Aspandiat

Не, Фружине, виждаме ционистки екшън в действие. Затова във холивудските филми, които 95% са еврейска продукция, винаги положителните герои ("добрите") са с еврейски или библейски имена. Първия пример, който се сещам на прима виста, е Натан (Нейтън по американскому) Олгрен от "Последният самурай". Сигурно сценаристът се я ядосвал, че е нямало как и японецът да носи еврейско име.

Няма правило всъщност, допреди 10 години колко у нас бяха чували за тия (х)ефталити? А и "х"-то в етнонима е аспирално. Ефталити е русизъм, ако не се лъжа.

И ще падне едно четене и ядене...

Хм, откога почна да ми говориш на "вие" Ами друже, пусни друга карта, тази тема не ми е бащиния.

Да, 90-92 подозирани или доказани ефекта. Като например рак на тестисите. При лабораторните плъхове веществата, които дават страничен ефект от аспартам буквално пробиват мозъка. Аспартам, нутрасуит или спленда.

А ето ти малко данни какви са ги вършили светите братя. 1. В Пространното Климентово житие, написано от архиепископ Теофилакт Охридски, се казва “в Панония Методий е учил не само моравския княз Ростислав, но и господаря на цяла Панония – Коцел, давал им добри съвети да съхраняват Бога, а освен това подарявал благочестиви слова и на българския княз Борис I, когото преди известно време покръстил”. 2. Други сведения се срещат в Моравската легенда и в Хърватската хроника. Съгласно тях Кирил и Методий са покръствали в България, тръгвайки от Моравия. Чешката легенда пък сочи, че двамата отишли в Моравия след покръстването на България. 3. “Повесть временных лет” (1113 г.) съдържа може би най-интересното сведение: “Кирил, оставяйки Методий в Моравия, се завърнал в България”. 4. Във Второто житие на Наум Охридски, дело на византийския архиепископ Теофилакт Охридски, имал достъп до стари български източници, се казва следното за св. него: “Този преподобен и велик отец Наум израстна в Мизия. И съгласно с възпитанието от благородните си родители презря благородството и богатството като всички плевели и се прилепи към равноапостолите Константин Философ и брат му Методий. Като обхождаха и поучаваха мизийския (т.е. българския) и далматинския народ, навсякъде той вървеше след тях, дори до Стария Рим.” 5. Друго сведение, и то от български произход, откриваме в Проложното житие на Константин Кирил: “И след това отиде в Морава и научи мнозина да вярват в Христа. И с молитва усмърти еретика Замбрий, който ги подучи да убият светеца. След това отиде при българите, проповядвайки Христа. Също и обикаляйки сред славяните, и по Дунава, научи всички градове на Христовата вяра”. Изобщо си мисля, че както тръгна тази тема, ИСТОРИК просто може да я обособи като отделна с примерно заглавие "Покръствали ли са св. Кирил и Методий българите?" И ще пламнат едни страсти....

