ISTORIK

В рамките на 60 години България преминава през два трансформационни периода. Първият е след Втората световната война, а вторият - след 1990 година и започналата смяна на системата. Днес хората си задават въпроса - до кога ще продължи тази трансформация? Кога ще приключат радикалните реформи в социално¬политическата система. Кога ще спре и икономическото разслоение на населението. Няма да се спираме върху многообразието от частични и специфични трансформации, които в голяма степен са под влиянието на съвременния технологически прогрес. Защото те са непрекъснати. Интересуваме от основната трансформация, която би имала като видим резултат - нормализиране живота на гражданите в България. И ... когато експлоатацията на наемния труд е сведена до поносими граници, и когато човешкото достойнство е защитимо. Засилва се динамиката на неравенството и асиметриите в света. Обикновено, когато се разглежда този процес се визират напредналите страни и т. нар. "периферни държави". За него са характерни следните основни моменти: Първо, модерните западни и далекоизточни общества, с техните сложни институции и изобилие от ресурси, поставят нови условия за международно взаимодействие, конкуренция и размяна, цената на които надминава оскъдните финансови ресурси както на страните в преход, така и на периферните икономики. Въпреки това, елитите на тези икономики чувстват натиска да подражават, в противен случай една нация ще бъде безсилна, неспособна да участва в "глобалната цивилизация" и културно неспособна за "говоренето на международен език". Следването на този посока, обаче, може би ще създаде една голяма диспропорция между нуждата от модерна администрация, дипломатически услуги и военен състав, от една страна и реалистичните възможности на неразвитите икономики да произведат необходимия излишък, а така също да управляват ендемичното напрежение между приходи и разходи, от друга. Второ, обясненията за динамиката на неравенството произтичат и от общата критика на теорията на Д. Рикардо за сравнителните предимства, критика която изказва съмнения за нейната приложимост към периферните икономики. Един възможен възглед разполага проблема в сферата на разменните отношения чрез три свързани и противоречащи си предположения: • търговията е ключов фактор за натрупване на капитал и на национално благосъстояние; • типичният експортен профил на периферните икономики съдържа "по-ниска категория" стоки, включващи голяма величина човешки труд; • когато тези "по-ниски категории" стоки се разменят с "високи категории" стоки, то тогава излишъкът се трансформира от единия към другия тип икономики. Трето, това е дилемата между "Ефекта на международното доказване" (International demonstration effects - IDE) и Относителното лишаване (Relative deprivation - RD). Ефектът на международното доказване е генериран чрез материалния прогрес на напредналите страни: докато техните стандарти на потребление, удобства, здравеопазване и очаквания от живота са продукт на продължаващата технологическа революция вътре в националните им граници, представата за тези стандарти се движи бързо, създавайки нови очаквания, които начинът на производство в икономически изостаналите държави не може да задоволи. В краткосрочен аспект ефектът от тези очаквания е едно нарастване на склонността към потребление и намаляване на същата към спестяване. В дългосрочен план води до "относително лишаване" и социално недоволство, често утежнено от "парадокса на периферните държави": макар, че относителността на недостига изисква строга държавност, такива страни от периферията, често стават инструменти в ръцете на една политическа класа, която желае нейните собствени материални условия да се доближат до стандартите на напредналите страни. И "Ефектът на международно доказване", и този на "Относителното лишаване" са характерни за нашето съвремие. Обаче, идеите които ги подкрепят ни връщат далеч назад в историята на икономическата мисъл: към Дейвид Хюм през 17 век, към Адам Смит през 18 век и към Карл Маркс през 19 век. Прозренията на тези ранни политикономисти са развити през този век от Торстейн Веблен, който изтъква, че икономическите очаквания на индивидите са оформени от моделите на потребление на другите или "чрез силите на градивното подражаване на стандартите на достойните за уважение разходи". България в траекторията на кривата „Джей". След 1990 г. обществената ни система и по-конкретно икономиката ни попадна в траекторията на Кривата "Джей" - j curve. Кривата "Джей" е инструмент за анализ на политиката на икономическите реформи и се гради на предположението относно разпределение на разходите и ползите от тях. В този смисъл икономическите реформи генерират разходи по прехода в краткосрочен период от време преди да започнат създаването на очакваната стопанска и социална изгода. Следвайки философията на тази крива, ние изпитваме влиянието и на един друг задържащ и деформиращ фактор - външният дълг. Сигурно можем да твърдим, че от криза на дълга преминахме към пресата на външния дълг, като част от проблемите са положително редуцирани, а други временно отложени. Цикличното им възпроизвеждане в по-малък размер още дълги години ще тормози българския народ. Тези въвеждащи възгледи и размисли е възможно да се квалифицират като странни. Според нас, обаче, те ни внушават необходимостта от овладяване "изкуството" на феномена интернационализация на стопанския живот. Познаването, владеенето и прилагането на това "изкуство", предпоставя широката възможност: Първо, да се намали ендемичното напрежение между приходи и разходи в националната икономика. Второ, да се променя експортният профил на произвежданите и продаваните стоки. Трето, да се тръгне в позитивната посока от траекторията на кривата "Джей". Четвърто, да се намали пресата на външния дълг. Пето, да се постави ударение върху "говоренето на международния език" - в едни случаи, да се овладее съвременното му състояние, в други, да се изхвърлят от употреба понятия (думи), които вече са остарели. Декодирани тези пет послания водят до микро¬икономическото равнище, където българските фирми са изправени пред редица предизвикателства, които имат вътрешнонационален и международен произход. Архитип сценарии В изследването си "How to develop and Use Scenarios", публикувано през 1987г. в сп. "Long Range Planning" S. P. Schnaars очертава три вида сценарии: a) Бизнес-цикъл сценарии; b) Архитип сценарии; c) Изследователски тип сценарии. При интерпретацията им бихме обърнали внимание на втория вид, а именно „архитип сценарии" . С тях могат да се опишат алтернативи за развитие на социалнополитически и икономически структури. Понятието „Архитип" се отнася до фундаментални промени в развитието. В един такъв сценарий обществото може: • да преминава през периоди на болезнено, мъчително преструктуриране на икономиката, респ. на произвежданите продукти, на външноикономическите връзки, на спиране на икономическата инерция и т.н.; • да въвежда нарастваща иновация или както е модерно да се казва сега "In Search of the Innovation"; • да създава една нова платформа за растеж. Продължителността на реализация във времето на тези сценарии е 15 години. Балканските страни на икономическата карта Една обобщена експортна картина на държавите от региона в контекста на световната стопанска палитра може да бъде изведена през следните макроикономически агрегати: • Брутен вътрешен продукт на човек от населението. • Експорт. • Експорт на човек от населението. • Износ на квадратен километър национална територия. • Импорт. С тази обща икономическа картина не се цели доказване на високата диверсификация, но на практика това става. За 2002 година макроикономическият индикатор брутен вътрешен продукт на човек от населението ясно показва дистанцията от развитите страни и подредба в обхват от 71-во до 150-то място в света. Единствено изключение прави Гърция, която е членка на Европейския съюз (33-то място). Три години по късно тази дистанция се запазва, макар Гърция да е слязла с 10 места в световната класация тя си остава лидер в региона. В абсолютни стойности всички страни от региона отбелязват растеж, но той е недостатъчен за заемане на по-добри позиции в световната класация. Единствено темповете на растеж на Босна и Хърватска им осигуряват по пред места, което се отразява и в регионалното разпределение на местата. България отчита отстъпване в световната класация, но успява да запази третото място между страните от региона. Този негативен резултат е следствие на сложен комплекс от причини. Някои от тях могат да се потърсят в по назад в историята, например: • политическото разделение на Европа след Втората световна война; • политическото разделение на труда в страните в екс-социалистическия свят; • изкуственото „напомпване" на отделна страна от региона с финансови средства и като следствие от „Студената война"; • изграждането на изкуствени държавни конструкции след Първата световна война в региона; • затриването, през последните 50 години, на предприемачеството и свободния дух в отделни страни от региона и т.н. Други биха могли да се потърсят в последните 15-20 години, като: • сложния комплекс от геополитически интереси преплитащи се в региона; • военни конфликти и етнически размирици, в част от страните; • преначертаване на политическата карта в региона. За бъдещото развитие на региона, за страните и техните фирми са важни външната търговия и експортната структура. Експортът на страните от региона бележи повишение с темпове, които им дават възможност за заемане на по-добри позиции в световната класация. Изключение правят само Гърция и Македония. България запазва регионалното си равнище, въпреки повишаването на експорта в абсолютни стойности подобряване на позициите в световен мащаб. По показателя експорт на човек от населението се забелязва динамиката. Румъния, Турция и България отбелязват прогрес и подобряват регионалното си класиране с по едно място. Гърция отстъпва лидерското място на Хърватска, а Македония отстъпва три позиции в класирането между страните от региона. По показателя експорт на квадратен километър също има значителна динамиката и ситуацията е идентична с показателя експорт на човек от населението. Хърватска, Румъния, България, Турция и Сърбия и Черна гора се подобряват регионалните си позиции с по едно място. Гърция отново отстъпва лидерското място на Хърватска. Що се отнася до вноса на световно и регионално равнище схемата се запазва същата, въпреки повишените абсолютни обеми и някои леки размествания в световното класиране. Турция остава най-големият вносител в региона (съответно 25-то място за 2002 г. и 27-мо за 2005 г.в света). И макар, че данните от таблици и разсъжденията ни имат констативно-илюстрационен характер и не претендират за изчерпателност, те предпоставят очаквания за определени основни заключения: • Отдалечеността от развитите страни е голяма, с изключение на Гърция, макар по някои то показателите да се отчитат положителни тенденции. • Има нови характеристики на страните - нововъзникващи пазари/страни. • Има „The early started" и „The late started", т.е. ранно стартирали и късно стартирали, или икономическият микс е широкообхватен. • В сравнение с 2002 през 2005 година настъпват размествания в ранжирането на държавите в региона. Това е индикация и за жизнеността на emerging countries/markets, за стремеж към членство в ЕС. Възможни обобщения • Ударение върху трансформацията „по принцип", разслоение в обществото, очевидни асиметрии в икономически, политически и социален план. • Ударение върху посоките на трансформация, като изходна точка, траектория, разходи по трансформацията. Отново няма отговор на въпроса за продължителността. • качествени и количествени характеристики: болезнено и мъчително преструктуриране; продължителност около 15 години. Всички тези измерения дори метрифицирани във времето отново не дават отговор на въпроса защо трансформацията продължава. Разгледаните концепции а и други възможности не отчитат възникналото противоречие между пазарните отношения и формата на собственост. При други трансформирани икономики като испанската, португалската и пр. няма смяна на собствеността. Тогава? Тогава търсим отговор на въпроса в Библията. И в историята на Мойсей - 40 години поход в пустинята. Тези години са необходими и за Изтока и за Запада в Европа. Тази продължителност е необходима за да се постигне комплексна трансформация - вътрешнонационална и външна, интернационална. И двете посоки на трансформация включват и психологичния аспект. Мислим, че България и Румъния, а по-късно и останалите страни от региона ще постигнат необходимата конвергенция. Те притежават свеж ресурс за Ключови Дейности (Key Takeaways): усвояване и прилагане на нови подходи за иницииране и управление на промени; усъвършенстване на уменията в областта на ресурсното планиране и постигане на целево-ориентирано изпълнение; вникване в ключови функционални области, увеличаване на функционалните възможности; развитие на нагласи, позволяващи им да прилагат нетрадиционно мислене; създаване на международни мрежи от сродни институции с цел изследване на нови подходи, обмен на идеи и насърчаване чрез създаване на предизвикателни възможности. Николай Танев, Проф. д.и.н. Атанас Дамянов, гл. ас. д-р Драгомир Илиев http://money.ibox.bg/

