lila_va

Безопасно е, само горчат

Не скачат Край Поморие има доста, но от другия вид (Bradiporus macrogaster). Още по-страховити са, изпускат оранжева течност (хемолимфа) от ставичките като ги хване човек Това на снимката са мъжкари в ръцете на fossilomaniac:

Житно пиле (Bradyporus dasypus), женска.

Дефинирай "нормална религия" и "секта". И след това, ако не е проблем, обясни защо едното е много по-различна бира от другото

Те и в Поморие са посрещали извънземно преди години, пак по сигнал на някакъв "феномен" Имало е автобуси от цялата страна, сергии, кебапчийници...

Безценно е това!!

Мммм, аз говорех за разселването на гларусите чрез внасяне на двойки нейде си Не съм разбрала значи. Иначе, както казах, живея на морето - отмъквали са ми сладоледи и банички от ръката А, няма лошо гълъбите да са им в ежедневното меню. То ако не са гларусите да им контролират числеността, ще се заринем в гълъби, поради свиване числеността на сокола скитник, примерно Все пак говорим за одомашената форма на скалния гълъб, не за див, нативен вид. Още нещо, което наблюдавахме тази пролет по време на едно морско проучване на около 40 км от брега. Много от мигриращите пойни (а и не само) птици цепят направо през морето, посока югоизток-северозапад. Тотално изтощени при приближаването на брега, кацаха на кораба. Човек може буквално да ги погали и няма да излетят. Нямат сили. Интересното беше, че гларусите и малките черногърби чайки си спрятаха гонка с тях. Като видят някой мигрант, го "затискат" отгоре, свалят го във водата и си го кльопат. Гадно, но.... това е животът

Съмнявам се, че има сериозен източник за горното. Няма никаква логика просто гларусите да бъдат "внасяни" някъде, където винаги си ги е имало. Хех, родена съм и живея на морето. Естествено, че крадат - банички, порции цаца, яйца и малки на други птици... Нормални отношения в природата. От наша гледна точка е кражба, за тях е оцеляване. Обичайна гледка на Поморийско езеро са саблеклюни, дигащи паника заради кръжащ над малките им гларус. Недолюбвани са от хора и животни. Аз обаче ги харесвам. Санитари са.

Гларусите са си чайки. Видът, който наричаме така в България, е средиземноморска жълтокрака чайка (Larus michahellis) и е просто най-разпространената чайка у нас. Имаме още десетина вида чайки, които са по-грацилни, мигриращи и не така синантропни. Една поправка - Larus ridibundus (или както е новото й име - Chroicocephalus ridibundus) не е гларус. Това е красивата речна чайка. Подобна чайка, но с размерите и поведението на гларус, е Larus ichthyaetus, вероятно нея се има предвид. Тя обаче се среща много рядко в България, основно по време на миграции. Та трите вида "гларуси" в Европа са - сребриста чайка (Larus argentatus), каспийска чайка (Larus cachinnans) и жълтокрака чайка (Larus michahellis). ПП: Още нещо. Не е необходимо някой някъде да е носил двойка, за да има гларуси. Не се случва така разселването им. Изключително приспособими птици са - опортюнисти А гугутките не са нативен вид за България и Европа въобще. Те са интродуценти от близкия изток.

Мда, подобен въпрос и аз съм задавала неведнъж. Доколкото си спомням отговорът беше, че в такива ситуации слушат светите отци. Както те кажат, така е. Или нещо подобно.

Ама разбира се, въпрос на вкус, казало кучето...

Тоест смяташ, че като си мислиш "лоши неща" за някое растение, ти отделяш химически вещества във въздуха, които то да улови и разпознае? Ехе, че то ако беше така и това го можеха растенията, представи си пък какво щяхме да правим ние ) Предполагам, че нямаше да съществува престъпност...

Кога пък е имало смисъл в подобни напъни? Самият факт, че расите (тоест подвидовете) принадлежат към един вид - Homo sapiens - ги обезсмисля.

Хех, вярно Може да са вряснали феминистките.

Ехеее, хайде сега. Става въпрос за евентуално общ прадед на атропоиди и дългопети, нали така: Иначе така ако я караме, най-ранната еволюция на човека е започнала там, където са открити най-ранните следи от живот въобще Това журналистите разбрали-недоразбрали...

