goshawk

Мислех тази вечер да напиша няколко думи за Каспийската блатна костенурка, но като видях този пост ... направо изстъпнах! Не е точно така, както си мислиш! Отровността, ако мога така да се изразя, е сравнително относително понятие. Например, хора оцеляват, дори след ухапване от тайпани, мамби или кротали, но има хора които не са преживяли, дори ухапване от дървесни отровници или храмови кофии. Има голяма доза относителност в цялата работа:: възраст и пол на животното, преди или след хибернация, преди или след като се е нахранило, дали вече е сменило кожата или преди "събличане". Това от една страна, а от другата стои: възраст и пол на жертвата (човека), общо физическо състояние, хронични заболявания, скорост на метаболизма, обусловен от много фактори; нещо много важно е принципния размер на традиционните жертви (т.е. една пепелянка, която се храни предимно с мишки и полевки, като цяло отделя по - слаба отрова от една пепелянка, която се храни предимно с лалугери - теоритичен пример!). Има и една особенност - хора които работят с такъв тип животни са претърпели толкова ухапвания, че организма си е изградил естествен анти серум!!! (по - долу ще приведа реален пример) За пример да вземем теб - здрав, прав мъж, ако те ухапе пепелянка, може и да прескочиш, дори без антидот, Но, ако това се случи на десет годишно дете - последиците, почти 100 %, ще са фатални! Това е при условие, че е истинско ухапване! Защото, както предполагам знаеш съществуват и т. нар. "сухи" ухапвания - змията не инжектира отрова в раната. При подобна ситуация, дори три годишно би оживяло, след ухапване на мамба. Правя едно уточнение, че говорим за диви животни, а не за терариумни и/или за серпертариумни (защото там нещата стоят по друг начин!). Ето и една реална история: единият ми колега преживя, ухапване от плюеща кобра, но едва не умря след ухапване от българска дива пепелянка! Другия ми колега е хапан, мисля, 14 - 15 пъти от отровни змии (вкл. от уракуански кротал), половината от които сериозно! За него ухапване от пепелянка е като главоболие за теб. Това са два напълно реални примера! Надявам се, че схващаш идеята - няма безопасна отровна змия!!! Има още една скрита опасност и това е самия антидот - неправилната му употреба може да те убие! Не казвам, че ако се наложи да не се ползва, но не и без мярка, както се случи с едно детенце преди няколко години (след унапване от някъкав смок лекарските "величия", от местната болница, насвяткали детенцето с антидот! и го "спасили", но едва ли си дават сметка, че то сега е с постоянна опастност за живота си, когато е сред природата; първо - серума е използван не на място и второ - при евентуално ухапване, вече от отровна змия, не може да се ползва серум!). Май стана много сложно обяснението?! Обикновенно така става когато се опитваш за късо време да кажеш много неща! Все пак трябваше да напиша нещо, след като прочетах пост, в който се казва, че българска отровница не може да те убие!!! Това не е вярно!!! Може да те убие и то така, че после "... цял живот умрял!" (извинявам се за черния хумор!!!) Поемам ангажимента да прегледам поста си където е писано за последиците от ухапвания от отровни змии и ако имам пропуски да ги коригирам, както и да направя нов постинг с по - обширни разяснения по въпроса!

