lila_va

Река Цитарум, Индонезия Тази река сякаш е прототип на Анкх, описана от Пратчет в "Света на диска". Макар че повече прилича на сметище, в действителност е река, която преминава през Индонезия и е толкова пълна с отпадъци и химикали, че често я наричат "Река на смъртта". Най-лошото е, че точно тя осигурява 80% от питейната вода на Джакарта. Според много класации това е най-замърсената река в света. http://skandalno.net/любопитно/най-мръсната-река-на-планетата-3453

Статия за находките от пещерата Кесем, които, ако бъде потвърдено, че принадлежат на Homo sapiens, ще променят донякъде представите ни за еволюцията на човека. Това ще означава, че видът Homo sapiens е мигрирал от Африка много по-рано, отколкото се приемаше досега: http://www.sciencedaily.com/releases/2011/02/110209105600.htm

Да, чудващо е от какви неща могат да се обиждат хората и как, за да бъде избегнато това, ще ни се наложи да спрем да общуваме, едва ли не. На мен, например, не ми стана ясно от какво се е обидил колегата - от това, че тежи 45 кг, от това че кучето на madlady тежи повече или от това, че самата madlady не намира за привлекателни слабите мъже? Не стана ясно, но да взема и аз да се извиня на всички засегнали се, за да продължи темата за спорта. Я да цитирам пак гения Хашек: - ... Винаги прави много лошо впечатление, когато някой се почувства засегнат. Веднъж седях в "Тунела", едно нощно заведение. На нашата маса имаше един моряк и той разправяше, че орангутанът често пъти не можел да бъде различен от някой брадат и мустакат гражданин. Че лицето на такъв орангутан било обрасло с косми като... Като - казва - да речем, ей на оня господин, дето е седнал на съседната маса. Ние всички се обърнахме, а господинът с брадата стана, отиде при моряка и му удари плесница. Морякът пък му счупи главата с една бирена бутилка... В Окрохулице пък имаше гражданин, който се обиди, когато веднъж го нарекоха питон. Думите, които изобщо не са наказуеми, са много. Примерно, кажем ви, че сте видра. Бихте ли могъл да ни се сърдите заради това? Кандидат-подофицерът изцвили. А за пропорциите и еволюционно-генетичните обяснения за тях - да, това е показател за здрави гени, много било важно наистина. Това именно търсели на подсъзнателно ниво жените у бъдещите бащи на децата си

Винаги съм смятала, че е минало доста време преди развитието и масовото разпространяване на книгопечатането. Но явно само в областта на науката е било така. Тихо Брахе, например, открито се е обявявал против разпространяването на познания сред простолюдието, смятал го е за опасно или поне за излишно разхищение: "Ако направим тези неща достъпни за всички, това не би послужило на никаква полезна цел, а освен това е и неразумно."

И гребане с лъжици Ама нали се разбрахме вече за мъжете от БГ Наука )

На днешния ден през 1468 г. в Майнц, Германия, умира Йохан Гутемберг, което е повод да отбележим едно от най-великите достижения на човечеството, а именно книгопечатането. Думи на капитан Хю Олд към съпругата му София: "Единственото нещо, което трябва да знае един негър, е да се подчинява на своя господар - да прави това, което му е наредено. Учението ще развали и най-добрия негър на света. И така, ако научиш този негър да чете, вече нищо няма да го задържи. Той никога повече няма да може да бъде роб." Британският губернатор на колонията Вирджиния, 1671: "Благодаря на Бога, че няма нито безплатни училища, нито книгопечатане, и се надявам, че те няма да се появят и през следващите сто години, тъй като учението е донесло на света неподчинение, ереси и секти, а книгопечатането ги разпространява и клевети най-доброто управление. Бог да ни пази и от двете!" През 99% от човешката история на Земята нито един човек не е можел да чете или да пише. Почти всичко, което сме знаели, е стигало до нас като устно слово. И както при детската игра "развален телефон", в хода на десетки и стотици поколения информацията бавно се е изопачавала или губела. Именно книгите са променили това. Както казва Сейгън: "Те позволяват на хора, които отдавна са мъртви, да говорят вътре в главите ни. Книгите могат да ни придружават навсякъде. Търпеливи са към нас, когато не разбираме нещо, позволяват ни да преминем през трудните пасажи толкова пъти, колкото пожелаем, и никога не критикуват грешките ни. Книгите са ключови за разбирането на света и участието в едно демократично общество." http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3586951

