ISTORIK

Ами, нищо. Нито един от предложените не получава Нобелова награда.

А защо трябва да се съблекат, вместо да се облекат, преди да излязат от палатката?

Може да е объркал темата. Понякога се случва.

"България посреща годишно повече туристи, отколкото посрещат Япония и Индия." А откъде е взета тази статистика? --- Аз намерих следната статистика за туризма у нас: Общо 1 063 852 чуждестранни туристи (без транзитните посетители) са били на посещение в България в периода декември 2012 - март 2013 , което е увеличение от 8.2 %, в сравнение със зимата на 2011 - 2012. 636 026 чуждестранни туристи са посетили България за отдих и почивка , което е увеличение от 10.4% за периода декември 2012 - март 2013, в сравнение със същия период на 2011 - 2012. 43 602 туристи са посетили свои роднини и приятели в България, което е увеличение от 12.5% ​​за периода декември 2012 - Март 2013 в сравнение с 2011 - 2012. 357 940 са транзитните посетители в страната за периода декември 2012 - март 2013, което представлява намаление с 1,3%, в сравнение със същия период на 2011 - 2012. Приходите от международен туризъм за месец декември 2012 - март 2013 възлизат на 416,54 милиона евро, тоест - с 4.9 % повече, в сравнение с периода 2011 - 2012 г. --- За периода януари - май 2013 България е била посетена от 1 463 955 чуждестранни граждани (без транзитните пътници). Техният брой е с 6.8% по-голям, в сравнение със същия период на 2012 г. Налице е ръст в посещенията за почивка и ваканция с 931 816 реализирани посещения, това са 10.2% , и за гостуване с 65 440 посещения, ръст от 27.7%. 563 783 чужденци са пресекли България като транзитни пътници , което е с 1,2 % повече, отколкото - за същия период на предходната година. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс, по данни на Българската народна банка (БНБ), за периода януари - април 2013 са в размер на 433 370 000 евро, което е с 4,5% повече, отколкото е било през същия период на 2012. Данните са взети от http://bulgariatravel.org/ .

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12375&page=153

Предлагани за Нобелова награда за литература са били следните български писатели: - Пенчо Славейков - Иван Вазов - Иван Грозев - Елисавета Багряна - Йордан Радичков - Антон Дончев - Валери Петров Може да има и други, аз знам за тези.

Le néolithique Vers le 6e millénaire av. J.-C. dans le Sud-Est, entre -5700 et - 5500 dans l'Est de la France, apparaissent progressivement la culture des céréales, la domestication des animaux, et les nouvelles techniques artisanales comme la poterie, le tissage, le polissage des pierres. Les groupes humains se sédentarisent, donnant naissance aux premiers villages et aux premiers tombeaux mégalithiques : tumulus, cairns, dolmens, et menhirs. Les menhirs sont très présents en Bretagne, isolés ou en alignement comme à Carnac (4 km, 2 935 menhirs), ou en cromlech comme au pic de Saint-Barthélemy près de Luzenac en Ariège. Selon Fernand Braudel, historien français, c'est à la fin du Néolithique, que « l’identité biologique » de la future France avec déjà les diversités de physionomies qui la caractérisent aujourd'hui se met en place. Les nombreux mélanges ethniques y demeureront et les invasions qui suivront, Celtes, Romaines, Germaniques, etc., se perdront peu à peu dans la masse des populations déjà installées tels les Ligures et les Vascons (les Basques).

Отключих я, но не знам колко дълго ще бъде отключена. Побързай да прехърлиш материалите си там!

Jean Guilaine, La France d'avant la France (Du néolithique à l'âge de fer)

Сега - какво? Нова тема ли ще отвориш или да отключваме старата?!

Коя тема да се отвори? Аз отивам сега да преподавам карате, така че ще модерирам каквото и да било след тренировката!

Там може да се продават научни и научно-популярни списания (наши и чужди).

Да, бели колонисти от различни държави и нации, които не са имали пари за пътуването до САЩ. Някой плантатор плащал билета им за кораба и после те му служели, докато си изплатят цената на пътуването.

А някои хора са изпадали и в дългово робство - докато се издължат. А в САЩ в дългово робство изпадали онези колонисти, които не можели да си платят транспорта от родината си до Северна Америка.

А каква е вината на интелигенцията в Испания и на тази в Португалия? Какво (не) са направили, че двете държави са били сполетени от упадък? В какво ги обвинява той?

