-
Брой отговори
6135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
145
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat
-
Има един турски документ, само че е от първата четвърт на ХVІ век с населението на определени санджаци (провинции) в Османската империя. Има и доста български области. Като изключим Босна, където мюсюлманите са близо 2/3, във всички останали споменати области християнското население е от 74-75% до 99,99%. А ако Грозданова е правила категорични изводи от оскъдните налични данни (17 век наистина е мътилка, но откъм изворови данни), тогава изводите й едва ли са меродавни.
-
Професоре, съвладетелската институция изобщо не е била рядко явление. Имало я е не само при хазарите (това го знаете със сигурност), но и при хорезмийците, при саките в Индия (т.нар. Индо-скитско царство в Пакистан), в древна Япония, при франките (крал + майордом), в древна Спарта и най-очебийният пример - двамата консули в Рим. Така че недейте манипулативно да ни пробутвате вашите любими Атила и Бледа.
-
Между впрочем в "История на Турция" на Еремеев и Мейер се казва, че езикът на исаврите през ІV век бил последната останка от езика на хетите, по-точно последните следи от него се срещали в исаврийския.
-
Не. През 978 г. византийският патриарх Антоний ІІІ Студит, като описва действията на дружина бунтовници, вероятно българи, южно от планината Олимп, съобщава, че синовете на някой си Балдос загинали и че някой си Теодосий бил тежко ранен и заедно с другарите си потърсил убежище в крепостта Езеро, където византийският стратег ги преследвал.
-
И така да е, защитниците на синтетиката обаче пропускат да споменат, че тези толкова прехвалени от тях природни съставки в естествен вид се срещат ЗАЕДНО с други вещества, а не отделно в голяма концентрация.
-
Мдаа, Ник 1 все едно е бил там на място. Накрая липсва само едно "от мястото на събитието специално за вас репортера-учител джедай, 800-годишният Ник1-Йода2". П.П. Шишман става васал не в 1371, а в 1377 г., ама това са дреболии, дето ги установиха историците по-напоследък, кой ще ти ги знае тия пущини, важно е прякото включване от мястото на събитието...
-
След като е отворена тема за митовете и реалностите на османското владичество, защо не обърнете внимание на една интересна особеност - като изключим въстанието на Константин и Фружин (за което обаче има теза, че не е въстание, а участие на Видинското царство и мизийското болярство в турските междуособици след катастрофата при Анкара) чак до 1588 г. няма нито едно българско въстание против турската власт, а това първо въстание (Първото търновско въстание) съвпада с рязкото влошаване на икономическото състояние на Османската империя след смъртта на Сюлейман Великолепни. Май звучи леко родоизменническо, но докато данъците били сравнително ниски, съдебната система некорумпирани и работеща, българите нещо не се сещат да вдигат въстания срещу султана.
-
Изобщо който иска да се осветли на какви опитни мишки ни е превърнала световната фармацевтична мафия, може да надникне тук: http://www.bg.yosif.net/med/index.htm
-
След като аспартамът е открит в лабораториите на компанията G.D. Searl през 1965 г. започват серии от тестове, които да докажат, че е безвреден и може да бъде регистриран от FDA (Food and Drug Administration - без разрешение на тази институция нито една храна, напитка, добавка или лекарство не може да се продава в търговската мрежа на САЩ. Официален уебсайт: http://www.fda.gov). Резултатите първоначално не са окуражаващи – през 1967 г. излизат първите данни от експерименти върху маймуни, сочещи опасността от физическо неразположение и епилепсия. Три години по-късно нови опити върху маймуни потвърждават вредността на фенилаланина в аспартама. През 1971 г. д-р Джон Олни, професор по невропатология и психиатрия доказва, че аспартиновата киселина (компонент на аспартама) предизвиква дупки в мозъка на млади опитни мишки. Въпреки това през 1981 г. FDA, регистрира окончателно аспартама като „безвреден продукт“. Представените тревожни резултати от независими (а не от правени в лабораториите на G.D. Searl) експертизи са „забравени“ с помощта на много пари, раздадени „където трябва“. Интересно е обаче как се стига дотам. През март 1977 г. в G.D. Searl постъпва на работа като изпълнителен директор Доналд Ръмсфелд, бивш секретар по отбраната на САЩ в екипа на Джордж Буш-младши. За кратко време той още повече се издига в йерархията на компанията и набързо заменя редица служители на ръководни постове с хора, които имат тесни политически връзки с държавното управление. През януари 1981 г. Роналд Рейгън полага клетва като президент на САЩ. Оказва се, че Ръмсфелд има много добри контакти с администрацияга му, които използва по превъзходен начин. Успоредно с това ред съдебни магистрати, пречещи на легализирането на аспартама, започват работа като юристи в G.D. Searl. Съчетанието от тези обстоятелства, както и от запушването на устата на несъгласните по един или друг начин, води до това, че на 18 юли 1981 г. аспартамът получава официално разрешително от FDA да бъде употребяван на територията на САЩ.
