ISTORIK

А защо трябва да са само мъже? Каква е идеята?

A, няма нужда! Сигурно ще се намери някой по-достоен историк или археолог.

И кое е плод на "научната интуиция" на автора.

Образуването, развитието и борбите на българската народност през периода на средновековието са едни от най-значимите изяви и постижения в многовековната история на България. Българската народност — това е основният фактор в цялото тогавашно наше битие, в сложната действителност от взаимно преплетени помежду си събития и процеси от етническо, социално, икономическо, политическо и културно естество. Тя е онази етносоциална и етнокултурна общност, която успява въпреки жестокия удар, нанесен от османските поробители, да се съхрани и прерасне във възрожденска нация и да се върне отново към свободен държавен живот. Възникването на българската народност е сложен и продължителен процес, за чието изясняване науката е разкрила и привлякла голям брой данни от писмени и веществени паметници, данни на историята, археологията, етнографията, топонимията, лингвистиката, ономасти-ката и антропологията. Териториално този процес се разгръща в географските области Малка Скития (Добруджа), Мизия, Тракия и Македония. Неговото завършване се отнася към края на IX и началото на X век. Според най-разпространената теория, българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода V - X век - траки, славяни и (пра)българи. На практика етногенезисът на днешните българи е по-комплексен. През V-VI век част от славяните заселва Източните Балкани - Мизия, Тракия и Македония, където се смесва със завареното византийско население, съставено предимно от елинизирани и романизирани траки, пеони, гети, келти, римски и гръцки колонисти и други предславянски народи. Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва с образуването на Дунавска България от Аспаруховите прабългари и заселването на Куберовите прабългари в дн. Македония през VII век и се утвърждава след приемането на християнството за единна религия и на славянския език за официален в страната през IX век. През този период на Балканите се утвърждава и етнонима българи, като в следващото хилядолетие към етногенезата на българите допринасят власи, кумани, печенеги и други европейски и азиатски народи, заселили се по българските земи. От друга страна, след развитието на популационната генетика през XXI-ви век започват изследвания на българския ДНК-профил. Установено е, че той се доближава до този, описан при повечето европейски популации. Сред праисторическите събития, отбелязани в наблюдаваните хаплогрупи, най-голям е приносът на местните ловци-събирачи от мезолита. Българският генетичен фонд носи също следи от постледникова реколонизация от различни убежища и експанзията на неолитните земеделци от Близкия Изток. Според резултатите от анализа на Y-ДНК и мтДНК, българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основния клъстер. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации (македонци, сърби, румънци, гърци и албанци), отколкото - с останалите европейци. В периода около 850 - 1000 г. от останките от прабългарите, славяните и завареното население се формира българската народност. Нейният език се класифицира като южнославянски. След покръстването и приемането на славянския език за официален титлата хан се заменя с княз, а след това - с цар. След завладяването на Първата българска държава от Византия в началото на XI-ти век на територията на страната отново се заселват компактни маси от ромеи. Попаднала наскоро след своето утвърждаването под чужда власт, българската народност се лишава от един от основните етнообразуващи фактори, а именно - държавата. Тя е получила обаче вече достатъчно вътрешна сила и устойчивост, за да може да продължи самостоятелното си съществуване и при изменилите се и твърде неблагоприятни за нейното развитие обстоятелства. По време на близо двувековното византийско владичество действа изградената вече „историческа памет” на българите. В терминологично отношение това означава постепенно налагане на народностното име „българи”. Утвърдилата се през ранното средновековие българска народност била единна исторически формирала се общност от хора, а не - механичен конгломерат от различни етнически компоненти. Тя имала своя държавност, обща територия, религия, култура, език и самосъзнание, което намерило израз в самоназванието българи. Българската народност била една от най-ранно формиралите се европейски средновековни народности.

Успех!