След като все по-голяма част от бизнеса е свързан с глобалната мрежа наречена Интернет, в световен мащаб започва да се оформя конкретна битка между компаниите интернет-гиганти. Тази битка ще реши коя компания ще се превърне в първичния портал към интернет. Три компании Google, Microsoft и Yahoo!, са си поставили за цел да изградят световния лидер сред интернет порталите - сайт, на който да разчитат повечето интернет потребители от цял свят, относно търсене из мрежата, пращане на e-mail, четене на новини и въобще всичко свързано с интернет пространството. Всяка от трите компании иска да сключи сделка с AOL - четвъртият най-голям играч в интернет мрежата и да надделее в битката за порталите. Изключително удобно е за Time Warner, най-голямата медийна компания в света, че нейният борещ се за оцеляване уеб портал AOL, съвсем изненадващо се оказа на върха на конкурентните заложи на всичките три интернет гиганта. Microsoft, най-голямата софтуерна компания в света, първа започна да се пазари чрез своя портал MSN. После Google, най-известната търсачка в интернет и един от най-изявените интернет-врагове в днешно време на Microsoft, започна да наддава чрез Comcast, най-голямата компания за кабели в САЩ. И накрая Yahoo!, най-големият интернет портал и наваксващ конкурент на интернет търсачката на Google, също се включи в надпреварата. Нека не правим грешни изводи, но в случая не става въпрос, че AOL е „най-красивото момиче в нашия обзор", казва Сафа Рашчи, анализатор в банката Piper Jaffray. Вместо това, казва той, AOL е „като голям и отворен недвижим имот, който не трябва да даваме на конкурентите ни". Това става поради факта, че все още неясно-определената и бързо-променящата се индустрия на уеб порталите, въпреки млада, за да бъде най-бурно развиващото се средство за реклама, в същото време показва съществени елементи на съзряване. Това предполага, че тази нова индустрия, както много други, ще се развие в схемата на три големи интернет-играчи и няколко малки компании, които действат в различни пазарни ниши, или както двама академисти наричат този феномен в своя едноименна книга „Управлението на тримата". Но големият въпрос остава, кои три ще бъдат те и в каква комбинация. Да анализираме как четирите портала се развиват и действат в момента е учудващо трудно. Конвенционалната мъдрост ни казва, че победител трябва да бъде Google. Това е така, защото компанията е чистият лидер сред интернет-търсачките и най-технологически развиващата се и печеливша компания в интернет. На второ място се нарежда Yahoo! сред търсачките в мрежата, а трети остава MSN. AOL пък въобще не се конкурира сред интернет-търсенето. Вместо това, портала на Time Warner използва Google технологията, за да генерира резултати от търсене и да прави пари от това, като поставя връзки (хиперлинкове) към рекламодатели до откритите резултати от конкретното търсене. Когато не става дума за брой генерирани намерени съвпадения при търсене, а критерият е брой посетители в Америка, Yahoo! е истинският лидер, с MSN на второ място, AOL на трето, а Google на последно. Тери Семел, шефът на Yahoo! използва този факт, за да каже язвителна смешка по време на проведената през октомври миналата година интернет конференция: „Господи Google започва все повече да прилича на портал и като такъв може би ще се нареди на четвърто място". Той допълни, че e-mail услугата на Yahoo! има около 10 пъти повече потребители от тази на Google. Ако критерият за анализ на Четирите Големи е технологията за незабавни съобщения (instant-messaging), то определено AOL е големият лидер, а Yahoo! и MSN борещи се второто място, въпреки че свързаха своите технологии в тази насока в едно цяло. Google отново заема последното място по този показател. Незабавните съобщения в момента са сфера, в която трудно се изкарват пари, но е изключително важна, откакто се превърна в средство за безплатна интернет телефония, която цели да направи своите интернет потребители изключително лоялни. Спрямо по-конвеницоналните мерки за приходи от реклама и оперативни печалби, Google се нарежда на първото място в класацията, а MSN е истинският губещ, казва президентът на компанията Cherry Hill Research Хенри Блоджет. След като отчиташе загуби за повече от десетилетие, MSN отчете оперативна печалба от 500 млн. дол. за 2005 г., което е ярък контраст в сравнение с отчетените 2.4 млрд. дол. от Google. "Интернет война свърши", заяви Блоджет „и Microsoft загуби". Това предполага, че едно евентуално сливане между AOL и MSN изглежда най-вероятно. И двете са нещастни доведени деца на родители, които живеят в други индустрии, различни от Интернет, докато Yahoo! и Google остават истинските интернет бизнеси, такива още от тяхното създаване. http://money.ibox.bg/

Специалистът по генетика Миодраг Стойкович каза, че той и съпругата му Петра първи в света са успели от мъртъв ембрион да отделят човешки стволови клетки, които могат да се използват за лечението на много тежки заболявания. Стойкович, чието име нашумя, след като той първи в света клонира човешки ембрион за хуманитарни цели, съобщи това за агенция БЕТА. "Това е голям принос в науката и в дебата, дали излишните ембриони трябва да се използват за научни и медицински цели. Нашите резултати показват, че отговорът е положителен. Излишните ембриони са неоценимо ценен източник на информация за появата на човешките болести, за ранното човешко развитие и за възможността за лечение със стволови клетки", каза ученият. Според учените, със стволови клетки могат да се лекуват заболявания на сърдечния мускул, диабет от типа А, болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон, както - и увреждания на костния мозък. Стойкович е първият учен, който работи върху получаването на стволови клетки от мъртъв ембрион. "Това са ембриони с 8-16 клетки, които са спрели развитието си в ранен етап и винаги биват изхвърляни, защото се смятат за мъртви. Половината ембриони спират развитието си по неизвестни причини. Ние обаче получихме и от такива ембриони стволови клетки, които са недиференцирани", каза Стойкович. Той поясни, че от такива стволови клетки могат да се получат нервни клетки, клетки на черния дроб, мускулна тъкан, костен мозък и др., предаде РТС. Фонет посочва, че от скоро Миодраг Стойкович работи в компанията Sintocell Srbija. http://science.actualno.com/

Днес отбелязваме 98 години от независимостта на България. "На историческия хълм Царевец се срещат постиженията от миналото с достойното европейско бъдеще на България. Нека на това място всички граждани осъзнаем необходимостта всеки да даде своя принос за утвърждаването на българската държавност, българската духовност и за българската историческа надежда“, заяви вицепрезидентът Ангел Марин при откриването на тържествата за Деня на независимостта във Велико Търново. Проявите започнаха със света литургия в обновения исторически храм "Св.40 мъченици". С официална церемония в Дворцовия комплекс на хълма Царевец бе издигнат националният трибагреник. Венци и цветя от името на държавните институции и обществени организации бяха поднесени на паметния знак на хълма Царевец, където преди 98 години е провъзгласен Манифестът за независимостта на България. Пред Военния клуб беше открита паметна плоча с имената на 220 великотърновци, загинали във войните за обединение на българските земи. Въпреки проливния дъжд стотици граждани и гости на Велико Търново присъстваха на церемониите, но предвиденото в програмата шествие до паметника Майка България беше отменено. Тържествата продължават с концерти на ансамбъла на Българската армия и детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Българче". По-късно в храма "Св.40 мъченици" ще бъде направена театрална възстановка на обявяването на независимостта на България. Програмата ще завърши с тържествена заря-проверка на площад "Цар Асен" пред крепостта Царевец. Във Варна празникът бе отбелязан на централния площад с вдигане на националното знаме. Освен почетният взвод от Военноморските сили и официалните лица, присъстваха само няколко десетки граждани. Молебен отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. 15-метров национален флаг беше опънат днес на древната крепост Овеч, която се намира над Провадия. Инициативата по случай Деня на независимостта е на ВМРО. Въпреки проливния дъжд и силния вятър знамето ще стои върху крепостта до 19 часа довечера. http://www.dnevnik.bg/ Манифест на княз Фердинанд за обявяване на Независимостта на България По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят. Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!

Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. и е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1908 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истабул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува жп-линията и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С решаващата помощ на Русия са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 г. европейските правителства признават независимостта. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. --- Волята за независимост - модерната черта на българската следосвобожденска идентичност 94 години от обявяването на Независимостта на България (22.09.1908 г.) Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред забележителните събития в новата българска история. Постепенно преодоляло еуфорията от Освобождението, в началото на ХХ в. българското общество поема с бързи стъпки по пътя на Модерността. Този път е свързан с важният акт на Независимостта - вратата, през която България преминава, за да се нареди сред останалите равноправни страни в европейския свят. България и българите издържат с отличие важния изпит на Историята, чийто поуки трябва да помним и днес, когато отново търсим своето място в духовното и политическо пространство на Стария континент. Нека се върнем към събитията, които са вълнували сърцата и умовете на нашите предци в онези паметни мигове. Обявяването на Независимостта формално започва с младотурската революция от юли 1908 г. Промените в Османската империя стават повод за катаклизми в съществуващите политически отношения в Европа. Става ясно, че установеното на Берлинския конгрес статукво подлежи на неизбежна промяна, част от която се явява и актът на прокламиране Независимостта на българското княжество. Каква, накратко, е неговата предистория? В историографията се спори чия е инициативата за обявяването на Независимостта. Малцина знаят, че дипломатическият представител на България в Цариград Иван Гешов пръв предлага решителни действия за скъсване отношенията на зависимост и постигане на бленуваното национално обединение. Удобен повод за стъпки в тази посока е фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава, макар че от десет години български дипломат редовно присъствал на приемите на султана. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Усещайки надигащите се настроения сред българския политически елит, руската дипломация съветва българите да изчакат "Австрия да започне първа", т.е. с очаквания анекс на Босна и Херцеговина тя първа да наруши Берлинския договор. Едно събитие катализира действията на българите. Става дума за стачката на служителите от Източните железници, които формално са собственост на германски и австрийски капиталисти. За обслужването на участъка, намиращ се на наша територия, са ангажирани представители на българската администрация. Стига се до там обаче, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява деянието, а отговорността за него изцяло се поема от правителството, начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за суверенитет. На 20 септември Австро-Унгария обявява намерението си да анексира Босна и Херцеговина на 23 септември. След поверителен разговор между Фердинанд и министър-председателя Малинов се взема решение тържествения акт на обявяване на Независимостта да изпревари това събитие и да бъде на 22 септември във Велико Търново. Независимостта е прокламирана в тържествена обстановка в Иван-Асеневата черква "Св. Четиридесет мъченици" и на старопрестолния Царевец. Важният държавен акт се отбелязва с многохилядни митинги в цялата страна. В шифрована телеграма до Фердинанд относно настроенията в столицата неговият личен секретар Чапрашиков пише: "Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади задръстени от тълпи народ, който взаимно се поздравява с "честито Царство" и вика "ура"… Всички магазини са окичени със знамена. Никога столицата не е бивала в такъв възторг." В манифест към българския народ, прочетен по повод обявяването на Независимостта, се изтъква вярата, че "този акт ще намери одобрението на великите сили", а отношенията с Османската империя, охладени в резултат на премахването на формалния васалитет, ще бъдат издигнати на по-високо равнище и ще придобият приятелски характер". Така 30 години след Берлинския конгрес България логично заема полагащото й се място сред независимите държави в Европа. Въпреки че тя вече е постигнала своята политическа и икономическа свобода, с това смайващо действие е завършен дългият процес на възраждане на българската държава. С този акт е показано на света, че нито унизителните клаузи на Берлинския договор, нито чуждите интереси са в състояние да подтиснат стремежа на един народ към независимост. Всеки българин с чувство на гордост трябва да запечата в съзнанието си тази дата, защото както Съединението, така и провъзгласяването на независимото Царство България, според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, е "дело, чисто българско, продиктувано само от български чувства и български интереси". Георги ВЛАДИМИРОВ --- ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА, ЦЕНАТА И ПАМЕТТА НИ… Борислав Гърдев При честване на поредната годишнина от обявяването на независимостта на България е необходимо да изясним няколко важни и съществени факта, пропускани от вниманието на пишещите съзнателно или не. Първо, проблемът за независимостта на страната е пряко обвързан с Берлинския договор от 1 юли 1878 година, и по-точно с неговото нарушаване. Опити за обявяване на независимост са правени още при управлението на Константин Стоилов (1897 год.), но едва десет години по-късно, на Хагската конференция за мир (15 юни-18 октомври 1907 год.), когато Турция енергично протестира срещу желанието на България да се представи като суверенна държава, за родния политически елит става ясно, че унизителните клаузи на васалитета трябва да бъдат премахнати. Благоприятният конюнктурен повод се появява през лятото на 1908 година с избухването на младо-турската революция (11 юли) и възстановяването на Конституцията на Османската империя от 1876 година (23 юли). Инициативата за форсиране обявяването на независимостта принадлежи на премиера демократ Александър Малинов, който сондира становището на монарха чрез серия от разговори между 23 и 26 август. Към благоприятните обстоятелства добавяме дипломатическият скандал с българския агент в Цариград Иван Ст. Гешов на 30 август, когато не е поканен на приема от турския външен министър Тефик паша, с цел да подчертае васалния му статут, както и с избухналата на 5 септември стачка на Източната жп линия в Турция, която се пренася и върху частта й на българска територия. В тези напрегнати дни е от значение подкрепата за родната кауза от поне една от Великите сили. Фердинанд я получава във Виена на 11 септември. Следва изборът от правителството на подходящия момент за обявяване акта пред българското общество с цел спечелване на максимална популярност и одобрение. В този аспект случилото се в Търново на 22 септември 1908 година е ритуално-спектакловият финал на един етап от борбата за признаване на българската независимост. В целия ритуал на 22 септември и особено при прочитане на манифеста от монарха в църквата "Св. 40 мъченици", завършващ с възгласа "Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!" има много показна пищност, но и връзка с традицията, с историческото ни минало, с уважение към чувствата на сънародниците, зад които се крие трудът и опитът на плеяда дипломати и политици, борили се още дълго и упорито, докато на 6 април 1909 год. "прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи" (Ал. Малинов). Второ, с обявяване на независимостта е свързан още един акт, пренебрегван от изследвачите. Оказва се, че в новата ни история Фердинанд е единственият владетел, не само избран за такъв от Велико народно събрание (Третото, на 25 юни 1887 год.) в Търново, но и провъзгласен за цар в старата българска столица на 22 септември 1908 год. в унисон с изискванията на Търновската конституция и заветите на Учредителното народно събрание. Това говори за уважение и придържане към изискванията на родовата памет. Само военно-временните условия на 3 октомври 1918 год. спасяват простъпката на сина му Борис III да не бъде коронясан в Търново, както повеляват изискванията, а набързо в София и не пред Велико народно събрание, което да узакони прерогативите му след абдикацията на неговия баща. Трето, както всеки трус в нашата история, и обявяването на независимостта ни е свързано с компромиси, които се заплащат с определена цена. В своите мемоари и премиерът Малинов, и финансовият министър Иван Салабашев засягат този деликатен и щекотлив проблем, занимавал управляващите демократи от 1 октомври 1908 год. до 6 април 1909 год. Става дума за откупуване на турския дълг към Русия, останал от времето на Освободителната война, както и на Източните железници у нас - тегоби, прехвърлени върху българската хазна. Подробност е, че сумата за откупа от 82 млн. лева, одобрена на око и с лека ръка от търговския министър Андрей Ляпчев с цел спечелване на руските симпатии, е оспорена от министъра на финансите Салабашев, изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и независимостта е 50 310 334 лева (!). Въпреки съпротивата му, единственото, което постига след преговорите с руските външен и финансов министри Изволски и Коковцев, е разсрочване на плащането на заема от наша страна към Русия от 82 млн. лева за 75-77 години при 4.75% лихва. А за да бъде обвързването с "освободителката" ни пълно, се предлага да подпишем нова военна конвенция, с която се поставяме под руска егида. Поводът е посещението на Малинов, Фердинанд и външния министър Стефан Паприков в Петербург от 10 до 19 февруари 1910 год., а примамката - Велика България, по-голяма и от Сан-Стефанска. Царят обаче усеща капана и отлага сключването на спогодбата, както и на политическата конвенция във варианта й от 20 март с.г., а на 13 юни 1909 год. е подписано и споразумението с дружеството, експлоатиращо Източните железници у нас за обезщетение от 2 111 978,55 лева, с 6-месечен срок на изплащане. Четвърто, не е лошо да се замислим върху още един болезнен проблем. Докато България е васална на Турция (независимо от неудобствата и ограниченията), тя преживява стопански и културен подем. Националните катастрофи ще я преследват една след друга (независимо дали покровителят се казва Русия или Германия) скоро след обявяване на нейната независимост. И тъй като в обществено-политическата действителност няма нищо случайно, си струва да дискутираме върху незрелия и непрецизен подход на нашите управници, защитавали или не националните ни интереси, пренебрегвайки или недооценявайки фактора "съседи" и могъщи държави, доминиращи при определяне насоките на голямата европейска и световна политика. --- Независимостта ни е следствие, а не символ на държавното начало. Акад. Илчо Димитров Санстефанският мирен договор, увенчал войната на Русия за българското освобождение с възстановяването на държавата ни, е подписан на 3 март (19 февруари) 1878 г. Само три месеца по-късно този благороден исторически акт бе заместен от Берлинския договор (1/13 юли), израз на великодържавния егоизъм, на който и до днес е жертва европейският югоизток. С него бе потвърдено създаването на самостоятелно и трибутарно българско княжество под васалната зависимост на султана. Впрочем с такава зависимост бе придружено началото на самостоятелния живот и на други балкански народи. Васалното княжество не е пълноправен субект на международното право. То плаща годишен трибут на Високота порта, участва в погасяването на дълговете й и т.н. Най-тежко бе разпокъсването на националното единство: княжеството бе ограничено до Северна България и Софийско, а Южна България бе превърната в автономна област в рамките на империята, македонските българи бяха върнати под османско владичество. Стремежът на младата държава е да превърне зависимостта от Високата порта във формалност, утвърждавайки де факто самостоятелния си характер. Васалната зависимост не се и споменава в Търновската конституция. Източна Румелия не допуска турски гарнизони на територията си, а още първите избори утвръждават чисто българския й характер. Княжеството навлиза в международните отношения: акредитира и приема дипломатически представителства, сключва споразумения и договори, участва в европейски конференции. -------------------------------------------- Голямата цел е освобождението и обединението на всички българи в единна национална държава. Първият успех, оказал се и най-големият, е Съединението на Източна Румелия с княжеството, дело на самия народ. Признато от княза и правителството, то е защитено от българската войска и е международно признато благодарение на умелото държавно ръководство и на младата дипломация. На дневен ред е следващият етап - освобождението на българите под чужда власт. Нито демонстрираната добра воля от българската държава към турската, нито реформите, нито революционната борба (Илинденското въстание) постигат голямата цел. Остава последното средство - войната. В продължение на 3 десетилетия след Освобождението отхвърлянето на васалитета\пълната независимост, не се смята за актуално. Но към края на първото десетилетие на ХХ в. се очертават благоприятни условия за извоюване на независимостта като старт към активизиране на националната политика. България се очертава като най-бързо проспериращата балканска държава, а васалитетът е напълно фиктивен. Нужно е само да се поставят действията й в синхрон с разнопосочните цели на великите сили. В началото на 1908 г. в София идва на власт Демократическата партия. Тя се ползва с репутация на русофилска и ориентирана към Антантата: англо-френско-руския блок. Княз Фердинанд е свързан с антиподния блок - германо-австро-унгарския. Така и от двете страни може да се разчита ако не на подкрепа, то поне на равнодушие. През лятото на 1908 г. избухна младотурската революция. Султанът бе заставен да възстанови конституцията от 1876 г. Младотурското правителство обяви всички поданици на империята за единна отоманска нация, отричайки правото им на самостоятелно развитие. Заплаха надвисна не само над българите в империята, но и върху фактическия суверенитет на княжеството. Основанието за ново, след Съединението, нарушение на Берлинския договор, бе налице. В края на август 1908 г. Иван Ст. Гешов, дипломатическият агент в Цариград, не е допуснат на празненството по случай рождения ден на султана. Обяснението е, че е представител на васална, а не независима държава. Гешов апелира в София да се използва случаят за провъзгласяване на независимостта. Министър-председателят Александър Малинов споделя с княза същото мнение. Гешов е отзован. Назрява разривът. В Цариград преобладава германско влияние. Англия се надява да го преодолее с доброжелателство към младотурците. Австро-Унгария готви анексията на окупираната през 1878 г. турска провинция Босна и Херцеговина. Тя поощрява българските намерения, за да улесни собствените си. Русия, съчувстваща на България, се опасява да не би обявяването на независимостта да се окаже изгодно за съперника й на Балканите. Външният министър Изволски съветва да се изчака анексията, така че Австро-Унгария първа да наруши Берлинския договор. На 2 септември той и австрийският му колега Ерентал се споразумяват в полза на анексията, след която България да обяви независимост, срещу свободното преминаване на руски кораби през Проливите. Как България да превъзмогне противоречията между великите сили даже вътре във формираните военнополитически групировки? На 6 септември избухва стачка в Източните железници, формално принадлежащи на империята, а всъщност собственост на компанията за построяването и експлоатацията им. Властите се възползват от стачката, за да турят ръка върху железниците на територията на страната. Фердинанд е на почивка в имението си в Унгария. Външният министър му пише: независимостта е назряла; да се пристъпи към действия! Тук вече е и Малинов. Той споделя същото мнение. Князът изглежда е съгласен, ала сред среща с император Франц Йосиф в Будапеща (10 септември) се колебае. От София Малинов го известява за решението на Министерския съвет: независимостта да се провъзгласи на 21 септември в Търново. Фердинанд постига отлагане с един ден. Междувременно Австро-Унгария уведомява силите, че на 24 септември ще обяви анексията. Преди или след анексията да се провъзгласи независимостта - по това умува правителството. Решението е: ако е по-рано, не ще се тълкува като съгласувана с Виена. Двете правителства се споразумяват в този смисъл. Изволски остава на мнението да се изчака анексията. На 22 септември (5 октомври) в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново Фердинанд, в присъствието на министрите, прочита прокламация за провъзгласяване на независимостта. България става царство, а той самият е вече цар на българите! Мнозинството от народа ликува. Големи надежди се пораждат сред поробените българи. Актът на 22 септември не само установява равноправно положение на държавата в международния живот и повдига достойнството на народа, но и стимулира националното самочувствие пред наближаващите битки за национално обединение. Само след два дни, на 24 септември, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина - важен подстъп към настъплението й на Балканите, което ще се окаже фатално за бъдещето й. Шест години по-късно в Сараево, босненската столица, сръбският студент Гаврило Принцип ще застреля престолонаследника Франц Фердинанд - повод за Първата световна война, в чийто край ще рухне Хабсбургската империя. Двете събития предизвикват балканска криза (1908 - 1909 г.) като доминиращ елемент в международните отношения, когато съперничествата между Антантата и Централния съюз се изострят, за да се стигне до разрешение във всеобща война. Младотурците, естествено, са най-засегнати, като гневът им е насочен повече към дързостта на България, отколкото към наглостта на Австро-Унгария (с нея Турция ще е в една коалиция през световната война). Но нямат намерение да прибягват към крайни мерки, съзнавайки слабостта си, а и неизбежността на останалото. Затуй полагат усилия да изтъргуват независимостта срещу най-висока парична цена. Англия не се е отчаяла да ги отклони от прогерманския курс, след като дълго е бдяла над агонията на "болния човек". Според нея изходът е само в споразумение между силите, подписали Берлинския договор със съгласието на самата Турция. Русия, предварително споразумяла се с Виена за анексията, е докачена от българското правителство, което не се е вслушало в съвета за обявяване на независимостта след анексията - в това вижда съгласуваност с Австро-Унгария, подриващо позициите му в България. Германия обещава да признае независимостта при условие, че се обезщети компанията за Източните железници. Подобно е становището и на Австро-Унгария. За двете империи проблемът е преди всичко финансов, не политически. И другояче не би могло да е, след като независимостта е пряко свързана с анексията. През октомври в Цариград се провеждат турско-български преговори. Претенциите на Високата порта за 650 млн. златни франка и териториални отстъпки в Източните Родопи (!) са придружени със заплаха за мобилизация. Реакцията на София е, че турската мобилизация ще бъде последвана от българска. Правителството е съгласно на обезщетение от 82 млн. зл. фр. Преговорите се затягат. Англия, Франция, Германия и Италия обещават, че при споразумение с Турция независимостта ще бъде призната. Русия предлага да поеме обезщетенията на Турция срещу неизплатената й контрибуция за Освободителната война. Англия и Франция приемат предложението. И българското правителство с признателност го приема. В началото на февруари 1909 г. Фердинанд е посрещнат в Санкт Петербург с почести, дължими на независим владетел. На 3 март е подписан руско-турски протокол: финансовите въпроси между България и Турция се уреждат с турски дълг към Русия от военните контрибуции. От 6 април е руско-българският протокол, с който България признава, че дължи на Русия 82 млн. зл. фр., платими в срок от 75 години. Това е изключително ценен принос към българските усилия за признаване на независимостта, когато западните сили подкрепят турските претенции за откуп. След Октомврийската революция съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг. На 9 април е подписан и българо-турски протокол, с който България приема руско-турския, Турция се отказва от всякакви материални претенции към България и признава независимостта й. Урежда се и откупването на линиите на Източните железници на българска територия (310 км). С телеграма до Фердинанд император Николай II признава независимостта. Следват признания от останалите велики сили. Три десетилетия след Освобождението е извоювана и формално независимостта на българската държава. Тя става равноправен член на европейското семейство. Имаше предложения да се обяви Денят на независимостта за национален празник на мястото на 3 март с аргумента, че и в други страни този ден е национален празник. Но там независимостта символизира държавното начало, докато у нас е негово следствие. Без 3 март не биха били възможни нито 6-и, нито 22 септември, защото тогава започва самостоятелният живот на българската държава.

