Aspandiat

Фружине, това, на дето те мъчи, още в края на XI век дядо Теофилакт Охридски е дал отговор в Житието на 15-те тивериуполски мъченици: Никифор Григора (ГИБИ 11, с. 149, 150) пък заявява директно, че повечето жители по поречието на Струма и Вардар са "стари преселници от Мизия" и "си служат с варварски език", сиреч говорят на български. Така че, Фружине, веднъж включили териториите на Македония и Северна Тракия в рамките на Българската държава, българските владетели са почнали политика на заселване, колонизиране, местене на населения към по-рядко населените области или към области със стратегическо значение. Тази политика е почнала ако не още при Пресиян, то от времето на Борис и не е спирала дори и в тежките години при Самуил. Преселването и разселването на хора изобщо не се е ограничавало само до българи и славяни. Разселвани и преселвани са били всякакви (в темата за Пресиян и Теофил написах, че в онези времена най-голямото богатство са хората, а не земите и движимото имущество). Например за Самуил се знае, че изселва жителите на Лариса във вътрешността на България и ги зачислява като войници. В историята на Й.Скилица и Г.Кедрин например пише, че след като Василий II завладял България, той "след като уредил работите в Дирахиум, Колония и Дринопол, както смятал за най-добре, и като оставил гарнизони и стратези по темите, разрешил на желаещите пленници ромеи да останат в страната. А на другите той заповядал да вървят след него". Към това изречение Михаил Деволски е направил една добавка, която дава по-голяма конкретика що за хора е бил преселвал Самуил и зачислявал като войници: "от заловените някога войници мнозина от тях били ромеи и арменци, заселени от Самуил в Пелагония, Преспа и Охрид". Подобни сведения от писмените паметници изобщо пък не отчитат доброволни или доброзорни (поради чужди нашествия, глад и т.н.) преселения на отделни села или групи хора, извършени в периода IX-XII век.

Графе, налей си една бира и спри да се пенявиш кой кога и защо може или не може да влиза тук да пише или да не пише.

