goshawk

Извинявам се за двойния пост, но се получи токов удар и не успях да закача поста си докрай. В непубликувана част на поста засегнах генотипния и фенотипен потенциал на маймуните и хоминидите, но сега не мога да го възпроизведа дословно. Най - общо ставаше въпрос за това, че и шимпанзетата, най - вероятно, са имали същите заложби като нас, но като по - силен физически вид ни изтласкват в саваната и са заели по - благоприятната среда сред дърветата. От там насетне, вероятните ни взаимоотношения не изглеждат толкова илюзорни, в светлината на екстраполация върху "саванната" група шимпанзета. Имаше и други неща, но наистина ми изскочиха от ума и в момента не мога да ги преформулирам наново, за което се извинявам!

Мутациите винаги имат отношение към еволюцията. Без значение дали са безсмислени и нямат фенотипна изява. Поради една или друга причина различни свободни радикали, фотони или електрони променят срукторните елементи на ДНК веригите. Също така е вярно, и че огромна част от тези мутации остават скрити т.к. в живите организми има механизми които да ги отстраняват, като ДНК димерите, например. Това, не означава, че тези грешки се изчистват напълно от ДНК структурата. Една малка част от тях да остават в генотипа, не поличават фенотипна изява (скрити в безсмислените генетични последователности) и не се експресират. Но тези грешки се предават в поколението и в повечето случаи се натрупват. В един момент, тези грешки може и да се проявят, без значение дали това ще е резултат от неправилна репликация, транслация или транскрипция, обусловени от биотични или абиотични фактори. Факт е, че ще се достигне до синтез на някакъв белтък. Интересното, вече, е дали въпросния белтък ще е без значение за организма или ще окаже някакво влияние?Отговор на този въпрос получаваме в зависимост от насоката на дискусията: ако, ще отнесем въпросната мутация към настоящият момент, то коментирания белтък, може и да не получава фенотипна изява и да е безразличен към живота на индивида, ,но ще се предава в поколението; от друга страна, този белтък, може и да се прояви фенотипно и тогава, или ще затрие индивида (популацията, ако се разпространи), или да даде някакво предимство на индивида (респективно популацията); ако, ще разглеждаме тази мутация, в светлината на перспективата - дори и най - безсмислените и незначителни мутации получават фенотипна изява (след Х поколения) и пак достигаме до въпроса: дали тази мутация ще е полезна или вредна?; Така че, всяка мутация има значение за еволюцията. Нека пак, да се върна на онези 2%, които ни отличават от шимпанзетата и колко огромна разлика биха могли да представляват. В същото време, тази разлика не е толкова голяма и позволява екстраполация на лабораторни данни, върху съвременни представители. Литографския запис показва ли сериозно засушаване на Африканския континент преди около 250 - 200 хил. години. установено е, че тогава започва настъпването на саваните и оттеглянето на джунглите. Следователно ресурсите на средата се ограничават. И какво трябва да направят нашите древни предшественици? Логично е да се оттеглят заедно с джунглата, нали. Така е редно, но губим борбата с физически по - силните шимпанзета, с които до вчера сме висели на съседни клони, в богата на ресурси среда. А саваната не като джунглата. За грацилните слаби хоминидите липсата на достатъчно храна и защита са си огромен екологичен натиск. Този натиск, постепенно, е довел до формирането на тези 2% разлика между хора и шимпанзета. В основата си всички хоминиди не са нищо по - различно от грацилни, плешиви маймуни с голям мозък. Казваш, че за 150 хил. год. има само две теменни кости и това е така. Само, че фактите не са само това. Вземи в предвид палеоекологичната обстановка; съвременна група шимпанзета, живеещи в саваната; събери данните на едно място и това дава, макар и бегла, представа евентуално как е протекло развитието ни. Това е изследване на група американски учени. Мисля, че статията (и филма направен по нея) се казва "Все още ли еволюираме" (не съм сигурен, ще проверя и ако греша ще се коригирам). Позовавайки се на подобни експериментални проучвания, може да се направят някои догадки за социалната структура на хоминидните общества. Нали по същия начин постъпваме с динозаврите - това което открие науката за тях се екстраполира върху съвременни влечуги, за да се провери как и дали е работило. Нещо, което не харесвам е да ми слагат думи в устата! например: Не съм казал такова нещо и определено има разлика от израза който съм използвал, който е: Относно: За да не ти се виждат спекулативни изследвания в тази насока, молбата ми е да потърсиш и прегледат упоменатия филм. Не за друго, а за да видиш учените и институтите работили в тази насока. За да цитирам, аз, тези изследвания трябва да си пусна филма, а в момента ми е невъзможно (рядко помня имена и трудове и почти винаги се консултирам, в това отношение). И отново, за пореден път, те призовавам да уточним: ние хоминиди или хуманоиди? Нека уточним тези термини, в чисто биологичния смисъл, оставяйки настрани философската парадигма (там въпроса да си го бистрят философите). Жалко за разговора! Изглеждаше интересен. Така диалог не се води: все твоето да е право и това което ти е неудобно - не се коментира. Реплики от сорта: "Това не е вярно ...", "За онова няма доказателства ...", "В третото се съмнявам ..." не са диалог,

