lila_va

http://www.paleontology.ru/himiya_i_jizn.php Статия за живота през Вендския период (късен Протерозой, Едиакарий), характеризиращ се с голямо разнообразие на безгръбначни, повечето от които с причудливи форми и симетрия. Например уникалният Tribrachidium, напомнящ свастика:

Сагата на лешояда Българка продължи с отвличане за откуп! "Популярността изигра лоша шега на белоглавия лешояд К03 – Българка. След интересните данни за придвижването на птицата, на 15ти декември 2010 г. гражданин на Монтана се обади със сигнал, че лешоядът е бил уловен. Местни роми, дочули, че издирваме птиците, решили да припечелят като ни върнат лешояда срещу откуп. След незабавна реакция на Георги Стоянов от екипа на проекта „Завръщане на лешоядите в България”, екип на РИОСВ Монтана успя да открие каруцата с лешояда, прибран в чувал." Добре че не са го изяли поне

За пропусналите (като мен) добри хора са направили и клипчета, ето едно много добро: http://vbox7.com/play:6e6d42b6&r=emb

Саблезъбите са били страшна заплаха за най-стария човешки предшественик Най-старият известен прародител на хората вероятно е живял в неспирен страх от няколко вида големи саблезъби котки, живели в неговия езерен район в Африка, съобщи Би Би Си, като се позова на нови заключения на палеонтолозите (материалът тук е със съкращения). Между фосилите от богатото находище в Торос Менала, Чад, учените идентифицираха два нови вида съблезъби. http://www.ekipnews.com/news/nauka/novosti_i_izsledvaniq/sablezybite_sa_bili_strashna_zaplaha_za_naj_stariq_choveshki_predshestvenik/96258/ Става въпрос за ето тези красавци: Megantereon: Machairodus kabir (достигащ тегло до 500 кг.): Lokotunjailurus:

Тениодонти и тилодонти Ранният Неозой е известен със своите архаични бозайници в повечето случаи с причудливи адаптации. Те често нямат живи преки потомци. Най-ярък пример за това са тениодонтите и тилодонтите, два изчезнали разреда бозайници, които еволюират в приблизително една и съща посока. И двата разреда включват средни до едри по размер животни, чиито предни зъби се развиват в големи бивни, а на крайниците си имат нокти. В началото двата разреда са считани за родствени, но днес е известно, че имат напълно самостоятелна история. Разред Taeniodonta е изцяло северноамерикански. Първите тениодонти се появяват в началото на Палеоцен, вероятно не повече от 500 000 години след края на Креда. Възможно е да са еволюирали от насекомоядни бозайници като Cimolestes и Procerberus, които са обитавали Скалистите планини в края на Креда и началото на Палеоцен. Възможни раннопалеоценски междинни форми са описани от същия регион, но все още предстои да бъдат по-детайлно изследвани. Onychodectes: Най-примитивните тениодонти са били неспециализирани животни. Най-добре изучен техен представител е Onychodectes от ранния Палеоцен на Ню Мексико. С размерите на едра домашна котка Onychodectes е бил забележително по-едър от своите насекомоядни предшественици, но устройството на скелета му е сравнимо с това на по-примитивните бозайници като опосумите. Черепът на Onychodectes е бил издължен и заострен, наподобявал е този на насекомоядните и се е различавал доста от скъсените черепи на по-напредналите тениодонти. Кучешките зъби, които по-късно ще се развият в големи бивни, са все още средни по размери. Onychodectes са имали силни крайници, особено предните, които са били снабдени с изключително подвижна китка, което предполага възможности за копаене. Крайниците завършват с по пет пръста с нокти, а опашката е била изключително дълга и силна, вероятно и хватателна в определена степен, което ни кара да предположим, че са се и катерили добре. Зъбната редица показва, че животните са били всеядни. Острите резци и кучешки зъби, както и режещите предкътници, които са наследили от предшествениците си, вероятно са били приспособени за хранене с насекоми, яйца и малки безгръбначни. Както показва добре развитата смилателна повърхност на техните дъвкателни зъби, голяма част от менюто им е било съставено от растителна храна. Възможно е Onychodectes да са използвали силните си предни крайници и нокти, за да изкопават подземни растителни части. Голямото количество пръст, което са поемали по този начин, може да обясни наблюдаваното силно износване на дъвкателните им зъби. Неспециализираните тениодонти като Onychodectes са съществували сравнително кратко, до средата на Палеоцен. По това време вече по-добре адаптираните тревопасни и хищници заемат екосистемите, а по-напредналите тениодонти заемат нишите на специализирани копаещи и ровещи животни и така възпрепятстват своите неспециализирани родственици да сторят същото. Psittacotherium: Най-прогресивните тениодонти, стилинодонтите, са сред животните еволюиращи изключително бързо след изчезването на динозаврите. Докато техните предшественици от Креда не са надвишавали размерите на плъх, раннопалеоценските стилинодонти, Wortmania, достигат телесно тегло около 20 килограма, вероятно около 500 000 години след К/Т границата. Всички важни адаптации на стилинодонтите се наблюдават при Wortmania. Около 2 млн. години по-късно типичното телесно устройство на стилинодонтите се наблюдава при Psittacotherium, мощни животни, тежащи близо 50 килограма. Wortmania и Psittacotherium са били едни от най-едрите животни за времето си. По-късните стилинодонти увеличават с още много малко размерите си. Родът Ectoganus от късен Палеоцен до ранен Еоцен включва много разнообразни видове - и по-едри, и по-дребни от Psittacotherium. Последният от тениодонтите, ранно до средно еоценският Stilinodon, достига телесно тегло над 80 килограма, приблизително с размерите на прасе. Още няколко групи едри животни също еволюират по това време, включително гигантите уинтатери. Черепи на: Onychodectes(вляво), Wortmania(в средата), Ectoganus(вдясно): Psittacotherium представят добре удивителните приспособления за хранене, които стилинодонтите развиват. Техният скелет е масивен, скъсен и с много здрави челюсти. Както показват местата на свързване на мускулите, челюстите им са били много силни, а езикът голям и добре развит. В зъбната редица ударението пада върху предните зъби, които оформят впечатляващ режещ апарат. Кучешките зъби са силно уголемени, подобно на горните резци, но в по-малка степен. Също както при резците на гризачите, емайлът е концентриран от предната страна на зъбите, докато задната е била заемана от по-мекият дентин, което им осигурява самозаострящи се ръбове. При Ectoganus и Stilinodon кучешките