Физици смятат, че времето буквално ще спре Времето си отива от Вселената, смятат испански физици. Макар да звучи парадоксално, тяхната статия е публикувана в авторитетното научно списание Physical Review D. Професорите Хосе Сеньовийа (Jose Senovilla), Марк Марс (Marc Mars) и Раул Вера (Raül Vera) доказват, че времето бавно изчезва от нашата Вселена и може окончателно да спре след милиарди години. Според тази хипотеза времето не е абсолютна част от пространство-времевия континуум или "четвърто измерение". Времето е излишна и произволна човешка конструкция. Преди десетина години астрономите забелязват, че свръхновите по-бързо се разпръскват с напредването на възрастта на Вселената. Тогава физиците предполагат, че нещо трябва да причинява разширяване на Вселената, че някакъв вид антигравитационна сила трябва да раздалечава с все по-голяма скорост галактиките една от друга, и наричат тази неидентифицирана сила "тъмна енергия". А загадъчнатата "тъмна енергия" равномерно запълва цялото празно пространство като съставя около три четвърти от цялата материя на Вселената. Но и до днес никой не знае какво е тъмната енергия или откъде идва. Хипотезата на тримата испанци за радикален край на времето е и алтернативно обяснение за "тъмна енергия". Тъмната енергия е илюзия Професор Сеньовийа и колегите му предлагат, че няма такова нещо като тъмна енергия. Сеньовийа има радикален отговор - не се заблуждавайте, че разширяването на Вселената се ускорява, защото времето се забавя. В ежедневието ни промяната не е осезаема. Но тя ще е очевидна в космически мащаб и ако проследим развитието на Вселената над милиарди години. Промяната ще бъде безкрайно бавна от човешка гледна точка, но от гледна точка на мащабите на космологията, изучаването на светлината от древните слънца, които са засияли преди милиарди години, тя може лесно да се измери. Тримата испански физици не само отхвърлят като абсурдна тъмната енергия, но и самото наблюдение на "ускорено" разширяване на Вселената, според тях, е нищо повече от подробна илюзия (самото разширяване не е илюзия, а ускореното разширяване). Тази илюзия на ускорение се дължи на това, че времето постепенно се забавя като часовник с изтощена батерия. "Ако времето постепенно се забавя, то ние наивно използваме нашите уравнения да извлечем промените на разширяването за стандартен поток от време", разказват авторите на статията. И така, какво означава това? Тази теория предполага, че четвъртото измерение на Вселената (времето) бавно деградира в ново пространствено измерение. Ако това беше така далечните звезди, които ние възприемаме като отдалечаващи се от нас с все по-нарастваща скорост, просто създават впечатление, че се ускоряват. "Нашите изчисления показват, че ние бихме си помислили, че разширяването на Вселената се ускорява", обяснява проф. Сеньовийа. "База на нашата идея е един конкретен вариант на суперструнната теория, в която нашата Вселена се ограничава до повърхността на мембрана или мембрани, плаващи в многомерното пространство". След милиарди години, времето би престанало да бъде време като цяло. "Тогава всичко ще замръзне като моментна снимка на един миг завинаги", заяви Сеньовийа пред списание New Scientist. "Нашата планета тогава ще е отдавна загинала". Илюстрацията е на филипинския сюрреалист Norvz Austria Какво казва физиката По принцип физиката отдавна е приела ефекта забавяне на времето. Това следва от уравненията на Специалната теория на относителността на Айнщайн. Ефектът е потвърден от много експерименти. Но времето да изчезне ... това дори самият Айнщайн не предполагал. Интересно е, че идеята не е пълна глупост. Според общоприетия модел на космологията, който има за цел да обясни началото на нашата Вселена, самото време (заедно с другите измерения, характеризиращи целостта на пространство-времето) се е появило по време на Големия взрив. Гари Гибънс, космолог в университета в Кеймбридж, намира в теорията на Сеньовийа редица предимства: "Ние смятаме, че времето се е появило с Големия взрив, но след като може да се появи, следователно, може и да изчезне - това е просто обратен ефект". Няма нужда за притеснение все пак. В случай, че тази хипотеза се окаже реална, има доста време да измине - около 5 милиарда години, преди часовникът да удари полунощ за последен път и да остави всичко във Вселената, включително и нас, замръзнало в необятността на пространството завинаги. http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fizitci-smiatat-che-vremeto-bukvalno-shte-spre-video_84575.html

Не ми се търси в една книга точната страница, но в нея пише, че след едикта на Каракала от 211 г., даващ права на римски граждани на всички жители на империята, и половин век по-късно в Галия "старите римляни" (оригиналните, колонистите от Италия) гледали с насмешка на "новите римляни" (галите с римска лична карта).

А варианта в Северна Македония да е просто голяма мизерия и да не си струва да се правят усилия да бъде отново завоювана обмислял ли си го?

Фружине, разбирам ината ти да не признаеш, че не си прав. Не ми се занимава да пиша повече големи коментари, за да обяснявам.

