ISTORIK

Какво би могло да се прави в един научен център? - Научно кафене, лекции, консултации, дискусии, прожекции на филми, компютърен клуб (интернет зала), астрономически наблюдения, курс по астрономия, реклама на научни събития, изложби, ТНТМ (техническо и научно творчество за младежта), музей, библиотека или читалище, курсове по езици, информатика, философия, някакви науки... Какви теми за наука бихте искали да чуете/видите всяка седмица? - Астрономия, динозаври, растения, история, философия, география, военно дело, археология, археоастрономия, медицина, социология, информатика, метеорология... Аз имам много интереси, но нека спра дотук! Какви други функции да изпълнява този Център? - Може да се тренира шахмат, например. Да се подготвят сценарии за исторически възстановки по повод бележити исторически дати... Може да се направи и кариерен център... Как виждате участието на гражданите и общината в този Център? - Привличане на представители на СУ, БАН, градската библиотека, читалищата в града, НПО, Софийска община, Британския съвет, доброволци... Но не мога да кажа под каква форма биха били полезни. Нещо друго? Центърът трябва да има свой уеб сайт, свой профил във Фейсбуук, трябва инициативите му да се оповестяват и при нас - в сайта, списанието и форума (в нарочна тема). Центърът може да издава свой вестник, свое списание или да му се отделят по няколко страници в нашето списание.

За да има успех трябва да се почне с родителите....Има ли преподаватели от ромски произход? Има ли говорещи на ромски език? Има ли специално за ромите разработени учебници и материали, педагогически помагала? Да, има млади циган(к)и, завършили висше образование с различни педагогически профили, които обаче НЕ желаят да работят като учители. (Странно - защо ли?) Иначе в "циганските" училища към началните учители се прикрепва човек от цигански произход - като "преводач", ако децата не владеят български език. Колкото до учебници, учебни помагала и учебни материали, специално адаптирани за учениците от цигански произход, не ми е известно дали има такива. Възможно е да има някакви, но не съм сигурен.

Довърших двата си постинга в темата. Обясних какво представлява интелигенцията, а после разказах и за руската интелигенция. Сметнах, че е необходимо, за да "уточним параметрите на понятията" и да сравним ситуацията у нас с тази в СССР и в постсъветска Русия.

Руският цар Николай II мразел представителите на интелигенцията толкова много, че искал думата "интелигенция" ("тази толкова отблъскваща дума") да бъде отстранена завинаги от руския език. В идеологията на болшевиките интелигенцията не е истинска класа. Нейното "състояние" се описва с думата "прослойка", която обикновено се превежда като "пласт", но в този контекст - с негативна конотация, означаваща "подложка" или "разделящ слой". С други думи, интелигенцията все още няма свое "истинско" място в структурата на социалистическото общество; тя е считана за посредник между класите на "трудещите се" и "експлоататорите". Интелигенцията расте с помощта на "набиране" на интелектуалци измежду трудещите се. Не напразно учените са наричани "научни РАБОТНИЦИ", Продукцията на интелектуалния им труд е само един вид стока, поръчаана и плащана от експлоататорската класа. Следователно нейната независимост е просто една идеологическа илюзия, а в действителност интелигенцията е съставена от "лакеи" на буржоазията и земевладелците. Де факто тя е експлоатирана категория население, но въпреки това в Съветска Русия на интелигентите масово им липсва революционен плам. Владимир Ленин смята, че: "Интелигенцията не е "мозъкът на нацията", напротив, представителите на интелигенцията са "изпражненията на нацията"". Но по ирония на съдбата стремежът към професионално образование ражда съветската интелигенция. Тази нова класа не е ясно определена, а вместо на специалисти и експерти, учените, учителите, университетските преподаватели и хората на изкуството са оприличени на пролетарии, на "научни работници", на "трудещи се на интелектуалния фронт". Тези специалисти са официално обединявани в различни институции, напр. - Съюзът на писателите, като "отгоре" им се налагат строги стандарти за оценка на тяхната работа, оценявана от съответните експертни комисии. Подходът към интелигенцията е различен. Писателите и журналистите трябва да се съобразяват със строгата цензура. Учените пък са държани в шах от идеологическите отдели в техните университети. А ако са извършвали стратегически научни изследвания, са били ограничавани териториално и социално в т. нар. "затворени институти" или дори - в "затворени градове". Руската революция поляризирала руската интелигенция заедно с всички други слоеве на обществото. Някои от руските интелигенти емигрирали, други се присъедини към белогвардейците, трети се присъединили към болшевиките (а имало и такива, които били болшевики от самото начало!), четвърти се опитали да се противопоставят на болшевиките в рамките на политическата рамка на Съветския съюз, а имало и такива, които останали пасивни. Накрая болшевиките се отървали от всички свои опоненти по различни начини, вариращи от принудително депортиране до разстрел. Останалите представители на интелигенция били принудени да служат на "каузата на работническата класа". В края на съществуването на Съветския съюз терминът "интелигенция" придобива официалното определение "интелектуални и културни работници". По-конкретно, има категории като "научно-техническа интелигенция" и "творческа интелигенция". Университетските преподаватели, учителите, лекарите, инженерите и адвокатите също са разглеждани като различни видове "интелигенция". В пост-съветския период представителите на бившата съветска интелигенция демонстрират различните си нагласи към комунистическия режим. Докато по-старото поколение на интелигенцията се е опитва да се обяви за жертва , по-младото поколение, което е било в 30-те си години, когато СССР се разпадна (1991 г.), не отделя толкова много място в своите мемоари за репресивния си опит. Тъй като след разпадането на Съветския съюз популярността и влиянието на интелигенцията са намалели значително, постсъветската интелигенция изпитва носталгия към последните години на Съветския съюз (т. нар. "перестройка" - 1985-1991 г.), които те считат за "златната ера" на руската интелигенция.

