ISTORIK

Скъпи ученици, учители и родители, 15-ти септември е празник, който посвещаваме на тържеството на духа и знанието. Има нещо особено в този ден. Той винаги е бил тържествен за всички. Този ден събира в едно безгрижието на младостта и опита на мъдростта. Той символизира стремежа на българина към духовност, наука и просвещение. Скъпи първокласници, обръщам се към вас, които за първи път ще прекрачите прага на училището. Подайте с вяра и доверие ръка на своите учители, които ще ви поведат по пътя на мъдростта и знанието. Пожелавам ви щастливо детство и успехи в учението! Учители, на вас пожелавам неуморно да създавате и да пазите богатството за всяко учебно заведение - неговите възпуитаници! На вас, родители, пожелавам да бъдете по-близо до децата си, за да ги подготвяте заедно с техните учители за старта им в живота. Всяка нова учебна година е трудна, но именно преодоляването на препятствията прави постиженията по-скъпи. Нека 15-ти септември остане най-вълнуващия ден за вас, защото всичко започва от знанието! На добър час! Тодор Петков, Областен управител на град Пловдив

Най-често се разпадат семействата, създадени в по-ранна възраст. Ранните бракове, т.е. тези, в които възрастта на съпрузите е 18-23 години, най-често завършват с развод, твърдят данните от изследване на учени от University College London, публикувани в новия брой на British Medical Journal. Сексолозите смятат, че основна причина за това е по-ниското ниво на сексуалност на младите "булки" на фона на неудържимата полова активност на младите "младоженци". Според специалистите, сексуалността на жената достига своя пик на възраст 27-30 години. Тогава тя не просто се стреми да се занимава със секс, но е способна, както психологически, така и физиологично да получава максимално удоволствие от него. Преди тази възраст женската чувственост е маса нереализирани сексуални фантазии, плаха възбуда от еротичните докосвания и ласки, фрагментно желание за сексуални контакти и в 75% от случаите не завършва с оргазъм, твърдят авторите на изследването. Момичето на възраст 18-20 години само се опитва да бъде жена, но цялата гама от пълноценни сексуални усещания е все още недостъпна за нея. Мъжът, точно обратното, достига пика на своята сексуалност на възраст 22-25 години. Месеците, непосредствено след сватбата са съпроводени с подем на чувствеността за двамата партньори, но след това жената се връща към ниско по отношение на половата активност ниво на сексуално функциониране. Психотерапевтите също смятат, че ниското ниво на сексуалност на младите жени е една от най-значителните причини за разводите на младите двойки, при които възрастта на съпрузите не надвишава 25 години. http://www.zdrave.bg/

Решението е да предлагат "услугата" си безплатно - до подобряване на положението.