Фружине, не мога да разбера какво си се вторачил в този Средец през 8 век, без да погледнеш нещата в контекст. На кого му е до Средец през 8 век? На никого! ИРИ при исаврийците се бие на изток с арабите, а след това Константин V се обръща към България. Но срещу нея всичките му операции са водени или по море, или по суша по направлението Одрин-Ямбол-Айтос-Несебър и отвъд Хемус. Или пък операциите са комбинирани. Но никакви операции няма по направлението Одрин-Пловдив-Сердика. На българите по същото време съвсем пък не им е до Сердика, те водят борба за оцеляване на държавата им и са в отбранителна позиция. При Кардам, при когото българите донякъде преминават в контранастъпление, главните операции се водят пак между Странджа и Хемус. Причината е, че по традиция от времето на Тервел, през този участък е най-лесно да се атакува Плиска по суша. Да, Сердика през 8 век е пустеещ град. Но както ти обясних по-горе, той не представлява военно-стратегически интерес за никоя от двете враждуващи сили. България няма сили да се заеме с разширение на югозапад чак до началото на 9 век, защото ближе раните от ударите на Константин. Обаче какво се случва при Крум. Аварският хаганат е съсипан от франките и Крум се възползва от това за го довърши и за прокара българските граници на запад до Тиса. Потенциалният враг в тила на България вече го няма. И не щеш ли след някоя и друга година Никифор решава да възстанови укрепленията на Средец и да прегради със силен гарнизон маршрута по Струма към Беломорието и Македония. Защо го прави? 1. Защото на първо място империята още при Ирина и Константин VI започва да съвзема в глобален план и да си връща старите загубени позиции, като например възстановява крепостта Берое. Нищо чудно по същото време да е поправена и Пловдивската крепост. 2. Защото още през 789 г. българите на Кардам организират първия си поход по поречието на Струма. Тоест това направление вече е "оперативно интересно" за българите. Несъмнено тази българска войска е преминала през Искърското дефиле. По същия начин оттам е преминала и изпратената от Телериг войска да "оплени Берзития". По този маршрут не е имало какво да спре придвижването на българските войски, закото през 8 век Сердика е пустеещ град. И какво се получава в резултат на тези две български кампании? В Константинопол (там не управляват глупаци) набързо са осъзнали, че по линията Средец-Струма се е отворил нов коридор за настъпление към Солун, Беломорието и дори тема Елада. Който поради това, че е откъснат от тракийския театър от Ихтиманския проход, Рила, Пирин и Родопите, позволява внезапни български удари, на които не може да се даде бърз и ефективен отпор поради отдалечеността на новия военен театър. И съвсем логично става това, което става - Никифор възстановява крепостта на Средец и поставя силен гарнизон, който да е не само респектиращ като численост (6000 души), но и да може да провежда самостоятелни операции на този отдалечен военен театър. По този начин, както и онзи ден ти написах, достъпът на българите по маршрута Искърско дефиле-Сердика-Струма към Солун е затворен. В отговор в Плиска (където също не са управлявали глупаци) са приели вдигането на Сердика и поставянето на гарнизон там като потенциална заплаха за диверсия в дълбокия български тил през Искърското дефиле докато на традиционното направление вървят главните ромейски операции. Възприемат го и като преграждане на всякакъв достъп до балканския Югозапад и на разширение в тази посока. Както (това спекулативно поради липса на данни) и че възстановяването на крепостта Сердика с нейния голям гарнизон прекъсва и съобщителната линия с Куберовите българи. Събитията между 805 и 811 г. определено говорят за нажежаване на отношенията между България и ИРИ. Сердика е възстановена, през 807 г. Никифор тръгва на поход срещу България, но е принуден да го прекрати заради заговор в тила си. На следната 808 г. Крум нанася удар по Струма и плячкосва 1100 литри злато войнишки заплати, а през 809 г. завзема Сердика и си отваря оперативен простор на югозапад. През 811 г. в отговор идва големият поход на Никифор, катастрофата и т.н. Надявам се най-накрая да съм те убедил, че няма как Сердика да представлява военно-стратегически интерес за България през 8 век. Затова градът остава извън интересите ни. В началото на 9 век обаче ситуацията се оказва коренно променена.

Нищо общо няма Ловеч със схемата на Бабкин. Частите се карат от Китай в Ловеч, където се сглобяват, но автомобилите не се връщат обратно в Китай да се продават там, а са предназначени за тукашния регион. А при тракторите е точно обратното - трескаво шарене насам-натам през Атлантика. Цялата работа ми мирише на сделка с Кремъл, който е поставил като условие (за да си няма проблеми Бабкин) сглобяването да се осъществява на руска територия, за да отварят и поддържат работни места. Има и още нещо, за което се сещам - за едни кражби на американски танкови технологии (танкове) през 30-те години под формата на части, които отпътували от САЩ към СССР под етикета "разглобен трактор".

И то на фона на няма и 20 години по-рано насилствено "обединение" на ободрити, браничевци и др. племена по Дунава, осъществено с речен флот и огън и меч.

