Aspandiat

Кажи ми, брате, как да приемеш сериозно писанията на човек (Ив. Венедиков), който нарича сирийския якобитски патриарх Михаил Сирийски "византийски хронист"...

Понеже тук се заговори за почти пълното отсъствие на приемственост между Първото и Второто българско царство и едновременно се завъртяха в темата Вест и Остготска Италия, Англия, се зачудих колко ли е голяма приемствеността между Англия на Алфред (9 век) и Англия на Ричард Лъвското сърце, като се има предвид, че огромна част от аристокрацията й е норманска, а официалният език е френски. Или каква приемственост има между Лангобардското кралство, закрито от франките в края на 8 век и т.нар кралство Италия от следващите столетия, което реално е само титулно кралство в състава на Германската империя а по-късно се разпарчетоства на градове-държави. Интересно ми е каква е приемствеността между Вестготското кралство на Леовигилд и Кастилия на Изабела. Ми скъпи съфорумници, ако не броим Франция, единствената държава в Европа, която е създадена по време на Великото преселение на народите (5-7 век) и още съществува на картата, това е България.

Ще чета написаното от Киров малко по-късно, че сега нямам време, а си струва внимателно да се чете. Само 2 неща ще вметна. 1. Сумата от 2,5 милиарда златни франка взети от Турция заеми сигурна ли е? Защото това е огромна сума, равняваща се на 125 милиона златни английски лири към онзи момент. Само за сравнение - когато Лондон изкупува контролния пакет от акции на Суецкия канал, необходимата за целта сума е била около 4-5 милиона лири. През пролетта на 1915 г. пък, във връзка с доставянето на оръжия на Русия на кредит (ама с неясно погасяване), директорът на Банк ъв Ингланд заявява, че ако резервите на банката паднат под 200 милиона златни лири, тя ще преустанови това кредитиране. 2. Към картата на европейската ЖП мрежа. По принцип допреди 1914 г. с изключение на Англия, Скандинавия, Холандия и Германия, европейската ЖП мрежа е строена основно с френски капитали с някои изключения.

Чакай да вляза да му цъкна едно плюсче на Никито.

ЕДНО ЕПТЕН ПРАВИЛНО РАЗЧИТАНЕ НА СТАРИЯ 7000 ГОДИНИ НАДПИС ОТ ГРАДЕШНИЦА Понякога обичам да дискутирам древната българска история в онлайн пространството. Нерядко не само че се получават плодотворни дискусии, но понякога става така, че великите прозрения да ми биват давани свише от Великата трако-българска богиня-майка. Разбира се, преди това тя ме насочва към изследвания и разработки, ключови за разкриването на инак така старателното фалшифицирано от тъмните сили наше славно минало. Така например снощи Великата трако-българска богиня-майка ме насочи интуитивно към една ценна публикация на големия познавач на нашата трако-българска/българо-тракийска древност г-н Спароток. Става дума за стария 7000 години надпис от Градешница (вж. на снимката), за който г-н Спароток предлага находчиво разчитане. Ето какво гласи разчитането на линеарните знаци от Градешница, предложено от г-н Спароток: ================ У РАЯСУ ПАСУПОТО СУТУО/ СТУО 3 ??? ================ Г-н Спароток дава следния превод на тази кратка поредица от загадъчни думи. ================ У е идентично на предлога У, В, ВЪВ; РАЯСУ – може да се оприличи на арийското РАИС –дар, или РАЯ- форма на РАДЖАН-цар, принц, в случая думата е представена в склонена форма, както би било логично за древна реч; ПАСУПОТО - склонена форма на име на божество, името отговоря най-добре на арийското ПАШУПАТИ –господарят на животните; СУТУЕ, СТУЕ може да се оприличи на арийското СТА, СТАТИ - поставям, оставям, давам; III - 3 – три дара? ================ Финалният превод на стария 7000 години надпис от Градешница, предложен от г-н Спароток, е следният: В ХРАМА НА ПАСУПОТ (пазителят на стадата) ОСТАВИХ ТРИ ДАРА. ================ Мисля, при всичките ми адмирации и възхита от това находчиво решение, че преводът не е коректен и като представител на толкова недолюбваната „казионна наука“ смятам окажа помощ и да предложа свой, който е ептен правилен, дори може би единственият правилен. Ето го: ================ У РАЯСУ без съмнение означава „у рая“, тоест „в рая“; ПАСУПОТО следва да се тълкува като „пасе/пасà патки“; СУТУО/СТУО очевидно е архаична трако-българска или българо-тракийска форма на името Стою/Стойо; 3 подсказва броя на патките, пасани от Стою/Стойо. ================ И така, финалният превод, който аз предлагам е следният: СТОЙО ПАСА ПАТКИ В РАЯ, 3 [НА БРОЙ]. ================ Предложеният от превод е много ценен, защото предоставя важна информация за религията, икономиката и антропонимията на древните ни трако-български или българо-тракийски предци. Какво имам предвид? 1. На първо място от този кратък надпис разбираме, че древните трако-българи/българо-траки са вярвали в Рая. Дори е възможно те да са първият народ, от който се е разпространила по света представата за небесната градина. 2. На второ място се разбира, че древните трако-българи/българо-траки са имали патки, тоест добре развито птицевъдство. Докато съвременните древните трако-българи/българо-траки нямат топки. 3. На трето място в краткия надпис завоалирано е внушена идеята за демократизма на древната трако-българска/българо-тракийска религия, която е позволявала да се пасат патки в такова свещено място като Рая. Тази интерпретация се подкрепя неоспоримо от факта, че средновековните трако-българи/българо-траки вдигат първото антифеодално въстание в света, а през XX век и първото антифашистко въстание в света – явни доказателства за хилядолетните ни демократични традиции. 4. Разчетеното от надписа от Градешница име СТОЮ/СТОЙО показва недвусмислено, че нашата антропонимия не се е променила ни на йота за 7000 години, което пък сочи, че създателите на надписа от Градешница са чиста проба трако-българи/българо-траки. ================ П.П. Смятам при първа възможност, снабдявайки този текст със съответния научен апарат и бележки, да го ъплоудна и в сайта academia.edu, за да стане достъпен за цялата световна научна общност и веднъж завинаги да се строши на клеветата зъбът, че древните трако-българи/българо-траки са били прост и безписмен народ.

