Aspandiat

Но иначе напълно прав.

Кофти работа, слънце, да те осемени планетата Сатурн.

Мисля, че най-добре е да се почне от културологията.

Брех, рече и отсече, а? По времето на индийския цар Ашока около 240 г. пр.Хр. една група от 7 000 души напуска Индия, преминава планината Хиндукуш и се установява в Южен Тарим, където основава град Хотан. Източната част на града била дело на индийците, а западната на китайците. Най-старото име на Хотан е било Гостана (> Годана > Хотан).Градът получил името на основателя си – предводителя на индийските заселници, който се наричал Гостана. Това не го видях, но е култово твърдение, ако наистина Raven го е направил... Теофан Изповедник например съобщава, че един от персийските пълководци, воювал срещу император Ираклий при неговия поход в Персия, носел името Ραζάτης, което е транскрибирано от Анастасий Библиотекар на латиница като Rhazates. И това го пише не аз, а бай Иван Дуйчев, който е славяновъд и тюрковъд и в червата. Един друг заклет тюрковъд, Борис Симеонов (за мен като езиковед-прабългарист гола вода) смята връзката, предложена от Дуйчев, за неубедителна, но тюркска връзка и етимология на Расате не дава. Може да се добавят още 2 паралелчета, отново тюрковъдско неприятни. Иде реч за келтските Rasiate, Resatus.

Я да разкажа една смешна история. Значи, караулната си служба я давах пред посолство. Имаш си будка, в която почиваш 10 минути на всеки час, стойката ти е 4 часа. Аз бях първа смяна, втората ми стойка беше от 00,00 ч. до 04,00 ч. До самото посолство имаше едно кафене, което работеше докъм 23,00-24,00 ч. и с ортака Гого (Гурген, де, арменец беше) се бяхме разбрали да ми взима едно кафе и да го оставя под перваза в будката скрито, защото е абсолютно забранено всякакви външни храни, напитки и т.н., както и разговори с хора, които не са от поделението. То на тоя пост аз всъщност бях доста "корумпиран" тип, хора от квартала ме бяха харесали нещо, черпеха ме с това-онова. Най ме обичаше една докторица-вдовица, с която си говорехме на френски, щото покойният й мъж беше французин. Тя ми носеше редовно банани, петифури, специален крем нейна рецепта за подсилване, който беше пълен отврат, но тя държеше да го изям пред нея, че да си прибере чашката. Един от любимите ми корупционни спомени (до скандал не прерастна) беше една нощ, когато тъкмо съм седнал в будката на почивка и спира на около 40 метра от поста ми кола, на която не обръщам внимание. След малко се чука на стъклото на будката, механично се присягам към патлака, щото не знаеш кой е, ама в следващия миг съзирам една кака. Отварям вратичката и с най-суровият служебен тон я питам "Да?". Тя ми вика "ей там съм си спряла маздата, можеш ли да я наглеждаш?" Аз й викам: "мястото е извън зоната на поста ми, няма да стане", но докато й обяснявам това, тя плъзва пъргаво ръка и оставя на перваза от вътрешната страна на будката едно червено марлборо. Докато прибираше ръката си, чух съвсем ненадейно от собствените си уста "ами, добре, ама ако някой тръгне нещо да разбива, няма да ходя да го гоня". А тя вметна "ама естествено, само й хвърляй по едно око". Като отстъпих от стойка му оставих на Гого 8 цигари, щото с него си имахме уговорка който докопа нещо на стойка, да оставя 2/5 на ортака, а 3/5 да прибира за себе си. Но да се върна на случката, която тръгнах да описвам. Остави ми Гого кафето, качи се на "газелата", застъпих си аз стойката и тръгнах да си сърбам кафето и да крача напред-назад (по принцип желязно правило е ако има хора по улицата, никога да не допускаш човек между тебе и стената в гръб). Улицата пуста, минава полунощ. Ама нещо явно от кафето почнах да усещам едни такива анални позивни. Викам си "няма сега да искам по станцията смяна, че ще ревне началникът на караула". Имаше изрична инструкция за да се пести гориво, само в краен случай при такъв тип "проблеми" да се иска смяна, щото караулното е на майната си до Военна академия. Та си викам "аз съм железен жандармерист, черен орел, ще стискам". Стискам аз, стискам, ама до края на стойката остават 3,5 часа, а мен почва да ме избива една студена пот, ако и да беше август месец. Викам си "железен, нежелезен, ще се сере!!!" Обаче няма къде наоколо, а човекът дето държи заведението до поста, преди 15 минути е затворил и си е тръгнал. По едно време съзрях тенекията от сирене, която играеше ролята на кошче за боклук за зоната на поста. В нея имаше някакви хартии, идеално за подложка на "отпадъка", дето ще го отделя. После само щях да изсипя съдържанието на цялата тенекия в близкия контейнер, никой нямаше да разбере какви съм ги вършил. Направо се родих, като я видях тая светлина в тунела. Угасих крушката в будката, но оставих да свети халогенната, дето осветява района пред поста. Седнах в тъмната будка върху тенекията коварно маскиран и ах, облекчение, ах, щастие.... За зла участ изневиделица се появи собственикът на заведението, което е досами поста. Нещо беше забравил човекът. Влезе набързо, после пак заключи, за да си ходи. А аз седя... като насран и не смея да стана, че ще лъсне целият резил. Човекът ме погледна, видя че стоя в тъмна будка, сигурно е помислил, че нещо друго пак неприлично и характерно за срочнослужещите правя вътре, махна ми за довиждане. Аз небрежно и същевременно стегнато също му махнах, аха-аха да изкозирувам, дето се вика. Като се изчисти теренът, вдигнах гащите, стегнах колана, оправих ремъците, наместих черната барета на тиквата си, изсипах тенекията в контейнера и уставно, отмерено, небрежно подмятайки палката почнах да се разхождам напред-назад като едно истинско въплъщение на жандармерийската дисциплинираност, чуство за ред, дълг и уважение към сериозността на носената служба.