Такаа, тъй като, предполагам, много хора не знаят колко вида китоподобни бозайници се срещат в Черно море, кои от тях са делфини и кои не, както и други интересни подробности, ще нахвърлям няколко реда информация. Откак вече не се среща тюленът монах (за жалост), върхът на хранителните вериги в Черно море е окупиран от останалите три ендемични подвида китоподобни - Черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis spp. ponticus), Черноморски бутилконос делфин или Афала (Tursiops truncatus spp. ponticus), Черноморски муткур или Морска свиня (Phocoena phocoena spp. relicta). От тях първите два (Обикновен делфин и Афала) са делфини, тоест от сем. Delphinidae, а третият (Муткур) е от сем. Phocoenidae или Морски свине. Разделянето на подвида при муткура е на базата на морфологични различия (Tzalkin 1938) и генетични изследвания (Rosel et al. 1995, 2003). При обикновения делфин разделянето също е извършено на базата на морфологични белези (Barabash 1935), които биват оспорени от западните учени (Kleinenberg 1956) и едва след сравнителни анализи на морфометрични характеристики (Amaha 1994) и митохондриална ДНК (Natoli 2003) разделянето бива общоприето. Подобно е положението и при афалата - разделяне на базата на морфология (Barabasch-Nikiforov 1960, Geptner et al. 1976), потвърдено впоследствие от генетичните анализи (Natoli et al. 2005). Черноморските подвидове са и с различен статус от този на океанските видове в IUCN red list - застрашени. Срещаемостта им много зависи от миграциите на различните рибни пасажи през отделните сезони. Но общо взето битува следното правило - муткурът обитава предимно крайбрежия, заливи и пристанища (не случайно на английски е Harbor porpoise), афалата се среща в шелфовата зона, а обикновеният делфин - най-често открито море. Аз лично съм виждала муткур на 40 км от брега, така че правилата са, за да бъдат нарушавани Но това са изключения, за които винаги има конкретна причина - в посочения от мен случай, примерно, това са тръбополагащите съоръжения на бъдещ газопровод.

Е време беше! Тази година никой не ни е обяснявал какви вярващи атеисти сме

Очевидно само аз забелязвам снизходителното ти и твърде арогантно отношение към участниците във форума, хм... Затова отговарям. Вероятно им е твърде прост въпроса Тук коментираме теми от областта на науката, не домакинството.

Така поставен, въпросът предполага, че всички хора са еднакви, а всички знаем, че не е така

Да коментираме валидността на дипломата на приятелката ти е като да коментираме цвета на очите на бръмбавръгавите въргозуняци, ако ме разбираш В съществуването и на двете няма как да бъдем убедени. Иначе ето, можете да започнете с българския http://www.youtube.com/watch?v=gEjgoP2nSDc

Нали и аз това казвам. Ето, Амазонка и притоците й са част от местата, които е противопоказно да бъдат урбанизирани. И къде съм казала, че двете трябва да се изключват? Цитат, моля! Изобщо не ме интересува политическата страна на въпроса, ако на вас ви е интересно, обсъждайте си я, не ми пречи. Аз си казвам мнението като биолог и като човек.

А ето и едно бебе дъждовник Попаднахме на тях преди седмица в Света гора край Търново в една локвичка. Бяха десетки.

Такава опасност - цялата земя да е резерват - струва ми се не грози света :D Най-голямата ценност е пълноценният живот. А това неизбежно включва и здрава околна среда И не, не съм съгласна. Природата няма националност. Националността е условно, изкуствено понятие, продукт на териториалните инстинкти на вида ни, който иначе има претенции да е нещо повече от животно с инстинкти.... От състоянието на дъждовните гори зависим всички ние, хората, не само "реките и рибите" на Бразилия.

Хм, не съвсем. Не знам откъде идва тази увереност в чистотата на водната енергия, но това е съвършено невярно. Когато се строи язовир, се унищожава река и прилежащите й територии. Сменят се изцяло, на 180 градуса облика и характеристиките на екосистемата - видов състав (обеднява!), климатични и др. екологични условия. В случая ще бъде унищожена дъждовна гора. Има места, където могат да бъдат правени компромиси, без енергия не може все пак. Но има и такива места, където е по-добре да не се намесваме - по-деликатни, уязвими, ако щете и изчезващи такива. Пример за това са амазонските дъждовни гори. Твърде разпространеното (но погрешно) схващане за прогреса включва само и единстено техническо и инфраструктурно развитие. Но прогресът е баланс между всички тези неща и екологичното равновесие, от което също сме зависими, макар и често в алчността си да го забравяме. А в условията на демографски взрив това равновесие е все по-уязвимо. Затова има специалисти, които да решават тези неща, а не големите корпорации. Нещо, което свикнах напоследък да наричам "българска му работа", но явно си е общочовешка