ISTORIK

За да се надяваме на едно по-мъдро и по-сигурно утре, необходимо е да оценим обективно и без страх това, което ни се случва днес, но за да разберем истински ставащото днес, трябва с воля и без страст да се взрем в нашето вчера. Нужно е да свържем времената, за да преодолеем самоизмамата и самозаблудата на всяко ново поколение, че светът започва именно с него. Не направим ли това, призраците от миналото, предрешени и прикрити, отново ще ни се явяват, амбицирани да определят бъдещето ни.

Яквинта ми звучи като Ядвига. Някак си чешко-полскко ми звучи.

Има доста книги, посветени на епохата на социализма, вкл. - и онова, което беше у нас. - Лудвиг фон Мизес - "Антикапиталистическото мислене" (или защо социализмът ходи по хората) - Искра Баева и Евгения Калинова - "Социализмът в огледалото на прехода" - Тодор Бомбов - "Социализмът - лъжата на века или векът на лъжата" - Георги Господинов и Яна Генова - "Инвентарна книга на социализма" - Фридрих Хайек - "Фаталната самонадеяност - грешките на социализма" - Любомир Банковски - "Мят живот - трагедията на едно поколение" - Желязко Стойчев - "Аз бях осъден на смърт. Из спомените на един български офицер" - Христо Миевски - "Аз бях царски морски офицер" - А. Андреев - "Моят живот и моята съдба". - Георги Господинов - "Аз живях социализма. 171 лични истории" - Емил Макаров - "Роден в социализма" - Иван Денев - "Чеда на социализма" - "Пропагандата. Лозунги от епохата на социализма" - Димитър Иванов - "Възход и падение на социализма в България" - Диана Иванова - "1989 г. - голямата промяна" - Мария Радева - "Български държавници от епохата на социализма" - Иван Еленков и Даниела Колева - "Детството при социализма - политически, институционални и биографични перспективи" - Венцеслав Йорданов - "Дело номер 4 - Икономическата катастрофа на социализма" - Евгения Калинова и Искра Баева - "Българските преходи от 1939. до 2010 г." - Венелин Ганев - "Плячкосването на държавата. България от 1989 до 1997 г. - Константин Косев - "Социалистическият идеал между илюзията и реалността" - Искра Баева - "Източна Европа през ХХ век" - Жан-Франсоа Суле - "История на Източна Европа" - Славенка Дракулич - "Басни за комунизма" - "Да познаем комунизма" - Бен Луис "Сърп и... пук!" (История на комунизма, разказана чрез анекдоти) - Ендре Кукорели - "Развалината. История на комунизЪма" - Иван Еленков - "Труд, радост, отдих и култура" (Идеологическото моделиране на всекидневието) - Иван Димитров - "Защо се провали комунизмът?" - Сергей Станишев - "Защото сме социалисти." - Славой Жижек - "Понеже не знаят какво правят." - Асен Игнатов - "Психология на комунизма" - Христо Христов - "Тайните фалити на комунизма" - Филип Димитров - "Политическото представителство след комунизма" - "Българският комунизъм - дебати и интерпретации" - Диню Шарланов - "История на комунизма в България" (в два тома) - Георги Фотев - "Дългата нощ на комунизма в България" - Христо Христов - "Тодор Живков - биография" - Пепка Бояджиева - "Социалното инженерство" - ... И други... Списъкът не е изчерпателен.

На мен ми е все едно дали византийците са стигнали до бойното поле по море, по суша, по въздух или пък са прокопали подземен тунел. По-важното е, че загубват сражението. Все си мисля, че темата е посветена някак си повече на сражението, а не - на корабите. Всичките тия напъни да се доказва, че ромеите (не) са могли да преплават с кораби до там, трябваше да се случват в отделна тема. (А дали в този раздел или в раздела за историческо моделиране - това вече е спорен въпрос.) Така ми се струва, но може и да не съм прав. (Всъщност, седнал съм.)

http://tv7.bg/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE-%D1%83%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-/%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_l.102_i.10025236.html Tv7 са направили репортаж по темата.

Учебниците по най-нова и съвременна история или все още не са написани и се търсят някакви ориентири, или пък вече са написани, но не са издадени все още и се сондира общественото мнение.

Отново дописах първия постинг в темата.