Южняк, преди всичко, моля, ползвай функцията за цитиране, защото с този курсив ми изтекоха очите! Благодаря ти, за отделеното време! Поне, засега прекратявам участието си в настоящата дискусия, поради няколко причини: то е най - важното - за втори път ти правя забележка, че правилният термин е хоминид, а не хуманоид; май скоро не си се явявал на изпит по Антропология? допитай се до "чичко Гугъл" ние с теб какво сме: хоминиди или хуманоиди и след това може да започнем диалога отново; прави ми впечатление (може и да се лъжа), че четеш отгоре - отгоре - били ми посочил къде точно в постовете по - горе съм споменал H. sapiens?; безспорно в нашия организъм всекидневно възникват хиляди, ако не милиони мутации, но те си влизат в 2'та% които ни отличават от шимпанзетата; имаш съмнения относно умът/интелигентността на една маймуна? - гарантирам ти ще се изумиш, ако не ми вярваш питай леля Джейн Гудол; не си си направил труда да разгледаш посочените от мен източници, това ме обижда! Вярно предложих филми, с оглед на по - лесното и бързо представяне на информацията, но искаш да цитирам и изследвания. Добре, това смятам за достатъчно в момента: "Bones, Stones and Molecules - Out of Africa and Human Origins" - David W. Cameron, Colin P. Groves; Copyright © 2004, Elsevier Inc.; само информативно, да попитам термините генотип, фенотип, генофонд и фенофонд дали ти говорят нещо? Само със сухи факти не може да се борави, още по малко да се води дискусия! например: Това е факт, но само така поставен на масата не служи за нищо. Защо точно там са намерени тези останки, с какво мястото е по - особено, защо са на толкова години? Тези и подобни въпроси имат значение, а не голите факти! В идеята за канибализма има резон. Това е ясно, че са се яли едни други. Въпросът е дали е бил вътревидов или междувидов канибализъм и до каква степен е оказвал влияние? Първоначално най - вероятно е било от глад, но впоследствие, дали се е трансформирал в ритуалини убийства, последвани от консумация? Както и да е. Това би могло да се дискутира, по - натам. Засега приключвам с настоящата дискусия, поради горепосочените точки. ____________________ Бележка на модератор: Южняк, молбата ми е занапред да си поправиш правописа, пунктуацията, въобще граматиката!

В България се срещат или са се срещали 4 вида лешояди. Може да ви се сторят гадни или гнусни, но тези птици са идеално приспособени към средата си и вършат неоценима работа в природата - отървават я от затрупващата я мърша, предотвратявайки появата на зарази и разнасянето им. У нас, а и в цяла Европа, лешоядите са защитени от законите за защита на природата и ред конвенции и международни споразумения, между копито CITES, IUCN, директива за птиците и други. Основната причина за рязкото намаляване на числеността на видовете лешояди е липсата на храна и изключително бавното им размножаване. Към това прибавяме и грубата човешка намеса и картинката става отчайваща. В тази връзка ще спомена масовата употреба на стрихнинови примамки за хищници ползвани през 70'те години на ХХ век и разформироването на кооперативните стада. Но стига толкова общи приказки, а да взема да ви представя "нашите" лешояди с по няколко думи: Да започна с Египетския лешояд /Neophron percnopterus/ Той е най - многобройния вид в България. Популацията му се оценява на около 40 двойки. Бил е най - срещания вид у нас. Има литературни данни, че е гнездил дори по Пловдивските тепета. Затова и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) го избира за своя емблема - България е втората, след Испания, държава в Европа която гарантира оцеляването на вида. снимката е от Африка Египетски лешояд /Neophron percnopterus/ Дължината на тялото достига до около 70 см. и размах на крилата до 170 см. Липсва полов диморфизъм (разлика между мъжкия и женската). Разпространен е в Европа (вкл. и България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища. Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни, като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки. Когато открие костенурка я вдига на голяма височина и я пуска за да се счупи черупката и изяде; същото прави и с по - едрите кости. Друга интересна особеност е, че ползва камъни за да чупи яйцата. По отношение на размножаването - моногамни птици; двойката снася по 2 яйца. Гнездят по непристъпни скали, в пещера или поне под навес или корнизи. Гнездото се строи от двете птици, в него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Следва Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ Достига дължина на тялото до около 110 см.и размах на крилата до 260 см. Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. Преобладаващата част от популациите са непрелетни. Числеността в България се оценява на около 140 птици, в това число около 36 размножаващи се двойки, които са концентрирани в района на яз. Студен кладенец. Вече се говори за що - годе стабилизирана популация т.к. през 1978 г. у нас е имало една, сигурно, размножаваща се двойка. Започва целенасочена програма, основно от страна на БДЗП, която през последните 20 - 25 години довежда до посочените резултати. Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ в полет Белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно. След ликвидиране на огромните стада, в България, лешоядите осезаемо страдат от липсата на храна. Затова БДЗП започва изкуствено подхранване. По - късно се изгражда и ПЗЦ "Източни Родопи" Друг голям проблем е, че този вид лешояд е моногамен и снася по едно яйце всяка година. Малките достигат късно полова зрялост - на около 3 години(?). Гнезди по високи скали и корнизи, оформяйки малки колонии. Идва ред и на Черния лешояд (картал) /Aegypius monachus/ Дължината на тялото е около 120 см., а размаха на крилете достига 280 - 290 см. Среща се в южните части на Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава планински и полупустинни местности. По данни в България, в момента, се размножават не повече от 3 - 4 двойки. Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/ Черен лешояд (картал) /Aegypius monachus/, с крилометка** (жълтия маркер) и радио предавател Мършоядна птица, която храни се предимно с мускулната маса на умрелите животни, но понякога улавя и дребна плячка като: зайци, катерици, костенурки и гущери. Когато забележи труп пикира (стремително спускане със сгънати криле), като издава характерен звук (от където идва и народното му название)*. Гнезди по дърветата, като гнездото се ремонтира и подновява всяка година и достига до 2 м. в диаметър и 1 м. височина. Снася 1 яйце, веднъж на две години. Когато мъти много трудно е да бъде изгонен от гнездото, възможно е дори да бъде хванат с ръце, без да се опита да избяга. И на края, но не по важност - символа на Българската природозащита - Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/ Получил е името си заради снопчето висящи пера под човката си. Дължината на тялото достига до 95 см - 115 см, а разма0ха до 280- 300 см. (някой автори посочват и 365 см.!) Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка. Обитава предимно високо планински открити пространства, но слиза и в равнините. В България, обаче, се смята за изчезнал, по литературни данни т.к. не гнезди в страната ни от около 100'тина години, може и малко повече. Отделно, че последната птица от този вид загива трагично в Добруджа през 1989/90 г. Има доста странна история по въпроса, но ще я разказвам друг път, защото прилича малко на "градска легенда". Лично аз тая надежда, че някъде по родните чукари се спотайва, още, някоя двойка и чака своите закрилници да я открие. На тези мисли ме навежда едно съобщение, дошло от Маджарово, през далечната 1994 г. Тогава в района са наблюдавани два Брадати лешояда: 4 годишна женска и 2 годишен мъжки, вероятно заформяща се двойка. "Тук, някъде, долу има манджа!" Брадатия лешояд /Gypaetus barbatus/ Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна; чупи черупката на костенурките по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по - слабоподвижни и дребни животни. Моногамни птици, които строят гнездата си по скални корнизи. Интересното е, че в строежа му ползват и кости. Снасят по 1 - 2 яйца всяка година. Младите достигат полова зрялост на около 4 - 5 години. ________________ малко пояснения: *картал- името си може и да е получил заради цвета си, защото превода на думата означава и едра черна птица; **крилометка - ясно отличим цветен маркер, който се закрепва на крилата на птиците, направен от плат или пластмаса; източници: лични данни; домашна библиотека; интернет; архиви и материали на БДЗП и БФБ; ПЗЦ "Изтояни Родопи" http://www.bspb.org/ http://www.bbf.biodiversity.bg/

