Tyroglyphos

Текстът е среднобългарски и е почти същото като на новобългарски. ПЛОВН, ПЛОВЧЄ, ПНШН, ГРѢШNЬI ПОПЄ ПЄТРЄ Това има смисъл да се пише само на оригиналния си латински, защото там има игра на думи: dum spiro, spero.

Първобългарските надписи са написани на идеален простонароден гръцки и със сигурност от носители на езика; всички грешки, които се срещат, са нормални и с многобройни паралели в други текстове, писани от гърци; много от тях се срещат още през елинистическата епоха, и както сполучливо казва Бешевлиев, езикът на първобългарските надписи представлява една последна фаза от развитието на гръцкото койне. През този период употребата на названието "грики" може да е и под въздействие от латинския, който има огромно влияние върху простонародния гръцки от епохата.

Гърците са смятали, че гърци (греки) е по-старото име на елините, които се нарекли така заради героя Хелен. Точно това е казал и Аристотел, който по повод на потопа, който бил се случил в околностите на Додона, обяснява, че "там живеели селите и онези, които тогава се наричали греки, а сега се наричат елини". Аристотел, разбира се, не говори нищо за илирийско название на дорийците, това са съвременни волни интерпретации. Такова обяснение е предлагано още в античността редом с това за произход от име на героя Грек; всъщност етимологията на етнонима, както при 90% от етнонимите, е дълбоко неясна. Името "греки" е било използвано от самите гърци, особено през елинистическия период, но не се налага, защото в литературата вече се е утвърдило названието "елини" ("Елада" започва да се употребява като обозначение за целокупна Гърция в 6 в. пр. Хр.; а още в "Одисеята" се използва в разширено значение за всички гръцки области извън Пелопонес).

Думата се среща изписана като тык(ъ)ръ, тикъ, тик(ъ)ръ, тикорь, тикра.

На тази снимка в долния ляв ъгъл до колчето сякаш има камък с подобна поредица от малки вдълбавания.

Кълчищата се правят от коноп или лен и представляват по-некачествените влакна, които не могат да се използват за направата на тъкан. Стъблата се чукат (мънат), при което се отделят най-напред по-добрите влакна; остатъкът представлява кълчища (по-лоши и къси влакна) смесени с паздер (дребни клечици и остатъци от стъблата), който се отделя чрез разчесване със специален гребен. Кълчищата се използват откакто се използват конопът и ленът, т.е. още от праисторически времена, за което има многобройни археологически данни; кълчищата се споменават редовно и в древни текстове, напр. в Стария Завет.

Надписът на селяните от Болбабрия не се съхранява в Кюстендилския музей, а в Археологическия музей в София. Интересът към паметника никога не е спирал и той е коментиран многократно от публикуването си през 1907 г. до наши дни.

Реформата на Петър І до голяма степен е следствие и от развитието на руското бързописно писмо от 16-17 в., в което вече са били налични много от формите на буквите, които виждаме в "гражданския шрифт" - напр. "и" и "н" изглеждат по такъв начин още през 16, дори 15 век. Гръцката азбука се основава на ръкописното писмо от 15 в., когато се е наложило да се създадат първите типографски шрифтове и идеята е била печатните книги да са максимално близки до ръкописите; затова и шрифтът е толкова утежнен в сравнение с латиницата и кирилицата.

Мога да ти цитирам мястото, а то е от статията Θρᾴκη в речника на Стефан Византийски: "Тракия е областта, която се е наричала Перке и Ария" (ἔστι δὲ ἡ Θρᾴκη χώρα, ἣ Πέρκη ἐκαλεῖτο καὶ Ἀρία).

Радикална реформа на българския правопис в наши дни е невъзможна. Това е можело да стане в годините след Освобождението, но за съжаление възможността тогава е била изпусната - имам предвид реформата, предложена от правителството на Стамболов през 1893 г., с която са се махали не само излишните краесловни ерове, ѣ, ѫ, но и букви като ю (заместено с iу), я (iа) и щ (шт). Ако Стамболов беше проявил малко твърдост вместо да се огъне пред претенциите на русофилите, които са се борили за запазване на архаичните букви, сега щяхме да ползваме доста по-издържана писменост. Всички по-късни реформи са били половинчати, включително и приемането на сегашния ни правопис, което пак поради политически причини се е забавило с двадесетина години (комисията от 1945 г. е свикана в резултат на закон от 1928 г. и приема правописа на БАН от 1923 г.!). Наистина тежка недалновидност, като се замислим, че мъдри българи още през 1850 г. са били радетели за "естествен" правопис, свободен от излишни букви и правила:

Да прибавим и Ария (Ἀρία), едно от по-старите имена на Тракия според Стефан Византийски.