Бележка на модератора Графе, хайде да спреш с твоите обидни и подигравателни подмятания. Това е лъжицата катран в твоята каца с мед. Обидите и подигравките към опонентите НЕ са аргументи в спора. Ако диалогът с опонентите не се харесва някому, свободни сте да поканите в тази тема други хора, които да се включат с експертното си мнение. Можете да ги потърсите в този форум, в друг форум, в социалните мрежи, в чатовете или пък - офлайн.

А в моите детски книжки пише, че размяната на военнопленници между Византия и арабите ставала като един пленен византиец бил разменян за двама пленени араби.

Изследването на археологическия материал, намерен при разкопки, проведени на бойното поле, биха могли да допълнят или да опровергаят версията, записана в учебник по история, научна монография, свидетелски разказ, песен или стихотворение, които може да представят ограничена гледна точка, да са изпълнени с предразсъдъци или да са фрагментарни. Нека не забравяме, че историята се пише от победителите! Военната археология идва на помощ, когато трябва да се локализира бойното поле или да се уточнят размерът на бойното поле; родовете войски, участвали в сражението; индивидуалното въоръжение на воините; ходът на сражението; броят на жертвите, паднали в боя, или – различните видове наранявания по скелетите. Както при всички други археологически разкопки, всички събрани доказателства следва да се отчитат, а не някои да се игнорират, ако не са част от доказателствата за конфликта, който се разследва. Находка, първоначално преценена като неподходяща част от събрания археологически материал, може да се окаже по-късно уникална. Всеки археологически обект има свой собствен особен вид доказателства, в зависимост от историческия период, от който датира. Важно е да се припомни, че съответните проучвания и произтичащите от тях тълкувания трябва винаги да се извършват от експерти в използването на определен тип анализи. Един мултидисциплинарен екип ще може чрез интердисциплинарни подходи да извлече най-голямо количество информация от изследваното бойно поле. Разбира се, артефактите, откривани на бойното поле, се различават според историческия период, в който се е случило сражението. Находките, най-общо, биват: скелети или отделни кости и черепи на хора и коне; костени, каменни, бронзови и метални оръжия или фрагменти от счупени оръжия; остриета на стрели; остриета на копия; метални „глави” на боздугани; метални части от ножници; дървени части от стрели, от копия, от щитове, или от приклади на арбалети, аркебузи или пушки; доспехи; шлемове; друга екипировка; лични вещи на войниците; пирони и болтове от обсадни машини (балисти, катапулти и др.); копчета; катарами за колани; фрагменти от дрехи; парчета кожа; пръстени; медалиони и други пендативи; каменни или оловни топчета за мускети; артилерийски гюллета; бомбарди и оръдия; авиобомби; гилзи от патрони; гилзи от артилерийски или танкови снаряди; пълнители за патрони за автомати и картечници; манерки; парчета от автомобилни гуми; сегменти от танкови вериги; понякога - цели танкове, самолети, кораби или части от тях и други такива неща – в зависимост от епохата. Още - валове, прегради, а в по-ново време – траншеи, окопи и „лисичи дупки”. В редките случаи, когато бъдат открити монети, те помагат при опитите за датиране на сражението. Разбира се, няколко гилзи от патрони не означават, че на даденото място се е провело сражение, а също така една кост не е равна на слекет, нито пък скелет е равен на цяла армия. Понякога недобросъвестни иманяри, разполагащи с метални детектори, или земеделци може да присвоят или да отстранят част от металните находки, което затруднява локализирането на бойното поле и намирането и на други – неметални – артефакти. Човешките и животинските костни останки могат да дадат безценна информация за ожесточеността на сражението, за вида на използваното защитно и нападателно въоръжение, за ефективността на лечението на ранените, за пола, възрастта, здравословното състояние и травмите, а също – и за диетата на воините. Скелетите разказват още дали бойците са били избирани по височина и сила или са били събрани произволно, дали са имали предишен военен опит или са новобранци. Дали са обикновени селяни или аристократи. Скелетите разказват и за случилото се с труповете на убитите след битката – дали са били изоставени на бойното поле – за храна на животни и птици, дали са били изгорени – масово или индивидуално, дали са били изхвърлени в близка пещера, или река (или в езеро/море/океан), дали са били събрани в масов гроб или пък са били погребани индивидуално. Дали някои са били отнесени до фамилното гробище (или до фамилната гробница) или до църковно/манастирско гробище и - погребани там. Ако са били погребани в общ масов гроб, подредени ли са били по някакъв начин или – произволно захвърлени вътре… Погребението в масов гроб е практикувано от неолита чак до наши дни. Изоставянето на труповете на бойното поле може да има за цел демонстрация на сила и бруталност, може победилата армия да е бързала да се оттегли от полесражението, за да избегне нов военен сблъсък в най-близко бъдеще с по-силен противник, може викингите да са оставили труповете на гарваните, понеже вярвали, че валкириите ще ги отведат до портите на Валхала (царството на убитите, обителта на блаженството, жилището на радостта, дворецът на боговете, залата на воинската слава). В някои случаи, по заповед на владетеля, години след сражението, скелетите са били събирани от бойното поле и погребвани в ями. Археологическите разкопки на такива ями сочат наличие в тях на цели скелети или на черепи и части от скелети. Понякога войнишки скелети са откривани и в по-различен контекст: в потънали военни кораби, в рововете около замъците или – в основите на сринати сгради или крепостни стени. Когато слелетите са открити в разчленено състояние, е трудно да бъдат реконструирани (особено – ако липсват части от костния материал) и идентифицирани. http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0

