goshawk

Баш, за такова е посочено! Ти си!

Малко се забавих ... Благодаря, че ме изчакахте! Ето го дзвера:

... а другото, е Andrias davidianus

И какво излезе? Писахме се най - големите еколози! След време ще цъкаме с език и ще се дивим: "Ей, тея румънци, дръпнаха с материала!" Пък, ние, ще си отупаме вехтите потури, ще си бръкнем ръце в празните джебове и като не намерим и една пара ще си измънкаме едно: "Кога има - има!" и оклюмани ще продължим натам! Те, тогава, на' ви екология!

Ти си! Хващам се за Hydrosaurus, защото видовото име е малко под съмнение (не могат да се видят някои особености) Книжовното име на тези гущери е Перкоопашати дракони. Наричат се така, заради кожените ципи по гърба и опашката. Фанточето е наред!

Да се самоцитирам, за по - голямо удобство, да не прелиствате страниците! Колега Богданов, не съм Ви подценил!

Специално за колегата Богданов ще трябва да направим игра "Познай игуаната" Не, гущера не е игуана! Давайте други идеи.

А, това е ... ?

Явно съм взел името на рибето, бяха едно до друго. Та, жабата е Paedophryne amauensis

Искаш да кажеш, че това е Paedocypris progenetica?

Прилича ми на Hyla arborea т.е. нашенска си жаба дървесница

Точно! Ти си!

Прилича на игуана, нали? При това фиджийска игуана ..., но ... Това животинче, определено, не е игуана! За разлика от игуаните, този гущер е типичен хищник. "Дерзайте!", както се казва. Много познато животинче! Смятам, че една бира време е предостатъчно!

Това е ... ? Отивам до магазина да си взема една бира. Като се върна да сте готови!

Това е това, нали? Нумбат (торбест мравояд) /Myrmecobius fasciatus/

Ще съм най - големия гъзар, с апартамент на I'ва линия и в лежерните следобеди ще къцам риба от терасата!

Венерина обувка /Cyprepedium calceolus/ Тя е едно от най-красивите защитени растения в нашата природа - среща се все още в Родопите. Цветът й е истински капан и насекомите, попаднали вътре в него, са принудени да ги опрашат. Какво ги привлича в тези цветове, особено като разберете какво ги очаква вътре, не е много ясно. Огромната жълта устна има форма на обувчица със завити навътре краища. Освен това отгоре тя е покрита с щитовиден стаминодий (безплодна тичинка), под него - близалце, а от двете му страни по плодна тичинка. Когато в жълтата камерка на цвета попадне пчела, тя опитва да се измъкне. Ограниченото пространство не й позволява да излети, а завитите краища и гладката вътрешна повърхност не й позволява да изпълзи лесно. Единственият път навън са два тесни отвора в задната стена. Измъквайки се навън, пчелата отначало среща първата преграда – изпъкналото близалце, на което се залепва донесения от нея прашец. Драпайки все по-нагоре към светлината пчелата стига второ препятствие – прашникът запречва прохода. А когато насекомото се промъкне покрай него, голяма порция лепкав прашец се залепва за гърба на пчелата.

