Aspandiat

Ето ти пример за неоспорим исторически факт. Кога е подписан Санстефанският мирен договор - 3 март 1878 г. по нов стил. Ето ти неоспорим факт. Виждам, че търсиш спора сам за себе си. Впрочем Глишев и другите глобални модератори да ви берат тук грижата, аз съм щастливо облекчен от модераторски права в този подраздел.

А потвърждение от античен автор или текст, че Александър Македонски е стигнал до Поволжието има ли? Не, нали.

За мен в липсата на литература си остава гнила работа. Като ли как пък тъй само българите се оказаха най-големите врагове на писаното слово, най-големите цървули, неграмотници, простаци, селяндури, а всички наоколо - такива извисени ценители на писаната реч. Който и да ми обяснява, че "братята" гърци не са съсипали старата българска книжнина, няма да му повярвам.

И в края на краищата някой има ли обяснение защо нашите хора през ВБЦ (и през ПБЦ?) са писали толкова малко и хич не им е пукало за историята? Дори едни сърби, на които до ХІV век винаги сме гледали с пренебрежение, са оставили повече написано...

Според мен не е възможно да не имало значителен брой архиви от ВБЦ. Турците не могат да бъдат обвинявани, гърците съсипват много. В противен случай не виждам обяснение как само ние в цяла християнска Европа имаме не повече от 4-5 постни книжовни исторически паметника. Точно историческите са най-малко. Е, гърците са търсели именно такива, за да ги унищожат. Няма как във ВБЦ само евангелия и псалтири да са преписвали. Има и още един момент, а именно, че самите български духовници и монаси, които са съхранявали голяма част от документите през турското владичество, не са си ценели книжовното богатство. В "Арменски пътеписи за Балканите" един от пътешествениците споменава, че български игумен в Атон му дава 3 старобългарски исторически книги, ей така, без нищо, за да ги подари на арменските монаси във Венеция. Та не се знае колко още такива подаръци са направени между 1396 и 1878 г.

Пишман идеи са вашите. Ясно е какво трябва да се построи - статуя на Премиера ни в позата на Родоския колос със слънчеви лъчи около главата. Само че по-голяма. Единият крак да е стъпил в Мизия, другият в Тракия, а по средата, където е чаталът, да стърчи връх Ботев.

Има естествено. Но от тези от вашия реквизит 90 или 95% не могат да се докажат.

Не, засега няма да стане. Всъщност щеше да стане, ако темата не беше преместена тук. Науката е твърдение(я), което/които може/могат да се докаже (ат).

Тук контролът ще е по-занижен и преместването е за доброто на тази тема. Защото можеше и просто да изчезне.

Не е ли много тежка присъда за Пловдив това, което си написал?

Тази тема достигна апогея на безумията. Мястото й е тук, в раздела Историческо моделиране. Докато автохтонската агитка не съумее да приведе смислени и сериозни аргументи и особено извори, с които да подкрепи твърденията си, темата остава тук. Все още форумът се нарича "БГ наука".... Всички "трако-български" теми ще бъдат преместени тук.

Нима? Някой по-горе посочи, че в балканския град няма градски колегии и гилдии. Тук на Балканите такова чудо като харти за права и свободи няма. Византийският, българският и въобще балканският град си остава район, над който е надвиснал феодалът с цялата му военна, икономическа и политическа мощ. Византия и България прескачат директно от централизирани монархии към феодалната раздробеност, без градът да се очертае като център на икономическа и политическа мощ или поне влияние. П.П. Някой чувал ли е на Балканите да е имало някакво подобие на градски милиции? Аз поне не съм. Тук до самия край на източната християния си цари казармено-феодален ред. Дори и такова градско надигане като това на зилотите в Солун през ХІV век е смазано в края на краищата от ромейските феодали. Няма са се изненадам, ако те са получили помощ от българските и сръбските.

Добре дошъл отнооооово във форума, старче.

Алвич, сдухал си се нещо, братле. Мрънкаш като възпитаница на пансион за благородни девици. Ако всички тук са сериозни и трезви като епископ на литургия, отиде тя, ще станем БГ мумия или БГ пенсионер.

