 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получават различен статут – изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н. Второто издание на Червената книга на застрашената флора и фауна в България съдържа и трети том, посветен на застрашените местообитания – много важен фактор за оцеляването на видовете. България е на първо място в Европа по разнообразие на животински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите национални парка "Пирин", "Рила" , "Централен Балкан" и съществуващите в страната резервати. Новото издание на Червена книга на България включва три тома: том първи – растения и гъби, том втори – животни и том трети – местообитания. В България са установени около 383 вида птици. Под защита са 327 от тях, а 100 са включени в Червената книга. Такива са черният щъркел, осоядът, скалният орел, ливадният дърдавец, горският бекас, гълъбът хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол, степна ветрушка, червен ангъч и други. Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената книга като изчезнали. Шест от тях - розов пеликан, картал, сив жерав, средна бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната в размножителния период. Други три вида – брадат лешояд, момин жерав и стрепет вече не гнездят в България, нито мигрират през нея. В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като златката, вълкът, пъстрият пор, тюленът монах, кафявата мечка, видрата, дивата котка, някои видове прилепи и други. Понастоящем черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Други изчезнали бозайници са европейската норка, афалата и муткупът. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни – риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон. Според екологичната организация Сдружение „Балкани", в началото на 21 век в района на Берковица са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България в продължение на един век. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Според сдружението е възможно повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх Ком, който е изключен от първоначалния проект на Натура 2000 след натиск от местния бизнес В Червената книга са описани 2 земноводни (алпийски тритон и сирийска чесновница) и 13 влечуги. Защитени са вдлъбнаточел смок, смок мишкар, змиегущер, леопардов смок, сухоземна костенурка и други. В Червената книга са вписани 2 кръглоустни и 22 костни риби. Застрашени от изчезване са див шаран, кавказко попче, деветиглена бодливка, дунавска минога, уклей, михалца, волжка бяла риба, келерово попче, щип и други. и

Екипът на списание „Сивостен" организира конкурс за авторски фентъзи създания. Ако кошмарите ви са пълни с причудливи гадини, ако си драскате чудовища из тефтерите, за да разсеете скуката, и ако смятате, че въображението ви е достатъчно живо, запознайте ни със своите творения! Тъй като акцентът на конкурса пада върху ролевата страна на съществата, изпратените творби трябва да отговарят на следните изисквания: - Задължително трябва да се посочат: наименование на съществото, подробно описание на външния вид, подробно описание на произхода (как и защо е създадено или откъде и защо се е появило), местообитание и начин на живот (защо живее там, какви са хранителните му навици, как общува с различни от него същества), нрав и интелект (как реагира на промени в средата си, как общува, как се приспособява), някакви особености (магически свойства, специални способности). - Не забравяйте да посочите за кой сетинг (ако има такъв) е предвидено съществото. - Желателно е да е включен кратък епизод, които илюстрира съществото. - Създанието да е авторско. С други думи, не трябва да е публикувано под каквато и да е форма в други печатни или онлайн издания и трябва да е дело на вашето въображение, а не - да излиза от страниците на някой Monster Manual. - Обем между 300 и 500 думи. Разбира се, приемаме и творби, надхвърлящи този обем, но се постарайте да спазите ограниченията. - Не забравяйте да посочите име и адрес за кореспонденция. - Творби се приемат до 20 април 2008 г. на адрес: gallean@sivosten.com Предлагайте всякакви създания, чудовища, домашни и горски животни, хуманоиди, нехуманоиди и говорещи бурета. Има ли ограничения? Само собственото ви въображение. А каква е наградата? Ще се срещнете със собственото си творение. Все пак, конкурсът е за създание, родено и излязло от въображението на автора, а не - за модификация или подвид на написана и публикувана от друг автор гадинка. Относно въпроса "Доколко са допустими творчески заимствания, без да се изписва "по мотиви на"?" - Границата е размита и трудно дефинируема, но се усеща. Нека парадът на боговете-създатели на всевъзможни чудесии да започне сега! --- http://www.sivosten.com/news.php

Може би... Белене, Болшевик...