Tyroglyphos

Изобщо не е сигурно. През този период в гръцки с В се транскрибира и [в], и [б] (срв. βεζεῖτε = бълг. "бежите" у същия автор), така че може и Бойоанис, може и Войоанис, както ти харесва. Очевидно името е сближено с гръцкото Ἰωάννης (иначе нямаше да е с двойно "н"), та може авторът да е решил, че както простонародното Янис според книжовните норми се пише Йоанис, така и Бо-ян(ис) трябва да стане Бо-йоан(ис).

Изданието на сирийския текст е на Jan Land в третия том на Αnecdota Syriaca, Leiden 1870. Книгата е достъпна в google books: Anecdota Syriaca III-IV Това са четвърти и трети том заедно (в тази последователност!). Пасажът за българите е на с. 337 от третия том, редове 8-14:

И трите ли ще си ги татуираш (Боже опази!)?

Тъй като резисторите са свързани общо в многоълник, при измерванията все едно имаме две групи паралелно свързани резистори, т. е. съпротивлението R се изчислява по формулата за паралелно свързани резистори/групи резистори: В първия случай, когато измерваме между краищата на един резистор, имаме паралелно свързване на а) 1 резистор, и b) всички останали, т. е. n-1 броя резистори, и получаваме следното: Във втория случай, когато измерваме между краищата на два резистора, имаме паралелно свързване на а) 2 резистора, и b) n-2 броя резистори, т. е.: С помощта на тези данни можем да открием, че съпротивлението на отделните резистори R = 100 Ω, а броят им n = 10. В такъв случай при измерване на съпротивлението между краищата на три резистора ще имаме паралелно свързване на а) 3, и b) 7 резистора по 100 Ω и показанието R3 ще се изчисли по следния начин: Т. е. R3 = 210 Ω.

Няма да питам за какво ти е, че страх ме хваща.

Задачата, изразена с този ребус, е да намериш трицифрено число, което, повдигнато на квадрат, дава резултат, завършващ със същите три цифри. За целта най-напред виждаш кои едноцифрени числа, повдигнати на квадрат, дават резултат, завършващ на същата цифра. Такива са 0х0=0, 1х1=1, 5х5=25, 6х6=36. От тях отхвърляме веднага нулата, защото всяко число, чиято последна цифра е нула, повдигнато на квадрат, дава число, завършващо с две нули (например 10х10=100), а в "тон" цифрите трябва да са различни (логично е, че различните букви представят различни цифри). По подобен начин отхвърляме възможността последната цифра да е 1, тъй като няма двуцифрено число, завършващо на 1, чийто квадрат да завършва със същите две цифри. Остават 5 и 6. Най-напред за 5. Квадратът на всички числа, завършващи на 5, завършва на 25. Следователно: ако числото "тон" завършва на 5, числото "картон" ще завършва на 25, т. е. "н" е 5, а "о" е 2 и числото "тон" също завършва на 25. По-нататък - квадратът на всички числа, завършващи на 25, завършва на 625. Следователно, ако числото "тон" завършва на 25, числото "картон" ще завършва на 625, т. е. "т" е 6 и числото "тон" трябва да е 625. Проверяваме колко е 625х625 - резултатът е 390625, което отговаря на условието, тъй като шестте цифри са различни, както "картон" се състои от шест различни букви. За всеки случай проверяваме и 6, защото задачата би могла да има повече от едно решение. От двуцифрените числа, завършващи на 6, само 76, повдигнато на квадрат, дава резултат, завършващ също на 76: 76х76=5776. Никое трицифрено число, завършващо на 76, обаче не дава резултат, който да ни удовлетворява. Единствено 376х376=141376, но пък в резултата имаме повтаряща се цифра 1, което не съответства на "картон", а примерно на "кал" х "кал" = "туткал".