ЯТОВ ПРЕГЛАС (ПРОМЕНЛИВО Я) Доц. д-р Галя Христозова Ятовият преглас е един от най-съществените проблеми на българския правоговор и правопис. Същността на прегласа е в редуването на гласна а след мека съгласна с е при определени условия. Нормата има и много из-ключения. Учебната програма предвижда изучаването на ятовия преглас да става основно в 5. клас, а в 8. клас да се затвърдява като част от правописната и правоговорната норма. Излишно е да коментираме, че два часа от обучението по български език са крайно недостатъчни дори за тези ученици, които живеят в източните райони на България, където по принцип ятовият преглас не е правоговорна и правописна трудност. Същевременно могат да се очертаят и други проблеми. Първо, лингвистичната компетентност на петокласниците не е на онова равнище, което би позволило овладяването на това сложно лингвистично понятие (същото можем да кажем и за запознаването с метатеза) в неговата цялост. Второ, самата норма е приложима при една част от случаите. Има много изключения, с които учениците не се запознават. В 5. клас това е и невъзможно – поради непознаването на някои от лингвистичните понятия, имащи отношение към изключенията: причастия, спрежение, вид на глагола. Трето, при запознаване с понятието може да се разчита на езиковия усет на учениците от Източна България, а за останалите да се предвидят повече теми (същото се отнася и за неправилното произнасяне на глаголното окончание на глаголите от 1 лице, множествено число, сегашно време от I и II спрежение – четеме, вместо правилното четем; мислиме, вместо правилното мислим). В съвременния български език при определени и регламентирани фонетични условия е налице редуването на фонемите <'a : e >. В някои случаи старобългарската гласна (наречена ят) се изговаря като ['а], а в други се прегласява и се изговаря като [е]. В източните говори се прегласява частично, в западните – във всички случаи. За правилен е приет източният вариант, а в западния има нарушение на книжовната норма. За част от българите ятовият преглас е сериозен правоговорен и правописен проблем. Това е важна предпоставка за диференцирано обучение в двете условно обособени области или, както казва Т. Бояджиев, „учителите, които осъществяват обучението в западните диалектни райони, ще трябва да положат повече усилия, за да се преодолее силното всекидневно влияние на диалектната „екава" среда" (Бояджиев 2000, с. 71). Като книжовна норма съществуват следните правила: 1. Пише се я и се изговаря ['а] в думи от народен произход, когато: 1.1. Думата е едносрична – хляб, бял, грях, цяр, цял; 1.2. я е под ударение и следващата сричка е твърда (съдържа една от задните гласни – а, ъ, о, у) – бягам, вятър, вяло; 1.3. я е под ударение и е в края на думата – голям, живя, презрял, въртян. 1.4. я е под ударение и е пред твърда нешушкава съгласна – бягам, мятам. 2. Пише се и се изговаря е, когато: 2.1. ударението пада на друга сричка (в този случай е без значение каква е следващата сричка – твърда или мека) – бял – белотà; грях – грехòвен; вятър – ветровè; смях – смехът; 2.2. я е под ударение и следващата сричка съдържа: 2.2.1. предните гласни е, и – смятам – смèтки; бяс – бèсен; голям – голèми; бял – бèли, превъртял – превъртèли; хляб – хлèбен; 2.2.2. меките съгласни, чиято мекост се бележи с я, ю, ь: дрямка – дрèмя, вях – вèя, крякам – крèсльо; 2.2.3. шушкавите съгласни ж, ш, ч, буквата щ, съгласния й, които образуват исторически меки срички: сняг – снèжен; грях – грèшка; някой – нèщо; пряк – прèчка; лях – лèйка. За спазване на нормата тази информация може да се предложи с помощта на алгоритъм...... Цялата тема тук: http://liternet.bg/p...stozova/iat.htm

А не е ли по-наложително да се постави една внушителна статуя на кан Крум? Защото ако не беше той, София я щеше да е български град, я не. Константин Велики, може и да почака. Дотогава родните автохтонци могат да обявят подписка за събиране на средства за издигане на паметника му. Нали за тях той беше първият българо-тракийски император. Или май Юстиниян І беше.

Само да уточня, че другият тъмносин ирановъден мъдеклатор не е атеистичен. Хич даже. Но иначе и той понявга злоупотребява с упойващи субстанции, които разсейват революционната (пардон, модерационната) му бдителност. И обикновено тези злоупотреби резултират като серия от стройни терцини по адрес на разни химни и техните форумни евро-защитници.