Да, ти говориш за интелигенцията през епохата на социализма у нас. Аз пък говоря за интелигенцията изобщо.

Терминът "интелигенция" е въведен през 70-те г. на XIX век от руския писател П. Д. Боборикин и е използван за да опише хората, притежаващи културно-политическа инициатива. През 80-те г. на XIX век терминът е използван от Василий Жуковски. През 1866 г. думата "интелигенция" намира своето място в руски тълковен речник. Интелигенцията е обособена социална група. Първоначално терминът "интелигенция" се отнася до добре образовани публични фигури. Интелигентите са хора, които професионално упражняват висококвалифициран умствен, предимно творчески, труд в областите, непосредствено свързани със създаването, съхраняването, тълкуването, критиката, разпространяването и социализацията на духовните и културните ценности. Интелигенцията се формира без оглед на социалните слоеве. Интелигенцията може да включва всеки човек - от творците през учителите и университетските преподаватели до четящите книги. Подразделя се на научна, техническа, педагогическа, медицинска, художествена и др. В съвременната социологическа литература се прави разграничение между "интелигент" като представител на масовите интелектуални професии и "интелектуалец" като принадлежащ към елита на интелигенцията. "Интелектуалците", според Пиер Бурдийо, са онези членове на интелигенцията, които не само използват своя интелект в процеса на работата си, но също така и изграждат културното богатство на своята нация и на света. Според Виталий Тепкин следните признаци са присъщи на интелигенцията: - Напреднали за времето си морални идеали, чувствителност към ближния, такт в проявите; - Активна мозъчна дейност и упорито самообучение; - Патриотизъм, който се основава на вяра в собствения си народ и неизчерпаема любов към Родината, без значение дали тя е малка или голяма; - Творческа дейност като важна част от начина на живот на представителите на интелигенцията; - Независимост, стремеж към свобода на себеизразяване и намирането на себе си в интелектуалните дейности и спортове (напр. - шахмата). Терминът "масова интелигенция" описва експанзията на висшето образование, както - и на алтернативното и неформалното образование през ХХ и XXI век до насищане, невиждано до този момент в историята, и в резултат на това - увеличение на забогатялите възрастни хора, имащи интерес към научни, философски и хуманитарни теми, твърде отдалечени от "техния собствен квадрат на шахматната дъска".

Бележка на модератора Отключвам темата с пожелание за последващи плодотворни дискусии по нея. Приятно писане и четене!