В глаголицата не се прави разлика между обикновено "и" и "и кратко"; вероятно "и" след гласна се е произнасяло по-кратко, щом в някои ръкописи употребяват в тези случаи различна буква за "и", обаче не го е имало сегашното правило, което е по-скоро изкуствено правописно правило (между "някой" и "някои" няма особена разлика в произношението); в старобългарски например "сълоучаи" е форма и за единствено число (сега "случай"), и за множествено число (сега "случаи"). Затова моят съвет е просто да избереш една от трите букви и да си я ползваш за "й".

Имам пълно право. Ят се използва в глаголицата във всички случаи, в които в кирилицата има Ꙗ. Примерите, които съм посочил, могат да бъдат намерени в глаголическите текстове, към които съм дал препратки по-горе. Със същата буква в глаголическите ръкописи започват думи като язва, яма, ярость, ясли и т. н. В глаголицата няма отделна буква за "й". Както ти обясних по-горе, в някои ръкописи (например в Зографското евангелие) след гласна се предпочита , другаде (например в Асеманиевото евангелие) - .

Когато имаш три букви за един звук и липсват строги правила за употребата им, напълно нормално е да си измислиш някакво изкуствено правило за употребата им. Както и днес имаме различни форми за "главни" и "малки" букви, като "главните" се използват само на определени места, например при заглавия или в началото на изречението, без да имат различна звукова стойност. А за създателите на средновековните ръкописи естетическата страна винаги е била важна. Така че и ти можеш да си съставиш някакво твое правило за употреба на трите букви "и", например да използваш като основна разновидност, в съюза "и" и местоимението "и" (= на нея) или в началото на изречението, а за разнообразие - когато има две "и" в една дума или пък когато има две съседни букви "и". В старобългарския има отделна буква за "я" в кирилицата, това е йотувано а, съчетание от І и А. В руската кирилица тази буква е била изхвърлена, тъй като в руски и малкият юс се е четял като "я" и е било излишно да има две букви с еднаква стойност. В глаголицата за "я", т. е. за [йа] и за [а] със смекчаване на предходната съгласна, се е употребявала буквата "ят". Например: ТВОЯ (=твойа) УЧИТЕЛЯ (=учительа)

Въпросът за употребата на трите букви И, който си поставил, е може би най-сложният проблем около правилата за писане с глаголица. По въпроса са изписани стотици страници, но категоричен отговор не може да се даде. Вероятно при създаването на глаголицата е имало някакви правила за употребата на тези три букви, но още в най-ранните глаголически паметници тези правила, ако ги е имало, вече са били забравени, и употребата на буквите е непоследователна и объркана - всеки ръкопис има различни правила, а в някои ръкописи дори всеки отделен преписвач е следвал свои правила. В най-ранните текстове най-често се използва буквата , навярно защото се пише най-лесно. Когато в една дума се срещат две или три И-та, те обикновено се пишат с различни букви за разнообразие. Буквата е най-рядка и се е използвала в съюза "и" и някои местоимения; в някои глаголически ръкописи тя се използва само в началото на фразата, другаде - в началото на думата и в средата на думата след гласна. По принцип можеш да прегледаш някои глаголически ръкописи и да видиш къде какво се употребява: Мариинско евангелие Зографско евангелие Асеманиево евангелие Киевски листове Буквата ижица при създаването на глаголицата не е имала стойност на [и], тъй като тогава произношението на гръцкия ипсилон, на който тя съответства, е било [ü], а не [и]; в ранните ръкописи понякога вместо ижица се употребява Ю или ОУ и обратно. Не бива да поставяш малък юс на мястото на Я, защото това би било русизъм - в руски на малкия юс, който в старобългарски има стойност на носово ен, съответства "я" (сегашната форма на буквата Я произлиза от курсивното изписване на малкия юс в руски); в новобългарски обаче на малкия юс съответства "е". Така че можеш или да се откажеш от тази буква, или да я изписваш вместо "е" според етимологията, което обаче ще е много сложно (например крайното "е" в думи като теле, време, прасе, семе, знаме; в някои глаголи като взех, приех; и т. н.). Изобщо трябва да решиш какво искаш - дали просто да пишеш на новобългарски с глаголица, или да полупревеждаш на старобългарски.