Не са емитирани 21 млн, а това е лимитът, до чийто брой те могат да бъдат генерирани. Досега са генерирани някъде 16,8 млн. Ей тук има статистика за курса им: https://charts.bitcoin.com/ И точно този краен брой от 21 млн е основание на Стив Кийн да твърди, че биткойн е проектиран като дефлационен. Подобно на златото, чието количество в природата е крайно, така биткойн и технически е създаден да не може да бъде "допечатван" след достигането на лимита от 21 млн бройки. Тоест спрямо традиционните валути курсът на биткойн ще расте по подобие на постоянния, макар и не така драматичен ръст на златото спрямо долара.

Последните седмици новинарското и информационното пространство е залято с какви ли не вести и материали около биткойн треската. Прави ми впечатление, че в потока на информация цари голям хаос и едва ли не всеки бълва нещо по темата. Което за мен е признак не само за неяснота какво се случва, но и за това, че самите пишещи се чувстват объркани. Не че аз съм разбирач, давам мнение като страничен наблюдател, който само чете, но няма нужната подготовка да коментира. Въпреки това ще дам своите 5 стотинки към темата с 4 точки. 1. Основната маса от материали по темата "биткойн" лансират идеята, че това е нов огромен балон, който рано или късно (по-скоро рано) ще гръмне оглушително и ще завлече със себе си наивниците, които последни са се хванали на хорото. Такава например е една статия, написана на достъпен език, от финансиста и университетския преподавател Емил Хърсев във в. "Сега". http://www.segabg.com/article.php?id=884948 Внимателният прочит на статията на Хърсев обаче показва, че той разсъждава като финансист от старата школа, който например поставя на една нога биткойн треската и холандската лале треска от 17 век. Но същевременно Хърсев не е наясно със или напълно пренебрегва техническите характеристики и параметри на биткойн валутата, особено това, че в нея е заложено крайно число от ок. 21 милиона броя. 2. Втората линия, която се прокарва в новините и анализите е, че биткойн е враг на традиционната банкова система и тя съответно вече предприема или скоро ще предприеме енергични мерки по смазването на този алтернативен финансов инструмент и на сродните му като например "етериум". Тук съм без коментар, може и да е така, а може и да не е. По-скоро не, съдейки по това, което ще пусна в т. 3 и 4. 3. За разлика от Хърсев, който гледа на биткойн треската през лупата на традиционен финансист, неговият австралийски колега проф. Стив Кийн предлага една различна и много интересна гледна точка, а именно, че: http://www.novinitemi.com/biznes/mozhe-li-bitcoin-da-se-protivopostavya-na-logikata-ili-dotam-i-obratno/ Това, което пише Кийн, подсказва, че зад проекта Биткойн не стои някакъв анонимен японски гений на име Сатоши Накамото, какъвто всъщност няма (това е псевдоним), а най-вероятно това е проект, получил благословия най-отгоре. Впрочем напоследък Япония изпревари САЩ в биткойн треската, а като се има предвид, че Япония е най-задлъжнялата в света държава, съображенията на Кийн, че биткойн е дефлационен проект стават още по-основателни. 4. Ето и още едно интересно мнение от форума на "Сега" под формата на коментар под статията на Хърсев. Коментарът е на някой си потребител Neopol: Това мнение по свой начин и в значителна степен подкрепя изразеното от проф. Кийн становище, че биткойнът е дефлационен проект.