Има двоен стандарт за присъствието и оценките на учениците роми в българските школа. Циганчетата са привилегировани, обявиха от синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа". Циганчетата не се подчиняват на Закона и Правилника за народната просвета, не спазват училищните правила и най-важното никога не са санкционирани. При тези ученици съотношението присъствия - отсъствия от час понякога достига над 70% в полза на отсъствията при разрешени от правилниците до 5 на сто. Ако това се беше случило с други деца, от други етнически групи, отдавна да са изхвърлени от училище. Циганчетата обаче са привилегировани. При тях се търси максимална посещаемост и някакви, каквито и да са, мизерни учебни постижения, например познаване на буквите. Ето нещо, което е достатъчно, за да преминат децата от гетата в по-горен клас. Това сочи национално изследване на КТ "Подкрепа". Но то не е единствено. Според синдиката учителите и училищните ръководства не получават необходимото съдействие от общинските и държавните власти при обхващане и задържане на циганчетата в школата, а също така никога общинарите не налагат санкции при неосигуряване на присъствието на децата - роми в училище. Тях не ги " ловят" програмите на Министерство на труда и социалната политика за семейни помощи на бедните деца, които облекчават семейния бюджет. Те, въпреки заканите на образователното и на социалното министерство, си получават парите, без значение от многобройните отсъствия от час. Истината за учениците роми е, че те не се подчиняват на никакви правила за подпомагане, не спазват изискванията на училищните правилници, а родителите им въобще не партнират на учителите и често създават затруднения на школските ръководства при прилагане на образователните закони. Заради това в момента само 7% от циганчетата ходят на училище след четвърти клас. Което е официалната статистика на образователното министерство, реалната е по-различна. Тези деца отпадат от образователната ни система по разни причини. Най-честото обяснение, според родителите им, е заради бедност - семействата нямат пари за учебници, тетрадки и дрехи на децата си. Има обаче и друга причина - учебният материал е прекалено сложен за тези деца и те не могат да се справят с него. А е сложен, защото ромчетата влизат в училище като бял лист, за разлика от съучениците си, които са посещавали подготвителната последна година на детските градини и знаят буквите и числата, някои дори четат. Въпреки изискванията на образователното министерство, циганите обаче не пращат децата си на предучилищно обучение. Така те идват в клас без задължителната подготовка и трудно наваксват пропуските си. Което пък ги отказва твърде рано от ученето. Още в началото. Родителите с нищо не окуражават хлапетата да се справят с пропуснатото. В крайна сметка, ромите избират децата им да просят, да крадат и в по-късна възраст да проституират, да продават наркотици, вместо да се учат и да се впишат в обществото. Ранната престъпност е една от най-ярките характеристики на ромската общност. И тя е свързана с образоваността на циганчетата. Основният проблем, истинската причина е, че ромските деца не могат да се справят с учебния материал. Те не ходят на предучилищна подготовка, не учат в първи клас, нямат елементарни познания по български език и математика, нямат и стимул да ги постигнат. Защото учителите ги "пускат" от клас в клас, само и само да отчетат висока успеваемост. Така изглежда днес българското образование. От една страна циганите едва-едва пращат децата си на училище, в резултат на което се губят срок след срок и накрая цялата учебна година. От друга страна пропуснатите уроци водят до напълно загърбване на циганчетата. Някои учители ги отписват предварително, слагат им там някакви оценки и гледат да се освободят от тях. Тези ромчета, които стъпват все пак в класните стаи, се радват на небивал либерализъм. Заради стремежа на Министерство на образованието, младежта и науката за все по-високи резултати, на тях им се приписват невероятни оценки. Деца, които са се явявали в час не повече от 4-5 пъти на срок, "постигат " много висок нереален среден резултат от 4.05, при обичайно около 2.76 от текущи и срочни оценки. Нееднаквото прилагане на училищните правила към ромите ги превръща в граждани, които не зачитат българските и европейските закони още от училищна възраст. Още от тогава циганите се броят за хора над закона, за хора с правила различни от нормите на всички останали български граждани. Произволът се възпитава в ранна детска възраст, за това не бива да ни изненадват ексцесиите на ромите. Те на това са научени, включително на снизходителност в българските училища. На нереални оценки заради общата успеваемост на класовете, за да не загубят работата си преподавателите поради некадърност, понеже не са успели да обучат ромчетата. Криворазбраната толерантност води до създаването на асоциални индивиди. Води до роенето на граждани, които имат малко общо с проблемите на обществото и с тяхното решаване. Всичко тръгва от двойните стандарти за учениците цигани. От факта, че образователното министерство си затваря очите пред проблемите на ромите. Въпреки статистиките, че едва десетина процента от циганите се реализират на трудовия пазар, а останалите нямат никаква квалификация, без значение на дипломите си за завършено начално, основно или средно образование. Това показва невъзможността на училището да реши проблема с просветата на циганите. Показва също, че дори такива хора да имат някакво образование, те са непригодни за трудовия пазар. Не случайно работодателите не ги искат, понеже те нямат елементарен образователен ценз, нямат елементарна трудова практика. Поради което трудно се вписват в борсите в страната. На тях им липсва даже началното образование. Защото днешните школа заради криво разбраната успеваемост не оценяват реално резултатите на ромските деца, дотолкова, доколкото тези ученици ги има в класните стаи. Този двоен стандарт за циганчетата е лоша услуга и на обществото ни, но - и на самите роми.

