Alexander_Nevski

разбрах, че нямаш представа причините отново са чисто прагматични при 50% от децата в УК причината за започване на процедури е neglect neglect сам по себе си не е достатъчен за да се приложи criminal law, той трябва да е willingful кокато става дума за neglect много рядко има спор има ли такъв или не - доказателствата са многобройни и те не са в полза на родителя - децата са мръсни и недохранени, а къщата не е поддържана в добро състояние сега ако ще занимаваме прокуратурата при всеки случай с това да доказва, че родителят го е направил нарочно, това е умряла работа освен това не помага на никой за това първо се опитва с интервенции - прикачат им support worker, social worker, дават има акъл и съвети - говорим за 100 ци хиляди деца много рядко, в най-бруталните случаи се започва дело и по криминалния закон, става дума за около 2000 случая на година - това са трагични и гадни случаи, които не би искал да виждаш отнеманията на деца са повече от горната бройка, защото имаме и бая луди дето не знаят какво правят с бруталните случаи при които се вписва криминалното право, лудите и най-тежките алкохолици и наркомани се изчерпват повечето случаи на отнемане на деца много си забавен с тия СРСта, да не си от хората на мухобойко вземи и напиши един доклад до съдиите от family courts, как нищо не разбират и си вършат работата само формално и как децата, подложени на neglect трябва да остават с родителите си

о боже ти наясно ли си какво ще стане ако започне да се прилага наказателно право и наказателен процес при тия дела? имаш ли изобщо някаква минимална представа защо правната традиция в тази насока е такава каквата е? Този въпрос, естествено е тотален аргумент. "О, боже!" "Имаш ли представа?"

пак си разбрал недоразбрал в швеция и норвегия точно за това са уязвими, защото имат по олекотени и бързи процедури без съд дания е още по-интересен случай, защото там в много отношения не се прилага европейското законодателство истината си остава - повечето деца са иззети съвсем правилно от дисфунцкионални семейства на алкохолици, наркомани и душевно болни по същия начин като навсякъде в западна европа а че стават грешки всички знаем, който не работи той не греши разбрахме ти идеята аз съм лекар идва ми дете с травма, която аз смятам, че е причинена от домашно насилие изпращам детето вкъщи с родителя обаждам се на камерън, местния съдия и прокурор и организираме СРС на заподозрения смях

абсолютно несъизмерими са както вече писах случаи от ранга на споменатия с 3 деца се разтръбяват от пресата до дупка, освен това всяко отнемане се обжалва до High Court без проблем норвегия може да е като северна корея, ма УК не е за последните 10г. аз съм попадал на точно 3 случая на брутални грешки за това време са отнети 10ки хиляди деца

всичките му тези са смешни поради простата причина, която разписах доста подробно и стана ясно на всички, поне така си мисля 1) дете не може да бъде взето без съд 2) изпълнителната власт няма как да упражнява натиск върху съда поне не и в англия

бас ловя, че никога не си виждал или участвал в процедура за отнемане на дете нито в англия, нито в швеция, нито в норвегия иначе нямаше да пишеш толкова в тази тема

ами и аз редовно съгрешавам понякога и без уискита ма гледам да седя далеч от болни мозъци, проповедници и сектанти

чакай малко, скоро ще успее да навърже и ДС и агент Дунав с атеизма то винаги там свършва всичко при него

такава вързка драги кг в ук няма децата се отнемат от съд по правило след сигнал от съсед или роднина и процедура на социалните после те пак се настаняват от съд там където е най-подходящо за тях или по-точно където съдът прецени, че е най-подходящо ако има други роднини при тях имам 2 колежки, които си гледат внуците така - със съдебни решения и на двете децата им са със сериозни психически проблеми и им е трудно да се грижат за себе си пък камо ли за деца съдът е независима власт и правителството не може да го притиска, с таргети, глупости и т.н. това всичко са приказки от 1001 нощ