За да усетиш истинската миризма на казарма ти трябват 5 месеца.

Излезе първият български аграрен еротичен календар Първият по рода си български еротичен календар с фермерска визия вече е на пазара, съобщиха авторите от fermer.bg. "Идеята на календара е да повиши духа и да покаже една по-различна визия на аграрния сектор, тъй като земеделието ежедневно е под натиска на куп натрупани и нови проблеми", коментира основателят на Фермер.БГ Борислав Борисов, който е и автор на фотографиите. Фотосесиите за календара стартират през март 2010 г., като са ползвани различни сюжети, всичките от обикновеното фермерско ежедневие, се уточнява още в прессъобщението. Феновете на красивите жени и земеделската техника могат да видят Лъчезара Кънчева, изцапана в масло, докато ремонтира трактор и куп миски, които мият кални земеделски машини. На страниците на календара присъстват Златка Димитрова (плеймейтка за 2009 ), Малта Пандева (Playboy 2010), Иванина (от "Биг брадър"), Силвия Димитрова-Бахати (Мис Силикон 2009 ) и др. Източник и още снимков мат'риал тук: http://www.dnevnik.b...ichen_kalendar/

Да, това за Херцела повече ми харесва. Звучи ми малко йовковски. Деде, ти ли си авторът?

Това ми напомня надписа на горното легло над мен: "И ти не спиш, и тя не спи. И тръпнейки в наслада, тя с друг те позори. А ти си тук и бичиш си наряда".

То затова е войската, да е гадно на редника и това не е направено ей така от каприз. Идеята е, че ако стане наистина война или друга свинщина, ако войникът е някакво изнежено моме (да не давам конкретен паралел в тукашния форум), ще се шашне, може и за изперка даже. А като е видял и опаката страна на живота, е психически и физически по-пригоден. Като новобранец в Разград, особено до клетвата, ни тъпчеха яко. Четири яденета на ден, като хобити, мамка му. Сутрин на закуска - баничка/тутманик, мляко/чай, яйце, маргарин, сладко или тахан халва, сирене...плюс хляб. Абе, рахатолсун, както казват турците. Гледах да ям по-малко, че на ФП-то после тежи. След клетвата пак беше достатъчно яденето, само към края на новобранския период явно се изпразниха складовете, та ограничиха кльопачката. Особено се радвах на неделните дни, когато камара народ имаше свиждане и оставаше много ядене. Веднъж се пробвах колко мога да поема - 3 телешки супи, 1 порция телешко печено с гарнитура от грах и лютеница, хлябът не го броя и 4 порции макарони на фурна. Като бремена жаба се надух. В София обаче беше глад. Не даваха помии, просто малко. А и си се отървал от новобранския стрес, един стомах се е отворил... Добре че беше лавката, колко пари сме оставили там, а заплатата ни беше по 20 лева.

И в нашия батальон имаше един старши лейтенант, прехвърлен от антитерористичния спец. отряд. На тях корпусът им беше до нас, понякога играеха с нас мач. Та въпросният старши лейтенант беше адски здрав тип, една вечер ни шашна колко коремни направи на лоста, с дълбоко поставени сини очи, почти не говореше, кръгъл сирак, на вечерна проверка оглеждаше мълчаливо небето както Вейдър гледаше космоса от мостика на своя звезден разрушител. Само не дишаше тежко и беше облечен в камуфлаж. Е, от тоя и от Татето наистина ни беше страх всички.

