ISTORIK

В легендарната филмова трилогия "Междузвездни войни" един от главните герои получава изкуствена "роботска" ръка, след като губи китката си, отрязана от лазерен меч. Така режисьорът Джордж Лукас представя на света медицинска визия, в която никой не вярва в началото на 80-те години на миналия век. Визия, изпреварила своето време, която вече се превръща в реалност... Всичко започва като лична трагедия. Хю Хър е инвалид, загубил своите крака. За разлика от близо 2 милиона души в подобно положение в САЩ обаче д-р Хър възприема своето нещастие като предизвикателство. Изследовател и инженер-дизайнер в Масачузетския технологичен институт, САЩ, той създава протези, които изпробва сам върху себе си. И то с небивал успех. Еднакви ли са научнофантастичните и реалните изкуствени крайници? Донякъде. Надали и най-големият научен скептик ще се осмели да твърди, че съвременната роботика не е способна да сътвори един толкова прост механизъм като коленна става или длан. И наистина проблемите на учените не се коренят толкова в моторно-двигателната част на протезата, а в контактната област между нея и човешката тъкан. Тази гранична линия, т.е. обединяването на биологията и електрониката в едно, е известна под името бионика. Човекът инициира електрически импулси в мозъка си, които се предават по нервната система през гръбнака към крайниците. Вариациите на биологичния слаб променлив ток (в честотата и амплитудата) предизвикват различни мускулни или нервни реакции. Колкото електрическият сигнал е по-отдалечен от гръбначния и съответно от главния мозък, толкова е по-лесен той за "разчитане". Ето защо създаването на нервни протези, които са заместители на крайници, е най-постижимата задача пред съвременната бионика. Така през 2002 г. изследователи от Чикагския рехабилитационен център, САЩ, присаждат две изкуствени ръце на Джеси Съливан. Джеси споделя, че е "способен да окосява моравата пред дома си и дори да подрязва живия плет", а пострадалата при мотоциклетна катастрофа Клаудия Мичел успява да се научи да сгъва дрехи със своята бионик ръка. С времето двамата започват още да усещат температура и допир. Според тях най-хубавото е, че след присаждането изчезва чувството за болка на мястото на загубения крайник - явление, известно в медицината като ръка фантом. Ала според ръководителя на екипа д-р Тод Куикен има още твърде много проблеми за решаване. Така например в резултат на присадената роботизирана протеза Джеси чувства с ръката си и докосване в определени зони на гърдите. Усилията на учените обаче не свършват с разработката на механични крайници. Работещи съвместно швейцарска и германска биомедицински компании се надяват да възстановят зрението на слепи хора с увредена ретина. За целта в ретината се присажда чип, който електрически я стимулира, така че да предава импулс към очните клетки. Оттам насетне информацията се пренася по оптичния нерв към мозъка, където тя отново се възстановява до образ. Имплантираният чип безжично получава информация от очила-камера, които първоначално заснемат образа. Резултатите от клиничните изследвания показват, че участниците в тях не възстановяват напълно зрението си, но вече са способни да различават предмети и да се движат без придружител в непозната среда. "За един напълно сляп човек дори виждането на една-единствена точка е голям напредък и радост", споделя един от ръководителите на екипа - д-р Ханс Тийдке. Изключителен успех се наблюдава при слуховите бионик импланти. Чрез микрофон те улавят звука, който после предават към чип, съдържащ 16 или 24 електрода, които пренасят информацията до мозъка. Чрез специализиран софтуер качеството на звука може да бъде значително подобрено. И все пак през 2001 г. възприемането на музика от хора с увреден слух все още е било мечта, защото звуково-честотният обхват на устройството е твърде малък. През юни 2005 г. фирмата Advanced Bionics обаче успява да създаде софтуер, който стимулира електродите в мозъка по начин, подържащ едновременно 121 звукови канала. Така слушането на музика вече е факт, макар че възприетият звук още е доста далеч от реалния. Във всички изброени случаи изглежда възможно учените да успеят да създадат съвсем реални заместители на повредените тъкани. Проблемът обикновено винаги е един: непознаване на пътя, по който мозъкът приема и обработва информацията, идваща отвън. Ситуацията става много по-сложна, когато е нарушена функцията на гръбначния мозък и информация трябва както да се приема, така и да се предава. По всичко личи обаче, че и това не е нерешим проблем. През юли тази година авторитетното научно списание Nature отделя специално внимание на последните новости в развитието на биониката. Публикувани са две статии на водещи учени, които поставят въпроса за вече реалното съществуване на на "бионик човека". И двете научни студии за пръв път описват директното взаимодействие между мозък и компютър или робот - например бионик ръка. В първата статия учени от университета "Браун", САЩ, описват как успяват да помогнат на 25-годишен мъж, чийто гръбначен мозък е прекъснат. Те имплантират мрежа от микроелектроди в двигателната част на главния мозък и ги свързват с компютърен интерфейс. Въпреки че през последните три години двигателният кортекс (кортекс се нарича външната обвивка на орган) на пациента не е функционирал, той се оказва способен да премества компютърен курсор, да отваря и чете имейли, да сменя телевизионни канали, както и да мести предмети с ръка робот! Ръководителят на екипа д-р Джон Донахю споделя, че въпреки несъмнения успех създадената бионик система реагира твърде бавно. Именно този проблем се опитва да реши групата на д-р Кришна Шеной от Станфордския университет, САЩ. Работейки с маймуни, които не са парализирани, изследователите успяват да създадат метод, по който многократно да ускорят взаимодействието между мозък и машина. Въпреки несъмнения прогрес много проблеми остават да бъдат решени занапред. Например наличието на имплантирани в черепа жици, пораждащи риск от инфекция, както и загубата (неизвестно защо!) след време на придобития контрол над машините. И все пак учените смятат, че оставащите пречки пред бионик човека са по-скоро инженерни, отколкото принципни. Шансът парализирани хора да получат средство за контрол над заобикалящата ги действителност е голям. Шанс, който би променил живота на милиони. вестник "Капитал"

1. Solvit "Солвит" е мрежа, която решава по алтернативен или извънсъдебен начин възникнали проблеми при прилагането на законодателството на вътрешния пазар - например при трудности за получаване на разрешение за престой или пък за регистриране на кола в друга страна. Във всяка страна членка (също и в Лихтенщайн, Норвегия и Исландия) има по един център, който в сътрудничество с партньорите се опитва да реши проблемите на бизнеса и гражданите, възникнали при взаимоотношенията им с администрацията. Предимства - ниски разходи, бързина (до десет седмици трябва да бъде намерено решение на проблема), простота на комуникацията. Ако Solvit не намери решение, може да даде съвет за най-правилните последващи действия. Недостатъци - пок­рива относително прости проблеми, невинаги може да наложи решение. http://europa.eu.int/solvit/site/index_en.htm --- 2. Fin-Net Мрежата е подобна на Solvit, но разглежда транс­гранични спорове между потребители и финансови институции. Нейни представители за отделните страни са различни - в някои страни - членки на ЕС, това са финансови омбудс­мани, в други - агенции към държавната администрация или асоциации на финансови институции. Предимства - нис­ки разходи, простота на комуникацията. Недостатъци - недостатъчна практика, незадължителност на решенията. http://ec.europa.eu/internal_market/finser...et/index_en.htm --- 3. EEJ-NET Целта на мрежата е да помага на потребителите да намират извънсъдебни решения в споровете им с бизнеса относно стоки, услуги, доставки или за продукти, които се разминават с описанията, дадени им от търговците или производителите. Най-често членове на мрежата са потребителски асоциации в съответните страни или държавни агенции. Предимства - нис­ки разходи, простота на комуникацията. Недостатъци - недостатъчна практика, незадължителност на решенията. http://ec.europa.eu/consumers/redress/out_...et/index_en.htm 4. Европейският омбудсман Обмудсманът се занимава със случаи на неправомерни действия или бездействия от страна на европейските институции. Когато разглежда случаи на превишаване на правомощията, бездействие или отказ от информация, на практика омбудсманът може да разгледа много широк кръг проблеми. Предимства - омбудсманът има солидна практика в защита на интересите на гражданите и е уважавана институция сред останалите евроинституции. Недостатъци - мнението на омбудсмана не е обвързващо, а разследванията му може да отнемат много време поради съпротива от останалите европейски институции или правителства. http://www.euro-ombudsman.eu.int/ --- 5. Европейският парламент Петициите към парламента трябва да се отнасят към дейностите на ЕС, но това определение лесно може да се разшири до много действия, които на пръв поглед нямат нищо общо с ЕС. Към парламента може да се обърнат както индивидуални граждани, така и техни асоциации или фирми. Предимства - покрива много широки области, лесна комуникация, няма разходи, можете да бъдете поканени лично да изложите случая си. Недостатъци - решенията на парламента не са задължителни, разглеждането на петицията обикновено отнема известно време. http://www.europarl.europa.eu/parliament/p...amp;language=EN --- 6. Европейската комисия Комисията може да започ­не разследване срещу страна членка за неизпълнение на европейското законодателство. Няма значение дали става въпрос за нарушение на национално или местно ниво. Ако нарушението е извършено от фирма, тогава отговорна е пак държавата за това, че не прилага правилно съответното законодателство. Предимства - комисията може да се произнесе по много области, регулирани от регламентите, директивите или решенията на ЕС. ЕК може да налага санкции или да се обърне към Европейския съд за прилагане на решението си. Недостатъци - над 80% от жалбите се отхвърлят на много ранен етап на разглеждане. Те трябва да бъдат много добре подготвени. Процедурата е непрозрачна. Разглеждането може да продължи една-две години и ако се стигне и до съда, решението може да излезе след четири-пет години. http://ec.europa.eu/community_law/complaints/form/ --- 7. Службата за борба с измамите (OLAF) Мисията на ОЛАФ е да защитава интересите на ЕС, като се бори с корупцията и измамите и други нередности в европейските институции. Мандатът на ОЛАФ покрива всички приходни и разходни пера на ЕС. Предимства - независимост и акуратност. Недостатъци - невинаги е ясно на каква база ОЛАФ започва своите разследвания. Освен това службата е относително нова и има малко практика при работа с нея. http://ec.europa.eu/anti_fraid/ --- 8. Европейският съд Работа на съда е да гарантира, че европейското право се прилага еднакво във всички страни - членки на ЕС. Под неговата юрисдикция попадат както държавите и европейските институции, така и индивидуални фирми и граждани. Последните могат да се обръщат директно към съда на първа инстанция. Предимства - решенията на съда са задължителни и могат да бъдат наложени. Често се присъждат компенсации за причинените вреди. Недостатъци - ищците трябва да са пряко засегнати от въпроса, който искат да поставят пред съда. Трябва да се използва професионален юридически съвет, за който се заплаща, макар че има възможност за търсене на правна помощ, ако ищецът не може да покрие разходите за това. http://www.curia.eu.int/ cfi.registry@curia.eu.int