Циганите от години тормозят французите и туристите във Франция. Парижаните и гостите на френската столица имат традицията да се хранят на тротоара. Французите много обичат да пият кафето си и да се хранят на външните маси на заведенията. А циганите заплашват точно тази част от живота на французите. Момченца на около 5-9 години минават покрай по-известните заведения в Париж, оглеждат се и поставят снимка на масата, като в същия миг хващат телефон, портфейл, чанта, кутия цигари, по-скъпа запалка или химикалка и всяко по-ценно според тях нещо и хукват. Други момченца пазят, а жените, които ги водят, гледат внимателно отстрани. В този момент в Париж има между 1 200 000 и 1 500 000 туристи. Туризмът е голяма част от френската икономика и всеки, който я застрашава, трябва да бъде изгонен! --- Проучване сред български учители сочи, че според 47% от интервюираните учители, циганските деца много трудно се приобщават към обучението. Една четвърт (25%) вярват, че те трябва да се обучават отделно. Близо една пета (20%) пък смятат, че децата с различен етнически произход имат различни способности. Оказва се, че отговорите не зависят пола, възрастта или преподавателския опит. Причините са както липсата на подготовка и квалификация за работа с "различните" деца, така - и липсата на вътрешна мотивация. Затова и не малка част от учителите са против интегрираното обучение и искрено вярват, че за "другите" деца трябва да има "други" училища, защото "така е по-добре за тях". Основният извод от изследването е, че училището е изключително пасивно по отношение на различията. Учителите по никакъв начин не противодействат на формиращите се предразсъдъци и дискриминация. Последствията формират грешна самооценка на децата от малцинствата. Децата от ромски произход са убедени, че "циганите са по-добри от българите", а за българските деца "Циганите са необразовани, мързеливи, черни, мръснии, миришат гадно, ровят в боклуците и крадат.", "Много цигани живеят на гърба на държавата, не работят, не плащат здравни осигуровки, данъци, вода и ток.", "Циганите са такива, защото на тях наказанията лесно им се разминават.". Има обаче и такива мнения: "От едни цигани до други има голяма разлика.", "Не всички са необразовани и мързеливи.". Изградените стереотипи в семейството и обществото пасивно се подкрепят от училището. Заключението от изследването е, че дори когато се прави нещо срещу предразсъдъците и дискриминацията в училище, то се случва само на теория. Но не бива да се забравя, че етническите предразсъдъци са просто натрупан горчив социален опит. Ако цигани са те замеряли с камъни, откраднали са ти колелото, ограбили са дома ти, ти няма как да мислиш хубави неща за тях. Говоренето на истината и наричането на нещата с техните истински имена не е равно нито на дискриминация, нито - на насаждане на етническа нетърпимост. --- Може би първо действителността трябва да се промени и после стереотипите сред родители и деца сами ще изчезнат. когато циганските гета станат чисти спретнати квартали, където хората работят и си плащат тока и водата, осигуровките и данъците и т.н., тогава никое дете или родител няма да има причина да си създава стереотипи. Циганите, които са се интегрирали, живеят сред българи, образоват се и работят, не са дискриминирани. А онези, които просят, крадат и ровят по кофите, ще бъдат отхвърлени, но - не по етнически признак, а - защото водят неприемлив за обществото начин на живот. Държавата дава ли им шанс? Дава им. То не бяха помощи, безплатни квартири (цели апартаменти), смесени класове, безплатни учебници, безплатна закуска в голямото междучасие, безплатни дрехи и обувки, безплатен транспорт до училището, наемането им в строителни войски, наемане на работа... Толкова усилия полагаме да ги интегрираме, а реално погледнато, на един сериозен процент от тях им е по-удобно да си останат неграмотници и некадърници, които с триста зора говорят български, живеейки в гетата си на държавни разноски. --- Когато си почтен, честен, не крадеш и не се плашиш от работа, няма занчение дали си циганин, българин или патагонец. Циганите няма защо да се обиждат на българите за негативното им отношение към тях. Всичко се дължи на техните собствени им действия и бездействия през годините. Докато тези престъпници и мързеливци не разберат от примери с хора от тяхната среда, че образованието е истинският път към приличен и достоен за уважение живот, няма да си мръднат и пръста, за да излязат от гетата. Трябва да се правят редовно предавания по телевизията и по радиото за образовани и работещи цигани, за да се покаже на другите цигани, че има и по-друг начин на живот, че всеки може да го постигне, ако поиска и се потруди за него. За целта е нужно парите за интеграция да започнат да се харчат ефективно, а не - да продължават да потъват в нечии джобове. Голям проблем е ранното женене на младежите сред циганите. По тази причина децата рядко продължават гимназиалното си образование, ако изобщо са завършили и 8-ми клас. Отпадането от училище на циганските деца води до тяхната маргинализация и до социалното им (само)изключване. Затова отпадналите от училище трябва да бъдат върнати в образователната система. Необхванатите трябва да бъдат обхванати в нея. А подлежащите на отпадане трябва да бъдат задържани. --- Циганите са бъдещето на България. Циганското население расте, българското намалява. Сега циганите са около 10% (а според партия "ДРОМ" - около 15%) от населението в България, след време ще станат 20%, а после може да станат и 30%. Българите ще емигрират все повече от България и така циганите ще се превърнат в нейно бъдеще. Те са млади, енергични и необразовани, за разлика от българите, които са все по-стари, все по-неенергични и, за съжаление - все по-недобразовани. Ако младите цигани се образоват и се сдобият с професия, един ден те ще могат с труда си (по-точно - с данъците, които плащат) да издържат старите българи. Ако приемем, че циганите са бъдещето на България, тогава ние трябва да инвестираме в това бъдеще. Как инвестира човек в бъдещето си? Главно - като се грижи за хората, които ще му го осигурят. Като ги образова по начин, който ще им помогне да се грижат за бъдещето му и като им помага да заемат позиции на растеж и влияние. Инвестицията в образованието на циганите е национална инвестиция. Само ако на това се гледа като на дългосрочна национална инвестиция, тогава ще е възможно тези пари да се харчат интелигентно. Разбира се, с повече безплатни учебници или с по-скъпа дограма за самосегрегиралите се цигански училища няма да променим нищо. Най-много да засилим собствения си гняв, че пак сме хвърлили пари на циганския вятър. Циганите имат нужда от граждански лидери и множество положителни примери, с които да могат да се гордеят не само в затворената си среда, но - и в отворената национална и международна среда. Безусловно пътят към интеграцията на циганите минава през тяхното образование. Но - и през еднаквото прилагане на закона за всички. Незаконен катун се бута, всяка кражба се наказва с глоба и/или принудителен труд, всяко сношение с дете се наказва със затвор, всяко изоставяне на дете, всяко групиране да малтретират хората се преследват от закона... Ликвидират се гетата. Премахва се професията "трайно безработен". Жестоки наказания за родители, неполагащи грижи за децата си, включващи отнемане и незабавно осиновяване от по-отговорни родители. Псевдокултурни особености не могат да стоят над закона! То така и ние - българите - можем да се върнем към прабългарската култура, Крумовите закони и смъртното наказание. (Даже и Шериатът не ни е нужен; имаме си собствени традиции в правораздаването!)