Single Bells... Как виреят несемейните в най-семейната страна? Ива Рудникова В-к “Дневник” (+ мои изменения и допълнения) Темата започва с опита да се преведе английската дума single. На демографски език, думата single се превежда като несемеен. Но на български език значението на думата погрознява – сам, неженен, ерген (свободолюбив, не желаещ обвързване, самотен) и сама, неомъжена, стара мома (дефектна, нехаресана, неизбрана, самотна). Много хора на възраст от 20 до 40 г. са сингъл. Повечето от тях следят с религиозен фанатизъм сериала “Сексът и градът”, снабдяват се с едноименната книга, с наръчника на Сара-Джесика Паркър, с книги за взаимоотношенията между двата пола. Други обичани от тях сериали са: “Приятели”, “Луд съм по теб”, “Всички обичат Реймънд”, “Стъпка по стъпка” и “Женени с деца”. Преди няколко години, сп. “The Economist” пусна статия, озаглавена “Икономиката “Бриджит Джоунс””, в която се изследва, как 25 - 40 годишните юпита влияят върху демографията, енергията, културата и икономиката на големите градове. Материалът беше базиран върху книгата на Хелън Филдинг “Дневникът на Бриджит Джоунс”. Нека проследим основната идея на тази статия... Докато, през деня, добре образованите singles изкарват добри пари в областта на рекламата, издателската дейност, развлекателната индустрия, директните продажби, медиите, или информационните технологии, след работа, те се впускат в активно себеугаждане с една неизменна цел – намиране на подходящия партньор. Авторите на материала бяха срещнали прототипа на Бриджит Джоунс в супермаркети, клубове, фитнес центрове, компютърни зали, барове и други места с повишена концентрация на “самотници”. В статията се говореше за цели квартали, населени предимно с несемейни, в това число – самотни майки и хомосексуални. В градове като Лондон и Ню Йорк тенденцията не е само за приемане на тези хора, но и към завъртане на цяла индустрия около двете им основни характеристики – това, че имат пари и това, че си търсят партньор. В тяхна услуга се специализират реални и виртуални места за запознанства; магазините правят единични опаковки за хранителните продукти и зареждат рафтовете си с по-разнообразно меню полуфабрикати; организират се различни видове срещи – от 45 минутните обеди за крайно деловите singles до 10 минутния speed dating (бърза среща); пишат се книги, списания, вестници, снимат се филми, измислят се термини (градско племе, самотен и оглеждащ се, ерген на лов...)... В България, single можеш да бъдеш единствено в градовете София, Варна и Пловдив. В останалата част от Републиката си стара мома или ерген. До 1990 г., неженените мъже плащаха на държавата ергенски данък – 5 – 10% от общия си доход. Да бъде въведен отново този данък, това означава, държавата да въведе още едни дискриминационен закон. Има хора със здравословни проблеми, които не могат да имат деца, има хора, които поради мал шанс в живота са останали сами и поради невъзможност или поради желание да живеят според моралните норми на обществото ни, не се решават да родят и отгледат сами дете. Този закон би ги дискриминирал и то - по няколко признака: физическо и психическо здраве, външен вид, семейно и социално положение, възможност за социална адаптация и т.н. От друга страна, въведените данъчни облекчения за родителите според броя на децата, които имат, също е дискриминация, по отношение на другите хора. Проучване на НЦИОМ от 1994 г. показва, че между 96 и 99% от респондентите твърдят, че семейството е най-важното нещо в техния живот. В сп. “Население” (издание на Центъра за демографски изследвания към БАН, което излиза, когато има пари!) от 1994 г. се говори за “промени в брачното, семейното и репродуктивното поведение на младите хора и в начина на живот на несключилите брак млади хора.” Списанието докладва “драстичен спад на брачността в младите възрасти, нарастващ брой на несемейните, както и нарастващ брой на неженените, живеещи в самостоятелни домакинства.” Статистическите данни оповестяват нов феномен (обясняван с удължаването на работното време, уикендите в офиса, стремежа към получаване на по-високо образование, кариеризма, еманципацията, урбанизацията...). “Преброяването през 2001 г. регистрира нова социална група сред неженените – живеещи с партньор.” В края на миналия век (1999 г.), “61% от българите не приемат за нормално, двама души да живеят заедно, без да са сключили граждански или църковен брак.” Сам вкъщи Необвързаните 25 – 40 годишни юпита – мъже и жени, имат стил на живот, който ги прави лесно разпознаваеми. Първо... ами, не са във връзка. Обикновено, са част от някоя компания, организъм от себеподобни, което облекчава мъките на тяхното монобитие. Живеят в столицата (административна, морска или културна). Имат завидно висше образование (понякога – по няколко висши образования), специализации в чужбина, говорят чужди езици, пътуват, ползват интернет, участват в различни интернет-форуми, играят на компютърни игри, слушат музика в mp3-формат, гледат филми в DVD-формат. Работят прекалено много (защото се чудят какво да правят със свободното си време) и, като страничен ефект, напредват бързо в кариерата си и печелят добре (или – не чак толкова добре!). После – харчат спечелените пари. Предпочитат да се хранят навън. Алкохол пият рядко, а малцина сред тях пушат. Занимават се с някакво хоби или с няколко хобита наведнъж – тенис, йога, сърф, фитнес, бойни изкуства, рисуване, грънчарство, екскурзии, пазаруване (шопинг), готварство, масажи, шахмат, алпинизъм, спелеология, астрономия, свирене на музикален инструмент, четене на книги... Понякога, живеят със свои приятели – поради битов натиск или защото така им харесва, така е готино (cool), или “защото нестандартни сме!”. Имат или ще имат автомобил. Някои предпочитат джип. Избират си заведения и ги правят модерни. После, с лекота, спират да ходят там и ги “подаряват” на тълпата. Не обичат празниците. Често им е празо. Някои поддържат връзки от разстояние, други преживяват любов през GSM, през чата или през електронната поща. Тяхното най-често оплакване е, че градът е прекалено тесен, липсва им “вентилация”, всички се познават, няма приток на нови хора, а старите са в някаква конфигурация. Относно жилищните комплекси Преди време, сп. “Observer” публикува една полезна карта – “Къде можете да откриете момчетата?”, на която бяха отбелязани местата, където живеят повече мъже (значи – и повече свободни сред тях), отколкото – жени. В София, подобно зониране е невъзможно, ако не включим “Кремиковци”. Като участници на пазара на недвижими имоти, младите и свободни хора на възраст между 25 – 40 г. са основно купувачи – 70%, втори по големина процент е този на продаващите, а 11% наемат. Преди около 2 години, основната категория в София и в големите градове на България са били наемащите – към 55%. Но от 2003 г. те са решили да купуват. Типа жилище, който те търсят, е маломерно, не по-голямо от 65 – 70 кв. м. За разлика от семейните двойки, те искат малка кухня и голяма стая. В София, жилищата в строеж стават все по-популярни, но не – в новите квартали, а в кварталите “Младост”, “Гео Милев”, “Дианабад”, “Дървеница”, “Редута”. Броят на тези, които искат да наемат жилище, намалява. Те също търсят малко жилище и, обикновено, се съгласяват да го делят с някого, ако е по-голямо. Все по-често срещани са съквартирантите от различен пол, които съжителстват на чисто приятелски начала. Адрес 4000 Анастасия е културолог. Работила е с деца с увреждания и в погребална агенция. Понастоящем, събира хора в агенция за запознанства “Аз и Ти”. ( http://aziti.namerime.com/ ) Клиентите й са високообразовани личности, инвестирали куп години в правене на кариера. Всички са сериозни, работещи, липсват аутсайдери. Повечето идват там, осъзнали, че нямат свой личен живот, загубили са основни рефлекси за създаване на нови познанства и за общуване. За други, членуването в агенция за запознанства е интересно и модерно. Свикнали са да плащат за всевъзможни услуги, включително и за това, някой да им урежда срещите. Кандидатите за среща с непознат(а) и за връзка, първо, попълват един подробен въпросник и минават през интервю. После, преглеждат снимките на другите членове в агенцията, за да елиминират своите познати. И започват да чакат номинациите на агенцията за подходящ партньор. Често срещани проблеми са нарушената самооценка на клиентите, невъзможните изисквания към партньора, несъответствие между това, което търсят в отсрещния човек и това, което му предлагат... Външният вид и дохода имат голямо значение за клиентите. Жените търсят високи мъже, а мъжете – стройни, млади и хубави жени. Софиянци не желаят да се срещат с хора от провинцията. Комплексите и предразсъдъците тук са в пълна сила. Агенцията успява да събере хора с адекватна самооцемка, с нормални критерии на търсене, склонни към компромиси. Интересен сайт за запознанства е сайтът Smile (усмивка). Той се намира на адрес http://smile.bg/ . Човек носи отговорност за всичко, което (не) му се случва. Трябва да накараш някого да те хареса и да те избере – тук и сега! Същият човек трябва да те избере утре пак. А ти – него – също! Да съблазняваш, означава да накараш човека, когото харесваш, да те забележи; означава активност. Не е достатъчно, един човек да бъде съблазнен, за да бъде вързан за теб до края на дните ти. Трябва да опитваш различни стратегии, да променяш поведението си, да не си еднообразен и скучен. За съжаление, в повечето (не)семейни двойки липсва комуникацията, крият се чувствата, съюзът е базиран на принципа “на другия да му бъде зле”. Според едни, да се живее сам е откровен егоизъм, на който се свиква и човек трудно се измъква от това положение. Жалко е, умни и кадърни млади хора да не се женят и да не оставят свое потомство. Според други, причините да се раждат много по-малко деца, от преди години, се крият в невъзможността на родителите да осигурят прилични условия за живот на децата си и в миграцията на голяма част от младите и интелигентни българи в чужбина. Според трети, някои хора не искат да следват стереотипи. Не винаги става дума за егоизъм, а по-скоро - за невъзможността да се открие подходящ необвързан партнъор/ка. А колкото повече време минава, толкова повече кръгът на необвързаните негови познати се