Хм, подкрепям, макар че трудно може да се номерират качествата у противоположния пол, които ни привличат. Най-общо казано важно е самочувствието, то впечатлява най-силно. Оправданото такова, разбира се, всичко останало е комплексарщина. А доброто физическо състояние спомага за по-добрата самооценка. Без да се стига до крайности и вманиачаване, де. Така че, да, спортуването е полезно. И за двата пола Не е задължително, естествено, но пък много добре си посочила защо в никакъв случай не е и излишно, камо ли - вредно

Стотици правителствени и неправителствени организации по света отбелязаха днес Международния ден на влажните зони. На 2 февруари преди 40 години е създадена Рамсарската Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. Ето защо на тази дата всяка година усилията на природозащитниците се обединяват за привличане на общественото внимание към значението и проблемите на влажните зони – реки, езера, блата, морско крайбрежие и пр. Тази година всички събития свързани с Конвенцията от Рамсар ще засегнат темата за влажните зони и горите. Рядко се прави връзка и се отчита огромното значение на горите за съществуването на достатъчно запаси от прясна вода на Земята, както и за правилното функциониране на „влажните” екоситеми. Горите изпълняват ролята на дига при големи наводнения, поддържат високо нивото на подпочвените води, дом са на хиляди животни и са основен етап, през който преминава на кръговрата на водата, намаляват ерозията, премахват вредните вещества, като осигуряват чистотата на питейната вода, пазят сянка, което намалява загубата на вода при изпарение, създават листни и плодови наноси, които са част от хранителната верига на много животни. Едновременно горите във влажните зони са изключително важни за екологичното равновесие на Земята. http://www.greenbalkans.org/show.php?language=bg_BG&id=1082&cat_id=35