Ето няколко уеб сайта на такива научни центрове от целия свят. Разгледайте ги, много са интересни!... От друга страна, трябва да се помисли и как ще изглежда сайтът на тази наша инициатива!!! http://www.espace-sciences.org/ http://www.universcience.fr/accueil/ http://www.palais-decouverte.fr/index.php?id=accueil2&no_cache=1 http://www.palais-decouverte.fr/index.php?id=fete-science-2013 http://www.cite-sciences.fr/fr/cite-des-sciences/ http://www.technorama.ch/ http://www.e-nemo.nl/en/?id=1 http://www.tietomaa.fi/index.php?id=1&lang_id=1 http://www.science-projects.org/current/ http://www.the-observatory.org/ http://www.navet.com/ http://www.satrosphere.net/ http://www.at-bristol.org.uk/ http://www.science-projects.org/science-works/ http://www.techniquest.org/ https://www.experimentarium.dk/ http://www.technopolis.be/nl/index.php http://www.museogalileo.it/en/index.html http://www.glasgowsciencecentre.org/ http://www.sciencemuseum.org.uk/about_us/smg.aspx http://www.scienceworld.bc.ca/ http://www.sfsciencecenter.org/ http://scitechmuseum.org/ http://www.mos.org/ http://www.sparkscience.ca/ http://www.mods.org/home.htm http://www.fwmuseum.org/ http://www.discoverycentre.ns.ca/ http://www2.fi.edu/ http://www.mathmuseum.org/ http://www.exploratorium.edu/ http://www.thetech.org/ http://www.discoverycube.org/ https://www.washingtonpavilion.org/Online/ http://www.pacificsciencecenter.org/ http://www.sciencentre.qm.qld.gov.au/ http://museumvictoria.com.au/scienceworks/ http://www.scitech.org.au/ http://www.nmns.edu.tw/index_eng.html http://www.kahaku.go.jp/english/ http://www.saastec.co.za/

А моят любим диалект е родопският, в смолянски вариант.

A защо френските цигани (les gitans, les tzigans) не емигрират в България и Румъния? Само това, че не знаят български и румънски ли ги спира? И къде е гаранцията, че Франция, ако наистина започне да ни връща циганите, няма да ни пробута и френски (и румънски) цигани, наред с нашите?

Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност. Терминът "научна грамотност" се появява за първи път в литературата, посветена на образованието през 50-те години на ХХ-ти век. В последните му десетилетия формирането на научна грамотност се откроява като главна тенденция и цел на обучението по природни науки в задължителния етап на училищното образование. Нарастващото въздействие на науката и технологиите върху живота на планетата засилва нуждата от научно грамотни хора. Българските учители са наясно със същността на понятието научна грамотност и осъзнават нуждата от развиването й като една от главните цели на обучението по природни науки. Реализирането на тази цел те виждат в усъвършенстването на учебните планове и програми с ориентация към практико-приложни знания, експериментална работа и развиване на ключови компетентности. Учителите се интересуват от съвременни научни теми като опазване на околната среда, нови материали, нанотехнологии, хранене и здраве, зелена химия и други. Те категорично оценяват необходимостта да работят за постигането на висока научна грамотност както за себе си, така - и за учениците си. В недалечното минало значението на понятието „грамотност” е било очертано ясно и недвусмислено - грамотният човек е трябвало знае да чете и да пише. Днес, когато се каже „грамотност”, се разбира много повече, от четенето и писането. Видът грамотност се уточнява - функционална, математическа, природонаучна и др. Организацията на учебното съдържание и на учебния процес, методите на преподаване и квалификацията на учителите оказват силно влияние върху образователните постижения на учениците във всяка учебно-предметна област.

По-коректният термин е научна грамотност (scientific literacy).

