lila_va

Бразилската държавна банка за развитие, BNDES, одобри заем от 22,5 милиарда реала (10,8 милиарда долара), един от най-големите в историята й, за да подпомогне построяването на язовира Белу Монте в амазонската джунгла, съобщи Файненшъл таймс. BNDES съобщи, че заемът за Norte Energia, консорциумът, който стои зад водно-енергийния проект, ще осигури 80% от средствата за изграждането на язовира. Белу Монте ще стане третият по големина язовир в света по отношение на генерираното електричество, като токът, който ще се произвежда от ВЕЦ-овете по язовира ще захранва 60 милиона души. Проектът, обаче, е посрещнат с яростно противопоставяне от природозащитниците, които сочат, че той ще съсипе огромни територии тропически гори, както и живота на местните индиански племена. Правителството твърди, че проектът, който се намира на един от притоците на Амазонка в щата Пара, е жизненоважен за осигуряването на енергийните нужди на най-голямата латиноамериканска икономика и ще намали допълнително зависимостта на страната от изкопаеми горива. В опит да успокои природозащитниците по света – от Грийнпийс до режисьора Джордж Камерън, BNDES съобщи, че 3,2 милиарда реала ще бъдат дадени за развитието на социални и екопроекти. Още - http://www.spekulanti.com/novini-amerika/27487-brazilskata_banka_za_razvitie_otpusna_108_miliarda_dolara_za_iazovir_v_djunglata Ето и отговора на Каяпо: "Your word means nothing. Our conversation is over. We Kayapo do not want another cent of your dirty money. We don’t accept Belo Monte or any other dam on the Xingu River. Our river is priceless; the fish we eat have no price, the happiness of our grandchildren has no price. We won’t stop fighting; in Altamira, in Brasilia, and in the Supreme court. The Xingu is our home and you are not welcome"

Установиха къде гнездят новозеландските вълнолюбки - на 50 км от Окланд Изследователи установиха, че считаната за изчезнала от 1850 до 2003 г. новозеландска вълнолюбка (Oceanites maorianus) гнезди на о. Хаутуру в залива Хуараки, който е част от Морски парк. Екипът от изследователи е предвождан от Крис Гаскин, ръководител на проекта „Орнитологично важни места” на най-голямата независима природозащитна организация в Нова Зеландия - Forest & Bird (BirdLife в Нова Зеландия) – и Д-р Мат Райън от Университета в Окланд. Морската птица е вписана като критично застрашен вид от BirdLife по смисъла на Червения списък на IUCN и установяването на гнездови местообитания е жизнено важно за консервацията и възстановяването на популацията им. Три екземпляра от миниатюрните 35-грамови морски птици са уловени край Н. Зеландия през 1800 г. и се предоставят за съхранение на различни музеи в чужбина. След преоткриването на вида започват догадки по въпроса къде точно птиците гнездят. Новозеландсите вълнолюбки гнездят в дупки под земята и се придвижват по сушата само през нощта. Това, както и критично ниската численост на популацията им, прави откриването на гнездовите им местообитания напосилна задача. По време на проучването екипът от изследователи лагерува на островите Poor Knights, Mokohinau и Little Barrier и използва радиоприемници, за да установи гнездовия хабитат. „Това е като да търсиш игла в купа сено”, казва Крис Гаскин. Сериозният пробив идва миналата година, гогато биват открити петна от гнездене по уловените в морето птици. Това са характерни отпечатъци по оперението на птицата, които се получават в резултат от продължително лежане върху яйцата. Това води до определяне на периода на гнездене на новозеландсите вълнолюбки, който е и най-подходящото време за откриването им на сушата. Тази година в морето са уловени 24 птици със специално проектираните мрежи и на всяка от тях е поставен малък радиопредавател с тегло 1 g. Автоматизираните приемници свиват обхвата на търсенето. Членовете на екипа, отседнали в отдалечен лагер на северния бряг на о. Little Barrier, използвайки ръчни приемници и прожектори, потвърдиха, че птиците идват на брега под прикритието на нощта и се придвижват към вътрешността. Това провокира изместване на зоната на търсене. След като улавят сигнал през нощта от неподвижна птица в гората, членовете на екипа получават възможност да идентифицират ясно гнездовия хабитат. Д-р Райън казва: „Наблюдаваното местообитание е много уязвимо и с птици, намиращи се в много деликатен етап на размножаване. Използвахме автоматизирано оборудване през по-голямата част и се придържахме към пасивен подход, но също така членове на екипа се приближиха в близост до точното място за преки наблюдения”. „В петък сутринта е намерена птица на земята, вероятно току-що напуснала своята дупка. В същото време членовете на екипа откриват и друга птица, която е най-вероятно на гнездо”, казва Крис Гаскин. „Това е удивителен резултат за нашия ентусиазиран и всеотдаен екип”. Учените ще останат на острова и през следващите седмици. Прилагат се също изследвания и от въздуха в опити да бъдат установени точната численост и разпределение на популацията. Още: http://www.birdlife.org/community/2013/02/new-zealand-storm-petrel-discovered-breeding-50-km-from-auckland-city/