Разни малоумници и на мен са скачали на бой, ама аз тренирам разни японски думички (ju jutsu, karate, nin jutsu, judo, aikido), та успявам или да ги "вържа на възел", или да ги принудя да се бият сами... --- “Всяка седмица 8 деца умират във Франция вследствие на физическо насилие”. Това заяви Патрис Блан, секретар на Клер Брисе, “защитникът на децата” /информационният директор на френския комитет за УНИЦЕФ Клер Брисе получи от правителството званието “защитник на децата” и държи то да бъде изписвано винаги след името й/. През 2001 г. социалните служби са получили сигнали за 18 000 деца, подложени на физическо насилие и за други 67 500, намиращи се в опасност. Данните за 2002 г. ще бъдат представени от Националния център за наблюдение на децентрализираната социална дейност на 15 октомври. Тези данни обаче не са пълни, според асоциациите за защита правата на децата, защото те включват само случаите, съобщени на официалните власти. “Всички граждани са задължени да сигнализират за случаи на насилие. В противен случаи се наблюдава отказ за съдействие на възрастни или деца в опасност”, отбелязва Мартин Брус, говорител на асоциацията Гласът на детето. Докато множество наблюдатели отбелязват хроничния недостиг на средства в борбата срещу детското насилие, френският Сенат ще разгледа следващата седмица проектозакон за защита на детето. Една от предвидените в него мерки е създаването на Национален център за наблюдение на малтретираните деца до началото на 2004г. Този орган ще има за цел да бъдат анализирани случаите на детско насилие, за да могат в бъдеще да бъдат избягвани. “Най-накрая ще можем да видим драмата на децата. Необходимо е също така социалните центрове да спрат да работят само в приемните си часове. Насилието се случва предимно вечер, през нощта, през почивните дни”, допълва Мартин Брус. Източник: RFI, в."Либерасион" --- За 2001 г. отделите за закрила на детето в страната са регистрирали 47 случая на насилие в семейството. Година по-късно тези случаи са вече 420. През 2003 броят им достига 1614. За първото шестмесечие на 2006 г. те са 822, тоест 82% от всички случаи на насилие над деца се случват в семейната среда. Според проучване на НЦИОМ от миналата година близо една трета от жертвите на домашно насилие са деца. Сив комунистически панелен блок. Хол. Вестници в ъгъла на хола. Черупки от орехи върху вестниците. Коленете на Йорданка върху черупките от орехи. Табуретка върху гърба на Йорданка. За да натиска. Сив комунистически панелен блок. Хол. Вестници в ъгъла на хола. Черупки от орехи върху вестниците. Коленете на Йорданка върху черупките от орехи. Табуретка върху гърба на Йорданка. За да натиска. Сива болница с изпопадала мазилка. Стая. Детско легло в стаята. Даниел - посинен, надран, нахапан, потрошен, с оскубана коса, стряскащ се от всеки жест към него, в леглото. Двата случая отстоят един от друг на повече от двайсет години. И докато в последните десетина дни смазаният от майка си двегодишен Даниел се превърна в печална медийна знаменитост, никой не разбра за историята на Йорданка. Тя продължи да бъде отличничка в училище, да ходи на репетиции в детския радиохор и да бъде брутално наказвана. За всичко. И Йорданка, и Даниел, са жертва на домашно насилие. Случаите им обаче са илюстрация на факта, че домашното насилие има различни степени и е породено от различни причини. Даниел, който живее в семейството си едва от няколко месеца, а преди това е отглеждан в дом, е пребит в отчаянието на майката, в безпомощността й да овладее детето. Двайсет и седем годишната Стоилка Асенова, която в момента е заплашена от затвор, призна пред медиите, че често се случва да бие момчето, защото плаче. И не само него. Шестмесечната сестричка на Даниел също е настанена в "Пирогов", също със счупване на бедрената кост. Тоест Стоилка е екстремният вариант на неподготвения за родителство човек, истеричният, объркан насилник. Родителите като тези на Йорданка са съвсем друга порода. Дали с креативността на Светата инквизиция ще измислят наказания, или просто ще бият с цел възпитание - тези родители са склонни да се закълнат в тезата на Макаренко, че тоягата е майка на педагогиката. Домашното насилие е скрит процес. То се случва зад заключената врата на дома и Зад заключената уста на жертвите, съседите, роднините, учителите... Тийнфорумите в интернет са пълни с потресаващи разкази на пребивани от родителите им деца, с молби за съвет и помощ. В teenproblem.net Linkin_MaHuAk пише, както твърди, от името на негово познато момиче: "Страх ме е да се прибирам! По-точно баща ми ме бие, а майка ми нищо не прави. Помогнете, какво да правя!" В същия форум анонимен юзър казва: "Баща ми ме пребиваше от бой, когато беше пиян. Радвам се, че всичко отмина. Родителите ми се разведоха. Мразя баща си до ден днешен и не искам и да чуя за тоя… Всеки ден аз, майка ми и сестра ми бяхме в синини." Децата, които "Капитал" срещна, някак примирено разказваха за шамарите вкъщи ("винаги, когато не слушам"), но в крайна сметка оставаха анонимни. И все пак въпреки анонимността, която обгръща темата, някаква статистика има (виж карето). "Драстичното повишаване на бройката случаи не може просто да означава, че родителите повече малтретират децата си. По-скоро значи, че социалните работници са обучени и са с капацитет да разпознават такива случаи", казва Мария Чомарова, психотерапевт и директор на асоциация "Анимус". "Разбира се, трябва да се отчетат и промените, които настъпват в обществото като цяло през последните години - повишена ангажираност на родителите, липса на достатъчно време за общуване в семейството, икономическа несигурност и социална изолация", допълват от пресцентъра на Държавната агенция за закрила на детето. Причините за насилието са комплексни. "Много родители считат, че децата са част от тях, тяхното продължение, те са ги създали и поради тази причина могат да ги контролират, особено когато децата са малки. И тук не става въпрос само за драстичните случаи на насилие като тези отпреди седмица. Не, става въпрос за нормалния български родител, който по принцип доста безцеремонно и неуважително се отнася към детето като към отделна личност. Много нетолерантен е към идеята да не контролира изцяло живота на детето. И всичко това - с най-добри намерения", казва Мария Чомарова. "В България има културна толерантност към насилието в посока на възприемането му като средство на възпитание", твърди доц. Нели Петрова от Института по социални дейности и практики. "Родители споделят, че са налагали необходимата дисциплина на своеволните си, капризни и непослушни хлапета, използвайки физическа сила или заплахи. Това според тях е вид взаимоотношение с децата и го възприемат като социално одобрено", казва и д-р Антонина Кардашева, психолог в Областната дирекция на полицията - Силистра. Галина Бисет, директор на комплекс за социални услуги за деца и семейства в Русе, изтъква три основни причини за насилието над деца вкъщи: "Родителите повтарят моделите на поведение, на които са били обекти като деца; родителите изпитват някакви затруднения в личен или материален план и могат да изпуснат нервите си в посока на най-беззащитните, а именно - децата си; липсват и познания за позитивните начини за възпитание на децата." Тук стигаме до ключовия въпрос - как родителите могат да усвоят тези Позитивни модели на възпитание Лидия (името е сменено), майка на второкласник, казва: "Случва се от време на време да му удрям по някой шамар. Веднъж му оставих пръсти на бузата, след това се разревах. Друг път му изсипах чинията с яденето на главата. Води с мен дребни войни, арогантен е, отговаря ми по ужасен начин или прави всичко на инат." Соня (името пак е сменено), майка на третокласничка, пък заявява: "Преди да имам дете, си казвах "никога няма да го удрям". После разбрах, че има моменти, в които просто те изкарват извън кожата и след като си употребил цялото си красноречие, стигаш и до два шамара, за които най-често след това съжаляваш." Психолозите обаче не са съгласни, че понякога шамарът е неизбежен. "Познанията за позитивните начини за възпитание на децата могат да дойдат през лично активно информиране - четене на книги, материали по темата. Инициативи от типа на нашето "Училище за родители" също са полезни. Разбира се, родителите могат и да се обърнат към специалист, който да им окаже професионална помощ", казва Галина Бисет. "Българите като че ли сме по-притеснени за околните и за това децата да не нарушат някакъв ред, отколкото за самите деца. Ако едно дете влезе в локва или започне да говори високо в ресторант или автобус, веднага се нахвърлят върху него - за да го спрат, да го сложат в някакви норми. Което всъщност не възпитава граждани, спазващи нормите. Напротив. Децата усвояват модела, ако с тях човек се държи спокойно, нормално и толерантно. Тогава в повечето случаи те стават спокойни, нормални и толерантни граждани", твърди Мария Чомарова от "Анимус". Последиците за децата са сериозни. Някои малтретирани деца остават затворени в себе си, трудно създават контакти, агресивни са. Според д-р Антонина Кардашева набитото дете има две алтернативи за действие - пасивна, чрез насочване на породилата се агресия навътре към себе си (автоагресия) или активна, чрез проява на агресия към другите. Анна Жукивская, психолог в център "Надя", дава пример с възрастна жена, клиентка, която е посетила центъра преди няколко седмици, защото дъщеря й я насилва: "Аз я попитах - добре, вие като малка как се държахте с нея, показвахте ли й, че я обичате? И тя каза "ами не, за мен децата се целуват само докато спят". Тоест всичко се обръща". Тази седмица деветгодишният Асен призна, че е убил година по-малкия Мурад Мустафов, чийто труп бе открит в сряда на хасковското сметище. Според изнесена в медиите информация Асен е бил системно малтретиран. Ако това е вярно, то случаят на Асен ще е поредното доказателство, че насилието ражда насилие. Може ли да се каже, че българските деца са малтретирани от родителите си по-често, отколкото децата в Европа? Трудно е. Най-малкото защото надеждна сравнителна статистика липсва. Важното е, че българските деца са малтретирани често. И че родителите им са оставяни да го правят. Ако майка бие детето си на някоя българска улица, в огромна част от случаите никой няма да й каже нищо - дали защото обществото възприема насилието като възпитателна мярка, или просто заради нежеланието да се бъркаш "в чужди работи". "В нито една развита страна човек не може да се отнася грубо с децата си - на улицата или в кафенето. Аз съм живяла в Англия, там нещата са регламентирани - малките деца дори не могат да останат сами вкъщи", казва Мария Чомарова от "Анимус". Тя критикува факта, че след случая с двете настанени в "Пирогов" деца вината беше хвърлена върху социалните работници. "След като няма доклад от джипито, няма оплакване от съседите, няма никакви сигнали от "Пирогов", че са се случили инциденти с децата - как може социалният работник да прецени сам, от едно посещение, че средата не е добра за детето? Трябва да се включат всички играчи и отговорността да се поеме от всички нас. От журналистите, от лекарите, от учителите, от училищните психолози, от учителите в детските градини..." Готови ли сме обаче да поемем тази отговорност? "Капитал" разговаря с д-р Плоскова, приела Даниел и сестричката му в Пирогов: "Случвало ми се е да дойде дете с родител, насинено например, и аз да имам съмнение, че е случай на домашно насилие, но те казват "не, бих се на улицата", или посочват друга причина и аз не мога да докажа противното, пък и не е моя работа да търся доказателства." Директор на столична детска градина, пожелала анонимност, пък разказва, че наскоро родители й се обадили, че били свидетели как една майка хванала детето си за косата насред детската площадка и му ударила главата в някаква мраморна плоча. "Мислихме какво да направим, но не се решихме да сигнализираме, за да не обърнем нещата срещу самото дете", обяснява тя. Галя Кубратова от фондация "Психологическа подкрепа" казва: "Тук рефлексът да подаваш сигнал, ако чуеш или видиш насилие над дете, ще се изгради трудно, защото държавата е враг в очите на населението, институциите не се ползват с достатъчно доверие и хората трудно се обединяват около някаква гражданска позиция." Въпросът е, че ако нещо не се промени скоро, днешните малтретирани деца ще станат утрешните насилници и така порочният кръг, в който агресията вкъщи е нещо нормално, отново ще се затвори. Според правилника за прилагане на закона за закрила на детето насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието и достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна или социална среда. Според закона за закрила на детето лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Според закона за закрила на детето ако родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и нямат възможност да го отглеждат, или ако то е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност да бъде увредено както физическо и психическото здраве, така и интелектуалното и социалното му развитие, детето може да бъде настанено извън семейството си. Според закона за защита от домашното насилие пък насилникът се отстранява от съвместното жилище, както и се издава забрана за приближаване на дома, работата и местата за отдих и социалните контакти на жертвата. Съдът присъжда и парична санкция на извършителя в размер от 200 до 1000 лв. Венета Младенова, училищен психолог в 14 СОУ, София: "Доста трудно се споделя преживяно домашно насилие, защото въпреки това, което са преживели, децата се опитват да опазят родителя. Ако той например пие и детето е жертва на насилие, вследствие на пиянски действия, обикновено то ще каже, че родителят изобщо не пие, многократно настойчиво ще го повтори, в което един добър психолог би могъл да открие следа за разпознаването на проблема. Друг път пък на децата изрично им е забранено от родителите да изнасят подобна информация от вкъщи и така заплашено, детето мълчи. Тогава само следи от физическо насилие или отчетливо различие в поведението му може да подскаже, че детето е жертва на насилие. Ако детето от малко е жертва на домашно насилие, е възможно то да е въприело този модел за единствения възможен в общуването между родители и деца. Ако единият родител бие другия дори и да не посяга на детето, то пак е жертва на насилиe - защото двамата, на които най-много държи и от които зависи живота му, се саморазрушават. За част от българите това да не се замисляш дали детето страда, е нормално. Ако родителят е преживял лична травма в детството си, или пък е имал кошмарно детсто, в което е бил лишен от необходимото количество любов, вероятността той да бъде насилник спрямо детето си е много голяма. Доц. Нели Петрова, Институт по социални дейности и практики: В Шумен управляваме комплекс за социални услуги и предлагаме психологическа помощ на хора, претърпели насилие. Случаите са различни - често майката живее с втори съпруг и децата са или пребивани, или изгонвани. Има случаи на осиновители, които малтретират детето си, защото не оправдава очакванията им - събличат го, извеждат го голо, връзвали са го дори. Има случаи на разсиновявания, свързани с насилие, защото родителите са разочаровани, че се е проявил "лошия ген", случаи на сексуално насилие, когато травмата е изключителна. В обществото липсва достатъчно дискусия кое е добро възпитание и добра грижа.За да се посрещне този проблем трябва сътрудничество между граждани и институции, а не прехвърляне на отговорности. Д-р Антонина Кардашева, психолог в Областна дирекция на полицията – Силистра: Работя с деца, жертва на домашно насилие. За съжаление малко са тези, които сигнализират сами. Родителите отхвърлят истината, винаги отричат или обвиняват децата за това си отношение. Психологическа лабилност и личностна слабост може да са причина един родител да бие детето си. Такива хора проявяват неконтролируемост и неуравновесеност, неведнъж вземат прибързани и не винаги адекватни решения. Те са неустойчиви на стрес и психични натоварвания. Не е учудващ и фактът, че много от родителите не осъзнават боя като малтретиране, а като социално приета норма за възпитание. "Голяма работа, един шамар!" - често чувам такива родителски коментари. "Нали детето трябва да има страх от родителите и да слуша. Няма да го разглезвам с целувки." Така коментира един баща на дете, което беше насочено към психологична консултация от училищния педагогически съветник, поради ориентация към девиантно поведение. Нагласата на родителя да накаже детето веднъж, може да е трайна и да се превърне във вид отношение към непослушание, както в този случай. Галя Кубратова, фондация "Психологическа подкрепа": Когато човек е в ситуация на оцеляване (каквото е нешето общество в момента), си позволява да е агресивен към най-близките, а това е лесно, особено когато са и най-беззащитни. И най-малкият повод може да предизвика по емоционално лабилни хора - скандал с шефа, градския транспорт, безпаричието, високите сметки и... клапанът се отпушва вкъщи. Алкохолът потенцира агресията и ако родителят злоупотребява с алкохол, децата стават още по-често жертви на физическо насилие. Много майки, които идват при мен, напоследък разказват че пият алкохол, за да заспят, че "това ги отпуска". вестник "Капитал"