Ами то си е написано какво разбират под културни дейности. Става дума за активни и пасивни "културни дейности": - заснемане на филми - фотография - творческо писане - актьорска игра - пеене - свирене на музикален инструмент - занимаване с рисуване, скулптура или с някакъв ръчен занаят. - използване на компютър за креативна дейност - сваляне или купуване по интернет на книги, музика и филми или на билети за кино, концерти и др. културни мероприятия. - посещения на книжарница, читалище, библиотека, кинофилми, концерти, картинни галерии, опера, театър, танцов спектакъл, балет... - посещения на музеи, исторически места, църкви, замъци, крепости, градини...

Повече от 8 от всеки 10 българи (86%) не са участвали активно в каквато и да е културна дейност през последните 12 месеца. От останалите 14% само 1% са посочили занимаване с кино или фотография, също по толкова - с творческо писане и актьорска игра, а по 2% са онези, отговорили, че използват компютър за креативна дейност, свирят на музикален инструмент или се занимават с рисуване, скулптура или някакъв ръчен занаят. Всеки шести (18%) е ползвал интернет за намиране на информация на културна тема, но 35% никога не са го правили. Когато става дума за т.нар. "индиректно използване" на интернет за културни цели, 45% отговарят, че под това разбират сваляне на музика и филми. Това са данните от общоевропейско проучване за активната и пасивна културни дейности, разпространени от Евробарометър. Те се основават на анкети с над 26 000 души във всичките 27 държави плюс най-новия член Хърватия. В България допитването е проведено от TNS BBSS сред 1018 души в периода 26 април - 6 май 2013г. Сред основните заключения е, че България е културно най-пасивната страна в ЕС. Това не означава, че другите държави са далеч пред нас. С никаква художествена или артистична дейност през последните 12 месеца преди допитването не са се занимавали 82% от малтийците, 80% от италианците, 79% от унгарците, 78% от португалците, 74% от румънците и гърците и т.н. Но по нито един показател България не надхвърля средноевропейското ниво в положителен план. Въпросникът в значителна степен повтаря анкета от 2007г., последната пълна година преди кризата, и поради това дава основание за измерване на ефекта от рецесията и стагнацията. Така 27% от анкетираните българи са посочили като "твърде скъпо е" причината да не отидат на кино през последната година (в ЕС средното е 22%), да не посетят концерт - 31% (25%), театър - 27% (20%) и танцов спектакъл или опера - 16% (14%). Доминиращите две причини обаче са липсата на интерес и недостиг на свободно време. По първата причина 48% изобщо не са влизали в библиотека, 38% не са гледали балет, танцов спектакъл или опера, а 33% не са посетили галерия или музей. Любопитно е, че отчетлива незаинтересованост има дори към киното - 21%, четенето на книга - 29%, или гледане на културно предаване по телевизията - 27%. Анкетираните масово декларират, че нямат време за културна дейност- 39% не са прочели една книга през последните 12 месеца поради тази причина. Между 27% и 32% дават това обяснение за гледането на културно предаване по телевизията, посещение на музей или галерия, на исторически места, църкви, замъци и градини. Поне в четири категории над 20% българите отговарят, че причината е ниското качество или недостъпност на кино и сценични изкуства като концерти, театър, танцови и оперни спектакли. В същото време българите силно изостават от средното ниво в ЕС (5% срещу 27%) за купуване по интернет на музикални албуми, книги или билети за спектакли. Що се отнася до познаването културата на други европейски народи, България почти се припокрива със средноевропейския отговор, че това става основно с книгите - 29% (31% в ЕС). Тук има едно отчетливо разминаване и то засяга културната информация, идваща от телевизионни или радио предавания на друга европейска държава (34% срещу 27%). ebs_399_fact_bg_en.pdf

В Алтайския край на Русия на 92 години e починал Алексей Скурлатов, ветеран от Втората световна война, станал прототип за паметника на руския войник в Пловдив. Това съобщава местната администрация, цитирана от ИТАР-ТАСС. До последните си дни той е живял в родното си село Налобиха в семейството на дъщеря си, описва агенцията. Скурлатов е на фронта от септември 1941 г., участвал е в битката при Курск и при освобождаването на Харков, Николаев и Вознесенск. Отличен е с два ордена "Червена звезда", като втория получава 68 години по-късно. У дома се завръща през 1946г., след което работи като бригадир на машинно-тракторна станция, комбайнер, шлосер, инженер. Пенсионира се пред 1983 г., но продължава да работи като механик в местен ремонтен завод. Паметникът на Альоша, за който в България са композирани и песни, е от 1957 г., но се разбира, че Скурлатов е бил прототип за него едва през 1980 г. През 1944г. той участва във възстановяването на телефонна линия в Пловдив, където се сприятелил с местен служител в телефонната станция. Смята се, че българинът е предал снимката на Скурлатов на скулпора Васил Радославов, който на нейна основа създава 11-метровата железобетонна фигура. http://www.dnevnik.bg/

