lila_va

Да, "Скритата реалност" е посветена именно на идеята за муллтивселена. Разгледани са съчленена, инфлационна, мембранна, циклична, панорамна и още много други мултивселени. Дори симулирана такава Един от разглежданите варианти, например, започва с допускането, че вселената е безкрайна. А в една безкрайна вселена участъците, областите от пространството, които не са си взаимодействали никога по никакъв начин (да ги наречем парчета или космически хоризонти), са също безкраен брой. Подредбата на частиците обаче във всяко едно такова "парче" е крайна. И досещате се какво се получава в една такава ситуация - повторение на парчетата. Това е в общи линии идеята за съчленена мултивселена. Книгата му е много интересна, но на мен специално ми идва малко по-сложна на места от предишните му две. Честно да си призная, някои от мултивселениете не успях да ги схвана Но ще ги подхвана пак по-натам, де, след подходящото количество физика

Това е сайт, в който може да се намери информация за загинали военнослужещи по време на Балканските войни (1912 - 1913 г.). Не знам дали е постван тук, нито дали му е мястото, но ми се стари полезен, така че дерзайте! Балкански войни

Вероятно означава само, че има и други начини за набавянето й в екстремни условия.

Само че преценката за "висока степен на цинизъм и безогледност" е винаги субективна, относителна, оформена най-вече от политически, религиозни и други пристрастия и интереси.

На мен пък, например, няма да ми хареса, ако някой дойде докато си седя в парка и започне да натрапва модерното си изкуство. Пардон, "изкуство". Е и? Кич, неуважение, толерастия, обида... всеки ги открива в различни неща. Това не бива да е повод за шамари, издърпани уши, еле пък затвор.

Това е бъзик, надявам се ПП: Момчета, ще ви пердаша, имайте предвид, че темите се четат от хора, които могат да вземат думите ви на сериозно и в аналогична ситуация да приложат съветите ви и да уморят животинките си

Това въпрос ли е или компетентно мнение? Разликата е огромна. Някои могат да се хранят с жълтъци, семенца и смески за птици разни, дори хляб, тоест все богати на въглехидрати (тоест енергия) храни, а другите са по-придирчиви. И съответно колкото и усилия да полагаш, ако ти се налага да ги отглеждаш за повече от 3-4 дена, отслабват, залиняват постепенно и накрая умират. Което не означава, че не бива да се опитва. Аз лично съм отглеждала много птички също (то кой ли не е), основно свраки, врабчета, скорци (тоест пак бръмбазъци, при това като дете, в това няма нищо сложно, стига време да има човек.... Но ако ме уверяваш, че си гледал лястовичка или бързолет за повече от седмица, няма да ти повярвам

В случай на намерени други бедстващи птици или каквито и да е животни, можете да се допитвате до експертите от Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани.

Не четеш внимателно Говоря за лястовички и бързолети.

Аааа не, млада градска лястовичка, 100% Както написах и по-горе, трябва да хапва често, именно защото хапва по малко. Ако ти е възможно, давай й храна през 15-тина минути. Ако до няколко дни не излети, няма шанс Ще започне да слабее и залинява... Едва ли някой го е отглеждал досега. Аз поне не знам да има регистриран такъв случай, някой да е гледал подобен бръмбазък -лястовичка, бързолет и т.н. - за повече от седмица. Като именно храненето е проблемът.

Белите червеи са добра идея. Може да я храниш и с накиснати във вода котешки гранули. Не давай жълтък или хляб, или пък някакви зърнени неща. Това е млада градска лястовичка. След около седмица пробвай пак, да видиш дали ще излети. ПП: Много е важно да я храниш често!

Очевидно е невъзможно да се обясни същността на невярата, на хора, страдащи от вяра Но аз пак ще опитам. Няма постулати в атеизма, защото няма и убеждения. Атеизмът не е вяра в несъществуването на богове! Атеизмът е отказ от всякаква вяра, отказ от приемане на каквито и да е твърдения без доказателства, вкл. и на твърдението, че не съществуват богове И да, редно е да се прави разлика между вяра и религия. Темата е по-скоро за религиозните практики, поне като такава стартира.

Превод: дрън...дрън...дрън...

