Tyroglyphos

Още по-просто е правилото, че думата с пълен член може да се замести с "той", а с кратък - с "него", "го". Например - "глупакът захапа кокала" (той захапа него), "това е човекът" (това е той), но "ето човека" (ето го). Във всеки език има повече или по-малко изкуствени правила. Отделните носители на езика винаги имат минимални различия в начина си на говорене и тъкмо за изглаждане на тези различия в книжовния език са създадени правила. Грешиш, такова правило е имало единствено в правописа на някои възрожденци, които са се опитвали на всяка цена да докажат, че в българския има падежи (най-вече защото гърците са ни подигравали, че езикът ни е твърде прост, след като няма падежи)- "пролѣть-та донесе радость-тѫ", "жена-та излѣ водѫ-тѫ". След Освобождението това напълно изкуствено правило е изхвърлено - "пролѣтьта донесе радостьта", "жената излѣ водата".

Войници от 43 пехотен полк при Каймакчалан.

За Мала Азия е съвсем банално жена да построи театър или акведукт, да издигне статуи, да раздаде пари на населението и пр. По нашите земи също не е било рядкост.

Алва, текстът е на латински и rei е от думата res ("вещ, работа, дело, положение" и каквото още се сетиш), а cogente е от глагола cogo "събирам, принуждавам". Доколкото успях да проверя, през 1529 г., след като настанал голям глад, в Болоня претопили църковни предмети и отсекли монети с въпросния текст. Текстът на обратната страна е: "От метала, събран от свещени и мирски предмети, в помощ на нуждаещите се. 1529, Бонония".

Някаква госпожа на име (Арис)тоноя е построила из основи проскения (предната част на сценичната сграда) и някакви други неща (които не се четат, защото там пада сянката и са скрити от една клонка), очевидно в театъра на Троя. Да, какво пак стана с качването на картинки?

Преди да се въведе в широка употреба захарта, в течение на хилядолетия всички сладкиши са били приготвяни с мед със съответната топлинна обработка, така че надали е особено вредно.

В края на ІХ в., когато в България се преминава от гръцки към старобългарски като църковен език, са използвани Кирило-Методиевите преводи. Но още в началото на Х в. се прави т. нар. Преславска редакция, която се намесва най-вече по отношение на лексиката, като много думи в Кирило-Методиевите преводи са заменени със синоними, които очевидно са били по-понятни за българите. По това време се превеждат и тълкувания на старозаветните книги, в които се съдържат и самите текстове. Преводите на Библията се редактират и изменят непрекъснато и се отдалечават от Кирило-Методиевия първообраз; изменят се и правописните норми. Една от значимите и по-системни редакции е т. нар. Атонска редакция от ХІV в. През турското робство постепенно навлизат руските църковнославянски редакции чрез многобройните руски печатни издания. Иначе най-старите евангелия са от Х-ХІ в. (обичайно е датировката им да се издърпва малко назад и да се представят за ръкописи от Х в.) - Зографското и Мариинското, които са четириевангелия, и Асеманиевото, Савината книга и Ватиканският палимпсест, които са изборни евангелия. Първият значим новобългарски превод е на Новия Завет от Неофит Рилски - http://liternet.bg/publish20/i_trifonova/kym_istoriiata.htm. Цариградският превод от 1871 г. включва и Стария Завет и е изготвен от няколко преводачи, като може би най-голяма заслуга за окончателната редакция има Петко Славейков.

Би трябвало да означава "поради принуда от недостига на житно продоволствие" (frumentarie е равно на frumentariae с опростено изписване на дифтонга ае). Вероятно е част от някакъв по-дълъг текст и е свързано с история за глад, при която евентуално светецът да се е намесил чудодейно.

Евентуално ползване на еврейски може да се търси в превода на псалмите, доколкото Кирил е познавал еврейски покрай своите източни мисии. За останалите старозаветни книги, преведени от Методий, имаме изрично сведение, че преводът е от гръцки; за по-късните редакции и преводи е по-малко вероятно да има някаква връзка с еврейския текст. Основна пречка за по-пълноценни изследвания в тази насока е това, че сами по себе си старобългарските преводи на старозаветните книги са слабо проучени.

Няма такова нещо. Тука факт е само ираноманията.

Още по-добре е част от буквите да се заменят с числовите им съответствия. Разбира се, това усилие си струва само ако твърде много държиш на своята "онлайн идентичност" или пък криеш някакви големи тайни.

Със сигурност не, най-много да има общ корен с латинското. Поначало това са основни думи, които рядко се заемат от други езици. http://www.etymonline.com/index.php?term=cunt Това пък е безобразие, а и лицемерие. Всяка дума има право на съществуване.

Наистина да се чудиш как хората толкова време са преживявали без религиозна литература, каквато тогава просто не е съществувала. А пък ние сме до такава степен обвързани с религията, че дори атеизмът бива превръщан в подобие на религия и започва да си служи с методите на християнството.

