ISTORIK

Ето едно интересно интервю по темата При липсата на историческа памет у нас Европа ще остане без България http://frognews.bg/news_62737/M_Simeonova_Evropa_shte_e_bez_Balgariia_ako_niama_istoricheska_pamet/

Терариумните животни - богомолки, паяци, скорпиони, змии, жаби, костенурки, гущери, саламандри, базилиски, гекони, тритони, хамелеони, игуани... Все повече хора се интересуват от отглеждането на необичайни животни за дома като земноводни, влечуги и безгръбначни. За съжаление, опитите им често завършват със смъртта на животните поради непознаване на техните особености и изисквания. http://www.bethowen.ru/articles/376/766/ http://www.book.store.bg/p3864/terariumni-zhivotni-oto-verner.html http://terarium.start.bg/

Носителката на няколко световни и национални награди по физика Катерина Найденова е лишена от стипендията си за отличен успех. Ученичката от математическата гимназия „Никола Обрешков“ в Казанлък е наказана заради извинени отсъствия, които е направила, докато се е подготвяла за престижни състезания и кандидат-студентски интервюта за Кеймбридж и Станфорд. Заповедта е на директора на училището Красимир Дамянов. Катерина Найденова от Казанлък е обявена за най-добрата млада жена физик в света. От 8-ми клас тя печели всички национални олимпиади по физика, няколко световни, носител е и на златни и сребърни медали от Чехия, Тайланд, Индонезия, Казахстан, Дания и Естония. Последното й участие е на международна олимпиада в Москва, откъдето се връща преди дни със сребърен медал и отборната награда Гранд При. Директорът на ПМГ Красимир Дамянов признава дните на олимпиадата за извинени, но не - и тези, през които дванайсетокласничката се е подготвяла и е била в Кеймбридж на интервю. Според правилника на училището, за стипендия за отличен успех е необходимо редовно посещение на учебните занятие. Стипендията за месец е 50 лв. Катерина не получава социална стипендия, въпреки че майка й се грижи за двете си деца сама. Правилникът на училището не позволява повече от 33 извинени отсъствия на месец, твърди директорът на Природоматическата гимназия в Казанлък и не възнамерява да отмени наказанието. Катерина Найденова вече е приета в университета Станфорд в Калифорния, в Масачузетския технологичен институт, в Харвард. Очаква отговор и от Кеймбридж. http://novanews.bg/news/view/2013/12/17/64395/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0--%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85/

Това е писмо на колеги от Варна. Аз не съм участвал в написването на текста. Става дума за това, че се предвижда премахване на изучаването на "курса" по българска история в гимназията (в 11 или 12 клас). През 2001-2002 г. часовете по българска история бяха по 3 на седмица. И пак не бяха напълно достатъчни. После ги намалиха на 2 часа на седмица. После - заради матурите, преподаването на история приключва към март-април. От друга страна, аз не индоктринирам учениците си. За разлика от други колеги, които може и да си го позволяват.

