Aspandiat

Именно затова ще да е останал непокътнат. Не вярвам да не е бил открит от немците. Възможно е дори да е било един вид поръчкова изработка, пропаганден материал.

Войната се води през 650 г. и е между хазари и араби.

Преди да дам и аз скромно мнение по темата, искам да направя 1-2 предварителни бележки. На твърдението, че Германия не е водеща икономическа сила на Стария континент Михов е отговорил преди мен в смисъл, че в Европа немската икономика е водеща. Лично мен много ме съмнява достоверността на руските статитистически данни, но това е друг въпрос. Важен момент обаче е, че към 1939 г. Германия е първата от големите индустриални сили в света, която напълно се е възстановила от Великата депресия и дори в някои сектори на икономиката се усеща липса на работна ръка. Тоест икономически Германия е добре. За числеността на немците - 80, а не 60 или 48 милиона, също бяха дадени поправки, така че няма да коментирам това. Сега по темата (интересна между впрочем, поздравления за хрумването). 1. Немската "ирационалност" не опира до реваншизъм в най-простата му форма, имаща като обекти загубените след 1918 г. Полски коридор, Елзас, Лотарингия и Шлезвиг-Холщайн, както и обединение с Австрия и Судетите. Това Хитлер постига към пролетта на 1939 г., но не мисли да спре с това. В Германия никой не е забравил, че към септември 1918 г., само 2 месеца преди Германия да грохне на Запад, тя е постигнала зашеметяващи успехи на Изток. Царска Русия е не само повалена и разгромена, тя е разпарчетосана, като е изгубила най-ценните си територии в Европа. Немците са окупирали директно Полша, Прибалтика, Западна Белорусия, немски войски са влезли във Финландия и с немска помощ (и контрол) ген. Манерхайм изгражда финландска държава. В прибалтика немската аристокрация вече смята да управлява района след войната. В Украйна се е образувала Украинската рада и новата държава е немски суровинен сателит. Немците са в Крим, както и напират към петролните кладенци в Баку. Австро-Унгария все повече се обезличава като равен на немците съюзник, за Балканите и Румъния е ясно, че немската доминация е пълна. Всичко това Германия губи във Версай, но остава споменът какво е имала, а както знаем, винаги съжаленията и желанията за реванш са по-силни спрямо нещо изгубено, а не непритежавано никога. Това е например един от "ирационалните" мотиви на немската експанзия. 2. Немците планират да водят блицкриг, който по теория не предполага война на два фронта. В сухопътно отношение е ясно, че никой на Запад не може да се мери с немците, а ако няма Източен фронт, САЩ и Англия никога не биха успяли да направят десант. Разгромът на Русия пък би изкушил и най-крайните хардлайнери в САЩ и Англия да търсят компромисен мир с немците. Така че дори във военно отношение ако всичко се развива според немските планове (ама на война винаги има сметки без кръчмаря), немската агресия не е без шансове за краен успех. 3. Според мен при поставяне на въпроса така, както го е направил Ник1, най-много внимание трябва да се отдели върху психологическата и духовна атмосфера, царяща в Германия още от края на ХІХ век. Немците по традиция оса настроени мистично. Вероятно голяма роля в това има средновековната немска природа - гъсти гори, изпълнени от въображението с духове, великани и т.н. Ако французите са хора позитивисти, водени от "мисля, следователно съществувам", немците по-скоро са "мистик съм, следователно съществувам". Като се има предвид огромното разпространение на окултни организации в Германия сред немския елит, вече би могло да се разбере мисленето на ръководителите на Третия райх и на отделния немец, дори и извън този елит. Да вземем за пример Хитлер. Още преди 1913 г. във виенските му години той чете активно не само историческа, но и окултна литература. Особен обект на интересите му са Светият Граал, Парсифал и копието, с което е пронизан Исус на кръста. Има някои свидетелства, че в тази посока той стига до сериозни разкрития, да не кажа един вид черно-магически откровения. След войната "го поемат" няколко души, които да го "дообразоват". Те го въвеждат в тайната окултна организация "Туле", която поддържа тесни връзки със сродни структури в Германия, Англия и Далечния Изток. Една от сродните организации е "Врил", идейно закърмена от един английски окултист от ХІХ век, който пише роман за магическата енергия Врил, чиято колосална мощ с упорити тренировки на съзнанието всеки може да овладее и използва. "Врил" поддържа топли връзки със сродна английска организация на име "Златната зора". Изобщо интересно е дали някой историк се е осмелявал да изследва проблема за връзките между британски и немски окултни организации преди и по време на ВСВ. Убеден съм, че ще излязат интересни неща, особено в полето на дипломацията, защото част от британския елит членува в такива английски структури. Единият от менторите на Хитлер е Дитрих Екхарт, опитен окултист, поет, драматург и наркоман. Самият Хитлер взема опиати с цел разширяване на съзнанието още във Виена, а в Туле се подлага на доста по-сериозно ритуали, които определено са се отразили върху психическото му здраве. Друг ментор на Хитлер в някаква степеп е ген. Лудендорф, който му пуска мухата за болшевишко-еврейския удар с нож в гърба по време на ПСВ както и за големите пропуснати през 1918 