стеснява и толкова повече човек свиква да бъде сам и, в крайна сметка, остава такъв. А, за съжаление, тази тема е прекалено експлоатирана от сеирджийската й страна, без да се замисляме, че това си е откровен проблем. --- Солофобия – това е новото име на нуждата на жената да открие притежателя на това ребро, от което е създадена, копнежът на всяка жена да се сдобие със съпруг. Това е възможността тя да запълни празнината. Според психолозите, това женско усещане е породено от нуждата на жените да бъдат обичани и от инстинкта им за продължаване на човешкия род. Доказано е, че липсата на партньор или поне – на обожател влияе зле върху женското самочувствие и води до необмислени любовни авантюри. Психолозите казват, че по този начин самотата наистина изчезва, но това е само привидно. Всъщност, проблемите в женското съзнание остават и често се случва те да се задълбочат. Солофобията, засягаща все повече дами, не случайно е поставена в графа “фобии”. В световен аспект, страхът от самота добива размерите на епидемия. Като всяко заболяване, и това си има своите ясно изразени симптоми – паника, страх да не останеш завинаги сам, тягостното усещане, че си излишна и нежелана. Това е новата болест на съвременната жена на възраст над 30 г. Притеснени от напредващата възраст и от съчувствените погледи на своите роднини, приятели и колеги, неомъжените дами с все по-голяма болка приемат липсата на мечтания мъж. Независимо от добрата си визия и от успешната си кариера, повечето жени, прекрачили 30-те си години, започват да възприемат себе си като неудачници. Постепенно тяхното самосъжаление става все по-голямо и по-голямо, а копнежът им за среща с истинската любов се превръща в тяхна фикс-идея. Проблемът “солофобия” се наблюдава и в Китай, където в частите с по-суров климат мъжете са повече от жените. А в Тибет съществува и многоженството. Не така стоят нещата при нас – християните. Нашата религия отрича идеята за прераждането на душите и заклеймява като грях всяко отклонение от “стадото”. Точно в тези елементи от християнското учение учените откриват причините за разрастващата се солофобия и я обясняват като изцяло продиктувана от социалния живот. В България демографската статистика сочи, че се раждат повече мъже, но поради по-високата им смъртност (дистрес, болести, лошо качество на живот...), в юношеска възраст броят им се изравнява с този на жените. За жалост, изравняването е с продължителност само до зрялата им възраст, когато числен превес взимат жените. Психолозите съветват като лечение на солофобията жената да свикне да се наслаждава на собствената си компания. Трябва да се научим да правим разлика между това дали сме сами или сме самотни. Древна истина е, че човек може да бъде по-самотен в препълнена с хора стая, отколкото в своя празен дом. В известна степен можем да погледнем на самотата и като на лукс, стига да направим живота си достатъчно съдържателен. Самотата притежава добродетели, които не трябва да се подценяват. Има и положителни моменти в самостоятелния живот. Не е трудно тези моменти да бъдат открити и използвани по най-добрия възможен начин, но първо трябва да приемете предизвикателството на независимостта. Ще се изненадате, когато съберете на едно място всички предимства на това да живеете сами... Съветвам тези жени, които се чувстват самотни, да се ориентират към професии и работа, свързани с контакти с много хора. Да се научат да ценят самостоятелността и дори – самотата си. След време, когато вече бъдат семейни и се завъртят във водовъртежа на семейния живот, когато имат съпруг и деца, неизбежно ще дойдат и миговете, в които с непреодолима носталгия ще си спомняте за времето, когато сте принадлежали единствено на себе си, на собствените си интереси и занимания. В “лудницата” на семейния живот жените често загубват усещането, че са личности, а не – само майки и съпруги. Освен това, всеки човек се нуждае от доза самота, необходима за размишления и за отмора от забързания живот. Самостоятелността е хубаво нещо – помага за изграждането на собствения характер, за изграждането ни като професионалисти в науката и в работата. Така човек се изгражда като личност и може да намери най-подходящия за него партньор. Отшелничеството и самотата са упражнение за развиване на волята. Самотата ще ни дари и с възможността да мислим самостоятелно. Когато сте сами: - Можете да разполагате с цялото си време; вие решавате как да го разпределите и използвате - Можете да спите, колкото си искате - в цялото легло, без да го делите с никого - Ако се подлагате на диета, никой няма да ви изкушава с различни калорични вкусотии - мазни банички с боза, палачинки, пържени филии, дюнери или пици... - Можете да се разхождате у дома си боси и не е необходимо постоянно да гълтате корема си, за да показвате стегната фигура - Ако ползвате интернет от дома си, можете да влизате на воля в сайтове за запознанства, във форуми и в чатове – без да давате никому обяснения или да се притеснявате, че някой ще наднича зад гърба ви и ще ви диша във врата - Можете да поканите на гости когото си поискате и можете да си седите, докато ви е приятно - Няма да воювате с никого за това, кой телевизионен канал да гледате, кое радио да слушате, кой и колко дълго да ползва компютъра, какво да сготвите, какви подправки да сложите в яденето... Вестник "Марица" --- Над 40% от американците - моми и ергени. Надеждата умира най-вече за мъжете в средна възраст, които се надяват да си намерят по-млада партньоркa. Момите и ергените са една от най-бързо увеличаващите се групи от американското население, гласят данните на националното бюро за преброяване на населението за 2000 г., цитирани от Ей Би Си. Хората, които пишат в автобиографиите си "single" (неженен/неомъжена) съставляват над 40% от възрастното население. За 10% от американците в зряла възраст пък нямало никаква надежда да сключат брак. Американците оценяват тази статистика като "печална", тъй като за по-малко от три десетилетия броят на сънародниците им, които никога не са се бракосъчетавали, се е удвоил, а междувременно средната възраст на младоженците скочи на 25 години за жените и 27 години за мъжете. Единствената успокоителна новина била, че и броят на разводите е намалял. Според психоаналитици, цитирани от Ей Би Си, това се дължи на факта, че хората са станали доста по-взискателни към партньора си. В проучване от 1965 г. 3/4 от анкетираните колежанки заявявали, че биха се омъжили за мъж, когото всъщност не обичат, ако той изпълнява всичките им останали критерии. В допълнение на това съвременните жени вече сами печелят прехраната си и нямат нужда от мъж, който да ги издържа. Според автора на свободна практика Итън Уотърс, 37-годишен ерген, момите и ергените вече сформират нещо като групи по интереси, които се събират, за да си помагат, например да си лепят тапетите или да ходят заедно на екскурзии. Той нарича тези групи "urban tribes" (градски племена) и дори пише книга по темата, пояснява Ей Би Си. В подобен дух е и популярният американски тв сериал "Приятели". Бюрото по преброяване на населението обаче е изчислило, че съотношението между мъжете, които са в края на 30-те и в началото на 40-те си години, и жените, които са с пет-десет години по-млади от тях, до 2010 г. ще е 2:1. --- Доклад: Почти половината от мъжете ще са неженени през 2031 г. Все повече хора пренебрегват олтара в името на т.нар. 'взаимно съжителство'. Свещената векове наред институция на брака ще продължи да запада през следващите 30 години, тъй като все повече хора пренебрегват олтара в името на т.нар. "взаимно съжителство" (англ. cohabitation), пише британският вестник "Таймс". През 2031 г. почти половината от мъжете ще са неженени, в сравнение с 35-те % ергени през 2003 г., сочи британски доклад. Броят на неомъжените жени пък ще нарасне от 28% до 49%. В резултат, числото на неженените, но живеещи заедно, двойки почти ще се удвои, достигайки 3,8 милиона. Много хора ще изберат никога да не встъпят в брак, категоричен е докладът на Population Trends. Делът на мъжете между 45 и 54 години, които никога няма да се "излъжат", ще нарасне от 14% (през 2003 г.) до 40%. За жените увеличението ще е от 9% до 35%. Резултатите не са изненадващи, обяснява Кристина Хюз, преподавател по социология в университета "Уоруик". "Старите ценности и идеята, че е грях да се живее без тайнството на брака, отдавна са на доизживяване. Мнозина смятат, че е по-разумно да съжителстват на свободни начала с партньора си, отколкото да рискуват да преминат през ужасите на развода." Високият процент на бракоразводните дела в съвременното общество е основен аргумент за избягването на институцията на брака, смята тя. Докладът предвижда още, че делът на разведените мъже и жени на над 65-годишна възраст ще се удвои през 2031 г. --- Лоша новина за ергените и момите: Официалният брак е здравословен! Според изследване, семейните са физически по-активни, по-малко пушат и употребяват по-малко спиртни напитки. Тези, които официално са сключили брак, се отличават от момите и ергените с по-голямо здраве. До този извод стигнаха специалистите от Националния център по медицинска статистика в САЩ. Според данните от проведеното изследване, съпрузите и съпругите са физически по-активни, по-малко пушат и употребяват по-малко спиртни напитки. Те дори страдат по-рядко от главоболие и психическо разстройство за разлика от самотниците, овдовелите и разведените. Любопитното е, че хората, живеещи на семейни начала (т.нар. съжителство), имат повече проблеми със здравето, отколкото женените официално. Изследователите стигнали и до извода, че задомените мъже са по-склонни да напълняват от ергените. Съществуват две основни теории, свързани с темата за брака. Според първата семейните хора имат повече предимства във финансов план, по-голяма социална и психологическа подкрепа. Втората теория гласи, че хората с по-стабилно здраве са готови да встъпят в брак и го правят, докато по-лабилните и болнави предпочитат да не се обвързват с такава отговорност. "По мое мнение бракът може да осигури на хората известно ниво на стабилност, а това означава по-голяма увереност и спокойствие.", твърди ръководителят на екипа от специалисти, занимаващ се с изследването, Шарлот Шанборн. http://news.netinfo.bg/

