lila_va

Могат, но е мъчна работа. Най-лесно е с цианобактериите, разбира се, тъй като са по-едри, с по-дебели клетъчни стени. Останалите се идентифицират най-вече по химически следи. На мен пък всички изображения в статиите, които погледнах, ми приличат на електронно-микроскопски снимки на живи бактерии...

Не знам, гугъл насочва към предишни негови публикации, които поразително (че и подозрително) напомнят настоящата) http://www.panspermia.org/hoover.htm http://www.batse.msfc.nasa.gov/colloquia/abstracts_summer07/rhoover.html

Ако бъде доказано, че са микрофосили, а не продукт на небиологични процеси. Лично аз много се съмнявам. Този учен явно не за първи път "открива" фосили на бактерии в метеорити, така че водеща роля може би е изиграло в случая огромното му желание да открие такива Изобщо това откритие публикувано ли е в сериозен източник?

Панспермията е най-калпавото обяснение за възникването на живота според мен. Обяснява само появята му на Земята, но не и възникването му. Преди милиарди години условията на Земята не са се отличавали от тези, необходими за самоорганизацията на органични макромолекули и възникване на живот, така че не ми е ясно защо някои учени търсят "началото" извън Земята. Те си знаят... При навлизане в атмосферата телата се нагряват до невъобразими температури, не ми се вярва нещо живо да може да се задържи на повърхността им. Замърсяване вероятно става след падането на повърхността. Срезът обаче във въпросния метеорит е изследван в стерилни условия и при наличие на контролни лунни проби, така че вероятно няма замърсяване. Освен това хондритът е от такъв тип, в който няма хондри (зрънца), които могат да са повод за объркване. Май имаше вече такива случаи (ТУК), които впоследствие бяха обяснени с небиологични процеси. Не погледнах линковете, но май забележката, която си направил в края на предния си пост е най-уместна засега

Още един интересен пример за конвергентна еволюция - плацентното хранене при бозайници и сцинкове - http://www.mapoflife.org/topics/topic_336_Mammal-like-placentation-in-skinks-(and-fish)/ И още за този интересен гущер - http://madworld.com.ua/cryptozoology/419-tryoxpalyj-scink-yevolyucioniruet-na-glazax.html

Ето я и Другата: Заслужават си и двете, както и тази на Едуин Абът

Всъщност като студенокръвни животни се определят тези, които не използват метаболизма си, за да поддържат телесната си температура, а всички бозайници са топлокръвни по дефиниция Просто контролът на някои над телесната температура е недотам ефективен и тя може да падне под оптимума. Има и такива птици, което мен лично повече ме впечатли - голямата земна кукувица.

За останките от Омо Кибиш ли става дума? Май не е сигурно, че са от женски индивид. Но както и да е, ето едно такова изследване, базира се на ядрена ДНК, според което числеността на човешката популация не може да е била под няколко десетки хиляди: http://mbe.oxfordjournals.org/content/10/1/2.long Не е много по темата, но ме заинтригува... А иначе това "прародителка на човечеството" звучи като "Митохондриалната Ева", която много хора си представят като единствената жена, живяла преди около 200000 години))

Има генетични изследвания, които показват, че в сравнение с останалите животински видове хората сме едва ли не като клонинги. На базата на тези изследвания е изчислено, че преди около 100 хил. години популацията е възстановена от група, наброяваща не повече от 2000 индивида (според някои и много по-малко). Според палеоантрополозите хората са били на прага на изчезването тогава. Може би за това става въпрос.

Значи правилно, точно така си е и в биологията.

Не съм много сигурна какво се има предвид под "общ прародител" в историята, но това схващане изглежда напълно приложимо и в биологията.

Не е точно динозавър, а къснокреден птерозавър - фосилни кости на Pteranodon на 89 млн. години са открили в Тексас. http://www.sciencedaily.com/releases/2011/03/110301122142.htm

Сигурно ли е, че е съществувала такава практика? Звучи много непрактично. Според някои операцията допринася за т. нар. повишено (или разширено, знам ли) съзнание чрез увеличаване притока на кръв (респ. кислород) към мозъка. Хм, нещо като заместител на LSD ) Да не би такъв ефект да се търси, когато става въпрос за ритуална трепанация?

Прилагала се е при травми на главата, например. Чрез трепанация са отстранявали хлътвания на черепните кости и евентуални епидурални кръвоизливи. Има сведения и за краниопластика, но при инките...

Едно уточнение към тази част. Резултатите от сравнителните молекулярни изследвания на ДНК на съвременните примати ги поставят като цяло далече от групата на афротерите. Всъщност молекулярните изследвания на съвременни бозайници и сравнителната анатомия показват, че най-близките съвременни родственици на приматите са дървесните земеровки и летящите лемури. На базата на тези резултати приматите, летящите лемури и дървесните земеровки са обединени в групата Euarchonta. И дървесните земеровки и летящите лемури са изключително азиатски бозайници. Отново молекулярните изследвания определят като най-близкородствени на Euarchonta таксоните Lagomorpha и Rodentia. Фосилните находки на тези две групи показват, че те също произхождат от Азия. От тази гледна точка приматите сякаш са част от азиатското разклонение на родословното дърво на бозайниците...

