lila_va

Грифоните са може би най-ранният известен пример за легендарно чудовище, чиято история може да бъде проследена до динозавърски останки. Обикновено са описвани като четириноги птици с орлови клюнове и нокти на лъв, които може би не летят, а живеят под земята и охраняват свирепо златните находища. Легендата за грифоните датира най-рано от 675 пр.н.е., когато гръцкият пътешественик и писател Аристей среща скитските номади близо до подножията на Тян Шан (Небесната планина). И през следващото хилядолетие процъфтява легендата за златните съкровища на скитите и чудовищата, които ги охраняват. Грифонът се превръща в изключително популярен обект в изкуството на класическия свят, например в "Прикованият Прометей" от Есхил (460 пр.н.е.). Мейър популяризира идеята, че източник на легендата за грифоните не е никой друг, а скитските златотърсачи, минаващи през пустинята Гоби по пътя си за Алтайските планини в търсене на златни находища. Пустинята Гоби е известна сред палеонтолозите като един от най-богатите източници на динозавърски фосили. Именно вкаменелости от Гоби са причина за голямата истерия през 1920, когато експедиция на Американския Природонаучен Музей се връща с изключителни фосилни съкровища в Ню Йорк. На определени места в Гоби динозавърските скелети са изобилни, често разположени видимо на самата повърхност. Най-често срещан е протоцератопсът, растителнояден динозавър, с дължина около 2 метра заедно с опашката; известни са много видове и с по-малки размери. Физическите му характеристики включват клюн, повдигната костна яка в задната част на черепа и четири крайника, завършващи с нокти. Благодарение на дългогодишни проучвания върху динозаврите днес ние знаем, че протоцератопсът е влечуго и по-специално динозавър. Но за неопитен наблюдател клюнът може да напомни птичия, а яката да се разглежда като птича характеристика, навеждаща на идеята, че това е нелетяща птица. Описанието на основните физически характеристики на грифона съвпадат доста добре с тези на протоцератопса (ако не обръщаме внимание на богатата художествена обработка на гръцките вази и фризове). Важно е да се отбележи, че фосилните кости от Гоби се отличават с оцветяването си и не са трудно забележими за разлика от повечето динозавърски кости. Костите на протоцератопса са кремаво бели, още повече че седиментите във формацията, където се намират, са яркочервени. Цветовият контраст е поразителен, костите се открояват и не може да ги сбърка дори случаен минувач. Разбира се, никой не е виждал наживо грифон, но в известен смисъл Гоби е земя на опасности и смърт. Пътуващите вероятно и без друго са ставали свидетели на достатъчно знаци на смъртта - трупове на коне, камили, дори органите на техните нещастни ездачи, изнемогнали от жажда в пустинята, а след това разкъсани на парчета от местните мършояди. Всичко това е било доста показателно за дебнещите опасности на пустинята и нейните плашещи пазачи, грифоните. Георг Адолф Ерман (1806-1877), който със своите изследвания в Сибир си спечелва медал на Кралското географско дружество, е един от учените занимаващи се с етнографски проучвания. Ерман вярва, че сибирските обичаи, език и устна история отговарят на гръцките описания от 5 век пр.н.е. на древните номади, които първи ги запознават с грифоните. Подобно на тези древни номади местните жители на Северен Урал се занимават със златосъбирачество. Те разказват на Ерман, че често се натъкват на останки от огромни чудовища, които са били избити от техните смели прадеди. Ерман идентифицира тези "чудовища" като живяли по време на последното заледяване мамути и носорози, чиито останки в торфените пластове лежат над златоносните пясъци край реките, вливащи се в Северно море. Местните наричали рогата на носорозите "птичи нокти", въпреки че признават, че са знаели, че това не са птици. "Това е просто наш обичай да ги наричаме така", обяснили те на Ерман. Това е сходно с начина, по който китайците наричат всички фосили на изчезнали животни "драконови кости", дори когато разпознават, че някои от тях принадлежат на коне или елени, например. И през 1848 г. Ерман обявява, че е открил прототипа на гръцката легенда за грифона в легендата на сибирските златотърсачи за техните чудовища. Теорията на Ерман потъва в забвение обаче, извадена е на показ отново през 1962 г., но само за да бъде доопровергана от Болтън. Информаторите на Ерман са живеели отвъд арктичната окръжност, отбелязва Болтън, на около 3200 км северозападно от мястото на възникване на мита за грифона, в Алтайските планини в Централна Азия. Освен това черепите на носорозите и мамутите не притежават клюнове - отличителната характеристика на грифона. Все пак Ерман е бил прав в най-същественото - че легендата за грифона се базира върху наблюдения на праисторически останки на някога съществували животни. Някъде през 7 век пр.