От начина както си го написал, се разбира следното: правят частите на тракторите в Канада, карат ги до Русия и там сглобяват тракторите. След това карат обратно тракторите до Канада, за да ги продават там и в САЩ. Вместо да осъществяват целия процес в Канада и да си спестят време и транспортни разходи.

Същият спомен го имам и аз. През юли 1990 г. пътувахме с влак за Чехия на детски лагер. По гарите хора се тълпяха под вагоните и искаха да им дадем нещо. Разбирах само виковете "цигарете", но никой не пушеше. Като се замисля, сред просещите имаше не само румънски цигани, а и румънци. На връщане от Чехия докато влакът се движеше успоредно на един черен път, по който едно цигане караше старо колело, а друго поттичваше до него, един от нашите изхвърли някакъв боклук увит в бяла салфетка. Направо се втрещихме как мигом цигането метна колелото настрани и се хвърли към трънаците да провери какво е изхвърлено от влака. Тогава с пишлемешкия ни 14-годишен акъл се смеехме на сцената, но по-късно си дадох сметка и ми дожаля до какво скотско състояние е бил докарал Чаушеску "поданиците" си. Имам обаче и други спомени. Някъде към 1984-1985 г. дядо ми беше на кратка екскурзия до Букурещ и ми донесе от там сигурно 30 големи шоколада с красиви опаковки. Не знам дали са били вносни или правени в Румъния, но по това време у нас по магазините нямаше такива шоколади. Беше ги наредил ветрилообразно на леглото на село. Гледах ги с детско удивление, но тъй като като малък не си падах по шоколадите, изядох сигурно 1 или 2. Повечето от останалите дядо ми ги подари на други деца или на съседи. Сега ако ми паднат 30 шоколада, няма да им простя.

Към горното. Интересно е дали е възможно филологически "бурджан" да е вариант на "бурган", като финалното -ан да е средноперсийски суфикс за множествено число спрямо традиционния суфикс -ар. Тоест да имаме успоредните "бурган~бургар/булгар". Би било добре ако Перкунас се включи по този въпрос.

Абстрахирайки се от твоето допускане, че Пресиян бил владетел на Куберовите българи, а Маламир - на Аспаруховите, което Йончев доказва, че не е възможно, защото Исбул няма как да е кавхан и на едните и на другите, смятам, че останалата част от хипотезата ти е наистина интересна. Допускайки, че на Балканите (подчертавам това) бурджан са Куберовите българи, а булгар са Аспаруховите, и първите са били известни и като барсил/варшан/барч, инициативата на Телериг да избрати 12-хилядна армия да пресели в България "берзитите" от Македония добива други измерения. След като през 763 г. от България бягат 208 000 славяни, няма логика малко по-късно Телериг да иска да заселва на своя територия отново славяни. Ако берзитите са били клон на българите, излиза, че Телериг иска да пресели в България свои хора с цел да поправи силно пострадалата демография на държавата. Но доказването на хипотезата, че бурджан = барсил/варшан иска много допълнителна работа. Хамидуллин е свършил това-онова, но недостатъчно. Ще отбележа нещо, което подкрепя хипотезата му. През 482 г. арменецът Мовсес Хоренаци описва едно нашествие от 198 г. в Армения, извършено от хазари и барсили. Осем века по-късно едни друг арменец, Вардан Аревелци, също пише за тези събития, но при него нашествениците са хазари и булгхари. Тоест по пътя на формалната логика може да се приеме, че той заменя едно название на българите (барсили у Хоренаци) с друго название - булгхари. Проблем е обаче големият брой топоними и етно-топоними с подобни имена. Например в арменската география от VII век "Ашхарацуйц" с името Варчан (разширена редакция) или Варджан (кратка редакция) е обозначен град, намиращ се някъде по североизточно от границите на днешен Иран. Изглежда за същия град пише през XIII век и Йакут ал-Руми (ал-Хамави), но за съжаление не мога да намеря текста му и цитирам откъса през втора ръка от Димитър Табаков: В манихейски текстове се споменава и за някакъв Варучан-шах в Кушаншахр, тоест на територията на бившата Кушанска империя. Има и други подобни топоними. На северозапад от Месча и Пенджикент Йакут ал-Руми посочва селището Бурсан (Бурсан-джирт, тоест град Бурсан), намирало се в околностите на Самарканд. Саад ас-Самани (1113–1167 г.) споменава за едно друго селище на име Бурсанджирд. То било едно от селищата на Мерв, на 3 фарсаха разстояние от него. При описанието на град Бунджикат (Пенджикент) – главния град на Усрушана – Макдиси, съобщава, че за снабдяването му с вода са били използвани водите на шест потока, един от които се наричал Бурджан. Обаче в "Ашхарацуйц" с името Варджан е наречена и Иверия (Грузия). По същия начин Иверия е записана в Кааба на Заратуштра през III век. Тоест трябва да внимаваме много.