ИЗКУШЕНИЕТО НА ЕВА Античният и средновековният свят е доминиран безусловно от мъжете. Те управляват, те ръководят църковните дела, те водят армии, те взимат решенията. Мъжете пишат книги, рисуват икони и стенописи, ваят статуи, накратко те създават и културата. Данъчните регистри взимат само тях под внимание, стига да са навършили пълнолетие. Дали ще се озовем в Англия, в Италия, във Византия или в Армения, жените имат строго определено място и то е в общи линии едно и също. Жената има една основна задача – да ражда и отглежда деца. И всичко свързано с това – да върти домакинството, да работи на полето, да тъче, шие. Ако жената се е родила с късмета да е от аристократично потекло, са й спестени домакинската работа и трудът на полето, но не и останалото. Представете си християнският (а и мюсюлманския) VIII век – няма равенство на половете, няма феминизъм, няма „Сексът и градът“ и „Петдесет нюанса сиво“, няма „Дяволът носи прада“. За сметка на това пък наказанията за женското непокорство са чести. Ако е несемейна, сбърка ли нещо, жената набързо бива вразумявана от баща й или брат й. Ако е семейна, това е работа на мъжа й. И обикновено наказанията се свеждат до латинското argumentum ad baculum, тоест до „аргумента на тоягата“. Накратко бой. Жената в християнското средновековие носи не само бремето на раждането, семейството и домакинството, но и клеймото на библейската Ева, подлъгала Адам да се поддаде заедно с нея на изкушението на Дявола да опитат забранения плод на познанието в Райската градина. Вярна на своята ненадеждна природа, жената е смятана за слаба, но пък хитра, нерешителна, но затова двулична, страхлива, но пък коварна, която на всичко отгоре водена от постоянното си сексуално желание вкарва мъжа в изкушение и пороци. Истинско творение на Сатаната, което личало и по периодично появяващото се менструално кръвотечение, необяснимо за тогавашното примитивно ниво на медицината и науката. В древна и средновековна Армения жената обикновено дори няма собствено име, а носи името на баща си с добавка средноперсийската дума „духт“, тоест дъщеря. Така дъщерята на Вардан ще се казва Вардандухт, дъщерята на Хосров ще бъде Хосровидухт, тази на Сахак ще е Сахакдухт. Да, животът на средновековната Ева е толкова различен в сравнение с този на днешната. Но въпреки това, може би именно заради природата на своята далечна прародителка, две Евини потомки в суровата мачистка средновековна Армения не успяват да устоят на изкушението да посегнат към забранения плод на поезията и музиката. Сахакдухт Сюнеци Тя е сестра на високо уважавания автор на шаракани (религиозно-църковни химни) от първата половина на VIII век Степаннос Сюнеци и е първата известна жена поет и музикант в арменската литература. Подобно на брат си тя учи манастирското училище в Двин. За съжаление до нас не е достигнало почти нищо за живота й. Знаем нещичко благодарение на историка от края на XIII век Степаннос Орбелян, който съобщава, че Степаннос Сюнеци има сестра на име Сахакдухт, която след като завършва образованието си в Двин, се оттегля в долината на Гарни и повежда отшелнически живот. Орбелян добавя, че Сахакдухт Сюнеци била автор на няколко шаракана и мелодии, по-голямата част от които посветени на света Богородица. Днес съществува предположение, че освен поетеса и музикант, Сахакдухт е била и преподавателка по музика на деца в Гарни, като ги обучавала без да се показва, скрита зад завеса. Само една от творбите на Сахакдухт, условно озаглавена „Света Мария“, се е запазила. Тя е хвалебствен шаракан и е поема-акростих, тоест първите букви, с започва всяко четиристишие, отговаря на едно от имената на поетесата. Така деветте първи букви от деветте четиристишия оформят името Сахакдухт. Някои от метафорите и фразите, които поетесата използва, за да възхвалява Богородица, като