И как премина срещата?

А в предприятието на жена ми (частна чуждестранна фирма) раздават бракуваните принтери, клавиатури и мишки на служителите си. Преди няколко дни се обзаведохме с принтерче.

Авторът на темата задаа въпрос, който е недовършен. Той пита: "Е ли справедливостта...?" . Какво/каква? - това не става ясно.

Справедливостта е етическа категория, която регламентира отношението на човека към другите хора и към него самия. Тя изрязява равенството на хората по отношение на някакъв принцип, който трябва да отчита или естествените, или социалните, или моралните различния между хората. Справедливостта е равенство на неравни субекти. Справедливостта е понятие за моралната правота, основана на етиката, рационалността, закона, естественото право, религията, честността, както и прилагането на закона, като се вземат предвид неотменимите и вродени права на всички човешки същества и граждани, правото на всички хора и граждани на еднаква защита пред закона на гражданските им права, без дискриминация въз основа на раса, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, национален произход, цвят на кожата, етническа принадлежност, религия, увреждане, възраст или други характеристики, и допълнително включва в себе си социалната справедливост. Социалната справедливост е идеята за създаване на общество или държавни институции, които са базирани на принципите на равенство и солидарност, на истинското разбиране на човешките права и зачитането на човешкото достойнство на всеки индивид. Терминът се появява през XIX век във връзка със случаите на социални неправди и търсенето на методи за устройство на обществото на принципа свобода и равенство. Едни от най-важните компоненти на социалната справедливост са защита на човешките права и икономическо равенство чрез преразпределение на доходите. Либералният политически философ Джон Ролс се счита за първия теоретик на социалната справедливост. Той издава книгата Теория на справедливостта, излязла от печат през 1971 г. Справедливоста е най-всеобхватната от добродетелите, защото тя съдържа в себе си мъжеството, мъдростта, честността, умереността. Справедливостта е истинско, хармонично отношение между субектите.

Кадърните учители биват изхвърлени от "системата". Понеже те работят съвестно и на техноя фон веднага лъсват другите, които са тяхна противоположност. В много училища директорите се държат като феодали и толерират мързеливите, некадърните, подмазвачите, клюкарите, доносниците. Добрите учители стават неудобни, дори само за това, че не взимат страна в никой от лагерите в учителския колектив.

По идея на ректора на СУ проф. Иван Илчев се обмисля да се създаде ново училище в София, което да бъде част от Софийския университет "Св. Климент Охридски". В него ще преподават учени от университета и студенти, които провеждат своя стаж там. Създаването на училище към Алма Матер е част от програмата на проф. Илчев. Тя бе обявена от него при преизбирането му за втори мандат. Университетът и столичната община ще работят заедно по проекта за създаване на академично училище към университета, съобщи кметът Йорданка Фандъкова след откриването на годишния ректорски семинар на UNICA - Мрежата на европейските столични университети. СУ и СО ще работят заедно и за популяризирането на музея, който е част от университета и е включен към туристическите обекти в града. Вероятно училището няма да бъде само гимназия. То ще бъде основано в кампус "Лозенец" - до химическия факултет и през 2015 г. се очаква да започне да функционира. Сега със статута на академични училища са НГДЕК и НПМГ. В приветствието си пред учени и преподаватели от едни от най-авторитетните университети в света столичният кмет съобщи, че Общината е решила да кръсти нова метростанция в кв. "Младост" на името на първия ректор на СУ - акад. Александър Балан.