н.е. гърците за първи път осъществили контакт със скитските номади. И заедно със златото и други полезни стоки от изток дошла и легендата за пазителите на златото, грифоните. За първи път тази легенда е описана в епичната поема за Скития от пътешественика и поет Аристей. Аристей посетил най-източните скитски племена през 675 пр.н.е., които му разказали за голямата пустиня отвъд техните земи, където златото е охранявано от свирепи грифони. Думата грифон произхожда от древногръцкото gryps, която означава изкривен, както клюнът; gryps е сродна на древноперсийската giriften, която означава сграбчвам. Аристей записал как скитските златотърсачи, яздейки коне, се биели с грифоните; самите номади описват грифоните като хищници с размерите на лъв, със силни извити клюнове като на орли. Поемата на Аристей не достига до нас. Но тя е била толкова популярна за времето си, че цитати от нея се запазват в творбите на други антични автори. Древногръцкият драматург Есхил (525 пр.н.е.) е сред най-ранните писатели, които се позовават на информацията, събрана от Аристей, за обичаите и ландшафта на Скития. В неговата трагедия "Прикованият Прометей" (460 пр.н.е.) боговете наказват титана Прометей като го приковават към скала в далечна Скития. Позовавайки се на Аристей Есхил описва мястото - самотни пътища, водещи до пуста страна, в която номадите търсят злато, пустиня, обитавана от чудовищни горгони, които могат магически да превръщат живи същества в камъни, както и от страховити грифони. Есхил оприличава грифоните на "тихи кучета с жестоки, остри клюнове". Въпреки поетичните похвати Есхил е и старателен зоолог - той се стреми да разграничава безкрилите орлоклюни грифони от действителните крилати орли. Почти по същото време, когато Есхил пише "Прикованият Прометей", често пътуващият историк (и може би първият антрополог в света) Херодот е на посещение в най-западната част на Скития, недалеч от Черно море. Той е чел поемата на Аристей и разпитва черноморските скити за живота на техните номадски братя от далечния изток. Неговите записки са най-старите подробни описания, които имаме, на начина на живот, езика и легендите на степните номади и много от културните характеристики, които описва в своята "История" (430 пр.н.е.) продължават да бъдат потвърждавани от артефакти, изровени от скитски гробници от Руденко и др. в южна Русия и Казахстан. Няколко десетилетия след Херодот, около 400 пр.н.е., друг грък от Кария, лекар на име Ктесий, се установява в персийския град Суза (днешен Иран). Неговите записки за екзотични земи на изток от Персия, базирани както на собствените му наблюдения, така и на откъси от персийски източници, днес съществуват само на фрагменти. Те обаче се възприемат като твърде фантастични и недостоверни от съвременните учени. Ето все пак как описва грифоните: "високо в планините, в район обитаван от грифони, вид четирикраки птици големи почти колкото вълци, с крака и нокти като на лъв." Като обобщава разказите на Аристей, Херодот, Помпоний Мела и много други (днес изгубени) автори, Плиний заключава, че грифоните се появяват в района на скитските златни мини. В допълнение към закривения клюн, той е първият писател, който съобщава за "специфични уши" и "крила". Но Плиний остава скептичен. Той отхвърля идеята, че грифонът е подобен на която и да е известна птица, въпреки че не отрича да е притежавал някои подобни характеристики. Плиний добавя и интригуващи нови подробности: "Грифоните са изхвърляли златото, докато са правели своите дупки". Това е първото споменаване на гнездата на грифоните. Горе-долу по времето на Плиний из Азия обикалял пътуващ мъдрец на име Аполоний. Неговият биограф Филострат (230 г.), е определен от днешните историци като баснописец, но описанията му на грифоните са твърде натуралистични. Според Филострат Аполоний съобщава, че скалите в района на грифоните са били богати на "жилки и капки от искрящо злато". Аполоний предполага, че техните силни клюнове са им давали възможност да изкопават това злато. Той описва техните сила и размери като подобни на тези на лъвовете, като предполага, че грифонът е достатъчно силен да надвие лъв, слон или дракон, но не и тигър. Аполоний казва, че те не са умеели да летят, защото не са притежавали истински крила. Допуска, че са притежавали кожести мембрани, които са им позволявали да правят големи подскоци в битка. След втори век някои автори започват да твърдят, че грифоните са притежавали петниста козина като на леопард. Павзаний, известен пътешественик от Мала Азия, който описва антична Гърция през около 150 г., не е съгласен. "Тези, които обичат да слушат прекрасни истории, не могат да устоят на изкушението да добавят по нещо