Загрей, по първото ти твърдение "никакъв VІІ век, никакъв "кавказкия период" не могат да обяснат наличието на думата ΤΑΣ(Η) през 425 г. пр.н.е. неизвестно къде, но все пак в Европа" веднага ще ти възразя. Забравяш скитите, които са индоевропейци, иранци и са говорели език, силно родствен на авестийски и производните му пехлеви и фарси. Да се надяваме, че ΤΑΣ(Η) го тълкуваш като "чаша, съдина", а не като "таз, тази". За финикийското Ш - знам много добре как изглежда. Просто не го написах. Добавям обаче, че старокитайският йероглиф "планина" се нарича ШАН и графично е като нашето Ш, но двете крайни хасти са по-къси от средната. Освен това древноегипетският йероглиф "шикм" (ŠKM) е представлявал планина с 3 върха и е означавал "хълм, чужда страна". Я малко да те избазикам. Щом като смяташ, че е "дигетойги", да се надяваме, че няма да го разчетеш като "(в)дига той ги". За Бойтаойл може и да си прав. Не знам. Този въпрос го уточнете с Тироглифа. За територията на Одриското царство сигурен ли си, че е стигала чак до Белград? На всички карти, които съм виждал, до те стига по-западно от Сердика и Искър. Смятам, че преди да търсиш връзки между артефакти, отдалечени с хиляда години минимум, трябва да аргументираш как може да се е запазила някаква езикова или писмена традиция,като се има предвид какво кофти място е била територията на днешна Унгария от ІІІ до Х век и колко племена са минали оттам, оставили са си семето, но и са изтрепали сума ти заварен народ. Защо мислиш, че Траян образува провинция Дакия само от днешните Банат и Трансилвания? Защото само те са удобни за отбрана. Отделно, че само те по негово време са си стрували разходите по организиране и отбрана заради сребърните и солните залежи. Няколко въпроса от мен. 1. Кога датираш съда с надписа от Наг сен Миклош. Защото от постовете ти получавам някакво вътрешно (само)внушение, че или смяташ, че е от късната Античност или, че между V в. пр.Хр. и V-Х в. сл. Хр. в горката Панония почти нищо не се е променило като етническа и езикова обстановка. 2. Не смяташ ли, че (в написаното дотук, ама и ти даваш на ден по лъжичка) работиш с прекалено много допускания и примери от различни, да не кажа несъвместими езици. Гледаш на ЧИНЯ като на супер стара прединдоевропейска или неиндоевропейска дума, за САТОК поне дотук не изключваш възможен ирански произход, от друга страна опитваш да четеш надписа чрез съвременен български, сиреч тракийски. Получава се страшен тюрлюгювеч (на чист трако-праболгаро-славянски ). 3. След като надписът (ите) са оставени от някакъв микс от трако-паноно-гетско старо население и надошла после всякаква смесица от "варвари", ако правилно разбирам мисълта ти, можеш ли да посочиш идентично или поне много сходно като художествен стил изображение на конника (багатура), водещ пленник. Защото като екипировка той няма допирни точки със старото балканско население, особено халчестата ризница. От него отвсякъде лъха на Азия, на Изток. П.П. Книгите на Чавдар Бонев съм ги чел. Първият том ако и да предизвиква много въпросителни, поне е оригинален като начин на разсъждение. Втори и трети обаче са смертелно скучни и пълни със смешни едностранчиви грешки. От доста години се чудя и дивя на нашата пишман лингвистична научна общност. Пишман не защото са лоши професионалисти, а защото са тесни професионалисти. Всеки си гледа само в канчето. Един разбира от славянски езици, етимологизира всичко чрез тях. Втори разбира от гръцки, всичко гръцко му се вижда. Трети от турски и хайде, всичко става турско/тюркско. Четвърти разбира от нещо си друго и си кара през това нещо си друго. Как ли не намериха време, акъл и малко по-малко себичност да седнат тия четиримата на една маса, да си вземат 1, 2, 3 или колкото им трябват шишета с грозданка, да юрнат някоя млада асистентка да извърти една шопска салата и да почнат: "Я, Иване, тая дума аз я виждам така, ти как я мислиш тая работа"?. Източникът на Паисий за Батоя, вероятно не от първа ръка, е Анастасий Библиотекар. Той споменава Бат Баян под името Батай. (ЛИБИ 2, стр.248)

Бел. друг. мод. Направо затваряй. Доволно глупава тема. Който не е доволен от форума или от начина на модериране, да погледне точка 15 от правилника. http://nauka.bg/foru...tion=boardrules