Вече? Та тя издиша поне от половин век. А основната грешка на езиковедите е тяхното вторачване само в езиковите данни, липсата на критичен поглед и пълното пренебрегване на всяка друга информация.

Ето впрочем как изглежда този скъпоценен документ за античния орален секс (срамежливите да не гледат!):

Че той и в Европа атеизмът си съществува от близо 2500 години, така че е много по-старо явление от християнството например.

Това с плюенето ми се вижда съмнително, а и само би затруднило разчитането. Пък и това безценно определение не е на камък, а върху тухла. Явно някой е поукрасил случката, като междувременно е превърнал тухлата в камък и я е пренесъл в Рациария.

Графитът май беше от Филипопол, а думата е κυσθεγλείχων. Между другото cunnilingus, сиреч "пу..облизец" (да ме прощават читателите, ама нали е все пак раздел сексология), е било една от най-сериозните обиди в древния Рим, а пък някакъв гетски цар след неуспешна битка наказал войниците си да си лягат наобратно спрямо жените си и да ги "обслужват така, както самите те по-рано били обслужвани от тях".

Такива са почти всички традиционни култури и това са твърде устойчиви представи, налагани и от големите религии като християнството и исляма. А иначе темата е за проучване в САЩ, но неговите резултати са толкова естествени и очаквани, че няма много за коментиране, затова и дискусията тръгва в други посоки.

Това ми е любимо, понеже най-лесно се помни, но за съжаление на много места не позволяват да са еднакви.

Не е само въпрос на желание. В много култури оралната любов от мъж спрямо жена е смятана за позорна и унизителна.

В такъв случай защо смяташ, че тези картички "представят традиционните в България форми на посрещане на Нова година и отбелязваните след това тогава Рождество Христово и Коледа"? Но поне, надявам се, се разбра, че дядо Коледа не е персонаж, възникнал "едновременно с чалгата в началото на прехода".

Рудолф ІІ, Свещена римска империя. Монетата е отсечена в Кремниц (днес в Словакия). P.S. Монетата от другата тема е на същия владетел и пак от монетарницата в Кремниц.

Картичките, които показваш, с изключение на тези на Бинка Вазова, са пълни копия на западноевропейски картички и нямат нищо общо с българските традиции. На две от тях например виждаме коледна елха. Колкото до дядо Коледа, той съвсем не е новопоявил се персонаж без биография, възникнал "в зората на демокрацията". Дядо Коледа се появява още в края на 19 век под западноевропейско влияние, а през 20-те и 30-те години е вече напълно утвърдена и неделима част от представите за празника. Гео Милев: Сняг на облаци се дига, дядо Коледа пристига в златна хубава шейна чак от Стара планина. "Дзън-дзън-дзън!" - звънци звънтят, в сладък сън децата спят. Но да знаят той що носи, ще наскачат голи, боси и ще дигнат шум безкрай: "Дай на мене, дядо, дай! На мен - кукла, на Стоян - топка или барабан!" Впрочем Гео Милев има и стихове за дядо Мраз: Чакай, детко, да обуем топлите чорапки, че навън, погледай - падат, падат, падат капки. Дъжд вали и вятър вее непрестанно, всеки час: скоро, скоро ще пристигне тук при нас и дядо Мраз. Дядо Мраз - студен, замръзнал, и със сняг отрупан цял - иде дядо Мраз и носи на гърба голям чувал. Иде през гори, балкани - чак от Черното море; с лед и сняг, и скреж чувалът му напълнен е добре. Ще изсипе отвисоко той чувала си навред - и ще побелей полето в сняг и скреж, и лед. Един ден ще се събудиш рано, рано сутринта, през прозореца ще видиш - побелял навън света. И снежинки много, много, хвъркат с лекички крилца, като бели пеперудки, като весели деца... Вятърът сега неспирно вън реве със страшен глас и ни казва и повтаря: "Иде, иде дядо Мраз!" (1933) Чук... чук... чук, чук, чук. Дядо Коледа е тук - до вратата ей го, чака и с тояга трака, трака. Стар е, бял е като сняг, но на гости иде пак. Подранил е като лани, носи цял кош армагани. Хвърляй, дядо, таз лула — да го срещнем с мен ела! Твоята лула е лоша, има новичка във коша. Хурката ти не преде, бабо, остави я, де! Дядо Коледа у нас е, нова хурка ти донася. А на мене, кой ли знай, може би ще е кравай, или носи питка сладка, или молив и тетрадка. Път пътува от зори - бързай, бабо, отвори! Иде много от далече и отколе чака вече!... Христо Смирненски, фейлетон "Дядо Коледа" (1923) Константин Гълъбов, разказ "Дядо Коледа" (1926) (1934) И пр., и пр.

А може да е просто някакъв трофеен слон и затова да го разкарват със звънец. Буквата със сигурност казва нещо, но не знаем какво, както и в много други случаи върху монетите - освен че не е финикийска, каквито има на картагенските монети. Негърът си е символ на Африка и в този смисъл изображението е и художествено, независимо дали има политически контекст.