Фружине, или аз не съм го написал ясно, или не си ме разбрал. Пловдив ти е свързващото звено между Адрианопол и Средец. Докато Пловдив е ромейски, Средец е уязвим откъм опити ромеите да си го върнат. Върнат ли си Средец, автоматично бива запушен коридорът за български офанзиви по Струма към Беломорието и Солун. Че и към Македония. Неслучайно българското разширение на югозапад започва едва след като Крум овладява Средец. Защо мислиш, че Никифор възстановява укрепленията на Средец и разполага в него 6000 души арнизон. Защото е бил наясно, че Средец е ключ към Западните Балкани и същевременно щит и преден пост на ромеите за тяхната защита. Никой не говори за използването на Средец като база за преминаване през Искърското дефиле с цел нахлуване в Мизия. Стане ли Пловдив български, коридорът за настъпление към Средец е затворен, защото от едната страна на Пловдив са Родопите, а от другата - Средна гора. За българите Пловдив е това, което е Средец за ромеите - ако Средец пази подстъпа към Солун, Беломорието и Македония, Пловдив пази подстъпите към Средец и ако българите държат приличен военен заслон по линията Пловдив-Несебър, която е второстепенно направление, спокойно могат да настъпват в посоката от Средец на юг, която е тяхното първостепенно направление. Че при Симеон всичките ключови сражения се водят на ромейска територия в Източна Тракия с едно изключение при Ахелой. Пловдив се явява твърде западен, за да служи като пункт за съсредоточаване на войски за настъпление. Логично е този пункт да е районът на Ямбол-Айтос. Още повече, че Източният Балкан е най-удобното място за форсиране на планината и за удар по Преслав и Плиска. Може да си сигурен, че след Никифор на всички български владетели им е държал влага споменът за ромейското нашествие и са взимали всички възможни предпазни мерки.

Ох, Ники, в летните жеги малцина биха имали силата на волята да изчетат 100 страници стенограма. Но ми прави впечатление, че като че ли у нас има традиция свинщините да се сервират на матриала все лятно време, когато той се с разтопен от жегите мозък и е на вълна море и отпуски. Например: 1. В летните месеци (юни 2017 г.) пробутват решението за ограничаването на разплащанията в брой първоначално от 10 000 до 5000 лв, а от 1 януари 2019 г. до 1000 лв. 2. На 1 юли ни сервираха поредно увеличение на цената на природния газ и тока. 3. През юли разсекретяват втората стенограма за КТБ. Първата я разсекретиха през юни, пак в топлото. 4. От 1 юни 2016 г. СО без да се аргументира, увеличи с 60% цената на билетчето в София. И т.н. и т.н.