Ако човек може да бъде сравнен с машина, то той може да бъде наречен "машина за учене"! професор Джейкъб Броновски http://www.education-world.com/ http://www.schoolwork.org/ http://www.ccmostwan...ids/ischool.htm http://www.geocities...s/helppage.html http://www.internetschoolhouse.com/ http://school.discovery.com/ http://www.eduref.org/ http://yahooligans.yahoo.com/ http://www.pbs.org/teachersource/ http://www.cyberbee.com/ http://www.mathkang.org/default.html http://www.dicteedesameriques.com/ http://legrenierdebibiane.com/trouvailles/...s/sommaire.html http://www.acadomia.fr/site/index.php http://sosdevoirs.ptitclic.net/ http://www.kidsbank.com/index_3.asp http://www.newscient...com/lastword.ns http://www.thinkquest.org/library/ http://www.yucky.com...lash/index.html http://www.theteachernet.co.uk/ http://www.topmarks.co.uk/ Теми по литература и литературна критика http://literatura.kabinata.com/ http://www.literator.eu/ http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/ http://www.litclub-bg.com/download.php http://borgis.hit.bg...ex_1024x768.htm http://littemi.hit.bg/ http://www.litclub.com/ http://www.svitaci.com/ http://www.bgtemi.info/ --- http://www.literator.us/ Има произведенията на български и чужди писатели, разработени теми... Може би, ТАМ могат да ви изготвят теми по поръчка, но това става срещу заплащане. Не забравяйте, че "сиренето се заплаща"... --- http://literatura.start.bg/ http://www.domashno.bg/

Доколкото помня, Светата ракла трябва да беше някаква мощехранилница. В такава е погребан и св. Иван Рилски. Ако греша, поправете ме...

Между половин час и 40 минути на ден може да спести служител благодарение на добрите си компютърни познания. Това прави около 145 часа годишно, или 170% възвращаемост на инвестицията за обучение и тестуване. Подобна статистика са отчели във Великобритания, когато през 2001 г. там стартира обучение на персонала в сферата на здравеопазването по програмата на европейските сертификати за компютърни умения ECDL (European computer driving licence). През обучението се предвижда да преминат повече от 700 000 медицински работници на острова. От неотдавна програмата има свой лицензиран представител и в България. Европейският сертификат за компютърни умения ECDL е сертификационна програма за доказване на компютърните умения на крайния потребител. Прилаганият от нея стандарт на оценяване е унифициран и признат в повече от 140 страни по света. Нейната международна разновидност се нарича ICDL (International computer driving licence), но по същество между двете програми няма разлика. От 1997 г., когато фондацията ECDL започва своята дейност в Ирландия, досега повече от 5 милиона души в целия свят са преминали тестове в международната мрежа от близо 15 000 тес­тови центъра. Според статистиката на фондацията около 1% от европейското население разполага вече с такъв сертификат. Какво представлява ECDL? Това е тест за умения. Продуктовата гама на фондацията включва четири различни нива - ECDL Foudational, ECDL Core, ECDL Advanced и ECDL Specialized, които покриват нуждите на потребителите от елементарно до високо професионално ниво. Засега в България ще са достъпни първите две нива, съобщиха от българския лицензиран представител на ирландската фондация. Предвижда се до шест месеца да бъдат пуснати и останалите две. Първото ниво е насочено към абсолютно начинаещите ползватели, както и към такива, чиито познания са ограничени. Обучението е на два етапа - equal skills и e-Citizen, съответно от по 10 - 15 и 30 - 36 часа. Второто ниво ECDL Core включва седем модула: основни понятия за компютъра, работа с компютър и управление на файлове, текстообработване, работа с електронни таблици, работа с база данни, създаване на презентации и работа с глобалната мрежа. След преминаването на три от тези модули, се издава т.нар. малка диплома (секретарско ниво). Всичките седем модула дават достъп до голямата ECDL Core диплома, която е признание за солидни познания и компютърни умения. Как да получа сертификата? Издаването на европейските сертификати става само в оторизираните за целта центрове. За тяхното създаване и мониторинг отговарят ECDL организациите на местно ниво. Това са както училища, университети и колежи, така и частни и държавни тренировъчни центрове. Условието е да се придържат към международните стандарти на тестване. Периодично те се подлагат на мониторинг от страна на лицензирания представител на ECDL. По този начин се гарантира спазването на строгите стандарти. От 1 март т.г. в България ще отворят врати два подобни центъра. Подробна информация за тях може да се получи от българския сайт на ECDL - http://ecdlbg.cc.bas.bg/ Какво включват тестовете? Те са върху най-масово използваните компютърни програми. Въпросите са с умерена сложност и на тях могат да отговорят не само студенти, но и гимназисти. Последната версия на теста отразява и умения като извличане на ресурси от Интернет, справяне с вируси, електронна търговия, цифрови камери, персонални асистенти и др. Засега в България са достъпни първите два големи сектора – ECDL Foundation и ECDL Core, от общо 4. По-късно ще бъдат въведени и по-сложните варианти. Освен полагане на изпити, в центровете ще се извършва и обучение. По принцип обаче това са независими един от друг процеси. С други думи, ако имате познания и просто искате да проверите нивото си и да получите документ за това, можете да го направите. Не е задължително да следвате и предложения ред на модулите. За да получите сертификата обаче, трябва да преминете задължително през всичките седем модула. Това може да стане както в местен тестови център, така и в друга страна, където прог­рамата ECDL работи. За да положите теста за компютърни умения, трябва да разполагате с т.нар. skill-карта. Там се вписват резултатите от изпита за всеки модул. Тези резултати трябва да бъдат регистрирани в международната база данни на фондацията. Цената на тази карта за България е 30 евро. Крайната цена на сертификата е около 130 евро и включва таксите от по 12 евро за модул и 20 евро за самата диплома. Сумите са без ДДС. Необходим ли е сертификатът? Да, в случай че знаете нещо за компютрите, но ви е трудно да определите своето ниво. Или имате нужда да докажете с документ своите умения, за да подобрите професионалните си шансове. В България нивото на компютърните умения все още е доста неясна величина. Сертификатът е гаранция за унифицирани умения както в България, така и извън нея. В много страни, сред които Италия, Германия, Австрия, Естония и Полша, ECDL е приз­нат за официален изпит. В Италия сертификатът се издава при завършване на средното образование и се изисква при кандидатстване във висше училище. Във Великобритания и Ирландия ползването му е добило масов характер. В други страни сертификатите ECDL се прилагат при обучението на търсещите работа или на служителите от държавната администрация. Големи компании от всички сектори също все по-често изиск­ват наличието на сертификат за компютърни умения от служителите си и от кандидатите за работа. --- Европейските сертификати за компютърни умения European Cоmputer Drivig Licence (ECDL) вече ще се издават и в България, обявиха от Фондация ECDL-България на пресконференция в четвъртък. Към момента ECDL е най-разпространеният измерител на компютърни умения в света. Преведен е на над 30 езика и се използва в повече от 140 страни. Сертификатът е за всеки, който иска да оцени компютърните си умения, да удостовери компетентността си в информационните технологии и да ги доразвива. Всеки българин, които го притежава, може да кандидатства с него за работа в страна, където той е признат, заяви заместник-изпълнителният директор на Фондация ECDL Лоркан Малоун. Програмата ECDL, която ще се развива занапред и у нас, предвижда обучение и оценка на придобитите компютърни умения. Това ще става в специализирани тестови центрове. Засега те са само два - в София, но амбицията е да се развие мрежа и в страната, обясни Радослав Йошинов, член на борда на ECDL-България и председател на лицензионната комисия. Той обясни още, че в началото ще се издават частични сертификати, които ще обхващат първите две нива от общо седем модула за оценка на компютърните умения. Те включват основни понятия за компютъра, работа с компютър и управление на файлове, текстообработване, работа с текстов редактор и електронни таблици. До 6 месеца ще бъде пусната и пълната гама на ECDL програмата. Обучението ще става от лиценцирани организации-обучители и по лицензирани учебници. Лицензите ще се издават от фондацията, чието седалище е в Ирландия, чрез представителството й в България, което притежава изключителните сертификационни и лицензни права за територията на страната. Желаещите да положат тестовете и да получат дипломата ще трябва да си закупят и да регистрират в центровете специална СКИЛ карта, чиято цена е 30 евро (без ДДС). От Фондацията обясниха, че ако кандидатът за сертификат има вече придобити умения и компетенции, може да се яви направо на тест за по-горно ниво. Цената за явяване на тест е 12 евро с ДДС, а издаването на дипломата струва 20 евро.