например „нетленнен храм”, „лъч на божествена светлина” и „дърво на живота”, стават традиционни за арменската поезия и са използвани и от други поети след нея. Мъжкото консервативно общество на средновековна Армения не прощава на поддалата се на изкушението на Ева поетеса. Единственият достигнал до нас шаракан на Сахакдухт не е включен в „Шаракноц“ („Книга с шаракани“ на Арменската църква) и впоследствие не е бил изпълняван по време на църковните служби. Нещо повече, явно враждебността на мъжете, ръководещи арменската църква, е била толкова силна, защото шараканът на Сахакдухт дори не е включен в групата на апокрифни, тоест неканонични и тайно разпространявани шаракани. Изглежда единственото, което е движело ръководителите на арменската църква през осмото и следващите столетия, е било желанието Сахакдухт и творчеството й да бъдат завинаги забравени. Хосровидухт Голтнаци Тя е другата известна днес арменска поетеса от VIII век. Практически за нея не се знае нищо, освен това, че е автор на един шаракан. Или поне за един знаем. Той е възхвала на нейния брат Вахан Голтнаци и носи условното заглавие „Удивлявам се“, дадено по първия стих от шаракана. Съдейки по името на брат й, който носи прозвището Голтнаци, тоест Вахан от Голтн, Хосровидухт е била от аристократично потекло, защото в средновековна Армения само аристократите имали право на родово име или на име, показващо къде се намират владенията им или откъде произхождат. Всъщност другата арменска поетеса от VIII век, Сахакдухт Сюнеци, също е била от аристократичен произход, тъй като е била дъщеря на епископ, а редовете на висшето духовенство в средновековна Армения по принцип бивали попълвани от средите на аристокрацията. Впрочем ако Сахакдухт и Хосровидухт бяха от простонароден произход, пред тях са щели да бъдат затворени всякакви пътища към образование и литературно творчество, които са били запазен периметър единствено за аристокрацията. Съществува обаче мнение, поддържано например от арменистите Гхевонд Алишан и Магхакиа Орманян, че шараканът на Хосровидухт Голтнаци, който свидетелства за голяма литературна дарба, е всъщност дело на Сахакдухт Сюнеци. Дали наистина е бил нейна творба или не няма как да знаем със сигурност. Сигурно е обаче това, че шараканът „Удивлявам се“ също не е включен в книгата с шаракани на Арменската църква и впоследствие не е бил изпълняван по време на литургия. Не е включен и в списъка с апокрифни шаракани. Изглежда и в този случай водещият мотив на това пренебрежение е бил стремежът името и творчеството на Хосровидухт да бъдат забравени, но от друга страна този шаракан не е на религиозна тематика и разбираемо не е бил включен в книгата с шаракани. Във всеки случай Хосровидухт Голтнаци и особено Сахакдухт Сюнеци са необичайно и много изпреварило времето си явление не само в арменската, но и изобщо в християнската средновековна литература и култура. Съседната на Армения Византия, която е цивилизационният еталон за целия християнски свят поне до 1204 г., ще трябва да почака до първата половина на XII век, когато Анна Комнина, дъщерята на император Алексий I Комнин, проявява блестящите си дарби на историк. Западна Европа ще трябва да почака още повече – чак до втората половина на XII и началото на XIII век, когато в Англия пише своите доста сладникаво-наивни любовни истории Мария Френска. След нея, в края на XIV и началото на XV век, на старофренски пише своите поеми и теоретични съчинения италианката Кристина от Пиза, в които тя оплаква вече отминаващите времена и славни традиции на рицарската епоха с нейните идеали за чест, мъжество, галантност и мъжко преклонение пред красотата и нежността на дамите. Уви, по това време на Армения вече не й е до поезия, нито писана от жени, нито от мъже, защото страната е попаднала отново под властта на исляма.