Значи, ето ти извадка от книгата на Юхас: "Обсебването на историята на Великоморавия и идентифицирането й с територията на Северното Моравско маркграфство през средните векове е било естествено явление, затова методите си на средновековни хронисти Далимил и Пулкава, на които главната им цел е била изграждането на престижа на чешката държава, поставят в служба на политическите стремежи на Ян Люксембургски, възкачил се и на чешкия престол през 1310 г. Люксембургската династия (1310–1437) е преследвала една основна цел: да разшири територията и властта си за сметка на съседните княжества и графства. Естествено за идеологизирането на направените териториални разширения е било нужно морално оправдание, което в случая може да бъде следното: завоеванията се извършват в името на древно историческо право и в интерес на историческата справедливост. Тъкмо това е и причината един от първите чешки крале, полумитичният Борживой, да бъде "набеден" като пряк продължител на Велика Моравия. Не бива да се забравя и друго: величието и славата на по-малката, Северна Моравия се създават и обуславят с "преселването" на редица изтъкнати личности като Моймир I, Ростислав, Светополк, Прибина, Кирил и Методий и др. С една дума: експанзивната политика на териториални разширения е могла да бъде мотивирана по принцип само след като общественото мнение, респективно съзнание, вече е приело, че чешките крале са единствените законни наследници на Светополк.... Именно тази концепция дала "историческото право" на "държавите на чешката корона" (всъщност става дума за създаване на феодално-съсловната монархия, родила се при Карл IV Люксембургски (1346–1378), при чехите – Карл I) да направят славянските апостоли патрони на Емаузкия манастир в Прага. На първо време трябвало да бъдат присъединени Силезия, Лоушиц и Моравското маркграфство. И тъй като династията на Люксембургите остава цели 127 години на чешкия трон (1310–1437), идеята на Карл ІV не само се осъществява, но се изгражда и традицията по-малките кралства в състава на Чехия да предадат кралските си пълномощия на централния владетел, респективно на Чешкото кралство. В средновековието подобна реконструкция на историята е била естествена и дори модна. Днес обаче датчаните не твърдят, че са наследници на данайците, нито пък французите претендират за някакви прародители от Троя. През епохата на Просвещението мистификациите от този тип са били отхвърлени така, както се хвърля овехтяла и скъсана дреха. Ситуацията в чешките и словашките земи обаче е била друга. През миналото столетие излязлата вече от мода в останалите страни реконструкция на историята получава нова роля както в чешките стремежи и борби за независимост, така и в програмата за словашко национално възраждане. Поетите, писателите и хилядите неизвестни радетели (или както ги наричаше чехословашката историография, "будители"), борещи се за независимост и национално възраждане, намират в дадената им от чешките хронисти от XIV в. представа за Моравия една изключително подходяща мотивировка на тогавашните им политически стремежи и поради това постепенно все по-масово тази представа се пренася и затвърждава в съзнанието на народа. Апостолските имена на солунските двама братя се включват в чешкото духовно наслество и се възвеличават още от най-старата Чешка хроника на Козма Пражки. През следващите векове хронистите свързват тяхното дело с чешкото минало, с чешките исторически събития. Образите им органично врастват в съзнанието на чешкия и словашкия народ и играят важна роля при националното им възраждане. Ян Хус (ок. 1372–1415) по завета на създателите на първата славянска азбука и първия славянски литературен език прилага чешкия език във всички сфери на теологията. На Базелския събор (1432) Ян Рокицана заявява, че чехите имат право на собствена, независима църква още от времето на Методий. Ян Коменски (1592–1670) в "История на тежките лутания на чешката църква" (1648, 1655 г.) посвещава първата глава на Методий. Различните канционали от XVII–XVIII в., сред които е най-известен Сватовацлавският канционал (1683) на Матей Вацлав Щейнер, получава огромната си популярност от дивните образи на Кирил и Методий. През XVIII в. имената на солунските братя с уважение били включени и в училищните пиеси. В Оломоуц през 1664 и 1690 г., а в Бърно през 1682 г. била играна написаната на латински драма за тях. В края на XVIII и през първата половина на XIX в. в епохата на националнокултурното възраждане в Чехия и Словакия апостолските имена на двамата братя заемат важно място във възраждането на нациите. Кирило-Методиевото дело се превръща в символ на национална сплотеност в борбите на чешкия и словашкия народ. Като поетичен отглас на тези стремежи прозвучава поемата "Дъщерята на Славия" (1824) от Ян Колар, който играе голяма, може да се каже революционна роля, в националното възраждане.... В Чехия през XIX в. на равнището на европейската наука излизат трудовете на основоположниците на славянската филология (Й. Добровски, П.