и от себе си, като по този начин смесват истината с лъжа", отбелязва той. Само едно поколение след Павзаний в описанията на грифоните се натрупват още по-реалистични детайли. Елий, учен събиращ факти и популярни разкази за естествената история в началото на трети век, е друг автор, често отхвърлян като недостоверен и фантастичен. Той описва разкази на пътешественици и писмени тексове вече недостъпни за нас, за да напише най-пълния разказ, който имаме за грифоните. Елий е последният античен автор, добавил нова информация относно пазачите на златото, грифоните: I hear that the griffin is a quadruped like a lion, with talons of enormous strength that resemble the claws of a lion. It is reputed to have black plumage on its back with a red chest and white wings. Ctesias says the neck is variegated with dark-blue feathers and it has an eagle-like head and beak just as artists portray. Griffins make nests near mountains, and although it is impossible to take a fullgrown griffin, people sometimes capture the chicks. The Bactrians say that griffins guard the gold of those parts, which they dig up and weave into their nests. . . . However, [others] sensibly deny that the creatures would intentionally guard the gold. The truth is that when the prospectors approach, the griffins fear for their young, and so give battle to the intruders. През 1922 г. Андрюс повежда експедиция, спонсорирана от Американския музей по естествена история, за търсене на праисторически останки в южната част на пустинята Гоби. Следвайки древните керванни пътища от Китай през пустите пейзажи на югозападна Монголия, екипът палеонтолози открива - на повърхността или само частично заровени - множество фосили. Мъжете били удивени от техния брой, по думите на Андрюс "останките били разпръснати по повърхността като камъни", а земята изглеждала като "павирана с кости". Много от видовете били все още непознати на науката динозаври, а екипът бил първият, който описал динозавърски яйца и гнезда. Още в първия си ден от стартирането на разкопките, в регион на около 48 км. от Алтайските планини, Андрюс и екипът му откриват динозавърски череп. В рамките на две седмици те събират около един тон фосили от червените седименти; а за две лета изкопават костите на повече от сто скелета на Protoceratops и Psittacosaurus, датирани към кредния период. Тялото на протоцератопса е около 2 метра дълго, приблизително с размерите на лъв, има четири крайника, но главата притежава един грубоват клюн, големи очни орбити и тънка, костна яка в задната част на черепа. По-малкият, около 1,5 м. пситакозавър, притежава ясно различими израстъци на бузите. Най-поразителното в древните описания на грифоните е начинът, по който напомнят някои от най-съвременните теории за динозаврите. Повечето експерти днес описват динозаврите като енергични, топлокръвни, птицоподобни четириноги, а не като бавноподвижни, студенокръвни влечуги. Тези заключения за поведението на животните и тяхната физиология палеонтолозите извеждат от фосилните записи, както и от натрупаните знания относно съвременните животни. Древните автори са достигнали до общо взето същите заключения преди 2500 години, имайки на разположение същите веществени материали и са представили грифоните като енергични, топлокръвни, снасящи яйца, четирикраки, нелетящи птици. В образа на грифоните е възможно да присъстват характеристики и на други динозаври освен пситакозавъра, като например 70 сантиметровите нокти на Therizinosaurus намерени в Казахстан и западната част на Гоби, както и гигантските нокти на Deinocheirus, открити от полско-монголски екип в южната част на Монголия. Костните, набраздени, покрити с шипове черепи и на други азиатски видове може би също са допринесли за описанието на грифоните. Остроклюният, гребенест джунгарски птерозавър, Dsungaripterus weii, чиито останки са намерени на запад от Алтайските планини, притежава 3 метров размах на крилата, които много напомнят описанието на Аполоний за кожести гънки при грифоните. Изследователите предполагат, че скитските златотърсачи разпространяват легендата за пазачите-грифони, за да плашат и прогонват евентуални съперници. Веднъж след като историята е била разпространена, страховитите скелети с мощни клюнове и нокти са доубедили и най-големите скептици. Древните спорове относно това дали грифонът наистина е птица са отразени в псевдонима, който зоологът Андреас Вагнер дава на фосилните находки от археоптерикс, пернато влечуго, "преоблечено като птица". Вагнер го нарича Griphosaurus problematicus. Интересен произход е предложен и за легендата за циклопа. Фосилен череп на мамут, например, със сигурност е изглеждал много необичайно за човек незапознат с подобни животни и вероятно подобна находка е породила легендата:

Хайде пак ще възкресяват мамутите. Ред е на японците да направят пореден опит: http://bigthink.com/ideas/26567 Този път като че ли са по-уверени, след успешното клониране неотдавна на мишка, замразена преди 16 години...

Ето още един пример защо е изключително важно хората да развиват критичното си, самостоятелно мислене, а не да следват сляпо авторитети, пък били те и с научни степени. Иначе се превръщат в удобни клаксони, на които им се нарежда какво да "мислят" и то се превръща в кауза, за която се борят. А наричайки себе си еколози, те се превръщат в главните виновници за уронването на престижа на екологията като наука. А манията на човечеството да си придава такова огромно значение не е от вчера. Няма да се учудя наистина, ако изнамерят антропологично въздействие и за пермското затопляне Ето какво си строят в Китай пък - екоград, който ще заеме площ от около 30 кв.км. необработваеми земи! В което има някаква тъжна ирония, но както и да е, красиво е иначе: http://inhabitat.com/tianjin-eco-city-is-a-futuristic-green-landscape-for-350000-residents/tianjin-eco-city-11/?extend=1

Минаващият пред слънчевия диск Фобос: http://www.jpl.nasa.gov/video/index.cfm?id=955 Марсиански залез: http://www.jpl.nasa.gov/video/index.cfm?id=953

Много красив спорт е фехтовката. Не просто зрелищен. Както и тенис на корт, конните спортове... Удоволствие е и да се наблюдават, и да се практикуват. Разбира се, когато става въпрос за спортуване. При професионалния спорт неща като удоволствие, здраве и т.н. отстъпват на заден план. Все пак трябва пари да се вадят и за спортиста, и за екипа от спонсори, мениджъри... Какво ти удоволствие, бачкане е това.