г. възможности на Изток. Но този, който довършва обучението му, е Карл Хаусхофер, един от най-добрите професори по геополитика от първата половина на ХХ век. По-малко известното за Хаусхофер е, че докато е военен аташе в Токио преди 1914 г. той става член на окултната японска организация "Зеленият дракон" и въобще е активен окултист и чернокнижник до края на живота си. Хаусхофер е топлата връзка на нацистите с Тибет и Монголия и вдъхновява немските експедиции в тези райони. Същият разкрива на Хитлер перспективите на създаването на германска континентална империя на територията на СССР, която да направи Германия икономически и ресурсно независима от англосаксонския свят, като й отвори огромни райони за колонизация. Неслучайно Хитлер в икономическата си философия е болен на тема автаркия, зад това надничат теориите на Хаусхофер. Последният се заема не само с геополитическото обучение на Хитлер, но и да довърши окултната му подготовка, като го въвежда в теориите на Елена Блаватска ("Тайната доктрина") за отминали човешки раси, континентите Лемурия и Атлантида и за хода и закономерностите в духовната и физическа еволюция на човешкия вид (както се казва, поздрави на Марушка, ако чете това). Херман Раушнинг, наричан от някои "единственият истински биограф на Хитлер", заявява, че с единия си крак всеки германец е в Атлантида. По отношение на това в каква степен Хитлер е задълбал в черномагически окултни ритуали и учения (отделно, че има свидетелства, че е притежавал известни ясновидски способности) е изявлението на Алистър Краули, най-големият британски черен маг от първата половина на ХХ век, окултист, практикуващ сексуална магия и нарекъл себе си Mega Therion, Големият звяр от Апокалипсиса: "Преди да дойде Хитлер, бях аз". Хитлер например в състояние на окултен транст стига до разкритието, че в предишен живот през ІХ век е бил известният с чернокнижието си антихрист Ландулф от Капуа, който се бил укрепил в сицилийската крепост Катх ал балут (може и да не предавам точно името, отдавна съм се интересувал CV-то на Хитлер), след като прекарва дълги години в Персида, за да изучава източна магия. Целият кръг около Хитлер са били не съвсем в ред с главата. Гьоринг например си мислел, че е прероденият Тиберий и иска да купи остров Капри. Гьобелс внушава на Хитлер, че е бил някога Фридрих Велики и че подобно на него, в последния момент войната ще се обърне. Химлер е този, който изгражда с голямо старание окултната идеология на СС. Подобен дух цари в германския елит още преди ПСВ. Например в дните на началото на войната шефът на немския генщеб Молтке получува припадък и в състояние на транс получава видение, че е бил някога папа Николай І. Интересен момент е, че за самият Хитлер войната не е само завоюване на жизнено пространство и ресурси на Изток, не само кръстоносен поход срещу комунизма, но и един вид манихейска борба между доброто и злото, въплъщавани съответно в арийската раса и в семитите евреи. Според Хитлер планетата се намирала в повратна точка на промяна на енергийните потоци и полета в нея, които само той усеща и затова е призван да положи основите на новата човешка раса от полубогове и да прочисти биосферата на плавената от нисши видове като евреи, цигани и негри. Затова например дава заповед временно да се спре обстрелът на Лондон с Фау 2 - Хитлер в транс вижда, че небесните могъщества/сили ще накажат жестоко Германия, ако с ракетите попречи на формиращите се енергийни полета в етера. След време се успокоява, но това забавяне се отразява сериозно върху хода на военните действия. Сияйните огнени легиони на хилядолетния райх трябвало да покорят, но и излекуват Европа. Холандия, Белгия, Скандинавия и Дания според представите на Хитлер трябвало да бъдат включени в бъдещата империя, Франция без северните й богати на индустрия и желязо департаменти трябвало да бъде излекувана от еврейщината и пълзящата негроидизация и направена член на арийския клуб, Англия също трябвало да се интегрира в него срещу скъсване с американо-еврейството и отказ от претенции на континента, на Изток Полша и Европейска Русия били терен за колонизиране, а Крим щял да се превърне в огромен немски минерален курорт под античното му име Таврия. Нека за миг да си представим как би се държало чудовището Германия яхнато от Хитлер и обкръжението му с нейната възродена военна мощ в сърцето на Европа, 80 милиона дисциплинирано население, втора в света индустрия, организация и обзето от окултна мегаломания общество. По напълно ирационален начин, както и се случва. Показателни в това отношения са 2 факта. Хитлер твърдо вярва в легендата, че който притежава и проумее силите на Копието на Лонгиний, с което бил пронизан Исус на кръста, за добро или зло съдбините на света са в неговите ръце. Една от първите работи на Хитлер след Аншлуса е да прибере това копие при себе си, чието притежание след близо 30 години копнеж той счита за знак свише да започне войната. Вторият показателен момент е, че Чърчил е имал специален съветник относно окултното мислене на Хитлер. Съветникът му е бил австриецът Валтер Щайн (да не се бърка с антропософа Рудолф Щайнер), приятел на младини във Виена с Хитлер, който добре е познавал мисленето му, познанията му в областта на средновековната мистика и амбициите му да притежава въпросното копие на Лонгиний.