зъби са с постоянен растеж. Дъвкателните зъби на тези напреднали стилинодонти са били редуцирани до обикновени мънички клечици. Те загубват емайла си в ранните етапи от индивидуалното развитие на животните поради износване. При Stilinodon целият комплект зъби са били с постоянен растеж. Както показва скелетът им, стилинодонтите са били масивни животни. Вратът им е къс и набит. Крайниците са груби и силни, особено предните, съдейки по местата за залавяне на мускулите. Предните и задните крайници имат по пет пръста, първият и петият са до голяма степен редуцирани на предните крайници. Пръсти завършват с големи нокти. Ноктите на предните крайници са извити и леко странично сплеснати. Нещо, което се наблюдава и при по-ранните стилинодонти, Wortmania. В допълнение към изключително здравите предни крайници тези нокти са позволявали на стилинодонтите да бъдат много добри копачи. Ноктите на задните крайници са по-широки, а пръстите оформят дъга. Те също подпомагат копаенето, заедно с дългата, тежка опашка. По отношение на скелета по-развитите тениодонти, като Ectoganus и Stilinodon, могат да се сравнят с африканския тръбозъб Orycteropus - изключителен копач. Подобно на тези съвременни животни стилинодонтите вероятно са копаели дупки под земята, в които да живеят. Силният им дъвкателен апарат показва, че са се хранили с по-трудно преработваема храна от мравките и термитите, с които тръбозъбите се хранят, а именно растения, които са изкопавали и разкъсвали с нокти и зъби. Със своите силни предни крайници и нокти стилинодонтите са изравяли грудки, корени и други подземни растителни части. Възможно е подобно на днешните прасета и пекарита да са използвали при копаенето и своите мускулести зурли и уголемени кучешки зъби, а при сгоден случай да са похапвали мърша и друга животинска храна. Скелет на Psittacotherium: Стилинодонтите изглежда са били бавноподвижни животни. Докато стилинодонтите през Еоцен са ставали жертва на по-развитите хищни бозайници, по-ранните форми като Psittacotherium не са били сериозно преследвани от примитивните хищници на своето време благодарение на по-големите си размери, с изключение на териториите близо до вода, обитавани от крокодили. Срещите с тези опасни влечуги обаче не са били чести, тъй като тениодонтите са обитавали предимно планински терени. Грудките и корените са с високо съдържание на вода и хранителни вещества и достъпът на тениодонтите до тях може би им е позволявал да обитават и по-сухи местообитания, за разлика от животните зависещи от надземната растителност. Ако тази хипотеза е вярна, това би обяснило защо находките на тениодонти са толкова редки, тъй като повечето фосилни находища от ранен Терциер в С. Америка представят животински съобщества в близост до реки. В предпочитаните от тях планински хабитати тениодонтите вероятно са били много по-добре представени, отколкото показват наличните вкаменелости. По аналогия с тръбозъбите можем да си представим, че тениодонтите са били самотни животни, обитаващи откритите пространства в търсене на храна и връщащи се в своите подземни убежища в края на деня. Членовете на втория разред големи растителноядни бозайници (с нокти) от ранен Терциер, Tillodontia, в много отношения са подобни на тениодонтите. Също като при последните и при тилодонтите се развиват двойка уголемени длетовидни предни зъби. Това се е смятало за доказателство за близко родствена връзка между двата разреда. Но гризачоподбните зъби са представени от различни зъбни позиции при двете групи (кучешките при тениодонтите, вторите резци при тилодонтите), което означава, че е по-вероятно да са еволюирали независимо. Реставрация на Еctoganus заедно с две растителноядни от р. Pantolambda: Определянето на предшествениците на тилодонтите дълго време е възпрепятствано от факта, че единствените значителни техни останки са от С. Америка. Типичните тилодонти се появяват внезапно на този континент с родът Esthonyx от късен Палеоцен до среден Еоцен, въпреки че по-ранните видове се отделят от някои специалисти в отделен род, Azygonyx. Родът Esthonyx хвърля светлина върху произхода на длетовидните гризачоподобни зъби на тилодонтите, тъй като при представителите му зъбният емайл е концентриран върху предната повърхност на зъбите. При по-късните тилодонти, като Trogosus и Tillodon, се развиват и вторите резци, които са и с неограничен растеж, докато останалите зъби в предната част на челюстта са редуцирани или липсват. Заедно с издължаването на муцуната това води до образуване на диастема между уголемените бивни и дъвкателните зъби - подобно на гризачите, но доста по-различно от това при късомуцунестите тениодонти. Подобно на последните тилодонтите са притежавали силни дъвкателни мускули, които се наблюдават при Esthonyx, чиито зъби често са силно износени. Това