Aspandiat

Михов, от дядо си знам, че по царско време е имало някакъв подбор, фейс контрол един вид. Ако си много неугледен външно или крив, не можеш да станеш офицер. Та заради добрата физика и ген тогавашните офицери не са били като сегашните соц.тюфлеци. От друга страна невинаги физиката прави офицера. Ей сегашния Аню Ангелов, крив, крив, широк в лице, като пача, ама мъжко момче май ще излезе. От дядо си, лека му пръст, знам една история. Той е служил в Плевен. На някакъв парад-инспекция докладващият офицер тръгва да набива към генерала (или полковник, де да помня и аз), обаче така набива, че чупи шпора. Началството бил толкова възхитен от тази надъханост, че моментално го произвел в по-горен чин. Много му е маршът на скок. Ще го натренираме прекалено от кръста надолу. Искам и аз да получа своята част и да го обучавам на ФП площадката.... по системата на бай Ради, от по час и половина самоподготовка физическа подготовка. Повече патешко, американски подскоци и нестандартно броене на лицевите опори. А като обучение за психическа издържливост, никакъв Азнавур и Лили Иванова, само "Тигре тигре" и "Джиджи биджи" на Кондьо.

Последната картинка като стилизация на основния мотив ми прилича много на перуанска черга.

Тотално оспамена тема и напълнена с глупости. Ключ и директно в Историческо моделиране.

Различни издания са. Доста на броец. И на македоно-български, и на татаро-български.

Мислиш, че съм загубил еди колко си време (никак немалко) от съзнателния си живот в търсене на нужната ми информация, за да я снеса ей така със заглавия и страници на първия изникнал отникъде си Еньо?....

Нашенските прасета са натрупали много грехове в минали животи и по законите на кармата са разпращани да се прераждат в християнските страни за тяхното изкупване и достигане на съвършенство. Има, разбира се, различни разряди прасета-грешници - с по-леки и по-тежки грехове. Тия, с по-леките, се прераждат по селата и си грухтят самостоятелно в селските кочинки, 2 на 2 метра. Това продължава до т.нар. Мръсни дни, когато разни мръсни подгряли с ракия и вино балкано-български субекти с влакнати гърди излизат с гол в ръката (нож) и слагат край на сравнително спокойната идилия. По-големите грешници имат лошата орис/карма да се преродят в свинекомплекси, а най-големите грешници - в свиневъдните ферми в САЩ, където ги тъпчят с хормони, антибиотици и месо от мъртвите им събратя. Мюслюманските и юдейските свине са с много малко грехове, почти съвършени и затова ако изобщо висшият вселенски разум ги прати за прераждане на грешната земя, то е за малко. Затова и гурута не им трябват, а ако понатрупат отрицателна карма в редките и кратки периоди на земно въплъщение, набързо изчистват греховете си в някоя християнска страна.

Естествено, че се прераждат. Я в луканка, я в суджук, я в пържола, я в кайма, я в сланина. Само в ислямските страни грухутата (според неологизма на Глишоуглу-ага) са избавени от колелото на безкрайните колбасарно-месарни прераждания. В тези страни, ако въобще бъдат допуснати да получат земно въплъщение от астрала, след смъртта си постигат директно нирвана.

От друга планета пришелец. Не си виновен ти...

Забележката на Перкунас за "-дар" и "-гар" е съвсем уместна. Въпрос вече на желание за полагане на усилие е да се хване именника на Юсти и да се извадят онези имена, завършващи на "-ар", които не е свързани с "-дар" и "-гар". Повече полза на всеки, който има желание да се занимава, е изданието "Корпус боспорских надписей". Там има скито-сарматски имена, окончаващи на "-ар", а не на "-дар" или "-гар", което вече може да повдигне въпроса за степента на специфика на северноиранската (скитска, сарматска, сакска) антропомия спрямо персийската, мидийската и партската. Речникът на Юсти наистина не е съвършен. Той например е поместил като ирански всички известни нему имена, записани в арменски източници. А не всички от тях са ирански, макар че иранската антропонимия сред арменската аристокрация докъм VІІ-VІІІ век доминира. В клира тя си оспорва позиции с гръцките и еврейските (и сирийските). Изглежда Юсти е плащал данък на съществуващата за определен период през ХІХ век теория, че арменският е един от иранските езици, заради близо 20 000-те хиляди ирански заемки в него.

А нещо за голямото пермско измиране на видовете можеш ли да пуснеш? Ще четем с интерес.

Обърни внимание в спецификата на орнамента. Ногайците, които са тюрки non plus ultra и които през ХІХ век пътешествениците наричат направо "татари", имат орнаменти, сходни к с тези на монголите, част от казахите и тюркмените. Докато аварските и дагестанските общо имат много допирни точки с чергите и килимите южно от Кавказ, но и с нашенските. Тюркоманияците имат една весела етимология (на Х.Вамбери, ако не се лъжа), че името на средноазиатския Балх идело именно от balyq/baliq/balig - "град, крепост". Проблемът е първо, че думата не е общотюркска, а по-скоро уйгурска и второ - тюркоманияците така и не могат да обяснят какви са тия тюрки в стария Тохаристан/Бактрия през ІІ век сл.Хр., дали името на Бахл, известен от кушански монети от това време с името Бахло.