Й. Шафарик, Ф. Палацки, Й. Перволф, И. Поливка и др.) за живота и дейността на Кирил и Методий и играят важна роля при разчупване на религиозния култ към тях. Докато Франтишек Сушил (1818–1887) свързва апостолската и учителската им дейност предимно с чешката Моравия и се опитва да използва имената им за обединяване на западните славяни под егидата на католицизма, в трагедията на известния революционер и писател Йозеф Вацлав Фрич "Светопулк и Ростислав" (1857) първите борби за независимост на чехите започват именно по времето на Ростислав и Светополк. Стиховете на Ян Соукуп "Велехрадки" за легендарната столица на Моравия стават популярни патриотични химни. Сватоплук Чех пък претворява делото на славянските апостоли в патриотичната си ода "Кирил и Методий" (1885), с която осмисля идеята си за чешкия характер на Кирилово-Методиевото дело. В ораторията на Ярослав Връхлицки "Света Людмила", посветена на създаването на чешката държава, Методий направо благославя чешкия народ. Кирил и Методий са поставени в основата на чешкото държавно начало и в "Старинни чешки предания" (1894) от Алоис Гераак. Светите братя неусетно стават чешки и словашки първоучители. Такава роля играят и в драматичната трилогия "Велика Моравия – Воймир, Ростислав и Сватоплук" от Франк Волман (1888–1969). Тази традиция в Чехия и Словакия продължава да живее до ден днешен. Тук ще се спра само на някои от проявите в живота на съвременната чешка и словашка литература, свързани с дейността на Кирил и Методий, защото те са твърде известни. Книгите на чешките белетристи Арнош Венечек ("Мечът на Ростислав", 1967), Франтишек Неужил ("Регенсбургски присъди", 1984) и на словашкия белетрист Людо Зубек ("Империята на Сватоплук", 1969), които се обръщат към славните години на Великоморавия като към историята на тяхната държава, са нови доказателства за това, че т.нар. традиционно схващане за Моравия, което не почива на никакви достоверни писмени свидетелства, получава нова роля както в чешкия, така и в словашкия обществен и културен живот. Образите на Кирил и Методий, преминали от църковния култ в художествената литература и народното въображение, се превръщат в национални митове". (Юхас, Петер. Кирил и Методий в Българската Моравия. С., 2000, с.188–193) Ето изводите му в обобщен вид: 1. Велика Моравия не се е намирала на територията на днешна Словакия, а между реките Сава, Драва, Тиса и Българска Морава – река Margus по римско време. По тази причина в латиноезичните извори от IX–X век постоянно се говори за народ Маргенци и за князе на Маргенците. Най-категоричното сведение в този смисъл е на Константин Багренородни, който изрично заявява, че Мегали (Голяма) Моравия се намирала между реките Драва и Сава. 2. Ростислав, който поканил светите братя Кирил и Методий, бил княз на славяните по река Маргус (Българска Морава), тоест на Моравци, Браничевци, Тимочани и Ободрити и на други племена, разположени западно от Белград. Затова Франкските анали наричат Ростислав Rex Margorum. 3. Мястото на Моравската мисия на Кирил и Методий е било в южната, Българска Моравия, а не в северната на територията на днешна Словакия. Южна (Велика) Моравия е била разделена на две части – източната й част до Сирмиум (Срем) на запад е била в състава на България с вероятно автономен статут, докато останалата част, намираща се между Драва, Сава и Тиса е била васална ту на българите, ту на германците. Тази политическа ситуация се била оформила след 827 г., когато кан Омуртаг поставил свои управители над славяните по течението на Сава, Драва, Тиса и Българска Морава. По тази причина, когато в 852 г. в Майнц пред император Людовик Немски се явила една българска делегация, в нейния състав имало и пратеници на българските васали моравците. В актовете на Цариградския църковен събор от 879 г. се споменава името на Агатон Моравски, епископ на Моравската епархия на България. В същите актове моравският княз Светополк фигурира като член на българско пратеничество. 4. Преди 873 г. епископската епархия на Методий е била в град Сирмиум (Срем), известен като "седалището на св. Андроник". По това време Сирмиум е бил в границите на България. След 873 г., когато великоморавският княз Светополк предприема настъпление към Среден Дунав и завзема Малка Моравия (днешна Словакия и част от Чехия), Методий се премества там като епископ.