Не греша, а предполагам Тоест дори не аз, а Питър Уорд и др. Животът днес има един общ предшественик (макар и това да се оспорва напоследък - РНК и ДНК живот), но не знаем колко пъти е възниквал и е бил унищожаван или конкуриран в онези далечни времена, когато условията са го позволявали. Просто няма как да знаем. А ти какво точно имаше предвид с въпроса си? Защо животът не вземе да възникне днес ли? Едва ли. Отговорът тук е повече от ясен В предния постинг коментирах хипотетична ситуация, която е реално невъзможна. Докато в последния ставаше въпрос за реалната ситуация.

Страхотен разчет на срещата! Ама сложете някаква звукова аларма на тая тема, че по-заспалите като мен пак упущихме.

Всъщност според една от основните хипотези той не е възникнал веднъж, а многократно, може би хиляди, милиони пъти в ранната история на планетата, когато условията са позволявали това - определен състав на атмосферата, наличие и отсъствие на елементи. След това обаче появата най-вече на кислорода в атмосферата прави последващо възникване на живот, както и на сложни макромолекули въобще - невъзможно. Защото за тези процеси са необходими условия, които много трудно и на много малко места могат да бъдат открити в съвременния свят, камо ли да останат непроменени в продължение на хиляди или милиони дори години, за да имат някакъв шанс макромолекулите. Но това ще си остане само хипотеза, няма как да бъде проверено. Аз пък мисля, че по отношение на еволюцията не може да има заблуди. Е, изключваме варианта със закопаните кокали в земята за заблуда на учените Не за друго, ами това е като да се съмняваш в изменчивостта на организмите, което би било абсурдно. Освен всичко друго еволюцията е и наблюдаема. А щом може да бъде наблюдавана микроеволюция в рамките на поколение-две, то за милиони години могат да се случат чудеса. И са се случили, де

Страхотна новина, наистина! И интересен коментар по нея

За разлика от онази хипотеза, в която се разлитат и изчезват галактики и доказателства, да просъществуват хората без природната си среда е невъзможно. Нека приемем обаче, че се случва, за целите на разговора. Според мен няма как да разберат за еволюцията. Едно такова бъдеще ще е раят на креационизма

Е не, Краус говори за онова далечно бъдеще, когато вече няма да има видими галактики и други красиви и интересни неща в космоса, но все още ще я има нашата галактика, а вероятно и бъдещи астрономи на нея... Хм, да се търсят отговори на базата на харесване/нехаресване си е опасно. Но и учените не са имунизирани срещу пристрастия, за жалост.

По-големият проблем е, че броят на хората е не просто голям, а расте експоненциално. Ние сме преминали оптимума и продължаваме да трупаме по почти милиард всяка година. И отново говоря за човечеството като цяло. Свикнали сме да гледаме разбивки на статистиките за прираст по държави, по етноси, по какво ли не, понякога изпълнени с националистичен патос. Но планетата е една. Природата (тоест източникът на територия и ресурси) е една. Колкото и тривиално да звучи, за да има ресурси, трябва да има здрава, нормално функционираща екосистема. Когато една екосистема е пренаселена, тя бива изтощавана. И обикновено като червена лампичка за критично състояние служи именно пренаселването на едно съобщество от опортюнистични видове (като нашия). А тук говорим не просто за едно съобщество, а за биосферата въобще, защото човекът е космополит. И тъй като планетата ни е крайна, ресурсите и площта също са крайни. Което означава, че или трябва да сложим сами край на този процес и да му наложим контрол, или това ще се случи по начини, илюстрирани от вица на фосиломаняк Това е биологичната страна на проблема. Има и социална такава. Тук вече хуманитаристите ще ме поправят, но когато в едно общество лавинообразно нараства именно онази част от обществото, която е необразована, ниско интелигентна и безработна, демокрацията може само да го доразруши. Как може да гласува човек, който няма завършен осми клас? Как може дори да гласува човек, който няма средно образование?? И не на последно място как може такъв човек да възпитава не просто дете, а бъдещ член на това общество? Хората не са равни и никога няма да бъдат. Но както в цитата на Лем, правилният момент за предприемането на някакви мерки май отдавна е изпуснат...