Добре. Но все пак Шевченко е направил опит да изгради някаква свързаност на събитията. Ако отречем подхода му, какво можем да направим с данните от надписа на Маламир? От него научаваме за ромейско нашествие в България. Защо нито един достигнал до нас гръцки текст не споменава за него? От българска гледна точка то е било достатъчно сериозно. От ромейска гледна точка това нахлуване може да е било съвсем маловажно и поради тази причина не си е струвало да бъде отразено. Реално обаче загубата на Пловдив е сериозна от военно-стратегическа гледна точка, защото "скъсява фронта". С падането на Пловдив българите вече имат в десния си фланг Родопите и грижата им ще е да осигурят отбраната (и настъплението) си по скъсената линия Асеновград-Несебър. Вече е невъзможно ромеите да ударят директно по Средец и с отвоюването му да се запуши линията за българско настъпление по Струма от север в посока на Солун и Беломорието. Защо смятам, че схемата на Шефченко заслужава доверие въпреки че е хипотеза, доказваща друга хипотеза. Ако се погледне историята и политиката на Византия между Юстиниян II до Константин V, че и до по-късно, става ясно, че за империята най-големият капитал по онова време не са златните и сребърни наличности под формата на монети или на вещи. Не е дори и земята. А хората. Затова Юстиниян преселва в Памфилия и Киликия мардаитите от Ливан и се пазари с арабите за кондоминиум над Кипър, съгласно който двете страни съвместно прибират данъци от острова, сиреч експлоатират човешкия капитал. Какво прави Константин V при управлението му извън военните действия против араби и българи? Преселва човешки маси от Армения и Сирия в Тракия и Анатолия. Дори политиката му по отношение на папата реално пак опира до въпроса за човешкия капитал - като иззема Южна Италия и Илирик от църковната юрисдикция на Рим и ги подчинява на Константинопол, той пренасочва църковните данъци и плодовете на човешкия труд към империята. Да не забравяме, че пак Константин попълва оредялото от чума население на столицата с жители от провинциите. Пак Константин приема 208 000 славяни, избягали от България, като нищо чудно и имперски емисари да са подтикнали тези славяни да се преселят. С други думи, Константиновата политика е силно доминирана от темата за човешкия капитал. Наследникът на Константин, Лъв IV Хазар, продължава политиката на баща си, като преселва в Тракия 150 000 души, отведени от Киликия през 778 г. след поход против арабите. Дори и бройката да е преувеличена, идеята на политиката при Лъв Хазар е същата - хората са най-големият капитал, защото дават работна ръка, данъци, производство и войски. За българите нещата са стояли по същия начин, въпреки че в подкрепа на това имаме само един факт - изпратената от Телериг войска с цел да пресели в България племето берзити. И сега вече да се върнем на събитията от 836-838 г. Отвъд Дунава, вероятно в района на Бесарабия и Южна Молдавия е имало, съгласно Продължителя на Георги Монах (ПГМ) 10 000 мъже със семействата им или поне 50 000 души ромейски пленници. Всеки със своя професия, занаят, сиреч население притежаващо утвърдени трудови навици и квалификации. При изобщо рядкото население на България в онези времена и особено рядкото население северно от Дунава, тези 50 000 души са безценен капитал. В един момент по Дунава се появява ромейски флот, който блокира реката и не позволява на изпратените от Плиска войски да попречат на преселението. Стига се до военни сблъсъци с намиращите се северно от Дунава малобройни охранителни български части, които търпят поражение и от Плиска се обръщат за съдействие към маджарите. По същество виждаме репродуцирани военни операции с участие на ромейски флот от времето на Константин V, а по-късно този модел се повтаря и по времето на първата Симеонова война от 894-896 г. Извеждането на 50 000 работници и данъкоплатци е открито враждебен акт. Никоя себеуважаваща се държава и по-важното, нито един владетел, който не желае загуби престиж пред поданиците си и аристокрацията (сиреч да избегне риска от бунт), няма да остави тези действия без отговор. Да си спомним как започват българо-византийските войни при Константин V - Телец иска данък за построени крепости в Тракия и отказът довежда до българско нашествие. От надписа си Маламир твърди, че той първоначално живеел добре с ромеите, но после те опустошили земята му. Силно се съмнявам това ромейско нахлуване да е било резултат на това, че стратегът на тема Македония скучаел и на своя глава решил да проведе учение на войската си в реална ситуация в българското Загоре. По-вероятно опустошаването на българската земя, за което пише Маламир, да са били плячкосвания и безчинства, извършени от ромейския флот в Северна Добруджа и Бесарабия по времето на извозването на пленниците. В отговор Маламир и Исбул са ударили Тракия и са завзели Пловдив. Ако "опустошаването" е станало през 835/836 г. в Тракия (и то без никакво писмено отразяване в гръцките извори!), то оставя висящо откъм причинна връзка. Както и остава без причинна връзка българският военен отговор в Тракия. Ако "опустошаването" е станало през 836 г. в Бесарабия и Сев.Добруджа по време на извеждането на пленниците, вече би имало логика това да е било прието в Плиска като казус бели. В резултат Пловдив е завзет, следва удар по Струма, а вероятно и западно от Струмица, в територии, които реално са ничии и не са пряко подвластни на империята. Към края на 837 г. конфликтът уреден (поне временно), българските придобивки са признати от империята срещу военна помощ на арабския фронт. Май се получи малко хаотичен постинг, но така става при опит да се навържат множество елементи.