През 2001-2002 преподавах история на България на 12-ти клас (тогава - 11*-ти = 11-ти звезден). Часовете бяха по 3 на седмица и едва смогнах да преподам целия учебен материал - на косъм. Сега часовете в 12-ти клас (по програма за 11-ти) са по 2 на седмица и учениците, освен това, завършват и по-рано - заради абитуриентските балове и предварителните изпити в университетите. А часовете в 9-ти клас (по програма за 8-ми = средновековие) са по 1 в първия срок и по 2 през втория срок (или - обратното, няма значение). В 10-ти и 11-ти клас (съответно - по програма за за 9-ти и за 10-ти клас) са по 2 на седмица. Според мен са твърде малко. Би трябвало държавата да отделя поне 3% от БВП за наука и поне 6% от БВП за образование. Финансирането на науката и на образованието във време на криза може да помогне за нейното преодоляване и за елиминирането на причините, които биха довели до следваща такава криза.

Там, където липсват исторически, археологически и лингвистични данни, се намесва "научната интуиция" (да се чете - "въображението") на специалистите.

Много хора вярват, че... Няма как българите да са по произход тюрки. Те са извънземни. Дошли са на Земята от планетата Нибиру. А историография по темата? А исторически извори? А археологически находки? А лингвистични данни? Нищо - в подкрепа на тази теория. Но хората вярват в безумни псевдонаучни теории така, както вярват в Иисус Христос, без да са го виждали и докоснали.

"Не знаех, че днес и ти имаш празник!" - разнежи се Черната Златка и погали нежно будилника на нощното си шкафче.

Честит празник!

Може би не е копано на правилните места, не е било копано достатъчно или не е бил открит българският стратиграфски/културен пласт.

Да, има учители, които се хвалят, че учениците им знаят учебника наизуст. Но няма идеален учебник (особено - по история!). Никой учебник не предлага идеалния вариант от тематични урочни единици, пък и в някои от учебниците има разни грешчици, които често остават незабелязани и некоригирани дори и от учителя. А същите учители не са казали на учениците си нищо извън учебника. Нито дума в повече, нито дума встрани! Да не говорим, че най-често учителите избират най-смотания и най-скучния учебник, онзи, който е и най-пестелив откъм информация. А по всяка учебна дисциплина има по няколко учебника, които се допълват взаимно. Такива учители са не само излишни, те са вредни. Те папагалстват, рецитирайки постулатите, дадени в учебника. Сами не се развиват, не четат научна литература и научна периодика, не следят развитието на собствената си наука. Учебникът е само един ориентир в морето от знания, при наличието на множество други алтернативни учебници на различни автори или авторски колективи, на купища научна литература, купища научни и научно-популярни списания, купища енциклопедии, купища научно-популярни филми (давани по научни и ненаучни телевизионни канали или налични в интернет) уикипедия, уеб сайтове, научни уеб форуми, компютърни игри на образователна тематика, търсачки от ранга на Google, Yahoo, Qwant... Има и научни кафенета... С други думи, алтернативното и неформално образование е навсякъде около нас. Достатъчно е само наличие на интерес от страна на учащите се и самообучаващите се. За студентите има програми за чуждестранен обмен като Еразмус. А я има и стратегията на ЕС за обучение през целия живот... Както казваме ние - каратистите: "Пътят пред нас е открит!"...

Честит Хелоуийн на всички, които го празнуват!

Ето актуалното състояние на демографската пирамида на българското население в страната...