показва, че животните обикновено са приемали значително количество пръст и пясък с храната си, която вероятно е била съставена от корени и грудки. Първите северноамерикански тилодонти са били средни по размер животни, с телесно тегло от 10 до 30 килограма при различните видове Esthonyx. По-късните членове на разреда, като ранно до средноеоценските Trogosus, са много по-едри, с тегло около 150 кг. Тези тилодонти са били силни, набити животни, сравними с днешните мечки по външен вид. Ноктите на предните крайници са големи и извити, а мускулатурата им изключително мощна, което свидетелства за способностите им за копаене, подобно на тениодонтите. Познанията ни за родът Esthonyx са все още силно ограничени, освен фактът, че е бил доста разпространен през късен Палеоцен до ранен Еоцен в западните части на континента. Данните от скелети показват ниска специализация в придвижването. Както при тилодонтите крайниците на Esthonyx са притежавали дълги, странично сплескани, извити нокти, които вероятно са подпомагали и катеренето. Много малкият мозък пък показва, че тези архаични животни не са били особено интелигентни. Освен Esthonyx единствените предеоценски животни в Северна Америка, които могат да бъдат определени като тилодонти са известните Deltatherium от среден Палеоцен на Ню Мексико. Въпреки че дъвкателните зъби на Deltatherium донякъде са сходни с тези на тилодонтите, техните предни зъби са се различавали доста - с малки резци и дълги, саблевидни кучешки зъби, подобно на саблезъбите котки. Ако действително бъде определен като родствен на тилодонтите, Deltatherium вероятно ще представлява ранно разклонение, което еволюира в различно (повече месоядно) направление, а не е техен директен предшественик. Внезапната поява на Esthonyx през късен Палеоцен в С. Америка може би е резултат от имиграция, подобно на нахлуването на тилодонтите в Европа в началото на Еоцен (вероятно именно от С. Америка, която е била свързана с Европа по това време чрез Гренландия). Нови открития през последните десетилетия на примитивни тилодонти в палеоценски пластове на Китай дават възможност да се предположи, че вероятно разредът възниква в Азия. Сред китайските тилодонти Meiostilodon е най-близък до първите северноамерикански видове от род Esthonyx. Китайските видове са по-дребни по размер, но притежават характерните длетовидни предни зъби. Meiostilodon е открит в раннопалеоценски седименти, което го прави много по-стар от Esthonyx. Вероятно е близкородствен на предшествениците на Esthonyx, които мигрират в Новия Свят през Берингия, когато климатичните условия стават сравнително по-меки в края на Палеоцен. Още един възможен тилодонт от Китай, Interogale, е известен от къснопалеоценки пластове, но все пак е най-дребният представител на разреда - около половината от размерите на най-дребните Esthonyx. И накрая, изключително примитивен, тилодонтоподобен бозайник, наречен Lofochaius, е известен от ранен Палеоцен на Китай. Lofochaius може да се окаже в основата на родословното дърво на тилодонтите, стига да се докаже родствената му връзка с тях. Тези, както и други интересни видове от Китай, са все още слабо проучени и са необходими още фосилни находки от този регион, за да добием по-пълна представа за ранната еволюция на Tillodontia. Китайските находки дадоха начало на нови дебати относно родствената връзка между тилодонтите и другите бозайници. Базирайки се на нови находки, тилодонтите днес се определят като близкородствени на друг изчезнал разред тревопасни животни, които се появяват в Азия - пантодонтите. Някои защитници на тази идея стигат дори по-далече, като включват тилодонтите в разред Pantodonta. Противно на по-ранните схващания, днес тилодонтите и пантодонтите не се определят като копитни животни, Ungulata. Вместо това е по-вероятно те да са преки потомци на примитивни, подобни на насекомоядните бозайници, също както и тениодонтите. Тениодонтите и тилодонтите са част от първата вълна архаични бозайници, които доминират палеоценската фауна, но не издържат на конкуренцията на по-съвременните бозайници през Еоцен. По-развитите членове на Taeniodonta и Tillodontia са били до голяма степен сходни по отношение на екология, затова е възможно да са били в пряка конкуренция помежду си в С. Америка, където са представени и двата разреда. Това може би допринася за изчезването на тилодонтите от този континент в средата на Еоцен, докато през късен Еоцен в Азия родът все още е съществувал. Последните тениодонти от род Stylinodon оцеляват до среден Еоцен в С. Америка, но в този период те срещат непреодолимата конкуренция на чифтокопитните Artiodactyla, които са имали сходни външен вид и екология, но доста по-голям мозък. Свръхспециализирани, но не много адаптивни, последните тениодонти не успяват да издържат тази конкуренция.