В арменския коренът zor "силен, мощен" дава различни производни, в т.ч. и zork' "войска" и zorawar' "военачалник, пълководец". Най-ранната арменска форма на корена zor обаче е zawr (чете се заур), която етимологически може да е свързана с локална диалектна иранска форма *zaw(a)r. Що се отнася до посочената от Щекн Ичр връзка с общоиранското *gan "поразявам", тя е съмнителна, да не кажа несъстоятелна, защото в Заберган личи отчетливо пехлевийското родово-фамилно окончание -gan/-kan. Тоест Заберган означава просто Забер-ов, Забер-ски.

Всъщност арменският феодализъм няма нищо общо с римския, не само заради това, че през ІІІ век в Рим няма и папер от феодали, но и защото Римската държава е един вид съюз между градове, а Армения по подобие на Партия и Иран въплъщава родовото единство. По принцип данните са оскъдни за това доколко правото на собственост е свещено, по-скоро не е, тоест поне докато са силни, сиреч преди края на ІІІ век, царете могат да си позволяват конфискации на имоти, но не на всичките (ако става дума за феодалните). Що се отнася до градското население и търговската прослойка, кой ги пита тях, не са ги имали за хора, щом в жилите им не е текла синя кръв.

Аха, аха, еми, аз само питах скромно-невежествено. А за алтернативките - сега зарядът приключи, ще трябва да се набере нова енергия.

Кога го изчете, кога и коментар пусна?!?!

Поздравления за темата на колегата Глишев. Споменаваш по-горе за племето Рос. Преди време бях чел анализ на името на староанглийското божество Хорса, който свързваше името му с думата hors "кон". Съществуват ли данни за връзка между Рос и "кон", както и за почитане на това животно сред росите? Надявам се, че ще останеш доволен, колега. http://nauka.bg/foru...showtopic=10766

