Aspandiat

Тъй, значи дискусията върви към края си, приемаме, че БГ армията за нищо не е ставала в сравнение с новите господари на Константинопол Само се чудя, дявол да го вземе, периодът 1204-1307 г. защо е така фатален за западното рицарство - имаме Одрин, Леняно и Куртре за този период. И в трите случая погром над тежки рицари, извършен от пехота.

Искаш да кажеш, че тогава са си избирали вожд с пускане на бели и черни камъчета в кора от бреза ли?

Алва, днес в най-богатите страни не отиваш и не цапваш с тояга главата на съседа, за да му вземеш къщата. Не виждам основание да се прави аналогия между начина на придобиване на имущество преди 30 000 години и днес. Днес ако цапнеш някого, ще идеш в затвора. А преди 30 000 години ще станеш вожд на група от Х на брой хора.

Така да бъде, но това не значи, че 25 рицари биха стреснали 1500 конника, дори и по-леко въоръжени. Явно тия 25 откачалки е трябвало да бъдат въвлечени в засада и откъснати от основното ядро. Темата обаче се върти около еднократни събития, от които не може да се проследят тенденции или явления. През 1204 г. латинците ядат боя, през 1208 г. - българите. Какво е обаче положение с войската на Бонифаций Монфератски? Той е разбит и обезглавен от българите на Калоян, тоест имаме 2 последователни български победи против латинците, а това е вече малко множко за случайност...

Добре де, може и да повтарям някоя теза, но очи нямам вече да чета линкове на английски посред нощ, не виждам логика. Би следвало откриването на нови "технологии" и подобряването на материалното благосъстояние да увеличава разликата между "бедни" и "богати" (използвам думите като технически термин), а не да я заличава и да довежда до уравновиловка. Тоест има повече кльопачка отпреди в племето, и все ще има желаещи да получат по-голям дял от нея, за което вече ще се иска да се наложат да останалите претенденти. И ако успеят, ще получат по-висок статус. Например единият цапне и утрепе другият, ще проличи, че е по-силен и останалите ще му имат страха и ще се подчиняват на волята му.

Някой може ли да обясни просто и кратко с 3 изречения за новочетящите какъв е спорът? Че през палеолита е имало пълно равенство, или че е имало първи между равните, тоест не може да се говори за пълно равенство, и че неравенството се е задълбочавало с човешката еволюция?

Понеже към въпроса дали българите са имали още в предхристиянския период (която под един или друг вид е оцеляла до ХІІ-ХІІІ век) тежка кавалерия от катафрактен тип може да възникне възражението, че на постнатия от мен графит не личи конят да е покрит с броня или друг вид предпазно средство. Затова пускам и едно изображение на партски катафракт от ІІІ век (№ 2 от рисунката). На него личи, че е имало и по-леко бронирани партски катафракти - само конникът, но не и коня.

Български конник от езическия период в аналогична катафрактна поза с много дълго копие, хванато с две ръце, без щит.