Точно така излиза. И има доста извори, които потвърждават, че те са действали в пълно съгласие и с пълната подкрепа на Борис І. Както и че са покръствали българи по Дунава.

Не знам. Ама ако прочетеш на Петер Юхас "Кирил и Методий в Българската Морава", ще разбереш, че всъщност Велика Моравия се е намирала в района на река Морава докъм Срем, била е васал на България и чак при Коцел или Светополк (не си спомням точно) се разширява до днешна Чехия.

Не те разбрах.

Аз отдавна съм спрял всички напитки с изкуствени подсладители, особено тези с аспартам (Е 951) и натриев цикламат. Тоест Кока кола лайт, Пепси лайт и всички напитки със съотношение количество-цена 2 литра за 1 лев. Предпочитам да си приемам бялата захар. Заради аспартама и натриевия цикламат и дъвки съм спрял да дъвча. От натуралните сокове на Пфанер са може би най-читавите, макар че в Червения портокал на Пфанер има оцветител, който е забранен в Австрия, но у нас не е. Но всички знаем, че големите фирми имат поне 2 вида продукти - за своите развити и богати страни и за развиващи се като България например. А за продуктите, в които има думичката "хидрогенизиран...".....

Сега остава да добавиш данни кога възникват Киевска Русия, Великоморавия (и колко оцелява тя - 70 години максимум), държавата на Само (той и славянин не е бил, 30 години политическо съществувание), Сърбия, Хърватско, Полша и ще си отговориш частично на въпроса. България не знам защо я броиш, тя нито през VІІ, нито през ІХ, нито през Х век е славянска държава. А ако сравниш съкровището от Над Сен Миклош със славянските лепени гърнета, ще видиш колко им е била културата навремето.

Попресили малко нещата, изкара ги едва ли не, че не са можели да се гледат един друг....

Готино, Цезар пише за себе си в трето лице.

Тогава почни от самодивите - абсолютно неславянски митични същества, нямат нищо общо с руските русалки впрочем, не се връзвай на това етнографско фентъзи. За разлика от русалките, самодивата не е водно същество. Само в Южна Русия и украйна русалките обикалят и нивята. Дори и името "самодива" (няма го никъде, при сърбите е "вила, самовила") е древноиранско (скитско): асмадайва, което значи "небесен дух". А щом още няма да се е било образувало Черно море, вкарай и образа на таралежа, най-древното животно според нашите неславянски представи. Бил толкова стар, че бил живял отпреди Потопа. И най-мъдрото животно, единственото, което се мъчело да се научи да яде камъни на слънчовата сватба, защото като се народели много слънчица, всичко щяло да изгори. Впрочем този мотив с многото слънца го има в Китай, а не съм чувал досега славяни или траки да са обитавали в съседство с китайците. Ако ще има и могъщи конници, ето един линк с диспутни форумни кипежи : http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry65962

Щеше да е хубаво, ако беше дал по едно изречение анотация към тези карти, защото сигурно ще има хора, които ще се чудят какво пише по тях. Едва ли 100% от съфорумците се оправят с английския.