споровете с галахад ми напомнят за времето когато се напивахме на 16-17г. и водехме всякакви философски спорове до 3ч сутринта или поне си мислехме, че са философски и си мислехме, че сме голямата работа за щастие всички пораснахме някои явно не са

о боже да приоритет на правителството и на местните власти е да увеличи броят на осиновяванията ма не за пари или конспирации а защото за децата е по-добре да не стоят по домове а един куп бездетни семейства чакат

вярата, че няма бог е много по-рядка от всички други видове атеизъм и агностицизъм, които са най-вече безралични към наличието на бог или самия дебат по въпроса или пък смятат, че и да има богове е все тая аз не познавам човек, който да ми е споделял, че твърдо вярва, че бог няма къде ги намери тия? смотани неуспели учени влизащи в спорове в свободното си време, почват да се кръстят в църквата да не дразнят другите много интересно абе виждам, че си много компентентен, а освен това нямаш проблем да надникваш в душите и умовете на хората

сега ще видим какво ще стане с предложенията за еднополови бракове всъщност парламента беше атакуван от всички страни в англия няма кохабитациоанни закони, а civil partnership има само за гейовете и лесбийките гейовете и лесбийките не могат да се женят, обаче civil partnership не им го признават в други държави има и големи правни проблеми с унаследяването на пенсиите хората искат всичко да се приключи и да има прагматични закони, които да позволяват и на двуполовите двойки да живеят заедно в легална форма без да се женят и да приключат проблемите с еднополовите двойки просто всички да са равни пред закона независимо от това къде си го завират в спалнята и да се приключи няма никакъв заговор не феминистки и педераси както тук се пише из темата

май ти си чел-недочел и разбрал недоразбрал и плод на живковото образование апатеизмът в престижните университети се учи като подвид на атеизма, а по-точно прагматичен атеизъм има и прагматичен агностицизъм, който си е подвид на агностицизма но нека да не задълбаваме в разликата между двете да не ти стане сложно

това с многодетните безхаберни майки всъщност е типично средните и високите класи по правило имат 1-2 деца, по-рядко 3 ниските класи често имат 3-4, а по някога 5-6 наркоманките и алкохоличките често всичките деца са им от различни партньори в УК има сигурно около 400 хил деца под наблюдение огромната част от тях са точно дисфунционални семейства, с родители престъпници, наркомани и алкохолици доста малка част от тях се отнемат цялата тая теза за вездесъщата държава, която ходи отнема децата на добрите родители всъщност е абсолютно нереална http://www.dailymail.co.uk/news/article-2298774/Half-families-child-Cost-childcare-feared-accelerating-decline-traditional-2-4-children-family.html всички в УК знаем кой има по 4-5 деца и знаем защо ги имат - защото са безотговорни и разчитат на държавата да ги им ги поеме

галахаде, галахаде на някои хора им е абсолютно все тая дали има бог или много богове те просто не знаят и нямат никакво виждане по въпроса и това не ги притеснява за това нито влизат в спорове дали има и няма бог нито натрапват мнението си на някой

ами кой да ги държи ме драги тя нали това е идеят на care orders - parental responsibility да се отнеме от родителите и да се даде на друг нали иначе родителите могат да отидат в дома или при приемното семйство и да кажат дайте ми децата и ти нищо не може да им кажеш това си е залегнало в английския закон, но за съда в англия никога не е било проблем да решава в посока осиновяване когато родителите са безнадежни

на английски се казва adoption order за това съм написал със заповед иначе процедурата пак е съдебна и в УК отнетите деца не могат да седят вечно в домове, особено ако са отнети в невръстна възраст, няма друга опция освен да бъдат осиновявани, особено в случаите когато са насилвани или бити (тогава се избягва даването на други роднини) и малко цифри за илюстрация, в УК се отнемат по няколко хиляди деца на година, това е 60млн. държава големите нашумели случаи за които се изписа много по преста за злоупотреби на социалните и големи грешки са под 10 последните 10г., аз се сещам само за 3 говорим наистина за случаи с брутална грешка, която е призната от всички институции какво ще става с детето се решава от съда най-често предложение на този, който държи родителските права (parental responsibility) а те се държат най-често от социалните (които са на подчинение на местната власт в УК), а не от родителите, нали говорим за отнети деца все пак социалните предпочитат да помагат на бездетни семейство вместо да пълнят домове