Жителите на малайзийското селце Кампунг Джабор (Kampung Jabor) станали свидетели на необикновено зрелище. В края на миналата седмица служителите на пожарната били спешно извикани да преместят от пътя огромен питон с дължина пет метра и половина. Влечугото било погълнало цяла бременна овца в резултат, на което не можело да помръдне и останало на пътя докато успее да смели извънредно голямата порция храна, пише National Geographic. Питоните използват своята сила, а не отрова, за да убият жертвите си. Приблизително веднъж седмично големите змии нападат жертвата си, сграбчват я и се увиват около нея, задушавайки я до смърт. След това питоните отварят широко челюстите си и поглъщат плячката си цяла. Понякога, обаче изгладнелите влечуги не ”мислят” преди да похапнат. Това не е първия питон, който получава труден урок за опасностите, които крие поглъщането на жертви с огромни размери. Например през юли в Айдахо на питон беше направена спешна операция, за да бъде изведено електрическо одеало от стомашно-чревния му тракт, а през октомври миналата година бе погълнат двуметров алигатор. Питоните имат странен вкус. Понякога поглъщат бременна овца... друг път - електрическо одеало... или пък - алигатор.

Космическият апарат "Касини" откри неизвестен досега пръстен на планетата-гигант Сатурн, предадоха световните информационни агенции. "Касини" предаде също още няколко уникални от научна гледна точка снимки, включително "фотопортрет" на Земята, направен от орбитата на Сатурн. Всичките резултати, в това число доказателствата за голям етанов облак над сатурновия естествен спътник Титан, са получени на 17 септември при фотосеанс, извършен в уникални условия. На този ден апаратът "Касини" е работил при слънчево затъмнение, първото от началото на 4-годишната му експедиция. Космическият апарат се е оказал в сянката на Сатурн и е останал в нея в продължение на 12 часа. Именно тези условия са позволили да бъде открит още един пръстен на планетата-гигант, а също да бъдат установени някои подробности за строежа на известните досега пръстени на Сатурн. Новооткритият пръстен съвпада с орбитите на спътниците на Сатурн Янус и Епитемей. Той е достатъчно слаб и дифузен: при снимката най-ярките пръстени са се оказали преекспонирани, а новият е едва видим. Що се отнася до снимките на Земята, направени от орбитата на Сатурн, то на тях нашата планета изглежда като синкава точка. Според учените значението на "фотопортрета" на Земята се състои в това, че помага на човека да осъзнае мястото си в този свят и във Вселената. През следващите дни специалистите на НАСА подробно ще проучват и анализират информацията, предадена от "Касини". Сатурн е може би най-известната и най-красивата от всичките планети в Слънчевата система. Най-голямата забележителност на Сатурн е системата от пръстени. Те са с диаметър 274000 км. - два пъти по-широки от Юпитер, но са дебели само неколкостотин метра. Лежат в екваториалната плоскост на планетата, която е наклонена към орбитата на въртене около Слънцето на 27 градуса. Пръстените могат да се видят дори в малък телескоп. Поради изменение на относителното разположение на Земята и Сатурн пръстените се наблюдават под различни ъгли. За първи път те са били наблюдавани от Галилей, но едва през 1656 г. Хюйгенс ги определя като система от пръстени. В течение на много години Сатурн се смятал за уникален заради тази своя особеност, защото не са били открити все още пръстените около останалите газови планети. Пръстените са формирани от огромно количество частици, лед и камъни с размери от микрони до километри. Те се делят на няколко различни отделни пръстена с процепи между тях. Най-големият от процепите е открит от Касини през 1675 г. и носи неговото име. Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система след Юпитер. http://www.actualno.com/

Британски биолози от Кралската ботаническа градина в Кю успяха да отгледат три вида растения от семена на 200 години, съобщи Би Би Си. Семената са донесени във Великобритания от Южна Африка от холандски търговец през 1803 г. Те са намерени в тетрадка, съхранявана в Националния архив. Британските биолози признаха, че са изненадани от успеха си, защото семената са стояли при доста лоши условия. Първо са пътували почти година с кораб. След това са изкарали в лондонския Тауър почти два века. Чак през последните 10 години са съхранявани подобаващо. От семената са поникнали вид зеленчук (Liparia villosa), акация и цветето протея. От зеленчука биолозите са имали 25 семена, като от тях са поникнали 16. Акациевите семена били две, но едното се оказало проядено от насекомо. Учените са успели да накарат семената да покълнат, като са имитирали условия на пожар. В Южна Африка той е сигнал за кълнене за растенията. Това не са най-старите съживени семена в историята. Преди четири години американски учени отгледаха лотоси от 500-годишни семена. Израелски екип пък обяви, че е отгледал палма от 2000-годишна костилка. Британските биолози планират да направят генетичен и геномен анализ на растенията, когато те пораснат, за да ги сравнят със съвременните еквиваленти и евентуално да установят как са се променили южноафриканските видове. http://www.actualno.com/

Група специалисти от Мексико и Испания са успели да изолират от останките на изкопаеми животни най-древните образци ДНК в света досега. Генетичният материал е бил извлечен от зъби на пещерна мечка. Представителите на този изчезнал днес вид са живели през периода на плеистоцена в Евразия по едно и също време с неандерталците. За откритието е съобщила мексиканската изследователка Кристина Валдиосера Моралес по време на конференцията на Международния съвет по археозоология в Мексико, организирана от Националния институт по антропология и история. Останките, от които била изолирана ДНК-веригата, са открити в пещерата Атапуерка в испанската провинция Бургос. Учените се надяват чрез анализа на генетичния строеж на пещерните мечки да установят, каква среда са обитавали животните, да възстановят как е протекло изчезването на биологичния вид и да проследят връзката му с хищните бозайници от това семейство, които все още могат да бъдат видени в Европа, макар - и в много малък брой. http://www.actualno.com/

Учени откриха в западната част на Амазонската низина кехлибарен залеж с фосилизирани насекоми, паякообразни и членестоноги отпреди 15 млн. години, който показва, че още в миоцена в района е имало голямо биоразнообразие. Кехлибареният залеж е в северната част на Перу. Той е първият по рода си, открит в Амазонската низина. В него са намерени останки от 13 вида насекоми и три дребни паякообразни, както и паяжина. Има и повече от 30 вида микроорганизми (водорасли, личинки, спори). Във фосилизиран вид те се срещат изключително рядко, разяснява Пиер-Оливие Антоан от университета Тулуза 3. Всички открити видове са непознати за науката, като от 13-те насекоми 12 са от различни семейства. За разлика от големите животни със скелет, който може да се минерализира и така да се запази хилядолетия, останките от примитивни насекоми са много редки. Срещат се предимно в някои много фини варовикови залежи, каквито няма в Амазонската низина, или в кехлибар. Три експедиции - през 2004 г., 2005 и 2006 г., позволиха да бъдат събрани около стотина късчета кехлибар с общо тегло 500 гр., които сега се изследват. Някои фосили са с добре консервиран клетъчен материал, което дава надежда на учените да успеят да ивлекат ДНК, за да възстановят генеаложкото дърво на вида. http://www.actualno.com/