ДО ЕКСПЕРТИТЕ, ПОДГОТВИЛИ НОВИТЕ ПРОГРАМИ ПО ИСТОРИЯ ОТВОРЕНО ПИСМО НА УЧИТЕЛИ ПО ИСТОРИЯ ОТ ОБЛАСТ ВАРНА „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин …” Започваме с гневния изблик на Паисий, защото и ние – учителите по история – сме гневни. Гневни сме от поредната реформа в българското училище, която, макар и украсена със звездите на Европа и щедро финансирана от Европейския социален фонд, е също толкова необмислена и без ясна перспектива, колкото и предишните. И все пак, ако предходните опити за промяна пропиляха единствено време и обществена енергия, то настоящата е на път да унищожи добрите традиции на българското историческо образование – способността му да поддържа жив българския дух. С нашето писмо искаме да алармираме обществеността: че според новите програми по история в своята цялост българската история ще бъде изучавана единствено в 6. и 7. клас; че в горен курс липсва самостоятелен цикъл история на България; че родната история в 8., 9. и 10. клас ще се учи епизодично на фона на световната история, без възможност за придобиване на цялостна представа за миналото ни. Противно на всяка национално отговорна логика предметът История липсва в задължителната програма за 11. и 12. клас, а в предвидените теми за профилирана подготовка българската история е опасно неглижирана. Например в последния гимназиален клас учебното съдържание се фокусира върху темите: феминизъм, хипи поколение, олимпийско движение, синдикално движение, права на човека, история на ЕС и т.н. Без да отричаме необходимостта от многоперспективност на историческото познание, ние бихме искали да напомним, че патриотичното възпитание не е отживелица. Много държави, в това число Германия, Франция, Русия, Гърция, култивират патриотични чувства у младите граждани на своите страни от най-ранна училищна възраст. Днес, когато Европа вижда своето бъдеще в обединението на силите за един по-добър, по-справедлив и по-богат свят, осъзнатата национална идентичност, съхранената самобитност и живото родолюбиво чувство не са пречка, а условие за успешна европейска интеграция. И когато сега задаваме въпроса: „Нужно ли е в днешно време да изучаваме българска история?”, всъщност крещим – „Искаме ли да сме българи?”. Ние, учителите по история, настояваме за: - Незабавно спиране на въвеждането на новите програми по история; - Сериозна и прозрачна общонационална дискусия, в която да се включат не само експерти от МОН, но и учители, учени, журналисти, общественици, граждани – всички, на които не им е безразлично какво ще стане с нацията ни; - Предметът История да продължи да се изучава през целия гимназиален курс на обучение; - Връщане на досега съществуващия самостоятелен курс по българска история в гимназиален етап на обучение; - Профилираната подготовка в 11. и 12. клас да предвиди минимум 70% теми по родна история (вкл. и регионална). Във време, в което славните битки са заменени със задкулисни политически игри, а честта се купува, паметта за общото историческо минало укрепва достойнството и националното самочувствие на българския народ. Осъзнатото родолюбиво чувство е това, което развива у младите българи усещането за национална значимост – за да спрем отродяването, за да противостоим на опасността да изчезнем от картата на Европа, за да се съхраним, за да ни има. Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. Варна, 02.12.2013 г. УЧИТЕЛИ ПО ИСТОРИЯ ОТ ОБЛАСТ ВАРНА (следват подписите на 36 учители по история)

И аз не мога да го кажа по-добре. Изкушавам се да напомня, че според ереста на варлаамитите, заниманията с наука и философия ни доближават до по-доброто опознаване на Бога. --- Ето няколко премъдрости по отношение на оптимизма, песимизма и религията... Песимистът мисли без да вярва. Оптимистът вярва без да мисли. Оптимизмът е липса на информация. Песимистът е добре информиран оптимист. Оптимистът вярва, че ние живеем в най-добрия от всички възможни светове. Песимистът се опасява, че това може да се окаже истина. Оптимистът е наясно, че никога не е толкова зле, че да не може да стане още по зле. Оптимистът отива до прозореца всяка сутрин и казва: "Добро утро, Боже!". Песимистът отива до прозореца и казва: "Боже, пак е утро...". Песимистът се опира на миналия опит, оптимистът - на бъдещия опит, а прагматикът - на своя опит. Песимистът е човек, слушал твърде много оптимисти. Песимистът вижда трудности във всяка възможност, а оптимистът вижда възможности във всяка трудност. Песимистът вижда само един безкраен тунел. Оптимистът вижда светлина в дъното на тунела. Реалистът вижда тунела, светлината и идващия влак. А пък машинистът вижда трима идиоти, които седят на релсите.