а и да забравих да напиша може да не ни харесва, но правната праквитка в УК е такава, че заповедите за осиновяване по правило са окончателни тя е изградена с годините, защото голяма част от осиновените деца имат семейства или родители (както е и в БГ), които ако съществуват вратички един момент се присещат и почват да обжалват и да правят какво ли не пример - вие сте си осиновили дете, гледате го 10г., изведнъж майката - алкохоличка и наркоманка се присеща да си го търси и ви чука на вратата и започва дела и съдията пита детето ти искаш ли да се върнеш при майка си пак от практиката - повечето случаи на отнети деца, които в последствие са осиновени са не неспособни родители или поне неспособни да гледат децата си в момента на отнемането, горният случай е голямо изключение

много добре си дава сметка, може да му прочетеш решението това какво ние мислим за него е друг въпрос много шум за нищо тази драма се дължи на нещастно стечение на обстоятелствата - рядка болест с първа изява множество малки фрактури на едното краче, вероятността като видиш такива фрактури да става дума за нещо такова е стотици пъти по-малка от това крачето да е счупено при инцидент/и вкъщи никой не отрича, че децата и родителите във въпросния случай са потърпевши, въпросът е, че тези случаи са в пъти, ама в пъти по-рядки от другите случаи, типичен пример за които дадох днес това е недопустимо, защото няма кой да поеме отговорността за риска, 1 случай да се изпусне, едно дете да бъде наранено, пресата и комисиите ще ги разкатаят много филми гледаш КГ много СРСта вътре в къщите на хората имаш ли представа как се слагат? никой не го прави защото е непрагматично ами те сегашните подходи са базирани точно на здрав човешки опит и разум т.к. има натрупан страшно много опит по въпроса, вече се знае, че повечето проблеми с децата стават вътре в семейството да напомня от ново, че съм пряко ангажиран с такива неща и мога само да потвърдя горното повечето семйства са нормални, респективно социалните нямат работа при тях - те там и не ходят, имат си достатъчно друга работа единствената причина тази майка още да не и отнето детето е точно, че системата не преследва на всяка цена децата да бъдат отнемани, голяма част от отнетите деца се настаняват при роднини (стига да им подходящи такива, защото в много слуачи няма) какво има да се доказва бе КГ не ставай смешен, СРСта ли ще и слагаме, аз й идвам в къщата на тая по работа, тя много добре знае, че мога да я докладвам и пак не си я е оправила - в коридора имаше поне 3 броя бикини смачкани на топка, захвърлени чорапи и какво ли още не навсякъде, всичко с краката на горе системата е много ларж приятелката на майката й помага дотолкова, че детето има кой да го заведе на училище, кой да го вземе от там, като я взима тя я води при нейните деца, детето на практика само спи в къщи, понеже майка му не го бие няма как службите да се задействат това е типична илюстрация, че всичко което става вкъщи може да остане скрито покрито с години

на жената много отдавна са й дадени лекарства, които тя пие без никакъв резултат, й и е препоръчано CBT, на което тя не желае да ходи в крайна сметка никой не може да я накара на сила, колкото и КГ да ни убеждава как в Норвегия било като в Северна Корея, е поне УК не е иначе за собствената й къща, явно не си се сблъсквал с много такива хора - всяко елемнтарно за теб действие на нея й отнема по няколко часа, виждал ли си човек, който си мие ръцете по 100-200 пъти на ден, не ръкува с никой и преподрежда лавички и предмети по 5ч на ден всичко, което е било необходимо да бъде направено от системата за да може майката да се върна към нормален живот много отдавна е направено