Американски учени успяха да възстановят ген на половин милиард години, след като използваха два съвременни гена, произлизащи от него, съобщава изданието "Developmental Cell". Изследователите от Университета в Юта показаха действието на еволюцията, като обърнаха процеса и реконструираха ген отпреди 530 милиона години. Те успяха да постигнат това след като свързаха части от два гена Hox на мишки. Според ръководителя на екипа Марио Капечи генната реконструкция може да намери приложение при лечението на генетични заболявания. Възстановявайки първичния вид на гена Нox, може да се спрат вредните му мутации и да се възстанови нормалното му функциониране. Гените Hox координират действието на останалите гени по време на развитието на зародиша. Преди 530 милиона години животните са притежавали 13 гена Hox. По-късно всеки от тях се е разделил на 4. Някои от гените мутирали, а други изчезнали. Така се е стигнало до 39 гена Hox при хората и при мишките. http://actualno.com/

Астрономи смятат, че са идентифицирали свръхнова, наблюдавана от древните китайци, и дори - от римляните - преди 2000 години, оповести Европейската космическа агенция /ЕКА/, цитирана от Франс прес. Наблюденията с космическата обсерватория ХММ-Нютън и американската Чандра позволиха експлозията на звезда, известна под названието RCW 86, да бъде върната назад във времето с около 2000 години, докато досега се смяташе, че е станала преди 10 000 години, се казва в комюнике на ЕКА. Свръхнови са звездите в края на живота си, които са изконсумирали цялото си "гориво", превърнало се в желязо през хилядолетията. Тогава звездата се взривява. Поради голямото количество освободена енергия, тя за кратко свети като 200 милиона слънца. Някои свръхнови могат да бъдат наблюдавани с невъоръжено око от Земята, както това е станало през 185 г. пр. Христа в Китай. В миналото бе подсказано, че RCW 86 може би са останките от свръхнова от 185 г. пр. Христа. Новите данни потвърждават тази хипотеза, заяви цитираният в комюникето изследовател Яко Винк от университета в Утрехт, Холандия. При експлозията на звезда останките от нея могат да се загреят до температура милиони градуси и в разстояние на няколко хилядолетия да излъчват рентгенови лъчи, които ХММ-Нютън и Чандра имат за цел да наблюдават. Преди две хилядолетия китайски астрономи наблюдавали внезапната поява на нова звезда. Те установили, че звездата постепенно изчезнала за 8 месеца, а това съответства на днешните ни познания за свръхновите. Резултатите от изследването на Винк са публикувани в сп. Astrophysical Journal Letters. http://actualno.com/

Звездите, които се намират в центъра на нашата галактика, и онези в спираловидните й ръкави нямат една и съща история. Като изследвали детайлно химическия състав на звездите, по-специално - съотношението между желязо и кислород, изследователи открили съществена разлика между тези две популации звезди. Учените сравняват труда си с генно изследване, позволило да се открият две популации, които са еволюирали отделно една от друга. Резултатите от изследването им са публикувани в сп. Astronomy and Astrophysics. В центъра на нашата галактика има звезди на възраст повече от 10 милиарда години. Те датират от образуването й. Други изследвания подсказват, че ръкавите на нашата галактика са се образували по-късно. Химическият състав на звездите свидетелства за условията, в които междузвездната материя се е къпала в момента на раждането им, обясняват Мануела Сокали от Католическия университет в Чили, Орели Лекюрьор от обсерваторията Париж-Мьодон и колегите им от Италия и Бразилия. С помощта на Вери Лардж Телескоуп (ВЛТ) на Южната европейска обсерватория в Чили изследователите измерили съотношението между кислорода и желязото в състава на звездите в центъра на нашата галактика и на онези в спираловидните й ръкави. Оказало се, че звездите имат едно и също съдържание на желязо, но тези в центъра на галактиката съдържат повече кислород, който се дължи най-вече на експлозии на масивни звезди с кратък живот. Следователно, звездите в центъра на нашата галактика са се сформирали независимо и по-бързо от другите звезди, като по всяка вероятност това е станало за по-малко от 1 милиард години, заключават авторите на изследването. http://actualno.com/

Най-близките помощници на княза във войната му против България, а после и срещу Византия, били "варягите" Икмор и Свенелд ("Свенкел" във византийските извори). На кратко - Свен, може би... Верен отговор.

Леле, сега аз трябва да ви задам въпрос, свързан с българската история, така ли... Добреее... През 972 г. византийският импеартор Йоан Цимисхий превзел българската столица Преслав. Въпросът: Как се е казвал предводителят на крепостния гарнизон на Преслав, съставен от българи и руси?

О, значи, става дума за по-късен период... Може би - за края на V век... Според Анастасий Библиотекар, древните българи (той ги нарича просто "българи") бродели между областите Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях". През 499 г. сл. Р. Хр., българите разбиват византийците при р. Цурта (в района на Крива Паланка в Македония). Тази победа е над главнокомандуващия военните сили на империята в областта Илирик - Арист. От византийска страна, в сражението участвуват 15000 бойци с 520 коли обоз. На бойното поле намират смъртта си над 4000 византийци и четирима техни военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин. Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е отворен за "варварски" набези в империята, която повече не успява да създаде ефикасен контрол над него. Запазеният топонимичен материал потвърждава, че това е районът на първото трайно българско присъствие на юг от р. Дунав. Цариградчани изпаднали в паника, след като българите разбили византийската армия. На фона на битките от древния свят, тази българска победа била нещо епохално и извънредно. "Оттогава залезе завинаги славата на армията на Илирик." - пише съвременникът на сражението, византиецът Комес Марцелин. Изплашен от унищожаването на армиите му и поради непреставащите български нападения, през 512 г., византийският император Анастасий издига дългата над 70 км Анастасиева стена - от Черно до Мраморно море. По-късно, тази стена е наречена "стената на страха".

Амиан Марцелин е римски историк, грък по произход... Той е считан за последният значим историк на западащата Римска империя. Служил е в армията със звание protector domesticus. Амиан взема участие в много военни походи, включително - и в персийския поход на Юлиан през 363 г. Главното му произведение е "Деяния" (Res gestae) (понякога е наричано "История") - един от най-важните източници за историята на Римската Империя и съседните народи през IV в. от н.е. Този труд обхваща периода на управлението на император Нерва (96 г.) до смъртта на имп. Валент през 378. Според мен, става дума за сражението при Адрианопол през лятото на 378 г., когато имп. Валент умира на бойното поле, убит от своите готски противници. Така той става първия византийски император загинал в битка, вторият имп., убит на бойното поле, е Никифор I Геник.

http://www.abvg.net/ All Bulgaria Virtual Guide Travel to BG

http://www.e-edu.bg/ Мина ми през ума идеята, че бихме могли да рекламираме нашия сайт тук. Сайтът ни е едно виртуално училище, като е-едю, като знам.бг, като Бойна слава, като Уикипедия...

"Отличникът на класа" - първата асоциация на повечето хора е "онзи с очилата, на първия чин до прозореца в ляво, дето пее в хора". Всъщност, мотивите да бъдеш най-добрия в училище могат да бъдат толкова различни, отбелязват специалистите. На характера и поведението на отличниците влияят в основни линии две неща: доколко лесно или трудно им се отдава учението и каква е причината да се стремят към шестиците. Най-добрият в класа Мотивация: Да бъдат първи във всичко. В училище: Имат способности и живеят в режим на съревнование с всичко, което се движи. Състезателният им дух възпитават родителите и учителите. Този модел отличници не могат да заспят спокойно, ако знаят, че в някаква област не са на първо място. Същевременно борбата ги ободрява и нахъсва. Имат малко приятели и много недоброжелатели. След училище: Няма какво друго да се случи, освен да станат много добри професионалисти и да поразяват околните с бързото развитие на кариерата си. Същевременно личният им живот дълго време остава неподреден, тъй като те са много взискателни не само към себе си, но и към околните. Целият им живот на практика минава в съревнования. Зубрачът Мотивация: Търпението и трудът ще бъдат възнаградени. В училище: Това обикновено са най-незабележимите деца в училище. Те, като горните, също искат да бъдат първи във всичко, но на тях просто не им достигат способности. Решението е да полагат много усилия. Обикновено се обграждат с определен кръг себеподобни, от който не излизат. Послушни и неконфликтни, в душата си те тайно завиждат на своите ярки и общителни съученици. След училище: Съдбата на зубрача зависи от тщестлавието му. Ако е в достатъчно количество, той бавно, но сигурно ще стигне върха на стълбицата. Ако обаче самооценката му е силно занижена, ще успее да стане само един трудолюбив и отговорен служител. Най-съобразителният Мотивация: Да живее интересно. В училище: Тези деца имат хиляди интереси и стотици приятели. Те са общителни и се интересуват от всичко. Схващат без проблем, пишат си домашното в междучасието, а шестиците не са най-главното за тях - главното е да живеят интересно. Те охотно дават на другите да преписват от тях, спасяват класа като излизат по желание на дъската - и всичко това за да не им е скучно и да правят нещо. След училище: Основният проблем на този тип отличници след училище е да решат какво искат да правят. Често те се хвърлят в различни начинания, но са неспособни да се установят в определена сфера на дейност. Ако обаче открият занимание, което да им грабне вниманието и да не им омръзне след една година, могат да бъдат доволни от живота. Подреденият Мотивация: Редът е в основата на успеха. В училище: Удивителен типаж - за него учението не е на първо място, то е важна съставна част от имиджа "всичко ми е наред". За тях отличните оценки са толкова необходими, колкото и чистата дреха, добрата прическа, редът в стаята, подредените тетрадки и учебници. Ако нещо не е както трябва, те просто се чувстват некомфортно. След училище: Този тип отличници стават идеалната аудитория на гланцираните списания. Устройват живота си подобно на къщичката на куклата Барби, където всичко е както трябва - идеална- работа, идеален съпруг, идеални деца. Тези хора не търсят дълбоки душевни контакти - това изисква твърде много усилия. Важно е на повърхността всичко да изглежда перфектно. Подмазвачът Мотивация: Аз на тебе - ти на мене. В училище: Това са тези, които винаги изтичват първи да избършат дъската, да донесат дневника, да услужат на учителката с химикал. Естествено затова съучениците им ги отбягват и мразят. Отличниците подмазвачи обикновено са неуверени в себе си и малко разчитат на собствените си способности в учението. След училище: Сценарият остава същия - те смятат, че да поддържат добри отношения с шефа е залог за тяхната безопасност и благополучие. Максимумът, който могат да постигнат, е да заместват в някои задължения началника, когато отсъства. Интелектуалният лидер Мотивация: Трябва да се държи на марката. В училище: Тези деца бързо стават интелектуалният лидер на класа. За това обаче съвсем не е задължително да блестят по всички предмети - важно е да имат ерудиция и да смайват с разсъждения или информация, които съучениците им не са чували. За тях е важен авторитетът сред останалите. Обикновено намират своята ниша в класа, като формират група от "свои" и поделят територията с "чуждите". След училище: Най-голямото преимущество на този тип е, че знаят от деца с какво ще се занимават в живота. От тях излизат добри управленски кадри, грамотни професионалисти и често учени. Те също така бързо откриват партньор, с който създават стабилна връзка. Разбира се би било нелепо да причисляваме всеки отличник директно към дадена категория. Но нерядко стратегията, която избираме в детството, за да постигнем желаното, оказва влияние върху живота ни като възрастни, предупреждават експертите. http://www.netinfo.bg/