Честит празник на всички!

Напишете нещо и за следните продукти: - Zone Alarm - AVG Free - IECookiesView - F-Prot Antivirus for DOS - AntiVir PE - avast! Virus Cleaner - McAfee AVERT Stinger - AdAware SE Personal - Spyware Terminator Можете да си ги изтеглите оттук: http://www.snapfiles.com/freeware/ --- - Rainbow Diamond Intrusion Detector

1. Ако изборите можеха да променят нещо, те биха били забранени със закон! 2. Не е важно как са гласували хората, важно е кой и как брои бюлетините! 3. Който владее миналото, владее настоящето. 4. Който владее настоящето, владее бъдещето. 5. Не е важно кой е владетелят, а кои са съветниците му. Това са казали древните. Помислете над тяхната премъдрост!

Имам едно, може би, "глупаво" питане... Защо продължавате да сравнявате Волен Сидеров с Васил Левски? Сравнението между тях е неуместно поради куп причини: - те са на различна възраст, оттук - и на различен "акъл"... - те се различават по своите антропологични черти (не си приличат в лицето, демек)... - те живеят в различни исторически епохи... - те се борят за различни неща (няма да изброявам кой за какво се бори, оставам това на вашата интелигентност)...

Нека споменем пътя, по който Рим получава надмощие над Картаген: От 212 г. пр. Хр. нататък, инициативата във войната постепенно преминава в ръцете на Рим. - Отрязване на базите на Ханибал в Испания и Сицилия. - Превземане на Сагунт (212 г.) - Превземане на Сиракуза и убийство на Архимед (212 г. Пр. Р. Хр.) - Превземане на Капуа (211 г. пр. Хр.) - Превзети са Агригентум и Лилибеум (210 г.) - Превземане на Тарент (209 г.) - Помощната войска, командвана от Хаздрубал, не може да се слее с армията на Ханибал, защото е спряна и разбита през 207 г. при река Метаурус (Метор?). - Унищожени са последните сили на картагенците в Испания (206 г.) - Ханибал е тотално изолиран в южната част на Италия. Постепенно, паднал бойният дух на наемниците му. През 204 г. пр. Р. Хр., консулът Публий Сципион, начело на 30 000 армия се прехвърля на африканския бряг. Застрашен от превземане, Картаген отзовава Ханибал от Италия. Без да е изгубил генерално сражение, Ханибал напуснал Апенинския полуостров. В битката при Зама (или при Нагараре?) в 202 г., картагенската армия е разгромена - със същата тактика, използвана от Ханибал при Кана. Този път обаче, нумидийската конница се сражава на страната на Рим. Мирът е подписан при тежки условия за Картаген: врагът се лишавал от всичките си задморски владения, от целия си боен флот, от бойните си слонове. И нямал право да воюва, без разрешението на Рим. И трябвало да плати военни контрибуции в размер на 300 тона сребро. Освен това - да даде видни свои граждани за заложници в Рим, като гаранция за изпълнението на условията по мирния договор. Оттук - нататък, вече нямало сила, която да застраши съществуването на Рим. Пред Рим вече не съществували прегради в Средиземно море. Римляните окупирали Испания, Корсика, Сардиния, Сицилия. Владеели Италия, Нумидия и Адриатика. Рим се превърнал в арбитър на конфликтите в Средиземноморието. Настъплението започнало срещу Македония. Последвало нашествие към Селевкидското царство. --- За завладяването на всяка област и провинция, до 14 г. сл. Р. Хр., Рим е губил по около 100 - 150 години. Завоеванията на Александър III Македонски са осъществени само за 10 г. и са много по-внушителни. Едно от обясненията за това е фактът, че Александър е монарх и управлява държавата си еднолично, докато Римската Република не може да осъществи толкова бързи завоеания при тогавашната форма на държавно управление. За сметка на това, римските завоевания са по-дълготрайни. Завоевателните стремежи не се определят от формата на държавно управление - република или монархия, тъй като се срещат и при двата вида. --- Към 272 г. пр. Р. Хр., Рим владее около 130 000 кв.км. Неговото население наброява около 4 000 000 д. (тоест - средната гъстота на населението е била 31 д./кв. км.). Само гражданите на Рим са 800 000 д. Дори за днешните разбирания за мегалополис, град Рим, през епохата на Империята, бил голям и гъсто населен град. На площ от около 400 кв. м. живеели 1 200 000 д. (Невероятно! - Средната гъстота на населението в столицата е била 3000 д./кв. м. !!!) Императорът живеел в двореца на Палатинския хълм. Най-богатите граждани (около 2 000 семейства) живеели в големи частни къщи с басейни, фонтани и градини. Останалото население било принудено да живее в около 50 000 общежития, високи около 20 м. На всеки етаж имало по няколко жилища. Тези общежития (инсули) били собственост на богати римски граждани, които ги отдавали под висок наем. --- За римския боен флот Стратегическата необходимост принуждава римляните да строят кораби. Преди появата на военна опасност отвъд морето, римляните не отбраняват крайбрежията си и нямат готовност за битки по море. За превозване на товари от устието на река Тибър до град Рим, се използват ладии, теглени от брега с помощтта на волове, посредством система от въжета. На опитните картагенски “мореходци” римляните се противопоставят с примитивни плавателни съдове, лишени от маневреност и управлявани от недобре обучени доскорошни земеделци. Рим дълго избягва да води войни по море и предпочита да сключва мирни договори с Картаген. Етруските и селините са племената, които са натоварени със задачата да охраняват римските брегове, докато римляните воюват по суша. Римляните не се включват веднага в търговията по море. Те оставят това на гърците и на картагенците. Когато започват да се борят с пиратството и да охраняват бреговете на своя полуостров, римляните не строят собствени кораби, а заграбват гръцките такива. Само заплахата от Картаген, идваща първо само от остров Сицилия, а по-късно – и от Испания и Африка, принуждава римляните да осъзнаят важността на морското господство във военно, политическо и търговско отношение над народите от античния свят, както и значението на добре оборуваните морски “врати” като Сицилия. Началото на римския флот се поставя в 260 г. пр. Р. Хр., когато Сенатът взима решение да се построят бойни кораби за войната с Картаген.Римските плавателни съдове не изминават дългия път на еволюция от саловете и обикновените лодки до по-съвършени форми, а се създават въз основа на готови образци. Първите римски кораби са бойни, но, по-късно, се създават също така търговски и дори туристически кораби. Първите 120 кораба на римляните са 100 петопалубни и 20 трипалубни. Еднопалубни кораби те взимат от тарентинците, локрианите, неаполитанците и елеатите. Един картагенски кораб бива пленен и на негова база се построява целият римски флот. Интересна е подготовката на римските моряци. Те се подготвят, тренирайки на сушата. На скамейки, наредени подобно на скамейките за гребците, те се учат да “въртят” ритмично веслата, под командването на флейта. Римляните въвеждат абордажа като тактика в морския бой. Противника не очаква такова нападение (изненадата и внезапността в историята на войните!), а римляните се прехвърлят върху противниковия кораб и воюват там като на сушата. При победа, те се сдобиват безплатно с нов кораб и флотът им се увеличава. Картагенците не могат да противодействат ефективно на абордажната тактика на римляните. Сред римските бойни кораби се различават: Navis Longa, Navis Praetoria, Navis Actuaria, Celox и Lembus. А пък Navis Frumentaria е търговски кораб, превозващ жито. Корабите са уязвими за атаки от страна на враговете, но и от естествените процеси на стареене и загниване на материала. Издръжката на една триера струва на римляните по един талант злато на година. Затова, за да поддържат своя боен флот, те ще налагат високи данъци на покорените народи. По-късно, римляните създават бреговото и морското право. --- Римляните са майстори на политическата подготовка на войната. Превръщайки “дългата ръка” на своята добра дипломация във фактор за силата на римското оръжие, римляните се ръководят от принципа “Разделяй и владей!”. В това ръководно правило се крие тайната на римската дипломация. Обяснявайки непобедимостта на Римската държава (въпреки че нейните легиони са бивали бити по бойните полета от по-слаби, от равни по сила и от по-силни противници), нека обърнем внимание на част от римския дял в световната цивилизация, на тези фактори, които са въведени от римляните и “работят” и до днес... Имам предвид римските пътища и римското законодателство. Римляните първи са създали стройна, логична, добре обоснована и взаимосвързана правна система. (Нека правистите във форума ме поправят, ако греша!) Те организирали едно “юридическо пространство” в което господствал един особен манталитет, основан на идеите на обективното право. Взаимоотношенията на Рим с околните народи били вкарани в контекста на цяла верига закони, правила, стаути (римско гражданство, латинско гражданство, “приятел и съюзник на римския народ”, “предаващи се”, “победени”, “лимитанеи”, “федерати”...) Римляните давали на отделни полиси “ограничено гражданство”, което им позволявало да дадат на полиса юридически права, но не – и намеса, чрез гласуване, в политическите дела на Рим. Предаващите се, след дълги преговори, знаели на какво могат да разчитат... Когато враговете се предадат, Рим им давеал по-добри следвоенни условия за мира. Когато враговете се бият докрай, римските следвоенни условия за мира стават много по-жестоки. Не напразно се казвало “Горко на победените!”