Би било добре авторът на темата също да отговори на въпросите, които задава в първия си постинг по темата. Любопитно ми е какво мисли и той. Колкото повече хора споделят своите виждания, толкова по-богата картина на "ситуацията" ще се получи.

Има два вида хора. Едните вършат работата, а другите само си приписват заслугите за свършената работа или не правят дори и това. В първата група конкуренцията е значително по-малка, отколкото - във втората група.

Какви са вашите впечатления от това, което образователните институции ви предложиха? Училището? Университета? Основното ми училище ме подготви отлично за обучението ми в средното. А средното ми предложи над средното за града (а може би - и за цяла България) ниво на образование. Това - повече откъм кадри и желание за работа, а откъм материална база - не чак толкова. Като имаме предвид, че мисията на училищното образование е да даде тласък към университетското, явно гимназията си е изпълнила задаите. В гимназията изучавах усилено френски език, а в последната година специализирах допълнително история и география. После в университета учих същите неща. Аз завърших училище през все по-отдалечаващата се 1991 г. След нашия випуск (за родените през 1974 г. и след тях) започнаха едни безумни експерименти с методите на преподаване и с учебното съдържание, които на нас ни бяха спестени. На това отдавам неграмотността и незнанието на идващите след нас. Може би ние бяхме последният випуск, получил качествено образование и възпитание. Измежду съучениците ми от основното училище само аз и още един-двама сме със завършено висше образование. Болшинството от завършилите гимназията (една част продължиха средното си обрзаование в гимназията, но го завършиха в техникуми) завършиха висше. Но измежду всички мои съученици само аз станах учител и университетски преподавател. По някаква причина влизането ми в казармата се отложи, благодарение на което първо учих полувисше, а после отслужих военната си служба. След това завърших две висши образования - история + български и френски език. Тъй като очаквах престижа на университета да бъде в пъти по-голям от този на ОУ и СОУ, се надявах летвата там да бъде поставена значително по-високо. Е, оказа се, че не е точно така. Имаше преподаватели, които знаят по-малко от студентите си (вероятно са се преквалифицирли твърде набързо, след като са престанали да преподават идеологически дисциплини!) или не са склонни да споделят знанията си с обучаващите се. От друга страна, оказа се и, че амбициите на голяма част от студентите да научат нещо повече са нищожни. А нас ни подготвяха за учители! Какво беше хубавото? Кое беше лошото? Имаше ли връзка обучението по вашата специалнсот с реалността? Моите специалности са (почти) изцяло теоретични. Затова реалността и практиката почти винаги са потвърждавали теорията или са налагали минимални корекции. Хубавото беше, че попаднах на прекрасни учители и университетски преподаватели и на прекрасни колеги. Тези хора ми помогнаха в личностното и в професионалното ми изграждане. Друго хубаво беше възможността като ученици да пътуваме във Франция и да си пишем с ученици от френско училище, с които взаимно си гостувахме. Дядото на моята кореспондентка беше историк и с него сме си говорили много на различни исторически теми, докато бях на гости у тях, а после дъго време си разменяхме писма. Полезна ми беше и специализацията във Франция по програма "Erasmus". Научих множество допълнителни неща. Лошото беше, че аз учех история, а ме пратиха да се занимавам със съвсем други науки - социология, етнология, демография... А пък когато се завърнах тук, се оказа, че са сменили програмата, по която се обучавам, и трябваше да се явявам на нови лекции и изпити. Е, всичко мина, но нещата се проточиха във времето - нещо, което не предполагах, че ще ми се случи. Системата е създадена така, че се налага да се обучаваш няколко години, учейки "как трябва да бъде", и после да работиш така, "както всъщност е". Ако можехте да промените или да добавите нещо, какво би било то? Би било добре учебният материал и методите на преподаване да се разнообразят и осъвременят. Образованието ни тъпче на едно място, а светът и науката се развиват. Ето една тема, свързана с проблемите на училищното ни образование: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14023&page=1 Ето и още една, в която се задават интересни въпроси относно науката и образованието у нас: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15707#entry286318 Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си? Не. Какво всъщност трябва да включва едно висше образование? Въпреки предприетите реформи през последните две десетилетия, висшето образование в България продължава да се сблъсква с предизвикателства по отношение на качеството и ефективността на предлаганото обучение. Липсва ясна и дългосрочна визия за неговото бъдеще. Няма съгласуваност между политиките и програмите на някои университети с конкретните нужди на пазара на труда. Това е причина много студенти след завършването си да се озовават на трудовата борса, като в същото време някои бизнеси изпитват глад за определени видове кадри. Висшите училища трябва да преструктурират дейността си така, че да станат привлекателни не само за младите хора, но - и за работещите. За да стане това, трябва да бъдат въведени системи за дистанционно е-обучение. Трябва да се разгледат и възможностите за сливане на някои висши учебни заведения в по-големи институции. Трябва да има обмен на преподаватели не само от различни български университети, но - и от чуждестранни университети. Докато бях на специализация във френския университет, дойде един испански преподавател и за три дни каза толкова много и толкова интересни неща! В сравнение с него нашата преподавателка направо бледнееше. Какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами? Да имат възможности за (организирано) алтернативно и неформално (само)образование. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13401