Пантодонти, уинтатери и ксенунгулати - първите едри тревопасни бозайници. Пантодонтите, уинтатерите и ксенунгулатите са първите животни достигнали големи размери след изчезването на сухоземната мегафауна в края на креда. Първоначално тези животни са били класифицирани в общ разред - Amblypoda. Но днес са отделени в отделни разреди - Pantodonta, Dinocerata и Xenungulata. Пантодонтите са добре известни от палеоцена на С. Америка и Азия. Техните най-ранни представители са били все още дребни по размер и всеядни. Изненадващо, един техен представител - Alcidedorbignya - наскоро бе открит в раннопалеоценски пластове в Ю. Америка, което показва, че миграциите по суша между Ю. Америка и Азия през С. Америка са били възможни по това време. По-късните пантодонти са изключително растителноядни животни. В сравнение с други групи палеоценски бозайници техният скелет е много добре проучен. Палеоценските пантодонти на Азия са били сравнително дребни, като Archaeolambda, които са притежавали нокти и са можели да се катерят по дърветата. Северноамериканските пантодонти са били като цяло по-едри. Палеоценските представители включват, както общи форми като Pantolambda или Caenolambda, така и по-специализирани членове като Titanoides и Barylambda. Barylambda е бил един от най-едрите палеоценски бозайници, с телесно тегло до 650 килограма. Скелетът показва, че това тромаво животно е стояло на големите си задни крайници и масивна опашка, което им е позволявало да повдигнат горната част на тялото за достигане на по-високи клони, подобно на изчезналите гигантски ленивци Megatherium. Megatherium: Titanoides, животно тежащо близо 150 килограма, е притежавал саблевидни горни кучешки зъби, големи предни крайници и здрави нокти. Нито един съвременен бозайник не притежава подобна анатомия на крайниците, но при няколко изчезнали групи, като еоценските до плейстоценски халикотери, се наблюдават сходни адаптации. Titanoides може да е използвал крайниците си, за да изкопава храна или за да разкъсва трудносмилаеми растителни части. Скелет на Titanoides primaevus: Най-успешната група пантодонти са представени от Coryphodon и неговите потомци. Coryphodon е бил изключително масивен пантодонт (с тегло до 300 кг.). Особено мъжките са притежавали големи кучешки зъби, подобни на тези на хипопотам. Подобно на тези днешни бозайници Coryphodon може би е водил земноводен начин на живот и е използвал бивните си за да изкопава подземни растителни части. Coryphodon се появява в късен палеоцен и се среща в цялото северно полукълбо през ранен еоцен. В Азия тези най-дълго съществували представители на пантодонтите се срещат до олигоцен, когато биват изместени от група носорози със сходни адаптации. Coryphodon: Уинтатерите (разред Dinocerata) са най-добре известни на повечето читатели от гротескните изображения на Uintatherium. С максимално телесно тегло от 4500 килограма, това е първият наистина гигантски бозайник. Еоценските уинтатери са притежавали няколко чифта тъпи рога, които вероятно са били покрити с кожа. Горните кучешки зъби са големи и саблевидни. Тези животни са били схадви в екологично отношение с днешните носорози. Първите представители на разред Dinocerata се появяват през късен палеоцен в Азия (Prodinoceras) и С. Америка (Probathyopsis). Азиантските и северноамериканските представители са близкородствени, така че предоставят важни данни за сравнителното датиране на двата континента. При фосилните челюсти на тези ранни уинтатери се забелязват два типа с различна форма и размер, които са представени при мъжките (по-едри) и женските (подребни) от един и същ вид. Мъжките Probathyopsis са достигали телесно тегло до 300 килограма, подобно на съвременните тапири, Tapirus bairdi. Въпреки, че са дребни в сравнение със своите гигантски потомци, палеоценските уинтатери са сред най-едрите бозайници на своето време. Забелязва се, че горните им кучешки зъби вече са започнали да се увеличават, по-изразено при мъжките, но все още не притежават рога. техните дъвкателни зъби притежават отличителни характеристики на по-късните членове на разреда, с по две гънки на зъб, което е адаптация за по-ефективна обработка на растителна храна. Скелет на Prodinoceras martyr: Една забележителна група южноамерикански бозайници, разред Xenungulata, може би е родствена на уинтатерите. Този слабопроучен разред е представен от среднопалеоценският род Carodnia (което на местен език означава "гръм"), най-големите палеоценски бозайници, откривани в Ю. Америка. Carodnia са познати от фосилни находки, включително и непълен скелет, открит във варовикова кариера в Бразилия, както и от части на челюсти от Патагония. Подобно на уинтатерите Carodnia са били масивни животни за времето си, притежаващи големи кучешки и дъвкателни зъби с по няколко гънки. Това навежда на мисълта, че уинтатерите и ксенунгулатите имат общ предшественик, мигрирал от Азия до Ю. Америка, или обратно, през палеоцен. Някои данни сочат, че този предшественик е бил близкороствен на дребни азиатски бозайници, наречени анагалиди, които от своя страна са родствени на гризачите и зайците. В резултат на това има предложение уинтатерите да се разглеждат като гигантски рогати зайци, но тази хипотеза все още предстои да се докаже. Възможни южноамерикански потомци на ксенунгулатите са изчезналите пиротери. Те са най-добре представени от олигоценските Pyrotherium, подобни на слон, но все още слабо проучени бозайници:

Новооткритият Titanoceratops ouranous, предшественик на Triceratops и Torosaurus: http://www.sciencedaily.com/releases/2011/01/110131133404.htm

Не са точно потомци на тиранозаврите, по-скоро имат общ предшественик. Но ти внимавай, де, генът си е ген и във всеки врабец дреме хищник

Малко филмова музика, от "Master and commander", който ме връща мислено назад във времена, в които мъжете са мъже, моретата - опасни и загадъчни, а корабите - красиви http://www.youtube.com/watch?v=aPDyuulIZ1Y&feature=related

Да, съвременните динозври, далечни братовчеди на Т-рекса ) Т.е. не ги е заличил евентуалният астероид в края на креда. А птерозаврите не са динозаври, но наистина много често ги определят като такива, според мен заради миш-маша в "Джурасик парк" и други подобни...