Добър въпрос. Военната история, тактика и въоръжение ми е слаба страна, но мисля, че поначало българската историография не е развила достатъчно тази тема. Въпреки това, ако се тръгне към съпоставяне на българската и латиската армия по време на войните, трябва да се имат предвид 4 важни момента. 1. Периодът 1018-1185 г. дали не е довел до сериозен упадък на българските въоръжени сили като екипировка, въоръжение, а оттам и като бойна стратегия? Все пак през този период българите нямат собствена държава, която да има грижата по поддържането на добро ниво на военните сили на страната. Иначе казано, отсъстват условия за разработка на военна доктрина какви на брой и характер военни части ще бъдат набирани, обучавани, въоръжавани. Поддържането на военни сили е било в прерогативите на Константинопол, който е изхождал от своите стратегически и тактически съображения. Тоест съвсем реалистично е да се допусне, че към 1185 г. българските въоръжени сили, съпоставени с тези от Х век, са били в регрес и количествен, и качествен. Страната не е разполагала и със своя добре развита "военна промишленост", която да снабдява армиите и затова масата от военните части са били въоръжени кой с каквото свари. Може да се даде като аналогия ситуацията с Германия в периода след 1933 г., когато въпреки огромните усилия на Хитлер и мошната немска индустрия, страната не успява въпреки всичко да се въоръжи напълно и качествено в навечерието на избухването на ВСВ. 2. От друга страна обаче съществуват достатъчно на брой сведения, показващи, че в периода 1018-1185 г. византийците постоянно са набирали българи в своите армии (който държи, мога да му постна няколко такива сведения). Това особено важи да периода 1075-1100 г., когато Балканите са единствената територия, от която ромеите могат да набират части, а като време това е периодът на най-опасните войни на империята срещу печенеги, нормани, селджуци. Тоест българите не губят военни навици и подготовка. От друга страна управлението на Мануил Комнин (1143-1180) е белязано като връх в латинофилството на Византия, в ромейските нрави навлизат западни обичаи, масово се наемат "франки" на военна служба с техния си начин на воюване и екипировка (т.нар. от Ана Комнина "латинкони"). Това води до промяна в тактиката на самата ромейска армия и след като българите са съставлявали една значителна част от нея, те също ще да са "прихванали" нещо от западната тактика и начини на воюване. 3. На въпроса дали българите са можели по времето на Калоян и Борил да противопоставят ефективна тежка кавалерия на латинците, аз имам особено мнение. Типично за източните народи е притежаването на лека, подвижна армия от конни стрелци. По времето на Калоян българската армия явно вече не притежава такива, затова са се търсели кумански наемници и съюзници, които да играя ролята на маневрена конница, подходяща да увличане в засади, тормозене и преследване на противника. Такава практика обаче се наблюдава още по времето на цар Симеон, който през 894 г. търси печенегите с техните конни стрелци като съюзници срещу маджарите, а през 917 г. при Ахелой е известно, че в редовете на българската армия е имало печенеги, но и маджари. Явно още през втората половина на ІХ век, изоставяйки "своите скитски нрави", българите са започнали да изпитват дефицит от лека стрелкова кавалерия, който са компенсирали с печенежки и маджарски наемници. От друга страна в "Чудото на свети Георги с българина" има едно интересно описание. Българинът говори от свое име, споменава, че е бил войник, конник, по времето на българо-маджарската войска от 894 г. Отбелязва и нещо важно, а именно, че като е бил призован на война, той взел със себе си резервен кон и устроил голям курбан на съселяните си на прощаване. Тоест това сочи, че той е бил доста заможен, да не кажа направо богат. Не само заради заклания добитък за "почерпката", но и поради факта, че той тръгва с 2 коня, които са били една от скъпите части на екипировката на конника. Иначе казано, може да се заключи, че още към края на ІХ век, далеч преди прониарската епоха, в България е имало вече заможна прослойка, която се е сражавала на кон, тоест имаме зараждаща се система на тежковоъръжена конна армия, сходна със западните рицари и ромейските катафракти. След като българската феодална аристокрация не е била заличена след 1018 г., не виждам причина Калоян и Борил да не са разполагали с тежка кавалерия, която да бъде противопоставена на латинците. 4. Има и още един момент. Някакви разсъждения в тази посока май се мярнаха тук в една от прабългарските теми. Става дума за това дали в българската армия не е имало тежка кавалерия още през езическия период. Ако се погледнат някои графити на конници, прави впечатление, че те имат 2 характерни особености: а) яздят без щит; б) държат копие с дължина сигурно поне 3 метра с 2 ръце. Точно източните (сакски, партски, сасасанидси, арменски) катафракти не са ползвали щит, а са атакували с много дълго копие, хванато с 2 ръце, като разчитали на ламеларната си броня за защита. Та не бих се изненадал, ако при българите е имало добра тежка конница поне до 1018 г., която после е деградирала в някаква степен, но не е изчезнала изцяло към края на ХІІ - началото на ХІІІ век. По-долу поствам едно изображение на партски и арменски катафракти. Партският е в типична атакуваща поза с копие, стиснато в двете ръце, без щит. Отдолу поствам изображение на български конник от езическия период в аналогична поза с много дълго копие, хванато с две ръце, без щит.