Тук ще кажем няколко думи за следите които оставят мечките в териториите си. При някои от снимките може да ви направи впечатление, че се говори за гризли. Това не е проблем или някакво разминаване - гризли и европейската кафява мечка са подвидове на кафявата мечка. Както вече беше споменато, мечката е най - едрия бозайник в България. Това води със себе си ясно отличилите следи които оставя. Черепа на кафявата мечка си изглежда внушително и може да си представите какви биха били последиците от тази паст. Хубавото е, че мечките, като цяло, не са агресивни животни и избягват човешкото присъствие. Мечката не е активен хищник, както показва черепа. Виждат се големите, изразени кучешки зъби, които вършат идеална работа при лова на риба и раци. Белезите от зъби и нокти по дърветата са ясна следа, чрез която мечките маркират територията си. Ако видите дърво с надрана, на ивици кора, значи сте в нечия меча територия. За да сме сигурни, описаните по - горе следи трябва да бъдат потвърдени т.к. могат да бъдат оставени и от други животни. Например издраните дървета може да са и от елени, а изпражненията от дива свиня. Затова потвърждение, ще трябва да потърсим в меката почва. Дължината на задната стъпка е около 25 см. до 27 см., а ширината 16 - 17 см. вляво е отпечатък от предната лапа, вдясно - задна Показани на схема стъпките са доста стилизирани и не е задължително да изглеждат така реално. Може да се виждат само фрагменти от следата. Ето няколко примера: Може да попаднете на единични следи, но може да се натъкнете и на диря. Както се вижда от фигурата мечката поставя задната си лапа пред предната. Естествено ще приложим, не само скица, но и реални дири: Разчитайки правилно оставените следи можете да надникнете в ежедневието на "Баба Меца". Дирите и следите ще ви водят по обичайния и маршрут, местата за хранене са добре утъпкани и с белези по дърветата. Леговището и няма как да го сбъркате! Но нямате работа там! Едно, че е опасно, но и е доста далеч от отъпканите пътеки и не е за хора без опит! Моя съвет е забележите ли мечи следи, по най - бързия и тих начин се отдалечете, без паника. Животното най - вероятно ви е усетило и отдавна не е в района, но ако полюбопитствате, може и да го изненадате - това не е добре за вас самите!

Преди времедоста се изписа и изговори за мечките и колко брутални същества били. В тази тема ще се опитам да ви представя тези интересни животни, с всичките им хубави и лоши черти. За много любители планинари винаги стои въпроса: какво правим когато ни нападне мечка. Това е сложен въпрос с не еднозначен отговор. Изхождайки от това, че говорим за България и нашенските мечки не са агресивни, бих ви посъветвал много внимателно да се отдалечите, без да правите резки движения или при малко по - агресивна проява на мечката да се развикате и да сте максимално шумни - тя сама ще се отдалечи от вас. Не ви препоръчвам втория вариант, защото не знаете каква ще е ответната реакция! В никакъв случай не се опитвайте да избягате, това животно е учудващо пъргаво и доста по - бързо от вас!, може да тича с до 45 - 55 км/ч! А какви са всъщност нашенските мечки? Определено не са гризлитата, които ни показват във филмите: агресивно - брутални и единственото нещо което мъдрят по цял ден е върху какво да скочат и как да го разкъсат! Ето я истината за нашенската си мечка: Кафява мечка /Ursus arctos/ е най - едрия хищник в България и Европа. Достига на дължина до 2 м. с тегло 120 - 250 кг. Кафява мечка /Ursus arctos/ Освен в Европа (вкл. България), се среща и в Западна и Централна Азия и Северна Америка. Обитава предимно гористи райони, до към 2000 мнв. В по - отдалечените, от хората, територии слиза и в равнините. По принцип Кафявата мечка е всеядно животно. Храни се с корени, жълъди, млади треви и плодове. Особено обича горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи, круши, дини и мравки. През лятото прекарва много време в хранене, като имат нужда от около 14 кг. храна на ден. По-голямата част от зимата прекарват в сън в леговищата си. Живеят от натрупаните през лятото тлъстини, но ако огладнеят, излизат навън. Когато храната не стига, мечките убиват по-дребни от тях животни. В изключителни случаи напада и селски дворове, отдалечени кошари и свободно отглеждани стада домашни животни. Не се отказва и от мърша! Кафявите мечки са "самотници". Самката и самеца се срещат само през размножителния сезон, за оплождането. Мъжките водят доста ожесточени борби, понякога с фатален край! Женската ражда веднъж на две - три години по време на зимната си латаргия. Малките от 1 до 3 са слепи, голи и тежат едва по 350 грама. Те бозаят мляко от майка си, докато станат на три месеца. През пролетта излизат навън да играят и да се учат да се бият и ловуват. Малките кафяви мечета растат много бързо - през първата година след раждането си малкото увеличава размерите си почти 200 пъти. Бавната репродуктивна способност на мечките, засиления бракониерски лов (основно заради кожи и череп), в България, преди няколко години, се достига до един минимум от около 400 животни на цялата територия на страната. Поставен под защита вида възстановява стабилността на популацията си и дори значително го увеличава, като днес данните сочат, че у нас има около 800 мечки. Което донякъде е хубаво, но не съвсем. Така се получава пренаселеност на територията и хранителната база силно намалява. Липсата на естествена храна принуждава мечките да пакостят в хорските дворове. При рязко зачестяване на тези нападения, може пак да се разреши острела и с това да зачестят бракониерските похождения! Аз лично съм имал два пъти среща с мечка. Първия път си го спомням смътно. Бил съм на около 8 - 9 години и с дядо ми сме яздели в Балкана. Ясно си спомням безпокойството на конете, но ми е мъгляво по отношение на кафявото туловище, мярнало се на около 50 метра от нас. Дядо каза, че за да се държи така агресивно, явно е имала малко. Втората ми среща беше "планирана" и се случи на хижа "Рай", няколко години по - късно. Хижаря ми разказа за една мечка която доста често минавала през задния двор на хижата. След няколкодневно дебнене я видях като голямо тъмно петно в здрача. Иначе предните дни когато обикалях района на хижата и Южния Джендем виждах пресни следи - изпражнения от предната нощ, нови стъпки, дори на места оформена диря, тук - там забелена кора ... източници: лични данни; домашна библиотека, интернет