Очакваш някой да направи така, че в земетръсен регион като нашия да не стават земетресения? Ще стават и още как! И никой мислещ човек не би обещал обратното. Мда, така наречените защитници на природата (разбирай медийни клаксони) вместо да рипнат именно против поразиите, които бяха направени в името на туризма, седнали с глупости да се занимават. Изсичат се гори (за писти), унищожават се влажни зони (за хотели), застрояват се защитени местности и резервати... Все в името на туризма.

Фотосинтеза и кислородно дишане Асимилационните процеси са едно от основните свойства на съвременната жива природа. Представляват доста сложна верига от последователни биохимични реакции. Произлизат, както и другите свойства на живата природа, от много по-прости и по-малко ефективни реакции. Вероятно и най-ранната жива материя, а също така и неживите макромолекули са имали своеобразни мутантни форми. Подобен процес се е осъществявал чрез много малки промени в молекулите при тяхното образуване и нарастване. Приема се, че в ранни геологични времена в резултат на такива мутации са се обособили органични макромолекулни комплекси, които наред с останалите свойства на живата материя са придобили и свойството да фотосинтезират. За първичните фотосинтезиращи организми фотосинтезата е станала основен източник на енергия, тъй като превъзхожда всички останали начини на метаболизъм. Много е важно да се отбележи, че краен резултат от първичната фотосинтеза е натрупването на кислород в безкислородната до този момент атмосфера. Това, разбира се, е ставало много бавно – процесът е отнел приблизително 2 млрд. години. И едва след това става възможна появата на кислородното дишане. Вероятно отново по пътя на мутации. Кислородното дишане е процес, противоположен на фотосинтезата. Между двата процеса има много общи черти, като по-важни са следните: 1.И двата процеса са високоенергийни. 2.И двата процеса се осъществяват от сходни молекули – хемоглобин и хлорофил. Кислородното дишане е свойствено за всички съвременни аеробни организми. От сега съществуващите аеробни бактерии има някои, които са факултативни анаероби и са способни при намаляване на количеството кислород в средата под определен критичен минимум (около 0.21%) да преминават към ферментация. Днес живеещите микроорганизми използват много по-разнообразни начини за получаване на енергия в сравнение с висшите организми. От това може да се съди за евентуалните механизми за получаване на енергия при първите живи организми. Един от най-разпространените процеси при днешните прокариотни организми е ферментацията. Независимо от разнообразието си ферментационните процеси са еднакви по същността си и са много близки до дишането. Представляват процес на пренос на електрони от донорна до реципиентна молекула (екзергонични оксиредукционни реакции). При кислородното дишане крайният акцептор на електрона е кислородът, който се редуцира до вода. Микроорганизмите използват като акцептори на електрони и органични, и неорганични съединения. В зависимост от това метаболизмът им се дели на няколко основни групи: 1.С използване на слънчева светлина. 2.С използване на енергия от оксиредукционни (тъмнинни) реакции. Втората група обединява няколко варианта: - кислородно дишане – краен акцептор на електрона е кислородът; - безкислородно дишане – краен акцептор на електрона е неорганично вещество; - ферментация – краен акцептор на електрони е органично вещество. Това разнообразие на метаболитните процеси при микроорганизмите ни представя прехода от безкислороден към кислороден начин на живот. Според Беркнер и Маршал аеробното дишане като реакция на увеличеното количество кислород в средата не е възникнало изведнъж, защото в първите организми не са съществували съответните ензими. Но от гледна точка на геологичното време това е станало сравнително бързо, доколкото свойството да дишат аеробно е давало огромни предимства на организмите, които са го придобили. С развитието на кислородното дишане се е включил в действие и най-древният механизъм за обратна връзка в системата организъм – среда. Той принципно се е осъществявал по следния начин. Когато съдържанието на кислород в първичната атмосфера е достигало точката на Пастьор (критична точка на кислородно съдържание), организмите с факултативно аеробно дишане са преминали от ферментация към дишане, тоест изразходват натрупания в атмосферата молекулен кислород. Ако общата маса на факултативно аеробно дишащите организми е била такава, каквато е била биомасата на тогавашните фотосинтезиращи организми, то съдържанието на кислорода в атмосферата се е колебаело около 1% от днешното му количество. При преминаването на кислородното съдържание под тази граница факултативно аеробно дишащите организми са се връщали към ферментацията. При увеличаване на кислородното съдържание вслеметаболизма на фотосинтезиращите организми над точката на Пастьор те отново са преминавали към кислородно дишане и започвали да го изразходват, докато се стигне до нов минимум... Едно от косвените доказателства, че това е било така, е фактът, че точката на Пастьор при днес живеещите факултативно аеробно дишащи организми е една и съща, при това между тях няма филогенетични връзки. Това води до предположението, че и в ранната еволюция метаболитното превключване се е извършвало по същия начин.