... Добрите пътища и гъвкавото законодателство подпомагали развитието на търговските дела. Разбира се, пътищата били много добри, за да може по тях да се придвижват римските армии. (А пък асирийците дори асфалтирали своите пътища!!!) Хегемонията на Рим в дн. Италия поставила въпроса за овладяването на Средиземно море и превръщането му във вътрешно море (в “mare nostrum” – наше море), а оттам – и въпроса за господството на три континента. Тези проблеми римляните започнали да решават след като установяват своето владичество върху целия Апенински полуостров (265 г.). Започват продължителни войни с Картаген за остров Сицилия (оперативен център на Средиземноморието, плацд’арм за прехвърляне на войски през морето), за земите на дн. Испания, за Средиземно море и за част от бреговата ивица на континента Африка... Огромният картагенски флот (350 кораба) се противопоставил на римския (120 кораба и необучени моряци, после – 70 кораба). По-късно, 330 римски кораба разгромяват 350 картагенски кораба (нос Енком – 256 г.) Римляните заплащат за тази своя победа с цената на загубата на целия си флот, унищожен от буря край африканските брегове. Техният десант в Африка е възпрепятстван от боговете, които отново са на страната на Картаген. Но не – за дълго... --- Първата пуническа война и пътят към нея. Неизбежна ли беше тя? 280-275 г. пр. Р. Хр. – Война на Рим с Тарент и Епир (Тарентска война). Сражения на цар Пир с римляните – при Хераклея (280 г.), Аускул (279 г.) и Малевентум/Беневентум (275 г.). След тази война, окончателно се налага манипулната структура на римската войска. 272 г. пр. Р. Хр. – В улично сражение в Аргос, при авантюристичен опит да завладее Пелопонес, е убит македонският цар Пир, родственик на Александър III Македонски. Картагенска ескадра се опитва да завладее обсадения от Рим град Тарент, но не успява. Край на мирните отношения между Рим и Картаген. Към този момент, Рим владее около 130 000 кв. км. Неговото население наброява около 4 000 000 д. 269 г. – Начало на монетосеченето от сребро в Рим. 265 г. – Етрускит град Волзиний въоръжава бедняците и робите. Те обаче обръщат оръжието срещу съгражданите си. Аристокрацията е принудена да влезе в съглашение с Рим. Така, римляните подчиняват последния етруски град. Установяват своето владичество върху целия Апенински полуостров до Паданската долина. 264 – 241 г. – Първа Пуническа война, водена между Рим и Картаген заради остров Сицилия. Войните, които се водят през III - II век пр. Р. Хр. между Рим и Картаген, са за икономическо и политическо надмощие в Западното Средиземноморие, където, в края на IV век пр. Р. Хр. господства Картаген. Римляните са недоволни от близостта на картагенските военни бази на остров Сицилия. Рим се съюзява с мамертинците, които след жестоко клане, завладяват гръцкия град Месана. Поводът за започване на военните действия между Рим и Картаген е отхвърлянето на картагенския ултиматум, настояващ римляните да предадат града на гърците, на които Картаген е съюзник. Завладяването на Месана укрепва позициите на на римляните в Сицилия. Римската република проявява претенция за господство не само върху Апенинския полуостров, но и върху средиземноморските острови. В няколко сухопътни сражения, както картагенците, така и войските на сиракузкия владетел Хиерон са разбити. 262 г. – Римляните изпращат войска срещу силната картагенска крепост Акрагант. След шестмесечна обсада, те превземат града. Картагенците се съсредоточават в силно укрепения югозападен ъгъл, където са разположени градовете-крепости Панорм, Лилибеум, Дрепан. Войната зависи от действията на бойния флот, който всяка една от страните може да поддържа край острова. За Картаген, това е традиционно... Рим използва усилията на гърците от Южна Италия и още през 260 г. има новопостроен боен флот от 120 кораба, като част от тези кораби са заграбени от самите италийски гърци. 260 г. – Морско сражение при Липарските острови. Малката римска ескадра (наброява 70 кораба) е пленена от картагенските кораби. Необучените римските моряци сами напускат корабите си и бягат на брега, само при вида на картагенския флот. Всички римски кораби и дори командирът на тази злополучна ескадра попадат в плен на картагенците. В решително сражение край град Миле (северното крайбрежие на о-в Сицилия) римляните спечелват първата си морска победа над напредпазливите моряци от картагенския флот. За първи път в историята на морските сражения, римляните употребяват абордажни куки и мостчета. Легионерите издърпват противниковия кораб, после се прехвърлят на него и, след кратък ръкопашен бой, го пленяват. По този начин, те се сдобиват с нови бойни кораби. 256 - 255 г. – След продължителна подготовка, римският Сенат решава да премести бойните действия направо в Африка. 330 бойни кораба на римската Република са изпратени да спечелят морското пространство и да осигурят безпрепятствен достъп на сухопътната римска армия до Картаген. Картагенската флота от 350 бойни кораба пресреща римската ескадра при Енком, но там е разгромена. Разбити са и картагенските сухопътни сили при Аспис. Следва поредица от малки победи на Рим в Африка. Завладени са малки градчета, в съседство с Картаген. Самият Картаген е доведен до капитулация. Консулът Марк Атилий Регул отзовава от Африка по-голямата част от корабите и легионите. На картагенците са поставени непосилни условия за мир, което ги принуждава да продължат войната. Наело на едно опълчение от наемници, местни граждани и зависими местни племена застава спартанецът Ксантип (официално поканен от картагенците). Той успява още през следващата пролет да разбие римските легионери в едно голямо сражение. Пленени са 30 000 легионери заедно със същия консул... В една морска буря е загубен целият римски флот, който бърза да се притече на помощ на римските войски. Бойните действия отново са пренесени около и на остров Сицилия. Изходът на войната остава неясен. Скоро римляните се съвземат и разбиват картагенците в морска битка при нос Хермий. 255 – 242 г. – Започва вторият етап на Първата Пуническа война, който е равностоен по успехи и за двете страни. 254 г. – Римляните превземат един от важните градове на картагенската коалиция – Панормус (дн. Палермо). По суша е обсаден и град Лилибеум. 249 г. - Римляните са разбити по море при Дрепана. 248 г. – По време на буря загива новопостроеният римски флот. Корабите на Картаген безнаказано плячкосват римските крайбрежия. Главнокомандващ на картагенската армия на сицилианския фронт става Хамилкар Барка – бащата на Ханибал. 242 г. - Построява се нов римски боен флот. Парите са събрани чрез самооблагане на населението. 241 г. – В голямо сражение край Егатските острови, картагенската ескадра от 50 кораба е тоално разгромена от новопостроената римска флотилия. Град Картаген е принуден да проси мир. Условията, които Рим поставя са тежки: опразване на остров Сицилия от всички картагенски военни контингенти, освобождаване без откуп на всички римски пленници, контрибуция от 3 200 таланта (84 тона) сребро. Притокът на плячка и на роби благоприятства развитието на стопанството и търговията на Републиката. 238 г. – Възползвани от тежкото следвоенно положение на Картаген, както и от бунта на наемниците в картагенската армия, римляните завземат островите Сардиния и Корсика, принадлежащи дотогава на Картаген. Сицилия (без Сиракуза), Сардиния и Корсика стават първите римски провинции, управлявани от римски наместници. Рим се превръща в най-силната държава в Западнмото Средиземноморие. Две галски племена – бойи и гезети - се съюзяват срещу Рим. Римската дипломация успява да ги скара и ги противопоставя едни на други. Така техният поход към Рим се проваля. Народното събрание настоява за по-агресивна държавна външна политика. 237 г. – Опитният картагенски пълководец Хамилкар Барка заминава за полуостров Иберия. Неговият стратегически план е да нападне Рим по суша от запад, от Иберия. Свободолюбивите иберийски племена му оказват ожесточена съпротива, но, със сила и с дипломатически средства, той успява да завладее голяма част от Иберийския полуостров. По време на едно сражение, той бива убит (221 г.). След смъртта му, военното ръководство на картагенските войски на този фронт се поема от неговия зет Хаздрубал. 229 – 228 г. – Първа илирийска война. Начало на римската експанзия на Балканския полуостров. Римляните започват завладяването на Илирия – област в западната част на полуострова. Градовете Керкира, Дирахиум, Аполония и Иса стават съюзници на Рим. Молят за помощ в борбата с илирийските пирати. Илирийското царство на царица Тевта е завладяно. 225 - 222 г. Галите са обградени и разбити в сражение при Теламон. Превзети са галския град Медиолан (Милано), както и галските земи по течението на река По. Започва системно избияане и прогонване на галите от тази област. Построен е Фламиниевият път (Via Arminia) Рим – Аримин. Гай Корнелий Непот забранява задължителните дотогава предсказания на жреците преди военен поход, защото те са му предсказали нещастие. 221 г. – Съглашение между Рим и Картаген за обща граница по течението на река Ибър в Иберийския полуостров. ---