Кооперирането, наистина, е по - старо явление от хората. Това е неоспорим факт - в днешни дни го наблюдаваме при доста от хищниците, живеещи на групи (вълци, хиени, лъвове, ....) Ако не се лъжа бях написал "по - сериозни наченки на коопериране", нали? (не просто да се е появило коопериране) И сега, както преди милиони години, много животни действат координирано, но всеки получава толкова колкото му отрежда социалния статус в групата - нито повече нито по - малко. Дори шимпанзетата (с които сме 98% идентични), разпределят благата според йерархията на стадото. В тази насока препоръчвам филмчето "По - умен ли си от една маймуна". Под "по - сериозни наченки на коопериране" имах предвид, че достъпните продоволствия, при хоминидите, започват да се ползват пропорционално и според нуждата. Старите и не конкурентни индивиди получават, достатъчно, за да преживеят, същото важи и за по - младите. Същото важи и за болните или наранени членове на групата. Това от своя страна обосновава формирането на по - големи племенни групи, което позволява разпределение на задачите т.е говорим за коопериране от по - високо ниво, ако мога така да се изразя. По - силните и пъргави индивиди ще ловуват, събират корени, разузнават и пазят бивака. По - кекавите, от своя страна, поемат грижите за бивака и около него. Представям нещата схематично, за да не затъваме в безкрайни описания. Тук, вече като цяло, се появява най - висшата форма на коопериране. Ловците донасят плячка в бивака и тази плячка се разпределя според нуждите на самия индивид. Държа да наблегна на това, защото и при много животни се наблюдава координация на действията, но в края на краищата, стоящите на върха на социалната пирамида обират "парсата". Именно тези по - сериозни наченки на коопериране, най - вероятно са спомогнали за разселването на хоминиди извън Африка. Всеки лимитиращ фактор на средата е недоимък. Ако всичко в природата беше балансирано, то еволюцията щеше да е мит. Да вземем еди класически и познат пример: Дарвиновите чинки. Ако първовида на тези птици беше попаднал на богата хранителна база на Галапагоските острови, най - вероятно нямаше да има такова многообразие от клюнове. Във всяка екологична ниша, къде биотичните и абиотични фактори на средата са в излишък и/или балансирани видовете са пригодени към тях и не им се налага да се развиват (еволюират). Започва да действа стабилизиращият отбор и след Х поколения се получават стенобионти, адаптирани към определени условия. Екстраполирайки горепосоченото към човешкия род, трябва да отчетем, че точно недоимъкът ни е тласнал към развитие. Ако не беше се формирала Голямата рифтова долина, едва ли джунглите щяха да изчезнат и да се наложи на човекоподобните, тогава, видове да слязат от дърветата и да се борят със променящата се среда. Също така трябва да се има в предвид, че хоминидите са доста кекав вид и е трябвало да оцелява в една агресивна среда. В този смисъл, изпитвали сме недоимък от много неща: физическа сила, недостатъчно храна, партньори, защита и прочие. И така недоимъкът и високите репродуктивни възможности са довели до появата ни като днешни хора. _________________ пп: за недоимъкът при другите биологични видове, ще пишем в друг раздел. а, и по - правилния термин е "хоминид", а не "хуманоид"; основата на думата е род Homo.