Просто критериите ти за "гнусен" и "противен" са странни

Каменните гъби край Кърджали? Доколкото знам са образувани през палеоген (моята слабост). Ето един малко по-интересен поглед: http://www.snimaime.com/v/panoramas/rodopi/rodopi_gabi.swf.html

Учени от института по имунология "Макс Планк" са установили наличието на тимусоподобна тъкан при миноги. Адаптивната имунна система е една от най-важните еволюционни придобивки. Това е така наречената придобита имунна система. Нашите тела реагират на патогените като произвеждат високоспециализирани защитни клетки, Т-лимфоцити, които се образуват в тимуса, както и антитела, способни да разпознаят антигени дори години след първоначалното им установяване в организма. Откритието на тимусоподобни структури при миногите - едни от най-примитивните съвременни гръбначни животни - е важна стъпка в изследването на произхода и развитието на тимуса в еволюцията. Въпрос, който е важен не само за еволюционната биология, но и от медицинска гледна точка: http://www.sciencedaily.com/releases/2011/02/110203081447.htm

Откритият наскоро камбрийски "ходещ кактус" - Diania cactiformis - може би е предшественик на една от най-успешните групи в животинското царство, Arthropoda. Причудливото животно има сегментирано тяло, всеки сегмент притежава двойка бронирани крайници, снабдени с бодли: http://blogs.discovermagazine.com/80beats/2011/02/23/520-million-year-old-walking-cactus-could-be-forerunner-of-arthropods/