Един хищник от късен девон с необичайни челюсти и притежавал може би най-силната захапка: Dunkleosteus: http://www.bbc.co.uk/science/seamonsters/factfiles/dunkleosteus.shtml?img1

Всяка информация за колекционирането на фосили на български би била безценна

Вероятно от произхода му.

Ново фосилно находище в Китай показва колко дълго са се възстановявали екосистемите след масовото измиране в края на Перм: http://www.sciencedaily.com/releases/2010/12/101222093204.htm

Още за находките от Денисова пещера в Сибир: http://www.sciencedaily.com/releases/2010/12/101222131119.htm

Jakubsonia livnensis Останките на това къснодевонско четириного са намерени в Русия през 1999 г. Новият вид, Jakubsonia livnensis, е реконструиран на базата на фрагмент от покривна кост на черепа. Други елементи асоциирани с това четириного са: част от долна челюст, cleithrum, и част от фемур. Фрагменти от задна част на череп може би също принадлежат към този вид. Останките от Jakubsonia са събрани от долнофаменски седименти, които може да са образувани от делта или морски бряг. Силното износване на някои от фосилите показва значително преместване след смъртта. Livoniana multidentata Livoniana multidentata е описан на базата на фрагменти от челюст, събрани от приливно-отливни зони и естуарни депозити в Латвия и Естония. Въпреки че са определени като елпистотегални (заедно с Elpistostege и Panderichthys), челюстните фрагменти от Livoniana притежават набор зъби, чиито характеристики за първи път се появяват при четириногите от горен Девон - Elginerpeton и Obruchevichthys. Фосилните останки на Livoniana довеждат Пер Алберг до заключението, че четириногите вече са се диференцирали от елпистотегалите и други ръкоперки през среден Девон. Фауната свързана с фосилите на Livoniana включва: хетеростраки (Psammolepis spp. и Psammosteus), акантоди (Devonochus cocinnus, Haplacanthus ehrmanensis и Acanthodes), няколко ръкоперки (Glyptolepis baltica, Crossipterus crassus, Laccognathus panderi, Megadonichthys kurikae и Panderichthys rhombolepis). Metaxygnathus denticulatus Metaxygnathus е открит в къснодевонски депозити в Нови Южен Уелс, Австралия и е един от само двата екземпляра девонски четириноги открити извън Еврамерика. Другият, Sinostega, е открит в северозападната част на Китай. Останките на Metaxygnathus се състоят от фрагменти от единична долна челюст. Фактът, че фосилите са описани преди 1977 г. (няколко години преди поредица нови открития) и че са открити в Австралия, а не в Еврамерика, кара някои учени да се съмняват в това, че принадлежат на тетрапод. Възрастта на депозитите, от които са извадени вкаменелостите, все още се обсъжда. Според Джени Кларк депозитите са къснофаменски. Австралийският палеонтолог Гавин Йънг обаче смята, че са къснофрански (позовавайки се на Long & Gordon, 2004). Други находки в същите депозити са на плакодерми (Bothriolepis и Remigolepis) и ръкоперки (Soederberghia). Obruchevichthys gracilis Фрагмент от челюст на Obruchevichthys gracilis е открит в горнофрански (къснодевонски) депозити в Латвия. Този екземпляр, първоначално описан като ръкоперкова риба, е преразгледан и прекласифициран като тетрапод, след като Пер Алберг описва много общи характеристики с Elginerpeton - четириного от същия период, открито в Шотландия. Obruchevichthys и Elginerpeton предхождат останалите къснодевонски четириноги с около 5-8 милиона години. Това, както и фактът, че двата таксона споделят някои общи черти, показва, че представляват самостоятелно и вероятно краткосъществувало разклонение, което се отделя преди появата на останалите тетраподи.