* * * За пореден път ще помоля: като предлагате някакъв превод и не сте сигурни, поне отворете един речник да проверите как се пишат думите, та да не се украсяват хората с погрешни писания.

Числото с 13 единици, което си предложил, обаче не се дели на 17. А иначе на 11 се делят всички числа с четен брой единици, като резултатът е число, в което се редуват 1 и 0. 1111:11=101; 111111:11=10101 и т. н. Странно е, че все още ви учат на такива неща при наличието на електронни калкулатори. На мен намирането на квадратен корен на ръка беше сред любимите ми знания, усвоени в часовете по математика, тогава ми се виждаше направо като магия. Сега ми се вижда чудно защо изобщо сме изучавали този метод - в музикалното училище, където на математиката не се държеше особено, да не кажа изобщо. Ето как съм го учил аз, почти същото е като описаното в предложените по-горе връзки. Раздели числото на групи от по две цифри, като започнеш отдясно. Ако броят на цифрите е нечетен, последната, най-лява група, ще е само от една цифра. Броят на групите е равен на броя на цифрите в резултата преди десетичната запетая. Започваш с първата (най-лявата) група цифри, която разглеждаш като самостоятелно число. Търсиш число, което, повдигнато на квадрат, дава такъв или най-близкия до него по-малък резултат. Това число ти е първата цифра от резултата. Например имаш 1444; разделяш го на две групи: 14|44. Първата група е 14 - то не е точен квадрат, затова намираш кое число, повдигнато на квадрат, дава най-близък до него по-малък резултат - това е 3 (3х3=9; 4 не става, защото 16 вече е по-голямо от 14); следователно 3 е първата цифра от резултата (да я наречем "a"). Повдигаш полученото число ("а") на квадрат и вадиш този квадрат от числото в първата група. Добавяш към резултата от изваждането следващата група от две цифри. В разглеждания пример - 3х3=9; 14-9=5. Добавяш 5 към 44 и получаваш 544. 14|44 = 3. -9 ___ ~544 След това пак вземаш получения до този момент резултат и го умножаваш по 20; нека наречем този резултат "b". В нашия пример - 3х20=60. След това търсиш число от 0 до 9 ("c"), което да отговаря на следното условие: (b+c), умножено по c, да дава най-близък (по-малък) резултат до числото, образувано от остатъка от изваждането и втората група цифри. Това число "с" ти е следващата цифра в квадратния корен, който търсиш. (Ако числото "b" е по-голямо от числото, образувано от остатъка и втората група цифри, в резултата се поставя 0 и се добавя следващата група от две цифри.) В нашия пример се търси 60 и колко, умножено по колко, дава равен или най-близък резултат до 544. Започваме да изпробваме: с 5: 65 х 5 = 325 с 6: 66 х 6 = 396 със 7: 67 х 7 = 469 с 8: 68 х 8 = 544, което съвпада с търсения резултат; следователно втората цифра от търсения квадратен корен е 8 или корен от 1444 е 38. Тази операция може да се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо. Друг пример с по-голямо число: 55696 Разделяме: 5|56|96 За първата група получаваме 2 (2х2=4) Вадим 4 от 5 и получаваме 1. Добавяме към 1 втората група 56 ~5|56|96 = 2 -4 __ ~156 Умножаваме 2 по 20, получава се 40. Сега търсим 40 и колко по колко дава най-близък до 156 резултат. С 4: 44 х 4 е много (176), опитваме с 3: 43 х 3 = 129, което ни устройва, следователно 3 е втората цифра в резултата. ~5|56|96 = 2.. -4 __ ~156 || 2х20=40; 43х3=129 Записваме 3 като втора цифра от резултата; вадим 129 от 156 и получаваме 27, към което добавяме третата група цифри 96 и получаваме 2796. ~5|56|96 = 23. -4 __ ~156 || 2х20=40; 43х3=129 -129 ____ ~ 27 96 Умножаваме получения досега резултат 23 по 20 - става 460. Търсим 460 и колко по колко дава резултат, най-близък до 2796. 