Че как, за един "примат" това си е положителна емоция отвсякъде Прави ми впечатление обаче, че хем обявявате професионалния спорт за източник на забавление за масите, хем се противопоставяте на допинга. Не може така. Че нали именно допингът прави нещата зрелищни.

Сега се сещам за гафа с модел на кола (ама не се сещам за марката) - fitta. На шведски това е дума за женски гениталии, така да се каже. Получило се е голямо шоу при рекламната кампания на модела в страната, когато отвсякъде се чувало "Новата fitta!" Което си е голяма грешка за компанията де.

Да споменем нещичко и за Санторини. Изригва през 1487 пр.н.е. (приблизително). В резултат голяма част от острова потъва под морското ниво. Изглежда е имало серия от изригвания, а пепелни слоеве са открити на о-в Крит, Египет, както и в наноси от дълбоководни сондажи в цялата източна част на Средиземно море. В резултат на това учени установили, че при изригването в Егейско море са били изхвърлени 60 куб. км магма от кратера на вулкана, изригването взривило планина с височина 1300 м., а във въздуха били вдигнати 100 куб. км. скали. . Подобно на Кракатоа, най-разрушителни изглежда са били вълните цунами в резултат на колапса на калдерата. Това може би е разрушило крайбрежните селища в северната част на Крит и довежда до края на минойската цивилизация. Голяма част от крайбрежните дворци и селища на север и на изток са изоставени и никога не биват повторно заселени. Няма правдоподобно обяснение на случилото се, докато не бива установено широкото разпространение на слоевете вулканична пепел. Сега е общоприето, че изригването на Санторини е основна причина (ако не и единствена) за залеза на минойската цивилизация. Също така много е вероятно значителното потъване на част от земите в морето да е причина за зараждането на легендата за Атлантида. "Now on the island of Atlantis there arose a great and marvellous power with kings ruling over all the island, as well as many other islands and parts of the continent . . . But at a later time there occurred violent earthquakes and floods and one terrible day and night came when your fighting force all at once vanished beneath the earth and the island of Atlantis in similar fashion disappeared beneath the sea." Платон, "Тимей", 350 пр.н.е. Снимката обаче от съвременния Санторини, едно от най-красивите местенца по света:

Хаха, мерси, че ми го припомни, посмях се до сълзи - Къшоттамбегадинопроклета Чакай да копна малко: Всъщност котките са природно Зелени животни. В края на краищата: а) Никоя котка никога не е използвала аерозолен спрей. Спрей може и да е използвала, ама не аерозолен. Озоновият слой е в пълна безопасност от котките. б) Котките не ловят тюлени. Щяха да ги ловят, ако знаеха какво са тюлените и къде да ги намерят. Но те не знаят, така че всичко е наред. в) Същото е и с китовете. Хората може и да са хранили котки с кит, но котките не са го знаели. И смлян китоловец също щеше да им дойде толкова добре. г) Антарктика? Котките с най-голяма радост биха я оставили на мира. Разбира се, те си имат и отрицателни страни: а) Всички котки държат да носят палта от естествена кожа… И една любима котешка поредица:

Ми няма да си играят на дребно - Forget Planet X! New technique could pinpoint Galaxy X

Новооткритият "дългунест" Eodromaeus, един от най-ранните месоядни динозаври: http://www.sciencedaily.com/releases/2011/01/110113141611.htm

...Преди хиляди години котките били почитани като богове... и те никога не забравили това

Следният цитат от предишен пост ме кара сериозно да се замисля дали действително искам да узная отговорите на тези въпроси: Мен явно "божествената духовна сила" ме е подминала и предпочитам така да си остане

Ха, моята котка също го умее това. При това изобщо не става въпрос за никаква дресура. Случайно забелязах, че връща предметите, които и подавам за игра

Марушка, може ли един личен въпрос? Как точно ти ги говори тези неща? Извинявай, ако те карам да се повтаряш, следя темата откъслечно. Иначе от всичко изписано дотук се разбира поне, че въпросният Йеова все пак е материален. Сега остава да го локализираме, пък било то и анатомично... Май нямам шанс да се надявам на нешо по-възвишено от първичен бульон след казаното?