Веско, хипотезата ти е интересна ... Аз ще си позволя, само, една вметка: H. sapiens не произлиза от Homo neanderthalensis. Това са два паралелно развили се вида хора и едните не произлизат от другите (за лека справка тук). Разселването на хоминидите е съпроводено, точно със сериозни засушавания и неблагоприятни климатични условия. Литографския запис от преди 120 000 г отчита значителни изменения в климата на Африка - формиралата се Голяма рифтова долина променя тропичните джунгли в савана. Климата е доста по - сухичък и принуждава хоминидите да търсят нови територии с повече възможности - храна, вода, защита. Постепенно започва да се наблюдават по - сериозни наченки на коопериране между отделните индивиди. Това е много важен момент, защото без него нямаше да просъществуваме, и до ден днешен ние работим в екип. Подчертавам този момент, кооперирането, не за друга, а защото той е допринесъл за формирането на съвременните хора и напускането на Африка. Нещо много важно: недоимъкът е основната движеща сила на еволюцията. Миграцията, както някои изследователи наричат разселването на хоминидите, нямаше да е факт при липсата координирани действия и благоприятна жизнена среда. Има много хубав и полезен филм на тази тема - "Разходка с пещерния човек" (4 или 5 серии), а цялата тази история е показана в съкратен вариант във филма "Създаването на планетата".

Аз като гледам, гледам ... и взех да се чудя, защо се занимавате със самите графити? Те са си своего рода изкуство, себеизразяване, бунт и каквото там още. Не виждате ли? Този графит е различен ... Погледите на плеада велики българи, не пронизаха ли българските ви глави!? Аз виждам едни много укорителни погледи. Та това е най - завладяващият графит , който съм виждал. И най - големия дебил ще се жегне, като се изправи пред тази стена! Аз виждам Паисий, седнал до свеща, и пише, пише ... "О, неразумни люде ..." и под скриптящото перо се рисуват образите на велики българи, обръщали не веднъж хода на събитията. пп: аз това ще си го сложа на десктопа!

Фретките са наистина невероятни животинчета! Ние гледахме фретка още преди няколко години и тогава беше един от най - екзотичните домашни любимци. Много живи и интелигентни същества, типични порчета. Прави ми впечатление, че напоследък става мода сред определен кръг младежи от големите градове. Надявам се собствениците на тези животни да са наясно с какво се захващат! Различните породи фретки живеят средно около 6 - 10 години, предразположени са към затлъстяване, имат сравнително непокорен нрав. Нещо много важно остават си непоправими хищници. Самеца, който гледахме, редовно правеше поразии от сорта на: избити декоративни птици и гризачи, откраднати ключове, очила, пари и др. Само за секунда изтърван от поглед и свършваше някоя от горепосочените бели, въпреки че беше достатъчно дресиран и обучен. Изключително свободолюбиви и авторитарни животни. Другото което е ненавиждат (страхуват се) кучета. Нашия "хубостник" дори в ръцете ни се зъбеше и се опитваше да хапе преминаващи кучета! Въпреки всичките им посочени недостатъци пак ще вземем фретка (може би напролет или лято), защото нашият почина преди време на 7 - 8 годишна възраст. Много са любвеобилни и предани съм стопаните си създания. Когато дойде и се сгуши във вас и ви погледни с "онези"очи, моментално забравяте за белите които са свършили преди секунди и сърцето ви се "топи". През годините съм чувал истории, от България, за опитомени и развъдени порове. Това се е случвало в някои краища на страната ни, но преди стотина и повече години. Няма записани данни, само разказите на стари хора. Дори мисля, че ми беше спомената и едва ли не за почти "чисти линии"?! Сега по света са развити различни породи фретки: самурени, бизони, хъскита, опушени, леокостични, меланистични, костенуркови и разни други.

Да си ги запазим!!! Някои определено трябва да преминат в редовете на музейни сбирки, защото там им е мястото. Други да останат на местата си в непроменен вид, за да ни напомнят през какво сме минали и къде не трябва да се връщаме! Трети - да възстановим, защото са прекрасни (макар с изопачени, по комунистически, идеология) пазители на човешката доброта: Асамблея "Знаме на мира" с всичките тези камбани и детски смях от цял свят; Мавзолеят на Г. Димитров - щеше да е уникален музей (а вместо това е градинка, припикавана от бездомните софийски псета!); Бузлуджа - защо да тъне в разруха, след като е положен какски труд да се съгради? и други и други примери. Проблема, на цялата история с комунистическото културно наследство, се корени не в липсата на дискусия или незаинтересованост! Не, не е това! Всичко идва от нашето си изкривено разбиране на нещата. В последните двайсетина години се смениха разни политически въжделения и ние в едно с политиците бутахме старите символи, без да градим нови. После, май, започнахме да бутаме на ред, без да мислим. Накрая спряхме да събаряме паметници, защото взе да става скъпо и накрая ги оставихме на съдбата, разрухата и нехайството. А, после "дайте да видим" какво ще правим с комунистическите паметници на културата? Ако някой не е забелязал, една огромна част от тези паметници не съществуват, вече! Според мен, е крайно време, управляващите да вземат и да си свършат работата, защото "утре може и да е късно"!