Да, откакто няма за какво повече да се борят (поне на запад), само глупости правят. Но гордо размахват иначе имената на наистина достойни жени от началото на миналия век... Жалка история

Тогава е редно да се въведе подобно правило и за женски род. Що за сексизъм! Дали да не пусна мухата на някоя феминистка организация, много малко им трябва...

Това беше шега, разбира се. Но пък ти и дадох пример в женски род. Защо нямаш проблеми с женския род? А безсмъртните лирически опуси са за бързосхващащи, драскай на воля

Ами значи, когато текстът е предназначен за бавносхващащи, слагаш подлога пред сказуемото и финито проблема

А според теб има ли неяснота някаква в: "Манджа сготви домакиня."? Смисълът е пределно ясен, струва ми се, и без пълен член Или предлагаш да въведем пълен член и за женски род? Не става въпрос за лични убеждения в случая. Или каквито и да било. Става въпрос за това, че очевидно няма основателна причина това правило да остане. А излишното трябва да се отстранява, когато искаме усъвършенстване. Иначе и на мен не ми пречи пълният член, и аз съм свикнала да го употрбявам, но няма значение какво ни харесва или не, а кое е практично. На базата на "харесване" или "нехаресване" се взимат решения, засягащи само личния ни живот.

Е, защо е нужно да се сравняваме винаги с по-лошото, та белким намерим оправдание за собствените "трески"? Да, има и много по-тежки случаи, но не в това е въпросът. За мен лично членуването не създава неудобство. Но обективно погледнато доводите за запазването му се основават единствено на сантиментална носталгия, което кара рационалиста в мен да негодува. За инверсията да не говорим...

Добре де, в женски род, например, липсва такъв член, но това до какви двусмислици или объркване води?

Не е точно новина, а доста интересни тематични филмчета: http://wn.com/Panderichthys

Разбира се! Но след празниците вече

Може би погрешно се асоциира опростяването на езика с негово осакатяване и обедняване. Което съвсем не е така. А и представете си, ако на едно така елементарно правило разчитаме, за да отсеем неграмотните от грамотните... тежко ни.

Лично аз китайски не владея, но авторът на статията, която съм посочила, владее. Добре е обяснил откъм къде е опростен китайският език, но това е само пример за посоката, в която съвсем естествено еволюира всеки език, което не е случайно. Ако има примери за обратното, ще ми е интересно да ги чуя. Хм, има толкова по-смислени неща, към които можем да насочим усилията си. Останалото си е едно излишно усложняване, от което особена полза няма

По този въпрос се съгласявам с ето това мнение: Трупът на пълния член . Няколко цитата ще си позволя да извадя, във връзка с някои мнения по темата: Допълнителен гвоздей в ковчега на пълния член забива обстоятелството, че при женски и среден род НЯМА такъв член и това не причинява никакво неудобство и никакво объркване на смисъла на изречението. Както става ясно, езикова причина за съществуването на пълен член няма. Направи ми впечатление едно изказване, според което пълният член бил необходим, защото само той разграничавал образованите от простите и глупавите! Прави ли ви впечатление чрезмерната арогантност и надменност на това изказване? Кой, за бога, е втълпил на този човек мисълта, че запомнянето на едно граматично правило издава буден ум?! С други думи, колкото по-опростена е граматиката на един език, толкова той е по-съвършен. Пример за това е китайският. Това е може би най-старият жив език. В него граматиката е опростена до крайност – няма граматични маркери нито за род, нито за число, нито за времена (почти), нито за падежи, да не говорим за членове! И така...

По принцип се използва ботаническа сонда или т. нар. свредел на Преслер...