Ах, мила Пандора, хубаво е, че днес ме хващаш в обяснително настроение.... Ще ползвам точно този цитиран от теб откъс. Имаш 1 показателен запис: Scythians. И в този случай (като при Oetosyrus) на гръцки имаш буквата υ, а не ι. В старогръцкия ипсилон се е произнасял като "ю". По-късно започва да се произнася като "и". Докога се е четял "ю" не мога да ти кажа, питай Тироглифос. По време Херодотово реално се е четяло не Скития, а Скютия. И не те подвеждам, защото например традиционният арменски запис на "Скития", термин, зает от старогръцки, е именно Скютиа. Същата работа е например с името на добре познатата Асирия. На латиница днес се пише Assyria, нали? И в този случай имаме предаване на латиница с y (игрек) на старогръцкия ипсилон (υ). Истинското самоназвание на тази страна и Ашур, идентично с това на върховния бог на страната, т.е. по времето на добрия Херодот името на гръцки се е четяло Асюрия. Обърни внимание и на името на латинската буква "игрек". То се разчленява на "и грек", което на френски значи ни повече, ни по-малко "гръцко и" (i grec), т.е. "ипсилон".

Имам чувството, че Ка40 си бие майтап с тебе. Цитираният от него откъс е точен преразказ на сведение на китаеца Съма Циен за хуните в Централна Азия, той само за майтапа е добавил една Меотид накрая.

Гостът говори за практиката в България. Същата ли е и на Запад и в Америка? Абе чудя се аз защо последните 2-3 години хич не ми се яде месо и местни продукти. Явно самият ми оргатизъм се дърпа от тия меса.

Почвам да си мисля, че в тази тема периодично като черна станция се обажда агент-провокатор....нестроевак.

Явно пуши качествен мат'риал.

Браво бре, пръжки и сланина. Не бях очаквал това от естет като теб...

Не АЛКОХОЛЪТ, а УПОЙВАЩИТЕ ВЕЩЕСТВА!!! Затова ние не ги употребяваме. Алвата да му мисли. Премести я в "Общи", то от това ботаническа тема няма да се получи.

Намираш си българския превод на Херодот (в 2 книги е, от 1986-1988 г.) и четеш. Името е записано с буквата υ, а не с ι. На втория цитат съм ти отговорил: "Написаното от автора показва само едно - че в етногенезиса на карачайците има сериозен ирански пласт.". Чети по-внимателно предишния ми пост. В моя милост почва да се загнездва едно особено чувство, че напоследък е почнал да се обръща на бюро справки за запълване на липсващи знания.

Те тия работи на лимонада и паста не стават...

Ще цитирам един виден наш съфорумник: "Абе много се пие в тоя форум".

Хахаха. Ама си и кисел, като салата с мноогооо оцет. Ще си избием после 'кохоля в кръвта със спорт. Ти се не бъркай тук, не виждаш ли, че колегата Глишев е обект на ухажвание?!?!

Това да не си гробален модератор си има и своите предимства.

Можеш ли да дадеш примери? Особено за славянските. Защото имам впечатление, че -ар е типичен български суфикс за професия, и вероятно е наследен от балканския латински. В българския ономастикон обаче е имало имена, окончаващи на -ар, в които този суфикс няма нищо общо с този за професия и занаят. Например: Стою Васар (1494–1503 г.), съставено от Васо + -ар, в което -ар не е суфикс за професия. Цветин, син на Корсар (1692–1693 г.), съставено от Корс + -ар, в което -ар не е суфикс за професия. Нени, син на Панчар (1468 г.), съставено от Панчо + -ар, в което -ар не е суфикс за професия. Яно, син на Чакар (XV век), съставено от Чако/Чака + -ар, в което -ар не е суфикс за професия. Радослав Пандар (третата четвърт на XV век), съставено от Пандо + -ар, в което -ар не е суфикс за професия.

Моля за извинение, сбъркал съм с около 300 км. Ето, поправям се: Втрещен съм от лековерието, с което приемаш всяка шизофрения, написана от пантюркистките карачаевци? Написаното от автора показва само едно - че в етногенезиса на карачайците има сериозен ирански пласт. Естествено в пантюркистките глави подобна мисъл не може да се роди, в тях винаги връзката е обратната - че паралелите се дължат на тюркската природа на скитите и сарматите.... без значение, че тюрките са с поне 1000 години по-млади от тях като етнически и исторически факт, а азиатските хуни към V век пр.Хр. са вършеели някъде северно от пустинята Гоби. Иначе опитите да се изкарат скитите и сарматите тюрки датират още от последното десетилетие на ХІХ век и днес единствено са продължавани от пантюркистите в Азербайджан, Поволжието, Турция, Кавказ. Как да коментирам например твърдението "Имя языческого «божества» Солнца у скифов, по Геродоту, Гойтосир, что с некоторыми метатезами и искажениями созвучно имени языческого «божества» Солнца у карачаево-балкарцев – Кюн тейриси – «бог» Солнца, или как ещё назывался - Кюй тейриси – «бог» пламени, «бог» огня. Кюй, гюй (тюркск.) – гореть. (И.М.Мизиев, К.Т.Лайпанов, 1993)."? Освен, че по времето на Херодот името се е произнасяло Гойтосюр/Гойтосур, нещо явно умишлено пропуснато от Мизиев и компания, за да може да си нагласи връзката с Кюй тейриси. С "некоторыми метатезами" може да се получи всичко... Впрочем преди 20 години Тургут Йозал твърдеше, че Омир бил турчин, щото името му приличало на Омур.