Откъде да започнем? Може би - от праисторическото изкуство.. В съответния раздел - обща история, праистория?

Muslim journalist Zaiba Malik had never worn the niqab. But with everyone from Jack Straw to Tessa Jowell weighing in with their views on the veil, she decided to put one on for the day. She was shocked by how it made her feel - and how strongly strangers reacted to it Tuesday October 17, 2006 The Guardian 'Idon't wear the niqab because I don't think it's necessary," says the woman behind the counter in the Islamic dress shop in east London. "We do sell quite a few of them, though." She shows me how to wear the full veil. I would have thought that one size fits all but it turns out I'm a size 54. I pay my £39 and leave with three pieces of black cloth folded inside a bag. The next morning I put these three pieces on as I've been shown. First the black robe, or jilbab, which zips up at the front. Then the long rectangular hijab that wraps around my head and is secured with safety pins. Finally the niqab, which is a square of synthetic material with adjustable straps, a slit of about five inches for my eyes and a tiny heart-shaped bit of netting, which I assume is to let some air in. I look at myself in my full-length mirror. I'm horrified. I have disappeared and somebody I don't recognise is looking back at me. I cannot tell how old she is, how much she weighs, whether she has a kind or a sad face, whether she has long or short hair, whether she has any distinctive facial features at all. I've seen this person in black on the television and in newspapers, in the mountains of Afghanistan and the cities of Saudi Arabia, but she doesn't look right here, in my bedroom in a terraced house in west London. I do what little I can to personalise my appearance. I put on my oversized man's watch and make sure the bottoms of my jeans are visible. I'm so taken aback by how dissociated I feel from my own reflection that it takes me over an hour to pluck up the courage to leave the house. I've never worn the niqab, the hijab or the jilbab before. Growing up in a Muslim household in Bradford in the 1970s and 80s, my Islamic dress code consisted of a school uniform worn with trousers underneath. At home I wore the salwar kameez, the long tunic and baggy trousers, and a scarf around my shoulders. My parents only instructed me to cover my hair when I was in the presence of the imam, reading the Qur'an, or during the call to prayer. Today I see Muslim girls 10, 20 years younger than me shrouding themselves in fabric. They talk about identity, self-assurance and faith. Am I missing out on something? On the street it takes just seconds for me to discover that there are different categories of stare. Elderly people stop dead in their tracks and glare; women tend to wait until you have passed and then turn round when they think you can't see; men just look out of the corners of their eyes. And young children - well, they just stare, point and laugh. I have coffee with a friend on the high street. She greets my new appearance with laughter and then with honesty. "Even though I can't see your face, I can tell you're nervous. I can hear it in your voice and you keep tugging at the veil." The reality is, I'm finding it hard to breathe. There is no real inlet for air and I can feel the heat of every breath I exhale, so my face just gets hotter and hotter. The slit for my eyes keeps slipping down to my nose, so I can barely see a thing. Throughout the day I trip up more times than I care to remember. As for peripheral vision, it's as if I'm stuck in a car buried in black snow. I can't fathom a way to drink my cappuccino and when I become aware that everybody in the coffee shop is wondering the same thing, I give up and just gaze at it. At the supermarket a baby no more than two years old takes one look at me and bursts into tears. I move towards him. "It's OK," I murmur. "I'm not a monster. I'm a real person." I show him the only part of me that is visible - my hands - but it's too late. His mother has whisked him away. I don't blame her. Every time I catch a glimpse of myself in the mirrored refrigerators, I scare myself. For a ridiculous few moments I stand there practicing a happy and approachable look using just my eyes. But I'm stuck looking aloof and inhospitable, and am not surprised that my day lacks the civilities I normally receive, the hellos, thank-yous and goodbyes. After a few hours I get used to the gawping and the sniggering, am unsurprised when passengers on a bus prefer to stand up rather than sit next to me. What does surprise me is what happens when I get off the bus. I've arranged to meet a friend at the National Portrait Gallery. In the 15-minute walk from the bus stop to the gallery, two things happen. A man in his 30s, who I think might be Dutch, stops in front of me and asks: "Can I see your face?" "Why do you want to see my face?" "Because I want to see if you are pretty. Are you pretty?" Before I can reply, he walks away and shouts: "You f***ing tease!" Then I hear the loud and impatient beeping of a horn. A middle-aged man is leering at me from behind the wheel of a white van. "Watch where you're going, you stupid Paki!" he screams. This time I'm a bit faster. "How do you know I'm Pakistani?" I shout. He responds by driving so close that when he yells, "Terrorist!" I can feel his breath on my veil. Things don't get much better at the National Portrait Gallery. I suppose I was half expecting the cultured crowd to be too polite to stare. But I might as well be one of the exhibits. As I float from room to room, like some apparition, I ask myself if wearing orthodox garments forces me to adopt more orthodox views. I look at paintings of Queen Anne and Mary II. They are in extravagant ermines and taffetas and their ample bosoms are on display. I look at David Hockney's famous painting of Celia Birtwell, who is modestly dressed from head to toe. And all I can think is that if all women wore the niqab how sad and strange this place would be. I cannot even bear to look at my own shadow. Vain as it may sound, I miss seeing my own face, my own shape. I miss myself. Yet at the same time I feel completely naked. The women I have met who have taken to wearing the niqab tell me that it gives them confidence. I find that it saps mine. Nobody has forced me to wear it but I feel like I have oppressed and isolated myself. Maybe I will feel more comfortable among women who dress in a similar fashion, so over 24 hours I visit various parts of London with a large number of Muslims - Edgware Road (known to some Londoners as "Arab Street"), Whitechapel Road (predominantly Bangladeshi) and Southall (Pakistani and Indian). Not one woman is wearing the niqab. I see many with their hair covered, but I can see their faces. Even in these areas I feel a minority within a minority. Even in these areas other Muslims turn and look at me. I head to the Central Mosque in Regent's Park. After three failed attempts to hail a black cab, I decide to walk. A middle-aged American tourist stops me. "Do you mind if I take a photograph of you?" I think for a second. I suppose in strict terms I should say no but she is about the first person who has smiled at me all day, so I oblige. She fires questions at me. "Could I try it on?" No. "Is it uncomfortable?" Yes. "Do you sleep in it?" No. Then she says: "Oh, you must be very, very religious." I'm not sure how to respond to that, so I just walk away. At the mosque, hundreds of women sit on the floor surrounded by samosas, onion bhajis, dates and Black Forest gateaux, about to break their fast. I look up and down every line of worshippers. I can't believe it - I am the only person wearing the niqab. I ask a Scottish convert next to me why this is. "It is seen as something quite extreme. There is no real reason why you should wear it. Allah gave us faces and we should not hide our faces. We should celebrate our beauty." I'm reassured. I think deep down my anxiety about having to wear the niqab, even for a day, was based on guilt - that I am not a true Muslim unless I cover myself from head to toe. But the Qur'an says: "Allah has given you clothes to cover your shameful parts, and garments pleasing to the eye: but the finest of all these is the robe of piety." I don't understand the need to wear something as severe as the niqab, but I respect those who bear this endurance test - the staring, the swearing, the discomfort, the loss of identity. I wear my robes to meet a friend in Notting Hill for dinner that night. "It's not you really, is it?" she asks. No, it's not. I prefer not to wear my religion on my sleeve ... or on my face.

Pisha ot Yaponiya, zatowa - na latinica.. Zapomnete kitayskata mudrost, che ne e wajno, koy e wladetelyat, ne e wajno, koy e na wlast. Wajno e koi sa sawetnicite mu. I - kakwo go sawetwat!!! Tuk, w Yaponiya e 22 i 44, a pri was e s 6 chasa po-nazad, da znaete... S drugi dumi, az se sabujdam sas 6 chasa po-rano ot was i taka wi izprewarwam... Da si dowarsha misalta... Darjavna sigurnost, mafiyata i komunistite (wkl. - tezi pod prikritie) imat mnogo lica... Oshte w Bibliyata e kazano: Pazete se ot horata na lujata!...

Smileys and Emoticons http://www.netlingo.com/smiley.cfm

http://www.ezik-ido.tk/

Различни проекти, свързани с Есперанто: http://www.esperanto.net/info/index_bg.html --- http://esperantic.org/

http://www.languagemonitor.com/ Ето една световна карта на езиковите семейства.

Ами ще има правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки, естествено... Защото списанието може и да си има главен редактор, ама си няма коректор. Аз, например, съм работил като коректор в един "Вестник за здравето и пътя към него", но този вестник вече не излиза, спряха го, а беше безкрайно интересен и полезен... Естествено, никой не проверява текстовете, които излизат в списанието, преди то да се пусне за "печат". Като гледаш множеството грешки на повечето потребители в заглавията на темите и в текстовете от постовете им, а - в добавка - научиш, че още са деца, обяснимо е и, защо има грешки в списанието. И, докато в нашия форум може и да се толерират такива грешки (аз съм безкомпромисен към грешките, ама не мога да модерирам всичко; нека се научат да пишат, крайно време е...), то в списанието е непростимо да има грешки от всякакъв характер - фактологически, правописни, граматически, пунктуационни и стилистични...

Старотурският език не е арабски (макар да се пише с помощта на арабицата - до налагането на латиницата), но не е и турски език в чист вид. В старотурския има множество заемки от арабския и персийския. В Смолян имаше един много възрастен човек, който превеждаше текстове от арабски, старотурски и турски за Държавния Архив (БДА - Смолян), но не зная, дали все още е жив.

Растения със смесено (миксотрофно) хранене; използват дребни животни, главно насекоми, като допълнителен източник на азот и други хранителни вещества. Около 500 вида, навсякъде... - Sarracenia flava (Сарацения - Trumpet Pitcher Plant) - Dionaea muscipula (Венерина мухоловка - Venus Fly Trap) - Nepenthes (Непентес - Monkey Cup Pitcher Plant - Tropical Pitcher Plant) - Heliamphora (Хелиамфора) - Drosera (Росянка - Sundew) - ... (петлуга) - ... (мехурка) - Darlingtonia Californica (Cobra Lily) - Pinguicula (Butterwort) - Byblis (Rainbow plant) - Cephalotus (Australian Pitcher Plant) - Pinguicula (Butterwort) --- http://www.sarracenia.com/ http://bestcarnivorousplants.com/ http://www.omnisterra.com/bot/cp_home.cgi http://www.omnisterra.com/bot/cp_home.cgi http://www.rdrop.com/users/mvz/plants.htm http://en.wikipedia.org/wiki/Carnivorous_plant http://www.cobraplant.com/ http://www.plantes-carnivores.com/index.php http://www.infoscarnivores.com/ http://www.plantes-et-jardins.com/catalogu...paign=campagne1

It is me... P. S. Вижте, колко много си приличам на снимката и на аватара...