След като заговорихме за водните костенурки е време да представим и нашенските видовве. В България се срещат два вида водни костенурки - обикновената блатна и каспийската костенурки. И така: Европейската (Обикновена) блатна костенурка (Emys orbicularis), е единственият представител на сем. Блатните костенурки (Emydidae) в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент. Горната част на черупката (карапакс) е маслиненокафява до черна, с множество жълти точици и черти, разположени радиално по роговите щитчета. Долната страна на черупката (пластрон) е жълтеникава до кафява с тъмни петна. Кожата е в общата окраска — маслиненокафява до черна с характерни жълтеникави ивици. Дължината на черупката варира от 13 до 20 cm, като в редки случаи достига до 23 cm. Като правило женските индивиди са по - едри от мъжките. list.doc Ареалът й включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция. Постглациални (следледникови) останки са намерени в Швеция, Дания, Холандия и Англия. В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до към 900 m н.м.в. (Лозенска планина). В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или заблатени терени, някои от които напълно могат да пресъхнат през лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на устията, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не голяма дълбочина (не повече от метър). Европейската блатна костенурка е активна през деня. Не е много притеснителна, особено на места къде е свикнала с човешкото присъствие (крайградски паркове с изкуствени или естествени езерца).Разбира се, че когато се почувства заплашена, бързо се скрива под водата. Тези костенурки са предимно хищници, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни, които улавя главно във водата. Много рядко се храни с водна растителност. Има данни, че не се отказва и от мърша (?). Както всички студенокръвни животни и Обикновената блатна костенурка е реагира на неблагоприятните климатични особености като забавя метаболизма си. Презз имата изпада в хибернация, но при сравнително ниски температури - 4°C - 6°C . При температури над 10°C, костенурката е все още активна. Хиберниращите животни се заравят в тинята на водоема, който обитават. една костенурка отвътре При европейската блатна костенурка има слаб полов диморфизъм, изразен предимно в окраската на очите - при мъжките екземпляри те са червеникави до кафяви, докато при женските са жълти до бели. Размножителният период започва непосредствено след пробуждането от хибернация, което настъпва в края на м. Март. След копулацията, женската снася от 3 до 21 овални, бели кожести яйца. Отлагането на яйцата се осъществява по-често на едно място, но може да се извърши и в няколко отделни ямки, които женската изкопава със задните си крака, а след заравянето уплътнява с пластрона си. Това става през Май/Юни, в късните часове на деня. Самите яйца са със средни размери от около 28 - 33 на 18 - 20 mm и тежат средно около 5 g. Температурата е важен фактор за определянето на пола, като в границите от 24 - 28°C се излюпват предимно мъжки индивиди, а при температури над 29°C предимно женски индивиди. Генетичните фактори при този вид също имат важно и дори водещо значение. Развитието на яйцата продължава до Sептември/Oктомври, като често малките излизат на повърхността едва през следващата пролет. Европейската 9обикновена) блатна костенурка е включена в Червеният списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt) Сега да представя и другия вид водна костенурка, който се среща у нас: Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata) е другия вид водна костенурка, който се среща в България. Принадлежи към сем. Азиатски речни костенурки (Geoemydae) Забележка: Таксономически е била разглеждана като подвид на Mauremys caspica, но впоследствие подвидовете са отделени като самостоятелни видове. В България Каспийската блатна костенурка се среща в най-южните части на страната - около Петрич, Сандански, Ивайловград, Свиленград, Средец и Ахтопол. Общият им брой в страната се оценява на 600 до 1000 екземпляра. Срещат се до към 200 m нмр, често смесена с европейската блатна костенурка. Обитава блата, изкопи, микроязовири, речни устия и други застояли или бавнотечащи водоеми. Каспийската блатна костенурка ката цяло е всеяден вид. Храни с дребни водни животни (земноводни, попови лъжички, риба, често мъртва), както и с водни и сухоземни растения, плодове. Каспийската блатна костенурка снася по няколко яйца през юни, а след това втори път около месец по-късно. Яйцата имат варовикова черупка и са дълги 39 - 44 mm. Малките се излюпват около 3 месеца по - късно с дължина на черупката 23 - 28 mm. Половата зрелост настъпва на 10 - 11 години при дължина 14 - 16 cm. Природозащитен статут на вида: в световен мащаб: незастрашен в Червена книга на България: уязвим