СпандЮ е на мнение, че война срещу Турция е трябвало да се почва, когато Сърбия и Австрия са се сдавили, и на сърбите не им е до Македония. Гърците военно са били гола вода, нямало е да бъдат проблем. Най-тъпото е, че Фердиданд е бил предрекъл, че ПСВ ще почне през 1914 г., остава въпросът що тогава не е чакал.

Сигурно...

Хехе. Такива ли джедаи ли бяхте? На глад бяхте ли обръгнали? Щото аз месец преди уволнението си бях 5 кила по-лек отколкото влязох. И това от наряди нон стоп и слаба храна. С чиния боб, 2 тънки филии и чиния скапан ошаф наряд не се дава нощна стойка 4 часа.

Явно съм служил в други времена и на друго място. При нас такова нещо да вземеш чаршафа на новобранеца ("хун" на жандармерийски жаргон) и да си направиш партенки от него не минаваше. Дисциплината беше на ниво. Например като ни докараха в София новобранци, ги пазеха като орлици. Един от нашите за малко да отнесе наказание и то само защото се беше приближил до новобранката и го питаше откъде е. Дори и цигара не му беше искал. Бай дъ уей, на нас постоянно леко и тънко ни се внушаваше, че сме една класа над армията и особено над кашимерията, че не сме като тях разпищолени гащници, а наследници на елитнити вътрешни войски отпреди 1989 г.

Аз викам да беше умрял малко по-рано, някъде преди да прати Гешов да се пазари със сърбите за общи военни действия против турците.

Митак, при нас никак даже. Ходехме си патешката редовно. Едно момче от съседната рота получи някакво скъсване на сухожилие или нещо от тоя род, останалото време от службата прекара все куцащ, освободиха го от занятия, но не и от служба, лежа и по болницата на МВР, накрая го оперираха (ама не помня след като се уволни ли, преди ли, разбрах го от баща ми, щото се познаваха с бащата на това момче) и много време, около 2 години общо му трябваха докато се оправи. При нас поне имахме късмет, че ни емваха с патешкото не веднага на ФП-то, а след като сме позагряли. Иначе от преките си офицери не мога да се оплача, не бяха лоши хора, на моменти дори беше забавно с тях. Имахме един старши лейтенант в София по прякор Топито или Топсъна, щото много обичаше да топи за провинения войниците пред ротния. След едни занятия му излезе и прякорът "Топи Димката" (мамка му, как гори сълзотворният газ върху потна кожа в горещо лято ).Та Топсъна имаше едно такова особено чувство за хумор, дето требе да си малко по-акъллия, че да го схванеш. Ротният ни, старши лейтенант Маринов, пък не му се връзваше особено на снасяната злепоставяща редниците информация, той беше пич. Търновлия, хипертоник, кипваше много лесно и за нищо, припълзявахме по плаца 5 минути, отнасяхме порой от "де@ба вашта п@чка лелина", но след 2 часа все едно нищо не е било, бъзикаше се с нас. Свестен човек, 100 пъти предпочитам такъв началник, дето крещи и псува до небето, ама бързо му минава и не трупа злоба вследствие на което да те гърчи по устав седмици или месеци наред. Само веднъж ротният изтрещя наистина. Беше маниак на тема чисто оръжие, в караулното имаше куп грамоти-награди. И на едни стрелби някакъв идиот от нашите взел чужд автомат (имахме свободни, щото ротата беше маломерна, със 6-7 души по-малко) и го оставил непочистен. Това става в петък, а в понеделник минава от МВР инспекция за поддържането на оръжието. По някакъв луд късмет този автомат не го видяли, ама ротният разбрал и откачил. На другия ден ни строи на плаца, гледаме го един такъв буреносен, каза ни с две думи какво е станало и после като ревна "кировиии (с търновско потъмняване на неударено Е до И), де@ба вашта мамка, взрив бе, де@ба вашта п@чка лелина, пълзешком напред". Въргаляхме се еди колко си време, после ротният вика на л-т Георгиев: "Геца, тия кирови го водиш на тактика в края но поделението, намираш им най-трънливата поляна и 2 часа само пълзене". А имаше едни тръни там, майката си тракаше. Тръгваме като осъдени на смърт, строява ни Гецата пред тръните, чакаме са каже "падни, пълзешком напред" и в същия момент Гецата вика "като бях с вас началник на караул бяхте железни, отлично носехте службата. Затова сега отиваме в съседната горичка, кротваме се там, може да запалите, ще водим теоретични занятия." Ската ни човекът, точно момче беше, макар че с него постоянно си имах вземане-даване, още от Разград когато той беше част от инспектиращ екип и най-много наказания от него съм отнесъл. Имахме и един капитан, по фамилия Павлов, войниците му бяха лепнали прякора Били (от Били хлапето), щото беше най-младият капитан в жандармерията. Та Били беше як уставняк, на развод преди караул като почнеше едни речи, всеки път почти едно и също, можеше да говори и 40 минути, побърквахме се от досада. Обаче пък си гледаше войниците, той беше едиственият, който като дежурен по поделение влизаше в столовата, за да провери дали всеки войник си е получил порцията и тежко им на дневалните и готвачите, ако нещо са объркали. Та Били си го обичахме въпреки дрънканиците му на плаца. Имаше един друг образ, полковник Хранов, който също беше един такъв мега досаден оратор. От него ми остана един израз, който му беше дежурен и може да мине и за анекдот: "Оперативната обстановка за момента е спокойна, но бързо променяща се!" Чи как иначе. Къде без партенки. Това е най-великото откритие на руско-българския военен гений. Всички, които бяха с чорапи, краката им смърдяха на умиране, някои и гъбни инфекции с гной и рани развиха. Които бяхме с партенки, крачетата ни ухаеха на бебешки подмити и напудрени дупета.