465х5 = 2325 466х6 = 2796, т. е. 6 ни е третата цифра от квадратния корен. Правилото важи и ако търсеният квадратен корен не е цяло число, просто продължаваме с пресмятането. Например да вземем 55698. Пресмятанията първоначално вървят по същия начин както при 55696. Разделяме: 5|56|98 За първата група получаваме 2 (2х2=4) Вадим 4 от 5 и получаваме 1. Добавяме към 1 втората група 56 ~5|56|98 = 2 -4 __ ~156 Умножаваме 2 по 20, получава се 40. Сега търсим 40 и колко по колко дава най-близък до 156 резултат. С 4: 44 х 4 е много (176), опитваме с 3: 43 х 3 = 129, което ни устройва, следователно 3 е втората цифра в резултата. ~5|56|98 = 2.. -4 __ ~156 || 2х20=40; 43х3=129 Записваме 3 като втора цифра от резултата; вадим 129 от 156 и получаваме 27, към което добавяме третата група цифри 98 и получаваме 2798. ~5|56|98 = 23. -4 __ ~156 || 2х20=40; 43х3=129 -129 ____ ~ 27 98 Умножаваме получения досега резултат 23 по 20 - става 460. Търсим 460 и колко по колко дава резултат, най-близък до 2798. Пробваме с 5: 465х5 = 2325, което е малко. С 6: 466х6 = 2796, което е съвсем близко, т. е. 6 ни е третата цифра от квадратния корен. Тъй като резултатът не е точен, поставяме след 6 десетична запетая и продължаваме нататък. Вадим 2796 от 2798, остатъкът е 2. Тъй като нямаме вече група цифри, добавяме към него 00 (тъй като 55698 е равно на 55698,00) ~5|56|98 = 236,. -4 __ ~1 56 || 2х20=40; 43х3=129 -1 29 ____ ~ 27 98 || 23х20=460; 466х6 = 2796 ~-27 96 ____ ~ ~ ~ 200 Умножаваме 236 по 20 и се получава 4720; очевидно то е по-голямо от полученото 200, затова пишем в резултата 0 и продължаваме с изчисленията (0, защото най-близко до 200 е 4720х0=0). ~5|56|98 = 236,0. -4 __ ~1 56 || 2х20=40; 43х3=129 -1 29 ____ ~ 27 98 || 23х20=460; 466х6 = 2796 ~-27 96 ____ ~ ~ ~ 200 || 236х20=4720; по-голямо от 200, затова 4720х0=0 Продължаваме: ~5|56|98 = 236,00. -4 __ ~1 56 || 2х20=40; 43х3=129 -1 29 ____ ~ 27 98 || 23х20=460; 466х6 = 2796 ~-27 96 ____ ~ ~ ~ 200 || 236х20=4720; по-голямо от 200, затова 4720х0=0 ____ ~ ~ ~ 20000 || 2360х20=47200; отново е по-голямо от 20000, пак пишем 0 в резултата и продължаваме ____ ~ ~ ~ 2000000 || 23600х20=472000; 472004х4=1888016; значи следващата цифра в резултата е 4: 236,004. Нататък: ~20000 00 || 23600х20=472000; 472004х4=1888016 -1888016 ____ ~ 111984 00|| 236004x20=4720080; 4720082x2=9440164, значи следващата цифра в резултата е 2: 236,0042. Можем да продължим по-нататък или - което е по-разумно - да се задоволим с отговора до четвъртия знак след десетичната запетая. Корен от 55698 ~ 236,0042

Числото би трябвало да е 1 111 111 111 111 111 (16 единици). Има една закономерност, не помня как се извеждаше, че на просто число р ≥ 7 (каквото е и 17) се дели числото, съставено от р-1 броя единици (съответно двойки, тройки и т. н.). Например 111 111 (6 единици) се дели на 7; 1 111 111 111 (10 единици) се дели на 11; 111 111 111 111 (12 единици) се дели на 13; и т. н.