Много са стресирани японците. Борят се за успехи и за угода някому през целия си живот - успех в основното образование, успех в средното образование, успех във висшето образование, успех на работното място, работа на още едно-две места (едното може да е онлайн и от дома), успехи в сферата на бойните изкуства... Желанието да се угоди на родителите, на учителите, на университетските преподаватели, на учителите по бойни изкуства, на шефовете на работа... Земетресения, цунами, отровната риба фугу, проблемите с атомните бомби, с АЕЦа, дето дефектира и сега пак създава проблеми... Стремежът да не опетнят рода си... Дистресът им е постоянен и ги съпътства в цялата им история.

Май не е.

Второто.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/10/18/2164085_ot_blogovete_za_oshte_poveche_dim/?ref=substory Текст, писан от... пушач!

56 000 цигани са прокудени от гетата и катуните в страната Оказва се обаче, че най-бедните цигани са нежелани дори от съплеменниците си в гетата и катуните у нас. В 25 български града има гета с голям брой бедни цигански семейства. Най-много са бедните цигански семейства в градовете Пловдив (569), София (460), Варна (342), Кърджали (304), Русе (258), Пазарджик (256), Кюстендил (238), Сливен (200), Асеновград (170), Стара Загора (168), Нова Загора (140), Ихтиман (110) и Петрич (99). Най-малко (по 69) са бедните цигански семейства в градовете Видин, Айтос и Димитровград. 56 000 цигани са прогонени през последните няколко години от гетата и катуните в цялата страна от собствените им съплеменници и роднини. Причината за това е, че те са толкова бедни, мизерстващи и неграмотни, че дори и себеподобните им ги отхвърлят с отвращение. Една част от мизерстващите цигани, които все още не са прокудени от гетата и катуните, живеят там, но - в пълна изолация от останалите цигани. "Нормалните" цигани не встъпват в брак с представители на мизерстващите им събратя. 17% никога не са посещавали училище (те са необхванати от образователната система), 65% нямат завършен 8-ми клас (основно образование), а всеки трети е напълно неграмотен. Има и такива, които не владеят добре дори и циганския език! След 11-12 г. възраст (ок. 5-ти - 6-ти клас) момичетата напускат училище, поради традиционно ранния брак. 70% са безработните, а 80% не плащат здравни и пенсионни осигуровки. 87% нямат баня в дома си, а 23% са без тоалетна. Всяка трета фамилия няма ток. 95% нямат течаща вода в "дома" си. 50% от къщите са тухлени, всяка трета е кирпичена, а 16% от "постройките" са самоделни бараки, създадени в всевъзможни подръчни материали. 96% обитават жилище с 1 - 2 стаи. Средното обитаемо пространство на най-пропадналите цигани е 28 кв. метра, а семействата им се състоят средно от по 5-има души. 96% от семействата не притежават документ за собственост на жилището, което обитават. 50% нямат лични документи, а останалите 50% имат лични документи, но - с изтекъл срок на валидност. В-к "Телеграф"