Е, ние в тази тема и дума не обелихме за храна....

Аналогията издиша. Второто е просто късна форма на първото. Иначе казано, имаш преди 2000 г. Ад(т)ърпайган/Атърпатакан, днес - Азърбайджан.

Не знам от кой римски автор е останало това сведение, но бях чел в "Диктаторите" на Костас Варналис, че по време на Втория триумвират, когато пленените легионери от антитриумвирските сили минавали покрай Лепид и Антоний, ги поздравявали със "здравей императоре", а минели ли покрай Октавиан,го ругаели "здравей, любовнице на Цезар". Може и да го е взел Варналис от клюкара Светоний, а може и да е поукрасил нещата. Ако се замислим обаче спрямо фелациото и в съвременното българско общество отношението е като римското.

Хахаха. Това за публичната обида вярно ли е? Сега си спомних сцената от "На живо от Голгота", в която Нерон решава да уважи анално бъдещия свети Тимотей, който тръгва да се оправдава "ама аз съм активен, а не пасивен", а Нерон го срязва "бил си активен някога". Имало ли е същите схващания за пасивен-активен при гърците? Или само римляните като големи мъжкари са го давали така?

А сега можеш ли от тези имена да кажеш кои са на мъже и на жени, че нещо се омотах като пиле в кълчища. Драука мъжко име ли е? Гликон явно е мъжко....

Точно това се замислих и аз - асът е дребна монета. На "мадам" не им ли излиза скъпичко да секат такива жетони за предплатени услуги? Все пак тия жетони са един вид произведение на изкуството. Интересно дали жетоните не са били в някаква степен индивидуални? Тоест за еди коя си проститутка, която е по-добра професионалистка, цената да е по-висока на жетона, а клиентът не е можел да отиде с по-евтин жетон при нея. Освен ако не събере 2-3 от тези с по-нисък номинал. Еле, имало и жетони за гей услуги в сайта, дето го даде Аеций.

Романе, тези жетони да не са един вид документ за абонамент за публичен дом или нещо от рода на карта за предплатена услуга?

Да, грешката е моя. Изобщо бях забравил, че "тесера" значи "табличка". Илюстративният материал, даден от Аеций, е доста по-интересен.

Оказва се, че римляните са секли еротични монети, всъщност направо порно емисии. Реално тези монети са един вид римска Кама сутра, съдейки по разнообразието на позите. А като носител далеч надхвърлят трайността на пергамента и хартията. Монетите, които поствам тук, вероятно са сечени по времето на император Тиберий (14-37). Дали идеите са почерпани от оргиите, които той е устройвал на остров Капри, едва ли някога ще разберем. Единственото, което е сигурно, е че от 2000 години насам нищо не се е променило в областта на секс техниките.

Във връзка с твоето насочване към кавказките езици и злощастния (вече) Кюригир, от известно време ми се върти една мисъл в главата, а именно дали оригиналната форма (от V-VІ век например) на това родово име не е била всъщност Кюригар. Имам предвид следното. В арменските текстове (не преводните, а в оригиналните им староарменски и средноарменски версии) етнонимът хазар с -а се среща, ако не ме лъже паметта, само веднъж. Навсякъде традиционната форма в арменските текстове е хазир, което може да е някакъв разпространен и добре известен в Прикавказието и Задкавказието вариант, неизвестен обаче на византийските и арабските автори. Въз основа на това допускам, че покавказчена форма на родово име виждаме в лицето на Кюригир, вместо по-старо изходно Кюригар, като основата на родовото име следва да е Кюриг-, а не Кюри-.