Хм, Краус пояснява, че при увеличаване скоростта на разширяване на пространството, светлината от отдалечаващите се галактики ще достига до нас, естествено, но все по-отместена към червеното - инфрачервен, микровълнов, радио диапазон и т.н., докато накрая, тъй като процесът бил безкраен, дължината на излъчена вълна ще превишава размерите на обозримата вселена, което прави такъв обект невидим. И да, на няколко места уточнява "ако еди си кой модел за вселената е верен...". Така че има надежда Хареса ми обаче частта с въпроса "Защо има нещо, а не нищо?" и как такъв въпрос предварително натоварва нещото с по-специални качества от нищото, което може и да е неоснователно Абе, хубава книжка....

В книгата си "Вселена от нищото" Лорънс М. Краус стига до един прелюбопитен момент, посветен на специалното време, в което живеем. Има се предвид, че тъй като вселената се променя, разширява се, а този процес се ускорява, в един момент в бъдещето (след примерно 1-2 млрд години) няма да остане ни следа от Голям взрив или тъмна материя и енергия. Той пише: "Спомнете си, че заключението, че разширяването на нашата вселена е доминирано от енергията на привидно празното пространство, е направено въз основа на факта, че това разширяване се ускорява. И също както при инфлацията, описана в предишната глава, нашата обозрима вселена е на прага да започне да се разширява по-бързо от скоростта на светлината. А с времето, поради ускоряващото се разширяване, нещата само ще се влошават. Това означава, че колкото повече чакаме, токова по-малко ще сме в състояние да видим. Галактиките, които сега можем да наблюдаваме, в някой бъдещ момент ще се отдалечават от нас със свръхсветлинна скорост, а това означава, че вече ще са невидими за нас." По-нататък Краус уточнява: "Във всеки случай, астрономите от далечното бъдеще биха били крайно изненадани, ако имаха някаква представа какво изпускат. Защото не само че останалата част от вселената вече ще е изчезнала, а и, както осъзнахме с моя колега Робърт Шерър от университета "Вандербилт" преди няколко години, ще са изчезнали и всички доказателства, които сега ни сочат, че живеем в разширяваща се вселена, започнала с Голям взрив, както ще са изчезнали и доказателствата за съществуването в празното пространство на тъмната енергия, която е отговорна за това изчезване." Та лаишкият ми въпрос е, след като това е възможно по принцип, как можем да сме сигурни, че живеем в специално време? Тогава ще е възможно и сега да липсват доказателства за състояние на вселената, което никога няма да установим, а ще си правим погрешни изводи и заключения, нали така?