Темата е много интересна. Подготвям едно прелюбопитно четиво по нея.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%B1%D0%B0 https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=3&cad=rja&ved=0CDwQFjAC&url=http%3A%2F%2Fiu-edu.com%2Frumengechev%2Fimages%2FProizwodstwoitehnologichenizbor.ppt&ei=FjieUrG4IuW8ygPVgIKIAg&usg=AFQjCNEkhUAfB4b9C7ATlVOTKkONWBR7Mg&bvm=bv.57155469,d.bGQ

Притежателни местоимения Показателните местоимения в българския книжовен език са свързани с означаване основно на два реда признаци: за близост и за отдалеченост. Формите за тези местоимения са образувани от два изходни старобългарски корена – т- (за близост) и –н- (за отдалеченост). Признаците за близост, които се определят от речевата ситуация или от контекста, се означават с местоименията: този, тази, това, тези, а за отдалеченост – с онзи, онази, онова, онези. В системата на показателните местоимения има местоимения, които означават качествени признаци: такъв, такава, такова, такива; онакъв, онакава, онакова, онакива. Тези местоимения имат функционалните характеристики на прилагателните имена. Бихме могли да определим показателните местоимения за качествени признаци с корен –т- за идентифициращи, а местоименията с корен –н- за означаващи различие. Количествен признак се означава с показателното местоимение за количество толкова. Показателните местоимения имат много честа употреба в речта. Те имат т.нар. анафорична употреба, т.е. отнасят към лица и предмети, които са назовани в предходен текст. Показателните местоимения имат и заместваща функция – могат да означават отрязък от изказването, което се означава след това с подчинено изречение: Важно е това, че всички се представиха убедително на олимпиадата. Когато се предава чужда реч, показателните местоимения могат да заместват изпусната информация, която говорещият не смята за важна в актуалната речева ситуация: Предложи за това толкова, за онова толкова и много бързо стигнахме до споразумение. Особена употреба е т.нар. интензифицираща употреба: Толкова цветя на едно място, такава красота е наслада за очите. В речевата практика се употребяват различни изговорни варианти на показателните местоимения: тоз, тоя, тая, туй, тез, тия. Формите този/тоя, тази/тая, тези/тия са равностойни по значение и употреба. Формите туй и онуй са диалектни и разговорни и не се допускат в книжовната реч. Книжовни са само формите това и онова. Формите тея/теа, онея/онеа са неправилни и трябва да бъдат избягвани. Употребата им е признак за неграмотността на употребяващите ги.

А, не! Анкета няма да правя, защото живите езици са 7105, според сайта http://www.ethnologue.com/world . Според същия сайт, тези 7105 живи езика се разделят по следния начин: - Азия - 2304 - Африка - 2146 - Пасифика - 1311 - Двете Америки - 1060 - Европа - 284. Няма как да направя анкета с толкова много опции, дори и да исках. --- Колкото до любимия ми език, това е френският. Аз съм проговорил на него, а българският... е, това е вторият ми език. Любимият ми език от живите езици е френският, а от мъртвите езици - старобългарският.

А къде сме ние - онези, които сме между 30 и 65 години? "Човек често се ражда твърде късно и не може да види началото на някои исторически процеси. И умира твърде рано и не може да види техния край. Но изучаването на историята премахва тези два недостатъка." сър Хенри Болингброк

http://politicalcompass.org/test http://www.allthetests.com/quiz15/quiz/1123475739/Are-you-a-Liberal-Conservative-or-Centrist http://www.gotoquiz.com/politics/political-spectrum-quiz.html

А възможно ли е да напишеш някакъв репортаж за тази конференция - за списанието?

Или работодателят се изживява като (нео)робовладелец.

Ами, използвайте я да мете, да мие посудата, да прави кафета, да купува вестници, да готви... Щом не иска да възприема това, на което я учите... Подпишете й там стажа, да се води, че е минала нещо... Вероятно тя точно това и иска, май? Пък хората, ангажирани да й "отварят очите", да се завърнат към служебните си задължения. А не може ли тя да се смени с друг доброволец, който би искал да бъде на нейно място, а тя - на негово?