Понятието „туризъм“ произлиза от френската дума „tour“ (обиколка). Съвременният туризъм се заражда през XIX век в Западна Европа. В началото той е бил достъпен за ограничен брой хора от развитите по онова време държави като Великобритания, Франция, Швейцария и други. След Втората световна война туризмът става масов. От 1950 г. до началото на 1990-те броят на туристите е нараснал от 10 милиона души на 400 милиона души, а днес броят им е около 1 милиард. Съвременният туризъм е масово социално-икономическо явление. Поради високите темпове на развитие той с основание се определя като един от водещите отрасли на новия век. Туризмът има голямо социално, икономическо, политическо и екологично значение. Той допринася за укрепването на здравето и за възстановяването на работоспособността на хората; обогатява техните познания; повишава езиковата им култура; разкрива нови работни места; осигурява доход на заетите в него; променя облика на селищата и териториите, в които се развива; повишава стандарта на живот на местното население. Според целта си, туризмът се разделя на: познавателен рекреационен балнеоложки лечебен конгресен, бизнес и панаирен бизнес спортен аграрен планински, морски, речен селски риболовен и ловен екологичен събитиен трекинг хоби-туризъм религиозен винен секс-туризъм екстремен военен социален приключенски Според времето, за което се извършва туристическата дейност, се разграничават краткотраен, дълготраен, ежеседмичен и други видове туризъм. Според стопанските резултати, туризмът се поделя на стопански и социален. Днес социален туризъм в чист вид не съществува, тъй като всички туристически дейности се развиват на пазарна основа. Според гражданството на туристите и страната, в която се извършва туристическото пътуване, се разграничават вътрешен и международен туризъм. Посещенията на чужди граждани се наричат активен туризъм, тъй като те носят валутни приходи. Пътуванията на български граждани извън страната се наричат пасивен туризъм, тъй като при тях се изнася валута зад граница. Според начина на организация на туристическите пътувания, туризмът е организиран, неорганизиран, групов, индивидуален и др. Факторите за развитие на туризма са: природни географско положение релеф (форми, надморска височина, брегова линия, плажни ивици и други) климат (валежи, брой на слънчевите дни, ветрове и други) води (минерални извори, море, водопади, езера и други) растителност и животински свят (резервати, дивечови стопанства и други) социално-икономически темпове на социално-икономическо развитие и социална политика на държавата материална база (хотели, ресторанти, казина, спортни зали, площадки, плувни басейни и други) население (брой, възрастова структура, професионален състав) доходи, жизнен стандарт, свободно време, образование; наличие на лично превозно средство; размер на платения годишен отпуск; цени на въздушния транспорт и други урбанизация организационна структура на туризма мирът и мирните отношения на страната културно-исторически екологични Туристическите ресурси са създадените от човека и природата обекти, процеси и явления. Въз основа на факторите за развитие, са формирани две големи групи туристически ресурси: природни и културно-исторически (антропогенни). Материалната база на туризма включва средствата за подслон и хранене (хотели, къмпинги, хижи, ресторанти), както и всички съоръжения и дейности, свързани с туристическото обслужване. В наше време в света има три големи района, в които туристическите потоци се зараждат — Европа, САЩ и Япония. Те са наречени от специалистите „светът на заминаващите“. Тъй като европейският район и районът на САЩ разполагат с много туристически ресурси, там има изградена модерна туристическа база, предлагат изобилие от туристически услуги и приемат туристи от целия свят, те могат да бъдат разгледани и като райони с развит туризъм — най-големите в света. В процес на формиране са туристическите райони в Азиатско-Тихоокеанския район, в Южна Америка и в Африка (Северна и Южна). Европа осигурява най-интензивния туристически поток — вътре в континента и от континента за другите туристически райони. Европейската природа е разнообразна, континентът е люлка на древни цивилизации, на сравнително малката му територия са разположени десетки, богати на туристически ресурси страни, което стимулира туристическите пътувания. Стимул за туризма са и високата степен на икономическо развитие на страните в Западна Европа и доходите на населението в тях — те превишават значително средното равнище за света. Районът на САЩ разполага с разнообразни туристически ресурси. Туристическият поток е разпределен равномерно. Половината от туристите пътуват в страната, а другата половина — към всички туристически центрове в света. Най-посещавани от американците са Канада, Мексико и Карибския басейн. Японците посещават най-често Югоизточна Азия и Тихоокеанските острови, а през последните години — и Европа. Днес нараства потокът от туристи към Мексико, Мароко, Тунис, Карибските острови, островите в Индийския океан, Сингапур, Тайланд и други. Туризмът в страните от Третия свят е изправен пред решаване на много проблеми. Те произтичат от темповете на икономическо развитие на тези страни. Към Третия свят са насочени само 15% от туристическия поток в света. В туризма на тези страни преобладава държавният сектор, качеството на туристическите услуги е по-ниско, капиталовложенията в отрасъла са незначителни, рекламата — незадоволителна. Има и страни от Третия свят, които правят изключение — например някои арабски страни. Най-посещавани страни в света са Франция, Италия, Испания, САЩ, Мексико, Канада, Унгария, Португалия... В териториите, в които туризмът е доминиращ стопански отрасъл (морски крайбрежия, планини, селища — архитектурни резервати, и други), материалната база за обслужването на туристите и туристическите услуги непрекъснато се усъвършенстват и променят. Целта е целогодишно да се привличат повече туристи и да се увеличават доходите от извършените туристически услуги. Изменят се и централните части (ситито) на големите градове, откриват се нови ресторанти, търговски заведения и други, за да се оползотворят по-рационално туристическите им ресурси. Предвижда се изграждането на туристически селища в урбанизираните територии. Туризмът осигурява работа за повече от 10 млн. д. в страните от Европейския съюз. Чрез него се осигуряват средства за Европейската банка за развитие, стимулират се търговията и транспортът, подобрява се качеството на услугите, разширява се инфраструктурата на отрасъла. Туризмът е един от основните клонове на икономиката в България. България е разположена на кръстопът, свързващ Изтока и Запада от хилядолетия. Тя е дом на много цивилизации, включително на траки, римляни, византийци, славяни, древни българи и османски турци. В страната има много музеи, манастири и други исторически забележителности. Основните ски курорти са Боровец, Банско и Пампорово, а главните морски - Созопол, Несебър, Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена. Планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите привличат планинари и алпинисти. През 2003 г. хората, посетили България единствено с цел почивка и развлечения, са 3,5 млн, а през 2004 — 4 млн. Най-много туристи през 2004 г. има от Гърция, Германия и Великобритания. Сравнително по-развит е туризмът по Черноморието и около големите планински курорти (Банско, Боровец, Пампорово) в сравнение с туризма във вътрешността на България. Освен традиционните форми на туризъм, в България са развити и балнеоложкия туризъм (в Банкя, Баня, Вършец, Велинград, Кюстендил, Момин проход, Павел баня, Старозагорски минерални бани и други). През последните години особено популярен става селският туризъм, както и други алтернативни форми на туризъм. Видове туризъм ТЕОРИТИЧНИ ПОНЯТИЯ Понятията алтернативен, устойчив, селски туризъм, специализиран туризъм, хоби и екотуризъм са все по-често употребявани и, за съжаление, все още - неясни и объркващи за голяма част от обществото. ЕКОТУРИЗЪМ Екотуризмът се заражда в Северна Америка, в средата на 80-те години, в следствие на развитието на пътувания в най-отдалечените места със съхранена природа. Екотуризмът е туризъм в слабо засегнати от човека места, които трябва да допринесе за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Екотуризмът се базира на наблюдение на природата. Той представлява степен на развитие, която изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи (incoming) агенции, местни общности, асоциации, стопанисващи защитените райони, научните общности. Всички те се анагажират да сведат до минимум тяхното въздействие върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района. Най-много и най-разнообразни програми за екотуризъм има в Южните страни, в страните с голямо биоразнообразие, предлагащи запазена природа, национални паркове и местни общности, съхранили своите традиции. УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ Устойчивият туризъм е едно ново понятие и се явява подължение на концепцията за устойчиво рзвитие, която бе лансирана през 1992г. Той е резултат от грижите, полагани за опазване на застрашените райони на планетата като цяло, и в частност – на тропическите гори. В същото време обаче, това понятие третира и урбанизираните райони, селата, културното и архитектурно наследство - следователно обхваща по-обширна проблематика, в сравнение с екотуризма. Освен това, устойчивият туризъм има за цел не само влиянието върху туристите по време на пътуването им, а също - и формирането на култура за опазване на ресурсите още в емитиращите туристичски центрове. Това е еволюцията в туризма, която е съобразена от една страна с интересите на посрещащите и от друга посетителите. Всички дейности в зоната на посрещане трябва да са съобразени с пределния капацитет на природните ресурси, т.е. да се спазвапринципа за колкото се може по-икономично използване на ресурсите. АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМ Алтренативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане и протичане. Такива са: селски, екологичен, планински, приключенски (преходи с планинско колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, катерене и преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен - свързан с куклтурно-историческото наследствоо, екотеричните места, религията, виното, традиционната кухня, етнографията и традиционната музика и заняти. (Устав на БААТ) СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ Селският и агротуризмът са разноовидности на алтернативния туризъм. Характеризират се с престой в селска къща (или устроен в близост къмпинг, друга настанителна база), контакт с домакините, достъп до стопанството. Той може да се яви като преминаващ , т.е. – като престой в рамките на обиколен тур или като стационарен - от 2-3 дни до 1 седмица. И в двата случая туристите очакват да се включат в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци, билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции. Тези дейности обикновено се допълват с различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско колело, на кон, посещение на манастири, музеи, археологически и други забележителности, изучаване на местния диалект...). Необичайните видове туризъм Тъй като в света вече няма нови места, жаждата на хората за нови усещания провокира преосмислянето на съществуващите ресурси.... Светът е толкова различен и странен в днешно време, че туризмът вече не е това, което беше... Така например, в Париж, наред с посещението на Триумфалната Арка и Айфеловата кула, като забележителност се дава и гробището „Пер Лашез”. Вярно е, че там са погребани много велики личности като Оскар Уайлд, Лафонтен и др. и, че атмосферата не е потискаща, но все пак, това е гробище, да не говорим, че посещението му е превърнато в доходен бизнес, защото можете да си купите дори и карта на гробището! Друга странна форма на необичаен туризъм, който, за съжаление, е доста разпространен в редица бедни страни като Тайланд, е секс туризмът А това е мащабен проблем с чието разрешаване са се заели вече доста организации... А чували ли сте за антарктически и арктически туризъм? Това е едно доста скъпо удоволствие. А трябва и да обичате студа... Иначе, при този вид туризъм бихте могли да се катерите дори по айсберг или ледник! Знаете ли, че има т.нар. „времеви туристи” – това са хора, които определят къде ще прекарат ваканциите си, според това, къде се очаква торнадо, ураган или друго подобно явление... Има и „нарко туристи” – това са хора, които пътуват до чужди държави, за да опитат от местните наркотични вещества... Вече е възможен и космическият туризъм... Американецът Денис Тито бе първият. Вторият космически турист в света става 28-годишният милионер и собственик на фирма за Интернет услуги Марк Шатълуърт от ЮАР. Той бе 10 дни турист на “Съюз” и пропътува 10 млн. км в Космоса... Сега пътува една иранка Ануши Ансари. Нейният договор и забранява да каже сумата, която е платила, но най-вероятно тя е близо до сумата, която платиха предните космически туристи ($20 милиона). Тя ще лети на борда на Союз ТМА-9 до Международната космическа станция и ще остане в космоса в продължение на 8 дена. Останалите двама членове на екипажа на Союз ТМА-9 са американският астронавт Майкъл Лопез-Алегрия и руският космонавт Михаил Тюрин. Те ще останат на борда на МКС, а Ансари, Джефри Улямс и Павел Виноградов ще се върнат на Земята с предната капсула Союз ТМА-8.

Кой е Архимед? Архимед е гръцки математик, астроном, философ, физик и инженер-механик. Неговият баща е бил астроном. Образованието си Архимед получил в град Александрия, където поддържал научна преписка с учените Ератостен, Конон и Досифей. Част от неговите научни работи са дошли до нас именно посредством тези писма. Основните трудове на Архимед са из областта на механиката и математиката. В неговите съчинения за пръв път са изложени законите на лоста, законът за подемната сила, математически изводи за центъра на тежестта и опорните точки на твърдите тела и други. Разработени са методи за изчисляване дължината на крива линия, лица и обеми изпреварили с много години съвременното диференциално смятане. Архимед бил и прекрасен инженер. Той строил метателни машини, машини за напояване, системи от лостове и макари, ръководел направата и на планетарии за демонстриране движението планетите, лунните фази, слънчевите и лунни затъмнения. За него възникнали редица легенди. В една от тях се разказва как веднъж Архимед, като стоял във ваната, замислен върху задачата,в какво отношение се намират златото и среброто в короната на сиракузкия цар Хеврон, изведнъж скочил, излязъл гол на улицата и започнал да вика: “Еврика” (открих). Друга легенда разказва, че той конструирал огромни вдлъбнати огледала, с помощта на които запалвал приближаващите на фронта неприятелски кораби. Убит е от римски войник по време на плячкосването на Сиракуза (212 г. пр. Р. Хр.), въпреки заповедите на римския генерал, Марк Клавдий Маркел, да не го закачат. (Гърците казали, че е убит, докато пишел някакво уравнение върху пясъка и използвали тази история, за да противопостявят своятa възвишеност на римската некадърност. Трябва обаче да се отбележи, че Архимед проектирал обсадните машини, които унищожили значителна част от армията на римските нашественици, така че е възможно смъртта му да е за възмездие.) Някои историци на математиката смятат Архимед за един от най-големите математици в историята, заедно с Нютон, Гаус и Ойлер. Известен е и със следното: Намерил едно добро приближение на числото π (223/71 < π < 22/7, ≈3,1418) и изчислил много повърхности и обеми на различни математически фигури; Аксиомата на Архимед: Ако a < b, то съществува естествено число n, такова, че a.n > b; Закон на Архимед: Всяко тяло, потопено във вода, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него вода. Изобретяването на архимедовия винт се приписва също на Архимед. На Архимед се приписват следните слова: „Любовта е теорема, която трябва да се доказва всеки ден.“ „Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и ще повдигна Земята.“ „Еврика!“ --- Американски учени успяха да разкрият серия от скрити текстове на знаменития древногръцки учен Архимед. Досега те оставаха изтрити и скрити под по-нови писания и рисунки върху древния пергамент от козя кожа, използван първоначално в III в. пр. Р. Хр. от Архимед. Използвайки неразрушаващи повърхността на пергамента флуоресциращи рентгенови лъчи, учените разшифровали изтритите текстове в Палимпсеста на Архимед - сборник от 177 пергаментови страници, в който през вековете различни автори изписвали нови текстове върху първоначалните работи на древногръцкия математик. Палимпсестът разкрива произведения на Архимед, които се смятат за основа на съвременната математика. В своите научни трудове, античният учен дава числено обяснение на заобикалящия го свят. Той използва блестящо безкрайно малки величини в интегрални уравнения за решаването на задачи, свързани с площ (повърхнина), обеми и центровете на тежестта. Същите интегрални уравнения са независимо преоткрити едва през XVII век от Исак Нютон и Готфрид Лайбниц. Разкритият с помощтта на рентгенови лъчи в палимпсеста "Method" съдържа изчисленията и решението на Архимед за обема на цилиндрично тяло, което е преоткрито отново едва през XVII век в теорема от "Стереометрия" в теорема от "Стереометрия" на Йоханес Кеплер. Открито е и единствено старогръцко копие на друго негово произведение - "Stomachion". На страниците на сборника са открити и трудове на Архимед, свързани с равновесието на равнините, спираловидните линии, измерването на окръжност, сфера и цилиндър, както - и за природата на плаващите тела. За първи път, палипсесттът на Архимед бил повторно използван през Х век, когато неизвестен преписвач на ръкописи изписал върху него новогръцката версия на няколко от трудовете на Архимед. През XIII век йерусалимски монах запълнил страниците с гръцки молитви и с философски съчинения, а през ХХ век неизвестни фалшификатори добавили към тях илюстрации с религиозен характер, за да повишат колекционерската стойност на манускрипта. Възстановяването на всяка от страниците на трудовете на Архимед чрез рентгеновата флуоресценция отнемало най-малко 12 часа. По-рано, Палипсестът, който се намирал в частна колекция, бил изучаван с помощта на различни оптични и цифрови технологии, но по-голямата част от текстовете, въпреки всичко, оставала скрита от изследователите. Едва с помощта на модерната рентгенова флуоресценция учените успели да извлекат цялата информация. Затова помогнал и фактът, че мастилото, използвано от Архимед, съдържало и желязо с характерно радиационно излъчване. "Това е все едно да получиш факс от III век пр. Р. Хр. Усещането е невероятно!" - разказва ръководителят на изследователския проект, Уил Ноел от Музея на изкуствата Walters в Балтимор, щата Мериленд. Историкът уточнява, че реконструкцията само на една страница от ръкописа отнема най-малко 12 часа. Фокусиран лъч с дебелина не повече от човешки косъм пълзи бавно по страниците на пергамента и разкрива чрез флуоресценция невидимият дотогава изтрит текст.