-
ИЗКУСТВЕНИ ПОДСЛАДИТЕЛИ Аспартам (Е 951) * Аспартамът е съставен основно от фениаланин (50% от него), аспергинова киселина (40 %) и метанол (10%). Известен е още и с търговските марки Nutra Sweet и Candarel. Открит е случайно през 1965 г. в лабораториите на американската фармацевтична компания G.D. Searl, днес слята с гиганта Monsanto. Дълго време тя води борби за регистрирането му като пазарен продукт. И има защо. През последните 20 години на базата на над 10 000 подадени жалби FDA (Food and Drug Administration - Американската агенция за храните и лекарствата) е регистрирала 92 болестни симптома, предизвикани от приемането на аспартам. Някои от тях са по-леки, а други са сериозни. Сред тях са: главоболие (мигрена), проблеми с паметта, гадене, затлъстяване, обриви, депресия, безсъние, раздразнителност, ослепяване и оглушаване, нарушен говор, сърцебиене, затруднения с дишането, преглъщането и уринирането, загуба на вкусови възприятия, повишена уязвимост към инфекции, високо кръвно налягане, астма, виене на свят, умора, ставни болки, вцепеняване, импотентност при мъжете, проблеми с месечния цикъл при жените, спонтанни аборти, безплодие, увреждане на плода у бременните и др. * Някои други заболявания могат да бъдат отключени от аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, тумори в мозъка, матката, яйчниците, тестисите и хипофизата, болест на Грейвс, болест на Ебщайн-Бар, Паркинсонова болест, Алцхаймерова болест, аутизъм, диабет, забавено умствено развитие, лимфома. * Една от най-вредните съставки на аспартама е фенилаланинът. Нормално той се среща в мозъка, но приемът на аспартам повишава опасно нивото му, което потиска отделянето на серотонин („хормона на щастието“) и води до депресии и психическа неуравновесеност. При експерименти с животни е установено, че фенилаланинът в аспартама предизвиква тумори в мозъка. Още през 1970 г. са извършени експерименти с маймуни от проф. Вайсман, експерт по токсичността на фенилаланина. На животните бил даван аспартам с млякото. Една от маймуните умряла след 300 дни, а 5 получили епилептични припадъци. След като аспартамът бил премахнат от храната на животните, проблемите изчезнали. * Установено е също така, че и метанолът в аспартама е опасен. През 1987 г. са диагностицирани 65 случая на загуба на зрение вследствие на консумация на продукти, съдържащи Nutra Sweet (аспартам). Причината – приемът му повишава нивото на формалдехида в тъканите, в това число и в ретината на окото. По отношение на формалдехида е достатъчно да се спомене, че се използва при балсамирането на трупове в моргите. Съществуват и предположения за пряка връзка между засиления прием на аспартам през последния четвърт век и увеличаването на случаите на рак на гърдата в САЩ. За този период и употребата на аспартам и съответно случаите на рак на гърдата са нараснали четирикратно. За аспартамът може да се пише много. Към настоящия момент той се добавя към над 6000 храни и напитки в 100 страни по света. Напоследък обаче в Европа като че ли тече процес на осъзнаване на вредите от него. През 2005 г. италианският