Виж Elemag, не му е точно тук мястото да обсъждаме този въпрос. Поиска пример за прекомерна (мисля, че използва израза "прекалена") "екология" и посочих пример, на прима виста. А, ако си пропуснал дискусията, въпросния закон реално забранява отглеждането на генно модифицирани организми, в България. Това е изопачена екология. Защо да не може да се отглеждат у нас, както по света, ГМО? Защо някой нашенски ентусиаст не инвестира в модифицирана соя или пшеница? Защо някое българско селскостопанско стружение не изкара някакви средства, в плюс към годишния си бюджет? Има още цяла камара въпроси, но не им е мястото в тази тема. Надявам се, да сме утолнили подробностите по отклонението (получило се в последните няколко поста) на темата, да се върнем на дискусията за шистовия газ. Благодаря!

Не знам, дали КГ ще ти посочи пример, но аз веднага - закона за генно модифицираните култури, например! Друго, Обръщам се към всички потребители: Моля, престанете да използвате думата "екология" като синоним на "опазване на природната среда" и най - вече като синоним на "опазване на околната среда" Трите термина имат коренно различно значение! Одижда ме и ме дразни безразборното и неправилно използване на тези термини!

Безспорно са нужди още проучвания на находищата. Разбира се, че най - доброто развитие на ситуацията е български фирми да вземат концесията. Някой навярно ще се аргументира, че в България няма достатъчно добри специалисти или техника. Сигурно е така, но това ли ще е пречката именно наши фирми да поемат концесията? Ако е нужно нищо не пречи да се наемат чуждестранни специалисти или техника (вариант е български инвеститор да се кооперира с чуждестранна фирма). По този начин има възможност печалбите или по - голяма част от тях да останат в страната и евентуално да се реинвестират. Без съмнение ситуацията силно се политизира! Но така е и по света! Каквото и да си говорим лобизмът си е широко разпространен по света! Само, че в бедната ни Родина, където властват беззаконие и шуробаджинащина, нещата става грознички. Липсва диалог между заинтересуваните. От едната страна са "народонаселението" с едни протестчета и неясна представа за бъдещето, от другата - заинтересовани политически приближени кръгове. Медиите, които трябва да са "коректив на обществото" (образно казано да са "народната оценка" на политическата отговорност), си траят и обслужват политическата си принадлежност. Не е тайна, че в България няма независима медия! И така стигаме, за пореден път, до следната ситуация: едни хорица си викат, скачат, протестират, но няма кой да ги чуе (освен няколко заинтересовани члена на някои форуми!), а тези които трябва да вземат решение се правят, че не чуват! Какво да се прави: "мила родна картинка"! Всеки път едно и също: след време ще забравим за проблема и ще се прокара първоначалния замисъл на концесията. А ние ще се почешем по тила и ще си кажем: "Ей, направиха каквото си решиха и толкоз!" и ще се обърнем на другата страна и ще си продължим по пътя, инертни! (извинявам се, за иронията!) Нещо нормално за "гражданското ни общество" в последните двайсетина и повече години! Не ме разбирайте погрешно: аз съм патриот и искам най - доброто за страна си! От друга страна съм реалист и колкото и да не ми се нрави горната картинка, ясно си давам сметка, че тя (картинката) е породена от празните ни джобове! Преди всичко, обаче, трябва да си дадем сметка какво искаме: да сме екологична държава или да сложим някой лев в скъсаните си джобове? Кой какво и да говори двете неща са несъвместими, особено при консуматорско общество (каквото е населението на планетата в момента). Да, нека бъде наложен мораториум върху добива на прословутия газ, а през това време да си изясним какво искаме от находището: да изкараме някакви дивиденти или да бъдем екологични (колкото и абсурдно да звучи, защото има огромна разлика между "екология" и "опазване на околната среда"!)? Щеше да е хубаво и някой имащ политическа или обществена власт и отговорност да ме чуе! уви това се случва само в приказките!

Като приключи тази интелектуална олимпиада, очаквам някой от победителите да дойде да победи и компютъра ми на "Не се сърди човече"! За да го е яд и да му го върна (на компютъра)!

Дали само това се вижда? Аз виждам още доста показателни неща, като например: липсват Хималаите, защото Индия все още си хортува с Мадагаскар; Атлантика е в зачатък; Малайския архипелаг е все още в небитието; нивата на моретата са високи и заливат огромни пространства от ново-формиращите се континенти; липсват ледените шапки; Всичко това води до един много по - топъл и влажен климат. Това е от съществено значение, даващо ни основание за предположение, че динозаврите са били с непостоянна телесна температура. Никой не се заглежда е природата: когато се формира успешен модел, той се разпространява повсеместно. Телата, устройството на динозаврите са били нагодени към съответните условия - топъл и влажен климат. Сещам се за статията, която Last Roman, цитира за постоянната телесна температура на динозаврите. Интересно, дали въпросните учени са обърнали внимание на климатичната обстановка от въпросния период? А, гнилостните процеси, протекли около фосилизацията на костите?(1) Защото ако не са отчетени най - малкото тези фактори, наистина ще излизат динозаври с постоянна телесна температура (топлокръвни динозаври). 1в процеса на формиране на фосили плътта, тъканите отмират т.е. изгниват, следователно ще отделят и огромно количество топлина, особено в затворено пространство като фосилна капсула.