Не бива да изключваме нито един аспект, когато разсъждаваме по такива въпроси. А и не само инстинктите характеризират една биологична система. Съзнание, емоции, психика... всичко това очевидно са компоненти на живи същества като хората. И за да сме обективни, трябва да ги имаме предвид. Също така не бива да се разделя проблема по държави, освен ако тези държави не са затворени, изолирани системи. А имиграцията, която е посочена по-нагоре, сочи, че не са такива. Говорим за вида като цяло. А видът ни се множи. Другият момент е, че дори и да се забелязва някакво осъзнаване по тези въпроси в някакви си страни или в отделни техни прослойки, това за да доведе до намаляване на човешката популация като цяло до оптимални стойности, трябва бая време и доста "работа". Страшно много сме, не знам доколко се осъзнава това. И тук именно идва сложната част. За да се постигне и задържи числеността на човешката популация в оптимални граници, трябва да съществува контрол над раждаемостта и да се дава право за нея. Но не само числеността е важна, а и качеството. Колкото и брутално (не проумявам защо) да звучи това за някои Черпя с цитат от Лем "Ери ми разказваше и за себе си, и за своето детство, и по този начин за втори или по-скоро за първи път, защото беше изпълнен с реално, човешко съдържание, разбрах как изкусно беше изградено това общество на непрекъсната, тънко стабилизирана хармония. Смяташе се за напълно естествено, че раждането и възпитаването на децата през първите години от живота им е въпрос на висока квалификация и всестранна подготовка, даже на специално обучение; за да получи разрешение за раждане на дете, семейството беше длъжно да положи нещо като изпит; отначало ми се стори, че това е абсурдно, но след кратко размишление трябваше да призная, че парадоксалността на обичаите беше характерна по-скоро за нашето време, отколкото за тяхното - защото някога не можеше да построиш къща или мост, да излекуваш болен, да изпълняваш най-простите административни задължения без съответното образование, а най-важната от всички човешки дейности - раждането на деца и изграждането на тяхната психика - беше предоставена на слепия случай и моментната прищявка, а обществото се намесваше едва тогава, когато за поправянето на извършените грешки ставаше твърде късно." Из "Завръщане от звездите"

Започвам тази тема тук, защото ми се ще да разглеждаме човека като биологична система, каквато всъщност е. Но ако модераторите преценят, може да бъде преместена... Първо искам да поясня, че не разбирам почти нищо от политика и тезата, която ще развия по-надолу, е резултат единствено от мнението ми като биолог по отношение на биологичните системи, каквито по същност са хората и техните общества. Второ, нека сме наясно, че нямам претенции да откривам тук топлата вода, подобни аналогии са правени вероятно още преди десетилетия. Ето само един пример - http://bg.mondediplo.com/article753.html. Отварянето на подобна тема в БГ Наука обаче може да събере интересни и разнородни коментари, от хора, специализиращи и практикуващи в много и разнообразни области. Ще ми е интересно да коментират биологичната част разбиращите от политика и история. И философите също, но моля, изказвайте се по-разбираемо и не така отнесено, целта е да се получава дискусия все пак Трето, държа да подчертая, че аз съм един изключително демократичен човек. Фен съм на демокрацията, така да се каже - свободата на индивида във всичките й форми и варианти. Но... докато не започнах да си правя зловещи аналогии между биологичните системи и човешките общества, общото между законите, които управляват едните и другите... Идеята набра скорост в една тема във фейсбук, в която ме запознаха с клетъчните култури HeLa. Това най-общо казано са изолирани ракови клетки, които са живи вече над 50 години, и нито стареят, нито умират. Това ме накара да се поровя малко повечко из материалите за механизмите на контрол над клетките в един многоклетъчен организъм, клетъчната смърт, изключенията, които успяват да избегнат този контрол и подчинение и пагубните резултати от това. Та най-удобен в това отношение е следният материал на Мая Марков - http://www.mayamarkov.com/introcellbiol/15_Kletka_i_organism.htm Какво имам предвид. Всичките беди на човешките общества - глад, изтощаване на среда и ресурси, замърсяване и пренаселване - произтичат от липсата на контрол над раждаемостта. Благодарение на напредъка в медицината и науката въобще, в последното столетие средната продължителност на живот на хората се е увеличила драстично. Отдавна болестите не са лимитиращ фактор, например. Напредъкът в областта на микробиологията и хигиената също допринася много за увеличаване на тази средна продължителност на живот. Тук могат да се посочат и други важни неща, но общо взето картинката става ясна, струва ми се - хората живеят по-дълго, умират по-малко и огромен процент от тях оставят поколение, което достига полова зрялост и на свой ред оставя поколение... При липсата на някакъв механизъм за контрол над раждаемостта, естествено, това води до нищо друго освен демографски взрив, или на прост биологичен език - пренаселване и изтощаване на средата от даден вид, в случая човека. В "Завръщане от звездите" Станислав Лем подхвърля една идея, как в далечното бъдеще такъв контрол се осъществява, като за правото на раждаемост се полага своеобразен изпит, тоест покриват се предварително определени критерии, за да се получи, като на първо място е образованието... Проблемът обаче при хората е, че се залага твърде много на свободата на индивида. Как да се осъществява подобен контрол? Как ще бъде определено кой ще го осъществява? Как ще бъдат подбирани критериите? Дали няма да се спекулира с това? Става ясно, че подобен модел не може да се постигне по демократичен път, нарушава се свободата на личността. А това е цел, за постигането на която е извървян много път през последните десетилетия, много битки са извоювани, много животи пожертвани... Някога пречка за намирането на модел за справяне с пренаселването е била вярата, че всяко новородено има душа, която му е отредена от бог, и човек няма право да се меси в тези работи. Сега обратното - всеки индивид трябва да има право на избор, свободата сам да избира дали да стане или не родител. Всичко останало се приема като нарушаване на тези права и свободи. Но... Ами ако демокрацията не струва? Ако не е приложима към биологични системи, каквито сме ние хората? В природата има правило - действа се в името на вида, не на индивида; в името на организма, не на отделната клетка... Стремежът на човека да пренебрегне тези природни закони досега не е довел до нищо добро, така както случаите на клетки, измъкващи се от контрола на клетъчната смърт, водят до рак и смърт на целия организъм. И какво ако трябва да жертваме свободата на индивида, за да има бъдеще видът? Свободата и без друго е илюзия... А и това няма да е точно отнемане на свободата, а налагане на ограничен избор - учиш -> работиш -> имаш наследници; не учиш -> може и да работиш -> нямаш наследници. Както казах, ясно ми е, че може много да се спекулира с подобен модел. Веднага изникват едни такива аналогии с евгениката и фашистите. Макар сравнението да е неуместно, защото критериите там са били налагани от един по същество диктаторски режим, а не, примерно, чрез много обсъждания, международни експертизи и обществени дебати за постигане на оптималния вариант... Не на последно място идеята звучи доста наивно Съвсем неосъществима е в обозримо бъдеще. Но ще ми е интересно да разбера какво мислите по въпроса и какви са вашите мнения по въпроса за демографския взрив и вариантите за справяне с него, в частност подбирането на критерии, които да определят правото на раждаемост.