институт „Ramazzini“ доказа, че аспартам е канцерогенна съставка. Опитните плъхове развили рак на лимфната система, левкемия, рак на бъбреците и на периферната нервна система след захранване с аспартам. През втората половина на 2006 г. в Европейската комисия по сигурността на храненето (EFSY) бе внесен доклад в същия дух. Отделно много европейски държави правят самостоятелни проучвания. В резултат на това например във Великобритания бе поискано изтегляне от магазините на 6000 продукта, съдържащи аспартам. Ацесулфам К (Е 950) Той е 200 пъти по-сладък от захарта. Използва се заедно с аспартам масово като подсладител в дъвки, напитки, диетични храни. Одобрен е от FDA през 1988 г. като заместител на захарта. Търговските му наименования са Sunette, Sweet-n-Safe и Sweet One. За този подсладител е установено, че предизвиква тумори на белите дробове, млечните жлези, някои редки новообразувания, като например в тимусната жлеза, а също и левкемия. Проведените експерименти с ацетоацетамид, разпаден продукт на ацесулфама, показват, че той предизвиква бързо развитие на доброкачествени тумори на щитовидната жлеза в плъхове. Употребата му в България е разрешена. Цикламат (Е 952) Открит е през 1937 г. в САЩ. Той е поредният диетичен подсладител, господствал на американския пазар до края на 60-те години. През 1969 г. обаче FDA забранява продукта в САЩ след като се оказва, че може да предизвика генетични увреждания на плода у бременните, атрофия и рак на тестисите при мъжа. Макар и забранен в САЩ и Великобритания, поради ниската си цена цикламатът продължава да се употребява в 50 страни по света, в т. ч. и в България. Захарин (Е 954) Поредният изкуствен подсладител. Използва се масово в детски сокове, сладоледи, чипс, сладкиши, напитки и др. През 1977 е забранен в САЩ. поради опасност от предизвикване на рак. След това под натиска на американски компании отново е разрешен за употреба, но върху опаковките на продуктите, които го съдържат задължително трябва да пише, че причинява рак. Захаринът е забранен във Франция, Германия, Унгария, Португалия, Испания и дори в Зимбабве. Употребата му в България е разрешена. Сукралоза (Е 955) Търговското й наименование е Splenda. Тя е 600 пъти по-сладка от обикновената захар. Одобрена от FDA през 1988 г. като подсладител за десерти, сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Опити, извършени върху животни в лабораторни условия, показват, че води до свиване на тимусната жлеза, увеличаване на черния дроб, забавяне на растежа, намаляване на броя на червените кръвни тела, удължаване на периода на бременността, спонтанни аборти, хронична диария и заболявания и здравословни проблеми. Употребата на Splenda в България е разрешена.
-
Гарантирам ти за 2 вида безопасни напитки. Вода (минерална и изворна, по-добре бутилирана в стъкло) и сокове фреш. Всичко друго е или вредно, или съмнително като качество и безопасност за здравето. От безалкохолните по-добре тия със захар, отколкото тия без захар.
-
Наистина много почнаха да го тормозят професор Добрев. Ще е жалко да го загубим като съфорумец.