Археолози намериха фигурка на жена на 7000 години, която с височината си от 20 см е най-голямата от този период, откривана досега в Италия, съобщи АНСА. Древната статуетка е намерена край Парма. Жената е с овално лице, малки дръпнати очи, голям нос и дълга коса. Ръцете й са свити в лактите, като стърчат под прав ъгъл с тялото. Гърбът й е идеално прав. Затова специалистите допускат, че вероятно е седяла върху нещо като трон. Подобни статуетки са били разпространени през каменната епоха, като повечето от тях символизират плодородие. Толкова стара фигурка е доста голяма рядкост за Европа, а според археолозите, тя е по-скоро на богиня на смъртта и прераждането. Фигурката е от погребален комплекс, в който са положени жени на средна възраст. Той е датиран към 5000 г. пр. н. е. до 4300 г. пр. н.е. В него са намерени също глинени съдове, но те, както и статуетката, не са добре изпечени. Това показва, че са създадени за ритуала, а не за ежедневна употреба. Подобни фигурки са намирани в Източна Турция, Крит, Малта и Сардиния. В по-късен период започват да ги правят и в останалата част на Европа. http://news.netinfo.bg/

А какво е СГКТ? Каква е цената на билета в София? --- За сравнение, в Пловдив, в рейсовете и в тролеите, цената на билета е 0,60 лв, а в маршрутките цената му е малко по-висока - 0, 70 лв. Излиза по-евтино да се качиш на такси, вместо да смениш 2 или 3 рейса. Още по-евтино става, ако се возиш на велосипед, ходиш пеш или се качиш "на стоп".

Хан Крум е родоначалник на нова династия, тази на Борис I - Михаил, Симеон I и Петър I, Борис II...

Знам 5 имена на египетски фараони: Аменхотеп III Сезострис III Аменемхет III Ментухотеп II Тутанкамон --- Знам 5 имена на византийски василевси (императори)...