пак по темата днес се занимавах с една жена живее сама с 11г. дете страда от депресия, треовжност и обсесивно-компулсивно разстройство къщата и е пълен бардак, всичко е разхвърляно, а по пода има гащи жената просто не е способна да поддържа нормална хигиена, защото повечето време се занимава с ритуали - натиска по 3 пъти разни неща и преподрежда други тя не може да заведе детето си на училище и да пазарува, защото не излиза от вкъщи поради фобии и тревожност, това го прави нейна приятелка тя не може да прекарва пълноценно време с детето - например да прави домашни с него, просто защото е болна сега ... КГ се опитва да ни убеди, че всичко е ясно и трябва да има ясни правила ... релаността е, че аз не съм убеден, че трябва да я докладвам на социалните и че детето й трябва да бъде отнето ако поставим въпроса дали е лоша майка - да тя е лоша майка, поне е по-лоша от средностатистическата майка в УК дали ще се оправи - ми най-вероятно не, защото 10г. не се е оправила та къде е границата между мръсна къща и това, че някой не си води детето на училища и не му помага с домашните и отнемането на дете не забравяйте, че травмата за детето ще е много голяма не забравяйте и че ако докладвам на социалните, първия социален работник, който влезне в къщата като види при какви условия живея детето е високо вероятно да започне процедура по отнемане та ето ви реален случай, сблъксвам се с много такива, айде кажете ми какво точно да правя, и как може решението на социалните в такава ситуация да бъде облечено в ясни и конкретни правила това е реалният живот ... не измислици-премислици на КГ и Буковски или една рускиня казала ... а в реалният живот нещата са сложни айде дайте ми акъл да я докладвам ли тая жена и ако да защо, ако не пак кажете защо

европа е едно западащо скъпо място, в което няма какво да правиш освен ако не искаш да харчиш пари изкарани наготово някъде другаде или пък не отиваш да работиш като работник на висока заплата голяма част от европейските бизнеси генерират възвръщаемости от порядъка на 4-5-6% на година, което няма как да представлява какъвто и да било интерес за един БГ предприемач

защото в европа е много скъпо и пренаселено от такива с пари всеки арабски или руски мултимилионер си вкарва част от парите в бизнеси в европа за да му седят на по-сигурно нашите не могат да се конкурират с тях, нямат достатъчно пари освен това възвръщаемостта на капитала при повечето бизнеси в европа е по-ниска отколкото на банков депозит в БГ сега по-ясно ли ти е знам, че не ти изнася на тезата, но това е положението

преди да излезна да извадим и едно линкче за толкова цитирания случай от УК http://www.dailymail.co.uk/news/article-1141811/Couple-told-children-wrongfully-accused-abuse-court-battle-Europe.html каква е реалността - детето е било с натрошен крак - множество дребни фрактури за дете на такава възраст най-вероятната причина е точно някой да го е тръскал брутално за този крак после се открива, че то страда от доста рядка болест, която е довела за проблема в такива ситуации, трябва да вземеш решение и то на момента, всеки ангажиран в решението - лекарите, социалните и съда го взимат on balance of probabilities ОК - станала е грешка, и тя се е открила прекалено късно, точно затова съдът (а не социалните) се въздържа да събере пак семейството, защото децата са били много малки и са свинкали с новите си семейства и това може да им навреди коректността обаче изисква да се спомене какво е съотношението на такива случаи към общата бройка, а то изобщо не е високо пак коректността изисква да се спомене колко деца са спасени от мизерен и гаден живот - там вече бройките се измерват в хиляди на година аз постоянно давам експертни становища за социалното министерство, абсолютно невъзможно е да не допускам грешки, но това не е нещо, което да правя нарочно, а е свързано с обема на работа и това, че много от случаите са не черни и бели, а сиви, има си път тези грешки да бъдат коригирани - обжалване и искане за преразглеждане не е възможно държавата да фунцкиионира без съд, трибунали и взимане на решения а грешки винаги ще стават