Да, както и на мозазаври. Още през 1939 Васил Цанков описва едни от първите находки от с. Сомовит.

Още за останките на динозаври в България... Останки от две групи динозаври са открити в България Започваме отново с морето. Понеже голяма част от територията на България в края на късната Креда (преди около 65 милиона години) е представлявала морско дъно, много хора смятаха, че едва ли някога ще бъдат открити останки на динозаври у нас. Динозаврите са сухоземни животни, няма морски динозаври, онези кандидати за езерни чудовища са морски влечуги. И ние бяхме убеден, че тая работа с БГ динозаврите няма да я бъде, защото техни останки най-често се намират в скали с континентален произход. Но фосилите, за които ще говорим в тази статия, са открити сред варовици, отложени в плитко епиконтинентално море*. Сред варовици с морски произход близо до Червен бряг през 2005 г. е намерена 10-сантиметрова фрагментарна кост (ще рече раздробена и непълна). Тя веднага попада в Националния Прородонаучен музей в София. За изследването й е сформиран е екип от учени от Португалия, Ирландия, България и САЩ. Костта е пропътувала пътя си чак до Португалия, където известният специалист по динозаври, проф. д-р Октавио Матеус, установява, че това е част от раменна кост на динозавър, вероятно теропод, от инфраразред Орнитомимозаври (Ornithomimosauria). И така, на международна конференция в Дъблин през 2008 г. излиза първото кратко официално съобщение за открити останки от динозавър в България. През 2010 г. е публикувана статия в научното списание Lethaia. Тъй като първата кост е открита в морски варовици от късната Креда, това накарало учените да се загледат по-задълбочено в стари находки със същата възраст, които отдавна лежали в хранилищата на музея. Така се стига и до второ откритие на динозавърски кости – от хадрозаври. През 1985 г. година в пещера край Червен бряг били открити останки от гръбначни и безгръбначнии фосили. Те обаче отишли в музейното хранилище и дълго време никой не им обърнал внимание… до 2006 г., когато била публикувана първата статия за някои от костите, намерени в пещерата. Това били останки от мозазаври (морски влечуги). Но това далеч не бил краят на откритията. Освен определената без съмнение челюст от гигантското морско влечуго от род Мозазавър, над десетина кости и множество фрагменти от кости оставали загадка. Изследователите подозирали, че става дума за динозаври, но какви точно – не било ясно. Поканили изтъкнатия белгийски специалист по хадрозаврите професор д-р Паскал Годфроа да разгледа костите. Той категорично определил, че по-голямата част от останалите неопределени кости принадлежат на динозаври от семейство Хадрозаври (Hadrosauridae). През лятото на 2010 г. откритието е публикувано в CR Palevol. Фосилите представляват лява бедрена кост, десен голям пищял, проксимална* част от десния малък пищял, кост от стъпалото, втората или третата фаланга от ляв стъпален четвърти пръст, проксимална част от кост от дланта и кости от опашна кост (caudal centrum). Хадрозаврите са динозаври от разред птицетазови. Били мускулести животни, дълги до 7 метра, с тегло до 3.5 тона. Орнитомимозаврите са известни още като «щраусови динозаври», защото костите им са сходни с тези на съвременните щрауси. Те са от разред гущеротазови и подразред тераподи. Хадрозаврите и Орнитомимозаврите са живели през късната Креда, преди 80-65 млн. години. Останките от хадрозаври са на млади или поне дребни индивиди. Една от костите – caudal centrum – не е сраснала до край, което сочи, че поне един от тях е бил подрастващ. При младите животни организмът все още расте и се развива. Част от костта е изградена от костни хрущяли, чрез които расте на дължина и ширина. Хрущялната тъкан не се фосилизира, т.е. не се запазва. По степента на „израстване” на костта може да се предположи каква е била възрастта на животното. Според учените откритите кости от хадрозаври имат сходства с описаните вече видове от родовете Пробактрозавър, Бактрозавър и Телматозавър (сравнително примитивни хадрозаври, които имат доста прилики с игуанодонтите). Не е възможно да се установи останки от колко точно индивида са открити. Намирането на динозавърски кости сред морски седименти не е никак необичайно. По света има установени много други находки сред морски седименти. Откритието на динозавърски кости сред такива скали не означава непременно, че животните са обитавали близо до мястото, където палеонтолозите са ги намерили. Изолирани динозавърски кости са намирани в литорални и смесени речно-морски седименти. След смъртта си сухоземните животни могат да попаднат в езеро или блато и да бъдат затрупани с утайки там. Но могат да попаднат и в реки, които да ги отнесат до морето или океана, а там да ги поемат морските течения и да „преплуват” стотици и хиляди километри преди меките тъкани да се разложат и костите им да попаднат на дъното на басейна, където да бъдат затрупани от морски утайки и да се запазят. http://dino.molivche.com/?p=1905