Златото на фрегатата "Черният принц" 1. Повече от сто години легендата за златото на кораба "Черният принц" разпалва въображението и не дава покой на търсачите на потънали съкровища. В началото на Кримската война, британското правителство наема над 200 търговски кораба за превоз на военно имущество и хора по море. Сред тези плавателни съдове се оказала и платноходно-моторната фрегата "Принц". През ноември 1854 година, "Принц", заедно с други кораби пристигнала в пристанището Балаклава, близо до Севастопол на Черно море. Но след пет дни, над Кримския полуостров преминал ураган, вследствие на което 34 кораба отишли на дъното. Фрегатата "Принц" също така изчезнала без следа. Още по време на войната се появила информация, че край Кримския полуостров е потънал корабът "Черният принц" с товар от златни монети, предназначени за заплати на британската армия. Защо "Принц" се превърнал в "Черният принц" и досега не е известно. Веднага след войната, започнало интензивно търсене на потъналия кораб. Първи се опитали французите. Още през 1875 година, когато бил изобретен водолазният скафандър, френско акционерно дружество предприело мащабно изследване на дъното на пристанището Балаклава. Открити били над десет потънали кораба, но от "Черният принц" нямало и следа. След тях, в различни периоди от време, щастието си опитали (за съжаление, без успех) италианци, американци, норвежци, германци. През 20-те години на миналия век, съветското правителство създало специална водолазна група ЭПРОН (Експедиция за подводни дейности с особено предназначение). През 1927 година, съветското правителство прекратява търсенията като нецелесъобразни и безполезни. Точно тогава на терена се появила японската водолазна фирма "Шинкай Когиошио лимитед" с предложение да вдигне златото от потъналия кораб и да го раздели с руснаците в съотношение 40 на 60 процента. След няколко месечна изнурителна подводна работа, японците приключили експедицията само с четири намерени златни монети. Работата на всички експедиции се усложнявала и от липсата на информация, относно товара на кораба. Официално британското правителство нито потвърдило, нито отрекло наличието на злато на борда на кораба. Неведнъж представители на експедициите се обръщали към британското адмиралтейство с молба за повече информация, относно фрегата "Принц". Основна пречка се оказало британското законодателство, не разрешаващо на чужденци достъп до военните архиви. През 80-те години на миналия век, някои български специалисти - океанолози, геоморфолози и геофизици, изказаха становището, че по всяка вероятност "Черният принц" лежи някъде на дъното в българската акватория на Черно море. Според тях, по време на урагана корабът е бил откъснат от котвените вериги и морските течения са го изтласкали близо до българските брегове, където и потъва. Тези съждения не са лишени от логика, тъй като движението на теченията в Черно море върви обратно на часовниковата стрелка. По това време в българската преса се появи интересна сонарна снимка на потънал кораб, контурите на който, според специалистите, напомняли на "Черния принц". Въпросът все още е дискусионен, тъй като корабът лежи на голяма дълбочина и проучването му е свързано със значителни финансови разходи. Какво ли няма в Черно море? Дж. Балард търси Ноевия ковчег, загинали от Всемирния потоп цивилизации, а един ден вероятно от вълните на Черно море ще изплува и "Черният принц"- с милионите фунта стерлинги злато (или без тях?) - като призрачна легенда от славно минало, или като никому ненужна развалина. 2. Един американски корсар в Черно море След дългия период на противопоставяне в годините на студената война и в Русия, и в САЩ се сетиха, че има поне няколко факта от общата история на двете страни, които обединяват, а не разделят държавите от двете страни на Океана. Един от тези примери е помощта, оказана на Русия от първия и най-известен американски морски офицер Джон Пол Джоунс срещу опитите на Турция да си възвърне Крим и да унищожи руския флот в Черно море. Поредната руско-турска война (1787­1791 г.) е известна у нас главно с победата на Ушаков над турския флот в голямото морско сражение край нос Калиакра (1791 г.), но бойни действия се водят и в Днепровския лиман, край остров Фидониси (сега Змейный), Керч, Тендра, Очаков и по Дунава. В тях участват и редица прославени чужденци като Насау-Зиген, Де Рибас, Панагиоти, Джоунс и др., а главният резултат от войната е превземането на Тулча и Измаил. Несъмнено една от най-интересните фигури в тази война е изявилият се вече както край бреговете на САЩ, така и в Атлантика знаменит корсар Джон Пол Джоунс. Но кой е той и какво прави Черно море? Този руски контраадмирал е син на шотландски градинар, бивш юнга от английския кралски флот, бивш американски капитан на корсарска флотилия и в известна степен поданик на Франция. Но по дух е гражданин на света, а по смелост се родее със знаменитите френски корсари от XVII-XVIII век. Роден е през 1747 г. Постъпва в кралския флот като дете. На 13-годишна възраст вече е трети помощник на кораба “Крал Джордж”, превозващ роби от Африка до американските колонии на Англия и Испания. Две години по-късно е първи помощник-капитан на бригантината “Двамата другари” и първоначално се нарича Пол Джоунс, но през 1773 г. променя и името, и поданството си. Името му нашумява по време на войната за независимост на САЩ (1775-1783 г.), когато лейтенантът от английската флота въоръжава със свои средства бившия търговски ветроход “Черният принц”, превръща го в 30-оръдейната фрегата “Алфред”, сменя и своето име на Джон Пол Джоунс, обявява се в подкрепа на независимостта и за една година превзема 16 английски кораба. Действията на корсара от т. нар. Континентален флот не остават незабелязани от Джордж Вашингтон и скоро по поръчение на Конгреса Джон Пол Джоунс въоръжава неголяма ескадра, вдига своя флаг над фрегатата “Провидение” и под носа на английските ескадри доставя конвой с тежка артилерия за защитниците на Ню Йорк. През 1776 г. със същия успех конвоира нов отряд кораби по река Делауър и американският Конгрес му присвоява капитанско звание. В края на 1776 г. капитан Джоунс получава първата си “редовна” ескадра, с която разорява английските селища по бреговете между Бостън и Халифакс и пленява много кораби, в един от който откриват 10 000 мундира за английските войски. През 1777 г. Конгресът утвърждава новото знаме на САЩ. Съдено е то да бъде издигнато за пръв път на току-що построената в Холандия 36-оръдейна фрегата “Индиана”, която Джон Пол Джоунс преименува на “Рейнджър” и така става първият капитан от американския флот. Скоро “Рейнджър” се появява край Англия, а името на капитана нашумява, защото действията му са като на известния английски корсар Дрейк, но не срещу Кадис или “Непобедимата армада”, а срещу познатите му от детството брегове. В Англия Джоунс стоварва малочислен десант, овладява форта на Уайт Хейвън, поврежда оръдията му, изгаря корабите в пристанището и се отправя към Шотландия. Там “Рейнджър” заставя граф Селкирк да му плати откуп, ако иска да запази имението си, принуждава линейната фрегата “Дрейк” да свали флага си и я отвежда в Брест заедно с други пленени кораби (1778 г.). В наши дни името на прославения адмирал носи ракетният разрушител “Джон Пол Джоунс”. Най-известната битка на Джон Пол Джоунс става на следващата година, когато корабът му влиза в бой с две английски фрегати. В този бой Джоунс вдига флага си на още един кораб с традиционно за флота на САЩ име ­ “Боном Ричард” (бивш стар въоръжен 40-оръдеен кораб) и следван от три френски кораба ­ 36-оръдейният “Алианс”, 32-оръдейният “Палас” и един кутер, смело се насочва към английски конвой идващ от Балтика, но охраняван само от два кораба ­ 44-оръдейната линейна фрегата “Серапис” и 20-оръдейната корвета “Графинята на Скарбороу”. Малко преди схватката френските кораби се оттеглят и старият 900-тонен “Боном Ричард” остава сам. Джон Пол Джоунс обаче запазва самообладание, приема в боя и принуждава “Серапис” да свали флага си. Точно навреме, защото израненият му и горящ кораб вече потъва. Овладял фрегатата, Джоунс се насочва към корветата, принуждава я и тя да свали флага си и откарва в Тексел 600 пленници. Пристигането на двата пленени кораба във Франция, която в тази война е съюзник на САЩ, предизвиква фурор. Крал Людовик XVI му връчва шпага с дръжка и ножница от чисто злато и му окачва орден за военни заслуги. При честването на героя в операта на Париж кралица Мария-Антоанета го поканва в ложата си, а след излизането му на сцената спускат над главата му златен венец. Корсарът е готов да премине на френска служба, защото Франция е по-близо до враговете му, но в САЩ му обещават адмиралско звание и той се отправя обратно през Атлантика. Името на прославения “Боном Ричард” днес е дадено на един от универсалните десантни кораби на САЩ. Шило в торба не стои. Англичаните дебнат завръщането на корсара и преследват фрегатата му “Ариел” със своята фрегата “Триумф”, но Джон Пол Джоунс прави нарочна пробойна на кораба си и в отчаяна схватка нямащият какво повече да губи екипаж заставя англичаните да се предадат. Приемът в САЩ обаче се оказва по-хладен от очаквания. През 1781 г. там отсичат паметен медал за подвизите му. От лицевата му страна е изобразен самият капитан, а от обратната ­ корабът “Боном Ричард”. Назначават го за командир на строящия се 74-оръдеен линеен ветроход “Америка”, но забравят обещанието си за контраадмиралско звание. Обиденият капитан се прехвърля във Франция, но междувременно е подписан Версайлският мирен договор и оставането му там е нежелателно, защото може да усложни отношенията между Париж и Лондон. След кратко “проучване на пазара” Джоунс взема едно съвсем неочаквано решение и заминава за Русия ­ една страна, постоянно намираща поводи за войни и изпитваща истинска нужда от висококвалифицирани морски професионалисти. Най-после мечтаното звание е постигнато, но новият контраадмирал (в Русия го наричат Павел Жонес) на Екатерина II е посрещнат на нож от английските офицери, служещи в руския балтийски флот. Те заявяват, че не само няма да му се подчиняват, но и че не желаят да служат заедно с такъв заклет враг на Британската империя. Компромисното решение е Джон Пол Джоунс да бъде прехвърлен в черноморския флот, където и без това има доста повече работа за такива талантливи хора като него. Така през 1787 (или през 1788) година новоизпеченият контраадмирал се появява в гребната флотилия на принц Насау-Зиген и заедно със съветника си Панагиоти (станал скоро след това също контраадмирал) се проявява в сражението с турците в Днепровския лиман и при Очаков. Интересна подробност е, че контраадмиралът, преоблечен като казак, в лодка само с двама гребци се промъква през нощта до турския флагмански кораб и написва с тебешир на борда му “Да се изгори! Пол Джоунс”. В завързалото се сражение Джоунс действително унищожава няколко турски съда, сред които и онзи с неговия “автограф”. Суворов е възхитен от дързостта му, посещава го на флагманския му кораб “Владимир” и понеже няма с какво да му се отблагодари, го награждава с... шубата си. Скоро след това наградата на пълководеца е последвана и с подходящ жест от двореца ­ връчват му високия руски орден “Св. Анна”. Това вече е прекалено. Английските офицери от Балтийския флот, за които Джоунс е просто “шотландският пират”, демонстративно подават оставките си, английските търговци затварят канторите и магазините си, а английското посолство повежда истинска война за смазване на смелия контраадмирал, от който в Черно море е недоволен и самият княз Потемкин, който трудно може да понася около себе си хора с достойнство и самоуважение. Джон Пол Джоунс е извикан в Санкт Петербург, оставен е без работа за повече от осем месеца, след което му съобщават, че трябва да излезе в двугодишен отпуск с право да получава адмиралската си заплата. Придворните интриги се оказват по-опасни от сраженията и през 1790 г. оскърбеният Джоунс се отправя отново към Франция, като по пътя се среща с небезизвестния полски патриот и негов съратник от борбата за независимостта на САЩ Тадеуш Костюшко, който май единствен му остава истински приятел. През лятото на 1790 г. Джон Пол Джоунс пристига в Париж. Само че това вече не е градът на неговия триумф, а обзет от революцията град, който е против всички бивши величия. Две години по-късно забравеният от всички герой на САЩ, Франция и Русия умира от бронхопневмония на 45-годишна възраст в бедната си парижка мансарда. Чак когато в джобовете му не намират нито сантим, Националното събрание възлага на отделение от 12 санкюлоти да изпратят тленните му останки до гробището и да му отдадат последна почит. На погребението му не идват нито посланикът на САЩ в Париж, нито посланикът на Русия. Няма да минат много години и Наполеон ще заяви, че ако Джон Пол Джоунс беше командвал неговия флот срещу англичаните, никога е нямало да се стигне до поражението при Трафалгар. Сто години след Наполеон и в САЩ се сещат за героя, идентифицират тленните му останки и през 1905 г. ги пренасят отново през Атлантика с крайцера “Сейнт Лоранс” Препогребват ги в двора на военната академия на неговата, струва ми се, най-истинска родина. Чони ЧОНЕВ

"Хората по-често накланят главата си надясно, когато се целуват, отколкото наляво, известява доклад, наскоро публикуван в сп. Nature. Учен от университета в Рур, Германия е анализирал 124 двойки целувачи и установил, че главите на 65% се накланят в дясно." Добре, но в чие дясно - в дясно? - от гледна точка на гледащия двойката, която се целува? - от гледна точка на мъжа? - от гледна точка на жената?