Потенциалното приложение на стволовите клетки (СК) включва създаване и регенерация на тъкани и органи, терапия на нелечими в момента заболявания като диабет, Паркинсон, множествена склероза. Някои мечтаят дори и за безсмъртие на физическото тяло. И защо не, ако можем да сменим всяка амортизирала се телесна част произволен брой пъти? Въпреки блестящите перспективи, в редица страни изследванията върху човешки ембрионални стволови клетки са забранени или силно ограничени. На 19 юли тази година американският президент упражни за пръв път правото си на вето, забранявайки държавно финансиране на изследвания с изоставени в клиниките за in vitro оплождане човешки ембриони. Калифорнийският губернатор Арнолд Шварценегер обаче е на друго мнение: той отговори със субсидия от 150 милиона долара за новосъздадения институт за регенеративна медицина. Центърът е открит след щатски референдум и одобреният бюджет е 3 милиарда долара за период от 10 години. Буш победи Саддам Хюсеин, ала още никой не е победил най-мускулестия екшън герой в американската политика... Стволовите клетки служат като биологична регенеративна система и притежават потенциала да се превърнат във всеки вид телесни клетки. Теоретично те са способни да се размножават безкрайно. Когато една СК се дели, тя може да остане такава или да приеме специализирана роля на кръвна, мускулна, нервна или друг вид клетка в зависимост от биологичните сигнали на обкръжаващата я среда. Процесът се нарича клетъчна диференциация. Казано с други думи, стволовата клетка е като ученик, който още не е избрал жизненото си поприще. Дали ще стане лекар, губернатор или президент, в голяма степен зависи от това сред какви хора ще попадне. Стволовите клетки се делят на три вида. Това са използваните за лечение на левкемия СК от пъпна връв (могат да се трансформират едва в три вида кръвни клетки и имат относително ограничено терапевтично и научно приложение), соматични (възрастни) СК и ембрионални СК (ЕСК). От тях само един вид може да бъде открит във вече развит човешки организъм - соматичните. Те частично са загубили своята способност да се диференцират и се превръщат само в дадена специализирана група клетки, например кръвни или нервни. Засега медицинско значение имат само соматичните СК от костния мозък, даващи начало на поредица кръвни клетки. За науката "възрастните" клетки имат ограничено приложение предвид тяхната недостатъчна наличност. Така например има едва една СК на всеки 10 000 клетки костен мозък. Ябълката на раздора са ембрионалните стволови клетки (ЕСК). Те са златният шанс за медицината, защото са способни да диференцират до всеки от познатите над 200 вида специализирани клетки в човешкото тяло. Само с тях е възможно да се създават нови и да се регенерират съществуващи тъкани и органи. Изследването на ЕСК също така дава информация за ранното развитие на живота и потенциалното лечение на възникващи през този етап заболявания. Ползата от ЕСК е очевидна, но мнозина виждат сериозна пречка пред изследванията. Причина за това е източникът им, а именно неоползотворени човешки ембриони от клиниките за изкуствено зачеване. Според изследователите няколко десетки клетки без никаква функция нямат нищо общо с човешките същества и експериментите в тази сфера не нарушават моралните норми. Според опонентите им обаче всичко след оплождането на яйцеклетката е потенциален човек и разрушаването на ембриони е недопустимо. Дискусията в САЩ е толкова разгорещена, че докато в Калифорния дават милиарди за изследвания върху ЕСК, в Аризона и Пенсилвания това е углавно престъпление. Ситуацията допълнително се изостря от желанието на изследователите да използват клониране при експериментите си. Или поне по този начин интерпретират ситуацията опонентите им. Имплантирането на стволови клетки с различно ДНК от това на приемника може да предизвика остра имунна реакция. За да избегнат този проблем, учените използват техника, наречена ядрен трансфер, при която се заменя ДНК на стволовата клетка с това на приемника. Операцията се нарича още терапевтично клониране и напълно съвпада с първия етап на "истинското" клониране. Има ли изход от създалата се ситуация? Ще пропилее ли светът благоприятната възможност, наречена стволови клетки? По-скоро не. В редица държави и някои американски щати ядреният синтез и работата с ЕСК са разрешени и дори стимулирани. Ако тази ситуация се запази достатъчно дълго, изследванията ще навлязат във фаза, когато евентуалното им практическо приложение няма да е поставено под въпрос. Вече съществуват няколко Компании, които инвестират в подобни изследвания и работят в тясно сътрудничество с академичните институции. Една от тях - Advanced Cell Technology, през изминалата седмица публикува в престижното научно списание "Nature" метод за извличане на жизнеспособни стволови клетки от човешки ембриони без последните да бъдат разрушавани. Ръководителят на екипа д-р Робърт Ланза се надява този метод да позволи на изследователите да работят спокойно занапред. Ако пък не, остава надеждата, че в бъдеще изследователите ще успеят, образно казано, да върнат времето назад. Което няма да е нищо друго освен стимулиране на "възрастни" стволови клетки да се завърнат в ембрионалния си стадий и да възстановят способността си да се превръщат във всички телесни клетки едновременно. Ако и това не стане, поне имаме обещаващите резултати на немското клинично изследване TopCare-Ami. При него директно в пострадалите артерии на пациенти с прекаран тежък инфаркт на миокарда са имплантирани собствени сърдечни прогениторни клетки. Прогенитори се наричат стволови клетки, загубили свойството си да се мултиплицират сами. След 4 месеца размерът на повредената тъкан е намалял с 36%, а сърдечната функция се е подобрила с 10%.

Това лято решихме да бъдем обикновени туристи в България. Намерението ни беше просто да си починем, да разпуснем и да се насладим на впечатляващото историческо наследство и природна красота на страната. За нещастие обаче ваканцията ни бързо се превърна в поучителен урок по рисковете за чуждестранните туристи в България. Докато България претендира да бъде значителна туристическа атракция, тази атракция започва някак да избледнява, щом чуждестранният турист опита да преодолее множеството пречки, които застрашават да провалят почивката му. Научих три важни урока от тази ваканция. Първо, туристът трябва да се чувства сигурно. Второ, туристът трябва да знае накъде отива. И трето, туристът трябва да може да похарчи парите си, без да бъде измамен. Ако основният път между София и Бургас е доб­ре известен на местните като капан на смъртта, тогава представете си как изглежда на чужденците, които са свикнали с поне минималните стандарти за сигурност по пътищата в Европейския съюз. Това, което би трябвало да е приятно пътуване до морето, бързо се превръща в стресиращо рали. Нищо неподозиращите туристи непрестанно излизат от пътя, за да избягнат колите, неправомерно навлезли в платното им, както и агресивните манев­ри на инфантилни местни шофьори от типа кой-съм-аз, които си въобразяват, че притежават шосето само защото карат чуждестранна кола. А пътните полицаи, съдейки по приноса им към безопасността на пътя, по-добре да излязат във ваканция. Клеченето цял ден на радарите за превишена скорост с цел да се покрие норматив за брой глобени шофьори на час с нищо не спомага за прилагането на законите за движение по пътищата и съответно за подобряване на безопасността. Още повече, че пътните пат­рули очевидно не кръстосват шосетата в търсене на индивиди, които нарушават всички възможни правила. Камо ли пък да ги арестуват. И колко смъртни случая са необходими на държавата и местните власти, за да разширят главния път с допълнителни платна за изпреварване и да започнат едно по-ефективно прилагане на законите? И при това положение защо чужденците шофьори да се върнат повторно в България и да рискуват живота на семействата си? Ако оцелеете след самото шофиране, много е вероятно да се загубите. Некомпетентността на хората, планирали пътните табели, е поразителна. Наистина ли в България има недостиг на ламарина и боя, така че да се предупредят навреме шофьорите, че следва важно кръстовище? Защо се създават предпоставки за още повече инциденти, като се поставят знаци само до изходите от магистралите, а не предварително; или пък изобщо не се поставят такива? Със сигурност пътните знаци не са чак толкова голяма национална инвестиция, а поставянето и съдържанието им не изискват дипломи по астрофизика. Веднъж достигнали нарочената дестинация, независимо с какво закъснение, основно изискване е туристите да могат да харчат парите си. В случай че местните власти не разбират тази концепция, нека бъда ясен: това туристите да харчат парите си е добре за местните бизнеси и икономика. Но за да харчат парите си, туристите трябва да могат да ползват кредитни карти, да обменят валута в банки или други бюра, които да са отворени през уикендите, или да теглят от работещи банкомати. За съжаление в големия курорт Несебър, а както и, подозирам, в много подобни места по Черноморието, малко бизнеси работят с кредитни карти, очевидно за да избягнат плащането на данъци. Междувременно хотелите удържат 10% комисиона при обмен на валута, та съвсем да изтънеят кредитните карти на туристите, а акулите в обменните бюра взимат цели 25% за услугата и, разбира се, всички банкомати са развалени. А още по-шокиращо е, че, изглежда, местните власти са във ваканция, а местните бизнеси, които губят пари заради незаконни транзакции и бездействието на отговорните за това, не се организират да настояват законите да се спазват. Къде е българското гражданско общество да изиска правителството да си върши работата? Отговорните власти и обслужващият сектор трябва да осъзнаят, че туристът не е идиот. Доброжелателният пътешественик може и да приеме, че веднъж е бил обран, щом е бил в капан и не е имал друг избор. Но в никакъв случай няма да се върне да бъде обран повторно и със сигурност ще посъветва приятелите си кои страни да заобикалят в бъдеще. Безочливото обиране на туристите допринася в дългосрочен план за стагнация и упадък. Сериозните бизнеси знаят, че бумът в краткосрочна перспектива означава срив в дългосрочна, а незабавната печалба ускорява постепенната загуба, тъй като излъганият турист ще отиде другаде, където към него ще се отнесат, както подобава. Може би всеки курорт има нужда от служебни инспектори или място, докъдето туристите да отправят оплакванията си, както и незабавни мерки да бъдат взимани срещу местните крадци, представящи се за бизнесмени. Ако България иска да стане tourist-friendly и да срещне стандартите на Европейския съюз, я чака доста работа. Българските власти на централно и местно ниво заедно с частните предприемачи трябва да се справят със сериозните проблеми на лошата инфраструктура, експлоатацията на турис­тите и некомпетентността на чиновниците. Независимо от многото си атракции и красоти България просто не може да генерира туризма, който заслужава, без сериозна ангажираност и последователни действия. Българите не могат повече да се оправдават с твърдението, че страната им е изминала дълъг път от антиконсуматорския комунизъм насам. България вече ще бъде оценявана от всички чуждест­ранни посетители докъде е стигнала, а не откъде е тръгнала. --- Януш Бугайски е директор на отдел "Източноевропейски изследвания" към Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон.