Благодаря за допълнението значи Гледам да не натоварвам и без друго обемистата тема (предстои още доста по нея) с неща, които ми се струват странични. Но ако прецените, че някъде е неясно, какво пък, допълвайте, коригирайте... След малко ще има още.

Ами обяснено е по-горе. Образуват двуслойни мембрани без отворени краища. Така се срещат хидрофобен край с хидрофобен край и хидрофилен с вода. И? На мен нещо ми убягва тук смисълът на въпроса. Междумолекулните сили и взаимодействия се наблюдават не само при коацерватите. Те дори не са мистерия някаква, която да заслужава внимание. Просто потяпаш ножа с масло в горещия чай и виждаш как се образува хидрофобен слой, а не разпръснати хидрофобни молекули

Еее, ама опитай да разбереш отговора пък и ти Спонтанното образуване на капки "затваря" хидрофобните краища на молекулите във вътрешността на една такава капка. Молекулите не могат да се разпръснат, защото това би означавало да се изложат хидрофобните краища на досег с водата, което няма как да стане, те "бягат" от нея, насочват се към вътрешността. То това е нещо елементарно А в примера, който аз съм дала, е дообяснено как може да се образува и двойна такава мембрана. Де да знам, може аз да не умея да обяснявам ясно. Има и доста илюстрации в интернет, за по-нагледно...

Всяка молекула има хидрофобен и хидрофилен край. В един такъв повърхностен слой хидрофобният е ориентиран към въздуха, а хидрофилният - надолу към водата. Същите сили, които държат хидрофобните краища далече от водата и обратното. Да им се противопоставиш е като да събереш едноименните полюси на магнит

Да вземем да обърнем по-специално внимание на генетичния код. Така, де, много хора смятат, че именно там е заключено доказателството за интелигентен замисъл. Както видяхме обаче, резултатите от опитите на Фокс показват, че абиогенният синтез на нуклеотиди и полинуклеотиди е съвсем реален. Подобни експерименти провежда и Орджъл, който доказва, че авторепликация на полинуклеотидни вериги може да се осъществи без наличие на ензимни системи. Тоест самовъзпроизвеждащи се полинуклеотиди могат да бъдат създавани по абиогенен път. Например, ако се смесят разтвори на аденин и урацил, в сместа се образуват кристали, съставени от смесени димери, в които двата нуклеотида са свързани с водородни връзки. Аналогични резултати се получават и при смесване на гуанин и цитозин. Същевременно при смесването на аденин-цитозин и гуанин-урацил (некомплементарни двойки) димери не се получават. Друг опит показва, че полиуридилова киселина и аденозин-5'-фосфат в разреден разтвор, без ензими, образуват устойчива двуверижна спирала. Подобен резултат се получава и в разтвор от полицитидилат и гуанозин-5'-фосфат... Накратко казано полинуклеотидната верига може да служи като матрица за ориентацията на други мононуклеотиди без участието на ензими. Всичко това показва, че свойството да образуват двойки е характерно за базите и че възпроизводството на полинуклеотидни вериги велоятно се е осъществявало в абиотични условия дълго преди появата на ензимите. Или както аз обичам да казвам, а то е и очевидно, интелигентна намеса е необходима по-скоро за възпрепятстване на иначе естествено протичащия си процес на абиогенна полимеризация Дотук с опитите. Идеите, които ще нахвърлям по-нататък за появата и еволюцията на генетичния код, имат по-скоро хипотетичен характер, макар и стъпили на солидни основания. В живата природа синтезът на полипептидни вериги става с посредничеството на молекули тРНК (транспортна). При всички видове тРНК е представена с малки молекули (прибл. 80 бази) и има много общи свойства. Това доказва древния произход на тРНК. Записването, предаването и реализирането на наследствена информация се осъществява чрез триплетен (кодонът е съставен от три последователни нуклеотида), универсален (мястото на дадена аминокиселина в полипептидната верига се определя от едни и същи триплети при всички организми) и изроден (някои аминокиселини се кодират едновременно от няколко триплета) генетичен код. Когато няколко триплета определят мястото на една и съща аминокиселина, те се различават помежду си по последния нуклеотид. Например мястото на аланина се определя от следните триплети - ГЦЦ, ГЦГ, ГЦУ. Въз основа на това може да се предположи, че в ранните етапи от зараждането на живота първичният генетичен код е бил двуплетен. Това дава възможност за 4^2 = 16 различни комбинации. В повечето експерименти, доказващи абиогенния синтез на аминокиселините, са получени не всичките 20, а само 10-12 от тях. Възможните 16 комбинации от двуплети вероятно напълно са задоволявали предбиологичната еволюция на материята. Има и противоречия - всички днес живеещи организми притежават триплетен генетичен код.