Аз съм по - склонен да отнеса динозаврите към влечугите. Обърни внимание на долния десен ъгъл, там с главни букви е написано: REPTLES! И от тук започват едни разклонения към различните типове влечуги (включае динозаври и съвременни рептилии). От цялата тази група до днес са се запазели само Ринхоцефалите (т. нар. Хатерии, Таутари), които са единствените преки потомци на динозаврите. Ако се вгледаме в тях ще забележим почти не променени белези на динозаври. Това може да се вземе за основа на съждението за непостоянната телесна температура на динозаврите, което ни насочва към влечугите (т.е. т.нар. студено-кръвни животни). Специално по случая изрових филма на National Geographic "Animal Autopsy - Crocodile", където се разглежда основно анатомията на крокодил и между другото се прави аналогия с динозаврите. Макар и далечни роднини тези факти биха могли да ни свършат някаква работа. Например крокодилите също са масивни животни, като нашия дискусионен обект, и притежават уникален механизъм за затопляне на телата си (подобно на подово отопление). Повечето топлина означава и по - сложни движения, което ни навежда на мисълта и за по - сложно поведение. Например елементарна грижа за потомството, нещо което се наблюдава и при някои съвременни влечуги. Но колкото и сложно да е това поведение то се ограничава от размера на мозъка и заченките на формиране на елементарна мозъчна кора, без особен брой гънки. И е пълен абсурд да се говори за раждане на малките. ако става въпрос за яйце-живороден механизъм - тогава съм съгласен (и сред днес живеещите влечуги има такива примери - Боидните, някои видове гущери и др.). Раждане на плода, в пълния смисъл на дума, се наблюдава единствено при висшите бозайници! От друга страна анатомията и механизмите на убиване и поглъщане на плячката биха могли да ни дадат много добра представа как са протичали тези упражнения при динозаврите, особено хищните. Тук се сещам и за факт, който някои специалисти умишлено премълчават, а именно че като цяло липсва диференциация на динозавърските зъби. Може да изглежда маловажно, но не мисля така. Недиференцирания зъбен апарат не би могъл да дроби храната и следователно тя би трябвало да попада в стомаха на големи, трудни за обработване порции. Най - вероятно поради тази причина би се забавил метаболизма. Ще е нужно време да се обработи храната. Може да ме обвините, че примера и аналогията с крокодилите не е много правилна. Може и да е така, но крокодилите почти не са се променили от времето на динозаврите (от около 150 милиона години). Както знаете когато природата достигне до удачен вариант на устройство, тя го налага повсеместно. Оптималната анатомия, физиология и морфология на крокодилите е била аналогична с тази на динозаврите. Това се потвърждава от фосилните находки. А, има и един друг момент. Как задвижваме макетите и фосилите от динозаври, в лабораториите? Разбира се, чрез компютърни програми, базите данни на които се захранват с движенията на съвременните видове. Съгласен съм, че някои видове проявяват уникални мускулни постижения, но почти никой не оценява факта, че след това им е нужна и солидна почивка. Толкова много факти, че всеки може да ги интерпретира свободно. За някои неща има неоспорими доказателства, други са само догадки, които не могат да се отхвърлят, но и не могат да се приемат поради липса на доказателства. Още повече, почти ни липсват изцяло запазени в идеално състояние динозаври (колко готино ще е да си имаме диплодок, например, замръзнал и консервиран като във фризер!). Много от фосилите дават противоречиви данни поради нелогичното си позициониране или просто защото са бил в еди каква си скала, не определено време. За да не си кривя душата ще спомена, че бяха открити няколко фосилизирали се почти цялостно динозавъра, но какво успяха да констатират учените? Информацията се губи от общественото пространство. Най - образно и най - накратко: това е виждането ми за динозаврите, принадлежащи към клас Влечуги (Reptilia).. Упоменатото по - горе филмче може да намерите тук

Вместо да копирам цитат по цитат, ей тук , може да разгледате основните точки на дискусията. Last Roman е прав за приведените примери, които си остават като неоспорими факти. Но тези факти, ако не бъдат разгледани всестранно, не бъдат поомачкани, оспорвани и подложени на всевъзможни други манипулации, си остават просто факти и не носят кой знае каква информация. Например птиците, Архиоптерикс и Компсогнатус. Фактите са, че при тези животни се наблюдават сходства в устройството на скелета. Факт! Но дали са били сходни и във физиологично отношение? Не може да се каже. Само предполагаме, поне засега, че това е филогенетичния ред на птиците. Към днешна дата със сигурност науката е наясно само с два филогенетични реда - на конете и на слоновете. Пиша въпросните редове за да се опитам да върна темата към първоначалната идея, а не да я превръщаме в поле където да посочим кой колко факта може да цитира. Идеята е да извлечем някаква информация от всичките тези факти и да се опитаме да формираме сносна хипотеза. Но преди да продължим, преди всичко държа да уточним какво точно са динозаврите - влечуги или нещо друго? Казвам го не заради друго, а защото оставам с впечатлението, че не всички ги възприемат за влечуги? Чак след като уточним отговора на този въпрос, може да умуваме каква е причината да изчезнат. Дали краха на динозаврите е дошъл поради: малоумието им; изчерпан генетичен материал; дали дребните бозайници са изяли яйцата им; или огромно цуунами ги е отнесло или просто им е "дошло времето"? Факт е, че така или иначе тези животни са започнали да отмират, още много преди глобалния катаклизъм, заличил почти всичко над метър.. Това се потвърждава и от литографския запис. Много интересна в тази насока ми се вижда идеята за генният дрейф. В първия си пост я представих, както се видя, доста не скопосано. Last Roman, ме подсети за Дарвиновите чинки. Там се наблюдава ясно изразен генен дрейф. Въпросният дрейф налага т. нар. стабилизиращ отбор и налагането на точно определен генотип, който е най - успешен за конкретната не променяща се среда. И така при Дарвиновите чинки, генният дрейф е отстранил всички крайности на генофондовете и е наложил само по един генотип за отделните видове. При не променящи се условия в течение на хилядолетия, няма проблем. Ноако в момента се промени един фактор от условията на Галапагос - изчезването на чинките е почти сигурно. Затова островните екосистеми са толкова крехки, влиянието на генният дрейф ги е направило толкова уязвими. Ако екстраполираме примера към динозаврите, много е вероятно да получим същите резултати, както при теоритичните разсъждения за Дарвиновите чинки. Но за да има темата смисъл да се разберем: динозаврите, влечуги ли са - или не?