Лорде, като гледам тая снимка на аватара ти, неандерталците са си живи и здрави, че и теми по форумите отварят.

Обръщам се към хората във форума, които са повече или по-малко "на ти" с генетиката с въпроса възможно ли е гигантизъм у хора да се появи като резултат от кръвосмешение. Инцестът може да не е непременно еднократен, а по-скоро да продължил поколения наред като традиция. Става дума за ръст на мъже от порядъка на 230 и повече сантиметра и ръст на жени от порядъка на 215 и повече сантиметра, засвидетелстван у хора (в писмени извори), родени през III век, произлизащи от аристократични среди, сред които традиционно с практикувал инцестът между бащи и дъщери, братя и сестри, чичовци/лели и племенници.

Само дето Алишан и онези, които приемат сметките му за достоверни, не знаят или не искат да знаят, че всъщност древноарменският календар не е копие от древноегипетския, а е зает от персийския зороастрийски (религиозен) календар, който като модел на свой ред е зает от древноегипетския и това заимстване от египетския според някои е станало през 441 г. пр.Хр., а според други при Дарий I (522 – 486 г. пр.Хр.), а при Артаксеркс І (465 – 424 г. пр.Хр.) този религиозен календар е възприет от персите и като светски. Та оттам заковаването на 2492 г. пр.Хр. като начална дата на древноарменския календар става безпредметно. П.П. Основният камък, върху който Алишан изгражда изчисленията си, е отъждествяването през Античността на арменския праотец Хайк с Орион.

На старите черно-бели снимки хората излизат така. Виждал съм и много германци на черно-бели снимки, приличащи на цигани, а инак със сини очи и кестеняви коси.

За радио Ереван също, което на въпроса "има ли живот на Марс" отговорило "и там няма".

Отговор: 1. Средиземноморска диета с много зехтин, маслини, зеленчуци и риба и малко месо. 2. Спокоен "академичен" живот. 3. Добра генетика и имунитет, които за една немалка част от хората в списъка се дължат на добрия живот в детството, осигурен от семействата, които са били заможни и влиятелни. Например: Sophocles - Sophocles was born into a wealthy family (his father was an armour manufacturer) and was highly educated. Democritus - Democritus's father was from a noble family. Diogenes - his father Hicesias was a banker. Strabo - was born to an affluent family from Amaseia in Pontus. Plato - it is certain that he belonged to an aristocratic and influential family. Plutarch - Plutarch was born to a prominent family in the small town of Chaeronea.

Няма как да съм адвокат на автора на идеята. Но ми харесва интердисциплинарното мислене.

Някой е сътворил живота преди 10 милиарда години Американски изследователи смятат, че знаменитият закон на Мур, приложим към транзисторите и микросхемите, всъщност е доста по-универсален. И може да работи и в други области на науката и техниката. Генетиците Алексей Шаров от Националния институт по застаряването на населението в Балтимор и биологът Ричард Гордън от Морската лаборатория във Флорида приложили закона на Мур към биологичните системи. И получили сензационни резултати – животът не се е зародил на Земята, а на място, съществувало много преди образуването на нашата планета. Законът на Мур е открит през 1965 г. от Гордън Мур, който три години по-късно става един от основателите на компанията Intel. Законът е изведен въз основа на наблюдения, които Мур споделил в сп. Electronics. Там той представил прогнозата си за развитието на полупроводниковата техника и прочие електроника. Мур предрекъл, че броят на транзисторите в микросхемите ще се удвоява всяка година. В резултат процесорите ще стават по-евтини, по-бързи и по-миниатюрни. След 10 години Мур се поправил и уточнил, че удвоението ще протича на интервали от две години. Това му откровение получило името „закон на Мур”. С този закон може да се предрича бъдещето, като се анализират миналото и настоящето на някоя сложна и развиваща се система. Шаров и Гордън се опитали да обрисуват миналото. За това разработили специални алгоритми. Преди да ги приложат към биологията, учените ги проверили на полупроводникова техника, благодарение на която законът на Мур е получил право на съществуване. Учените изчислили, че първият чип трябва да се е появил някъде през 60-те години на ХХ век. И точно така и било. След успешната проверка Шаров и Гордън заменили в изчисленията си електронните елементи с нуклеотиди. И получили, че удвояването на сложността на генома се случва на всеки 376 милиона години. От това следвало, че животът се е зародил преди 9,7 милиарда години. Излиза, че Земята не е люлка на всичко живо, понеже тя е само на 4,5 милиарда години. Тоест животът е дошъл някъде от друго място. Изчисленията с използването на закона на Мур радват на първо място привържениците на т.нар. панспермия – хипотеза, че животът на Земята е донесен от Космоса. Ще се зарадват и тези, които смятат, че някъде във Вселената живеят извънземни, изпреварили ни в развитието. И защо не, щом животът е на 10 милиарда години. Братята по разум, които са много по-умни от нас, може да са разработили начини за скоростно преместване в пространството. Тогава можем да разчитаме, че някой ден все пак ще ни посетят. Или вече са идвали. Изчисленията на Шаров и Гордън дават такава надежда. Статията на Гордън и Шаров, публикувана в arXiv.org, по-скоро ще предизвика много спорове в научния свят и хипотезата ще намери привърженици и противници. Трудно е дори да си представим какво ще стане с религиозните и философските представи на човечеството, ако предположението на учените се окаже вярно и намери достатъчно доказателства. Впрочем… Контактът с пришълци е неминуем след 251 години Самюъл Арбесман от Харвардската медицинска школа, изумен, че законът на Мур е станал едва ли не закон на природата, решил да го приложи към астрономията. Но вече с анализ на бъдещето. Ученият спечелил за идеята Грег Лафлин от университета в Калифорния и двамата се заели с предсказване в областта на откриването на екзопланети. Арбесман и Лафлин отчитали, че първата планета извън пределите на Слънчевата система е била открита през 1988 г. До днес известните екзопланети надвишават 1000 и няколкостотин претендират да приличат на нашата Земя по размери, маса, местоположение до своята звезда и температура на повърхността. Изследователите изчислили вероятната динамика. Оказало се, че първата сестра на Земята – с обитатели от „земен” тип – ще бъде открита през 2020 година с вероятност 75%. А през 2264 г. извънземният живот със сигурност ще бъде намерен. Така де, почти. Вероятността за това събитие се оценява на 95%. Или поне така излиза според закона на Мур, ако той се приложи към обозримата Вселена. http://megavselena.bg/nyakoy-e-sytvoril-zhivota-predi-10-miliarda-godini/