Няма никакъв подобен запис, въпросната дата е изцяло хипотетичен резултат от предположения и изчисления на съвременни учени. Египетският календар се състои от 12 месеца по 30 дена и 5 допълнителни дена, което дава година от 365 денонощия. Слънчевата година обаче е с продължителност 365,2422 (приблизително 365 1/4) денонощия и затова египетската година изостава спрямо слънчевата с по около четвърт денонощие всяка година или с едно денонощие за четири години (този проблем е бил разрешен впоследствие от Юлий Цезар с въвеждането на допълнителен ден на всеки четири години). Съвпадането на началото на египетската година с определен момент от слънчевата година се повтаря през 1461 египетски години (= 1460 юлиански), т. е. египетската година трябва да изостане с 365 1/4 денонощия, за да се върне в същия момент от слънчевата година. Допуска се, че при въвеждането на египетския календар началото на годината би трябвало да е съвпадало с първия предутринен изгрев на Сириус, който се пада през лятото около важния за египтяните разлив на Нил; аргументи за достоверността на това предположение се търсят в споменавания в древни текстове "период на Сотис" (Сотис е египетското име на Сириус), за който обаче тези текстове не съобщават нищо конкретно. Въз основа на данните за египетския календар от римската епоха се изчисляват приблизително годините, през които първият ден от първия месец на египетския календар би съвпаднал с изгрева на Сириус - една от тези години е 4236 (всъщност 4236 и три години около нея, доколкото изоставането на египетския календар е с четвърт денонощие за година); следващите години са 2776-2773, които обаче изглеждат на някои учени твърде късни за начало на египетското летоброене (макар че има древни текстове, които насочват именно към третото хилядолетие пр. Хр. като начало на египетското летоброене). Казано накратко, не съществуват сигурни данни за началото на египетското летоброене. Датата 4236 пр. Хр. е твърде съмнителна и доколкото най-ранните египетски писмени паметници се датират над хиляда години по-късно, едва към края на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Летоброенето ab Urbe condita в Рим е било използвано само от шепа историци, при това изключително рядко, и не би могло да окаже особено влияние. То е възникнало вероятно под влияние на подобни начини за отчитане на времето в гръцкия свят - напр. леточислението по Олимпиади, което са използвали гръцките историци (и което също не е било във всеобща употреба). В елинистическия свят е била популярна т. нар. Селевкидска ера с начална година 312/311 пр. Хр., нейната употреба е продължила и по римско време, и даже след въвеждането на християнството. В Македония се е използвала т. нар. македонска ера (начална точка 148 г. пр. Хр.), както и Августовата ера (от битката при Акциум - 31 г. пр. Хр.). В Испания чак до Средновековието се е използвала ера с начална година 38 г. пр. Хр. Популярна през Късната античност е била и Диоклециановата ера (с начална година 284 сл. Хр.) и именно под нейно влияние и като неин заместител е въведено летоброенето от Рождество Христово.

Може би е Одесос: http://www.s110120695.websitehome.co.uk/SNG/sng_reply2a_20110126.php?verb=SNGuk_1100_0262

И двете цитирани от мен жития не са преводи от гръцки, а са оригинални старобългарски произведения, създадени от ученици на Методий.

Житията на св. Методий съобщават, че преводът е направен от гръцки език. Пространно житие: "... най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките книги в пълнота, с изключение на Макавеите (прѣложи въ бързѣ вьсѧ книгы, вьсѧ исплънь, развѣ Макавѣи, wтъ грьчьска ѩзыка въ словѣньскъ), в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на св. Димитрий. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само псалтира, евангелието с апостола и избрани църковни служби (пьсалтырь бо бѣ тъкъмо и евангелиѥ съ апостолъмь и избьраныими слоужьбами црькъвьныими съ философъмь прѣложилъ прьвѣѥ). А сега преведе и номоканона, сиреч църковните правила, и отеческите книги." Проложно житие: "Пребивавайки в Моравската земя, преведе всички 60 книги на Стария и Новия завет от гръцки на славянски (прѣложи вьсѧ ξ к'нигь вет'хаго и новааго закона wтъ гр'ьчьскаго вь словѣньскыи), в трети индикт, през 6393 година, при княз Светопълк, гръцки цар беше Василий, а на българите - от Бога княз Борис..."