Глишев, умна глава носиш на раменете си и хубави въпроси задаваш, но набутваш бай Спандю в небраното лозе на изкуствознанието. И все пак. Ето ти линк със снимки на партска скулптура. http://www.cais-soas...ture_relief.htm Забележи какво разностилие има. И колкото повече на изток вървиш, толкова намалява елинистическото влияние. Тук обаче не мога да се сдържа с усмивка под мустак към нашите трако-славяно-автохтонци да не пусна линк и към един партски ритон. http://www.iranchamb...f_parthians.php Ето ти сега малко примери от сасанидско изкуство. http://fiveprime.org...s/asia,sassanid Поне от тези образци забележи разликата с партите. Сасанидите гонят монументалността, барелефа. И бих се осмелил да твърдя, че здраво се опитвам да импонират на Ахеменидите, за чиито наследници и следовници са се представяли. Ех, къде зачезна Маготин, щеше много неща да каже по въпроса. Сасанидският пантеон произлиза от Ахеменидския след зороастрийската реформа. За партите принципно данните са оскъдни във всяко отношение. Виж, повдигнатият от теб въпрос за старите култове на Армения е интересен и допускам тънкия ти намек дали не е имало конфронтация със Сасанидите не само по християнска, но и по ирано-незороастрийска и зороастрийска линия. За съжаление за арменския предхристиянски пантеон се знае много малко, защото през ІV век старата вяра е била изкоренявана с огън и меч от свети Григор Лусаворич и придружаващия го начело на войска цар Трдат ІІІ. Въпреки това поне на народно ниво старата религия не е била изкоренена дори и до 70-те години на VІ век, както личи от едно сведение на Вардан Аревелци. А ето направо един откъс от писалия през 982 г. Ухтанес, който описва каква съдба са имали старите богове в Армения: " След това свети Григор заедно с цар Трдат и ишханите, като получил разрешение да разруши всички кумири, потеглил придружен от голяма войска към местата с идоли и стигнал до [областта] на йеризацийците, до мястото, наречено Йерезамуйнк, защото първо на него се натъкнал по пътя си и със собствените си ръце разрушил [идолите]. Насочил се към капищата на Анахит, които се намирали в град Арташат и ги разрушил из основи. След това се насочил към гавара Даранали, към село Тордан и там сринал белоснежния олтар на исполина Баршамин и натрошили статуята му. После, като стигнал до крепостта Ани, разрушил статуята на Арамазд, когото наричали баща на всички исполини. А оттам, като преминал в гавара Йекелик, натрошили златната статуя на исполинката Анахит. След това, като пресекли река Гайл, съборили в градчето Тилн капището на Хони, дъщерята на Арамазд. Оттам отишли в селото, наречено Бакарич и там разорили капището на Михр, сина на Арамазд. И след като навсякъде свети Григор побил знака на Господния кръст, прогонил множеството демони, които обитавали капищата на кумирите; от тях половината намерили убежище в пределите на Ковкас, а други вземите на Халтик, предизвиквайки голям поплак срещу тях. И всички съкровища, струпани в капищата, раздал на сиромасите. А останалите богатства заедно с дастакертите (поземлените имоти) дарил в служба на Църквата". Във всеки случай арменската предхристиянска религия е била синкретична между елинистичните култове към Зевс, Афродита, Херкулес и т.н. и стария ирано-персийски пантеон. Върховният арменски бог бил Арамазд (от персийското Ахура Мазда), който обаче бил отъждествяван и със Зевс поради силното елинистично влияние в Армения след походите на Александър Велики. Анахита била изравнявана с Артемида, но пък носела същото име като персийската Ардвисура Анахита. Друга богиня е била Астлик (Астгхик), отъждествявана с Афродита и Иштар. Вахакн, отъждествяван с гръцкия Херакъл, носел име, производно от стария ирански Веретрагна. Имало е и древен арменски бог на знанието на име Тир, когото народът наричал с прякора "Пишещият". Съответствал на гръцкия Хермес и египетския Тот. Впрочем древният арменски календар като устройство бил много близък, да не кажа еднакъв с древноегипетския. На особена почит в Армения бил древният арийски бог Митра, който при арменците бил известен като Михр/Мехр. Това божество е било много почитано и от партите и при тях, както и при арменците, е имало много мъжки имена, съдържащи корена Михр - Михридат (Митридат), Михран, Ме(х)ружан и т.н. Друга богиня била Нане, дъщеря на Арамазд. Нане е поредното средноазиатско иранско божество (Наная) на почит при арменците. Като цяло може да се каже, че арменският пантеон е една интересна смесица от стари персийски божества отреди Заратустра, навлезли в него в периода ІV-ІV век пр.