Я да споделя и аз нещо. В моята служба пиянски и прочее идиотски истории нямаше, че много изкъсо ни държаха офицерите и фатмаците, само веднъж успях да се натряскам като новобранец. Ама си имаше други прелести. Значи, тъкмо сме положили клетва, още сме новобранки пресни в Жандармерийско поделение "Разград" ("ний сме черните орли, ний сме вътрешни войски"). Някаква сборна групичка от 1 и 3 взвод на нашата рота един от младсержантите я хванал да се скатава при уборка на двора, накарал ги юнаците да помпят лицеви и за разнообразие им понастъпил по няколко пъти пръстите на ръцете, докато помнят. И тогава глупаците кво направили. Вместо да се оплачат от настъпването на правата им на взводните си командири или дори на ротния, те се изсипали да циврят направо при шефа на поделението, а той беше леко луд. С чин майор, въпреки че имаше и полковник в поделението, за него от набор в набор се носеха разни истории и (може би) апокрифи. Една зима например нещо бил изтрещял, бил строил на плаца всичко живо и бил карал шапкарите да помпят в снега лицеви пред редниците. Ама не го вярмам много аз това, то във войската действа правилото "офицер офицеру око не вади, особено пред редниците". Да да се върна на случката. Оплакали се тия на комбата, той естествено и да е трил сол на ротния, не се разбра, но ротният после пък избесня, че са го издънили пред началството, че не ме може да си въведе ред в ротата. И като дойде понеделникът след тая случка, ето какво започна. След обяд, на развод, ротното парче бай Ради излиза и нарежда: "От 14 до 15,30 чистене на оръжие на плаца, от 15,30 до 17,00 втори взвод в класното, 1 и 3-ти самоподготовка физическа подготовка на ФП площадката". Бай Спандю беше като карък естествено 3 взвод, а не 2-и. Отиваме на ФП площадката, младсержантът, който ще води самоподготовката, командва "бегом" и почваме да бягаме около площадката с уредите. След някое време следва команда "стоооой, положение за лицеви опори, заеми". Помпаш 20, следва команда "стани, бегом". След някое време бягане следва команда "положение за патешко ходене, заеми". Вървиш патешката еди колко си време, следва "стани, бегом". Бягаме пак еди колко си, следна нова команда "положение за заешки подскоци, заеми" (демек скачаш от място и така се придвижваш напред). След това отново "стани, бегом". По едно време следва команда "положение за американски подскоци, заеми". За тези, които не знаят що за чудо е това, пояснявам. Американският подскок е падаш на лицева, правиш 1 брой, скачаш, правиш дъга във въздуха с високо вдигнати ръце над главата, после пак падаш на лицева, пак скачаш и правиш дъга... На 7 или 8 брой вече почва да ти се вие свят, а ако си бягал и редувал преди това други "екстри", на 8-я брой вече ти тръгват черни кръгове пред очите. Та направихме по 10 американски подскока, подследва вече познатото "стани, бегом". По едно време дойде отново "положение за лицеви опори, заеми".Падаме, и се почна едно особено броене. Брои се бавно: "1 долу".... пауза от 7,10,15 или дори 30 секунди (по усмотрение на командващия)... "2 горе". После "1 долу"... пауза 10 секунди.... но не "2 горе", а следва команда "Х (хикс)", тоест заставаш на междинно положение между горе и долу и чакаш нова заповед..... а тя се бави. Следва "2 горе". После имаш 1-2, 1-Х, но не 2, а пак 1 (1-Х-1), после 2-Х-2, 1-2-Х, Х-2-1, 1-2, 2-Х-1.... Изобщо никакъв ритъм не можеш да хванеш. Еле, само не ни караха да помпим лицеви като в бойно приложната подготовка, че там се правят само на юмруци, а на ФП площадката няма тревица, където ако имаш късмет при кръговото бягане можеш да се паднеш, а само бетон. То на бойната приложна колко пъти съм целил чакълеца за лицеви, после една години кожата на кокалчетата ми беше като шкурка. Та след около час и 10 минути редуване (без почивка, ей, вие кво си мислите) на лицеви, бягане, американски, бягане, заешки, бягане, 1-Х-2, бягане, патешко, бягане, почва да праска порой. Викаме си "ей сега младшият ще ни прибере от ФП-то в корпуса на сухо", ама нъцки. В пороя се чу командата "На изходно положение за 1600 метра крос строй се". Търчим около поделението в пороя, колкото можем де, то силиците вече на изчерпване (оттам ми остана споменът към войнишкия отговор "служим на република България" да добавяме на тих глас "ама колкото можем"). Приключихме с 1600-те метра крос, викаме си "това беше". Да, ама не. Остават ти още 10 минути до 17 ч. Айде пак на ФП-то и подновяваме редуването на "компонентите". Отмъщението на бай Ради спрямо 1 и 3 вдвод продължи един месец. И то не за друго, ами щото приключи новобранската ни "кариера" в Разград. Иначе можеше да се самоподготвяме до края на службата. Първият път с пороя беше най-страшно, накрая вече не ти дремеше. Единственото лошо беше, че към края на месеца бяхме толкова сгрухани, че и да спиш по 8-9 часа на денонощие, организмът ти не може да се възстанови. Щото освен самоподготовката, сутрин си имаш редовните занятия по ФП, бойна приложна подготовка и тактика. Тактиките бяха най-добре, правиш засада, демек се опваш в храсталаците над поделението, палиш цигарка и като индианец гледаш са поддържаш нисък дим, че да не те видят по него, че пушиш. Разминахме се без щурмуване на Цицата (остър цицоподобен връх над Разград). Дадоха после полагаемата отпуска и като изтече - айде в София. Там сформираха нова рота от хора от нашите 1, 3 и малко от 2 взвод и доста народ от другия новобрански център в Кърджали. Те си бяха живяли доста курортно в Кърджали и веднага на физзарядките лъсна кой е преминал през "школата на бай Ради" А на самия бай Ради нашата рота се оказа последната. След като си заминахме, проверка от централата в София го хванала в някакви нарушения, надчетоха ли го, какво ли, не знам, но предсрочно го пенсионираха....