Просто ей така: "Въпреки всички неудобства и страдания, които бях принуден да изживея, доволен съм от крайния резултат, защото той ми възвърна разклатената от космическите мошеници вяра във вродената почтеност на електронните мозъци. Приятно е все пак да знаеш, че само човекът може да бъде негодник." Из "Единайсето пътешествие", Лем Продължавам с вълнуващата тема за възникване на възпроизводството. С придобиването на способност за възпроизводство, веднъж възникнал животът е бил в състояние да се самопродължава. Сега е трудно да си представи човек, че възпроизвеждането на молекули също се е появило на основата на прости реакции, протичали в неживата материя. Бернал подчертава, че по мнението на много биохимици животът започва там и тогава, когато и където са се образували нуклеиновите киселини, в чиято молекула е записана наследствената информация. Основният принцип на възпроизводството действа още при кристализацията, когато молекулите на кристала последователно и закономерно взаимодействат с йоните на разтвора, където той се е образувал. Това е възпроизводство в смисъла на намножаване и е много по-разпространен процес. За да се възпроизведе даден обект, е необходимо той да бъде копиран. То се осъществява по следния механизъм: свързване на малки молекули, при което се изгражда точно копие на обекта. Такъв обект е линеен полимер и е изграден от поредица субединици, разположени последователно. Животът се характеризира с растеж и метаболизъм, така че при копирането обектът трябва по някакъв начин да предава информацията за осъществяването на тези процеси. Линейният хомополимер е изграден от еднакви субединици и не може да носи такава информация (не знаене . Копиращият се обект трябва да представлява линеен хетерополимер. Важно е да се отбележи, че от гледна точка на кристалохимията молекулата на линейния хетерополимер е по-устойчива, ако е спирално завита! Такава структура в сегашната природа е характерна за НК и белтъците. Потвърждение на идеята за стабилност на спиралната конфигурация на молекулите на възпроизвеждащия се обект може да се намери в някои опити на Калвин. Променяйки температурата или рН на средата, той принуждава спирално завити пептидни вериги да се деспирализират. При възстановяване на първоначалните условия веригите отново се спирализират по същия начин, както са били в началото. Следователно спирализацията на линейните полимери не е свойство, характерно само за живата природа, а зависи преди всичко от термодинамичните свойства на полимерите. Но всичко това засяга само вторичната структура на копиращите се молекули. Възниква въпросът каква е била тяхната първична структура, дали е съществувала някаква закономерна последователност на съставящите субединици? Отговор на тези въпроси може да се открие в някои от опитите на Фокс. По-горе споменах, че в синтезираните от тях по абиогенен път протеиноиди се забелязва ясно изразена закономерност. Фактът, че тези "подредени" протеиноиди са синтезирани по абиогенен път и при липса на НК в сситемата, недвусмислено показва, че в етапа на предживата материя е бил възможен синтез на подредени полимери, които могат да се нарекат самоподреждащи се. При това без нужда от живи организми или дори НК. От такива самоподреждащи се полимери е напълно възможно да са произлезли първите белтъкоподобни съединения. Порядъкът на съставящите ги субединици вероятно се обуславя от тримерната структура и електронната конфигурация на молекулите на изграждащите ги аминокиселини. Такива подредени полимери биха могли да възникнат с равна вероятност в каквато и да е среда - и в гореща и безводна, и във водна и с умерена температура... Много е вероятно по същото време да са протичали реакции между синтезираните по абиогенен начин подредени протеиноиди и НК, също с абиогенен произход.