Elpistostege watsoni Когато Стенли Уестъл описва първия намерен фосил на Elpistostege през 1938 г., той го определя като ранно земноводно. След откриването на допълнителни вкаменелости (покривни елементи от черепа) през 1970 г. и през 80-те обаче бива установено, че е сравним повече с Panderichthys. Elpistostege се различава от Panderichthys главно по по-дългата си муцуна, малките и по-заоблени орбити, и малко по-различен тип и пропорции на покривните кости в черепа. Преразглеждането на Elpistostege, базирано на тези нови находки, довежда Ханс-Петер Шулце и Мариус Арсенолт до заключението, че Elpistostege и Panderichthys притежават редица характеристики, които са междинни по отношение на някои ръкоперки (напр. Eusthenopteron) и ранните четириноги. Фосилите от Elpistostege са част от небезизвестните рибни съобщества от Мигуаша в Квебек. Дълго време считани за езерни депозити, днес е известно, че тези пластове са естуарни. Изключително богати са на гръбначни животни, от които най-известни са тези на Eusthenopteron foordii. Други гръбначни са безчелюстни бронирани риби (Escuminaspis), плакодерми (Bothriolepis и Plourdosteus), акантоди (Diplacanthus) и др. Hynerpeton bassetti Hynerpeton bassetti е първото четириного открито в С. Америка. Описан е на базата на раменни елементи от два индивида. Анатомичните особености (cleithrum и scapulocoracoid) свидетелстват за наличие на здрави мускулни връзки между раменния пояс и гръбначния стълб, както и силни мускули за разтягане, свиване и повдигане на предните крайници. Тези характеристики показват, че предните крайници на Hynerpeton са били по-способни да поддържат телесно тегло и евентуално да осигуряват наземно придвижване, отколкото при други къснодевонски четириноги. Съществуват някои общи по-напреднали характеристики с Tulerpeton - познато от Русия четириного, често считано за къснодевонската форма, която е най-сходна с карбонските сухоземни четириноги. Една обща черта е липсата на данни за наличие на хрилни пластинки, т. е. и при двете групи липсват вътрешни хриле. От друга страна cleithrum и scapulocoracoid при Tulerpeton са отделни, докато тези на Hynerpeton показват по-примитивно, смесено устройство. Ichthyostega spp. Повторното проучване на съществуващи изкопаеми екземпляри е често срещана практика при изследването на ранните четириноги. Често се случва преразглеждането на даден елемент (най-често долна челюст) да доведе до преместването на таксона от групата на ръкоперките в групата на четириногите. Точно обратното, Ichthyostega са смятани за по-напреднали тетраподи още при първоначалното им описване през 1930 г. Въпреки това останките са подложени на няколко последователни преразглеждания. Множество видове Ichthyostega са открити в горнофаменски пластове в източна Гренландия от 1929 г. насам, а през 1939 г. Гунар Содербърг заключава, че общо останките принадлежат на три вида Ichthyostega и четвърти вид, принадлежащ към Ichthyostegopsis (I. wimani). Оттогава останките се определят различно - или в три отделни вида (Ichthyostega eigili, I. stensioei и I. watsoni) или те се приемат като синонимни, в който случай само един е валиден (I. stensioei). Едно скорошно изследване, проведено от Хенинг Блом, преодолява много от стратиграфските противоречия на различните източници и заключава, че и трите вида (Ichthyostega eigili, I. stensioei и I. watsoni) са представени в колекциите. Повечето от морфологичните проучвания в тази насока са извършени върху Ichthyostega stensioei. Първата реконструкция на Ichthyostega е публикувана през 1955 г. от Яврик. Той представя едно по същество сухоземно четириного, притежаващо белези на своите предци риби, най-вече перкоподобната опашка. Притежава силно вкостен и недобре диференциран гръбначен стълб, здрави крайници и пояси, задният крайник притежава пет пръста, а неизвестния преден крайник е изобразен условно. Най-забележителните характеристики представени от Яврик са перкоподобната опашка и странните ребра. Тези ребра са тесни в дисталната и проксимална част, но са силно разширени в средата и до голяма степен се припокриват със съседните ребра. Предполагал