Родопския силивряк /Haberlea rhodopensis/ Haberlea rhodopensis е предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години! Разпространен някога по цяла Европа, днес той се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина. Силиврякът е красиво цвете, заради което е високо ценен и като декоративно растение. Но колекционерите, които го притежават, далеч не са много. Той расте на туфи - по влажни, предимно сенчести места. Удължените му месести листа са събрани в приземна розетка. От тази розетка през април и май израстват по едно или повече стъбла, високи до 15 см, на чийто връх разцъфтяват от 1 до 5 бледорозови до виолетови фуниевидни цветове. Цветето става достояние на науката през 1835 г. благодарение на заслужилия изследовател на Балканите, унгареца Имре Фривалдски. По информация във в. "Новинар" от 4 септември 2004 г. "Haberlea rhodopensis се изследва от НАСА и руски секретни лаборатории заради своите изключителни качества." Въпреки че не е пустинен обитател, силиврякът е световен рекордьор по издържане на засуха. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Ето защо, когато учените от ботаническите градини по света се обръщат към българските си колеги да им изпратят силивряк, те получават не семена, както се постъпва в такива случаи, а хербаризирани растения.

От вчера се опитвам да формулирам идеята си, за връзката между перата и ендотермията. И гледам, гледам ... всеки написал по малко. Мисля, че филма на CFI "Dans l'ombre des dinosaures" (В сянката на динозаврите), много добре се вписва в дискусията. И двете части на филма са интересни, но нас в случая ни интересува втората. Оказва се, че преси 125 млн години има динозаври с пера, които са произвеждали топлина от храната си и протоперата са играли роля на буфер. Тези изводи се налагат, след разкопки в долината Ляо Нинг (Китай). Учените откриват опереният динозавър Sinosauropteryx и по - едрият му вариант Dilong. Много интересни животни: хем динозаври, хем с пера, хем с ендотермия. А това, че при видовете от тази група, спокойно, може да се говори за ендотермия свидетелства, споменатия от Лорда, Mailong. Находката представлява заспал "на кълбо" динозавър с пера. Позата е показателна за животно с постоянна телесна температура. В подобна поза нощуват съвременните птици. Филма си заслужава да се гледа и ще даде и други точки за размисъл по темата.