Армения и арменският феодализъм през ІІІ-V век Тъй като колегата Глишев явно в резултат на многото и различни обсъждани теми на дъното на бирената халба в ранните часове на последната неделя пусна сериозна тема като "Германо-скандинавски комитатни "кралства", в която ме призова и аз да не изоставам в това начинание, смятам да отбия научната си "повинност" тук с тази тема, каквато изрично пожела колегата Глишев. Предисловие След победоносните източни войни на Помпей през 60-те години на І век пр.Хр. арменската империя на Тигран ІІ е принудена да се свие почти напълно в старите си граници между река Ефрат и Каспийско море. Получайки титлата "приятел и съюзник на римския народ" арменските царе стават зависими от Рим не де юре, но де факто. Римското върховенство в тази страна достига апогея си на границата между старата и новата ера, когато арменските царе са сведени до статута на губернатори, назначавани от Рим за по няколко години, "докато слушат". В първите десетилетия след Христа превърналата се в свръхсила Партска империя прави сериозни опити да разбие римската хегемония в Армения, налагайки свои протежета в тази страна. Изострената враждебност между двете велики сили прераства в открит въоръжен конфликт през 50-те години на І век и римско нашествие в Армения, целящо да изкърти оттам окопалия се като цар Тиридат, брат на партския цар Вологез І. Тъй като и римляните и партите със свито сърце предусещат, че сблъсъкът за контрола над Армения върви по пътя на пълномащабна война, през 66 г. се стига до компромиса Тиридат да бъде признат от Рим като цар на Армения. Занапред арменските царе трябвало да получават короната си от Рим. Партите си запазвали правото да изпращат по свое усмотрение като царе младши членове на техния управляващ род Аршакиди. Реформите на Тиридат І Тиридат І (Трдат І/Търдат І в арменско произношение) управлява официално от 66 до 88 г.(неофициално още от 54 г. до признаването му от Рим). Въпреки наслоените деформации и неточностти в по-късните арменски извори, изводите, които могат да се направят, е че по време на управлението си той се заема твърдо да установи в Армения държавните и административни практики, характерни за Партия. В някаква степен това не е толкова трудна задача, защото първите пробиви на партските традиции в Армения се наблюдават още при Тигран ІІ (95-55 пр.Хр.), който прекарва младините си като заложник в партския двор и явно е счел за полезно и уместно да почерпи съответното "ноу-хау" от иначе омразните му съседи. Тигран ІІ, възцарявайки се в Армения, си поставя като първа задача да изтика партите от Северна Месопотамия и от Мидия-Атропатена (днешен ИранскиАзербайджан). Партското поражение било толкова сериозно, че Аршакидите били принудени да се откажат не само от редица територии, но и от изключително престижната в иранския свят още от времето на Ахеменидите титла "цар на царете" в полза на Тигран ІІ. По своята тежест "цар на царете" съответства на титлата "император на римляните" на Запад. По тази причина короната на царя на царете е преминавала заедно със смяната на доминиращия народ и династия от Ахемениди към Аршакиди, а от тях към Сасанидите, тоест може да се говори за един вид източен еквивалент на западното Translatio Imperii. Както стана дума, първите прояви на заемане на партски държавно-политически концепциисе наблюдават още при Тигран ІІ. Плутарх споменава, че заедно с арменския цар неотлъчно били и четирима царе ("басилевси"), които се считат за прототип на по-късните четирима бдешхи (погранични вицекрале) от аршакидско време. Наличието на 4 погранични владетеля е рефлексия на иранската представа за четириделното разпределение на света (изток-запад-север-юг), която през V век, вероятно по образец от низвергнатите парти, Сасанидите институционализират, като разделят империята си на 4 куста (кустака), т.е. краища. Възцаряванетона Тиридат І в Армения поставя началото на съвсем съзнателна иранизация (партизиране) и феодализация на арменската държавна и обществена структура. Партия и Сасанидски Иран (без месопотамските им владения) противно на марксистката схема, че древните общности следва поетапно да преминат през фазите родово-племенен – робовладелски –феодален строй, реално пропускат робовладелския етап. Това се дължи на съхранилите се в провинциите източно от Загроските планини силни и архаични родово-племенни отношения и традиции, както и на наличието на мощни аристократични родове с частни войски, големи владения и икономически възможности. По тази причина Партската империя и ранният Сасанидски Иран (до VІ век) формират държавно-политическа структура основана на управлението на един харизматичен род (династия), на която в определен йерархически васално-съюзен порядък са подчинени поместните династии (от същия или чужд етнос), които са твърде силни, за да бъдат обезсилени и смазании затова биват инкорпорирани. За партите се знае, че страната им се управлявала от 7 велики рода. Вероятно, съдейки по ситуацията в Аршакидка Армения, при партите великите родове са били 6 + този на Аршакидите. От тези велики родове са известни имената само на четири: Сурен, Карен, Аспахотеп, Гев/Геу. Гев имал земи в Хиркания, Аспахотеп – в Табаристан, Сурен, саки по произход, имали земи по границата с кушаните, Карен, които оцеляли до арабското нашествие – в Западна Мидия. Естествено, тази схема на държавно устройство директно водела и до редовни (особено при партите) междуособици, подсилени от факта, че при партите и ранните Сасаниди нямало твърдо установена система на унаследяване на царската власт, а по стара номадска традиция съветът на висшите аристократи и жреците избирал за цар най-способния или удобния княз. В Армения (отново противно на схемата на преход родово-племенен – робовладелски – феодален строй) робовладелеческите отношения към І век са твърде слабо развити и Армения била типична родова държава, със силна селска свободна община и нейния противовес – знатни аристократични фамилии. Тази ситуация улеснява твърди много партянина Тиридат І при организиране на страната съгласно аршакидските разбирания. След неизбежното уточнение на данните и имената на монарсите от доста противоречивите по-късни арменски извори, може с голяма увереност да се заключи, че Тиридат/Трдат І създава 4 погранични княжества, управлявани от местни инкорпорирани в държавната йерархия бдешхи/бъдешхи, т.