Хр., от гръцките им еквиваленти и от стари средноазиатски арийски божества (Михр, Нане/Наная). Последните били или заети от персите преди при тях да се утвърди зороастризмът, или привнесени под партско влияние. Не трябва обаче да се пропуска и семитското влияние в древноарменския пантеон в лицето на бог като Баршамин. Понеже стана дума за Баршамин и за Вахакн, едно малко отклонение. Един от подвизите на Вахакн било открадването на слама от сирийския цар Баршам, в когото може да се припознае бог Баршамин. Според мита в една сурова зимна Вахакн откраднал от Баршам слама и се скрил на небето. Обаче, докато яздел, по пътя оставали сламки, от които се образувал Млечният път. Едно от названията на Млечния път в Армения е "Пътят на крадеца на слама". В нашия фолклор Млечният път е известен като "пато", "път на грешниците", "сламен път", "попова слама","кумова слама". Според българската традиция в една люта зима (точно като при Вахакн), когато нямало храна за добитъка, един кум отишъл през нощта (точно като при Вахакн) у кръстника си, напълнил един кош и тръгнал към къщи. Но кошът бил продънен и сламата образувала диря (точно като при Вахакн). На сутринта кръстникът по дирята открил крадеца и отправил проклятие сламата да се запали и никога да не гасне, за да се знае, че кражбата от кръстник е голям грях. Така се образувал Млечния път. Освен от Млечния път вниманието на древните арменци било привличано и от небесните светила. Според едно арменско предание като дете Луната била палава и нетърпелива. Веднъж, когато майка й месела хляб, тя поискала да яде. Въпреки опитите да бъде успокоена, Луната искала все по-силно да яде. Тогава ядосана, майка й я пляснала с тестената си длан и я проклела да е вечно гладна и лакома. От удара Луната отхвръкнала с тестеното си лице чак на небето.Според българската легенда някога Луната била по-близо до земята, отколкото е сега. Една жена обърсала в нея ръцете си, докато прала детски пелени или докато месела тесто (точно като при арменците) и за наказание Господ вдигнал Месечината високо на небето. Според българската народна вяра с фазите на Луната се свързвали определени дейности. Когато тя нараства или е пълна, било хубаво да се започва нова работа. Тогава се сеело, присаждало, защото щяло да има плод и щяло "да е пълно". Пак при растяща луна се вдигали сватби, правели се годежи, полагали се основите на къща, изнасяло се семе за посев. При стара луна ("Стара свещ") и когато тя се изгубела напълно не се започвала никаква дейност. Не се перяло, не се тъчело, не се насаждали квачки. Тогава само се сечали дървета, защото при "Стара свещ" не ги ядели червеи. Тогава се лекували и болести, тъй като "както Луната изчезва, така изчезва и болестта". Писалият през V век арменски автор Йовханес (Ованес) Мандакуни свидетелства, че според арменците фазите на Луната влияят (засилват или пречат) на никненето на растенията. Това много разпространено схващане сред тях има паралелии в Mah yasht в Авеста, където се казва, че растителността никне най-добре по време на нарастващата или пълна луна. През VІІ век Анания Ширакаци твърди, че древните арменци наричали Луната "дойка на растенията". В Армения се смятало, че фазите на Луната причиняват различни болести, в т.ч. и епилепсия, която била наричана "лунна болест". Счита се, че вярата в болестотворното въздействие на Луната ("Злата звезда") е останка от персийско поверие. Ето линк към елинистическа глава на Анахита-Артемида от Малка Армения: http://www.flickr.co...N04/3995603481/ Ето и линк към реставрирания (от основите нагоре) арменски езически храм в Гарни: http://www.google.bg...%26tbs%3Disch:1 Та да продължим с Аршакидо-Сасанидския конфликт преди 301 г., тоест преди покръстването на Армения. Колкото и да е парадоксално, че от двете страни на фронтовата линия са народи с божества с еднакви имена, това не прави конфликтът по-хуманен. В първите постове посочих, че войните са били базирани в огромна степен на династическия принцип освен на желанието на Сасанидите да възстановят в пълния й блясък Ахеменидската империя, в която влизала и Армения. В религиозен план обаче също е имало противопоставяне. Ако преди Заратустра например Анахита е велика богина, след нея тя става "дев", тоест низвергнат бог, демон. Подобна е съдбата на Веретрагна, Митра. След реформата на Заратустра персите са противопоставени в религиозно отношение не само спрямо роднините си в Средна Азия, запазили старата почит към древните арийски божества, но и спрямо Армения, където те продължават да се почитат по предзороастрийския начин. В Армения споменатата Анахита не е демон, низвергнат бог, а велика богиня, Митра - обичан слънчев бог, а не божество на омразните сразени Аршакиди или на масагетските номади и кушаните по източната периферия на Сасанидската империя.