Между другото, допълних първия постинг с допълнителни данни от изследването. Сега "картинката е малко по-ясна".

Четейки заглавието - че хомеопатичните "лекарства" са съставени от ЗАХАР и вода, у мен възниква въпросът - а тези лекарства (ако наистина съдържат немалки количества захар) не са ли дори във вреда, да речем - за диабетиците?

По-възрастните поколения, които изпитват носталгия по времето на бай Т. Ж., по-скоро лежат на спомени за своята младост, когато по онова време са били здрави, работоспособни, в разцвета на силите си и в детеродна възраст или са получавали ерекция. В допълнение към това, филтрите на човешката памет филтрират неприятните спомени и запазват приятните. Това се отнася както за казармата, така - и за епохата на социализма у нас. Нормално е бабата и дядото да разказват само приятни и интересни неща на децата и внуците си и да им спестяват някои "досадни подробности".

Иво инджев си има собствен уеб сайт и си пише в него. Вероятно обаче - и на други места (в други медии). --- Хубаво е в училище (примерно в СИП по история) всеки ученик да се опита да направи свое родословно дърво. Давал съм такава задача на учениците си, и те много се забавляваха с това, пък и понаучаваха малко повече (от роднините си) за своя род.

Да, ама за да се получи цялостна представа за един исторически период, е необходимо да се правят междупредметни (интердисциплинарни) връзки - в един и същи клас по някои предмети (история, география, литература, музика, изобразително изкуство и др.) - да се преподава учебен материал, свързан с определената епоха (античност, средновековие, ново време, най-нова и съвременна история). Не може в един клас да се изучава средовековната история, пък да се учи античната или съвременната литература и да се получи цялостен (птичи) поглед върху историческата епоха. Дори и да са само няколко урока, които да показват други аспекти на изучаваната историческа епоха, пак е по-добре, отколкото да няма такива междупредметни връзки. Ама трябва да се учат по едно и също време, а не - в единия срок едното, пък в другия - другото, понеже в ученическите глави става каша. --- Ангеле, да не забравяме, че телевизорите трябва да са черно-бели, а компютрите - Правец 8С (черно-зелени). И ще си правят програми на Basic! Ще си играят на носталгични игри като Karateka, Conan, Load runner, Worm... Не помня как се казваха две игри - при едната обстрелваш противникова кула с оръдие, а в другата стреляш по подводница. О, имаше и две страхотни (за времето си!) шахматни игри - Sargon II и Chessmaster. --- Колкото до Иво Инджев, той коментира анкетата post factum. Неговата идея е да се направи резерват за младежите, които искат да живеят (в) социализма, където да им се осигурят условия и бит, каквито е имало тогава, и това да се направи под формата на Биг Брадър. За да им гледаме сеира. И - колко дълго биха издържали. Без интернет, без любимата музика, само с един-два телевизионни канала, с черно бяла телевизия, с режим на тока и на водата и забрана да напускат соц-резервата.

Е, поне се дава някаква насока. В самите книги също има библиография.