е. вицекрале. Пак той разделя военната организиция на държавата на 4 военни окръга, всеки от който се подчинява на съответния бдешх. По времето на Трдат І са раздадени титли и е урегулиран статутът в аристократичната йерархия на местните заварени знатни родове както и са раздадени титли на новоиздигнали се фамилии, някои от които не са арменски като етнически произход, но са впрегнати в служба на новата управляваща династия и се признават за нейни васали. Арменският феодализъм през ІІІ-V век През ІІІ-ІV век феодалният строй в Армения добива своята завършеност и институционална изчистеност. От края на ІІІ век арменската аристократична йерархия има следната подредба: 1.Цар + върховен жрец (от 301 г. цар + патриарх, "католикос" на арменски) 2.Четирима бдешхи 3.Десет велики аристократични рода, излъчващи шестима представители за 6 държавни длъжности с ранг министерства. 4.Други едри феодали, носещи общото название "нахарари". 5.Дребна аристокрация, носеща общото название "азати" ("свободни"), чиито представители обикновено били васали и на служба при нахарарите. Царят по неизменна традиция принадлежал към управляваващия род на Арщакидите (Аршакуни на арменски). Съществена разлика между партските и арменските Аршакиди след 185 г. е, че в Армения царят не е изборен, а властта се предавала строго по линията на майората, т.е. получавал я най-големият син. Теоретично арменският аршакидски клон се смятал за младши и втори в Партската империя (в чиято структура Армения била считана за инкорпорирана страна, управлявана от член на рода) и в случай на отмиране на собствено партското разклонение, той имал право на престола и на титлата "цар на царете". Арменският автор Агатангелос (V век) споменава изрично това: "И когато тежката вест за смъртта [на Артаван] достигнала до арменския цар Хосров (който бил втори в Персийското царство, тъй като арменският цар [по право] бил втори в него)..." Сред арменската висша аристокрация бил масово разпространена практиката на единокръвните бракове (кръвосмешението). Най-вероятно тя е заета от партите, за които тази практика била също типична. Същата практика съществувала и при персите и когато около 270 г. персийският мобадан мобад Картир съставя надписа си с възхвала на делата си, той с гордост отбелязва, че "много единокръвни бракове бяха сключени". Тази традиция, която е ужасявала гърците и римляните, е била практикувана с цел запазване чистотата на кръвната линия на аристокрацията. Чак на църковния събор в град Аштишат от 354 г. тази практика е забранена в Армения и обявена за углавно престъпление редом с хомосексуализма, браковете между (и с) малолетни (педофилията) и зоофилията. Непосредствено в йерархията след царя идвали четиримата бдешхи. Тъй като като ранг те били над висшите 10 рода, те не фигурирали в "Престолната грамота" (Гахнамак), която регулирала йерархията на едрата арменска аристокрация. Символите на йерархичната подчиненост били дотолкова точно фиксирани, че е имало дори и регламентация на цвета ботуши, носен от аристокрацията. Царят бил с червени (пурпурни) ботуши, бдешхите – с 1 червен и 1 зелен, нахарарите – с 2 зелени. По време на пирове при царя, всеки аристократ заемал на трапезата строго определено място спрямо монарха, което отразявало тежестта му в йерархията. За подобна практика още при Ахеменидите споменава Ксенофонт в неговата "Киропедия" (VІІІ, 4.3-5). По подобие и по заимстване от партското държавно устройство Аршакидска Армения имала 6 "министерства", наречени горцакалутюн (ведомства). Те били заемани по наследствено право от представителите на 6 от десетте велики нахарарски фамилии: 1.Най-старата документирана длъжност е аспет и коронопологател (aspet yew t'agadir). Вероятно по подражение на партите още през І векпр.Хр. цар Тигран ІІ поверява тази длъжност на евреина Багарат, родоначалник нафамилията Багратуни. Той е имал честта освен военни функции (по-късно придадени на спарапета), да полага короната на главата на царя при коронясването му. При партите е имало идентична и като название и като същност длъжност, която била монополно и наследствено притежание на рода Сурен. 2.Длъжносттта спарапетутюн, начело със спарапет ("началник на конницата"),от ІV век била притежание на рода Мамиконеан (Мамиконян), получена заради заслуги към цар Трдат ІІІ. На Макиконеан принадлежало върховното командване на всички въоръжени сили на страната освен в редките случаи, когато сам царят не оглавявал военния поход. 3.Длъжността хазарапетутюн начело с хазарапет била наследствено притежание на рода Гнуни, а от V век – на рода Аматуни. Този сановник отговарял за събирането на данъците, изпълняване на държавните повинности. Титлата се среща още при Ахеменидите (hazarapat), има я и при по-късните парти и Сасаниди и се превежда като "хилядник". В Армения обаче като функционално съдържание тя търпи промяна в посока от военна към гражданска длъжност, съответстваща на министър на икономиката и финансите. 4.Длъжността мардпетутюн се заемала от мардпета. В неговите задължения влизало възпитанието на царските синове, охраната на харема и царските покои и съкровище. В ролята си на майордоми мардпетите били евнуси. От V век титлата се предавала по наследство в рода Арцруни. Преди това тя била притежавана от аристократичен род, бившите племенни вождове на иранското племе марди, инкорпорирани от Аршакидите в арменската феодална йерархия. 5. Функциите на длъжността малхазутюн начело с малхаз се състояли в охрана на царската личност. Реално малхазът бил началник на царската гвардия. По традиция този пост заемали представители на рода Хорхоруни. 6.