Всички остаряваме... Кой - по-бавно, кой-по-бързо...

Вмъкване на Х там, където това НЕ е необходимо Когато думата завършва на -г, -к, -х и искаме да я превърнем в прилагателно, което завършва на – ски, „г“ става „ж“, а „к“ и „х“ се преобразуват в „ш“. „Чех - чешки“ , а не - „чехски“, както „Казанлък – казанлъшки“, „Прага – пражки“ и др. Но има и изключения от това правило. Казваме „Хамбург“, но - хамбургски (а не - хамбуржки), Чикаго – чикагски (а не - чикажки).

Грамотността на учениците и студентите намалява от година на година, признават учители и университетски преподаватели и го потвърждават с тестове. Младите все повече бъркат граматиката, пренасят в българския език правописни правила от западните езици, които изучават, нямат усет за "й", и за "ь", не знаят къде трябва да се пише пълен член и къде - кратък член. Интернет и мобилните телефони родиха нов жаргон. В писмен вид той представлява странна смес от латиница и кирилица, плюс цифри и символи на мястото на някои букви. Има толкова тъпи парчета сред учениците, които не могат да напишат дори и своето собствено лично име! Обаче учат в елитни училища и взимат диплома! Пишат имената си с липсваща крайна буква (имена като Стоян, Иван, Петър и Димитър... вече се пишат без последната буква, да знаете!), с липсващи букви в средата... Наполовина на кирилица и наполовина на латиница (Десиslava, Zlatoмира...). С цифри и букви (100ян, 5ко, 5я)... Не могат да си напишат името, ама отиват на училище с телефони за по 2000 лв. (по-скъпи и от лаптоп!), ходят облечени като магистрални труженички (ето пагубната роля на чалга "културата"!). Пречат на онези единици, които искат да научат нещо в час... И един ден тези хора ще ни лекуват, ще управляват държавата, ще ни бъдат работодатели, ще бъдат учители на нашите деца и внуци!... Въпреки тази мрачна картина, си струва човек да работи в образованието, но - само заради онези ученици, които наистина желаят да научат онова, което им се преподава, и ценят знанието и учителите си, които им дават реални знания.

Тестът PISA се провежда на всеки 3 години. Това са данните за 2009 г. Данните за 2012 г. ще бъдат достъпни към средата на следващия месец (декември 2013 г.). --- На стр. 35 си пише, че НЕуспеваемостта на второ ниво на PISA за 2009 г. (нивата са от 0 до 5) е както следва: - математика - 47% - четене - 41% - наука - 39%. Данните за НЕуспеваемостта на учениците от Финландия (пак - за второ ниво на теста) са следните: - математика - 8% - четене - 8% - наука - 6%. --- Дадени са данни и от друго изследване, това на PIRLS, извършено през 2011 г. Българските ученици са изследвани само за четене и НЕуспеваемостта им тук е "едва" 23%. Данните за неуспеваемостта на учениците от Финландия са следните: - математика - 15% - четене - 8% - наука - 8%. education-and-training-monitor-2013_en.pdf

А на каква цена ще се продава сборникът?