Истината е, че винаги има недостиг на кадри, когато трудът им се заплаща по-малко, отколкото - при конкуренцията или при други алтернативи. Дали определени специалисти ще мигрират от един град в друг, дали ще мигрират в София или пък ще емигрират някъде в чужбина, е все едно. Да се надяваш държавата да ти помага, като ти осигурява безкрайно количество и перфектно подготвени ЕВТИНИ служители е наивно. Особено - при ниски данъци, които не достигат за нищо. Камо ли - за свястно държавно образование. Ако ти трябват нови перфектно подготвени служители, рекламираш фирмата си в (някой от) реномираните университети на Запад, където учат и български студенти, и просто предлагаш на учащите се там по-висока заплата и повече бонуси, отколкото им предлагат твоите конкуренти по света и у нас. Ако фирмата иска кадри от Станфорд, МИТ, Харвард и прочие, тази фирма трябва да се казва поне Епъл, Интел или Гугъл и да предлага от раз четвърт милион заплата годишно плюс акции, голямо множество бонуси и ясен път за бърза кариера. Иначе никой студент, положил неимоверни усилия и пари за реномирано и добро образование, няма да си унищожи живота, за да работи за никому неизвестен и безперспективен дребен работодател някъде в България. Да не говорим, че за ИТ индустрията можеш да работиш както в офис, така - и у дома си. Ако се цели образователна и държавна реформа, тогава натискът трябва да бъде упражняван върху онези, които имат властта, и онези, които съответно се стремят към нея. И е крайно време, когато отивате да гласувате, един от факторите при избора ви на определена политическа партия да бъде стратегията на тази партия за развитието на науката и образователната система у нас. (За съжаление на последните парламентарни избори от около 50 партии, кандидатки за власт, едва 3-4 имаха конкретни идеи в сферите наука, образование и култура. При това - сериозни идеи, а не - празнословие и пожелания.) Политическият цикъл на избори на всеки 4 години (или по-малко) е пагубен за сферита на образованието и науката. Извършването на централизирана реформа в образованието е много бавен и силно бюрократизиран процес и по тази причина трябва да се действа децентрализирано. Колко би струвало на една по-голяма софтуерна фирма да наеме няколко преподавателя (или да преквалифицира няколко от своите служители в преподаватели), да наеме едно голямо помещение, да го оборудва с необходимия хардуер и софтуер и да произвежда необходимите й кадри? Ако бизнесът наистина изпитва глад за кадърни кадри, може съвсем спокойно да инвестира, примерно, в степендии или в съвместно разработване на учебните програми с гимназиите, колежите и университетите. ИТ браншът трябва да знае най-добре, че държавата е НЕСПОСОБНА да подобри в някакво обозримо бъдеще нивото на образованието дори по класическите предмети(!!!), камо ли пък - в динамични нови области като ИТ. За съжаление българските политици скоро няма да разберат това, защото в техните възприятия все още мониторът е компютъра, а пък смартфона се използва единствено за обаждания и да се фукат пред родата... А имаше и един политик, който се опитваше чрез смартофона си да се обади на някакъв телефонен номер, който се оказа... ЕГН! От друга страна, не може държавата да определя колко и какви кадри да подготвя и по каква програма на базата на текущите желания и капризи на работодателите. Та нали след 5 или 10 години множество фирми в различни браншове може вече да ги няма, а образованието е за цял живот! Мястото за придобиване на фундаментални знания и социални умения е точно в образователните институции, а не - във фирмите. Без наличие на солидна основа какво биха могли да надграждат работодателите? Практическите знания и умения се натрупват най-вече в процеса на конкретната работа и фирмите трябва да поемат своята отговорност в този процес. И във фирмите, и в образованието - на много места - гонят можещите и знаещите, като оставят само необходимия минимум служители, които да вършат "черната работа". Останалите "служители" са роднини, любовници, доносници, лакеи... Почти всичко се прави на ниско технологично и научно ниво, защото майсторът и специалистът искат адекватно заплащане на своите знания, умения и труд.

Какво предлага ИТ индустрията - накратко...

А режима на спиране на тока и на водата - през няколко часа за по няколко часа и връщането на цялата страна в средновековието? Това помните ли го? Ами тези незабравими "екстри": - Забрана за следване на висше образование за наследствено политически "неблагонадежните". - Забрана да пътуват където и да било без разрешение по милиционерска и по партийна линия. - Забрана да слушат забранена музика, особено - по отношение на музиката, която доказано харесват младежите. - Забрана да носят дрехи, които харесват, защото са модерни. - Забрана на неприличното поведение, като целуването на публични места, наказвано с "въдворяване" на провинилите се в различни фабрики за по няколко седмици. - Забрана на прически извън партийно харесваните за девойките и насилствено подстригване на дългокосите момчета - или забрана за подстригване и бръснене на главите на онези от тях, които си падат по гологлавието. - Забрана на носенето на брада - символ на дисидентството. - Забрана за каквото и да било злословие към властта под страх от затвор, концлагер и т.н. - Забрана върху притежаването на средства за производство, водещи до „частно” обогатяване. - Забранен достъп до внос на стоки от държави, смятани за вражески (дънкови дрехи, мобилни телефони, компютри, телевизори и др. подобни диверсионни стоки) - Задължително полагане на безплатен труд в полза на Родината, като чукането на камъни, изкопаване на канали за водоплаване без перспектива да бъдат използвани някога и т.н. - Редовни маршировки на манифестации в облекло по калъп. - Маршировка на 1 май (а през 1986 г. - и под радиационно заразен дъжд!). - Задължителна казарма за 18 годишните младежи без право на избор на населеното място. - Задължително доносничене в стаята на Биг Милиционер по системата „всеки срещу всеки”.