Последната от висшите длъжности във Аршакидска Армения била мец датаворутюн (великото съдийство), начело с мец датавор (върховен съдия). В предхристиянската епоха върховен съдия бил върховният жрец. Този пост се предавал също по наследство. След покръстването през 301 г. върховен съдия станал арменският патриарх, чийто пост в началото по стара партска традиция се предавал от баща към син в рода на Григор Лусаворич (Григорий Просветителя). Някои автори прибавят към тези 6 висши сана и титлата шахап на Арташат, тоест сатрап (управител) на столицата Арташат, но тя не е била наследствена и затова следва да се отнесе към другите, по-нисши санове йелархията на арменската служебна аристокрация. С изключение на титлата "малхаз", която е семитска по произход (означава "цар,княз"), всички останали са ирански по произход, което не е неочаквано, като се има предвид, че традицията за разпределяне на властта между харизматичната царска династия и още 6 велики рода е регистрирана при партите, но и при много по-ранните Ахемениди, тоест можем да говорим за изконен древен ирански модел на държавно управление. Тук ще си позволя съвсем кратко отклонение, като напомня, че Константин Багренородни в "За церемониите" споменава, че в България освен царя имало и шестима велики боили, което е едно интересно и интригуващо съвпадение. В Аршакидска Армения от ІІІ век нататък и особено през ІV век извор на политическата власт и могъщество по подобие на много по-късните феодални монархии в Европа е земята. По тази причина още през първите векове след Христав Армения била изчистена докрай концепцията да притежанието и наследяването на земята. Съгласно феодалното право земята не се разделяла, получавал я най-големият син. Той се наричал танутер (домовладика) или нахапет (родоначалник). Бидейки юридически глава на рода, той имал право да наказва по свое усмотрение младшите членове на фамилията, носещи титлата сепухи (поредна иранска титла). Обикновено вторият син в рода ставал епископ и оглавявал местната епархия. След покръстването епархиите в Армения териториално съответствали на феодалните владения. Танутерът обаче, което вече отличава арменския феодализъм от западноевропейския, е бил длъжен да осигури определена издръжка на безземните си младши братя. Като форми на притежание на земята арменските феодали имали 3 вида имоти. 1.Хайреник (букв. "бащиния") – земя, получена по наследство. Тя е била неотчуждаема, дори и царят не можел да отнеме тези имоти от рода. В случай на провинение от страна на нахапета, той бил лишаван от имота си и дори екзекутиран, но родовите земи бивали поети от следващия във вътрешнофамилната йерархия. 2.Паргевакан (букв. "бенефиций") – земя, която не е неотчуждаема, давала се от царя за конкретни заслуги. 3.Ксакагин – имот, придобит чрез покупка, който след смъртта на феодала можел да бъде присъединен към бащинията. Характерна черта на арменския феодален строй (през целия период на съществуването му) е отсъствието на каквито и да е наченки на възникване на "свободни градове", каквито се срещат в някои части на Европа. Докъм началото на ІV век арменските градове се считали за част от владенията на царете, но постепенно те се изплъзнали от техния контрол и преминали под господството на местните феодални родове. В средата на ІV век цар Аршак ІІ в отчаян опит да централизира заплашената отвътрешни раздори и от персите и римляните държава, построил град Аршакаван, който населил с избягали крепостници, бедняци и дори с криминални елементи. Целта на царя била чрез Аршакаван да забие трън в петата на непокорните нахарари и да засили контрола си над тях. В отговор феодалите събрали армиите си и изравнили Аршакаван от лицето на земята, като изтребили до крак 20-хилядното му население. Подобнона европейските си събратя, арменските едри феодали притежавали частни армии и имали право да водят частни войни. Тази практика също може да се смята за партскатрадиция, привнесена от Аршакидите. Подобно на партските Аршакиди, и арменските очаквали в случай на война всеки феодален род да изпрати съответен брой войници под командването на царя. Към 30-те години на ІV век на базата на т.нар. "Зоранамак" (Военна грамота) личи, че арменската армия наброява 120 000 души, от които 84 000 души са контингентите, осигурени от феодалите. По времето на Аршакидите се променя самият характер на арменските въоръжени сили. Ако докъм границата между старата и новата ера арменските въоръжени сили имали характеристиките на армиите на западни индоевропейци като римляни, гърци, траки, келти, славяни, германи, тоест имало рязък дисбаланс между конница и пехота в полза на втората, то при Аршакидите ситуацията се преобръща коренно в духа на иранските военни традиции. Ударна сила става тежката нахарарска конница от катафрактен тип, подкрепяна от лека конница, а пехотата започнала да се набира от зависимото малоимотно или крепостно население, което било с лошо въоръжение, слаба подготовка и боен дух. Косвени данни в този смисъл е оставил писалият в края на V век Лазар Парпеци, който като описва битката при Аварайрското поле от 26 май 451 г. между арменските въстанници и персите, обяснява арменското поражение донякъде и със следната причина: "Обаче друго множество от арменските войски, което [се биело] насила и не по своя воля и по-скоро разколебавало останалите..." Със своите качества арменската кавалерия била прочута дори и след залеза на Аршакидска Армения през 428 г. Сасанидите охотно я използвали срещу средноазиатските номади по източните граници на Иран, арменецът Смбат Багратунив началото на VІІ век дори става марзпан (губернатор) на Хиркания заради храбростта си начело на арменските контигенти срещу тюрките. През 651 г. една от каузите на договора между арабите и арменската аристокрация е 15-хилядната арменска конница (през V век тя е 30 000) да защитава единствено границата с ромеите, като издръжката й се поемала от арабите. Икономическата и военната мощ на нахарарите е била от причините през 536 г. император Юстиниян І да издаде новела, според която родовите земи вече можело да се наследяват от всички членове на фамилията, в т.ч. и от жените, с което реално феодалните имоти във византийската част на Армения били обречени на раздробяване, а родовете – на постоянни вътрешни конфликти и претенции за наследство. Арменският феодализъм от аршакидско време запазва своите стари черти чак до VІІІ век, когато в резултат на няколкото антиарабски въстания една част от старата аристокрация е физически унищожена, а друга обеднява и се разорява. Когато през 885 г. Багратидите възстановяват арменската държавност, аристокрацията е попълнена с множество новоиздигнали се родове, заместили великите фамилии от ІІІ-V век...