Panderichthys spp. Родът Panderichthys е открит във франски (къснодевонски) пластове в Латвия. Представен е от два вида. Panderichthys stolbovi е известен от фрагменти от муцуната и непълна долна челюст. От Panderichthys rhombolepis са известни сравнително по-пълни образци. Panderichthys представят черти междинни за тристихоптеридните ръкоперки и ранните четириноги. Panderichthys са дълги около 90-130 см. риби с голяма глава, плоска като при четириногите, със заострена муцуна, разширяваща се назад. Междучерепните шевове, които са характерни за повечето ръкоперкови риби, липсват по външните елементи на черепа, но са все още представени в мозъчната кутия. Характеристиките на покривните елементи на черепа и скулите са повече сходни с тези при ранните тетраподи, отколкото при ръкоперките. Преходните черти на Panderichthys са очевидни и в останалата част на тялото. Липсват гръбна и анална перка, а опашката е подобна повече на тази при ранните четириноги, отколкото на опашната перка на ръкоперковите риби. Раменният пояс притежава някои сходни характеристики с четириногите, а хумерусът е по-дълъг, отколкото при ръкоперките. От друга страна, дисталните части на предните перки не приличат на тези у четириногите. Както може да се очаква за перки, те притежават множество дълги и тънки лъчи, като дисталната част притежава плоскост от плаващи костици, вместо трите характерни за четириногите кости - ulnare, intermedium и radiale. Ендоскелетът на тазовите перки не е известен. Гръбначният стълб е вкостен по цялата си дължина, а прешлените са подобни на тези при ранните четириноги. Panderichthys са открити в депозити, за които се е смятало, че са образувани в спокойни сладководни басейни, но има вероятност това да са били плитки приливни или естуарни зони. Раменната кост от Ред Хил. Изолирана, но добре съхранена раменна кост на четириного е открита в Ред Хил през 2002 година (ANSP 21350). Детайлният сравнителен анализ на ANSP 21350 с хумерус от Eustenopteron, ризодонт, Panderichthys и някои ранни четириноги (Acanthostega, Ichthyostega и Tulerpeton) показва развитието в морфологията на предния крайник при Tetrapoda. ANSP 21350 показва много характеристики, наследени от ранните четириноги. От друга страна е очевиден ясно изразен ръб, характерен за хумеруса на тристокоптеридите, който не се открива при Panderichthys и ранните четириноги. ANSP 21350 също така притежава по-груба и сложна структура, особено вентралната страна, както и ставните повърхности за лакътната и лъчева кост - по-големи са и ориентирани повече перпендикулярно, отколкото тези при Acanthostega и Pandericthys (постоянно свиване на лакътя). Естеството на тези стави и по-дисталното прикрепване на мускулите показва, че тетраподът ANSP 21350 е притежавал по-голяма дистална (на предмишницата) мобилност от Acanthostega. Този сравнителен анализ предоставя също така някои идеи относно еволюцията на предния крайник. Всъщност значителната трансформация на раменната кост (хучерус) и раменния пояс започва в един общ предшественик на Pandericthys и ранните четириноги, и продължава при ранните тетраподи. Хумерусът бива сплеснат гръбо-коремно и мускулното прикрепване на дорзалната повърхност е засилено, както и съответните региони на мускулно захващане в раменния пояс. Гръбо-коремното сплескване показва пространствено разделяне на мускулите, които повдигат или свалят хумеруса. Накратко, хумерусът става по-малко подвижен в посока напред и назад, ограничава се ротацията, и се разполага хоризонтално по-далече от тялото. За разлика от перката, използвана за маневриране и спиране, предните крайници стават по-способни да поддържат тялото и животните могат да се повдигнат от земята. По-добрата способност за поддържане на тялото дава възможност за излизане на сушата и в началото на 20-ти век е изказано предположението, че еволюцията на крайниците е задвижена именно от нуждата на животните да поддържат телесното си тегло на сушата. Въпреки това, новият хумерус вероятно е предоставял доста ограничено придвижване напред, той както изглежда се развива от една доста мобилна кост, както е при рибите, в почти неподвижна, действаща като подпора за тялото при четириногите. В резултат на това тези животни сигурно не са ходили стабилно. Вместо това тези нови способности сигурно са им позволявали да повдигат предната част на тялото и да държат главата си изправена над водата в плитки води, а вероятно и в течащи.