Упс, изФаща ме! Направил съм грешка при писането и ще си го коригирам трябва да е така: Продължавам с разясненията: говорейки, че не е имало кой да отстранява недъгавите екземпляри нямам предвид, че хищниците или конкуренцията не са си вършели работата. Имам предвид, че тези фактори не са смогвали на разпространението на дефектни екземпляри, поради обширните не заети от популациите територии. Хищниците и конкуренцията са си вършели работата, но при едни разрастващи се популации, които експанзират в нови територии, дали са успявали да заличат всичко дефектно? Знам, че всички проучвания напоследък "раздвижват" динозаврите, но ... но има доста противоречиви данни в подкрепа на тази теза. Макар и далечни родственици съвременните влечуги и динозаврите принадлежат към един клас Влечуги. Основната им характеристика е непълна преграда на сърцето и не постоянна телесна температура. Умишлено подчертавам далечно-родствената връзка между динозаврите и съвременните влечуги. Аз работя със влечуги (мамби; тайпани; питони; крокодили и др.) и смея да твърдя че познавам двигателните им желания. Като се вземе това в предвид, прибавят се исполинските размери на повечето видове динозаври, просто не ми е много ясно как точно ще изпълнят голяма част от упражненията на които ги подлагат повечето учени. Виж, не желая да се заяждам, но имам чувството, че пропускаш междинните форми (като Археоптерикс'а, в случия и още няколко като него)? Някои от междинните форми са просъществували в продължение на векове. И като свързващи звена между две животински групи, носят белезите и на едните и на другите. Затова птиците не са преки потомци на динозаврите, а по скоро произлизат от междинни форми. това е разговор за друга тема. тук си хуртуваме за края на динозаврите.

Птиците не са динозаври, нито са техни преки наследници. Птиците са животни с постоянна телесна температура, което е най - съществената им разлика с влечугите, и еволюират паралелно с Бозайниците. За всички препоръчвам да "хвърлите" един поглед на филмчето "Създаването на планетата" (Making of a Planet) от поредицата Earth на National Geographic. Макар и малко повърхност е засегната настоящата дискусия, добре визуализирана.

Не знам вие как ги виждате тези динозаври, но аз като ги гледам по разни филмчета - нещо много пъргави ги показват!? Динозаврите на са ли влечуги? т.е. животни с не постоянна телесна температура и бавни темпове на метаболитните процеси - две много съществени характеристики на клас Reptilia. Тези особености водят и съответните биологични прояви - движение сведено до минимум (типично за съвременните влечуги). Не мога да разбера защо ни представят динозаврите като пилеещи енергията си гиганти? Да, в началото размерите им са нараствали бавно. Обяснението се крие в ниските репродуктивни възможности (снасят яйца за които не полагат грижи), ограничения район на отделните популации (породено от ниската репродукция и сравнителната уседналост на индивидите). Това от своя страна е предпоставка за фрагментарност на популациите и утвърждаване на определени гени. Знаем, че по правило гигантските размери са резултат от акумулиране на белега. Прибавяме към тях инбрийдинг и виждаме как се заформят близкородствени гиганти. Като цяло динозаврите са били господстващи видове и не е имало кой да отстранява недъгавите животни които са предавали и гените си. В етапите на отбор се затвърждават и закрепват гигантските размери. Но в Природата няма нищо безгранично или господстващо безкрайно. Така и с динозаврите. достигнали пределни размери, те започнали да изчезват постепенно, по някое време през креда. Най - вероятната причина е действието на генният дрейф, който между другото си действа от самото начало на формиране на видовете. дрейфът е цял да действа бавно още хилядолетия докато не заличи популацията или не се променят условията на средата. (1) Случайно стечение на обстоятелствата определя края на динозаврите. 1. вземаме хипотезата по - горе; 2. глобален катаклизъм - мегавулкан; метеор; взрива описан от П. Мафей и прочее (2) 3. в резултат имаме разчистено поле за еволюция и развитие. _____ 1 приведена хипотеза не претендира за научна достоверност, защото може и да е вярна на теория, но на практика не може да се докаже; 2 глобалния катаклизъм ще се уточнява от палеогеолози

т.е. един вид искаш да опишеш нов щам бактерии? Като за начало напиши научно съобщение. Мога да помогна, ако ми предоставиш материали или по - подробно да ми разкажеш.

Хайде на забавачката! Да пробваме да тръгнем въпросната викторина: 1. "сифонопс"или както е по - правилно Siphonops sp. е семейството на Цецилиите (това са безкраки земноводни разпространени в Тропиците) тук може да ги разгледате 2. "звънчевиден мускул" - мускул намиращ се в тялото на някои бозайниците и спомага за свиването на тялото им на кълбо. Бозайници които имат такъв мускул са: Ехидни, Таралежи, Панголини, Броненосци. 3. Варолиевият мост (pons) е задебеление на бяло мозъчно вещество, разположено напречно между продълговатия и средния мозък. Назад граничи с продълговатия мозък, а напред с мозъчните крачета на средния мозък. За странична граница се приема мислената равнина, прекарана през коренчетата на троичния и лицевия нерв. Встрани от тази равнина мостът се стеснява и образува малко мозъчно краче.