Загрей, виждам, че доста си се потрудил и ще е крайно невъзпитано от моя страна да не ти отговоря. 1. За начина, по който предавам надписа. Не съм палеограф, нито специалист по старогръцки. Така съм го открил, така го давам. Доверявам се на онези, които са достатъчно компетентни да разчленят грамотно надписа. 2. Съгласен съм с тебе, че окончанието -А може да е и за дателен падеж. В арменския например окончанието за родителен и дателен падеж е еднакво. 3. Направи ми впечатление, че в анализа си не си обърнал внимание на двете форми - ТАИСИ и ТЕСИ. Аз също ги бях пропуснал, обаче сега като ги гледам (пак от случайните хрумвания ), ми се струва, че се натъкваме на нещо от рода на преглас А - Е. Това явление обаче е доволно разпространено, за да може да се използва за сигурна индикация какъв е езикът на надписа. Има го в българските диалекти например (жаби-жеби), има го и в арменски диалекти, ако не се лъжа го има и в тюркските езици (но по този въпрос се обърни към проф. Добрев), мисля, че се среща и в други езици в Европа освен в българския. Самата дума ТАС в българския е персийска или поне така смята Хаджар Фиюзи в "Персийски думи в българския език", С. 2004, стр. 76, където авторката дава и персийския запис и изговор на ТАС, напълно еднакъв с българския изговор. Така че, ако се смята ТАС(И) за (пра)българска дума в надписа, то тя определено е персийска (пехлевийска) заемка, навлязла още в кавказкия период, тоест преди втората половина на VІІ век. Ако не и още по-рано в Средна Азия. 4. За възможността ТАГРО да е всъщност форма на ТАРГО не мога да взема особено отношение.Мисля да изчакам първо поредния том на БЕР. 5. Разчленяваш въпросното ΗΤΖІ на Η•ΤΖІ. А оттам вече допускаш, че ΤΖІ реално се е изговаряло като ЧИ. Въз основа на това вече предполагаш, че "приемайки обаче за 6-7-ми век за района на Седмоградието произнасянето ЧИ имаме възможност да го преведем като чи-ни = правя. (Миклошич дава само „чинити = строя", мин.св.вр. - чиниши). В българския имаме „Що чиниш ти тука?". В руския и сега чинить = правя, поправям." Отварям новото допълнено издание на "Старобългарски речник" том 2. На стр. 1192 пише: "ЧИНИТИ, ЧИНЯ, ЧИНИШИ - 1. Съчинявам, правя. 2 Подготвям се за нещо, стремя се към нещо." Тук обаче бих се осъмнил в собствено славянския произход на думата. Имам известни наблюдения, че ако трябва да се търсят прабългарски остатъци в българските диалекти и книжовен език, то добре ще е да се почне от думи с начално К-, Ч-, Ш-. Ти самият посочваш паралел само в руския език. Има ли аналогии в словенски, полски, чешки? Сръбският не ме интересува, както и руският, защото са претърпяли много силно влияние от старобългарския. Така че аз на свой ред допускам (контрадопускам), че въпросното ЧИНЯ, което ти виждаш в надписа, е прабългаризъм. Ще добавя нещо, което допълнително ще обърка нещата с ЧИНЯ. В (старо)арменския глаголът ШИНЕМ/ШИНЕЛ означава "строя, издигам, изграждам". За съжаление в момента не мога да направя справка с "Речник на корените в арменския език" на акад. Ачарян, за да видя дали думата е собствено арменска или не е семитска заемка, както подозирам, защото веднага се сещам за арамейското и еврейското ШИН "зъб, зъбер". Така че работата с твоето ЧИНЯ е много мътна. 5. Не знам защо временно изпускаш ΤЄСН•ΔΥΓЄΤΟΙ(ΓΗ). Щом ще се прави анализ на надписа, то той трябва да е на целия му текст, а не избирателно. В противен случай можеш да получиш всичко каквото си пожелаеш. 6. Продължавам вече по-накратко с въпросния САТОК от втория ти пост. Името, макар и да се срещало сред траките, е иранско по произход. Давам ти пример. В аварски некропол в Панония изписано с рунически знациимето Сатанаш (Ztns), което е бащино име и отговаря на Сатанов. Аварското Сатанаш е съпоставимо с това на Сато – цар на Кавказка Албания, споменат от Мовсес Каланкатуаци прец VІІІ век. Сатой се е наричал един арменски нахарар (феодал), участвал в Аварайрската битка от 451 г. Известна е и аланска княгиня на име Сатиник, живяла през II век и щастливо омъжена в Армения. Аланското женско име Сатана е носела една прославена героиня от осетинския епос за героите нарти и В. Абаев свързва произхода на това име със Сатиник. Като обяснение на значението на имената с корена Сат(о)- може да се посочи например тохарското Б (кучийското) s'āte "богат", за която се предполага, че може и да е от ирански произход. 7. Казваш: "Това, че двата надписа са разделени с повече от хилядолетие, може да е само доказателство за континюитет в района на Седмоградието. Някой от васалите на Саток е говорил на език/наречие, много подобно на езика/наречието на някой от васалите на аварския каган. Най-вероятно, това да е някой, който живее на същата територия от памтивека. Като вероятен кандидат са едни язиги, за които никой нищо определено не казва, но се мъдрят на картите от преди новата ера до времето на т.нар. миграции." Тук мога да направя 2 коментара: А) Хипотетичният васал на аварите не означава, че е говорил непременно на тракийски или сроден език, а всъщност да означава, че ти си засякъл обща иранска(и) дума(и) в надписа от Сен Миклош и в тракийския със Саток. Б) За язигите - много грешиш, че за тях "никой нищо определено не казва". Напротив, знае се, че са били сарманско, сиреч иранско племе. Чукни в гугъл Yazigs, язиги, за да се убедиш. Поздрави.