Грешката с надписа е моя. Да, възможно е Пресиян да е имал предвид точно помощта, оказана под формата на войски, изпратени на изток против арабите. Плюсче от мен. Ако се хване човек да събере всички откъслечни, единични и дребни изворови и епиграфски сведения и фрази, вероятно ще се получи наистина интересна картина за отношенията между България и ИРИ между 836-852 г. Ето, ти обърна внимание на надписа на Пресиян, Атом пусна 1-2 неща от ГИБИ, аз докарах Масуди и М.Сирийски. Сигурно има и други дребни, но важни податки.

Натан Майер Ротшилд е роден през 1777 г. Но сигурно Хазин има някакво подходящо обяснение как един сополивец на 4 години или пък пъпчив пубер на 14 години ще "вземе под контрол зараждащата се финансова система на САЩ". Фружине, вместо да си губиш времето с пропагандиста Хазин, ако наистина искаш да четеш смислени неща, ето това ще ти препоръчам. Книгата е превод на руски по английското издание. Авторът е проф. Джовани Ариги, а заглавието е "Дългият ХХ век". Arrighi.pdf

Потушаването на бунта на Тома Славянина. Не може да се има предвид изпращането на военна помощ против арабите, защото то е станало след смъртта на Маламир.

Дядо Паисий определено е бил чел, надали в оригинал, а в превод, дядо Теофан Изповедник. Паисий: Теофан:

За коментарите на Златарски, който е дал Атом. Само че как тези твърдения на Златарски се вместват с домашното сведение за конфликт между ИРИ и България при Маламир през 836 г.: "Кан ювиги Маламир е от бога владетел. Моят дядо Крум с нас намери (?) тези работи. А баща ми, владетелят Омуртаг, сключи тридесетгодишен мир и живя добре с гърците. Отначало и аз живях добре, но гърците опустошиха земите ни. И владетелят Маламир, като управляваше заедно с кавхан Исбул, тръгна на поход срещу гърците с войска и опустоши крепостта Проват, крепостта Бурдидзо и земите на гърците. И извърши всичко славно и дойде до Филипопол, а пък гърците избягаха. И тогава кавхан Исбул заедно с преславния владетел води преговори с филипополци." Реално мирният договор е нарушен след 20 години. И то по инициатива на ИРИ. На мен ми е интересно обаче защо нито един гръцки извор не споменава за конфликта от 836 г. Имаме само надписа на Маламир, който е съставен като обвинителен акт срещу византийското вероломство. Има и още нещо интересно около събитията от края на управлението на Маламир. Българската историография отнася извозването на византийските пленници по море от Отвъддунавска България към 838 г. В Укипедия обаче това събитие е изтеглено през 836 г. Горното твърдение е базирано на: I. Sevcenko, Review of New Cambridge History of the Byzantine Empire, Slavic Review, p. 111, 1968. https://en.wikipedia.org/wiki/Theophilos_(emperor) Ако датата на извозването на пленниците се изтегли 2 години по-рано, през 836 г., това може да постави и сведенията на Маламир за българо-византийски конфликт през същата 836 г. в логическа рамка, а не като някакво изолирано и незасвидетелствано от гръцките извори събитие. Вероятно операцията по извозването на пленниците е била замислена като съчетание от нея и паралелна военна диверсия в Тракия с ограничен местен характер, проведена от войските на тема Македония и евентуално на тема Тракия. От Продължителя на Георги Монах (ГИБИ 6) става ясно, макар да не е споменато пряко, че ромейският флот е блокирал преминаването през Дунава и българските войски, намиращи се в Мизия, не можели да попречат на бягството на пленниците. Та се наложило българите да потърсят съдействието на маджарите, които да възпрепятстват операцията. Но и маджарите не свършили кой знае какво. По същото време ромейските части от темите Македония (и Тракия) нахлуват в Загоре с цел отвличане на вниманието на Маламир и Исбул от операцията северно от Дунав. Но тук не е имало флот, който да блокира българското придвижване и изглежда, че Маламир и Исбул "не са разбирали от майтап" и след като спрели ромейското настъпление, предприели на свой ред контраудар и не само разграбили Проват и Бурдиздо, но и присъединили Пловдив, вероятно по мирен път и в съгласие с местното население. След тази прелюдия, започнала доста лековато от ромеите, на следната година българите предприели сериозно настъпление на югозапад по Струма и Беломорието.