А, то ако почне да се гледа под лупа кой за какви заслуги е канонизиран и дали наистина основателно, сума народ ще изгори. Като се почне от Константин Велики, който ако и посмъртно канонизиран, приживе не се е стеснявал за изтрепе почти целия си род и се стигне до главореза Сашо Невски. Като се мине пътьом през Кирил Александрийски, убиеца на Хипатия и наш Боби Пресиянов.

Пропуснал си един мой любим пример (Графа тук ще си скубе косите, хихи) - сирийският грък Амиан Марцели бил толкова романизован римофил, че написал многотомна история на Рим на латински, нищо че източно от Босфора нямало кой да я чете, щото почти никой не знаел латински.

Ми то в този период в Тесалия е било пълно с власи, та нищо чудно Орбини/Паисий по дефолт да е заменил тесалийци с власи.

В този контекст може ли да се допусне, че думата "х.й", а не "г.й" е остатък от старобългарско влияние в руския? Въпросът ми е колкото майтапчийски, толкова и сериозен.

Точната фраза не беше ли "Константин, който умрял на запад"? И ако се приеме, че писалите век и половина по-късно автори са смесили/объркали Констанс II и Константин IV, едно допускане, че Кубрат е умрял по времето всъщност на Константин IV, тоест след септември 668 г., не би ли дало нови насоки на разсъждения и анализ?

Нашият Рейвън е монголеещ се (пра)българин със славянско самосъзнание, набиващ здраво мръвки.

Освен теб, на тези медальони не знам кой друг би видял монголоидни очи...

Въпрос - имаме ли сведения за власи в голямо количество в Мизия? За Югозапада е ясно. За Мизия не се сещам. Освен това (аз умишлено в първия пост казах, че въпроса ще го нищим впоследствие) дали всъщност тези Калоянови власи не са власите северно от Дунава? И според теб от кои "многобройни западни свидетелства" папата знае, че "Калоян е влах", след като реално първите контакти между българи и латинци съвпадат като време с преговорите между Инокентий и Калоян? Това Инокентиево твърдение, че Калоян произлизал от стар римски род винаги ме е смущавало. Най-малкото защото между Асеневци през 12 век и изчистването на Мизия от старото романизовано население по време на аварските и славянските зулуми има едно 500 години и е супер съмнително някакъв знатен поместен род с романизовани/романски корени да е бил оцелял през всички преломни събития между 7 и 12 век.

Ама му признават титлата imperator, но не и римски император и веднага след това в Константинопол ъпгрейдват собствената си титла на "василевс на ромеите", което цели да покаже, че императори може да има бол, но императорът на римляните (оригиналът) е само един.