- Циганите http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%...%B0%D0%BD%D0%B8 - Интеграцията на циганите в България http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%...%80%D0%B8%D1%8F - Отново за интеграцията на ромите в България - необходими реформи и икономически ефекти от тяхната интеграция http://www.osf.bg/pdf/OSI_Cost_of_Roma_Inclusion_Report.pdf

1. Най-големият порок Свикала Смъртта своите най-верни служители и рекла: - Решила съм да поставя царската си корона върху главата на оногова от вас, който е най-много заслужил. Изправил се Гладът, поклонил се и казал: - Короната се пада на мене. Аз моря мало и голямо. Не чакам да му дойде времето. И това върша откак свят светува. - Твоето е нищо, - възразила Войната. – Често пъти в един ден аз повалям хиляди и хиляди... Царице, короната следва да получа аз. - Вие сте чудни! – нетърпеливо извикала Чумата. – Вред, където помина, аз кося всички хора, като мухи. Запустявам села и градове. Зачерням цели държави. Царице, аз заслужавам короната. Рекла тогава Смъртта: - Вие сте добри и верни мои служители. Право е, че вие морите, ала вашият мор плаши хората, и те бягат от вас. Напротив, при едного идат доброволно да ги мори. Той ги забавлява. Той ги весели. И в това време, когато си мислят, че се наслаждават на живота, той ги опропастява и излага на глад. Когато се самозабравят, им туря ножове в ръцете, за да се убиват един друг. Най-после, трови кръвта им и коси живота им. И това върши по цялата земя. Всички погледнали към една дрипава и мръсна фигура. - Короната е твоя! – отсъдила Смъртта и прегърнала Пиянството. --- 2. Какво да направя, за да стана мъдър? Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: - Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър? Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос: - Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър? Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: - Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата? Младежът отговорил без колебание: - Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух! Мъдрецът попитал: - Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща? - настоявал мъдрецът. - Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух - бил моменталният отговор. - Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър. --- 3. Къде е Пътят? Един монах запитал учител, който живел в планината като отшелник: - Къде е пътят? - Колко хубава е планината - казал учителят. - Не ви питам за планината, а къде е пътя. - Докато не минеш планината, сине мой, пътят няма да се открие пред теб - отговорил учителят. --- 4. Първият урок в Зен-будизма При учителя Джошу дошъл нов монах с думите: - Току-що влязох в братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете. Джошу запитал: - Изяде ли си вечерята? Той отговорил: - Изядох я. Джошу казал: - Е, тогава измий паницата си!