Яна, на посочения от теб линк, няма почти никаква информация, различна от тази в поста ти Да червенобузите костенурки са проблем и то не само в България! В голчма част от Европа стои същия проблем. Това хората сме природно "чудо": искам това - искам онова, после решаваме, че вече не ни е забавно и го изхвърляме. Но кой идиот е решил, че червенобузите му любимци ще се чувстват най - добре в някое наше "гьолче", те т'ва не мога да разбера?! Какво да се прави - "мила родна картинка"! Геният на българската простота, обикновено, "цъФти" в подобни моменти: НПО'та ще сътворят локва за червенобузи костенурки или ще ги екстрадира!? Стига ! До там ли опряхме, нима си нямаме по сериозни проблеми? Вместо да мислите глупости, по - добре се съберете няколко човека отидете в РИОСВ и в Общината помолете ги за съдействие (т.е. да осигурят няколко зеблови чували и автомобил) и отидете да съберете няколко костенурки (червенобузи, естествено!) и ги отнесете в близкото подобие на зоокът! Като повторите няколко пъти упражнението, проблема няма да е толкова сериозен, вече. Извинявам се за "лиричното" отклонение, но не мога да се сдържа като чувам как едни хора искат да правят това или онова, но не знаят как. Тези дни ще има и информация за българските видове блатни костенурки.

Доста време мина, от както последно беше представено българско влечуго. Не че останаха много - до тук не са споменати костенурките, от кото в България се срещата четери вида, а за два има спорадични сведения като случайни гости. И така започване със сухозените видове, ще представим и водните и накрая ще споменен и морските обитатели. Започвам с сем. Сухоземни костенурки /Testudinidae/: Шипоопашатата костенурка /Testudo hermanni/ е вид костенурка, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки /Testudinidae/. Достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина. Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови. разпространение В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие. Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти. Активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.Снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни. Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие. анатомия на една костенурка Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания. природозащитен статут, според IUCN Шипобедрената костенурка /Testudo graeca/, наричана още неправилно „гръцка костенурка", е другия от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки /Testudinidae/. Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло (най-голямата регистрирана шипобедрена костенурка е уловена в България). Много подобна на сродната ѝ шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/, която също се среща на територията на България. От оригиналното описание на вида, до съвременния му статус съществуват множество синоними на научното име, продукт на недостатъчно ефективна комуникация както и на типографски грешки: list.pdf Шипобедренатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския, югоизточната част на Балканския полуостров, островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови, Мала Азия, района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Сирия, Северозападна Афика. В България се среща подвидът T. g. ibera. Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България. Testudo graeca ssp.pdf подвидово разпространение на вида Testudo graeca anamurensis Testudo graeca antakyensis: Testudo graeca armeniaca Testudo graeca flowerii Testudo graeca graeca Testudo graeca ibera Testudo graeca nikolskii Testudo graeca terrestris Testudo graeca zarudnyi Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори. Активна е през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Шипобедрената костенурка снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни. Продължителността на живота достига 110-120 години, макар това да е рядкост. Шипобедрената костенурка е защитен вид от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие. Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморалгична треска). природозащитен статут, според IUCN

Най - вероятно са някакви Актиномицети, но без снимки и описание, никой не може да каже. Така, че дай описание и снимков материал.

Ето, намира се кой да ти " ... разясни тези понятия" Хромозомата е компактизираното удвоено количество ДНК, преди да започни делението на клетката. Точно в това се изразява полуконсервативността на ДНК моликулата Хромозомата е една удвоена мол. ДНК, които със започването на анафазата при деленето на клетката, чрез делителното вретено се отправят към двата полюса на новоформираните клетки; Питаш на кое да вярваш? Ами, ... и на двете! Да, така е. Факт! Първо, да уточним, какво е геном: това е цялата наследствена информация, на даден организъм, по точно хаплоидния хромозомен набор, в който е представена само по една хромозома от хомоложната двойка, респективно по едно копие от гена. В телесните клетки на човек има по 46 хромозоми (като две от тях са полови хромозоми), а в зрелите полови клетки имаме по 23 хромозоми (като в това число влиза и половата хромозома) /виж схемата/. При сливането на гаметите и формирането на зиготата се възстановява диплоидния хромозомен набор! И така ... Засега мисля, че е достатъчно, защото явно си чел нещо, но не достатъчно! Не задаваш правилните въпроси, някои понятия са ти абсолютно абстрактни. Затова препоръчвам да разгледаш ДНК, гени и хромозоми, както и "Геномът" на М. Ридли