Преди няколко дни си говорихме с познати за сукулентните растения и практичността им в съвременният живот. Не сравнимо е удоволствието да се приберете вкъщи, след тежкия ден и да видите едни свежи листа, кипрещи се върху перваза, на фона на сивото зимно небе. Навярно, повечето от вас ще махнат с ръка: и растенията изискват грижи, а аз нямам време за това! За всеки който ще се познае - препоръчва да се снабди от някъде със сукулент. почти никакви грижи и въпреки това винаги зелени и свежи. Да уточним какво е сукулентно растение, за не запознатите (защото най - лесно е да кажем, че сукуленти са всички кактуси и кактусоподобни): Това са растения, които поради факта, че растат в сурови климатични условия и често единствения им източник на вода са сутрешните мъгли, развили начини да складират усвоената вода, за моменти, в които няма да могат да си я набавят от околната среда. Типичните представители на сукулентните растения са кактусите, месембите, литопсите, седумите, хауортиите и т.н. Ето и едни уникални представители на сукулентите: "Живите камъни" /р. Pleiospilos/ Pleiospilos-bolusii в естествена среда Родът се състои от 20 - 40 растения. Всичките от Южна Африка. Стъблото е много късо и обикновено е под почвата. Името Pleiospilos идва от гръцки и означава "много точки", заради тяхната характерна окраска. Периодът на активен растеж е от късното лято, до късната есен. Оказва се, че са много ефектни саксийни растения и идеална жива украса, която не изисква кой знае какви грижи! това е видът Рleiospilos bolusii и един от най - разпространените саксийни експонати в България Pleiospilos nelii Pleiospilos nelii - още една разновидност тук може да разгледате още

Признавам, че допуснах грешка! Така е! Публично си посипвам главата с пепел ... Намерих си къде се "харзулнах" в другата тема и в частта си птичето потекло допуснах сериозна грешка. Надявам се, това не компрометира останалата част от дискусията?

Уф, цял ден се бутам в тази тема и накрая си намерих поста в който се "хлъзнах" и се забутах в едни калчища, от които едвам се измъкнах! Last Roman, правилно си ми е посочил къде се "пързалям", ама кой да обърне такова внимание!? През цялото време, обаче, ме гложде нещо. Порових малко заглавия и си поизясних позабравени факти. Филма на CFI "В сянката на динозаврите", много ми помогна. В крайна сметка си остават някои дискусионни въпроси като: телесната температура, генният дрейф, промяната в средата. Нещата в тази насока ще се изясняват те първа, защото се натрупват нови и нови данни. В моите очи, идеята, че огромна част от динозаврите за се затрили заради липсата на резерв от гени, все повече ми се нрави. При малка група дребни динозаври, явно, резерва на гените е бил доста висок, защото някъде преди около 125 млн год (не съм много сигурен в датировката, ще трябва пак да я сверя!) тази група започва да се трансформира. За това свидетелстват фосилни отпечатъци от пера, което ни навежда на мисълта, че са имали относително постоянна телесна температура. В тази насока, колегата Роман си беше напълно прав, аз съм будалата, че се "заметах" с едни стари писания, дето са го пропуснали този момент. Започналите трансформации, явно, са запознали в резултат на застудяването на климата. Никой не може, поне към момента, дали тази промяна е щяла да обхване всички видове или е щяла да остане изолирано явление, защото глобалния катаклизъм взел, че се случил (очаквано или не). Та от тази запазила се малка група произлизат птиците. Това Роман си ми го каза по - рано, но аз се опитах да изкарам друг предшественик на птиците 9все пак съм човек и имам кофти моменти, от време на време). Както и да е. Вземам си бележка и да вървим натам, защото трябва да търсим "защо са изчезнали динозаврите"!

Извинявам се за двойния пост, но се получи токов удар и не успях да закача поста си докрай. В непубликувана част на поста засегнах генотипния и фенотипен потенциал на маймуните и хоминидите, но сега не мога да го възпроизведа дословно. Най - общо ставаше въпрос за това, че и шимпанзетата, най - вероятно, са имали същите заложби като нас, но като по - силен физически вид ни изтласкват в саваната и са заели по - благоприятната среда сред дърветата. От там насетне, вероятните ни взаимоотношения не изглеждат толкова илюзорни, в светлината на екстраполация върху "саванната" група шимпанзета. Имаше и други неща, но наистина ми изскочиха от ума и в момента не мога да ги преформулирам наново, за което се извинявам!