Когато по-горе смятах брояйката на събитията, както следва: 52 мероприятия годишно - по едно на седмица. 26 мероприятия годишно - по едно на две седмици. 12 мероприятия годишно - по едно на месец, Аз нямах предвид те да са 52 + 26 + 12. Просто смятах колко мероприоятия биха се събрали на година, ако в този научен център или изобщо това "място" (няма значение как ще се нарича то) се прави редовно по едно единствено събиране на определен период. И колкото по-къс е периодът между две събития на това място, толкова повече ще бъдат събитията или активностите, провеждани там. (Например тренировките по бойни изкуства са минимум по две на седмица, още по-добре е, ако са по 3 или по 4 на седмица. Така се събират по много повече "събития", провеждани в залата за тренировки, дожото. От друга страна, партийните събрания се провеждат веднъж на седмица, поне веднъж на две-три седмици или поне веднъж в месеца.) Мероприятието може да бъде всякакво: - "академично" пиене на чай/кафе и упражняване на "научната интуиция", - прожекция на филм (ако има условия за това), - тренировка по шахмат, - лекция на определена тематика, - някаква научна дискусия, - наблюдение с телескоп на Слънцето - наблюдение с телескоп Луната и на нощното небе - научно кафене - спектакъл в звездната зала на планетариума - масово посещение на читалището/библиотеката - "научна" дискотека с музика от научно-популярни филми - групов психотерапевтичен сеанс - групова медитация - научна конференция - научен симпозиум - научен семинар - опити в лабораторията (ако има такава) - продажба на книги на научна тематика - размяна на книги между посетителите - ... Каквото и да е... Едно такова нещо би могло да се организира веднъж в седмицата, или поне веднъж или два пъти в месеца. Ако събитията са на по-голям интервал, например - по едно на 3-4 месеца, какъв е смисълът от създаването на такова място? Другият смисъл на такова място е да бъде превърнато в информационен център (който ще бъде нещо подобно на туристически информационен център) - ще дава информация за училищата, за университетите, за лабораториите, за БАН, за боблиотеките, за читалищата, за музеите, за картинните галерии... Когато говорех за групиране на събитията, имах предвид следното: - наблюдение на Луната и нощното небе - веднъж в седмицата (ако метеорологичните условия и "паразитните" светлини го позволяват!) - посещение на библиотеката/читалището - всеки ден - прожекция на научно-популярни филми - веднъж на две седмици - провеждане на научно кафене - веднъж на месец - ... И така - нататък... --- А какво мислят организаторите за всички идеи и предложания. които се изказаха в тази тема?

52 мероприятия годишно - по едно на седмица. 26 мероприятия годишно - по едно на две седмици. 12 мероприятия годишно - по едно на месец. Всъщност, от гледна точка на вида мероприятия, те може да се разделят на празнични, месечни, седмични, ежедневни...

Огнена музика в изпълнение на Thu Le

Влюбените умници ще чакат да има метеорен дъжд, за да могат да "свалят звезди" на не чак толкова умните си гаджета.

Горчивата истина е, че проблемът, който пречи на формирането и на функционирането на истинско гражданско общество в България не трябва да се търси само в сферата на политическото. Има още една сфера, която е предпоставка за всяко развито гражданско мислене и поведение – сферата на интелектуалното. В този смисъл, блудкавата жълта обстановка на упоен народ, бездарни неадекватни управляващи и кичозни безвкусни масмедии е в много по-голяма степен плод на проблема, който България има с представителите на интелигенцията си, отколкото - с политиците си. За съжаление, политиците и интелигентите ни след 1989 г. правят твърде малко за развитието на науката, образованието и културата на България. Науката, образованието и културата са мостове към бъдещето, но в България се полагат страхотни усилия тези мостове да бъдат разрушени. Настъпилият научен, образователен и културен вакуум в България профанизира масите и ги прави уязвими за евтини политически програми на популистки личности и партии. Те, от своя страна, чрез икономически средства манипулират медийния поток и популяризират чрез него упадъчни явления като чалгата, посредствеността, бездарността, полуграмотността, глупостта, наглостта, простащината, циганизацията, порнографията и различни манипулирани риалити-предавания. За съжаление, полуграмотността, необразоваността и бездарието могат да бъдат открити във всичките сфери на живота ни. Това е сериозна заплаха за интелектуалните и моралните устои на българската нация. Съвременната българска интелигенция (и по-точно - българската пишеща интелигенция), не изпълнява и дори не осъзнава нито историческата си роля, нито обществените си задължения. Затова българската наука днес за много българи изглежда безполезна. Тази безполезност неизбежно става факт, когато науката се откъсне от националните проблеми и се самоизолира, когато започне да се отнася към действителността като към нещо, което не я засяга и се случва независимо от нейното моментно състояние и от нейното развитие. Затова, когато днес говорим за изход от ситуацията, не трябва да забравяме на какво тази ситуация е продукт. И ако продължим да се втренчваме в политическото като единствен причинител на всички пороци в нашата съвременност и поради тази причина - единствен възможен техен изцелител, никога няма да променим живота си. Защото интелектуалците така и не разбраха как, кога, за кого и за какво трябва да пишат. И каква е тяхната роля в гражданското общество. И с какво могат да му помогнат. Защото политиката не е първопричината за историческата съдба на една нация, а - само следствие от нивото на интелекта, образоваността, научната грамотност, културата и духовните търсения на представителите на националната интелигенция. Днес българските интелектуалци са значително повече, отколкото през епохата на Възраждането, повече са и медиите, чрез които те могат да комуникират с народа. Но те не се чувстват обединени от общи идеали, идеи и пориви, нямат съзнанието да са водачи и изразители на нацията. Така нацията е оставена без ум, без съвест и без самосъзнание.