Memento quis sis et unde veneris. За какво ти трябва? Ако е за татуировка - съветът ми е да не си правиш.

Това е доста далече от истината, както често се случва с подобен тип информация в интернет. Става дума за Втория събор в Матискон (Макон е съвременното име на града), който се е провел през 585 г., не през 581. И естествено никой не е обсъждал дали жените имат души. Един от епископите казал, че жената не може да се нарича "човек", но след като останалите епископи с многобройни аргументи и примери от Светото писание му обяснили, че не е прав, той се успокоил и млъкнал. По всяка вероятност е било по-скоро езиков проблем, тъй като латинската дума homo означава и "човек", и "мъж". Показателно е и че тази дискусия не е отразена в официалните правила на събора.

В грамотата е полупреведено като "почетен доктор" (ПОЧЬТЬNЪ ДОКТОРЪ): Высшеѥ оучилиште въ Пловъдивѣ нареченоѥ именемь Паисия Хилендарьскаѥго, оувѣдѣвъ вьсе хѫдожьство спортьнаѥго оучения, ѥже съврьшилъ ѥстъ Христо Стоичковъ, съ чьстьѭ глашаѥтъ ѥго въ саноу почьтьнаѥго доктора. Мѣсѧца Ноѩбря въ лѣто ,ЗФΘΙ отъ сътворения мира.. По-странно е, че са объркали датата - писали са я ЗФΘΙ (7519) от сътворението на света, като просто са добавили 5508 към 2011. Обаче годината от сътворението на света започва на 1 септември и вече е 7520 г. (за месеците от септември до декември трябва да се добавят не 5508, а 5509 години). Така от старобългарския текст излиза, че Стоичков е станал почетен доктор още миналата година.

При "ромеи" има едно двусмислие, което забавя налагането му като етническо определение. В 8-9 в. това название наистина започва постепенно да се утвърждава за поданиците на Източната Римска империя. В езиков смисъл обаче "ромейски" твърдо продължава да си означава "латински" и минават векове, преди да започнат да го използват за простонародния гръцки език. Константин Багренородни, За церемониите (10 в.): "Какво се пее на ромейски (ῥωμαϊστὶ) от канкелариите на квестора в процесиите на господарите в Голямата църква Рождество Христово: "Δὲ Μαρίε Βέργηνε νάτους ἐτ Μάγια δ' ωριέντε κοὺμ μούνερα ἀδοράντες"*. Превежда се: "От Мария Девата се роди, и влъхви от изтока с дарове се покланят". Отговор: "Κρίστους, Δέους νόστερ, κουμσέρβετ ἠμπέριουμ βέστρουμ περ μουλτουσάννος ἐτ βόνος."** Означава: "Христос, Бог наш, да пази царството ви за много години и добри", и т. н. * Т. е. De Maria Virgine natus, et Magi ad (вм. ab) oriente cum munera (вм. muneribus) adorantes. ** Т. е. Christus, Deus noster, conservet imperium vestrum per multos annos et bonos. Голям етимологичен речник (12 в.): "Нотариус" - думата е ромейска (ῥωμαϊκή): "нота" са буквите, на ромейски (ῥωμαϊστί).

Не възлагай надежди, защото, както изглежда, онзи форум е напълно замрял - за последните два месеца има общо 10 мнения, т. е. средно по едно мнение на 6 дена. За датата дадох два варианта - в първия ред годината е по нашето летоброене, във втория - според използваното в средновековието летоброене "от сътворението на света".

Това е в трактата на Архимед "Метод за механическите теореми". Ако някой се интересува, има го преведен на английски: The Method of Archimedes (1912) Откритието е старо, отпреди сто години, но напоследък се зашумя отново за него, защото беше преоткрит въпросният палимпсест, който се смяташе за загубен.

ВАΛЄNЪТНNЪ