Аз дори намирам някои проценти за леко занижени.

Става дума за изследване на общественото мнение, проведено през месец юни 2013 г. от НЦИОМ. Изследването на тема "Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес" обхваща 1100 младежи от цялата страна на възраст между 15 и 35 години. Образованието на анкетираните е: - начално - 3,5% - основно - 18% - средно - 52,3% - полувисше - 2,3% - висше - 23,3%. Единствено от информацията в учебниците по история за българската история се информират 60% от анкетираните, а за световната - 55%. 50% пък разчитат на информацията в интернет и/или в документалните филми. Ето резултатите: - 18% от младите българи искат да живеят по времето на Тодор Живков. (Профилът на младежите, които биха предпочели да живеят по времето на Тодор Живков, включва живеещите в селата, безработните и ромите на възраст между 30 и 35 години.) Според 8% епохата от 1944 до 1989 г. няма недостатъци, а според 10% няма предимства, в сравнение с днес. - 30% не свързват с нищо Берлинската стена. - 30% не знаят в кой град се намира Европейският парламент. - 35% не свързват с нищо датата 09.09.1944 г. - 40% от анкетираните никога не са чували нищо за остров Персин (Белене). - 41% мислят, че забогателите след 1989 г. са мафиоти и мутри. - 42% от младите българи не знаят, че Хитлер и Сталин са диктатори. - 42 % не могат да посочат името на нито един диктатор. - 44% не знаят с какво се е занимавала Държавна сигурност (ДС). - 50% не знаят какво е Освиенцим. За тях това е напълно непозната дума. - 50% не могат да преценят дали съветската армия в България е била окупатор или освободител. - 56% не свързват с нищо конкретно Холокоста. - 66% не знаят какво представляват колективизацията и "желязната завеса". - 69% не знаят какво е станало в софийската църква "Света Неделя" през 1925 г. - 76% не знаят нищо за лагера в с. Скравена край Ловеч. - 78% не знаят кой е Георги Марков и защо и как е бил убит. - 79% не знаят какво е ГУЛаг. - 80% не знаят кои и какви са горяните. - Абсолютно непознати за 85% от участниците в анкетата са полският профсъюз „Солидарност" и създателят му Лех Валенса. - 88% нямат представа какво представлява пактът "Молотов – Рибентроп". - За 3% от изследваните ГУЛАГ е интернет търсачка, а отделни отговори свързват понятието с "вид ястие" (вероятна аналогия с гулаш). Думата "кулак" също се оказва непозната за тях, с предположения, че е синоним на каруцар, природно бедствие или шофьор. - Едва 46% са успели да посочат всички държави, с които България граничи. - 5% са посочили за съседни на България държави, с които тя не граничи. --- Според журналиста Иво Инджев, за това са виновни: - неграмотността на голяма част от младите (над 40%) и това, че те все по-малко четат - пропуски в историческото образование на анкетираните - политическата пропаганда на "червените", провеждана у нас - търпимостта и безразличието на българския народ към лъжите и към наличието на паметник на съветската армия в центъра на София.

Ценното тук са списъците със задължителна и препоръчителна литература, от които човек би могъл да се самоограмоти в определена научна област.

Ето ви шрифт за кирилицата

Aми, ако не става дума за латино-сапунка, а - за персонаж от вампирски сериал?! И при това - 4 сезона... Хм... http://vampirediaries.wikia.com/wiki/Damon_Salvatore Daemon Salvatore = Демонът - спасител?! ae - това е двугласна (дифтонг), произнася се е. Оказва се, че е-то е изпуснато, за да се прикрие демоничната (или демонската, ако предпочитате) същност на персонажа. "Вампирски дневници" или пък - "Дневниците на вампира" - някаква такава щуротия ще да е.