Първата летяща кола получи лиценз Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) даде зелена светлина на първият летящ автомобил. Terrafugia Transition е определен като "лек спортен самолет", за чието управление са необходими само 20 летателни часа, според нормите на FAA. Terrafugia Transition - една крачка по-близо до реалността Лицензът е даден въпреки, че Transition излиза от определението "лек спортен самолет" с около 50 кг, заради интегрираните технологии за безопасност на пътя. "Возилото може да бъде продавано, при условие, че клиентите са уведомени за допълнителните му килограми", отбелязват от авиационната администрация. Terrafugia Transition - една крачка по-близо до реалността Цената на Terrafugia Transition е около $200 000, като до момента в компанията са получили над 70 поръчки. Хибридът между автомобил и самолет може да се движи със 100 км/ч по земя и със 185 км/ч. във въздуха. Способен е да прелети над 650 километра и използва обикновен безоловен бензин. Нуждае се от само 30 секунди, за да се превърне от кола в самолет. Terrafugia Transition - една крачка по-близо до реалността Само още една важна крачка предстои на Transition преди да стъпи на пазара - покриването на стандартите за безопасност на пътя. Ако всичко въври по план доставките на първата летяща кола ще стартират от следващата година, коментират производителите. Още за Terrafugia Transition.

Африка ще се разцепи на две! В Афар, област в Етиопия, преди 5 години се появил разлом, който от тогава насам се разширява. Според учени това скоро ще се превърне в корито на нов океан, който за 10 млн. години ще раздели африканския континент на две, съобщи BBC. В този район само за няколко дни през 2005 г. се появил разлом, дълъг 60 км и широк 8 метра, който от тогава постоянно се разширява. Според учените тече процес на създаване на нов океан, който ще разцепи Африка на две. "Процесите на формиране на океаните обикновено са скрити дълбоко под водната повърхност, докато в Афари имаме възможност пряко да наблюдаваме тези активности и да сме свидетели на това как земята се разделя. Това е невероятна възможност", заяви Тим Райт, който води изследванията в региона. Сеизмологът Джеймс Хамонд допълва, че части от Афар са под морското ниво и единственото, което спира морето, е една 20-метрова сушева ивица в Еритреа. "Вероятно тя ще бъде разрушена, морето ще нахлуе и ще започне да се създава нов океан", твърди сеизмологът. "Той ще дълбае, дълбае, и в крайна сметка ще отдели части от Еритреа, Сомалия, създавайки нов остров. Ще имаме една малка Африка и една по-голяма, "плуваща" в Индийския океан", допълва Хамонд.

Учени от Великобритания успяха да проследят зимната миграция на славеите през Африка и установиха, че тези пойни птици изминават цели 4800 километра всяка година. Мъжко славейче с кодовото име OAD е регистрирано да напуска Британия на 25-ти юли миналата година, след като преди това е засечено да гнезди в Норфолк. То прелетяло през Франция и Испания, след което се отправило на юг покрай бреговете на Западна Африка и стигнало до Гвинея-Бисау, където прекарало зимата. Славейчето OAD се е върнало в Британия през април. Проследяването на това невероятно 4800 километрово пътешествие станало възможно с помощта на специално следящо устройство, което било закрепено за птичката. По този начин се разбулва вековната мистерия относно това, къде отиват през зимата дребните мигриращи птици (като лястовиците и дроздовете). Въпреки че преди са били проследявани миграциите на други, по-големи птици през Сахара, като например орлите-рибари и папуняците, учените за първи път успяват да проследят маршрута на по-малък представител на птичето царство. Цялата статия от източник: Independent.co.uk