При последното обсъждане на промените н плана за управление на НП Пирин от ВЕЕС на експертите от Бан не бе дадена думата. На тях им бе казано да променят становищата си и точка. Нещо, което те няма как и не биха направили. Пародия! С тези промени, които Караджова ще подпише, тя ще узакони всъщност нередностите около строителството на съществуващите писти, с което ще избегне всякаква отговорност за тях, и ще отвори вратичка за нови застроявания и изсичания.... Срам

Goya's Ghosts - http://www.imdb.com/title/tt0455957/ Филмът не е нов, така че се извинявам, ако повтарям някого. Добър е. Много обрати, не са спестени лошите страни и на двата режима.

Не знам откъде ви тръгна приказката за тежки метали и отрови, но когато се говори за морски организми, трябва да се има предвид, че повечето от тях са изключително чувствителни по отношение на дори малки промени в параметрите на околната им среда, предизвикани от някои видове замърсители - като органичните например, които променят и кислородното съдържание, или нитратите, които предизвикват цъфтеж на планктона и еутрофикация... Не може да се генерализира така, всички животни били толерантни към всякакви отрови. Действително природата намира начин - смяна на видовия състав и обедняване на екосистемата например (тоест намаляване на биоразнообразието, което в Черно море и без друго не е особено богато по ред причини), което пък - тъй като темата е за делфини - се отразява неблагоприятно върху популациите на китоподобни бозайници.

Няколко пъти повторих, че бозайници като делфините не могат да се "умножат" за няколко години, поради бавните темпове, с които се размножават. Дори да приемем за вярна преценката ти "на око", че рибата в морето от две-три години била повече, пак няма как да стане.