Да не си хванал пътнически влак, дето спира на всеки перон? Че тия са по-зле и от нас, ако това е бърз влак.

А аз като задам Yaycı в Goggle maps, виж къде ме праща. Означено е с пинче.

Дай боже всекиму.

А в Англия въобще има ли смисъл от високоскоростни влакове? Тя е 2 пъти по-голяма като площ от България, ако броим и Шотландия, става 2,5 пъти по-голяма. Релефът не е нагънат, с кола можеш спокойно да стигнеш където си решил.

Специално за САЩ причина за липсата на силен пътнически жп транспорт е огромният размер на страната, заради който пък САЩ имат силно развит въздушен транспорт. Никой няма да се дундурка 3 дена от Ню Йорк до Сан Франциско с влак, като със самолет е за няколко часа. Друга причина е традиционната американска мания да се карат коли, дори и на 500 метра разстояние. Предполагам, че е подобно положението и с Австралия. А как стоят нещата в Канада? За Англия не знам, ама те си имаха през 80-те години високоскоростни влакове, движещи се с по 180 км/ч....

Ако си го взел от някакъв сайт изображението, можеш ли да дадеш и линк? Мястото обаче е интересно. В същия район на стари карти е имало някога селище Балхар/Балкара. За повече подробности виж пост № 3 от моя скромна милост в тази тема: http://nauka.bg/foru...h=1 Географски Yayci е май на същото място като Балкара от картата, която съм постнал в темата за Халдейския крал.

Той е даван на безумните ни карти като ромейски и през 800 г. За справка - "История на България", Том 1. С., 1981. На кого му дреме от родните "историци", че последното сведение, че е ромейски, е за 30-те години на VІІ век.