Вярно е. На моята до скоро дори аз не можех да и разбирам, напълно измислен език, изключително интересни разговори водеше... Унгаро-виетнамски, както го наричаше личният лекар Та той ни обясни, че често се случва, когато силното желание да разговарят, се появява у децата преди да се научат да говорят.

Да, клипче, представящо в рамките на минути цялата налична информация по темата за еволюцията, няма. Който се интересува по-задълбочено, трябва книжки да чете.

Обаче е уловен основния проблем на така прословутото антропогенно влияние върху климата - демографския взрив. Много хора не се замислят над това, а просто си протестират и пискат...

Ето това е еколог: http://www.dnes.bg/science/2011/01/25/chingis-han-bil-pazitel-na-okolnata-sreda.109668"] Чингис Хан бил пазител на околната среда Според ново изследване на Научния институт Карнеги монголският вожд, който в периода XIII-XIV век изгражда най-голямата империя в човешката история, е „спестил” на атмосферата 700 милиона тона въглерод. Как е станало това? Кървавите му походи са заличили от лицето на Земята огромни населени територии, които впоследствие са се превърнали в гористи местности. Те от своя страна са естествени „пречиствателни станции” на въздуха.

Динозавър с размерите на папагал, който е имал само по един удължен пръст на предните си крайници: http://news.nationalgeographic.com/news/2011/01/110124-new-dinosaur-one-fingered-linhenykus-xu-xing-science-t-rex/?source=link_fb20110125onefingereddino

Всъщност майка ми се беше натъкнала на информацията, че това било така при здрав човек, но при болен излишъкът се пренасочвал към тумора... Какво да се прави, това са сламчици, за които се залавят хората в такива моменти (подобно на статията от заглавния пост), но както казва angelmr, няма нищо лошо, когато не пречи на лечението... То нали това е в основата на т.нар. плацебо ефект?

Наистина, твърде е хубаво, за да е истина... Лимоните са много богати на вит.С, а за него се твърди, че в някакви там свръхдози можел да убие раковите клетки. Да не би да е това? Знам го от майка ми, която накрая от лимони мина на ампули, но без чудотворен ефект, за жалост. Много е коварно така да дават напразни надежди на отчаяни хора с преувеличенията си. Те и без друго са способни в това състояние да се вторачват във възможно най-ирационалните решения. Ако няма близки хора до тях, може да бъде и фатално...

Микробиолози са проучили в детайли малко познат до този момент метаболитен път при архебактерии, обитаващи Мъртво море. Най-интригуващото е, че в хода на изследването те са установили как са се появили гените за този метаболитен път - те буквално са "събирани" от други микроорганизми. Проучването показва огромното значение на хоризонталния трансфер в еволюционен план и особено при тази много интересна група (поне за мен) - археите: http://www.sciencedaily.com/releases/2011/01/110121103537.htm

Едно малко по-скептично мнение по въпроса: http://www.amnh.org/news/2011/01/curator-ross-macphee-on-plan-to-bring-back-woolly-mammoth/

Права си. Критиките на глобалното затопляне трябва да се съчетават с адекватна дейност, целяща да обогати екологичната култура на хората. Много хора не се чувстват ангажирани към реалните проблеми именно от незнание. Прекаленото раздухване на глобалното затопляне като следствие от човешката дейност всъщност доведе до това, еколозите да бъдат считани за банда мошеници, които усвояват пари с псевдонаучната си дейност. Като подронваме авторитета на екологията, не помагаме на биоразнообразието, никак