Предлагам да пусна темата в раздела по литература. Ще съкратя заглавието наполовина. Владо, за какви маймуни иде реч?

По-скоро ги бракуват и ги дават за вторични суровини. Трупат ги на купчина пред сградата и идва камион да ги отнесе. Скоро четох някаква новина, че голяма библиотека в областен град изхвърлила голямо количество стари книги на огромна купчина пред сградата, но служителите не далваи на минувачите да си отнесат по някоя по-запазена книга. От друга страна пък, имаме тенденцията да се увеличава запасът на библиотеките и читалищата с електронни книги и списания. Този месец бях в едно иновативно читалище в Пловдив (в ЖК Тракия) - НЧ "Съвременник - 1986". Там купуват електронни четци и таблети за читателите на електронни книги и списания. Препоръчах им да включат в своята база даннии (те трупат безплатни книги и списания, а също така - и закупуват платени книги и списания, чиято цена е с около 2/3 по-евтина от тази на хартиен носител) онлайн списанията "Българска наука" и "Военна история". http://savremennik.com/ https://www.facebook.com/savremennik http://petminuti.com/%D0%B4%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%88-%D0%B2-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%86/

Струва ми се че това е някаква мешавица, съдържаща старобългаризми и русизми.

Много симпатично звучи. Много ми допадна.

ОТ МИТОЛЮБЕЦА ДО МИТОМРАЗЕЦА Дърветата поглеждаш - и слагаш етикета, (защото, както казваш, „те просто са дървета”); а стъпката ти бодра утъпква без да спира един невзрачен глобус в безкрая на всемира; звезда си е звездата - кълбо от прах космичен, поело из простора по път математичен, и в неговия строго определен светлик обречените атоми загиват миг след миг. По заповед на Воля, която тачим ние (и трябва), но не знаем какво се в нея крие, текат процеси мощни, през времето поели - от сумрачно начало към неизвестни цели; и също като в древен, съсухрен ръкопис, нашарен със поправки, покрили лист след лист, безбройни форми никнат – ту грозни, ту прекрасни, ту крехки, ту чудати, ту гибелно опасни, една за друга чужди, ала с една следа - от злака през човека до бурната звезда. Бог сътвори скалите, дърветата, пръстта, звездите в небосвода, инсектите, света и рожбите човешки, които крачат тук, а нервите им пеят от всеки лъч и звук. Талазите в морето, зефирът сред дъбравите, тревата изумрудена и мудността на кравите, светкавиците бляскави, звукът на птича песен, животът и смъртта на простичката плесен, туй всичко се записва и слага отпечатък връз мозъчните гънки, бразди и тъй нататък. И все пак, знай, дървото не е „дърво”, додето не се превърне в слово и име, чрез което създанията мислещи достигат своя връх - света да пресъздават със тленния си дъх, но туй не е ни фото, ни запис, ни архив, а - прозорливост, мъдрост, тъга и смях звънлив, дълбок душевен отзвук на людете, открили прозрение за близост със движещите сили, що битие даряват на светила и твари - затворници бунтовни в занданите прастари, решени упорито духа да издълбаят през онова, което от личен опит знаят. Те в себе си полека откриха сили тайни и елфите съзряха – създания омайни, за наковалня взели скалата на ума и в дивни шарки сплели зорница и тъма. Не ще съзреш звездите, ако не си видял сребро да оживява, да лумва в пламък бял и гордо да разцъфва в звука на стар рефрен, чието ехо още в безкрайно древен ден света е огласило. И няма небосвод, а само пустош мрачна, без блясък и живот, ако не видиш купол в безкрайния всемир, от елфите окичен с елмази и сапфир; земя не ще да има, не зърнеш ли преди утробата, що всичко на този свят роди. Не със лъжи е пълно сърцето на човека, то носи мъдростта на Бог от памтивека и пази я до днес. Макар и вън от Рая, Човек не е погубен, ни променен до края. Дори и покварен, на трона си остава и пази царски дрипи от старата си слава: Човек, Творец вторичен, кристално огледало, в което се пречупва божественото Бяло на багри многобройни с безкрайни съчетания, що в умовете раждат действителни създания. Дори ако напълним със елфи и гоблини гори и пущинаци, долчинки и рътлини, със драконово семе света да сме засели и богове да пращаме из мрачните предели – това е наше право. За него няма тлен, Човек закона спазва, по който е роден. Да! Ний творим суетни, безпочвени мечти в тях дирим си утеха - и той, и аз, и ти! Отгде е тази воля, отгде е тоз копнеж - добро и зло чрез мисъл и блян да разбереш? Не всеки блян е празен, и не от суета стремим се към успеха, а болката в света за нас не е желана, за нас е просто зло, що волята пречупва с покорство и тегло. А колкото до Злото, едно се само знае: че Злото съществува; че има го; това е! Блажени са сърцата, що портите затварят пред силите на Злото и с тях не преговарят, макар от страх да тръпнат; а в тайните покои тъкат хоругви святи на становете свои, огрени от мечтата за онзи светъл ден, кога ще рухне Мракът, от светъл лъч сломен. Блажени са онези от Ноевия род, що в ладиите крехки товарят нов живот и плават през стихии към призрачна страна, описвана в легенди от древни времена. Блажените поети легенди са създали за туй, що се не среща в архиви и анали. Не те, а самите ние забравяме Нощта и търсим си утеха във бягство от света чрез евтини забави или в безплоден блян за остров на блаженство, от златен лъч огрян. Те знаят по-красиви, по-прелестни места, съзират ги в съня си - далеч, накрай света. Но седнеш ли да слушаш, пази се ти от тях - те виждат също гибел, падение и страх... И все пак, този страх съвсем не ги възпира към доблест да ни палят с вълшебната си лира, за да огреят Днеска и мрачното Тогаз със Слънце, над което те само имат власт. Как бих желал да пея до тези менестрели, незримото да будя със мелодични трели, да плавам с храбреците из бурния простор със кораб съграден от здрав планински бор, упътен след неясна и ефимерна цел на приказния Запад зад синия предел. Аз бих застанал редом с бойците под обсада, що водят люта битка, без милост и пощада, и все пак, вярно дават във злато свойта дан, за да секат монети за краля невидян или със златни нишки по бойни знамена да изтъкават герба на своята страна. Аз знам - не съм маймуна говореща, двунога. Пред нея зее пропаст... Благодаря на Бога, ако във свойта милост прогреса прекрати, наместо да го остави във кръг да се върти и сляпо да си вярва, че крачи все напред, докато всъщност слага пореден етикет. Не искам твоя път, потънал в прах и скука, где всичко е известно - от тука и до тука, где нищо не помръдва и няма място там за дребния мечтател със скромния му плам. Не ще ме покори Желязната корона. В колиба си оставам – в колиба, но - на трона. Във Рая може взорът, случайно отклонен от вечния сияен и непомръкващ Ден, да зърне как припламва могъщото сияние на Истините вечни и вечното Познание. И гледайки тогава Блажената страна, ще види всичко същото, но - с разлика една - свободно от окови. Реалното Спасение съвсем не е промяна или унищожение, а и на Градинаря каприз не е било. То зло не ще да види, защото всяко зло не е във плана Божи, а суетата в нас подмамва ни нататък със своя тих, беззвучен глас. Но в Рая за окото прегради вече няма, там новото гради се без капчица измама. Не мъртви, а - вечно живи - творците крачат там, поетите окичват с венци от огнен плам и не на арфи свирят с безгрешни пръсти, знай, а струни си изплитат от вечния Безкрай.