През Русе в България влезе супер луксозната влакова композиция Ориент експрес, в която от Париж до Истанбул се возят 84 пътници срещу над 6 000 евро в едната посока. Влакът има 15 вагона, сред които, освен спални места, има ресторанти и пиано-бар. Част от разточителния разкош в експреса е и предлаганата френската кухня. Цената на еднопосочния билет е над 6300 евро. 1360 евро отгоре трябва да се плати за самостоятелна едноместно купе. За да се качат на легендарния влак, желаещите пътници трябва не само да могат финансово да си позволят този лукс, но и да бъдат избрани сред многобройните желаещи. Веднъж годишно специална туристическа агенция организирала това пътуване, а пътниците са щателно проучвани и внимателно подбирани. Ориент експрес започна тези свои нови пътувания през Дунав мост от 1998 г. Първото пътуване на легендарния влак е на 5 юни 1883 г. То е траело 15 дни и е предизвикало сензация в цяла Европа. Сред пътниците са били министри, посланици и журналисти. След Втората световна война обаче, този превоз е изместен от самолетите. В края на 20-ти век, носталгията по романтиката на влаковите пътешествия връща в международните разписания "Ориент експрес" в целия му блясък. --- 05.09.2006 17:33 С близо 30-минутно закъснение днес на гара Варна пристигна легендарният "Ориент експрес", чиито пътници бяха посрещнати от деца в народни носии с традиционните хляб и сол. С него в морската столица пристигнаха 84 туристи от Австралия, Англия, Белгия, Бразилия, Германия, Италия, Мексико, Холандия, Швейцария САЩ и Франция. Най-малкият пътник бе 3 годишният Франческо, който пътуваше в трена със своите родители, съобщи представителят на "Балкан сервиз травел" Димо Атанасов. Влакът е отпътувал от френската столица преди 5 дни и се обслужва от 42-ма души персонал. 15-вагонната влакова композиция, която е теглена от български локомотив ще остане във Варна за 4 часа. По време на престоя, пътниците на трена ще посетят резиденция "Евксиноград", където ще има коктейл в тяхна чест. Предвидени са класически изпълнения на роял и цигурка. Програмата на гостите включва разходиха из парка на ВИП-комплекса, а по-късно и посещение на катедралния храм "Св. Успение Богородично", където специално за тях са предвидени църковни песнопения изпълнени от свещеници от храма. Тази година туристите имаха възможност да разгледат и експозицията "Златото на траките”, която е разположена в Археологическия музей в морската столица. Около 6300 евро струва 8-дневното пътуване с "Ориент експрес" от Париж до Истанбул. В цената на билета са включени всички екстри. По време на воаяжа влакът спира във Виена, Будапеща, Букурещ, Русе, Варна и след това отпътува за турската столица. На 8 септември трена си заминава обратно за Париж, но ще премине през България транзит. Главният готвач на влака Кристиян Бодигел зареди от Варна сладководни раци и кисело мляко, както и част от хлебните вълшебства на Жорж Лагард. За първи път "Ориент експрес" тръгва от Париж през 1883 г. Първоначално влакът се казвал Express d'Orient, а през 1891 е преименуван на Orient Express. Пътувал два пъти седмично по маршрута Париж-Страсбург-Мюнхен-Виена-Будапеща-Гюргево, където с ферибот се пресичал Дунав и се стигало до Русе. В българския град чакал втори влак за 7-часов преход до Варна, откъдето с австрийски параход за 14 часа се прекосявало Черно море и се стигало до Истанбул. Цялото пътуване траело 85 часа. Най-силният период на "Ориент експрес" са 20-те и 30-те години на ХХ век. Влакът престава да обслужва редовна линия през 1977, но се запазва като сезонна туристическа атракция. Сега, по маршрута върви т. нар. Nostalgie-Istanbul-Orient Express. Той пътува за първи път до Истанбул през 1920 г. Влакът е собственост на частната шведска транспортна компания Mittelhurgau. За него са използвани оригиналните вагони на "Ориент експрес", произведени през 30-те години и реставрирани. Обзавеждането е много луксозно, предимно в дърво и кожа в модерния за времето стил "Ар деко". Във влака могат да пътуват около 100 души, за които се грижи 60-членен екипаж. Композицията е от общо 15 вагона, от които 7 спални, 3 вагон-ресторанта, 1 клуб-бар, 1 вагон-баня със 7 самостоятелни кабини и фризьорски салон и още 3 сервизни вагона. В "Ориент експрес" са пътували някои от най-известните и богати личности на ХIХ и ХХ век - Балзак, Флобер, Теофил Готие, Мата Хари, Марлене Дитрих, Кралица Елизабет II, Шарл де Гол и Никита Хрушчов. В него се развива и действието в романа на Агата Кристи "Убийство в Ориент експрес". Света кръстосват няколко влака с името "Ориент експрес". Копия на легендарния трен преминават още през Австралия, ЮАР и Тайланд. --- В историята на пътешествията има много митични ветроходи и параходи, но влакът-легенда е само един. И по ориенталски - неточен. Дори и през ХХІ-ви век той закъснява с повече от 20 минути. Няма и закъде да бърза, защото онези шейсетина авантюристи, които са го избрали, се интересуват повече от пътуването, отколкото от пристигането. Най-накрая лъскавите сини вагони със златни гербове застават на слънчевата гара. Американци, швейцарци, млади двойки от Англия и Франция си отчупват от домашен български хляб. Няколко японци за пръв път изпитват емоцията "Ориент експрес" и позират на фоторепортерите. Странна е цялата тази церемония: Варна не е трябвало да бъде спирка на "Ориент експрес", в годините когато той потегля. В края на ХІХ в. и началото на ХХ век синият трен е тръгвал от Париж, но линията Белград-Истанбул не е била направена още. Затова той продължава към Букурещ през Русе и Варна. Оттам пътешествието до Босфора продължава с кораб. Дори знаменитият Френсис Форд Копола документари този факт във филма си "Дракула на Брам Стокър". Той качва на влак Киану Рийвс и компания да гонят вампир номер едно в света. За да стигнат до Трансилвания те взимат "Ориент експрес" от Варна. В лентата сегашната морска перла е показана като някакъв навес насред хълмовете - малка спирка покрай релсите. Това не е далеч от истината, защото в края на ХІХ в. градът е бил повече турски и е изглеждал доста скръбно. Сега обаче не е така. Преди 6 години, "Балкан сервиз травел" и мениджърът Димо Атанасов убеждават собствениците на "Ориент експрес", че влакът непременно трябва да спре във Варна. Тук пътешествениците се разхождат из царската резиданция "Евксиноград", опитват евксиноградските вина и слушат музика на живо, докато съзерцават морето. После влизат в катедралния храм и присъстват на православна служба. Пребиваването им в България е съпроводено от българска кухня и музика. Постоянният готвач на "Ориент експрес" Кристиян Бодигел им готви ястия от раци и им сервира истинско кисело мляко. 4 часа до Ямбол музика от всички етнографски области свири Красен Господинов - акордеонист в ансамбъл "Тракия" и преподавател в Пловдивската академия. Той, разбира се, разнообразява с предкласика и вечно зелени мелодии. Гостите се ширят в дузина вагони с пищен интериор в барок и сецесион. Освен разкошен ресторант, на разположение е и пиано-бар. В "Ориент експрес" няма бани, защото той спазва дизайна на прадядо си от началото на ХХ-ти век. Гостите всяка вечер отсядат в голям европейски град. Те имат само две нощувки във влака, за да се избегне неудобството от липсата на душ. Но това също е част от авантюрата. Влакът е създаден специално и само за пътешественици. През 1881 г., младият белгийски инженер Жорж Нагелмакерс основава своя компания за производство на луксозни вагони. На 5 октомври 1883-та той и още 40 гости се качват на трена от Париж в своето първо пътешествие към Истанбул. Това е първият железопътен маршрут, който свързва Запада и Изтока. Съвременниците им прегръщат идеята и проектът се разраства. През 1889 г. Нагелмакерс и Джордж Пулман създават Venice Simplon Orient Express. Той е бил най-разкошното и модерно средство за придвижване по онова време. И естествено, веднага става любимо на крале, политици, кинозвезди и шпиони. Нека споменем само Франц-Йосиф, Мата Хари и Агата Кристи, която написва своята знаменита книга "Убийство в "Ориент експрес". По-късно филми по романа снимат Сидни Лъмет и Хичкок. В ролите на героите са влизали Ингрид Бергман, Джон Гилгуд, Лорен Бакол, Шон Конъри. С обновяването на железниците и прокопаването на тунели влакът е сменял маршрутите си като е минавал през Лозана, Милано и Венеция, Белград, София. И така до 1960-та, когато легендарният влак се отправя на последния си круиз. Просто бил твърде скъп не само за пътниците, но и за мениджърите си. Жаждата за приключения обаче връща "Ориент експрес". В момента из света пътуват няколко влака с това име. Те кръстосват Тайланд, Австралия и ЮАР. Най-разкошният - Venice Simplon Orient Express също се движи. Той е възстановен през 1982-ра и част от вагоните му са оригинални. Влакът, който минава през Русе и Варна, тази година гостува на България за шести път. Той тръгва от Париж през Виена и Будапеща, продължава през Букурещ, България и стига до Истанбул. Билетът в едната посока струва около 6 хиляди евро. Не всички пасажери са графове и барони, нито мултимилионери, а просто авантюристи, които искат да усетят аромата на миналото. С ИМЕТО НА ОРИЕНТ ЕКСПРЕС Първият хотел в това име бил създаден през 1976-та във Венеция. Сега съименник на митичния влак посреща гости и в Истанбул. Точно като вагон-ресторанта на трена е решен миланският ресторант на Виа Фиори Чиари. Коктейл "Ориент експрес" влиза в барманската бибилия като 16-градусов long drink. Съдържа сокове от ананас и груйпфурт, ликьор Коантро, бяло ром и няколко капки гренадин.

Би било любопитно, но това трябва да стане в отделна тема, а не - в тази, за да не се разводнява информацията.

"Защо се получава така, че в бедните държави, където хора в буквалния смисъл умират от глад, раждаемостта е висока, а в богатите държави, където хората живеят на светлинни години по-добре, раждаемостта е толкова ниска и отрицателна." - Според мен, в богатите държави дистресът (непоносимото ниво на стреса) е по-висок, там хората имат все по-малко свободно време и все по-рядко мислят за секс. В бедните държави хората правят повече секс, не са стресирани и обременени психически... Верно, и там се борят за оцеляване, но... вероятно, смятат, че по-високата раждаемост би довела до повече работна ръка в домакинството или поне - ще има по-голяма вероятност някое от родените деца да оживее...