Остави го Дарвин на мира, почети за съвременната теория за еволюцията или изгледай някои образователни материалчета, като това: http://www.youtube.com/watch?v=nhldx8cH8I0&feature=sub И тогава, ако искаш, пак ела да си побъбрим за еволюцията

Много ирландско звучи тази иначе руска група... За, надявам се, отиващата си зима:

Физикът Брайън Грийн обяснява суперструнната теория и как тя би могла да даде отговор на въпроса "Защо структурата на Вселената е такава, каквато е?": http://www.ted.com/talks/lang/bul/brian_greene_on_string_theory.html Говори и за онези сложни форми на Калаби-Яу, в които били увити допълнителните измерения. Лично на мен ми е много трудно да си ги представя, но начинът, по който ги обяснява Грийн, хвърля малко яснота...

Изкуствени протеини, които поддържат живота в живи клетки: http://www.sciencedaily.com/releases/2011/01/110106145311.htm Учените са създали генетични последователности, които не се срещат в природата и са показали, че получените в резултат изкуствени протеини са способни да поддържат живота достатъчно ефективно...

http://www.scientificpsychic.com/etc/timeline/timeline.html Линк съдържащ много удобна и достатъчно подробна геохроноложка таблица. Обозначени са петте най-значими масови измирания, като ясно се вижда, че единствено това през Девон не е на границана между два периода (Фран-Фамен). Естествено, липсва инфо за България, така че ето малко: Камбрий - между Мизийски и Тракийски земекорен блок се формира огромен ров. На север от Рило-Родопския масив се образува обширно море. Ордовик - начало на Каледоно-Херцинското нагъване. Силур - протичат процеси на седиментация и образуване на финозърнести утайки в морския басейн, обхващащ цялата страна с изключение на Родопксия масив. Девон - разпадане на големия морски басейн на две части: Западнобългарски басейн (Краище и Западна Стара планина) и Севернобългарски. Протичат седименационни процеси. Постепенно зарявняване на Родопския масив. Карбон - продължава Каледоно-Херциското нагъване, като същевременно се разкъсват морските басейни. Образуват се находища на черни въглища в Добруджа и антицитни в Свогенско. Перм - проключва Каледоно-Херцинското нагъване. Установява се континентален период със сух и горещ климат. Формира се находището на камменна сол около Провадия. Триас - формират се разпокъсани плитки водни басейни. Протичат процеси на седименция. Климатът е сух. Образува се ноходище на каменна сол в Омуртагско. Юра - постепенно издигане и разчленяване на Родопския масив. Редуване на тренсгресии и регресии на морски води. Образуване на утаечни скали. Климатът е по-сух. Формиране на находище на железни руди в Троянско и на черни въглища в Западна Стара планина. Креда - Мизийската платформа, Предбалканът и част от Стара планина са в обхвата на т.нар. Средноевропейски горнокреден басейн. Интензивни тектонски процеси в Балканите. Оформят се чертите на Средногорието. Активна подводна вулканична дейност. Образуват железни руди в Кремиковци, оловно-цинкови в западна Стара планина и медни в Средна гора и Странджа. Постепенно запълване със седименти на морското корито между Мизийската плоча и Родопския масив. Образуване на нефтено находище в Тюленово. Палеоцен - в средната и източна част на страната се оформят плитки морски басейни. Продължава издигането на Средногорието. Еоцен - по-голяма част от Северна България е под водите на Сарматско море, простиращо се от Виена до Аралско море. На няколко места в Дунавската равнина са намерени коралови рифове от този период (достигали са на север до 45 с.