И още една порция девонски четириноги... Sinostega pani През 2002 г. северозападно от Китай беше открита непълна лява долна челюст, принадлежаща на четириного. Парчето, дълго около 7 сантиметра, бе именувано Sinostega pani. Разглеждана като твърде различна от всички познати до този момент таксони, тя е определена като най-сходна с Acanthostega. Sinostega е първото девонско четириного, откривано в Азия, която през този период се е разполагала основно в екваториалния пояс, на север и донякъде на запад от източната част на Гондвана (палеоконтинент, включващ днешните Ю. Америка, Африка, Антарктида и Австралия). Sinostega е също така е едно от само двете девонски четириноги, откривани извън Еврамерика (палеоконтинент, включващ по-голяма част от днешните С. Америка и Европа); другото - Metaxygnathus - е открито в източна Гондвана (днешна Австралия). Всичко това показва, че в края на девон четириногите вече са били много широко разпространени. "Можем с голяма увереност да твърдим, че четириногите се появяват в началото на късен девон, преди не повече от 370 млн. години." - казва Пер Алберг, съавтор на публикацията и палеонтолог в Природонаучния музей в Лондон - "Новата находка показва, че в края на девон, преди около 354 млн. години, те вече са били широко разпространени." Според Алберг най-интересното в случая е това, че, макар Sinostega да е по-близо географски до австралийското четириного Metaxygnathus, анатомично тя е много по-сходна на Acanthostega. Челюст от Щруд: c.f. Ichthyostega През 1888 г. публикация на Белгийското дружество по геология отбелязва откритието на фрагмент от долна челюст край Щруд. Фрагментът е с дължина около 7 сантиметра и първоначално е определен като принадлежащ на риба. По-съвременно преразглеждане установява, че всъщност е от ранно четириного. Състоянието на находката не позволява по-точна идентификация, но широко разположените и извити назад зъби са най-добре сравними (c.f.) със съответната част от долна челюст на Ichthyostega. Независимо дали този фрагмент принадлежи или не на Ichthyostega, той представлява първото къснодевонко четириного от западна континентална Европа. Фрагментът е открит в горнофаменска формация, която съдържа естуарни и речни седименти. Tiktaalik roseae Tiktaalik roseae е една от най-съвременните находки в проучването на еволюцията на ранните тетраподи и може би най-драматичната от всички. Останките на възраст 375 млн. години са открити в канадската територия Нанавут през 2004 г. (публикувани през 2006) и притежават забележителни характеристики, преходни между най-ранните четириноги и техните риби-предшественици. Дадено е много подходящото наименование "fishapod". Tiktaalik технически е риба - покрита с люспи, притежаваща хриле. Свързаните фислни кости надвишават метър на дължина, а екстраполацията на изолираните показва, че някои индивиди са достигали до 2 метра дължина. Въпреки рибоподобната си анатомия, находката съчетава някои смесени характеристики. Напомня донякъде съвременните крокодили с плоските глава и тяло, издължена муцуна, близкоразположени очи на горната повърхност на главата, перкоподобни крайници и костни люспи. Общата форма на тялото предполага, че - подобно на крокодилите - тази риба е прекарвала по-голямата част от живота си в плитки води. Както вече споменахме, Tiktaalik притежава и други преходни характеристики. Черепът е по-сходен с тези на ранните четириноги, отколкото на Panderichthyes. Пропорционално муцуната е по-дълга, а посторбиталната област къса, подобно на Panderichthyes. Отделните кости на черепа са по-сравними с четириногите, отколкото с елпистотегите. От друга страна долната челюст и някои части от небцето се доближават по устройство до тези на Panderichthyes. Хрилните елементи при Tiktaalik са добре развити, което сочи, че вътрешните хриле са били важни при дишането. Но дихателните отвори - особеност, която според учените допринася за увеличаване на дишането при ранните четириноги - са по-развити, отколкото при Panderichthyes. Още по-впечатляваща е загубата на костните хрилни капачета. Загубата на тези елементи ефективно разделя гръдния кош от черепа. С други думи, Tiktaalik - подобно на четириногите - е притежавала врат. Нови изследвания показват, че черепните кости на Tiktaalik притежават характеристики, които са междинни за ранните четириноги и рибите по отношение на това в каква степен са подвижни една спрямо друга. Нашият череп, например, е неподвижен и срастнал, докато предшествениците на Tiktaalik са притежавали повече стави в своите черепи, което е подпомагало храненето и дишането под вода. Черепът на Tiktaalik попада между тези две крайности. Той все още притежава някои стави, но е еволюирал в много по-стабилна и неподвижна форма. Например черепната кост hyomandibula илюстрира до каква степен Tiktaalik подпомага разбирането ни за еволюцията от древните риби до ранните тетраподи. При рибите тази кост е голяма и прикрепва горната челюст за черепната кутия като подпомага и хрилното дишане. При сухоземните четириноги тази кост е тънка и всъщност придобива напълно нова функция: позволява ни да чуваме. Тя се превръща в stapes (стреме), една от костиците в средното ухо. Изследванията показват, че хиомандибулата при Tiktaalik е по-малка, отколкото при неговите предшественици, но не толкова, колкото стремето. Това най-вероятно означава, че Tiktaalik е разчитал по-малко на изпомпването на вода през хрилете си за набавяне на кислород. С изключение на липсата на костна връзка с черепа, гръдният кош на Tiktaalik е по-сходен с този на Panderichthyes, отколкото с тристокоптеридните ръкоперки или ранните четириноги. Гръдните придатъци очевидно са функционирали като перки, въпреки че лъчите са по-къси, отколкото при Panderichthyes. Вътрешният скелет обаче показва някои междинни характеристики. Впечатляващи са дисталните ставни плоскости, които представляват функционален аналог на китката. Tiktaalik вероятно успешно се е повдигала във водата с помощта на своите гръдни перки, които са много подобни, но не съвсем, на крайници. Аксиалният скелет е донякъде необичаен. Ребрата са много добре вкостени и много по-големи отколкото при останалите ръкоперки, както и в сравнение с четириногото Acanthostega. Освен това се наблюдава проксимално разширяване в опашната област, което води до известно припокриване със съседни ребра. Тази особеност се наблюдава и при Ichthyostega, въпреки че ребрата на двете групи се различават значително в останалите подробности. През 2010 г. група от полски и шведски палеонтолози оповестиха откритието на фосилни отпечатъци на възраст близо 400 млн. години, които изглежда принадлежат на напълно развито четириного. Ако преди 400 млн. години са съществували напълно оформени четириноги, то еволюцията на най-ранните четириноги би трябвало да е започнала много преди това. Дори да бъде постигнат консенсус относно възрастта на въпросните отпечатъци, това по никакъв начин не е в противоречие със статуса на Tiktaalik като междинна форма. Това показва само, че Tiktaalik и ранните четириноги като Acanthostega имат дълги неизвестни филогенетични линии (ghost lineages) - серия предшественици, които не са оставили фосилни следи.

Точно. Както каза един баща на сина си в небезизвестен филм: "Your faults as a son is my failure as a father." Иначе една от най-популярните китайски поговорки относно възпитанието на деца, за която се сещам, гласи: "С детето до 5 г. трябва да се отнасяш като с цар, от 5 до 15 като с роб, а над 15 – като с приятел." Хм, че то, ако се отнасяш с него като с роб до 15, после има да чакаш чакаш да ти е приятел...

Ясно, благодаря за разяснението А ето и един прясно изрисуван пример с не така грамадни уши, но пък главата... https://picasaweb.google.com/lilavastar/None#5575738893773260018 Много се забавлявам с тези рисунки! )

Лица на наши предшественици: http://news.discovery.com/human/early-human-ancestors-faces.html

Да, добро попадение! Ами аз точно това имам предвид, всеки може да интерпретира ситуацията, както му пасва най-добре, което за мен поне е притеснително.

Това ме заинтригува Моята дъщеричка рисува човечета с толкова огромни уши, че понякога са по-големи от главата на горкото човече В същото време едва ли някой може да говори по-тихо от мен. Не повишавам тон дори когато съм ядосана за нещо. По точно обратен начин реагирам - ставам още по-тиха. Въпросът ми не е много по темата, но все пак, такива изключения не компрометират ли донякъде психологията като наука и изобщо как тя ги обяснява?