-
А злощастният Ахтум какво прави милият в Трансилвания? Сражава се против унгарците през 1003 г., а не цака белот. Ахтум От падането на българската столица Преслав през 971 Българската и византийската империи са състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003, когато унгарците се намесват. По това време управителя на северозападните български земи е войводата Ахтум, внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна армия и твърдо защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява християнството в Трансилвания. Унгарците побеждават българската армияМакар брака между престолонаследника Гаврил Радомир и дъщерята на унгарският цар да установяват приятелски отношения между двете най-силни държави в района на Дунава, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и Копани като владетели вместо сина на Геза Стефан I. В резултат на конфликта брака между Гаврил Радомир и унгарската принцеса е развален. Впоследствие унгарците атакуват Ахтум, който бил зад гърба на претендентите за унгарския трон. Стефан I убедил Ханадин, дясната ръка на Ахтум да му помогне с атаката. Когато заговора се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските сили.[3] По същото време силна византийска армия обсажда Видин, седалището на Ахтум. Макар много войници да се изискват за участие в защитата на града, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, когато неговите войски са победени от унгарците.[4] Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав отслабва. Ето и карта на района от начабото на Х век . Има я в българската Уикипедия. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%...%B9%D0%BD%D0%B8 А ето отдолу карта в сръбската Уикипедия с няколко "дребни" терминологични "поправки". http://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%85%D1%82%D1%83%D0%BC Салан Салан или Залан е име на български комит (управител) на погранична област на територията на днешна Войводина през 9 век. Салан е управлявал земите между реките Дунав и Тиса в днешната сръбска област Бачка), а резиденция му се е намирала в град Тител. Най-вероятно Салан е бил потомък на рода Дуло и роднина на българския хан, чиито владения се разпростирали от Тиса до Днестър. След 896 година Салан се бие срещу маджарите, които в този период започват да се заселват в Панонската низина. Цар Симеон Велики идва на помощ на комита Салан, а също така византийския император праща войски срещу маджарите. През 10 век маджарите побеждават българите и така управляваната от Салан област пада под маджарска власт. Главният исторически извор, разказващ ни за управителя Салан и областта му, черпим от историческата хроника хроника Gesta Hungarorum, която е написана от будапещенския свещеник Петер, писал по времето на унгарския крал Бела III, от края на 12 век. Лангобардският хронист от 10 век Лиудпранд, също така ни дава сведения, че в началото на 10 век маджарите успяват да победят българите и завземат земите на българския управник Салан. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD Глад Глад е български средновековен управител (таркан или комит) на Банат през 9 и 10 век. Според някои сведения той управлява и части от южна Трансилвания и района на Видин. Първото му споменаване в историографията е във връзка военните действия между българи и унгарци през 903 - 907 година. През 934 година маджарите нападат владенията на Глад и успяват да завоюват след спечелена битка територията между реките Муреш и Тамиш. Приемник на Глад е Ахтум. Изказана е хипотеза, че името на Кладово призтича от Глад > Гладово. Топонимията във владенията на Глад също издава неговото управление по тези земи. Сръбски източници откриват топонимия по името на Глад на територията на целия Балкански полуостров. Гелоу http://en.wikipedia.org/wiki/Gelou Меноморут http://en.wikipedia.org/wiki/Menumorut Ето и нещо интересно от проф. Тодор Балкански. Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии http://www.kroraina.com/knigi/tb2/index.htm
-
Може, това си е проблем на чехи, словаци и унгарци. Обаче с "Кирил и Методий в Българската Моравия" Юхас направи повече, за да защити българското дело на светите братя, отколкото за 100 години всички български слависти и историци, събрани на куп!!! Може би защото в унгарската литература няма стихотворенийце, започващо с "Кат' Русия няма втора..."
-
Когато е имало алани, не е имало нито руснаци, нито украинци. П.П. Геннадий, и на турски "алан" = "поляна". Турци ли са аланите?!?
-
1. Византийската империя в апогея си към 565 г. Под нея Османската империя в апогея си към 1606 г. 2. Владенията на готския крал Теодорих Велики и Византия към 523 г. Под тях - владенията на испанските Хабсбурги и Османската империя към 1538 г. 3. Империята на Карл Велики към 812 г. Под нея империята на Наполеон точно 1000 години по-късно. 4. Византийската империя през 1201 г. Под нея - временното териториално разширение на Гърция към 1921 г. през Гръцко-турската война. 5. Римската империя към 146 г. пр.Хр. Под нея - Италианската империя на Мусолини към 1942 г.