ш.). Оформя се системата на Стара планина, а в Родопите и Краище се образуват грабени, заети от плиткиводни басейни. Очертават се главните орографски линии. Средногорието е планинска система, съединена със стария Рило-Родопски масив. Обрзуват се кафяви въглища – Пернишки, Бобовдолски, Пирински и Бургаски въглищен басейн. Олигоцен - активна вулканична дейност в Родопите. Постепенно установяване на континентални условия. Релефът има планински характер. Образуват се находища на оловно-цинкови руди в Родопите и манганови руди във Варненско. Миоцен - в Ломско и Добруджа се разполагат плитки морета. Климатът е топъл. Образуват се гипсови находища във Видинско. Формират се главните черти на съвременния релеф. В бозайниковата фауна преобладават антилопи, жирафи, хипариони. Срещат се хиени, маймуни (Mesopithecus pentelici). Този видов състав говори за сравнително сух климат и ландшафт от саванен тип. Плиоцен - планините се издигат, а в потъващите съседни земи се формират солени и сладководни езерни басейни. В резултат почти цялата територия на страната е суша с изключение на сравнително неголеми езера (Софийско поле, Тракийска низина и др.). Климатът е бил субтропичен, влажен или с временни засушавания. Фосилно находище при с. Дорково (Пазарджишко) показва, че доминиращ вид е Anancus arvernensis. Богатата фауна (носорог, маймуни, бобри, дребна хиена и др.) говори за доминиране на горска растителност при влажен климат. На много места се развивали умерено топлолюбиви вечнозелени мезофилни гори (Magnolia, Liriodendron), по-късно заместени от умеренотоплолюбиви листопадни гори (дъбово-габърови, буково-кестенови). Плейстоцен - настъпват четирикратни заледявания. Ледниците достигат до Средна Европа. У нас същински ледници е имало само в Рила и Пирин, които са се спускали до 1200м надморска височина. По време на последното заледяване доминиращата растителност в равнините е степна, в предпланините - лесостепна, а по-високо са се разполагали брезово-борови и борови гори. По време на заледяванията по-голямата част от топлолюбивата терциерна флора и фауна загива, а малка част от нея се запазва в рефугиуми в южните части на Европа и Средиземноморието, включително и на Балканския п-в. В това време в нашите територии навлизат зародилите се в Северна Европа (главно Сибир) по-студеноустойчиви флора и фауна. Холоцен - оформят се съвременните черти на комлекси (ландшафти). Настъпва затопляне на климата. По-студенолюбивата флора и фауна се оттегля на север и в планините. Оформят се съвременните растителни съобщества и височинни растителни пояси. http://www.stratigraphy.org/upload/ISChart2009.pdf

Тъй си е, някак по-друго звучи "кюмюр", но с... жизнерадостна интонация Иначе историйката е много тъжна. То по тази логика бая безценни произведения ще трябва да "ревизираме".

Обявиха лешояд за "израелски шпионин"

Дигитална реконструкция на мозък при фосилни черепи от птици ще помага на учените да разберат еволюцията на полета. Те се надяват по този начин да установят как е еволюирал флокулусът - малка част от церебелума, отговорна за връзката между визуалните сигнали и баланса по време на полет. А и ще стане ясно дали някои птицеподобни динозаври не са всъщност вторично нелетящи птици: http://www.sciencedaily.com/releases/2011/01/110103110154.htm

И в Швеция: http://news.ibox.bg/news/id_523237942 И какво следва - дъжд от жаби?