Тъй, аз предлагам тази тема да не я отклоняваме към облекла, моди и т.н. Ето нещо за модата, който се интересува, да потърси и самостоятелно. Има и на руски. Може и отделна тема да пусне, но нека да не се "омодва/омотва" тази. http://www.costumes..../thr355main.htm

Г-н Бойчев, взимам думата като човек, който и грам не разбира от точни науки, в училище имах едва-едва тройки по физика. Твърдите, че "на северния полюс има отвор, в който океана се изкривява навътре и навлиза от вътрешната страна на земната черупка. Там има живот и други континенти." Как може това да се докаже? Твърдението за кухата земя, която била населена отвътре, е доста стара. Още към края на ХІХ век го измисля един американски военен, забравил съм му името. После Хитлер решава, че има резон в нея и по време на войната праща екипи да я доказват. Безуспешно. Казвате, че "На полюса температурата е по-висока, отколкото на полярния кръг." Това едва ли се дължи на наличието на куха земя, а на факта, че полюсите са мястото, откъдето излизат и влизат (извинявам се за липсата на адекватен научен речник) земните магнитни линии/полета (отново извинения за нескопосния речник), които вероятно предизвикват повишаване на температурите.

"Защо не го прави като говори за набезите на славяните?" - защото може да не е счел за важно, защото не е знаел, защото е писал посред нощ и му се е доспало, а на другия ден е забравил да прави уточнения или го е домързяло, защото, защото, защото... може да е всякаква причината. Страшен аргумент имаш! А разграничението между траки и римляни правиш ти!!! Не видя ли страница 119, където личи точно обратното??? А кой тогава трябва да е нашата последна инстанция? Развинтеното ни въображение ли? Хайде, дай тогава много и убедителни паралели между културата, обичаите и религиите между траки и славяни. И то специфични паралели, а не общоиндоевропейски. Правя това важно уточнение, за да не тръгнеш с прилики между богове-гръмовержци, разни водни нимфи/русалки и т.н.

Хърсе, нищо хубаво ли не можеш да видиш в България и изобщо в света?