Професоре, ако има някаква връзка между вашия тюркски Тенгри хан и Аспандиат, тя е, че тюрките са отъждествили своя Тенгри с много по-стария Аспандиат, а не обратното. И понеже днес съм в настроение да ограмотявам, ето малко информация. Ето още мъничко данни за Аспандиат, оставени от писалия през VІІ век арменски епископ Себеос. Сигурно не сте и чувал за него, макар че по ваше мнение да сте най-грамотният в този форум. "След смъртта на Хосров, сина на Кават, над страната на персите се възцарил неговият син Ормизд. Майка му на име Кайен била дъщеря на Хакан, великия цар на теталите и жена на баща му Хосров. И [така], освен че имал велики предци откъм бащината си страна, [Ормизд] имал още по-велики и зверски предци откъм страната на майка си... И по това време имало някой си Вахрам Мерхевандак, княз на източните предели на персийската страна, който храбро сразил войските на теталите и насилствено завзел Бахл и цялата страна на кушаните чак до отвъдния бряг на великата река, наречена Вехрот и чак до мястото, наречено Казбион. Той преминал отвъд копието на храбрия Спандиат, за който варварите казват, че като достигнал сражавайки се до онова място, побил копието си в реката". Вахрам Мерхевандак е Вахрам Чубин, събитието се е случило през 588/589 г. Спандиат под името Исфандияр е герой от полумитичната история на иранците (западните автори използват термина “традиционна иранска история”, предадена от по-късни персо-арабски автори) и е включен в родословието на древноперсийските владетели. По времето на царуването на Гуштасп Заратуштра прогласява регилията си. Гуштасп приема новата вяра и се присъединява към пророка. Засегнат от това, считайки го за отстъпване от старата вяра, Арджасп, царят на Туран, тоест на неперсийските ираноезични области северно и североизточно от река Аму Даря, нахлува в Иран и нанася тежки загуби на Гуштасп. Братът на Гуштасп, Зарер, е убит в ожесточена битка от брата на Арджасп Бидарафш. Кръвта на Зарер е отмъстена от неговия племеник Бастур. С помощта на Исфандияр престолонаследникът на Гуштасп и негов по-стар син Бастур разгромява туранците, убива Бидарафш и мнозина други от рода му. По-късно Гуштасп започва да подозира Исфандияр в амбиция за престола и го хвърля в затвор, но ново нашествие на Арджасп, по време на което Лурасп загива, принуждава царя да освободи Исфандияр и да потърси помощта му срещу туранците. Той обещава престола на Исфандияр ако успее да постигне победа. Исфандияр разгромява туранската войска, освобождава две свои пленени сестри, възвръща знамето на персите и убива Арджасп. От тези сведения личи, че Исфандияр (Спандиар, Аспандиат) е един от героите на древните перси. Обаче античният автор Ктесий нарича узурпатора на престола на Камбис с името Esphendadates, тоест Исфандияр или по-скоро Аспандиат. Узурпаторът на престола на Камбис след смъртта му в 522 г. пр.Хр., съгласно официалната версия от Бехистунския надпис, е един мидийски маг на име Гаумата. На 11 март 522 г. пр.Хр. Гаумата се обявява за цар. Фактът, че Ктесий нарича Гаумата Аспандиат (Исфандияр) насочва не толкова към персийския етнически кръг, колкото към мидийския и сарматския и към районите на север от Персия – към Средна Азия и Прикаспието. Освен това библиографът Ибн ал-Надим споменава за някаква книга със заглавие “Русум-и Асфандиадх”, преведена от Джабал ибн-Саим. Това била една от книгите на персийските автори, в която са поместени биографиите на монарсите. Асфандиадх/Аспандиат бил владетелят-родоначалник на туранските народи, който подкрепил Заратуштра като пророк. Туранските народи, професор Добрев, да ви обясня, защото се съмнявам да го знаете, не са тюрките, а иранците (в т.ч. и сарматите), населявали Средна и Централна Азия и невлезли в персо-зорастрийския културен кръг. Съгласно “традиционната иранска история” Аспандиат (Исфандияр) е съвременник на Гуштасп и по-късно го наследява. Самият Гуштасп е бил тясно свързан с района на Бактрия и със Заратуштра, който започва да проповядва на първо време именно там. По някои изчисления Заратуштра започва да проповядва религията си 258 г. преди Ерата на Александър (т.е. Селевкидската ера, която започвала от 312 г. пр.Хр.), тоест в 570 г. пр.Хр. Има мнение, което обаче отнася началото на дейността на Заратуштра към 754 г. пр.Хр. Датирането на Гатите, съставени от самия Заратуштра по едно мнение следва да се отнесе не по-късно от 1100 г. пр.Хр. Съществува и по-древна датировка, според която пророкът е живял около 1700–1500 г. пр.Хр. Ако се приемат последните дати 1700–1500 г. пр.Хр. или 1100 г. пр.Хр., стигаме до време, когато иранският свят е бил етническо и духовно цяло и не е разделен на перси и туранци, тоест на перси-зороастрийци и на иранци, поклонници на старите арийски култове. Дори и датите 754 г. пр.Хр. и 570 г. пр.Хр., бележещи началото на зороастризма, отново фиксират подвизите на Аспандиат в едно време, когато иранският свят още не е религиозно противопоставен и има едни и същи култове и обожествени герои, какъвто е бил Аспандиат. По този причина, професор Добрев, култът към Аспандиат в Източен Кавказ би следвало да има предзороастрийски, средноазиатски, скито-масагетски (скито-сарматски) произход, и той е възникнал, когато от вашите тюрки не е имало наченки още по повърхността на земното кълбо.

В никакъв случай, ние, хората от този форум се занимаваме не с ракии, вина, уискита, водки, бири, коняци, ромове, вермути (пфу, вермут), джинове (блях, джин), а единствено с.... БГ наука.

Чудя се само с това смело боядисване на картата на половин Европа с келтски цвят не се ли получава малко нашенско-руско-съветските смели боядисвания със славянски цвят на всичко от Гданск до Пелопонес и от Виена до река Дон.

Нещо от рода на как преди 4000 години богът на войната заровил един меч и Фродо Чингизханов трябва да го намери ли?

Чудя се дали такива любопитно-куриозни факти да не се събират в една отделна тема.

Чакай сега. Невски каза поне 3 пъти, че не е толерантен. Но че изисква толерантност от другите. Типичен двоен стандарт в негов стил.

Хехе. С тази обмяна на опит най-много форумът да изгуби членовете си, които са под 18 години.

Тия ракии, които ти казахме, са си добри, но си купи от голям магазин, щото е сигурно, че няма да улучиш менте. Ама водим абсолютно БГ-научни разговори...

Не, това си е No Name. Преди месец се опознах с него покрай едно посещение на Пикадили в Мола на "Стамболийски". Не го бях чувал преди, отличен вкус на червено вино, но с тежки последици след това. Щото влиза добре и човек не се усеща кога да спре.