1. Притча за сеяча Един човек сеел жито (или ориз - това няма значение!). Едни зърна паднали върху камък и изсъхнали, изгорено от слънцето. Други зърна попаднали в почвата, но сред плевели, които ги задушили. Трета група зърна попаднали на пътя, издухани от вятъра. Там те били стъпкани от колелетата на каруците или изядени от птиците. Четвърта група зърна попаднали в почвата и, след време, дали богат плод. Сеячът сее слова. Подобно на каменистите места, посеяното в тях са тези, които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат, нямат обаче корен в себе си, но временни последователи са; после, като настане скръб или гонение за словото, тутакси го забравят. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приемат го, и дават плод, едно зрънце дава живот на други тридесет, а друго създава нови шестдесет, и трето ражда сто. Един любопитен монах запитал учителя си: - Къде е пътят? Кой е истинния път? - Той е пред очите ти - отговорил учителят. - А защо не го виждам? - Защото мислиш за себе си. - А вие? Виждате ли го? - Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки “аз не виждам, а ти виждаш”, погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят. - Значи пътят може да се види, когато няма нито “аз”, нито “ти”? - Е, когато няма нито “аз”, нито “ти"' кой е този, който ще иска да го види? Куршум и житно зърно Туп! – паднал един куршум в черна угар и бързо се заровил в пръстта. А там било посято житно зрънце. - Добър ден, зрънце! - Добър ден, куршумче! Какво има? - Има чудо, ха-ха-ха! Ей сега току-що минах през сърцата на едни юнаци. Сразих ги, за миг ги умъртвих. Събрали се ахмаците на бойно поле и само ни изпращат едни срещу други да ги умъртвяваме. А ние никому хатър не правим: всички избиваме! Нали е славно? Ха-ха-ха! За нас – куршумите - казват, че сме били безжизнени - нямали сме живот. Но виждаш ли: един безжизнен – трима жизнени унищожава! А това ще рече, че животът е нищо. Направен от нищо, не служи за нищо – като сапунено мехурче. - О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда. Не си виждал и юнаците, за които мислиш, че си унищожил. Направил си им само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали. Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци. - Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това? - Ти си мъртва материя - точно като телата на юнаците. Не си се раждал и не можеш да родиш. Животът е съвсем друго нещо: нито се убива, нито умира. Само животът може да се роди в материя и да я оживи. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега - щеш - не щеш - ще седиш при мен, за да видиш как става всичко това. След този разговор, куршумът останал да ръждавее в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре – стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор: Велико нещо е Живота, природна красота! Най-милото на всички живи, На цял свят радостта.

http://www.newmagnaura.org/ Кръгът "Нова Магнаура" обединява хора, които са решили да насочат житейската си активност към следната глобална цел: предпазване на хората от заблуждения. Ироничната усмивка е безусловно първата реакция, която може да предизвика едно подобно намерение. Веднага след това естествено би се появил и паралелът с Дон Кихот. Хората от Кръга са готови да приемат с разбиране подобно отношение. Една втора реакция би могла да се изрази в поставянето на въпроси. Членовете на Кръга приемат всяка една активна дейност по посока на предпазването на хората от заблуждения като висша проява на морал. Те считат, че съвременните общества не осигуряват за своите граждани достатъчно гаранции срещу заблуда и поради тази причина тези общества не са морални в необходимата степен. Особена вина за това положение на нещата носят преди всичко съсловията на учените и учителите, на политиците и журналистите, на религиозните дейци, хората на изкуството и търговците. Области на активност: наука, образование, религия, правораздаване, политика, изкуство, търговия, медии, проекти, сондажи...

Обикновено, биологичният подбор започва с избора на партньор(ка). Това важи както за хората, така - и за животните. Самките си избират мъжките по единствения критерий - да бъде заченато възможно най-качественото потомство. Някои животински видове са ограничени в избора си, тъй като са бавноподвижни. Женските преминават големи и пусти пространства - понякога дори не могат да попаднат на партньор. Но природата се е погрижила за продължаването и на тези видове. След като срещне самеца и връзката между тях се осъществи, самката може да задържи поетата сперма "на склад" в тялото си за период около 550 дни, докато не узрее полово. (?!) Такива способности имат различни влечуги, птици и някои бозайници. Рекордьори са вид змии обитаващи остров Ява. При вида astrahordus javanicus (правилно ли е изписано?) спермата, която се запазва в тялото на самката, е годна за оплождане цели 7 години. Според учените, "складирането" на спермата има и друга функция - това дава възможност за избор между "материала" на повече самци. При влечугите се подбира най-жизненият, а при птиците - най-пресният. По този начин женските създават в организма си своеобразна генетична банка с единствената цел - запазване на рода.

В човешкия мозък има мулекулярен механизъм, който отговаря за съхраняването на информацията и действа на принципа на компютърния харддиск. Това установили американски учени от медицинския център SUNY Downstate. Направените експерименти показали, че временното потискане на съответните молекули може да спре усвояването на постъпващата информация и на практика да блокира дълговременната памет, предаде Би Би Си. Според твърденията на американските учени дълговременната памет се обезпечава от фермент, наречен протеинкиназа М-зета. Той има свойството да укрепва връзките между невроните чрез механизъм, аналогичен на съхраняването на информацията в компютрите, т.е. - чрез двоичен код, състоящ се от нули и единици. Специалистите са уверени, че тяхното откритие ще може да се прилага при разработването на нови методи за лечение на разстройства, свързани с нарушение в съответните връзки в мозъка, например невропатични болки, болките в ампутирани крайници, дистония и посттравматичен стрес. Във фармацията резултатите от изследването могат да бъдат прилагани при разработването на нови терапевтични средства за укрепване на паметта или предотвратяване на нейната загуба.

Религиозен център ще консултира хора, пострадали от секти. Център за религиозни изследвания и консултации се откри при столичния храм "Свети Кирил и Методий", съобщи директорът на центъра Десислава Пулиева - доктор по богословие. Според нея, центърът ще анализира актуалната религиозна ситуация у нас и ще предоставя безплатни консултации на хора, пострадали от секти, или на техни близки, търсещи помощ за тях. Консултациите ще се провеждат три пъти седмично - във вторник, сряда и четвъртък, от 14.00 до 16.30 часа. Центърът ще организира лекции и семинари за журналисти и граждани, както и ще консултира държавни институции, медии и неправителствени организации по проблеми, свързани с историята на религиите и със съвременните религиозни движения, обясни Пулиева. Според нея, новата религиозна структура ще търси сътрудничество с Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, и с министерствата на вътрешните работи и на образованието. Центърът беше открит с акт на Софийската митрополия и с благословията на патриарх Максим, каза още Десислава Пулиева.

Библията казва: "По делата им ще ги познаете!" "Колкото едно дърво дава повече плод, толкова е по-наведено." А Буда казва: "Не е толкова важно, каква храна влиза в устата ти. По-важното е, какви слова излизат от нея." "Само празната бъчва кънти силно при удар."

Хронология на разкола в Българската Православна Църква (БПЦ) oт 1989 до днес http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm#71

cosmos - The cosmos refers to a universe that is a complete, harmonious, and orderly system. --- cosmology - The study of the structure and evolution of energy, matter, space and time past, present and future. http://en.wikipedia.org/wiki/Cosmology --- astrophysics - The part of astronomy that deals principally with the physics of stars, stellar systems, and interstellar material. http://en.wikipedia.org/wiki/Astrophysics --- astronomy - Astronomy is the scientific study of space, including the planets, stars, galaxies, comets, and nebulae. http://en.wikipedia.org/wiki/Astronomy --- astrochemistry http://en.wikipedia.org/wiki/Astrochemistry --- archeoastronomy http://en.wikipedia.org/wiki/Archeoastronomy --- astrology http://en.wikipedia.org/wiki/Astrology --- Дано това разграничение ви помогне!

Над 1 800 неизвестни досега видове динозаври предстои да бъдат открити от палеонтолозите, твърди изследване, проведено от Пенсилванския университет. По данни на учените, в момента, са известни едва 527 вида динозаври. Учените смятат, че най-активната работа в тази област предстои през следващите 60 до 100 години, а след 140 години ще бъдат известни 90% от всички видове динозаври, живели на Земята.

Аз пък си купих вестник "Марица". Там пише, че от избирателните списъци ще отпаднат около 700 000 български избиратели - затворниците, поставените под запрещение и тези, които са в чужбина...