Международната природозащитна организация WWF проведе двуседмична експедиция по целия български участък на река Дунав от река Тимок до Силистра и откри нова колония от световно застрашения малък корморан, предаде кореспондентът на БГНЕС в Плевен. Доскоро в българския участък на река Дунав имаше само една птича колония, която не е на остров - тази в езерото Сребърна. По време на експедицията бяха установени три нови колонии по брега - в Островското блато и в Защитена местност Калимок при Тутракан. Основният вид, който формира колонията в Калимок, е от световно застрашеният малък корморан и наброява над 300 двойки. Благодарение на това числеността на този рядък вид в България се е увеличила двойно за последните четири години. В същото време колониите на островите Вардим и Мишка бележат драматично намаляване на гнездящите птици, като някои от тях дори са изчезнали. Основните причини за това са безпокойство от горскостопанските дейности и рибарите. WWF проведе подобна експедиция по Дунав през 2006 г., което дава база за сравнение. Общият брой на птичите колонии по дунавските острови се е запазил на 10. Едната от българските колония - срещу езерото Сребърна - е изчезнала, но се е формирала нова на румънски остров. Бяха регистрирани 3600 двойки птици в българския участък на Дунав, при 3900 преди четири години. Наблюденията бяха извършвани от лодка и два наземни екипа. Участваха девет души, включително учен от БАН. Лодката за експедицията беше предоставена от Природен парк Персина, а в работата по блатата на остров Персина бяха включени и представители на Българско дружество за защита на птиците в Свищов. Преди 10 години по инициатива на WWF правителствата на България, Румъния, Украйна и Молдова подписаха споразумението за "Зелен коридор Долен Дунав" - най-голямата европейска инициатива за опазване и възстановяване на над 1 милион хектара влажни зони и биоразнообразие по реката. В резултат България възстанови влажни зони в своя участък на Долен Дунав и създаде още 7 нови защитени територии. Сред тях са Природен парк Персина и Защитена местност Калимок-Бръшлен, където бяха наблюдавани и новите птичи колонии. инфо' то

Не политиката на едно или друго партийно управление е довела до намаляване численоста на вълците. Това се дължи на едно не правилно разбиране на биологичните закономерности и псевдонаучни измислици за "вреден" и "полезен" дивеч, но това схваща, пак повтарям, не е прокарано от политически разбирания, а от невежество! Тази, така да я наречем, "програма" е имала за цел да държи популациите на доста видове на един определен минимум. Проблема се е коренил в методите с които се е реализирала тази "стратегия": стрихнинови примамки, материални поущрения и други. Към това не трябва да забравяме и липата на каквато и да е биологична и екологична съобразителност. В онези години, като цяло, в света не се говори за опазване на видовете, антропологично влияние и други подобни, което довежда до критичен минимум популациите на много видове. Третиането на огромни площи с ДДТ, залагането на стрихниново примамки, почти не повлияват популацията на вълка. От тези неща страдат други животни като чакали, лисици, различни мършояди (лешояди, гарвни, мечки и др.), много хищни птици! Дори засилените хайки, които са се провеждали, не са били особено резултатни! Вълка е труден за лов и наблюдение обект, поради доста скрития си начин на живот, свиването на жранителната му база и изтласкването му планините, създава впечатление за рязкото му намаляване. та, с всико изписано по - горе, eMGeto, искам да подчертая, че става въпрос за простичкото човешко невежество, а не за политичска идеология! П.П.: не защитавам ничии политически интереси! не съм живял много и нямам кой знае какви спомени от тава управление на България!

Предлагам едно видио, заснето от екип на БДЗП. Клипчето е снимано по р. Дунаав и в него се вижда как морски орел /Haliaeetus albicilla/ храни малките си. Да, не става дума за Царски орли, но са интересни кадри и си заслужават да се видят!

Това змийче си е чиста Медянка от където и да я гледам! За справка: тук

То от този клип не личи нищо определено, но ми заприлича на Царевичен смок /Elaphe guttata/? Ето и малко инфо

Тук представям линк, където може да се разгледат странстванията на няколко Царски орли. За да може сега ние да проследим приключенията на тези млади пътешественици и откриватели, трябва да благодарим на експертите от БДЗП и проекта "Save the Raptors". Прибавям и едно видео, в което се разяснява какво представлява тази сателитна навигационна система и какви цели се гонят чрез нея.