О, не е от този сайт. --- Post Scriptum Постингът относно - Златото на фрегатата "Черният принц" + update

Съкровищата на Лизимах Когато преди повече от 2000 години, през IV век пр. Хр. младият Александър наследил от баща си Филип II македонския престол, никой от съвременниците му не предполагал какви огромни промени ще претърпи античният свят по време на неговото сравнително недълго царуване. Едва що седнал на трона, младият владетел подчинил и поставил под свой контрол Балканския полуостров, организирал сборна армия от македонци, гърци и траки и потеглил в бърз марш през Мала Азия към сърцето на Персийската империя - вечният враг на елинската цивилизация. След поредица от бляскави победи, Александър се отправил към Индия и достигнал едва ли не до "края на света", според тогавашните географски представи. Впрочем, някои арабски географи, вероятно ползвайки по-стари сведения, отбелязват, че Александър се появил в Китай и Тибет. Нещо повече, дори се срещнал с китайския и тибетския императори. Тръгвайки на дълъг завоевателен поход, Александър Велики разчитал и на своята вярна свита от пълководци, които го следвали неотклонно по време на всички военни операции. Един от тях бил и Лизимах. След преждевременната смърт на Александър, пълководците му, известни в литературата като "диадохи" си поделили неговото наследство - огромната, разноезична империя, простираща се от Балканите и Египет до Индия. На Лизимах се паднала размирната Тракия. Впрочем, диадохите дълго воювали помежду си, избивайки се взаимно, претендирайки за по-големи територии от вече разпокъсаната александрова империя. Според античния географ Страбон, Лизимах резидирал в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон, именно там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища.Това кратко сведение е разпънато на кръст от търсачите на съкровища и все още не дава покой на съня им. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени ентусиасти са опитвали късмета си на легендарния полуостров. Историците и археолозите по-принцип са скептици. Освен Страбон, никой друг античен автор не е потвърдил тази информация. От друга страна, епохата в която живее Лизимах наистина е била доста размирна. Самият той е бил в постоянно движение, в непрекъснати войни и политически разпри, така че по-скоро хазната е била винаги с него, а не в отдалечената крепост на Калиакра, обградена от враждебно настроените тракийски племена. Накрая, при една битка в Мала Азия Лизимах е убит и хазната му вероятно е била разграбена от победителите. Ами ако по-голямата част от съкровищата му са останали в пещерите на Калиакра? Днес е много трудно да се направи цялостно научно интердисциплинарно проучване на легендарния полуостров. Проблемът не е само финансов. Наличието на огромни скални маси ограничава точното локализиране на кухини и карстови образувания чрез геофизични методи. Същите трудности се появяват при търсенето на т. нар. метални аномалии, т. е. - откриването на метални оръжия, оръдия на труда, монети и други изделия от метал, попаднали по някакъв начин в скалните кухини. От друга страна, през вековете не едно и две земетресения са довели до размествания на земните пластове и затрупването на пещери и коридори. Преди 2000 години, точно в този район при едно мощно земетресение, в морето потъва античният град Бизоне, ведно с къщите и жителите си - една малка черноморска Атлантида. Дългогодишните подводни археологически проучвания в този район обогатиха българската наука за древността с много интересни находки и материали. Все пак, трябва да признаем, че на Калиакра наистина бе намерено злато. Преди повече от 20 години, при едно спускане под водата, български леководолаз случайно намира на дъното златен слитък. Категорично обаче, той не е от "хазната на Лизимах". Слитъкът е от т.нар. тип "волска кожа" - домонетна разменна единица от епоха доста по-стара от тази на Александър Велики и Лизимах. За тези слитъци и въобще за подводната археология в България информация има в книгата на проф. Михаил Лазаров "Потъналата флотилия". И накрая, за тракийските "царски" съкровища. Нито едно от тях не е открито в тракийска надгробна могила или тракийска гробница. Тези гробници са били ограбени още в древността. Всички тракийски съкровища, гордост за българското културно наследство са открити случайно при инцидентни битови дейности - риголване на лозе, копаене за обработка на почвата и т.н. Унищожаването на тракийските архитектурни паметници - могили, гробници, крепости, светилища в търсенето на призрачни съкровища, носи непоправима вреда на нашата култура, на нашата история, чиито корени поне засега достигат до златото на Варненския енеолитен некропол- отглас от една уникална култура на 7000 години. --- Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар e провъзгласен Филип II Аридей - полу-брат на Александър. Роденият наскоро след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър също e обявен за цар, но реалната власт e в ръцете на авторитетния военачалник Пердикас. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както преди, си остава Антипатър. Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия против наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър - диадохите, а след това между техните наследници - епигоните. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе, Пердикас се опитва да се пропивопостави на диадохи. Египетският сатрап Птолемей задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 пр.н.е. Пердикас е убит от подчинените си. След това убийство, диадохите разделят помежду си управлението на сатрапиите, обаче мир не настъпва, става точно обратното - между тях се разпалва междуособна война. По-това време, в Македония умира Антипатър. Според завещанието му, назначеният за царски регент Полисперхон, изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявя синът на Касандър, също претендиращ за регенство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на Пердикас най-могъщ се оказва Антигон Едноокия. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на Тракия, диадохът Лизимах, в Месопотамия се утвърждава диадохът Селевк. През 311 пр.н.е. междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонския гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове.