О, безпристрастното мнение на рибарите? Ясно Има един филм на БНТ, "Солени сълзи" се казва, с архивни кадри от 60-те години, когато делфиноловът е бил разрешен. Отвратителни, много тежки кадри Та както и да е, във филма е представено интервю с рибар, който се жалваше против делфините с нещо от сорта: "Представете си, че някой влезе у вас и ви изяде храната от хладилника, как ще реагирате?" Дотук с мнението на рибарите. Добре е, че в Поморие попаднахме на изключително отзивчиви и разумни хора от бранша! Има и друго, дали се прави разлика между делфин и моткур? Моткурът е морска свиня, тоест от семейство Phocoenidae, а не делфин (сем. Delphinidae). Разликата обаче е минимална и хората много често, виждайки моткури край брега, си мислят, че са видели делфини. За "любопитната информация" - не случайно посочих в предния си пост, че данни за числеността на видовете в Черно море няма! Не разполагат с такава дори Институтите по Океанология. А изследванията, които сега се провеждат, тепърва ще дадат резултати. Де да ставаше толкова бързо... Предварителните данни са, че положението на делфините в Черно море е отчайващо нестабилно. Тук се намесва и генетиката и инбридинга, и критичен минимум на популациите, който е различен при различни видове... Няма смисъл да ги коментираме. Факт е, че този критичен минимум за делфините е достигнат още преди въвеждане на забраната за лова им. За жалост е било твърде късно. А делфините са бозайници, не хвърлят хайвер! Размножават се много бавно. Освен това, независимо от изобилието на храна, смъртността е висока поради различни инфекции. Има изследвания на ИО, които показват, че в природата почти не се срещат неопаразитени индивиди, всичките страдат от някакви нематоди, вируси, кожни зарази и т.н. И те като хората умират от инфаркти и инсулти... Малките много често не достигат полова зрялост, заплитат се и се давят в мрежи... Всичко това (и още много други фактори) като се вземе предвид, ще разбереш, че за да се увеличи и стабилизира числеността на подобен вид, не стигат 2,5 или дори 10 години. Все едно да чакаш слоновете в Африка да се "намножат" за десетина години.

Ау, как съм пропуснала подобна тема? Имам удоволствието да работя именно това - изследване числеността на делфините в Черно море и ми е много любопитно, miroki, на базата на какво твърдиш, че "има повече делфини"? Някаква статистика и изследвания, ако може! Защото дори в ИО и ИРР не разполаган с такава. Нещо повече, не е точно известна числеността на делфините в Черно море като цяло, не само в българската акватория. Това е, защото методите са много скъпи. Методът, който прилагаме ние, е фотоидентификация. Не е нов, работи успешно на много места по света (гледали сте "Волният Уили", например ), но за първи път се прилага в България. От черноморските държави водеща в това отношение е Украйна като че ли. По южното ни крайбрежие да попаднеш на група делфини си е направо като да спечелиш от лотарията. Освен това групите са от по десетина индивида, което е направо смешно малко Подобно е положението и в Румъния. Има и друго. При делфините няма размножителен период. Тоест женските не забременяват, ако условията не го позволяват - липса на храна, безпокойство и т.н. А и бременността при тях продължава близо година, а следваща бременност е възможна след поне две... Изобщо не е така, както си го представяш. Имало много риба и се намножили делфините. Че те да не снасят хайвер?

Май си нямаме тема за новоизчезнали видове, а и би било ужасно подтискащо, ако редовно се попълва... Започваме новата 2013-та с лоша новина - във Виетнам е намерен отстрелян последният представител на вида Явански носорог. Липсващият рог говори за това, че е станал жертва на бракониери и вероятно се мъдри по рафтовете на местните шарлатани-лечители. Малка популация от около 50-тина индивида все още живее в Индонезия, строго охранявана.... Тъжна картинка! Видът изглежда обречен, както и много други.... http://www.takepart.com/article/2012/12/12/its-official-vietnams-javan-rhino-extinct-and-other-species-will-likely-follow

Представям ви това филмче на СНЦ Зелени Балкани за един от световно застрашените видове, срещащи се по нашите земи... все още - Царския орел (Aquila heliaca): Enjoy!

Малко офф, но имате ли идея дали "Крайцерът Юлисис" е филмирана някога? Мисля си, че би се получил великолепен филм....

Сега разбирам какво имаш предвид, благодаря за пояснението!

С познанията, които имам, ми е трудно да имам собствена гледна точка, така че ще цитирам Грийн: "Както с кутия парченца от конструктор, с колкото повече парченца разполагате, тоест колкото повече материя и радиация натъпчете в тази област, толкова по-голям ще е броят на възможните подредби. Но не можете безкрайно да тъпчете там парченца. Частиците са носители на енергия и повече частици означават и повече енергия. Когато една област от пространството съдържа твърде много енергия, тя ще се свие под собственото си тегло и ще формира черна дупка.... Следователно има предел на количеството материя и енергия, които могат да съществуват в област от пространството с определен размер." Звучи логично...