С тъга съобщавам следното: Загинал Царски орел /Aquila heliaca/ беше открит в района на Дервенските възвишения в Западна Странджа от експерти на БДЗП по време на редовен мониторинг. Орелът бе намерен мъртъв точно под гнездото. Птицата вероятно e мъжка и е част от двойка, която се размножава успешно през последните години. При огледа бе установено, че орелът най-вероятно е починал предишния ден, тъй като тялото е добре запазено и e с непокътнато оперение. При направения първчен оглед на тялото не бяха открити наранявания или следи от сачми. Вероятната причина за смъртта на царския орел би могла да бъде отравяне. Краката на птицата са били свити, като при конвулсии, което се наблюдава при отравяне. Представителите на БДЗП, работещи по проекта LIFE+ за опазване на Царския орел и Ловния сокол подадоха сигнал до РИОСВ - Стара Загора за загиналата защитена птица. Тялото на орела ще бъде изпратено за анализ в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Проби от него ще бъдат дадени и на специализирана лаборатория за токсикологичен анализ. Надеждите на представителите на БДЗП са, че женската орлица ще възстанови двойката, тъй като територията, която обитава предлага много добри условия.

По време на регулярната обиколка на Бургаските езера, 13 – 14 Март 2010 г. екипите на БДЗП преброиха над 14 000 птици от 48 вида. Поради високото ниво на езерата, по-голямата част от птиците бяха концентрирани в разливите край тях. Сред интересните наблюдения бяха 14 жерава /Grus grus/ в ЗМ „Узунгерен” с още, над 100 екземпляра от световнозастрашения вид тръноопашата потапница /Oxyura leucorodia/, както и малки корморани /Ph. pygmeus/, къдроглави пеликани /Pelicanus crispus/ и белооки потапници /Aythia nyroca/

Е, уважаеми luby, какъв е точно проблема с ГМО, защото на мен много, много не ми се изясни! Не мога да разбера защо всички сте викнали против ГМО?

Не знам кой вид визираш: Coluber najadum или Coluber rubriceps? Сега конкретно: северната граница на ареалите и на двата вида минава доста на юг от Стара планина. Тънкия стрелец /Coluber najadum/ или стрелушка се подвизава из районите по поречията на реките Струма и Места, Хасковско, Родопите ... Черновратата стрелушка /Coluber rubriceps/ се среща ... този вид е с още по ограничен ареал и затова не мисля да ги упоменавам - правя го умишлено, за да не се навъдят "мераклии", които да тръгнат да я търсят "има ли я, няма ли я"! В България са локализирани 5 (?) находища, за малко повече от трийсетина години (от 1979 г насам).

Това е важна тема! Канех се да я започна, още преди няколко дни. Напоследък се наговориха много глупости по този въпрос, но и доста важни и смислени неща се казаха! А истината най - вероятно е някъде по средата! Аз съм за ГМО! Какво лошо има в това да се създават по - устойчиви сортове и породи? Или понеже всички чули - недочули се втурнаха да протестират срещу една илюзорна теза: ГМО са гадост! Цялата история, май, започва да се раздухва с нова сила около предстоящото встъпване на поста на г - н Барозо и вечните икономически интереси. ================ Хрумна ми и стихче: *** ГМО са новия Божий бич! - някой се развиака и орди се пръснаха по улици, площади Викат, протистират, но срещу какво ? и те, не знаят - важно е да плюят!

Определено няма как да е кобра! Това което описваш по - скоро прилича на сцена от живота на Вдлъбнаточелия смок /Malpolon monspessulanus/ Ето по - долу показвам няколко нагледни примера. В България това поведение е характерно за вдлъбнаточелия смок - изправя предната част на тялото си леко раздува гушата си и прави опити да сплаши нападателя си. Малко по - подробно за тази змия тук

Казвате, че змията която сте снимали е смок. Ако беше смок, описаната по - горе случка нямаше да е възможна. Различните видове смоци са сравнително агресивни видове.

Фикс, ще се окаже прав! Най - вероятно става въпрос за обикновена водна змия /N. natrix/. За да е още по - правилно и точно определянето на вида, г-н Гарев, дайте малко повече инфо: дължина на тялото (приблизително); цвят; особености, нещо странно според вас, което заслужава внимание, опишете поведението на змията. Тези неща не си личат на снимката!

Защото отделянето на отрова не се формира в гръбначния мозък на змиите! Доколкото в свързано с нервната система, това е функция на главния мозък. Както ти каза и Фикс, отделянето на отрова е метаболитен процес. Не виждам смисъл да се ръсиш повече глупости по въпроса!