Гробницата на богиня Бастет 1. Бастет (Баст) е богиня от Египетския пантеон. Тя е покровителка на радостта, любовта, плодородието и веселието. Покровителка е на бременните жени. Според едни източници тя е Слънчево божество, сестра-близнак на Хор, и следователно дъщеря на Озирис и Изида. Според други е дъщеря и жена на бога на Слънцето Ра. Обикновено е изобразявана с тяло на жена и глава на котка. На Баст е дадено и едно от божествените очи на Ра във формата на Урей – змията на мъдростта. Център на култа към Бастет бил град Бубастис, намиращ се на изток от делтата на река Нил. Там според Херодот се намира и един от най-хубавите храмове със статуя на богинята. Името на тази богиня се свързва с една област в седловината Градището, близо до Малко Търново, в Странджа. Всичко започва в началото на 1981 година с една карта, незнайно как попаднала в ръцете на иманяр от района. Според Красимира Стоянова, Ванга проявила интерес към тази карта и споделила някои неща свързани с нея. Пророчицата разказва за каменен ковчег от черен гранит, скрит дълбоко под земята и изписан с непозната за нас писменост. Донесен е приди хиляди години. "Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него. Този саркофаг е скрит по нашите земи от хора, които са дошли по вода от Египет. Вървели са с камили. Имало е роби, войници и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат надълбоко и зарит с огромно количество пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност."- добавя Ванга. Тя описва мястото, където трябва да отидат – близо до Малко Търново в седловината Градище в Странджа планина. Красимира Стоянова с още четирима спътници намира това място и го посещава на 4 и 5 май, както и казва Ванга. Там през нощта срещу 5 май, с появата на първия лунен лъч те имат мистично преживяване. На скалата пред тях се появява холографско изображение на две големи човешки фигури, които те определят като мъже. Единият е застанал прав, а другият, който и прилича на фараон е седнал. Картината е изумителна и се запечатва дълбоко в съзнанието и. Това е скалата, на която в определена нощ от годината се виждат странните фигури. Някои хора твърдят, че на мястото за което говорим има гробница на богинята Бастет и нейно изображение може да види. Пенсионираният учител по история Янко Харбалиев разказва: "Това е богинята Бастет. Изобразена е като жена с всички атрибути - седнала, краката до коленете се виждат. С дълги коси, сплетени, както египетските фараони са си слагали косите. Главата й е на котка. Сега тука може да се види, но трябва човек да съзерцава много. И изображението й не всеки може да го види. Тука горе това габрово клонче е спуснато до земята, с една педя надолу и една на дясно. Като се загледа човек , може да види главата на богинята Бастет". Според писателят Н.Фъртунов Людмила Живкова още по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те години се среща с висш представител на британското разузнаване МИ6. Той и съобщава, че с помощта на британските СДВ станции (станции за сканиране със свръхдълги вълни) в близост до седловината Градище в Странджа планина са открили кухина с удивително правилна кубична форма, което навежда на мисълта, че е от естествен произход. В началото на април 1981 година под покровителството на Людмила Живкова е сформирана експедиция от петима души, между които ръководителя на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев и племенницата на Ванга - Красимира Стоянова. Скоро след това Людмила Живкова почива при странни обстоятелства и работата по разкопките е прекратена.Красимира Стоянова прави повторен опит да продължат с разкопките, но за съжаление - неуспешен. Скоро след това Кръстю Мутафчиев е осъден за злоупотреби и всичко приключва. След години двамата с Красимира Стоянова издават книги, но версиите им доста се различават. Според авторът на "Хомо сапиенс за хомо сапиенс" по време на разкопките са открили находки с извънземен произход. Той лансира и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място. Говори за ръкопис, наречен "Ребусът". Според Красимира Стаянова пък никога не е ставало въпрос за подобна гробница и за извънземни находки. Тя твърди, че са изкопали само една дупка и нищо повече. Казва, че истината за онова, което се намира скрито дълбоко под земятя ще излезе наяве тогава, когато му дойде времето. Когато хората са готови да приемат тази информация. Сега вече почти всички участници в тази експедиция не са сред нас. Дали седловината Градище е свързана по някакъв начин с египетската богиня Бастет и дали и какво са открили участниците в злополучната експедиция, няма как да разберем. Тайнствената планина Странджа продължава да крие своите тайни. --- 2. Чуят ли непознат да пита за Мишкова нива, хората в Малко Търново млъкват и многозначително сключват вежди. В очите им се чете зле прикрит страх и явно нежелание да се забъркват с поредния пришълец, дошъл да търси "онова нещо". Под "онова нещо" тук се разбира подножието на връх Градище и всичко свързано с легендата за египетската богиня с глава на котка и тяло на жена – Бастет. Историята започва през 1980 г. с откриването на древна карта. Научните сътрудници бързо установили, че документът датира от няколко хилядолетия пр.н.е., и побързали да докладват на Людмила Живкова, която го отнесла на пророчицата Ванга. Гадателката видяла извънземна раса, пристигнала преди сто века на Земята. Живкова изпраща спешно експедиция за разкопки в местността. Тя попада на вход, водещ към дълбок тунел, в който открива камъни от черен гранат с гравирани мъжки профили и един сферичен с 12 стени. За последната находка археолозите твърдят, че е информационен носител, подобен на днешните микрочипове. Находките били изпратени незабавно по разпореждане на Живкова в ГДР за лабораторен анализ, но там изчезват безследно.Най-голямата мистерия обаче е случилото се в началото на април 1981 г. Още първата нощ лагеруващите в подножието на връх Градище стават свидетели на необяснимо свръхестествено явление. Върху скалата се появяват две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж, а другата - втора мъжка фигура зад него.Експедицията приключва веднага след ненадейната кончина на Людмила Живкова. Службите за сигурност незабавно прекратяват всички проучвания и дори забраняват достъпа до района. В серията публикации, прокраднали се, преди да се наложи абсолютна цензура по случая, изследователите описват, че върху скалите на връх Градище са открили странни знаци, геометрични символи и йероглифи, идентични с тези върху древния пергамент. Именно по тях те се уверили, че Ванга е открила точното място. Тези знаци обаче са били заличени след прекратяването на проекта. Днес върху скалите е останало само полуразрушено от времето изображение на котешка глава.Местни жители твърдят, че щом доближат до мястото, усещат силно негативно енергийно излъчване. Необяснимата енергия е била засечена и със специални уреди от изследователския екип на Живкова в началото на 80-те. Според работилите по проекта лъчението идва от вътрешността на връх Градище. Именно с енергийното излъчване те обясняват и доста големия терен със странна симетрична форма, върху който не никне трева. Площта стои оголена, въпреки че почвата е плодородна. Тайната остава затворена в гробницата на Бастет, твърдят изследователите. Те не изключват и версията, че в нея се намира и библейският кивот със скрижалите. Както и вариантът това да са просто изоставени рудни галерии. --- 3. Гробницата на египетската богиня в Странджа крие уникални знания за Земята, Космоса и произхода на човечеството През пролетта на далечната 1981 г. експедиция на тогавашния отдел “Културно наследство” към БАН започва разкопки в местността Мишкова нива в близост до Малко Търново. Непосредствено след пристигането си, учените стават свидетели на мистично събитие. В мига, в който Луната застава в една осева линия със западната стена на хълма, се появяват отражения на два фосфоресциращи, хуманоидни образа. Единият от тях постепенно заема контурите на седнала в кресло царствена фигура, вторият е изправен плътно зад нея. Участниците в разкопките остават вцепенени от ужас по местата си, докато фигурите не изчезват по същия енигматичен начин, по който се появяват. По-късно на същото място са открити няколко соларни кръга с неясен произход, формиращи триъгълник. Сред очевидците на окултното събитие са племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова (египтолог, журналист, понастоящем главен редактор на вестник “Родово имение”), професионални археолози и историци. На следващата сутрин изследователите се връщат на мястото и продължават разкопките. Попадат на своеобразен вход, напомнящ минна галерия. Находките, които откриват в тунела – сечива и два камъка от черен гранат – изпращат за лабораторен анализ. Учените смятат, че поради уникалната си форма камъните представляват интересни носители на информация. Другата необичайна находка, на която попадат, е дупка с формата на окръжност, разположена в близост до входа и запълнена с каменни късове. Странните указателни стрелки и знаци, открити върху скалите на самия връх, напомнят древна писменост. Повод за изследването в подножието на Градище (най-високия връх в българската част на Странджа) става появата на старинна карта с все още неразгадани чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Нейният притежател остава анонимен и до днес. В началото на 80-те години на миналия век той предоставя находката си на група историци в БАН, които по-късно сформират изследователския екип. Картата предизвиква сензационен интерес в научните среди и достига дори до феномена Ванга. Пророчицата е силно заинтригувана и споделя на учените уникални факти за соларното светилище. Според Ванга мястото е сакрално. Там е разположена гробница на египетска богиня, “която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си”. Пак според пророчицата в същата местност са закопани “несметни богатства” от множество златни предмети, накити, оръжия, книги, в които “има написана история и за миналото, и за бъдещето на света”. Дъщерята на Ра Днес местността Мишкова нива не подсказва с нищо уникалната находка, която лежи в подножието на хълма. Единственото, което напомня близо двадесетгодишните изследвания, е тракийският комплекс, открит на източния склон и датиращ от V в.пр.Хр. Комплексът представлява куполна гробница, светилище с жертвени корита, крепост и древен римски некропол, което допълва сакралния характер на мястото както за римляните, така и за траките. Предположението, че в странджанската седловина се намира гробницата на египетската богиня Бастет принадлежи на историка Кръстьо Мутафчиев. Според местните жители изображението на богинята може да се види в скалите над галериите след кратко съзерцание. Баст или Бастет е едно от най-почитаните божества на Древния Египет. Известна е като дъщеря и жена на бога на слънцето Ра. Изобразявали я като жена с котешка глава. Първоначално образът на Бастет се свързвал с войната. Едва по-късно тя е почитана като богиня на Слънцето, плодородието, и веселието. Именно Бастет е причината за съществуващия и до днес култ към котките. На територията на древната египетска държава преклонението пред тях ескалирало до степен, довела до фатални последици. Легендата разказва, че през 525 г. пр. Хр. персийският цар Камбиз решава да превземе долината на река Нил. След като войските му претърпели поражение пред стените на град Пелусия, на Камбиз хрумнала стратегическа идея: всеки от воините прикрепил към гърдите си жива котка. По този начин, защитени от живия щит, воините на Камбиз завладели египетското царство и поставили началото на 27-ата династия. Център на култа към богинята Бастет бил древногипетския град Бубастис, pазположен на изток от делтата на река Нил. Летописите на Херодот разкриват, че именно в Пер-баст (египетското название на града) бил съграден най-внушителния храм на територията цялата древна държава. В центъра му била разположена статуята на богинята-котка. Астрономическата гробница Една от най-смелите хипотези, свързани с дешифрирането на старинната карта и разкопките в местността, принадлежи на Кръстьо Мутафчиев и е подробно разработена в книгата му “Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс”. Авторът твърди, че след смъртта на Бастет, тялото й било пренесено в Странджа по море. Едно от доказателствата, които той превежда, определя Бастет като фараонка, не като божество, което обяснява и физическата й смърт. Мутафчиев прави още едно твърдение, което предизвиква широка дискусия по отношение на достоверността си. Той тълкува изображението от старинната карта като астрономически архитектурен план на гробница. “Ребусът”, както го нарича по-късно, е създаден на базата на звездното разположение на съзвездието Цефей, предполага той. Днес уникалното светилище е почти разрушено и разграбено. Ясно се очертават единствено двата соларни кръга. Не са запазени нито каменните надписи, нито статуите, което усложнява допълнително работата на археолозите. Въпреки многобройните набези на свещения комплекс, корените на античността в местността Мишкова нива край Малко Търново продължават да пазят тайните си и до днес. УСУРИ СПРАВОЧНИК Странджа заема стратегическо място в Югоизточна Тракия. Географски, икономически и социално-политически е свързана с многообразен комплекс: от крайбрежието на Черно море, западната страна на Мраморно море, южната на Егейското крайбрежие, Северозападната част на Мала Азия и Галиполския полуостров, наричан още Тракийския Херсонес. Интересът към древните паметници на Странджа е провокиран най-вече от факта, че поради своята изолираност като гранична зона, местността е успяла да запази самобитността си. Странджа е може би последното място в България, където древните езически вярвания съжителстват в симбиоза с православната вяра. Автор: Екатерина Авраамова - Колева сп. "Усури" http://www.usuri-bg.net/ --- 4. Секретна разработка от 20 г. стряска жителите на Малко Търново. Търсят гробница на египетска богиня. Изследователи твърдят, че светилището е врата към Космоса. В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа - Градище, има египетска пирамида. В нея е погребана богиня с глава на котка. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били изклани до крак, за да не разнесат свещената тайна. В саркофага на Бастет са заключени огромни знания за земята, космоса и произхода на човечеството. Пирамидата не е просто обикновена гробница, а врата към звездите. Истерията около египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, чието име се пази в тайна, решил, че става въпрос за скрито съкровище. Дълго време търсил специалисти, които да разчетат картата, докато се озовал в БАН. Оттам документът попаднал при Людмила Живкова. Историята с тайнствената карта е разказана подробно в книгата "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" на Кръстю Мутафчиев. Авторът е бил съветник на Людмила и като шеф на отдел "Културно наследство" е включен в изследователския екип в Малко Търново. Той твърди, че след като занесли картата на Ванга, пророчицата казала: "Мястото е свещено, намира се в близост до Малко Търново. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Там има несметни богатства - злато на буци, предмети, книги, оръжие. Оръжието им е особено. Има написана история за 2 хилядолетия назад и предсказание как ще се развие светът 2 хилядолетия напред. Нещата са закопани на 6 места. Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било построено от роби, пролята е била много кръв." Прозрението на Ванга накарало Живкова да действа. През пролетта на 1981 г. тя изпраща в Малко Търново експедиция, която започва разкопки. Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му се вцепенили от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това хукнали обратно към града. Странни неща в Мишкова нива са виждали и иманяри. "Нещото" се появявало винаги нощем, но в определени дни през годината. Местни жители твърдят, че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно никой не може да обясни. Още на следващия ден изследователите се върнали на хълма и започнали разкопките. Попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити полуизгнили дървени дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в ГДР. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат - плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Групата попада и на друга странна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта. Елена ДИМИТРОВА Мястото било свещено за траки и римляни. Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под своя опека. Дълго време районът е бил отцепен от военните. Внезапната смърт на Людмила Живкова слага край на проучването. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Обектът отдавна не се охранява от военните, но така или иначе достъпът до него е невъзможен, защото се намира непосредствено до българо-турската граница и попада в зоната "зад мрежата". Отвън мястото прилича на обикновен хълм и с нищо не подсказва, че под него лежи египетска пирамида. От западната му страна се забелязват два отвора, напомнящи изоставени рудници. От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. - тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време. Находките подсказват, че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните. Археолози и историци отричат легендата. В книгата си "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" Кръстю Мутафчиев излага версията на изследователите, изградена на базата на дешифрираната старинна карта и разкопките. Според тях извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята. Пришълците дошли от съзвездието Цефей. Водени от Бастет, те се установили в Египет, а след смъртта на владетелката им по нейно желание я погребали в Странджа, като пренесли тялото й с кораб по море. В българските земи космическите заселници сложили началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет. Мутафчиев вплита в теорията си и твърдения, че Омировите герои и древногръцките богове всъщност са реално съществували личности, дошли от друга планета. Още по-смела е версията му, че в гробницата на Бастет в Странджа вероятно се намира и изчезналият библейски Кивот със скрижалите. Тези твърдения се приемат с насмешка от водещите ни археолози и историци. Те твърдят, че историята е нелепа и смешна, а Людмила Живкова е била заблудена от псевдодоказателства за съществуването й. Един от основните им аргументи е, че по света никъде няма гробница на божество, защото божествата не умират. Екипът на Живкова обаче контрира с тезата, че Бастет е била фараонка, а след смъртта й е обожествена. Дали под Странджа има нещо и какво е то, остава загадка. Библейски Кивот, египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище, може да се разбере едва след мащабно археологическо проучване. Засега обаче никой не смята да хвърля пари за нереални теории и мистични легенди. в-к "Стандарт" http://www.standartnews.com/