Всички са привели солидно обосновани мисли, но ... но дали проблема се свежда до липсата на амбиции, мотивация, реализация? Не! Определено НЕ. Това е резултат от едни други процеси. Вижте, аз съм биолог и за мен всичко е "синджир марка" т.е. нещата не се случват като изолирани събития, а са следствие от нещо и водят след себе си определени последствия. Затова вместо да "бръмчим" колко е некадърна българската студенция, нека си признаем, че настоящето положение е продукт на сбърканото ни общество. Не желая да засегна никого, но не намирам друга дума, освен "сбъркано", с която да определя обществото ни. Навярно много от вас ще посочат примери с които да ме опровергаят, но това ще са изключения които потвърждават правилото! Нека сега се обоснова за да не съм голословен. Нацията ни е абдикирала от "бъдещето на България", като се започне от детските градини и се стигне до университетите. Родителите провождат децата си в т. нар. държавни учебни заведения, за да не се занимават с тях, защото трябва да ходят на работа. "Даскалите, от своя страна, просто изтрайват въпросните деца и младежи, защото трябва да си заработят заплатките, а и защо да си дават зор в училище, като могат да "поканят" заинтересованите ученици и техните родители на "частни" уроци. И така се получава, че никой не се занимава с горките деца. Обаче децата оставени без надзор, започват да се занимават с всевъзможни глупости, за да не им е скучно, но не и с учене. Не че не искат, но не знаят как - никой не им е показал как да учат. въпросната незаинтересованост си пролича най - явно по време на учителските стачки. Училищния персонал иска, обосновано или не, нещо си от държавата, родителите ревнаха срещу учителите, че няма кой да се занимава с децата и всички започнаха да си подхвърлят топката. Ами, на децата какво им е? Оставени без надзор ... какво, какво ... и "пльос" пред компютрите. По - отрасналите виждат възможност, в цялата тази неразбория, и те като "големите" да митарстват по кафенетата и необезпокоявани да се учат на мурафети , но не и как да усвоят нещо смислено! Я, забравихме държавата в цялата история! Ми, то я няма никаква, само някакви си не правителствени организации си провеждат кампаниите и усвояват средства на гърба на бедните дечица. Оообаче, дните си минават безгрижно и ... хоп ... кандидат-студентска кампания ... Всички се втурват да търсят частни уроци - консултации, познати и прочие, за да оправим "нашия умник"! И ... о, чудо, "гордостта на мама", взели, че я приели в университету! Забелязвате ли как се заражда българската студенция? Ами, да ви имам и студентите! Та, те не правят разлика между училище и университет, не способни да учат, не знаещи как да попитат, а това какво искат да постигнат си остава за тях една химера. Изобщо дезориентирана работа, защото им липсва основната подготовка от училище. Какво по - хубаво от това за университетските преподаватели? Издекламират си лекцийката, искат си поредната държавна субсидия, имитират работа и изглеждат умни. Я си представете, че някой студент ги попита нещо, различно от това написано в учебника на въпросния преподавател? УЖАСТ ! Пък те студентчетата, за какво да си требят очите? Ще си купят писанието на еди кой си проф., доц. или както е там, ще го разгледат отгоре - отгоре и ще си вземат изпита. Чиста работа! Хем пред родителите си му върви учението, хем не пропуска гаджетата и купоните. И така 4 - 5 години докато завършим. Ми, сега? това не искам, онова не мога, ама искам заплата, голяма! Работодателите са виновни, те не ни дават път за реализация, имат много изисквания! Ами, няма такова нещо! Работодателите са си в правото: при тази девалвация на образованието, защо да не търсят най - квалифицираните, за възможно най - ниско заплащане!? Ето така се раждат "гьотферени"! И вместо да хулим днешните студенти, защо не поругаем обществото което ги създаде и продължава да ги създава? Извинявам се за тази тирада, но не успях да се сдържа! За пореден ден, днес, видях деца в 5 - 6 клас, които не могат да четат, студенти които не различават истинско от препарирано животно и възрастни които ми задаваха малоумни въпроси! Това не са изолирани случаи, а масово явление! Та, за финал: огледайте се какво общество формираме, каква държава градим и после си отговорете какви са ни студентите.

Обикновено на моя десктоп се "мъдрят" снимки, които аз съм щракнал. В момента като седна пред компютъра се гледаме с една черна мамба. Въпросната снимка направих преди няколко дни в нашия терариум. Това което се вижда е любопитстващ, разгонен мъжкар. Предупреждение: НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА ВКЪЩИ !!! Все пак тази мамба си е съвсем истинска и натурална, а е снимана от непосредствена близост!

Те, това конче прилича на каракачански кон. Загледай се да видиш колко е дребно, но стройно животинчето - това е типично за тази порода. Изключително издръжливи коне, предназначени да носят хора и багаж по планинските пътеки. малко инфо за породата подбрах снимки, които да може да сравниш с тази към въпроса ти.

Тези насекоми принадлежат към сем Hymenoptera и са разпространени по целия свят. Срещат се и в България и минават за едни от едрите насекоми. Обитават бистри водоеми. Нещо ми убягва точното име на насекомото, но мисля, че беше някакъв воден скорпион. Ще си направя справка с дебелите тефтери вкъщи и ще напиша повече инфо.