-
1. Рим в навечерието на завоюването на латинските племена към 338 г. пр.Хр. На някогашното село са му трябвали 415 години, за да овладее известни позиции в Централна Италия. 2. Рим по време на войните с епирския цар Пир към 279 г. пр.Хр. 3. Рим в разгара на Втората пуническа война към 212 г. пр.Хр. 4. Рим след Третата пуническа война и унищожаването на Картаген през 146 г. пр.Хр. 5. Рим към 86 г. пр.Хр. 6. Рим при Октавиан Август към 9 г. сл.Хр. с максималното и временно разширение в земите на днешните Германия и Холандия. 7. Рим при Траян към 116 г. след победите над Дакия, Партия и Армения. 8. Пряко подчинените на императора земи към 269 г. в апогея на политическата криза, обхванала империята и довела до временното отпадане от нея на Испания, Галия, Британия, Египет, Юдея, Финикия и Палестина. 9. Рим изправен на крака в края на управлението на Константин Велики към 336 г. 10. Западната Римска империя година към 475 г. 11. Римската империя отново обединена от Юстиниян І под егидата на Източния Рим (Константинопол) към 565 г. 12. Източната Римска империя (Византия) на ръба на катастрофата към 626 г. Аварите и славяните заливат Балканите, персите са сложили ръка на азиатските провинции на империята и напредват към малоазийския бряг на Мраморно море. В Италия източноримските владения са орязани от тези на лангобардите. Само Картагенският екзархат в Северна Африка и пълните със злато сандъци на Цариградската патриаршия изглеждат като остров на спокойствието в морето на всеобщия политически хаос, обзел стария римски свят. 13. Римският свят на изток е възстановен поне привидно през 628 г., само 6 години преди новата, и този път непреодолима вълна от нашественици - арабите. 14. Източната Римска империя (Византия) е оцеляла към 681 г. след чудовищните по своята мощ първи пристъпи на исляма. Сасанидска Персия на изток е унижощена, арабите са стигнали до Мерв с Средна Азия. Българите на Аспарух са създали своя държава северно от Хемус, а на запад папата в Рим е все още назначаван и уволняван от константинополския император църковен йерей. 15. Римският Изток продължава да се свива, затънал в перманентни войни с араби и българи, докато римския Запад към 754 г. в лицето на папата започва да търси нов светски покровител - франките. 16. Renovatio imperii, всъщност подновяване на Западната Римска империя от Карл Велики и папата през 800 г. Чак през 812 г. Източната Римска империя (Византия) ще признае титлата "римски император на Запада" на Карл Велики, но в отговор на тази отстъпка от концепциите си за легитимизъм в Константинопол ще заменят дотогавашната титла на своите императори "василевс" с "василевс на ромеите", за да покажат, че каквото и да се случи, на света има само един законен и истински римски император - този на Източната Римска империя (Византия). 17. Към 925 г. от Западната Римска империя е останало само кралство Италия. След смъртта на Людовик Благочестиви през 843 г. Западната Римска империя (Франкската империя) се разделя на 3 части и императорската корона заедно със земите между Италия и Холандия остават за Лотар, най-големия син на Людовик. А когато през 870 г. държавата на Лотар става плячка на Франция (Западното Франско кралство) и Германия (Източното Франско кралство), от нея оцелява само кралство Италия, приютило западноримската корона и западноримската идея. 18. Към 1040 г. Източната Римска империя (Византия) е най-великата сила между Британските острови и Китай. Но на запад германските императори въпреки презрението на василевсите в Константинопол са се окичили с титлата "императори на Свещената Римска империя на германската нация" и претендират, че са поели короната и щафетата на Западния Рим. 19. Към 1091 г. Източната Римска империя (Византия) е на дъното само половин век след като е изглеждала несломима. Източният Рим е изгубил почти всичките си азиатски владения, отнети от селджуците, от запад напират норманите, след като са ликвидирали ромейското господство в Южна Италия, а в Мизия се разпореждат необезпокоявани печенегите. 20. Източният Рим (Византия) и Западният Рим (Германия) в противоборство към 1155 г. кой ще властва в Италия и кой ще контролира... истинския Рим. 21. Старият Рим завладява Новия Рим (Константинопол) през 1204 г. с помощта на кръстоносците и поставя в него католически патриарх, подчинен на папата. 22. Към 1288 г. Източният Рим като че ли дава признаци на съвземане, въпреки че Западният Рим все още не е изгубил надежда да "вкара в правата вяра схизматиците гърци". 23. Към 1452 г. и двата Рима са сведени до жалко състояние. Западният Рим в лицето на папите е изгубил авторитета си в католическия свят, политическата му проекция, известна като Свещената Римска империя на германската нация, е раздробена политически, а Източният Рим в очакване на гибелта си обкръжен от османски владения е останал само със столицата си Константинопол и полуостров Пелопонес.
- 5 мнения
-
- 10
-