е, че тази уникална анатомия е предпазвала белите дробове, когато торсът на животното не е бил във водата, а също така е ограничавало страничното огъване на тялото при придвижване. През 90-те години нови проучвания налагат преразглеждане на реконструкцията на Яврик. Ichthyostega се определят главно като водни четириноги, въпреки че някои вероятно са можели да изпълзяват на брега. Задните крайници са по-малки в сравнение с изобразените и са служили по-скоро като гребла, не крака. Освен това вместо по пет пръста крайниците са притежавали по седем. Благодарение на новите находки и по-пълен достъп до съществуващи колекции Алберг и Кларкпредлагат нова, радикална интерпретация на Ichthyostega. Главата е малко по-малка и опашката по-къса, а раменният пояс по-голям, но най-забележителни разлики се наблюдават в гръбначния стълб и ребрата. Все още се отличава припокриване на ребра, но по-малко на брой и на по-къса дължина, отколкото при реконструкцията на Яврик. Гръдните ребра продължават да формират своеобразен корсет, който вероятно защитава белите дробове, но ребрата в шийната и лумбалната област са значително редуцирани и най-вероятно фунцията им е била да ограничават страничното огъване на тялото. Невралните дъги показват значителни различия във формата и ориентацията си по дължина на гръбнака. Информацията за невралните дъги във вратната и опашната област е слаба. Тази реконструкция на Алберг и др. също има своите критици. Те отбелязват, че така представената диференциация на гръбначния стълб не се наблюдава при нито едно по-ранно четириного. Други смятат, че тя се появява чак при някои влечуги от Перм и Триас. Забележителната морфология произтичаща от тази реконструкция кара специалистите да допуснат, че Ichthyostega може би са развили уникално придвижване на сушата (или в плитки води), подобно на днешните тюлени (или по-червейоподобно). (Макар че тюлените не притежават необичайната гръбначна морфология на тези ранни четириноги.) Ichthyostega са били сравнително едри животни. Черепните характеристики са по-рибоподобни в сравнение с тези на други ранни четириноги (напр. Acanthostega и Ventastega). Последни изследвания на ушната камера показват, че Ichthyostega са притежавали уникално приспособени уши, използващи въздушни камери за да слух под водата. Раменният пояс на Ichthyostega като цяло е по-добре развит и по-добре адаптиран за излизане на сушата в сравнение с Acanthostega и значително по-слабо развит в сравнение с тези при Tulerpeton и Hynerpeton. Водеща роля при дишането играе белият дроб, а свидетелства за наличие на вътрешни хриле не са намерени. Предните крайници на Ichthyostega са по-груби от тези на Acanthostega и може би са били в състояние да поддържат част от телесното тегло. Раменните стави са били относително подвижни, но лакътната става предоставя ограничено придвижване напред-назад. Не е известно дали животните са притежавали китки. Тазът е голям и добре свързан с гръбначния стълб. Задните крайници са значително по-малки от предните и вероятно са функционирали повече като гребла. Колянната става е относително гъвкава, но не съществуват данни за наличие на глезенна става. Има седем пръста. Трите вида Ichthyostega са колекционирани от три местности в източна Гренландия, изградени от две фаменски формации (Ейна Дал и Брита Дал), стратиграфски разделени от 100-150 метров сив слой (формация Wimans Bjerg), в който фосилните находки са изключително редки. Малкото седиментоложка информация показва, че Ichthyostega са обитавали потоци; тектониката на региона показва, че релефът е бил планински. Рибите, често откривани в същите слоеве, включват Remigolepis (плакодерм) и Holoptychius (ръкоперка). Находките от Ichthyostega и Acanthostega са открити в едни и същи депозити, но очевидно не принадлежат към едни и същи хоризонти. Времевото и екологично разделяне между тези две ранни четириноги е неясно. Скелетните различия между Ichthyostega и Acanthostega сочат, че те са водели и доста различен начин на живот. Предполага се, че Acanthostega са били изключително водни животни, докато Ichthyostega може би са изпълзявали на брега.