ИСТОРИК, от линковете, които си дал, човек може само да се обърка. В България има 2 тамплиерски ордена. В единия членуваше покойният Баташов (в този: http://www.osmth.bg/index.php ), а другият е председателстван от Румен Ралчев (този: http://www.monitor.b...ticle?id=210951 ). В очите на първия орден Ралчев се явявя отцепник. Глишев, нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш, въпреки че в някаква степен правилно си се ориентирал. Двете "тамплиерски" организации прокарват различни чужди интереси в страната. Отделно, че са бизнес клубове, свързани пак съответно с Изтока и Запада. Първият орден е свързан със западните - основно англосаксонски интереси тук, вторият - с тези на Русия и руските служби (КГБ-ФСБ). За същината на втория тамплиерски орден и за това от какви хора е личният му състав, е показателна тази информация: http://rodopinews.co...remoniq-v-Madan Подобно е положението и с двете масонски ложи у нас, появили се след 1990 г. Румен Ралчев преди да премине в лоното на тамплиерството, беше председател на отцепилата се масонска ложа, за която дори масони признават с половин уста, че е пълна с хора, свързани в МВР и ДС отпреди 1989 г. Настоящата легитимна масонска ложа датира от 2000 г., когато е възобновена с покровителството на ложа "НАТО", базирана в Бавария. Мисля, че последното говори много чии интереси прокарва в сравнение с ложата на Ралчев. Не е зле да си припомним, че Иван Костов, а сега и Бойко Борисов поддържат топли връзки именно с правителството на провинция Бавария.