Възможно е, това "Маторие" е прилагателно към "горы" и в единствено число в проста форма би трябвало да е Маторъ (т. е. името се превежда като "Маторска планина"); в Батошевския надпис е (в родителен падеж) "прѣс(вѧ)тыѩ Б(огороди)цѧ Маторскыѩ" (ред 4):

По този въпрос нека дадем думата на Плутарх (в съчинението му "Гръцки въпроси"): "Защо статуята на Зевс Лабрандей в Кария е направена да държи брадва, а не скиптър или светкавица? Защото Херакъл, след като убил Хиполита, заедно с останалото й въоръжение взел и брадвата и я подарил на Омфала. А лидийските царе след Омфала я носели, предавайки си я по наследство като част от свещените предмети, до Кандавъл, който я пренебрегнал и я дал на един от другарите си да я носи. А след като Гигес се отцепил и започнал война срещу Кандавъл, Арселис от Миласа дошъл на помощ на Гигес с войската си, погубил Кандавъл и другаря му и отнесъл брадвата в Кария заедно с останалата плячка. Там поръчал статуя на Зевс, поставил в ръката й брадвата и нарекъл бога Лабрандей, защото лидийците наричат брадвата 'лабрис'."

Изданията на документите са в повечето случаи без превод. Превеждани са отделни текстове и части от текстове както в самите издания, така и на други места. Малка част от архива не е публикувана. Последно, мисля, са публикувани плочките от музея в Истанбул - Istanbul Murašû texts (1997). Плочките от колекцията на Пенсилванския университет са публикувани скоро след откриването им и изданията са достъпни в интернет: http://www.archive.org/details/serababylonianex09univuoft http://www.archive.org/details/serababylonianex10univuoft В изданието обаче има преводи само на няколко избрани текста, останалите са представени само в оригинал като рисунки (и фотографии). Персийските надписи ги има и тук: http://www.livius.org/aa-ac/achaemenians/inscriptions.html Те са по-популярни, защото са кратки текстове, а и са на разбираем индоевропейски език.

В Батошевския надпис на цар Михаил Асен (1246-1256) се казва, че съграденият храм е на името на Пресвета Богородица Маторска и св. Йоан Богослов. В приписка към т. нар. Ловчанско евангелие от 1544 г. писачът Петър граматик обяснява, че е родом от Крушевец и е учил в Ниш, след което се е преселил в загорската страна, сиреч в Маторие гори, и писал евангелието в Ловеч на брега на река Осъм.

Монетите на Мавзол и Хидрией са от средата на ІV в. пр. Хр.; те са братя, като Мавзол е по-големият (умрял 353 г.), а Хидрией е негов приемник като управник на Кария: http://www.snible.org/coins/hn/caria.html#satraps Гробницата на Мавзол, издигната от сестра му Артемизия в град Халикарнас, е била смятана за едно от седемте чудеса на света; затова и до днес съоръженията от този вид се наричат "мавзолеи".

Точно така, това е реконструкция на уред, изобретен от китайския учен Джан Хън през ІІ в. Във вътрешността на съда е закрепено махало, свързано с осемте драконови главички, ориентирани по посоките на света, в които са поставени топчета. При земетресение махалото се задейства и съобразно с посоката, в която е епицентърът, едно от топчетата пада в устата на съответната жаба.

Добре, ето нещо лесно. Какво е това:

Аз бих могъл, ама да не ядосаме "свидетелите"?

Този е, би трябвало да съм дал същия линк по-горе. Да, досетих се, че ще има някаква връзка с библейската хронология. А нямаше ли да е по-лесно да се опитат да докажат, че вместо 20-та година трябва да е 10-та, доколкото ще трябва да се промени само един текст? Вероятно никой не би могъл да каже кои точно са двамата от релефите от Персеполис. Но е ясно, че от тях цар е седналият на трона, така че това не може да е доказателство за съвместно управление. Двата предмета също не означават съуправление, защото на други релефи те са изобразени по два и пред самостоятелна царска фигура. Иначе те представляват кадилници, каквито са засвидетелствани и археологически: Тук има разяснения за релефа: http://www.livius.org/pen-pg/persepolis/persepolis_apadana_n_stairs_relief1.html