Темата ще бъде продължена, разбира се, това е само началото. Но няма проблем да питате, коментирате и допълвате, ако прецените, че е нужно. Сириус, някои от експериментите, които съм изброила, показват именно полимеризиране на нуклеотиди и образуване на нуклеинови киселини. По-нататък ще допълня и следващите етапи... Зависи какво разбираш под доказателство. "Доказателство в смисъла на науката" не е само директното наблюдаване, има и други методи

Много просто - учените не използват подобен термин. Употребяват си го журналистите

Поредна порция Лем Както е известно, еволюцията е или масово изяждане на по-слабите от по-силните, тоест зооцид, или заговор на по-слабите срещу по-силните, тоест паразитно съществуване. В морално отношение чиста съвест имат само зелените растения, тъй като те живеят за собствена сметка, теглейки дивиденти от слънчевата банка. Затова предвидих хлорофилизация на всичко живо, като обърнах специално внимание на облистения човек. Понеже по този начин му изпразвах корема, поставих там увеличената нервна система, естествено без да правя всички тези неща директно, защото разполагах само с един електрон. Просто реших, след като се консултирах с професора, да въведа като основен закон на еволюцията, която щеше да протече в Новия Незадължен Космос, правилото за почтено поведение на всяко живо същество спрямо останалите. Обмислих също несравнимо по-естетично самото тяло, оформих по-деликатна сексуалност и направих много други подобрения, които едва ли има нужда да изреждам, защото кръв капе от сърцето ми само като си припомня тези грандиозни намерения. Важното е, че в края на септември нашето Оръдие за Сътворението на Света беше готово, както и неговият електронен снаряд. Оставаше само да се направят някои особено сложни изчисления, с които се заеха професорът и неговите асистенти, тъй като насочването на снаряда към целта във времето (а по-скоро мъничко извън него) беше изключително прецизна операция. Из "осемнадесето пътешествие" Сега нататък по темата: Опити на Калвин. Калвин не споделя мнението на Фокс, че дехидратацията задължително трябва да става в безводна система. Той установява експериментално, че полимеризация на аминокиселини, съпроводена с дехидратация, се осъществява и във водна среда. Доказва също, че циановодородът може да свързва водните молекули на "първичния бульон", а наличието на циановодород е показано по експериментален начин от Мюлер. Впоследствие Калвин установява, че подобно дехитратиращо свойство, но в много по-голяма степен, имат и други цианови съединения - цианамид и дицианамид. С тяхна помощ молекулите се полимеризират при нормална температура и в силно разреден "бульон". По такъв начин той доказва, че в условията на абиогенен синтез заедно с други продукти съществуват и молекули, които играят ролята на първични катализатори. Активността им е била ниска, но достатъчна, за да даде насоченост на протичащите химични процеси. Това са само малка част от провежданите опити за абиогенен синтез на органични молекули. Резултатите са показателни за това, че в условията, които моделират първичната атмосфера, органични молекули могат да се получат по абиогенен път по най-различни начини, при най-разнообразни условия на средата и за сметка на различни източници на енергия. Задължителни са само две условия - безкислородна атмосфера и наличие на всички химични елементи, необходими за синтеза на органични молекули. Процесът вероятно е настъпвал с честота, с каквато днес например се образуват дъждовните капки. Следваща крачка в еволюцията на материята е образуването на различни полимери от тези органични молекули. Ако образуването на органични молекули по абиогенен начин и тяхното полимеризиране в протеиноиди са началните етапи на биопоезата, то самата биопоеза по-нататък преминава през още много стадии. Коацервация. Терминът е предложен от Бунденберг де Йног, за да означи групирането на органични молекули с абиогенен произход в малки частици, коацерватни капки, или както е по-точно да се наричат - коацерватни агрегати. Подобни частици могат да бъдат получени, когато мехурчета газ се пропуска през морска вода. Приема се, че запенването на водата в моретата и океаните вследствие на разбиването на вълните е играло важна роля при образуването на коацерватните агрегати. При такъв тип коацервация участват поляризирани молекули (с хидрофилна група в единия край и с хидрофобна в другия). Те имат определена повърхностна активност и се стремят да образуват мембрани