Щом трябва... Няма проблем.

Унгария и България са страните в ЕС, чиито граждани на възраст между 25 и 64 години говорят най-малко чужди езици. Това сочи изследване на Евростат по повод европейския ден на езиците. Според данните най-зле с чуждите езици са унгарците с дял от 37% на говорещите поне един чужд език. Следват българите с дял от 39%, което е доста под средното ниво за ЕС (66%). Най-голям дял владеещи поне един чужд език в ЕС има в Люксембург (99%), Литва (97%), Латвия (95%), Дания (94%), Словения и Словакия (по 92%). Изследването сочи, че най-разпространеният чужд език сред българите е английският. Езикът на Шекспир доминира като най-изучаван чужд език също сред учениците в началното училище и в гимназията както у нас, така и в ЕС. Вторият най-изучаван език за учениците в основното училище у нас според Евростат е руският, докато за гимназистите това е немският. --- Със задълбочаването на икономическата криза в Европа все повече хора на Стария континент поглеждат с надежда на Изток. Расте броят на желаещите да изучават „езика на възможностите” – китайски, съобщава EU Оbserver. Средно около 6% от европейците считат китайския като най-полезния чужд език. (За сравнение, през 2005 г. броят им е бил 2%). А 14% от европейците смятат, че е важно децата им да изучават китайски. През последните години Китай инвестира много средства в засилването на присъствието си в цял свят чрез изграждането на институти "Конфуций". Те са аналогични на испанския „Сервантес”, Британския съвет, френския „Алианс Франсез” или немския „Гьоте Институт”. В Европа в момента има около 230 подобни института. --- Значително понижаване на дела на българите, способни да говорят поне един чужд език, отчита проучване на Евробарометър, цитирано от пресслужбата на Европейската комисия. В изследването на Евробарометър са участвали 27 000 души от 27-те страни членки на ЕС. Броят на нашенците, заявяващи, че могат да говорят поне едни чужд език, е спаднал с 11 процентни пункта до 48% през 2012 г., в сравнение с 2005 г., когато е проведено подобно изследване. Все по-малко нашенци учат руски и немски, отчита още проучването. 67% от българите смятат, че основната полза от ученето на нов език е възможността за работа зад граница. 46% считат, че това ще им даде шанс за намиране на по-добра работа в България. 39% от нашенците пък изтъкват като основен плюс от ученето на чужд език възможността да го използват в работния процес или при бизнес пътуване зад граница. 57% смятат, че знанието на английски език ще бъде най-полезно за личното им развитие. След английския се нареждат немският и руският език. 90% от българите са убедени, че знанието на английски език ще даде по-големи шансове на техните деца. Като основна пречка пред ученето на нови езици нашенците посочват високите разходи за езикови курсове. Една от най-забележителните промени от 2005 г. насам е, че интернет насърчава хората да разширяват своите „пасивни” умения за четене и слушане на чужди езици, изтъкват авторите на проучването. Броят на европейците, които редовно използват чужди езици в интернет, например чрез социалните медии, се е увеличил с 10 процентни пункта до 36%. Петте най-широко разпространени чужди езици са английски (38%), френски (12%), немски (11%), испански (7%) и руски (5%). На национално равнище английският е най-говоримият чужд език в 19 от 25-те държави членки, в които не е официален език (т.е. - с изключение на Обединеното кралство и Ирландия). Европейската комисия планира да засили подкрепата си за ученето на езици чрез новата програма „Еразъм за всички”. Ученето на езици е една от шестте конкретни цели на програмата и Комисията планира да увеличи финансирането за езикови курсове за тези, които желаят да учат, да се обучават или да извършват дейности на доброволни начала зад граница.

