Ka40

Иречек едвали, все пак приказката е записана през 1858г., но определено Богорис е извадено от някаква тогавашна история. Останалите имена трудно могат да се определят за български.

Кога и при какви обстоятелства е бил "напуснат" от българите. Какви са тези,сведения на Теофан, че българите са държали крепостта? Защо реши, че ромеите не са се опитал да го отвоюват. За ромейския десант през 815г.,когато ромеите безпроблемно дебаркирали до Месемврия чувал ли си?

.

Ами то като се позамислиш, няма как иначе. Аз никога не бях мислил по въпроса, до момнета в който взех въпросната чаша и тогава изведнъж ме светна, че чашата освен кичозна, е практически нефункционална. Интересно,какво ли са правили с мозъка - дали са го изхвърляли или изяждали?

.

.

.

Това е реквизит от филма "Денят на владетеля" - за кана сюбиги Крум. Имаше една изложбна 2007 г. на киноцентъра Бояна с реквизити от исторически филми.

Аз тази чаша съм я държал в ръцете си

Е в Бойна слава ще е - нали е професор във Военната академия. Счетоводителят сигурно е във форума на в. Капитал.

Е че лошо нема! Това е дори един вид реклама. Абе професорът се поизгуби, иначе щеше да удари едно идеологическо рамо на Равен. Оставиха го детето само в неравната борба с антибългарските теории на Счетоводителя и цялата ирано-тохарска орда.

Нищо, нека пише детето! Дето се вика "щом го тегли". Даже може и той книжка да напише, примерно от типа - "Критика на Ж. Войников".

Опасявам се, че над 90% от показаните предмети не са дело на траките. Като примерно римските мозайки от Филипопол или гръцките червенофигурни съдове.

Първата монета ясно се вижда 1203г., което по нашия календар е някъде 1789-1790г. Според мен, макар да не съм нумизмат, стойността на монетата се изчерпва със стойността на вложеното в нея сребро. Общо взето нищо не са. Обаче съгласно за Закона за културното наследство, всички монети преди 1800г. подлежат на регистрация. Демек за една глупава монета може да си създадеш проблеми.

Така е. С масовото разпространение на думата, сама ще си покаже как е правилно съобразно българския език. А това че е от чужд език - голям праз. Някои учени от нямане какво да кажат, говорят глупости. Е какво като примерно думата ""евро" или "колега" са от чужд произход. Ако следваме тяхната логика, то ще трябва за всички думи от чужд произход да се прилагат съответните чужди езикови правила и ще стане манджа грозде - турските съобразно турския, гръцките съобразно гръцки, латинските съобразно латинския. Въобще цирк Мен обаче живо ме вълнува един друг въпрос - защо в българският език има толкова голямо разнообразие от форми за множествено число?

.

.

.

Няма данни за съдбатана населението на Месемврия след превземането й от българите. Също така няма основание да се предполага да е била по-различна от това на останалите крепости в Тракия, превзети от българите през 812-813г. Надписът на Василий І казва ли че е възстановил градът, който бил разрушен от българите? Казва. Кога може да е бил разрушен - единствено при превземането му. Друг е въпросът, че в нечии представи като се каже "разрушен" свъзникват видения за тонове тортил и фадроми, които сриват всичко със земята. Реално не е така. никой не е бил толкова голям идиот да кърти огромни масивни сгради за единия кеф. Ако българите или който и да е са искали да разрушатнякой град - подпалват това което може да гори, бутат стени в определени секттори, така че да не могат да се ползват без съществени поправи и това е. За какво му е на Крум да събаря църкви и то да ги срива до основи? Да не е бил сатанист? Ако имала дървена конструкция - евентуално можеда е палне за шоуто, обаче остават масивните каменни и тухлуни стени, които могат да се използват при по-късните възстановявания.

Напротив. Картината е точно обратната. От Сердика са проучени огромни площи - и укрепената част и периферията. навскяъде се откриват следи І-VІв., на много места ХІ-ХІVв.,на отделни места ІХ-Хв., но никъде нямаматериали от VІІ-VІІІв. Единственият извод е че ромеите между 615 и 809г. просто ги е нямало. Другата възможност е да са водили напълно екологично чист начин на живот и затова да няма следи от тях.

Всичко си идва на място, като се отчетатреалните последици от аваро-славянските нашествия в края на VІ-нач.на VІІв. Византийската власт на Балканите практически била напълно ликвидирана. Под властта на ромеите останали сабо Константинопол и хинтеранда му, Солун, Месемврия и крепостите по крайбрежието на юг от нея,няколко крепости в Гърция и Далмация и това е. Когато българите се настанили на Долен Дунав, реално между тях и ромеите сухопътна граница е имало само в най-източната част на Стара планина. В района на Сердика, ако приемем, че българската граница от 680 до 809г. е била по Стара планина, най-близките владения на Византия са били по най-долното течение на Струма. Казано иначе до началото на ІХв. българите не са имали опасения в този район от ромеите, защото ромеите просто не са могли да ги нападнат. Това е едната причина за да не я завземат. Другата е чисто демографски. За каквоти е една територия , при положение че в нея няма население, ако не броим малобройните славяни. За да се завземе и колонизира ти трябват хора, а българската държава по това време едва ли е имало достатъчно голям демографски потенциал в този момент да извърши това. И накрая по това време българите все още били с донесения от степите манталитет, а именно на тях крепости не са им трябвали (според тях). Твърде показателен е фактът, че всички ранновизантийски крепости по стара планина, по това време не били използвани. Така, че отговорът на въпроса "защо не са е завзели, след като е била изоставена" е комплексен и свързан с много фактори. Възстановяването на византийската власт в долината на Струма в края на VІІІ и началото на ІХв. нарушило статуковото в този район и българите виждали потенциална опасност в това. И в отговор предприели превантивни удари - като похода от 789г. и 808г. Ромеите обаче продължили своята реконкиста и така се стигнало до 809г. Идентична е картината в Тракия, където поводът за започването на войната от 756г. е бил именно възстановяване на няколко крепости близо до българската граница.

Изоставен, не означава сринат до основи. Градежите от II-VIв. са изключително здрави. Не е било нужно някакви сериозни усилия да се позакърпят стените - строителни материали е имало в изобилие, работна ръка също - войската. За сравнение - стените на Диоклецианопол, изградени през късната античност, все още са запазени докъм 7-8м. и щяха да са още по-добре запазени, ако местните селяни не са си вадели тухли и камъни от тях. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgaria_Hisarya-01.jpg Колко се иска да се обнови една добре запазена като цяло крепост? Изхранването на толкова голяма войска е проблем, независимо дали тя е токущо пристигнала в дадената крепост или си е стояла там. Между другото Хисаря е изключително добър пример - през средновековието там е съществувало някавно нищожно село, като няма поправки по стените. В началото на 14 в. е изоставено и в последствие крепостта е обрасла с гори, като чак през 18в. възникнало ново село, дн. град. През цялото това време - от началото на 7 до началото на 20в. никой не се е грижил за късноантичните стени и въпреки това те стоят. Подобни примери има и с късноантични църкви - примерно Червената църква и Беловската базилика - векове наред са били напълно изоставени и въпреки това са запазени в значителна височина.

Анджък. Като чуя някой да казва "една колега" все едно чувам да говори някой от маалата, нещо като "един лопата"

.

Има, ама ще го оставя за друг път.