на повърхността на водата с дебелина 1 молекула, като се ориентират с хидрофилните краища към водата, а с хидрофобните - към въздуха. Когато под удара на вълните се откъсне малка капка с такава молекулна мембрана, молекулите й отново се подреждат с хидрофилните краища към водната капчица, като по този начин я обграждат радиално. Така се образува коацерватен агрегат. Ако при попадането си във вода той потъне, там молекулите ще се пренаредят така, че ще образуват двуслойна мембрана. Във вътрешния слой молекулите ще са насочени с хидрофилните краища към капката, а във външния слой - с хидрофилни краища към окръжаващата вода. Хидрофобните краища от двата слоя се насочват едни към други. Така се образува трайна коацерватна капка. Сходен по механизъм процес е образуването на мембрани. По принцип образуването на първичните мембрани е много сходно с образуването на коацерватните капки. Важно е да се отбележи, че именно благодарение на мембраните живата материя се отличава от неживата по химичен състав и енергийно равнище. Щом съществува мембрана, тя проявява повърхностна активност, която води до възникване на метаболизъм, в резултат на който се изменят концентрациите на веществата от двете страни на мембраната. Говорейки за първични мембрани, трябва да уточним, че каквато и да е мембрана от полярни молекули може да създава и запазва такива различия в концентрациите, щом улеснява дифузията на едни молекули, а възпрепятства дифузията на други - избирателна пропускливост. Появява се разлика в осмотичното налягане от двете страни на мембраната. И така при наличие на мембрана получаваме метаболизъм като следствие. Това най-общо е процес на приемане и отделяне на вещества, придружен от верига междинни процеси. В съвременните организми има два типа такива процеси - хранене и дишане. В ранните етапи от еволюцията на живата материя храненето вероятно се е осъществявало по възможно най-опростения начин - на повърхността на образуваните мембрани са се адсорбирали глобулни молекули, които са отдавали свои групи на най-близката полярна молекула, тя ги е предавала на съседната и т.н. Предшественици на фотосинтезата и дишането пък са сходни реакции при неорганични съединения, демонстрирани от Граник в неговия фотогалваничен модел. За ядро на системата Граник използва широко разпространения в земната кора минерал магнетит. В кристалната решентка на магнетита йоните на двувалентното и тривалентно желязо са разпределени по такъв начин, че могат да приемат и предават електрони. Освен това магнетитът поглъща светлина и има свойствата на полупроводник. Ако на повърхността на минерала е адсорбиран тънък слой от други вещества, то като поглъща слънчева светлина магнетитът ще действа като редуктор или като окислител. Ако например магнетитът е покрит с тънък слой железен сулфид, при падането си по повърхността светлинните кванти ще предизвикат движение на електрони от вътрешността на магнетита към повърхността. Бисулфидните групи ще бъдат редуцирани до сулфхидрилни, след което ще се отдели вода. Системата ще действа като редуктор. Ако повърхността на магнетита е покрита с тривалентен железен хидроксид и манганов оксид, при поглъщането на светлинни кванти електроните ще преминават от йоните на хидроксида през йоните на желязото към вътрешността на кристала. В резултат на това хидроксилните йони ще се окисляват до вода и ще се отделя атомен кислород. Системата ще действа като окислител. Подобна система би могла да служи като неорганичен доставчик на енергия. Макар и недотам ефективна е играела важна роля в началните етапи от еволюцията на живата материя. Разглеждането на биопоезата на стадии, или стъпчица по стъпчица, би трябвало да покаже, че тези процеси по нищо не се отличават от протичащите и днес в неживата природа. Надявам се, че по този начин ще се коригира погрешното схващане на мнозина, че химията, случваща се в живите организми, е коренно различна от тази в околната среда. Нищо подобно, същата си е. А постепенното усложняване и заменяне на компонентите на дадена система с органични такива е с цел по-добра ефективност и вероятно е било "направлявано" от своеобразен естествен подбор, който е благоприятствал по-ефективните варианти за сметка на други. Модел на подобна еволюция в система in vitro досега не е създаден. Сещате се защо. За наблюдаване действието на естествения отбор е нужна смяна на хиляди поколения. В последно време обаче се разработват компютърни модели, които са много полезни и информативни.