Бенки, родилни петна, брадавици... Белези от дълбоки рани или скалпел. Пъпки. Личат много. Виждат се отдалеч и сякаш ни превземат, особено сега, когато тялото използва всяка минута да се целува без свян със слънцето. Всичко, което нарушава гладкия му релеф и кадифения тен, дразни. Иска ни се да го изтръгнем, д а го отрежем, да го заличим! Но има нещо в природата, което ни забранява да го правим с лека ръка. От древността до днес в страните от Азия и Африка вярват, че всеки белег по човешкото тяло се подчинява на определени закономерности и влиза в единна информационна система от знания. Системата за разчитане на следите по тялото, с които идваме на бял свят, се нарича морфоскопия. Това е най-тайнствената и най-слабо проучена засега област от знания. И все пак тя продължава да съществува. А всяка наука, оцеляла хилядолетия, носи много мъдрост и истини. Общите правила, на които се подчинява науката за тълкуването на тайното писмо по тялото, гласят: -бенките, родилните петна и останалите знаци по тялото са като таен код, по който може да се съди за различни явления и събития в нашия живот; - те сигнализират за неприятности и грешки, за които рано или късно ще се наложи да плащаме; - подсказват ни кога трябва да сме активни и кога да се дистанцираме от решаващи за съдбата ни житейски събития, какво да се промени или поправи в текущи ситуации; - към телесните знаци трябва да се отнасяме отговорно, да следим за появата и изчезването им. Основата на науката за разгадаване на знаците по човешкото тяло е вечната борба и в същото време взаимната свързаност между мъжкото и женското начало - Ин и Ян. Морфоскопията дели човешкото тяло на две части - мъжка и женска, като разделителната линия минава точно по средата, от центъра на челото до срамната кост. Мъжката половина е дясната страна. Женската половина е лявата страна. Благоприятна за мъжете е дясната страна. Всички белези или петна появили се на лявата страна, при мъжа говорят за извършена грешка, която трябва да се изкупи. От една страна, такива знаци са сериозно предупреждение за бъдещи неприятности, но от друга, свидетелстват за наличието на потенциал, с който грешките могат да бъдат отстранени. Благоприятна за жените е лявата страна, а всяка следа в дясната половина е знак за вътрешните възможности на човека и доказателство, че с проблемите не само може, но и трябва да се бориш. Знаците върху благоприятната половина и за двата пола говорят, че притежателят им е лидер в определени области, в състояние е да държи под контрол независещи от него събития и винаги може да разчита на късмет или стабилен гръб. Смисълът на всеки знак придобива още по-конкретно значение, когато се обвърже с определена част от тялото, върху която се намира. Морфоскопията дели тялото на 12 части, които съответсват на знаците от зодиака. Ако зоната, която съответства на вашия зодиакален знак, е белязана, закодираното в нея послание ще играе особено важна роля в живота ви и цялостно ще предопределя съдбата ви. ОВЕН - Глава Бенка на челото - на "правилната" половина подсказва за успех в политическата кариера. На благоприятната страна издава надменност, наглост и егоизъм. Бенка или петно на брадичката - показатал за силна воля. Градивна или с отрицателен знак зависи на коя страна се намира. Волевие хора, които си пробиват път с лакти в живота, винаги имат знак на неблагоприятната страна. Скули и бузи - знаци на правилната страна говорят за интелект и дипломатичност в отношенията с околните. На неправилната - за затворен характер. Нос - отпечатък на него свидетелства за енергия, сила, упоритост и даже агресивност. Бенка или брадавица на лявата страна на носа на жена означава, че тя умее да печели симпатии и да постига своето. А на дясната - че е прекалено обидчива. Очи и областта около тях - знак на благоприятната страна подсказва на притежателя му, че трябва да се ориентира към творческа професия. Там го чакат много работа, но и големи успехи. На "неправилната" страна - склонност към претоварване с работа, без особена резултатност. ТЕЛЕЦ - Шия и Ключици Всички белези в тази зона са показател за богатство, силна воля и крепко здраве. Ако са разположени в неблагоприятната половина, подсказват предразположеност към алчност, лентяйство и чревоугодничество. Когато са в "добрата" половина, разказват за симпатична и обаятелна личност, финансова стабилност, организираност и стремеж към здравословен живот. А също и за отлични волеви качества, както и за успехи в артистични професии. БЛИЗНАЦИ - Ръцете и Раменете Много бенки на правилната ръка свидетелстват за контактен, толерантен и открит човек. Но бенки на "неблагоприятната" ръка говорят за трудности в отношенита с близките. Лакти - Бенки на левия женски лакът показват умение да се съчетават талант в общуването и упоритост в постигането на целите. На десния - обидчивост и неприятна за околните амбициозност. При мъжете е обратното. А още - бенките по лактите издават силно желание за движение, пътешествие и склонност към чести промени в живота. РАК - Гърди Бенка в центъра на гърдите - знак, който носи късмет и предпазва от нещастия. Но подчертава и непостоянство в характера. На лява женска гръд - домът и семейството са всичко за такава жена. Тя е женствена и в същото време със силно развито майчинско чувство. Обича да създава уют и комфорт. В лявата половина на мъжа - прекалено мек характер, не умее да отстоява правата си в семейството. Склонност да се изолира от близките си, за да си осигури спокойствие. На дясна женска гръд - дама с белег в тази зона не подчинява живота си само на дома и семейството. Тя е социална и независима, активна и инициативна. В дясната половина на мъжа - отличен съпруг и баща. На зърната на гърдите - непостоянство и склонност към изневяра. ЛЪВ - Гръб Много бенки или лунички, разпръснати по гърба, издават искреност и откритост в отношенията с другите хора. В "добрата" половина - този, който ги има, може да бъде мъдър наставник, щедър любовник, ярък индивидуалист. В "неблагоприятната" половина - показатал за пристрастяване към вредни навици и зависимости, за склонност към разгулен живот и хазартни игри. ДЕВА - Горната половина на корема Знаци в благоприятната половина говорят за човек, който умее да подрежда живота си - работата не му тежи, изключително отговорен е към семейството и колегите си. Грижи се за здравето си и рядко страда от хронични заболявания. А ако боледува, прави всичко възможно да се излекува. Знаци в неблагоприятната половина - маниерност, леност, капризност. А също и невъздържаност в храненето, хаотичен режим на живот, безотговорност. В бъдеще изкуплението за тези черти може да е много тежка житейска задача - например грижа за лежащо болен. На пъпа - отличен знак! Реализация на желанията в много висока степен, покровителства от висши сили. ВЕЗНИ - Кръст и Талия Знак на благоприятната половина свидетелства за обаятелност, за способност да привличате околните, да намирате бързо общ език с тях. Да, понякога, за да постигнете своето, прибягвате до хитрости и дори до лъжи, но винаги го правите с чар и накрая обирате аплодисментите. Знак на неблагоприятната половина - притежателите на такива знаци не са искрени и по-лошото е, че околните го усещат. Не отстъпват, не са гъвкави и не умеят да изслушват околните. Отсъствието на дипломатичност е основният източник на вашите неприятности. СКОРПИОН - Слабини Неслучайно тази зона е скрита от очите на другите - тя отговаря за интимния живот. Бенка в областта на гениталиите е предупреждение за предразположеност към венерически заболявания. А още и за склоннност към живот на ръба. Много бенки в областта на слабините - екстремен живот! Съществува пряка опасност от злополука. Знаци на благоприятната положина са хубав символ - притежателят им е обект на сексуални желания, лесно управлява мощните сексуални потоци и владее изкуството фино да манипулира хората. Знаци в наблегоприятната половина също са символ, че собственикът е обект на сексуални апетити, но с обратен знак. Желаят го тези, които не са му симпатични. СТРЕЛЕЦ - Ханш и Бедра Знак на благоприятната половина предвещава трайно преселване - в друга държава, в нов дом. Показател е също така за успешно пътуване ад граница и предвещава щастлив живот зад пределите на тодината. Това е късметлийски знак, означава влизане във ВУЗ от първи път и богатство, което се постига с добро образование. На неблагоприятната половина - стремежът към пътувания, образование и успехи е голям, но постоянно ще се спъва в трудности. КОЗИРОГ - Колене и около тях Знаци на благоприятната половина - с каквото и да се захванете, вие сте на правилен път. Рано или късно постигате това, към което се стремите. Знаци на неблагоприятната половина подсказват, че обикновено постигате целите си с много трудности. Вашите желания не съответстват на възможностите ви по две причини - или сте прекалено пасивни и живеете с постоянната си вина, че околните не ви одобряват, или сте прекалено амбициозни и винаги действате прибързано. ВОДОЛЕЙ - Подбредрици Бенки по тези части на тялото не се срещат често. На благоприятната половина означават шанс да промените живота си. Очаквайте внезапен и може би стряскащ обрат, но не се дръжте пасивно, когато настъпи. На неблагоприятната половина - животът ви е предопределен да протече в строги рамки, Родилно петно в тази зона може да предвещава нещастен случай или внезапна наблагоприятна промяна, с която за миг можете да изгубите всичко. Преживеете ли достойно това изпитание, вие ще изкупите дълга си към съдбата. РИБИ - Глезени и стъпала Знаците тук повдигат завесата над много тайни. Например родилно петно или голяма бенка на дясното мъжко стъпало подсказва, че той трябва още веднъж да измине недостоен в минал живот жизнен път. За да изкупи грешката си, този път трябва да прояви повече воля и целеустременост. Знаци на благоприятната половина сочат магически способности, силна интуиция, поетичен и художествен талант. За родените в зодия Риби наличието на знаци в благоприятната половина означава възможност за максимална самореализация. На неблагоприятната половина предупреждават, че ще се сблъсквате с интриги, докато не се научите на търпение и любов към всичко живо. В тях е закодирана също и прогноза за уязвима психика, нетърпимост към хората, пристрастяване към алкохола. Стремете се по-често да се уединявате сред природата, за да намалите последствията от лабилната си натура.