1. Библиотека Наг-Хаммади на русскомя зыке http://apokrif.fullweb.ru/nag_hammadi/ 2. Гностически текстове (на руски език). http://apokrif.fullw...gnost_lit.shtml 3. Еврейски апокрифи (на руски език). http://apokrif.fullweb.ru/kumran/ 4. Мандейски текстове (на руски език). http://apokrif.fullw.../mand_lit.shtml 5. Манихейски текстове (на руски език). http://apokrif.fullw...anich_lit.shtml 6. Херметически текстове (на руски език). http://apokrif.fullweb.ru/hermes/ 7. Книга на Енох – етиопска версия (на български език). http://otves.org/bg/...d=187&Itemid=28 8. The Book of Enoch (на английски език). http://www.ancientte...noch/index.html 9. Сефер Йецира или "Книга на творението"(на английски език). http://www.ancientte...phir/index.html 10. Bhagavad Gita (на английски език). http://www.ancientte...gita/index.html 11. The Babylonian Talmud (на английски език). http://www.sacred-te.../jud/talmud.htm 12. Corpus Hermetica (на английски език). http://www.ancientte...tica/index.html 13. The Egyptian Book of the Dead (на английски език). http://www.ancientte...dead/index.html 14. The Emerald Tablet of HermesTrismegistus (на английски език). http://www.ancientte...rald/index.html 15. Upanishads (на английски език). http://www.ancientte...hads/index.html

1. Нордически текстове (на френски език) http://remacle.org/index8.htm

1. Irish Text Archive http://www.ancientte...rish/index.html 2. Welsh Text Archive http://www.ancientte...elsh/index.html 3. Lebor Gabala Erenn. The Book of the Takings of Ireland. http://www.ancientte...eborgabala.html

1. Древнерусская литература. Антология. http://old-ru.ru/ 2. Александр Невский http://www.a-nevskiy....ru/source.html 3. Повесть временных лет. http://www.lrc-lib.r...ce/contents.htm 5. Слово о полку Игореве http://www.vehi.net/...ian/opolku.html 6. Слово о законе и благодати http://www.vehi.net/...sian/slovo.html

1. Internet Medieval Sourcebook http://www.fordham.e...sall/sbook.html 2. Испански исторически съчинения (на френски език). http://remacle.org/index10.htm 3. Френски исторически съчинения (паралелен текст на френски и старофренски език). http://remacle.org/index11.htm 4. The Voyages and Travels of Sir John Mandeville http://webcache.goog...bg&ct=clnk&cd=2

1. Armenian Historical Sources ofthe 5-15th Centuries (на английски език). http://rbedrosian.com/hsrces.html 2. Агатангелос. История св. Григория Просветителя и обращения Армении в христианство (на руски език). http://www.vehi.net/...s/ru/index.html 3. Армянская География ("Ашхарацуйц" на Ананиа Ширакаци - кратка редакция) (на руски език). http://www.vehi.net/...hiya/index.html 4. Егише. Слово о войне армянской (на руски език). http://www.vehi.net/...she/EGISHE.html 5. История св. патриарха Саака ивардапета Маштоца (на руски език). http://www.vehi.net/...menia/saak.html 6. Корюн. Житие Маштоца (на руски език). http://www.vehi.net/...orun/index.html 7. Мовсес Каланкатуаци (Дасхуранци). История страны Алуанк (на руски език) http://www.vehi.net/...antv/index.html 7(а). Movses Dasxurants'i's History of theAghuans (наанглийски език). http://rbedrosian.com/mdtoc.html 8. Мовсес Хоренаци. История Армении (на руски език). http://www.vehi.net/...naci/index.html 9. Себеос. История императора Иракла (на руски език). http://www.history.v...ook_o036_3.html http://www.vehi.net/...beos/index.html 11. Смбат Спарапет. Летопись (на руски език). http://www.history.v...ook_o039_3.html 12. Фавстос Бузанд. История Армении (на руски език). http://www.vehi.net/...zand/index.html 13. Yeznik Koghbatsi. Refutation of the sects (на английски език). http://www.tertullia..._refutation.htm 14. Yovhannēs Drasxanakertc'i'sHistory of Armenia(на английски език). http://rbedrosian.com/YD/yd.html 15. Гелати. Библиотека грузинских летописей (на руские зик). http://gelathi.blogs...01_archive.html