А какво ще кажете да си направим среща и в Пловдив? Изпуснахме един подходящ повод - нощта на музеите и галериите. Жалко!...

СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Въведение: Компенсация за загубите Фалшификации и открития Откриването на един древен фалшификат: Серапион и Евангелие на Петър Древният фалшификат на едно откритие: Деянията на Павел и Текла Откриването на един древен фалшификат: Коптското Евангелие на Тома Фалшификат на древно откритие? Мортън Смит и тайното Евангелие на Марко Ереси и ортодоксии На двата полюса: Евионити и маркионити в ранното християнство "Знаещите" християни: Световете на раннохристиянския гностицизъм По пътя за Никея: Широкият пояс на протоортодоксалното християнство Печеливши и губещи В търсене на ортодоксията Арсеналът на конфликтите: Полемически трактати и лични нападки Допълнителни оръжия в арсенала на полемиките: фабрикации и фалшификации Изобретяването на Свещеното писание: формиране на протоортодоксалния Нов Завет Печеливши, губещи и въпросът за толерантността Бележки Библиография

26-ти септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която бе обявена за Европейска година на езиците. Целта на този празник е да насърчава изучаването на чужди езици в Европа. Основните цели на Европейския ден на езиците са: - Да привлича вниманието на европейската общественост за важността от изучаването на чужди езици - Да спомогне за разнообразяване на обхвата на преподаваните и изучаваните езици, за да се повиши нивото на многоезичност и междукултурно рабирателство. - Да популяризира богатото езиково и културно многообразие в Европа. - Да насърчава изучаването на чужди езици през целия живот - във всяка възраст. Европейският съюз е основан на принципа „единство в многообразието“ - на култури, обичаи, вярвания и езици. ЕС насърчава многоезичието, така че гражданите да могат да общуват помежду си, както и със своите съседи и партньори. Владеенето на множество езици увеличава конкурентоспособността и мобилността на гражданите и предприятията. Освен 23-те официални езика, сред които вече е и българският, в рамките на ЕС се говорят над 60 езика на местни народи и емигрантски общности. С присъединяването на България към ЕС кирилицата стана една от трите официални азбуки на съюза, наред с латиницата и с гръцката азбука. Съветът на Европа не издава директиви и не предоставя финансова подкрепа за организиране на дейности. На държавите членки е дадена пълната свобода да организират каквото пожелаят. Европейската комисия инвестира над 30 милиона евро годишно за практически проекти с цел стимулиране на ентусиазма на изучаващите чужди езици и техните учители. Има множество начини, по които може да се празнува Европейският ден на езиците, в зависимост от времето и средствата, които са на разположение. Може да се започне чрез организиране на филмова вечер с представяне на филми на различни езици, или езиково кафене със сервиране на специалитети от различни страни и да се стигне до мащабни медийни събития. Календарът на страницата на Европейския ден на езиците изброява всички чествания от 2002 г. насам и представлява богат източник на идеи. Из цяла Европа се организират различни събития, включително - и за деца, телевизионни и радио- програми, езикови курсове и лингвистични конференции. Съветът на Европа не издава директиви и не предоставя финансова подкрепа за организиране на дейности. На държавите членки е дадена пълната свобода да организират каквото те сметнат за необходимо. poster-EDL.pdf