Падежът (на латински: casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението. Например, ако думата е съществително име, категорията падеж може да изразява отношението на обозначаван от съществителното име предмет спрямо други предмети, действия или признаци. Това отношение се изразява чрез падежните форми, образуващи се с помощта на падежни окончания (падежна флексия, парадигма). Системата от падежни форми се нарича склонение. Българският термин "падеж" представлява калка на латинския термин casus. Първоначалните значения на думата са били „случай”, и по-конкретно – „нещастен случай”, което е свързано с глагола, от който произлиза думата "casus"- “cado” (падам, умирам, загивам). Граматиците разглеждали промяната на имената като падане на една форма в друга, затова ги нарекли падежи. По подобен начин е образуван и терминът за промяната на една форма с друга, т.е. - склонение, от латинската дума declinatio, която означава отклонение, отдалечаване. Старите граматици са си представяли, че някои форми се отдалечават от основната форма. За падежна система в даден език говорим при наличието на поне два падежа. Броят на падежите в различните езици варира в най-широки граници. В латинския те са шест – nominativus, vocativus, genitivus, dativus, accusativus, ablativus, в старогръцки език падежите са пет – nominativus - νομαστκή, genitives - γενική, datives - δοτική, accusatives - αἰτιαυκή, vocatives - κλητική, в старобългарски и в сърбохърватски са седем (именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен, звателен), в руски – шест: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, предложен. В кавказките и угро-финските езици има голям брой падежи: в някои дагестански езици - около 40; в унгарския - 17 и т.н. В аварския има около 20 падежа, някои от които – основни. Падежната система на някои езици е останала непроменена във времето, а в други броят на падежите е намалял. Трети са преминали към аналитичен начин на изразяване на съответните отношения. Такива например са българския, английския, френския и др. Среднобългарският период е времето, в което се зараждат и развиват най-съществените белези на българския език, които определят неговия съвременен облик и съотношението му спрямо останалите славянски езици. Постепенното навлизане на аналитизма в българския език се осъществява през късната старобългарска епоха.Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне (в диалектите) ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период. В среднобългарските паметници се срещат редица доказателства за разколебаване на падежната флексия – характерно за езиците с падежна конгруенция (липса на падежна съгласуваност между определения и определяеми). През среднобългарската епоха се наблюдава и разрастване на предложно-падежните конструкции – постепенно прехвърляне тежеста на синтактичните функции върху предлозите. В съвременния български език отношенията между имената не се изразяват с падежни окончания, а със синтактични средства – предлози, словоред. Това развитие определя преминаването на българския език от синтетичен към аналитичен тип. Същевременно опростяването на именната система е съпроводено от развитие на многобройни форми и значения на глагола: темпорални, модални, видови, залогови. Преминаване към аналитизъм се наблюдава и във формите на прилагателните имена (аналитични степени за сравнение в някои паметници от ХИВ в., КВ в., дори - и XVI век). Падежната флексия се разлага постепенно в периода XII – XIV в. И падежните форми се заместват от аналитични предложни конструкции, а предлозите стават полисемантични и свръхнатоварени тъй като поемат семантичната стойност и синтактичната служба на старите падежи. При аналитичните езици синтактичните отношения на имената и на местоименията на други думи в изречението се изразяват посредством различни предлози + т.нар. обща падежна форма (Casus generalis). Библиография по темата: - Харалампиев, Ив., Историческа граматика на българския език, В. Търново. 2001. - Илиев, И., За същността на падежа, езиковата типология и за произхода на вътрешните допълнения и подлози. B: Падеж и вокативност, Пловдив, Пигмалион, 2007. - Куцаров, Ив., Теоретична граматика на българския език. Морфология, Университетско издателство Паисий Хилендарски, 2007. - Ницолова, Р., Българска граматика Морфология. С. , Университетско издаделство Св. Климент Охридски , 2008.

Ако имаш готов(и) продукт(и), които да предложиш, в случая - текстове, може да направиш свой блог, където да ги изложиш на показ. Може да погледнеш и тези нашенски варианти за направата на блог: http://blog.bg/ http://bglog.net/ http://www.log.bg/ http://glog.dir.bg/newui/ Разбира се, можеш да си направиш блог и в нашия сайт/форум: http://nauka.bg/forum/index.php?app=blog Можеш да си направиш собствен форум, ако предпочетеш този вариант. Ето две възможности: http://www.bulgarianforum.net/bg/create-forum/ http://www.createaforum.com/free-forum.php

Темата е преместена.

Ама не аз съм я измислил тази анкета. Вижте я цялата - в приложения файл.

Аха, ясно. Аз пък реших, че изследваш само мъжете.