Като едното нищо може да си прав. Интересно е, че тъмно петно имаме и около някогашната планина Булгар Даг.

За мен картата е наистина любопитна. Най-тъмните петна са в Тесалия, по долното течение на Струма и в южните части на историческа Армения. Едно обяснение за това сходство е преселението през 1016 г. на българите от Мъглен в Армения, извършено от Василий ІІ. Най-тъмното петно в Източен Анадол е някогашната арменска област Васпуракан, точно където са изселени мъгленските българи (в "Аспракания"). Второто обяснение е да става дума за връзка със старите арменци, за които поне 3 автора твърдят, че са се преселили от Балканите, и то точно от най-тъмната зона на картата. Херодот споменава, че арменците са фригийски изселници, а фригите са обитавали долното течение на Струма. Страбон на 2 места пише, че имало един спътник на Язон на име Армениос, който бил родом от град Армения в Тесалия и се заселил в М.Азия. Ананиа Ширакаци направо заявява, че арменците идват от "Великата Тесалия".

Бях чел някъде много отдавна (и доколко е вярно, не знам), че сред египтяните имало нещо като елит, който бил висок, добре сложен и светъл расов тип.

Ех, Марушке, май всемогъщият Йеова само мен не може да идентифицира в предишните животи.

Това, имам предвид конкретно Високата порта, изобщо не е сигурно. Употребата на думата "порта" в смисъл на "царски двор, цар" се е срещало много преди османлиите. Имало го е при Сасанидите, както личи отчетливо от арменски автори, синхронни на Сасанидите или малко по-късни. При тях думата durn (порта) освен в обичайното й значение на "порта, врата", както и "проход", се употребява и точно като "царски двор, дворец; цар". 1. Йелише (средата на V век) - durn "порта", т.е. "врата; проход", но и "царски двор, цар". 2. Лазар Парпеци (краят на V век) - durn "порта", т.е. "врата; проход", но и "царски двор, цар", както и durn areac'n "порта на ариите", т.е. "царски двор на ариите, сиреч на персите", но и durn t'agaworin "царска порта", тоест "царски двор, дворец". 3. Мовсес Каланкатуаци (VІІІ век) - durn ark'uni "царска порта", тоест "царски двор, дворец", както и durn Šaphoy "порта на Шапух", тоест "дворът, дворецът на Шапур ІІ".

Айде, айде, без цитати от "Стартрек Ентърпрайз" с тамошните темпорални войни.

Рейвъне, посочи, моля те, в кои източници Расате и посочен като Владимир. Позабравил съм я българската история от ІХ-Х век, но защо ли имам чувство, че точно "Владимир" няма в нито един източник. Въртят ми се разни Алдомировци в главата... А в домашните май изобщо е пропуснат.

Гусин Богданов, ти поне трябва да си наясно, че в България от наука парà не пада. Марушке, питай Йеова аз кой съм бил в предишния си живот. От времето на Вавилон до днес, остави ги другите потребители с тяхната кратка преродителна биография, почваща все от римско време.

Почни да четеш от пост № 1, за да видиш, че сведения няма за нашите земи! Аман от хора, прочели последните 5 поста и седнали да дават тежко мнение.

Чудо голямо, че са ползвали измама. Оплаквания на разциврени госпожички. Балдуин да подаде жалба в Страсбург, че са го прецакали не "по правилата".

Преди да определяш мненията на другите потребители като "теории и смехотворни умозаключения" да те попитам аз къде са османлиите през 1345 г., че са ни предпазили от чумата....

Чеченски учени ли твърдят това или чеченски легенди?

Мисля, че в този случай оттеглянето на куманите се дължеше на това, че били внезапно нападнати от русите.

Би следвало да воюват именно през топлата част от годината. Иначе няма паша и изобщо фураж за конете им. Липсата им е била винаги проблем за конните армии. Ще дам пример. Когато Марк Антоний стига до град Фрааспа, и го обсажда, той самият е обграден от партска лека и тежка кавалерия. Римляните започнали да изпитват остри лишения от храна, излезел ли някой отряд да търси храна и фураж, той бил нападан от партите. Но като корави и дисциплирани войници, римляните решили да останат да зимуват пред Фрааспа, въпреки очертаващия се глад. Плутарх (мисля, че не греша автора) обаче обяснява, че и партите не били в добро състояние, тях ги тревожела вероятността Антоний да не се изтегли на римска територия, защото тогава и те е трябвало да останат около Фрааспа, но през зимата нямало да има паша за конете им и те щели да измрат от глад. А спешен партски конник против римски легионер... умряла работа.

Пламене, ако дойдеш в събота на сбирката, ще ти дърпам ушите. Вземи си бележка от последния абзац от горния пост на Галахад и се отучи, приятелче, да пускаш тема, а после да се изсулваш и повече ред да не драсваш в нея. Не ти се карам, правя ти забележка. Да не помислиш и ти като Дедето, че те репресирам.