По този повод има още нещо, което от години не ми дава мира. Йосиф Генезий например в противоречие със всички ромейски традиции и практики в областта на титулуването на чужди владетели, нарича Омуртаг "василевс". Мисля, че това се среща и у още един ромейски автор, но сега не мога да се сетя кой е. Но такава "грешка", която е много сериозна, защото е пробив (и то от собствената ръка) в ревниво пазената от римските василевси йерархия на владетелите, реално създава прецедент. Както и загатва, че от Омуртаг до Борис "стават разни работи" между Византия и България, като втората си издейства големи екстри и придобивки, като се почне тези за оказаната помощ срещу Тома Славянина (нищо, че Генезий и сие пишат, че Омуртаг натрапил помощта си) и се стигне "усвояването на Македония" и до военната помощ на арабския фронт 837-838 г. Преди време с един колега културолог от СУ си говорехме за феноменалното византофилство на ВБЦ и липсата на собствено българска историческа книжнина от този период. Та той ми каза нещо, което трудно смлях и още трудно го смилам, а именно, че идеолозите на ВБЦ разглеждали България като западната половина на Романия, като ромейския Запад, докато василевсът управлявал Изтока. И тъй като България била едната половина на великата православна Римска империя, в Търново не смятали за нужно да пишат своя история, след като имали ромейската, която всъщност била и българска. Тази симбиоза, разбира се, не пречела периодично западният брат да се пердаши с източния, след което отново настъпвало единение. Далеч съм от мисълта, че подобна симбиоза, поне на идеологическо ниво, е можела да съществува между езическа България и империята по времето на Омуртаг и Пресиян. Просто я дадох като илюстрация, че историята на отношенията между българи и ромеи между 681 и 968 г. не е само "филмът е хубав, има 2 часа бой", а са далече по-сложни и неправолинейни. Напук на учебниците и стереотипите.

И какво излиза. Че има данни за омиротворяване на "западния фронт" след 837 г., но по инерция още от времето на Златарски се внушава, че до покръстването България и Византия са в перманентен конфликт, макар и със затишия в него.

Когато си я пускал тази тема през 2008 г., аз дори не съм подозирал още, че има форум с името БГ наука.

П.П. И обърнете внимание на още нещо - сведението на Паисий българска помощ в Анатолия и Армения и това за битката при Хадат се отнасят все за периоди на "дълбок мир" между двете държави. В "Геста Хунгарорум" пък имаше едно сведение за участие на ромейски контингент на българска страна във военни действия против Маджарите в Банат.